Tag Archives: бебе

Да се самосаботираш – ей това е най-откаченото нещо на света! Отгоре на всичко е подмолно деяние, което си се случва тихичко, докато ти си мислиш, че си яхнал вълната на позитивизма, че вярваш в добрата развръзка и си готов да живееш мечтите…

Как се случва ли? Ами по различни пътечки, но с предизвестен резултат – усещането, че тъкмо си подал глава от водата и нещо пак те е натиснало надолу без въздух.

Самосаботаж е, когато си готов да се откажеш от собственото си усещане, че си на прав път, само защото пътеката не е отъпкана. Самосаботаж е, когато не чуваш сърцето и тялото си, а вярваш на нечия чужда истина.  Самосаботаж е, когато оричаш собственото си усещане за нещата, а възприемаш другите като експерти. Самосаботаж е, когато си нетърпелив и несмирен и искаш да задаваш команди на живота. Самосаботаж е, когато следваш егото си и му позволиш да те заблуди, че си толкова важен и специален, че имаш право да решаваш за всичко, което те касае.

Дали сме готови да приемем, че:

Понякога пътеката не е отъпкана, защото е предопределена лично за нас и чака стъпките ни…Въпросът е стиска ли ни да си повярваме и да тръгнем.

Ние сме експерти за нас самите и това, че лекарите поставят диагнози, не означава, че не можем да ги променим и че те са верни. Дори да са, те пак са наш избор – плод на личния ни самосаботаж, който подчинява тялото ни. Като човек минал през разни диагнози и операции, съм изстрадала тази своя истина до последната й горчива капка. По-късно разбрах за Луиз Хей и още една дузина просветители, които застават зад тази идея.

Търпението и смирението са основният подарък, който получаваме когато много държим нещо да ни се случи сега, веднага и на всяка цена. Един не успява да си намери партньор, друг – призванието в живота, трети – да роди дете… А какво, ако приемем, че тези нещата ни се случват, когато сме готови за тях? Можеш да се ожениш на 20 и да си нещастен, да го направиш на 30 и да се окаже, че инвестираш години, за да изградиш хармонични отношения, или пък на 40 да имаш усещането, че си попаднал от раз на човека, с който правиш едно съвършено цяло. Кое е по-добре за теб тогава?

И да, някои хора забременяват преди още да са си помислили, че искат, а други, даже когато са съвършено далеч от тази идея… Всички обаче раждаме различни деца и имаме отделни мисии като родители. Исках да съм майка на 22, станах такава на 32 и през последните години съм благодарила стотици пъти за това. Ако дъщеря ми се беше родила тогава, нямаше да мога да й дам и 1/10 от това, което без усилия правя сега. Просто не съм била готова да отглеждам точно това дете. Съзнавам го ясно и категорично, въпреки гнева, сълзите и мъките, през годините, в които я чаках. Благодаря, че ги е имало и ме направиха различен човек.

Съществува предопределеност – ние идваме с определена мисия и с уроци, които душата ни е решила да научи. Да, имаме свободна воля, лична сила, качества и интуиция, които да ни водят по пътя. Всяко наше решение отваря врата и затваря друга и от това колко бързо усвояваме материала, зависи с какъв темп се движим. Нетърпението, липсата на смирение и напомпаното его обаче могат само да ни вкарат в ‘Девета глуха’. Магистралата е за тези, които умеят да четат знаците и да следват табелите. Останалите излизат на нея, когато си научат уроците.

Ние сме еднакви и равни, защото всички сме човешки същества – егото ни заблуждава и ни вкарва в други разсъждения. Аз съм това, което си ти, защото сме тук, за да си взаимодействаме. Днес аз се подпирам на теб, утре ти на мен, срещам Учител, после предавам нататък… Не казвам, че винаги успявам да остана в това осъзнаване и че егото ми е обезглавено, а че се опитвам, защото ми се струва редно.

Пиша и правя неща, които никога не съм очаквала от себе си. Понякога имам усещането, че летя, а друг път имам нужда от патерица… Даже слагам многоточия, които винаги съм смятала за израз на творческо безсилие. Изобщо – различна съм и позволявам на думите да ме вълнуват и да извират от мен.

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница.
Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация. 
Желая ви сбъдвания!!!
Поздрави, Елена  

Ще бъда щастлива, когато най-после завърша! Колко ще съм доволна, когато най-накрая приключи този ремонт… Само веднъж да срещна подходящия човек и всичко ще се нареди! Нищо в живота ми няма смисъл, докато не дойде бебето… – казвали ли сте някое от тези изречения? Е, аз разбира се, съм ги изричала всичките… И понеже явно съм си претенция от класа, съм мрънкала и срещу времето, държавата, народопсихологията ни… Ясно е, че ако се понапъна, мога да направя списъка доста впечатляващ. Можете ли да повярвате, че има една дума, която описва всичко това? Анхедония – даже звучи красиво, нали? Като име на съблазнителка. Всъщност тя е – и то голяма. Приласкава ни всички под ред и ни оплита в ефирните си мрежи. Докато се усетиш, си й станал роб.

В буквален превод от гръцки Анхедония означава без удоволствие, без наслада. Като психологически термин се ползва за да отбелязва невъзможността да се преживява удоволствие. За себе си, аз го превеждам като вместо да се радваш и да си щастлив, заради това, което преживяваш и имаш тук и сега, ти да си недоволен, заради нещо, което ти липсва. Позната картинка нали?

Да всички знаем, че щастието е състояние и идва отвътре. Ясно е, че според Закона за привличането е нужно да имаш вътре в себе си онова, което искаш да имаш край себе си. Или избираш да си щастлив, или търсиш оправдание да не избереш щастието. Защо сме недоволни тогава?

Защо отлагаме живота си и насладата от него за момента, в който ще сме по-слаби, по-богати или някой ще ни вика „мамо“? От опит знам, че липсата на това последното може да ти скъса сърцето. Знам и какво е да седиш на маса с още 5-6 двойки и всички те да говорят за децата си… Чувстваш се като последното изкопаемо на света и ти идва да закрещиш, въпреки че вероятно обичаш децата им. Знам и какво е всичките ти приятелки да бременеят все едно е епидемия… Както и стягането в сърцето, когато трябва да върнеш в ръцете на майка му сладичкото бебе, което си гушнал. Чувстваш се толкова празен, когато не можеш да занесеш малкото вързопче вкъщи, а още усещаш аромата му по себе си…

Къде е спасението ли? Едва ли за всички е на едно и също място, но мога да ви кажа къде аз открих своето. Бебето при мен дойде след като изцяло изритах Анхедония от живота си… Смених работата, на която стоях, въпреки че отдавна не ме изпълваше с ентусиазъм и се гмурнах в нови, непознати води. Спрях да събирам всяко левче в името на поредната скъпа медицинска процедура, както до тогава и със съпруга ми отидохме на пътешествие. Е, не беше околосветско и петзвездно, но се потопих в романтиката на Венеция, в лукса на Монако, помахах от балкончето на Жулиета във Верона… Влязох в удоволствието, позволих си да бъда щастлива тук и сега, да оценя красотата на деня, любовта на мъжа до мен, благословията на Живота. Изпитвах наслада и усетих, че независимо дали някога ще бъда майка или не, съм достатъчно ценна сама по себе си. Факт е, че бебешкият хепи енд се случи доста скоро след като започнах да се чувствам доволна и жива.

Да, знам, че на някой това може да изглежда налудничаво, на друг като елементарно съвпадение. Обаче моята истина е такава, каквато ви я разказах. Моля ви, погрижете се за себе си и направете така, че пътят към бебето да извади най-доброто от вас, а не да затвори сърцата ви! Същото важи и за всяка друга мечта…

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница.
Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация. 
Желая ви сбъдвания!!!
Поздрави, Елена  

Настръхвам само като ти задавам въпроса „наистина ли искаш бебе?“, защото в крайна сметка и аз имам инстинкт за самосъхранение. Представям си как кръвта ти кипва и се вдига към главата, а само доброто ти възпитание те държи да не ми теглиш една… Ако решиш да го направиш, ще те разбера, защото вероятно аз бих постъпила така на твое място. „Малоумна ли си да ме питаш такова нещо? Искам ли бебе според теб, след като съм се подложила на всички тези изследвания, целият ми живот е подчинен на това в овулация ли съм и само през последната година съм чакала пред вратите на лекарите повече време повече от всички опашки в живота ми на куп?“

Всъщност и аз много се ядосах като прочетох твърдението на Торвалд Детлефсен и Д-р Рюдигер Далке в „Болестта като път“, че „щом една жена не забременява, макар да желае дете, значи, че или е налице неосъзната отбрана, или желанието за дете е нечестно мотивирано“. Откаченяци! Изобщо не ме интересува, че са лекари, психотерапевти и още сто неща… Мислите ми продължиха да блуждаят в тази посока, но все пак прочетох обяснението им. „Нечестната мотивация, например, е надеждата с дете да може да задържи партньора или съществуващи проблеми в партньорството да бъдат изтикани на заден план с едно дете. В такива случаи тялото реагира по-честно и по-далновидно. В същия смисъл стерилността на мъжа показва страх от обвързване и отговорност, които биха станали част от живота му с появата на дете“ (стр. 276 от цитираната книга)

Като ми поспадна адреналина, започнах да разсъждавам над прочетеното. Прецених, че това със задържането на партньора не е моето, защото винаги съм искала да имам дете и влюбването ми допринесе само с идеята, че бих искала детето да прилича на този мъж. (Внимавай какво си пожелаваш, защото за нашата дъщеря обикновено казват: „Ах, колко е хубава! Одрала е кожата на баща си!) Как обаче стои въпросът с „неосъзнатата отбрана“?

Ето тука започнах да се разпознавам…Спомних си страховете, че няма да съм достатъчно добра майка, че съм твърде нетърпелива, избухлива. А реализацията ми? Бях положила толкова усилия. Можех ли след детето да продължа от същото място или коловозът щеше да е затворен за мен? Личното ми убеждение беше, че дъщерите обичат повече бащите си  и се държат зле с майките си… Факт е, че това бяха част от нещата, които разрешавах едно по едно като конфликти в себе си, докато един ден не чух „Ели, ти не само, че си бременна, ами си много бременна! Хормонът ти е в тавана…“ Никога няма да забравя този миг и го пожелавам на всяка от вас, копнеещите за бебе.

Наричат тези неща негативни убеждения или ограничаващи вярвания. До сега не съм срещала нито една жена, при която да липсват. Понякога това е реплика чута в детството от типа „И гледай сега да ми забременееш като последната повлекана“, казано от изплашената баба, на която е поверена грижата за тийнейджърката на село или просто наблюдението, че да си майка е твърде тежка задача. Как да не си направиш този извод, гледайки твоята майка как мъкне торбите, ходи на работа, пише домашни с теб и брат ти/сестра ти, шета, чисти до среднощ и изглежда така изморена…

Вариантите на ограничаващите вярвания могат да са десетки. Някои идват от детството, други са придобити по-късно. Лошото е, че трудно си даваме сметка за тях. А най-големият подхлъзни камък е, че идват и нови – „годините минават, остарявам, все по -трудно ще забременея оттук нататък“ и още, и още… Могат да са най-различни, но общото между тях е, че всички ги имаме.

Вероятно за някои от вас тези редове, звучат налудничаво, други пък се разпознават в тях. Не ви моля да ми вярвате и да изоставите всичкия си скептицизъм. Моля ви обаче да оставите съзнанието си отворено. Изследвайте се, опознайте гласовете в главите си и намерете начин да ги подмените с нови – такива, които ще ви подкрепят по пътя към целта.

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница.
Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация. 
Желая ви сбъдвания!!!
Поздрави, Елена  

Отдавна съм си обещала, че няма да давам тон на Господ/Вселената/Живота и няма да им правя точно разписание как и кога да ми случват нещата, които искам. Наясно съм и с факта, че като се вкопчиш в мечтата като удавник за сламка, тя почва да си припява: „Със 100 км. в час аз летяяяя!“ и поема в обратната посока. Изобщо, като се фиксираш в нещо, като си навиеш на пръста как точно да дойде при теб, че даже и къде да стъпва, докато те наближава, ти е спукана работата. Защото кой си ти (респективно аз), за да казваш на висшето съзнание какво да прави, че и колко сол да му ръсне? На теб харесва ли ти, докато готвиш свекърва ти/майка ти да ти виси на главата и да ти вика – не така, обърка? Каква ще е тази манджа, дето я готвят всички и ще става ли после за ядене?

За да не потъна в словесната диария, дето май ме е хванала днес, ще карам направо и ще ви питам – вие как сте с Доверието? „Миии, добре“, бих отговорила аз на този въпрос. Добре, добре, ама колко да е добре след като все ми трябват доказателства, че вселената работи и искам нещата да стават бързо…

Като се обърна назад мога да преброя на прима виста поне 10 неща, които много съм искала да ми се случат спешно и незабавно, а после съм била благодарна, че не са ме споходили точно, когато съм ги викала. Убедила съм се, че в чакането има смисъл и ние от нашата си камбанарийка не виждаме цялата картинка. Въпросът е можем ли да се доверим, че всичко се нарежда в наш интерес и че някой, който гледа от високо, ни дава точно това, от което имаме нужда в момента, за да си научим уроците?

От известно време аз прилагам една техника, която отнема не повече от минута, но за сметка на това е изключително ефективна. (Благодаря ти за нея, Елица Великова:).

Затваряш очи. Държиш дланите си обърнати нагоре. Представяш си пред себе си образа на Живота/Вселената/Господ (каквато е твоята асоциация за Висшата сила) – може да е просто светлина, сияние или каквото друго се появява за теб. Казваш: „Ти водиш, аз следвам! Аз съм на разположение!“

Когато направих това за първи път се почувствах малка, но и защитена. Останах с усещането, че всичко е наред и има кой да се погрижи за мен.

Не ви призовавам да спрете да правите каквото и да е и да чакате да ви споходят всичките ви мечти ей така – на талази и веднага. Сигурна съм обаче, че ако се доверим, че Живота/Вселената/Господ се грижат за нас с безусловна любов и подкрепа, живеем с повече лекота и отваряме пространство да ни се случват хубави неща. Мечтите ни се сбъдват тогава, когато сме готови за тях!

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница.
Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация. 
Желая ви сбъдвания!!!
Поздрави, Елена  

„А за нас какво ще пишеш?“ Това ме попита съпругът ми почти веднага след като се захванах със сайта. На изненадания ми поглед отвърна с: „Е, не помниш ли едно време като само аз и още един двама бяхме в клиниката, а другите чакаха отвън в колите? И онези, дето гледаха в земята пред кабинета за спермограмите…“ Помня разбира се, ама сега в клиниката има значително повече мъже, които стоят до жените си и търпеливо чакат с тях…тръгнах да обяснявам, но получих „Да бе, да… И половината изглеждат като вързани за каишки. Мъжете се срамуват да кажат, че имат проблем“, заключи той със самочувствието на изключение, потвърждаващо правилото.

Замислих се, че в създаването на живота участват двама, но когато говорим за репродуктивни затруднения, мъжете сякаш остават извън фокуса. Да, всички знаем, че при стерилитета е значителен процентът на мъжкия фактор, както го наричат, но се организират психологически групи за подкрепа на жените. Мъжете нямат право на сълзи, разочарование и болка – съвсем логично в едно общество, което нарича момченцата „женчовци“, когато плачат.

На мъжете е генетично заложено да покровителстват жената и да я защитават. Представяте ли си какво е усещането да осъзнаеш, че нямаш тази власт, когато любимата трябва да се подложи на всякакъв тип никак не приятни процедури?  Ако пък се окаже, че мъжът има „заслуга“ за репродуктивния проблем? Какво се случва с инстинкта на самец, който диктува, че най-важната ти задача (след оцеляването) е да създадеш потомство и да разпръснеш гените си възможно най-мащабно? Започва някой да ти брои сперматозоидите и опа, изненада! Има само три – Пешо, Иван и Драган! Да осъзнаеш, че не можеш сам, без подкрепа, да направиш любимата жена майка, е като да те удари жица с високо напрежение.

Не всички издържат на него. На някои им идват в повече и спермограмите, и изследванията, и изнервената жена, която прави секс по график… Наситените случки около лечението на стерилитет и изпитанията са като лакмус за връзката – ясно показват от кого точно си придружен. Те могат да да разрушат брака и партньорството, но могат и да го „бетонират“ с устойчива на всякакви изпитания сплав.

Да има мъже, които не издържат на напрежението, но има и такива, които остават и понасят и сълзите, и тръшкането, и разочарованието и са скала, пристан и убежище едновременно. „Трябва да стане! Вървим напред и не се отказваме“ казват те, опитвайки се скъсят пътя към жадуваната рожба по единствения познат им начин – действието. Стъпват изправени, хванали ръката на любимата и предизвикали живота. Пожелавам си Господ да награди мъжеството им!

Божидар Велчев – един от тези мъже, направи филм за събратята си по повод осмия рожден ден на фондация „Искам бебе“. Възхитих им се за човещината, откритостта и куража да се изправят и да кажат – да, ние все още чакаме нашите бебета. Не сте сами, момчета! Благодаря ви, че ви има и че смелите сред вас стават все повече! Вие сте гаранцията, че синовете ни един ден ще бъдат истински мъже!

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница.
Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация. 
Желая ви сбъдвания!!!
Поздрави, Елена 

За кого е подходящ този уебинар:

• За всички жени, които искат да станат майки, независимо от това дали планират да имат бебе сега или са оставили реализацията на намерението за тогава, когато му дойде времето;
• За дамите, които са уверени, че ще реализират мечтата си от раз – без забавяне и перипетии, както и за тези, които от дълго време вървят по пътя към бебето, но срещата с него все се отлага;
• За тези от вас, които усещат със сърцето си, че искат да създадат подходящи условия бебето им да бъде заченато и износено по най-добрия и подкрепящ начин;
• За споделящите схващането, че посрещането на детето в живота идва много преди то да поеме първата си глътка въздух.

Какво ще научите и получите?

• Какви са начините да пречистим организма си от натрупаните шлаки и токсини и да подпомогнем работата на репродуктивната си система;
• Насоки как да подготвим тялото си за предстоящото събитие – какви са подходящите за консумация храни и кои са нещата, които е добре да избягваме;
• Как да настроим душата си на вълна бебе;
• Как да „пуснем” мечтата за бебе така, че да й позволим да се случи;
• Въздействаща и силна на МЕДИТАЦИЯ, чрез която да повикаме душите на бебетата си!

Ето и линк към записа : Мисия забременяване 

Ако считате информацията за полезна, ще се радвам да дадете своя лайк на Facebook страницата на сайта! Благодаря ви за подкрепата!

P.S. КОГАТО БЕБЕТО СЕ БАВИ, независимо дали има физиологически причини за това или не, обикновено са налице психологически.

Каня ви да поработим заедно върху тях като в тренинга „МЕЧТА ЗА БЕБЕ„. Имам да споделя и още много неща, които ще подкрепят вас и връзката ви по пътя към бебето. Разгледайте програмата и ако сърцето ви откликне на нея по някакъв начин, не се колебайте да се свържете с мен!

Благодаря ви и желая на всички вас скоро да гушкате бебетата си!

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница.
Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация. 
Желая ви сбъдвания!!!
Поздрави, Елена  

Христос воскресе! Започва нов цикъл от живота на човеците. Пожелавам си да бъдем по-добри, приемащи, подкрепящи, изпълнени със светлина и движени от благоразположение! Да даваме любов, а не завист, да бъдем водени от приятелството и сърцето, а не от сложни сметки как би било добре за нас да се държим. Разполагаме с един живот и със свободния избор как да го изживеем – като негови автори или като пасивни наблюдатели. Можем да присъстващи тук и сега, даващи най-доброто от себе си или да предъвкваме миналото до несвяст и до пълно обезличаване на същността си.

Желая ви любов и светлина, чисти помисли, леко сърце и вдъхновение! Нека има здраве, хармония и разбирателство в домовете ни и благодарност за тях в душите ни. Нека бъдем водени от Божията промисъл, насочвани от Ангелите и подкрепяни от цялата Вселена! Нека се сбъднат най-съкровените ни мечти и те да са в наша угода и в интерес на себеподобните ни. Нека интуицията да ни показва пътя към по-добрите версии на нас самите! Нека бъдем благословени да сме и да бъдем най-доброто, на което сме способни и това да ни дава удовлетворение и лекота! Да бъде!

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница.
Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация. 
Желая ви сбъдвания!!!
Поздрави, Елена  

Жени като нея променят света. Със сърцето си! Тази жена е необикновена. За мен тя е еманация на любовта и майчинството. Как иначе да си обясня, че е способна да подкрепя така всеотдайно толкова много жени – да им държи ръцете, да ги прегръща, да плаче с тях, да се радва за бебетата им като за свои и едновременно с това да е като амазонка, когато се бори за правото им да станат майки.

„Искам бебе“ вече е на 8 години, а Радина е негов основател. Името й се свързва с битките (да не кажа войните), които е провежда в защита и промяна на общественото отношение и законодателството така, че да се даде шанс на повече жени да чуят думичката „мамо”. Донорството, сурогатното майчинство, фонда за асистирана репродукция, психологическа подкрепа на жените с репродуктивни проблеми – по която и от тези теми да потърсите информация, името на Радина, ще бъде свързано. Затова има цели 24 кръщелници. А може би вече са и повече.

Публикувам част от разговора ми с нея от преди няколко месеца, защото той все още ме изпълва с емоция и с вяра… Щом има такива жени, значи няма невъзможни неща.

Ради, фондацията „Искам бебе“ е факт вече от 8 години. Как се случи началото? Нуждата ли те побутна?

Да (смее се). Това е проектът на моя живот. Няколко момичета се събрахме и тръгнахме с идеята да направим нещо, за да решим проблемите, които ние срещнахме по пътя си към това да имаме бебета. Започнахме с информационни кампании, защото тогава нищо не се знаеше по въпроса. Сега 30-годишните дами са много облагодетелствани от всичко – има форуми, има държавен фонд, който финансира 3 процедури инвитро… Жените на моята възраст – над 40 вече, до ден днешен изплащаме кредити за нашите процедури. Това е един път, по който ние пациентите тръгнахме сами и направихме всичко възможно, за да има фонд и да го задържим Така че това е възможна мисия и кауза, която много зарежда и заради която си струва животът.

Темата е емоционални за мен, защото аз самата водих дълга борба, за да го има детето ми. Чудя се как издържаш да срещаш толкова много болка…

Болката е толкова, колкото и радостта, защото на ден аз получавам дори повече обаждания за положителни тестове или раждания, отколкото са тези, свързани с неуспехите. Най-голямото ни постижение за тези 8 години е доверието. За това време ние не подведохме никого. Възможността да общуваш с тези хора, да станеш част от семействата им, да минеш с тях пътя до желаното дете, ти дава огромна доза оптимизъм и много зарежда.

Когато си близко до случващите се чудеса, а твоето чудо се бави, това може ли да бъде стимул? Понякога хората, когато не получават това, което искат се отчайват, озлобяват, обвиняват обстоятелствата, себе си, партньора си, всичко…

Хората с репродуктивни проблеми, в голямата си част, са много добри. Причината е, че когато извървяваш своя път към детето, ти се стремиш към нещо много добро и няма как да си лош човек. Мечтата ти е много хубава, тя е като слънце и ти огрява целия живот. Стремейки се към нея, ти правиш всичко възможно, за да можеш да станеш по-добър, защото очакваният резултат ще ти покрие всички старания по пътя. Това да посветиш 10 години от живота си на това да имаш дете, а не примерно да правиш кариера и да преследваш други мечти, е много достойно.

Трябват много устойчивост и сила, за да можеш да падаш и да се вдигаш отново след неуспеха… 

Да и разбиращ партньор. Много хора се разделят в този процес, но пък тези, които остават до края, са за пример в отношенията си. Аз лично за себе си имам отговор на въпроса защо моят стерилитет продължи толкова дълго – 15-16 години се борихме. Сега ми е ясно, че просто е трябвало да се роди Йоанна през 2011 г.

Много неща осмисляш по този път и това не е клише. Всеки неуспешен опит инвитро много те вглъбява. Единственото, което съветвам жените, е да не взимат никакви решения през първите месец, два – нито дали да продължат, нито дали да осиновят, нито дали да спрат. В този период всяка една от нас трябва да успее да си изживее траура и мъката си. Защото това е много голяма мъка. Когато успееш да минеш през тях, заедно с партньора си, намираш неподозирани сили в себе си. Даже се чудя понякога как съм направила 8 опита… Но всяка жена, минала по този път, си казва – „мога и още“. Целта си струва.

Много често жените, особено след 3-4 опит, още на следващия ден след отрицателен тест казват – край, подавам си документите за осиновяване. Такива решения не се взимат при болка. Когато успееш да минеш през мъката, тогава ти се дават отговорите и то правилните за теб самата. Няма универсално правилен отговор за всички.

Все пак има и семейства, осиновили дете дари без да направят опит инвитро…

Да, както има и такива, които и след 15 процедури все още не са готови за осиновяване. Това за мен също е симптом за непреживяна мъка. Не можеш постоянно да казваш на една жена „ти си силна, ти ще се справиш“. Това е последното нещо, което тя иска да чуе след отрицателен тест. В този момент тя има нужда да бъде слаба, да се остави на болката.

Кажи сега за изживяното щастие…  

Йоана ми напълни живота! Много е хубаво, когато разбереш какво означава да си подредиш приоритетите. Става ти ясно чак, когато вече имаш дете. Когато осиновихме Йоана, първите няколко месеца си останахме вкъщи, за да може тя да ни разпознава като майка и баща, след това естествено ни помагат и баби и дядовци. Но поставяш си детето на първо място и след това цялата Вселена работи за теб.

Когато си осъзнат родител обаче.

Ние сме такива. Няма как да не е така след дългия път, който сме минали.

А помниш ли всички жени, на чието забременяване си „асистирала“ по някакъв начин?

В началото помнех всяка една. Моите кръщелници обаче всички си ги познавам и помня имената и рождените им дни…

Ама те колко са?

24 и цифрата набъбва.(смее се) Това са много трудно извоювани бебета. Има и други такива, но става все по-голямо предизвикателство да помня всички, защото нашата организация стана абсолютен посредник – който, откъдето,каквото и да търси, опира в до нас. Има и много жени, които забременяват след като са ходили в психологическите групи, които организираме, някои от тях по естествен път. Смятам, че това също са бебета на „Искам бебе“.

Да, през този дълъг път, подкрепата може да свърши чудеса…

Петте години, които обикновено съобщават хората, като времето, отнело им да решат проблема, свързан със забременяването, са много ключови. Важно е какво точно ще правят хората през това време за себе си, както и да попаднат на точния лекар…

И е важно да знаеш, че ти вече си майка в сърцето си и е въпрос на време това да се осъществи и в реалността, а не на възможност, защото възможността я има и тя ще се реализира.

Така е! Много е ценно, когато с жените работят психолози, които са били с репродуктивни проблеми.

Те не са само в София, нали?

Не. Има общинските програми. Голям приоритет ни е работата с местните власти за създаване на програми за работа с двойки с репродуктивни проблеми. Основно създаване на малки фондове, финансиране от общинските бюджети за подпомагане на двойки от самите градове. Това са пари, които не са за самата процедура инвитро, а за да може двойката изобщо да стигне до нея – т.е. те са за изследвания, операции и т.н.

Да, пътят до инвитрото е дълъг…

Да и предполага едно първоначално самофинансиране от 2 хил. лв. например, които са непосилни за страшно много хора. Без необходимите изследвания и специалисти, хората не могат да стигнат до Фонд „Асистирана репродукция“, чрез който държавата финансира до три опита инвитро. Нуждата от подобни програми по места беше подсказана от нашия опит и от този на пациентите. Да, ние имаме право да три опита от по 5 хил. лв., но за да стигнеш до тях, трябва да направиш страшно много крачки. Освен това голяма част от проблемното забременяване се решава с инсеминация, или с оправяне на хормоналния дисбаланс, или с друг тип лечение, препоръчано от специалист.

Имаме общински програми в 35 града и не спираме само с финансирането. Общинските съвети протягат ръка и отпускат между 1000 и 2000 лв. в зависимост от града, а в Благоевград даже се покриват до 4 000 лв. Освен това всяка година в почти всички големи градове ние правим събитие с общината, което има и информационна част и стимулираща функция – събира хора с еднакви проблеми на едно място и всеки, със своя доброволен труд може да се включи да помага на каузата. Във Варна например през последните три години имаме почти непрекъснато базари в детските градини. Продават се неща, изработени от момичетата –  бижута, картини, керамика и т.н. Всеки намира своя талант и допринася нещо за каузата.

Голяма наша инициатива, която ни извежда на първо място в Европа, е психологическата ни програма, която ни е приоритет от 2008 г. Преди 4-5 години не срещахме никакво разбиране за нуждата от психологическа помощ в лечението на стерилитет, в момента мога да кажа с гордост, че вече 6 центъра за асистирана репродукция вече имат психолози, които са редом до пациентите по пътя им по време на процедурата.

„Искам бебе“ прави в големите градове групова помощ. Тя е много специфична, специализирана, с обучени психолози. Предлагаме 12 безплатни срещи за пациентите и това се оказа много успешен модел за решаване на емоционалните проблеми на пациентите.

Ако някой си каже – аз искам да помогна на тези хора, как може да го направи?

При нас всичко е доброволчески труд, всеки човек, помогнал ни до момента, го е правил по начина, по който той е решил. Непрекъснато ни пишат хора от цялата страна, които казват – аз мога да се включа в базарите, давам ви еди-колко-си картини, друг прави сайтове… Слава Богу, че има много хора, които са с добри финансови възможности вече успели веднъж с опит инвитро, те искат да подпомогнат друга двойка. Това се случва чрез фондацията и след това аз имам огромното удоволствие да срещна дарения и дарителя. Всеки сам казва как може да помогне. Примерно ние имаме 35 координатора, а аз не съм търсила нито един.

Звучи много вдъхновяващо!

Да и е! Толкова неща се случват без пари. Вярно е, че сме търсили начини за финансиране чрез проекти, но никога до сега не сме спечелили такъв… С изключение на моите лични контакти с рекламата и маркетинга. Например факт е, че всички психолози от нашите програми получават пари за труда си, но те са от частни фирми. Винаги съм си мислила, че тази огромна кауза ще продължи да я има, докато съществува доброволческия труд. Идват нови и нови хора. Някои остаряваме, идват млади хола, които се включват…

Предай нататък!

Точно…

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница.
Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация. 
Желая ви сбъдвания!!!
Поздрави, Елена