496928844

Имали ли сте чувството, че другите могат и знаят повече и за разлика от вас, живеят с лекота и радост? Сравнявате ли се с колегите, съседите, с братовчедите си? Кой е постигнал повече – вие или те? Защо болшинството от нас са толкова ориентирани към ПОСТИЖЕНИЯТА?

Задайте си въпроса колко пъти сте се страхували от реакцията на родителите си към оценка, която сте получили? Сочили ли са ви за пример отличничката на класа/съседката? Ослушайте се какво си говорят повечето от родителите в метрото, в парка, на рождения ден, на който сте попаднали и вероятно ще си спомните, какво са ви казвали на вас преди години. Ако не знаете отговора, ще ви го кажа – хвалят се или се оплакват от отрочетата си.

“Дидка ходи на уроци по математика, френски и английски, а сега ще я записвам и на пиано. Казала съм й или да става човек, или да хваща гората…”

“Иван пък с тоя негов баскетбол! Имал талант разправят, обаче аз изобщо не съм съгласна да бъде за сметка на математиката. Той си знае, че петицата за мен не е оценка. Донесе ли две поредни петици и край с тренировките”.

Традиционно родителите споделят за ПОСТИЖЕНИЯТА на децата си и за своите ИЗИСКВАНИЯ към тях, а не за това какво носи на малките радост и удовлетворение. Много рядко някой ще каже: “Детето е щастливо, когато свири на пиано/ходи на уроци по математика/плува”? Не че родителите не искат децата им да са щастливи – напротив, но много рядко им хрумва, че това може да е по-важно от успехите им в разни области, както и че постиженията сами по себе си не са гаранция за щастие.

Причината? Родителите също са израснали в семейства, където любовта е била обвързана с постижения, оценки, т.е. мама е казвала: “Браво моето момиче”, когато занесат шестица, но е била като ужилена от тройката. Все пак сме продукт на нагласата: “Учи, за да не работиш”, “Който не учи, няма да сполучи и т.н”. Тук не коментираме ценността на просветата и дали е добре да се учиш, а какво се случва с човека, когато любовта, която получава е условна. Причината за всичко това е, че огромен процент от семействата в България са т.нар. КУЛТОВ тип семейства. Другите два типа дисфункционални семейства са ХАОТИЧНОТО и КОРУМПИРАНОТО семейство.

Какви са характеристиките на типовете семейства и какъв е резултатът, до който водят отношенията в тях?

Култовото семейство е масовият тип на нашата географска ширина. То е организирано и стриктно, има ясни правила, които не се променят, както и граници, а мотивът “какво ще кажат хората” е много сериозен. Външно погледнато, в него има подредени, безконфликтни отношения, а един от родителите (често бащата), е на голяма почит. Нагласата е: “Трябва да сме по-добри от другите, да сме перфектното семейство”. Любовта се основава на ЗАДЪЛЖЕНИЕТО, на дълга, на вършенето на разни задачи. Личните нужди не са от значение, защото семейството се поставя на първо място и всеки един трябва да върши своята част от работата.

Мотото е: “Работата на първо място” и се съблюдават високи морални критерии (поради данък обществено мнение). Всичко трябва да е планувано и спонтанността не е приета добре.Няма как детето да се прибере с приятелче за вечеря без да е попитало, обсъдило, дало предизвестие за предстоящото събитие.

Има много КОНТРОЛ и ПРАВИЛА. В очите на децата родителската любов е обвързана с техните ПОСТИЖЕНИЯ. Какви са оценките, резултатите от олимпиадите, колко и какво могат да постигнат и т.н. Подходът обикновено е: “Искам от теб, защото ти желая най-доброто”.

Ако няма постижения, родителят е неудовлетворен и усещането в детето е, че любовта е сякаш по-малко. В лошата си страна родителите в култовото семейство са критични, осъдителни, контролиращи, изискващи твърде много. Често това се прави с най-добри намерения, защото хората са резултатно ориентирани.

Последствията: Любовта е пряко обвързана със задължението, изпълняването на дълг, нещо, което трябва да доказваш. Тя е зависима от действието. Децата стават ригидни, имат силното усещане за НЕДОСТАТЪЧНА СТОЙНОСТ. Усилието им е насочено към това по някакъв начин да угаждат на другите, като предварително се настройват на честотата: “Какво би искал този човек от мен/какви очаквания има, за да мога аз да ги задоволя и респективно той да ме харесва/обича?” Понякога хората, пораснали в такива семейства. могат да се държат като свръх човеци и трудно да създават искрени приятелства. 

children_families

Хаотичното семейство – при него на първо място са ЕМОЦИИТЕ и вместо от правила, то се ръководи от НАСТРОЕНИЯ. Често това са семейства на разведени/самотни родители. Всеки се грижи за всеки в семейството, майката се оплаква на дъщерята, тя пък е приятел на бащата… Ако има проблем в семейството – всички са въвлечени. Изглежда така все едно са сплотени и си помагат, но всъщност се натоварват един друг. Получава се сценарият на “Моята голяма, луда, гръцка сватба, но разигран на живо”. Винаги някаква емоция може да срути плана и резултатът е непредсказуемост – закъснява се за градина, пропуска се училище.

Реално контролът липсва, защото дисциплината е избирателна – според настроението. Тук са майките, които казват, че са приятели с децата си, което пък създава доста размити граници и е доста натоварващо. Така децата научават и стават свидетели на поведения на възрастните, които все още не могат да асимилират. Въпреки външната липса на изява, това може да е доста травмиращо за тях. Характерно е също, че ако майката решава проблем на детето, тя го прави от позицията на детето, а не като възрастен наблюдател. Например, ако дъщерята е разстроена от това, че е скъсала с гаджето си, майката му се обажда, за да му иска обяснение и т.н.

Тъй като липсват правила или те се променят през цялото време, много често усещането е за небезопасност, защото децата не знаят какво ще се случи и каква реакция могат да очакват от родителя. Той пък обикновено е емоционално отсъстващ, ангажиран с неговите проблеми (майката е твърде заета с личните любовни/работни драми, които има) и децата са оставени да се оправят сами. В последствие те стават съзависими, имат нужда да се вкопчат в някого, нямат усещането как да се погрижат за себе си, сменят посоката, лутат се. Живеят с чувство на ИЗГУБЕНОСТ и НЕСИГУРНОСТ.

Последствията: Децата не могат да се доверят, че любовта е константна. Свързват я с емоцията. Ако тя липсва (например налице е едно тихо и мирно съжителство с партньора), те си създават ДРАМА, натоварват се с емоционални проблеми – свои и на другите. Често разбират любовта като нуждата да обгрижваш емоционално, да си на разположение на останалите, да си нещо като кошче за душевни отпадъци. 

102010093-torn-family-1910x1000

Корумпирано/дисфункционално/мафиотско/смесен тип семейство са названия за един и същи феномен – семейство, което навън за пред другите хора изглежда добре, но при закрити врати, взаимоотношенията са лоши. Има някаква тайна, която остава скрита вътре – баща, който е алкохолик, истерична майка, злоупотреба – физическа, психическа, емоционална, сексуална. Детето знае, че за това не се говори и преглъща насилието, на което е подложено, независимо от формата му.

Възможни са крайности – единият родител да настройва детето срещу другия, или пък насилва другия пред децата. Може да тероризира детето и едновременно с това да му обяснява колко го обича. Стига се до трагичната ситуация” “Бий ме, обичам те”. Чести са паралелни връзки на родителите, хаос в бита – не е ясно кой, откъде идва/отива, кога се яде, ляга/става от сън, какъв е източникът на парите, с какво всъщност разполага семейството като ресурс. Никаква подреденост и сигурност.

Мотото е да бъдеш силен, груб, да оцеляваш, да не чувстваш много, да нямаш лични нужди. Границите в семейството са доста размити, заради злоупотребата/тайната, но за външните хора са непропускливи/затворени като зидове.

Последствията: Детето става деструктивно, с чувство за недоверие към външния свят. Може да е експлозивен и отмъстителен човек или пък потиснат и депресивен. Може да има честа смяна на настроенията, страхове, нужда да бъде нащрек. Такива хора живеят с усещане за предателство, все едно някой може да им забие нож в гърба. Развиват зависимости – които могат да са както пристрастявания, така и обсебващи партньори. Самите те често са болезнено ревниви или жертви на подобно отношение. Отлагат ваденето на проблема на показ и така възпрепятстват разрешаването му и самите те остават в дисфункционални връзки. 

И сега, след изреждането на трите основни типа дисфунционални семейства – култово, хаотично и корумпирано, които могат и да се размесват в една или друга степен, резонно идва въпросът: Има ли нормални семейства? Да,слава Богу!

Кои? Тези, които не са склонни да попадат в никоя от изброените категории.

Накратко: Здравословно е семейството, в което ЛЮБОВТА е БЕЗУСЛОВНА, има ПРАВИЛА, но са гъвкави и ЛЮБОВТА ОСТАВА дори те да са нарушени. СПОДЕЛЯНЕТО е налице, но се прави, защото хората са ти близки, но не за да им прехвърлиш мъката си.

В здравословното семейство се приема, че е:

  1. ОК да чувстваш това, което чувстваш, независимо дали емоцията е положителна.
  2. Нормално е да имаш желания/нужди.
  3. Нормално е да изследваш тялото си и се доверяваш на нуждите си.
  4. Важно е знаеш какви са ти границите, да ги поставяш и отстояваш.
  5. Нормално е понякога да имаме конфликти, но учейки се да ги преодоляваме, ние задълбочаваме любовта между нас.

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Ако искате да видите Криси и мен в нов проект, сте добре дошли на лекцията Фабрика за щастие – тайната на уверения човек на 3.12.2019 г!
Ще се радвам да се запознаем лично на Женски срещи за подкрепа и медитация или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!! 
Поздрави, Елена  

*теоретичната постановка е въз основа на  методология за работа с вътрешното дете.

Vivienne Westwood

Раждаме се с обещанието за дълъг път напред. А на дни като днешния (Задушница), когато почитаме мъртвите, идеята за последна спирка навява размисли – за отминалото време, за изживяното, за пропуснатото…

Преди години – за кратко, се поставих в ситуация да наваксвам по темите, свързани със света на модата и големите в него. В спомените ми стои образът на една щура, смела и мъдра жена с огнена коса – Вивиан Уестууд. Понастоящем тя върви към своя 80-годишен юбилей и я определят като родоначалник на пънк модата, знакова фигура в цялостния облик на индустрията, независим дизайнер със собствен и запомнящ се почерк… Тя е еколог и активист, все още се предвижва  из Лондон с колело. Най-впечатляващото от щурия й и шарен образ, е уникалната й философия, която е изцяло на страната на Живота.

Споделям ви нейните 10 правила с убеждението, че следвайки ги, имаме шанс да грабим от Живота с пълни шепи и да му отдадем цялата си любов и потенциал. Да, някои от тях са крайни, други – могат да бъдат оборени с трябва/не трябва, може/не може, редно/нередно. Ще се радвам обаче, ако четейки ги, можем да поразклатим онази твърде предпазлива част от нас, която все ни нашепва: “Внимавай! Помисли какво ще кажат хората?!”

Мисля си, че най лошо би било, ако хората нямат какво интересно да кажат за нас, защото сме твърде добри, кротки и съобразяващи се… Време ли е да кажем “Да” на Живота? А “Да” на себе си? И най-дългият път си има край, да не забравяме!

Ето ги и житейските  правила на Вивиан Уестууд. Не  ги мислете, почувствайте ги :

 1. Стреми се към невъзможното. Винаги!
“Вдигни летвата високо над всички останали. Никой не ми е казвал, че ще се превърна в това, което съм днес. Аз не съм го и очаквала. Просто винаги съм знаела, че съм родена, за да бъда необикновена.”

2. Приемай обстоятелствата!
“За мен животът е постоянно преминаване през различни етапи. Наясно съм, че всичко има начало и край. Срещаш някого, той те прецаква, не ви се получава. Стиснете си ръцете и продължи напред. Това просто не е твоят човек, колкото и да се тръшкаш.”

vivienne 1

3. Не бъди моралист!
“Оу, те са най-страшните. Трудно ми е да общувам с моделки, журналистите са досадни, снобарите са скучни, гейовете ме дразнят, съучениците ми са вече превъртели, но моралистите са най-страшни. Моралът е неприличен като средния пръст. Всички го размахват като нещо не им е наред.”

4. Не отлагай!
“Не спирай, не почивай, не отлагай. Утре може да припадна в колата или да се удавя във ваната. Затова днес трябва да свърша всяка глупост.”

5. Не давай обяснения!
“Никога не гледам назад, никога не искай от мен да се откажа. Не харесвам историята, тя и без това е написана на хиляди страници. Моето време никога не е било, то винаги е.”

6. Хич да не ти пука!
“Страхът няма да те спаси от гадостите, само ще направи по-неприятен вкуса на обяда ти, преди да се върнеш в офиса, за да откриеш, че смятат да те уволнят.”

7. Не спестявай!
“Харчи толкова, колкото имаш. Пестенето е като да бъдеш мишка в ресторант. Имаш достатъчно храна около себе си, но все пак си мишка и ядеш като такава. Не са нужни повече обяснения”

8. Пътувай!
“Моите пари са вкъщи, в дрехи, във вечери, дори и във фалшиви приятелства. Но моето богатство е в пътуванията. Не бих могла да ви разкажа за тях. Да не би да искате да го получите наготово?”

9. Любовта трябва винаги да бъде лесна!
“Никога не съм правила опит да получа любов. Тя не е трофей. Любовта трябва да е лесна и да идва от само себе си. Другото е преследване и изнасилване, което обикновено завършва със самоубийство или в най-добрия случай с рецепта за по-силни успокоителни.”

10. Обичай себе си!
“Дано тази любов да не бъде несподелена. Защото тя е най-голямата. Обичай се, глези се, разхождай се гола, гледай се с часове пред огледалото”

Ако намирате статията за полезна или пък тя ви вдъхновява, моля, споделете я, за да достигне до повече хора! Ако пък искате да се видим на живо, заповядайте на 3.12.2019, за да предприемем заедно стъпка напред към увереността. Запазете си място тук: https://bit.ly/2PGzhKw

Желая ви сбъдвания!!! 
Поздрави, Елена  

fear3815 scaled

„Изследванията ми може и да са перфектни, но на мен ми прилошава всяка сутрин. Как да отида на работа като ме е страх, че ще се падна някъде навън?“, пита мъж на 40, потърсил помощта ми.

„Страхувам се, че нещо ще се обърка в последния момент и в крайна сметка няма да имам дете“, изплаква бременната в пети месец жена, която седи на дивана срещу мен.

А можете ли да си представите какво изпитва жената, която се страхува да напусне дома си, заради честите панически атаки? Стои си вкъщи и телефонът й звъни все по-рядко. Приятелките й една по една се отказват да се опитат да я измъкнат навън.

Нека да ви кажа една тайна – страховете са присъщи на всеки! Ако някой ви каже, че няма нищо, от което да се страхува, има два варианта – залъгва сам себе си или вас.

Всички се страхуваме. Въпросът е позволяваме ли на това да ни спре?

Притесненията свързани с нашето физическо, психическо и материално благополучие и това на хората около нас, са естествени. Към тях се добавят и страха от самота, от изоставяне, от провал, от успех, от не случване на важните за нас неща – да имаме щастлива връзка, дете, дом, работа, която ни развива и обезпечава… Списъкът при всеки човек е различен. Отклонение от нормата е по-скоро, ако той липсва. Към всичко това се добавят и различните фобии.

Като теглиш чертата разбираш, че за колкото и смел да си се имал, все има някое чудовище, което те е хванало за гърлото. Реакцията към страха обикновено е или желание да се изолираш или обратното – нужда да си заобиколен от много хора и да не оставаш сам със себе си. Във всички случаи обаче той те сковава и не ти позволява да мислиш и действаш рационално.

Как да преборим страховете си?

1. Признай страха – не се опитвай да бягаш от него, да го отричаш или да се правиш, че го няма, заравяйки глава в пясъка като щраус. Последната поза благоприятства страхът да те нападне в гръб, когато най-малко очакваш и да ти разкаже играта, както той си знае. Всеки, участвал в някакъв двубой ще потвърди, че е от огромна полза да познаваш противника – така му знаеш номерата и си подготвен за тях. Опознавайки страха можеш да прецениш до каква степен той е обективен.

2. Приеми, че страхът е част от теб и не му се ядосвай. Колкото повече обръщаме внимание на това, което ни дразни, толкова по-голямо става то. Затова се опитай да погледнеш на страха като на свой приятел. Отговори си на въпроса по какъв начин този ти страх ти е помагал в миналото? Може би те е предпазил от някоя тинейджърска щуротия, попречил ти е да си разбиеш главата в необмислена постъпка? Във всяка ситуация – дори най-разстройващата и гадната има и добра страна. Няма изключения – просто така е устроен светът – в идеята за ден, стои нощта.

exwnlcg7ijbnab7j2p3t3. Дай си сметка, че страхът ти не е реалност – той е плод на ума и на въображението ти, на твоята вътрешна нагласа. Той е заложен в гените ни от далечни прародители, които са се борили за оцеляването си в свят, пълен с опасности и зверове. Култивиран е от родителите ни с доброжелателното – “не се катери, ще паднеш”, “не се доверявай на непознати”, “пари се печелят трудно, пази ги”, “хората са лоши”, “трябват връзки за всичко”, “смисъла на живота са децата – за теб живея”… Може да се изброява до безкрай.

Ние сме почвата, в която нашите родители са посели зрънцата на собствените си разбирания и ограничаващи убеждения. Направили са го от грижа и желание да ни подготвят за живота. Само че тези семена, вместо да ни дават криле и да ни помагат да полетим, ни привързват към земята като тропически лиани. За да ги разсечем, трябва да си дадем сметка, че тези страхове са ни предадени по наследство и да сменим нагласата си. Постижимо е и работата със специалист помага за целта.

4. Какво е най-лошото нещо, което може да ти се случи, ако  предприемеш действието, от което се страхуваш? Бъди реалист, отговаряйки на този въпрос. Не оставяй на съзнанието ти да рисува апокалиптични картини, а използвай статистиката. Колко процента от хората са били нахапани от куче до смърт, колко са изгубили живота си в самолетна катастрофа, колко са останали без деца и т.н.? Какъв е обективният шанс точно ти да си част от този процент?

5. Страхът намалява, когато вървиш срещу него – дори една малка крачка да направиш в посока нещото, от което се страхуваш, тя покачва твоята увереност, повишава самоуважението ти и смалява чудовището, срещу което си се изправил. Ако се страхуваш от кучета, погали някое пале, ако не можеш да пътуваш с метро, си наложи да влезеш в тунела и да постоиш там 2 минути, утре 5. Наложи си да се изправиш срещу страха си и да направиш първата стъпка, дори да е микроскопична. След това си признай победата, похвали сам себе си и утре действай пак. След като си престъпил първия път, можеш да го направиш отново, нали?

overcoming-fear6. За всяко нещо си има първи път – казвам го не аз, а Сър Едмънд Хилари, първият покорил връх Еверест: “Имахме непрестанния страх от това, че всъщност не знаехме дали е физически възможно да стигнеш върха, тъй като твърде много експедиции са били неуспешни в опитите си. Имахме и тази сериозна психологическа бариера за преодоляване. След като ние веднъж стигнахме върха и показахме, че това е възможно, това до някъде облекчи задачата за всички останали след нас.”

Това, че никой до сега не е правил нещо, не означава, че то е невъзможно – уточнявам го в случай, че мечтата ти е наистина мащабна. След като главата ти е стигнала до мисълта за нея, значи има как да бъде осъществена. Примерите са безкрайно много.

7. Погледни на страха като на нещо конструктивно – притеснение, което те кара да се развиваш, да работиш над себе си, да търсиш изход. Точно твоят страх те накара да прочетеш тази статия, нали?

8. Намери си подходящо обкръжение – нека то е от хора, които имат силата и смелостта да се изправят пред страховете си и да реализират целите си, да вярват и да вървят напред. Тези, които се вайкат, не правят нищо и оправдават с обстоятелствата, не са подходяща компания за теб. Нали си чувал, че човек е средното на петте човека, с които общува най-много – и като доходи, и като постижения и като нагласа към живота. Огледай се, кои са твоите пет човека? Нищо чудно и ти като мен преди известно време да направиш тази сметка и да не харесаш резултата. Ако е така, нуждата от промяна е спешна.

 “Страхът може да те направи затворник. Надеждата може да те освободи”. Тази фраза от филма “Изкуплението Шоушенк” се е запечатала в ума и сърцето ми от години. Повтарям си я всеки път като се паникьосам. За мен тя осветява два изхода като в тъмен киносалон. На единия пише “страх”, на другия “надежда”. Първият води към ступор и неадекватни действия, а зад втория ме чакат мечтите ми. Те са магнитът, към тях вървя. Понякога с олюляващи се крака и микроскопични стъпки, но вървя, защото знам, че стигайки там, вече ще съм по-добра версия на себе си и ще съм благодарна за пътя.

Побеждаваме страха когато сме в служба на себе си и на мисията си и не му позволяваме да ни отклонява. Той се храни от вътрешното ни противоречие и от липсата ни на вяра в собствените сили. Показвайки си, че можем да вървим напред въпреки него, ние всъщност вече сме му видели сметката.

Още за СТРАХОВЕТЕ – техните ПРОЯВЛЕНИЯ, ИМЕНА и ЛИЦА, можете да научите от видеото:

 

Накрая искам да отбележа три от причините хората да се провалят в борбата със страховете:

1. Не отчитат малките си победи. Обявяват ги за незначителни и нищожни и по този начин убиват мотивацията си да опитват.

2. Не са достатъчно упорити, за да превърнат постигнатото в навик и системата им ги връща в изходна позиция. Ние сме свикнали със статуквото и несъзнателно го поддържаме като намираме извинения защо не предприемаме стъпки за промяна – нямам време, разболях се, обстоятелствата са такива сега…

3. Не намират съюзници в борбата – твърде горди са, за да потърсят помощ и подкрепа в околния свят или очакват да я получат от най-близките си хора. Те пък често носят подобни модели като тези, срещу които човекът се бори в момента или не разполагат с капацитета, устойчивостта и емпатията, за да им я осигурят, въпреки доброто си намерение.

Страхът е част от нас, но това не означава, че ние сме страхът или сме страхливи. Каквато и емоция да изпитваме, не бива да се идентифицираме с нея. В нас винаги остава здравата, хармонична, съвършена същност, с която сме се родили. Тя е като синьо, спокойно небе. А всичко, което ни пречи – страховете, вината, болката, негативните вярвания и убеждения, са като облаци по него. Нужен е вятър, за да ги разпръсне и отнесе. Осъзнаването на проблемите, тяхната преработка, създаването на нови когнитивни схеми и на навици, са вятърът на личностното развитие и на пътя към по-добра версия на себе си.

Страховете са трамплин за промяна. Колкото по-устойчиви са, толкова по-голям е потенциалът им да ви изтласкат нагоре.
Ако сте готови за засилка и скок, ви очаквам във вторник, на 22 октомври 2019 г., за да кажем “СБОГОМ, СТРАХОВЕ!“ Лекцията е с практическа насоченост, ще има лесно приложими и работещи техники и упражнения.
За подробноти и записвания, проследете линка- https://www.facebook.com/events/805662383183252/

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
И не забравяйте, имате възможност за конкретни действип, които да ви подкрепят, на 22.10 като участвате в “СБОГОМ, СТРАХОВЕ!“!

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!!
Поздрави, Елена  

illness

Знаете ли колко често се случва мои клиенти (предполага се – осъзнати хора, които посещават психолог) да считат, че физическите болки, които изпитва, не са по “моята част”?  Без да претендирам, че разбирам от всичко, аз знам, че болката е симптом, начинът на тялото да ни каже, че нещо, някъде сме объркали по пътя.

Има множество симптоми, но всички те са израз на едно и също събитие, което наричаме болест и което винаги се разиграва в съзнанието на човека. Така както тялото не може да живее без съзнание, не може и “да се разболее” без съзнание, твърди Рюдигер Далке в книгата си “Болестта като път”. Два пъти съм посещавала негови семинари и съм докосната от начина, по който той – лекарят, едновременно се гордее от своята човеколюбива професия и се срамува от избора на голяма част от представителите на медицинското съсловие да приемат болестта като нещо, касаещо само отделен орган, система и нямащо нищо общо с личността на човека, с цялостта му на дух, психика и тяло.

Харесва ми примера със светещата лампичка на таблото на колата – когато тя се появи, знаем, че нещо, някъде в невидимите за нас системи не е наред и отиваме при механик. Как ще реагираме, ако той ни предложи да ни “реши” проблема като отвие крушката на лампичката? Изглежда нелогично, нали? Тогава защо приемаме за подходящо лекарят ни да търси най-подходящото хапче, с което да тушира и спре болката? Защо не искаме да рискуваме като подминем симптомите на колите и просто изключим лампичките, а искаме да изгасим SOS сигналите на телата си?

Казано с думите на Далке, болестта е състояние на човека, което сочи, че неговото съзнание вече не е в ред или в хармония. Тази загуба на вътрешн равновесие се явява в тялото като симптом…Той ни информира, че като хора, като духовни създания сме болни, т.е. равновесието на душевните ни сили е нарушено. Симптомът е партньор, който ни помага да разберем какво ни липсава и съответно да превъзмогнем същинската болест.

Кой симптом за какво ни предупреждава, е обширна тема, по която мои предпочитани наръчници са вече споменатата книга “Болестта като път” и “Твоето тяло казва: Обичай се!” на Лиз Бурбо. В случая обаче споделям с вас кратък наръчник от zdraven.bg, който може да послужи за отправна точка във вашите търсения. Той е изграден върху идеята, че нашите мисловни модели определят изживяванията ни и са в основата на симптомите и болките на телата ни, които пък отразяват състоянието на вътрешния ни свят. Въпреки че в някои случаи тълкуването на симптомите, посочени в статията, е различно от това в другите източници, а и по разбираеми причини – доста схематично, вярвам, че то е от полза да ни подкрепи в търсенето на отговори за това какви са отклоненията в нашата хармония. Нещо като указателна табела по Пътя – дали ще я ползваме или ще профучим край нея с 200, е въпрос на лична преценка и индивидуално разбиране за крайна цел безопасно шофиране.

Ето основни болни места по човешкото тяло и вероятните причини за това:
Ако боли врат: Това е отказ да се види другата страна на нещата; инат; липса на гъвкавост.
Болка в рамене: Раменете представляват умението да се радваме на нещата. При болка – възприемаме нещата като бреме.
Болка по гръбнака: Гръбнакът символизира опората в живота. При болка в горната част на гръбнака – липсва емоционална подкрепа; човек се чувства необичан.
При болка в средната част на гръбнака – чувство на вина и застой в минали събития.
При болка в долната част на гръбнака – старх за материалната сигурност.
Болка в лактите: Срещаме трудност при приемане на новото, а има промяна в посоката.
Болка в китките: Китките са символ на лекота и движение. При болка – означава липсата им.
Болка в коленете: Липса на гъвкавост в мислите, идеите и действията; инат; страх.
Болка в глезените: Глезените символизират умението да се изпитва наслада. При болки – липса на гъвкавос; блокирана вина.
Болка в палеца на крака: Човек не умее да се радва и весели.

Други връзки между болка или състояние и емоционалното поведение:
Артрит: човек се чувства необичаен.
Възпаление: страхове.
Болка в ставите: промяна в посоката на живота.
Навяхване и изкълчване: нежелание за движение в определена посока; гняв и съпротива.
Схващане и скованост: консервативно и праволинейно мислене и поведение.
Слабост и отпуснатост: нужда от умствена почивка.

images По азбучен ред
Абцес (гноен) – Безпокоящи мисли за обиди, пренебрежение и гняв.
Алкохолизъм – “На кого му пука“. Чувство за безполезност. Неприемане на собствената личност.
Алергия – Кого не понасятe? Отрицание на собствената сила.
Аменорея (липса на менструация 6 и повече месеца) – Нежелание да бъде жена. Неприязън към самата себе си.
Амнезия (загуба на паметта) – Страх. Бягство от живота. Неспособност да отстоиш, да защитиш себе си.
Ангина – Въздържане от груби думи. Чувство на неспособност да изразиш себе си.
Анемия (малокръвие) – Отношение от типа “Да, но…“. Липса на радост. Страх пред живота. Ниско самочувствие.
Анемия – Вярата в собствената нищожност отнема радостта от живота.
Аноректално кръвотечение (наличие на кръв в изпражненията) – Гняв и разочарование.
Анус – Неумение да се избавите от натрупаните проблеми, обиди и емоции.
Анус (гноен абсцес) – Злоба към това, от което искате да се избавите.
Анус (фистула) – Непълно изчистване от остатъците. Нежелание за раздяла с натрупаните боклуци от миналото.
Анус (болка) – Чувство на вина. Желание за наказание.
Апатия – Съпротивление на чувствата. Подвластност на емоциите. Страх.
Апендицит – Страх. Страх от живота. Блокиране на всичко добро.
Апетит (загуба) – Страх. Самозащита. Недоверие към живота.
Апетит (увеличен) – Страх. Нужда от защита. Осъждане на емоциите.
Артерии – По артериите тече радостта от живота. Проблеми с артериите – неумение да се радвате на живота.
Артрит на пръстите на ръцете – Желание за самонаказване. Самопорицание. Чувство, че сте жертва.
Артрит – Чувство, че не те обичат. Критика, обида.
Астма – Неспособност да дишаш за собствено добро. Чувство за подтиснатост. Сдържане на ридаене.
Астма при бебета и деца – Боязън от живота. Нежелание да бъдат тук.
Атеросклероза – Съпротивление. Напрежение. Непоколебима тъпота. Отказ да се види хубавото.
Бедра (горна част) – Устойчива опора на тялото. Основен механизъм за движение напред.
Бедра (заболявания)- Страх от движение напред при изпълнение на основните задачи. Липса на цел.
Бяло течение – Убеждение, че жените са безсилни да влияят на противоположния пол. Злоба към партньора.
Безплодие – Страх и съпротива към жизнения процес или липса на потребност за придобиване на родителски опит.
Безсъние – Страх. Недоверие към жизнения процес. Чувство на вина.
Болест на Адисон (бъбречна недостатъчност) – Остър емоционален глад. Гняв, насочен към себе си.
Болест на Алцхаймер (вид старческо слабоумие) – Нежелание да се приеме света такъв, какъвто е. Безнадеждност и безпомощност. Гняв.
Болест на Ходжкин (заболяване на лимфната система) – Чувство за вина и страх, че не сте на висота. Напрегнати опити да се докажат със своята ценност до положение, докато в кръвта не изчезне запасът от необходимите й вещества. В гонитба за самоутвърждаване забравяте за радостта от живота.
Болка – Чувство за вина. Вината винаги изисква наказание.
Болки от газове в червата (метеоризъм) – Стягане. Нереализирани идеи.
Брадавици – Израз на ненавист.
Бронхи – Напрежение в семейството. Спорове и критики.
Булимия – Страх и безнадеждност. Преизпълване и избавяне от чувство за ненавист към себе си.
Вагинит – Злоба към партньора. Чувство на вина на сексуална почва. Самонаказание.
Варикозно разширени вени – Присъствие в неприятна за вас ситуация. Неодобрение. Чувство за затрупване с работа.
Венерически болести– Чувство за вина на сексуално почва. Желание да наказваш. Увереност, че гениталите са срамни, греховни и мръсни.
Вирусни инфекции- Липса на радост в живота. Огорчение.
Витилиго – Чувство за пълно отчуждение. Не се намирате в свой води. Не сте член на групата.
Венци: заболявания – Неспособност да изпълнявате решения. Липса на ярко изразено отношение към живота.
Вирусни инфекции – Липса на радост в живота. Огорчение.
Враснал нокът на крака – Безпокойство и чувство за вина по повод вашето желание за движение напред.
Възпаление – Страх. Ярост. Възбудено съзнание.
Възпалителни процеси – Условията, в които се налага да живеете, предизвикват гняв и разочарование.
healthГангрена – Болезнена чувствителност на психиката. Радостта потъва в лоши мисли.
Гастрит – Чувство за обреченост. Неопределеност.
Гениталии: проблеми – Страх да не се окажеш на нужната висота.
Глава (световъртеж) – Мимолетни, несвързани мисли. Нежелание да видиш.
Главоболие – Собствена недооценка. Самокритика. Страх.
Глухота – Неприемане, упоритост, изолация.
Гонорея – Потребност от наказване.
Грип – Реакция на негативно настроено обкръжение, общоприети отрицателни принципи. Страх. Вяра в статистиката.
Гъбички – Назадничави убеждения. Нежелание да се разделиш с миналото. Миналото влияе над настоящето.
Гърди – Символизират майчинската грижа, износване, кърмене.
Гърди: заболявания – Отказ да се “храните“. Поставяте себе се на последно място.
Гърди: киста, уплътнения, болезнени усещания (мастит) – Прекалено много грижи. Излишна протекция. Насилие над личността.
Гърло– Канал на експресивността и творчеството.
Гърло: болести Неспособност да отстояваш себе си. Преглътнат гняв. Творческа криза. Нежелание за промяна.
Дебело черво – Символизира избавянето от ненужното. Асимилация. Изчистване.
Дебело черво: проблеми- Страх да се избавиш от всичко отживяло и ненужно.
Депресия – Гняв, които вие, по ваше мнение, нямате право да чувствате. Безнадеждност.
Диабет – Мъка по несбъднатото. Силна нужда от контрол. Дълбока печал. Не е останало нищо приятно.
Дизентерия (амебна) – Увереност, че се стремят да се домогнат до вас.
Дизентерия (бактериална) – Потиснатост и безнадеждност.
Дизентерия– Страх и концентриран гняв.
Дисменорея (нередовен цикъл) – Гняв, обърнат към себе си. Ненавист към женското тяло или жените.
Дишане – Символизира способността да вдишаш живота.
Дишане: болести – Болезнен страх или отказ да вдъхнете живота с пълни гърди. Не признавате правото си да заемате пространството или да съществувате.
Жлъчно-каменна болест – Огорчение. Тежки мисли. Проклятия. Гордост.
Жълтница/хепатит А/ – Вътрешна и външна предубеденост. Едностранни изводи.
Задържане на течности – Какво се страхувате да загубите?
Запек – Нежелание да се разделиш с остарели мисли. Потъване в миналото. Понякога язвителност.
Зъби – Символизират решения.
Зъбни болести – Продължителна нерешителност. Неспособност за разбиране на идеите, за техния последващ анализ и вземане на решение.
Изкривяване на гръбначния стълб – Неспособност да плуваш по течението на живота. Страх и опити да задържиш остарели мисли. Недоверие към живота. Липса на цел.
Излишно тегло – Страх. Нужда от защита. Нежелание да чувстваш. Беззащитност, самоотричане. Подтиснат стремеж да постигнеш желаното.
Импотентност – Сексуално напрежение, чувство за вина. Социални убеждения. Озлобеност към партньора. Страх от майката.
Инфекции – Раздразнителност, гняв, досада.
Кандида – Чувство за разпиляване. Силно разочарование и гняв. Претенции и недоверие към хората.
Катаракта – Неспособност да гледаш радостно напред. Мъгливо бъдеще.
Кашлица – Желание да извикаш на целия свят. “Вижте ме, чуйте ме!“
Кератит – Силен гняв. Желание да удариш който и каквото видиш.
Киселини в стомаха – Страх, страх, страх.
Кисти – Неудовлетвореност. Разкаяние. Стремеж да се избавите от ситуация.
Киста – Постоянно прехвърляне в главата на предишни обиди. Неправилно развитие.
Китки – Символизират движение и лекота.
Кожа (болести) – Безпокойство, страх. Стари, неприятни чувства, останали в душата. Заплахи.
Кожа – Защитава нашата индивидуалност. Орган на чувствата.
Колена (заболявания) – Инат и високомерие. Неспособност да бъдеш гъвкав. Страх. Нежелание да отстъпиш.
Колена – Символ на гордостта. Усещане за изключителността на собственото Аз.
Коленни стави – Липса на гъвкавост и чувство за вина.
Колики – Раздразнение, нетърпение, неодобрение към околните.
Колит – Неувереност. Символизира липсата на способността леко да се разделяш с миналото.
Кома – Страх. Избягване на някой или на нещо.
Конюнктивит – Гняв и разочарование. Нежелание да видиш.
Копривна треска – Дребни, скрити страхове. Стремеж да направиш от мухата слон.
Коронарна тромбоза – Чувство за самота и страх. “Имам недостатъци. Нищо не правя. Никога няма да постигна това“.
Костен мозък – Символизира дълбоките убеждения, касаещи самите вас. И то, как се поддържате и грижите за себе си.
Кости – Символизират структурата на Вселената.
Костни заболявания (деформации) – Угнетена психика и напрежение. Нееластични мускули. Тъжни и мрачни мисли и думи.
Костни заболявания (счупване или пукване) – Бунт против чуждата власт.
Кръв (заболявания) – Липса на радост. Липса на движение на мисълта.
Кръвно (повишено налягане) – Неразрешени остарели емоционални проблеми.
Кръвно (понижено налягане) – Липса на любов в детството. Понижено настроение. “Все едно нищо няма да стане“.
Кръв (съсирване) – Затваряте потока на радостта.
Кръв – Символизира радостта, свободно циркулираща в тялото.
Кръвотечение от венците – Липса на радост от решенията, които вземате в живота.
Кръвотечение – Радостта си отива. Гняв.
Лакът – Символизира смяна на посоката и възприемане на нов опит.
Ларингит – Злобата отвътре пречи да говорите. Стратъх ви пречи да се изказвате. Стига ми това.
Левкемия – Силно подтисната вдъхновение. “На кого е нужно това?“
Лимфа (заболявания) – Предупреждение за това, че трябва да се преориентирате към най-главното в живота: любовта и радостта.
Лице – Символизира това, как се представяме пред света.
Лява страна на тялото – Символизира възприемчивостта, женска енергия, жена, майка.
Panic attackМазоли – Дълбоко вкоренени мисли, стремеж да съхраните в съзнанието си цялата болка на миналото. Закостенели концепции и мисли. Вкоренен страх.
Малария – Небалансирани отношения с природата и живота.
Матка – Символ на храм на творчеството.
Менингит – Възбудени мисли и злоба към живота.
Менопауза (проблеми) – Страх, че някой губи интерес към Вас. Страх от остаряването. Омраза към себе си. Лошо самочувствие.
Менструация (проблеми)– Отхвърляне на своята женственост. Чувство за вина, страх. Убеденост, че всичко, което е свързано с гениталиите е греховно или нечисто.
Мигрена – Ненавист към принуждението. Съпротивление срещу хода на живота. Сексуални страхове (мастурбацията обикновено отслабва тези страхове).
Миризма на тялото – Страх. Нехаресване на себе си. Страх пред другите. Понякога язвителност.
Миризма от устата – Гневни мисли, мисли за мъст. Пречи ви миналото.
Мозък (оток) – Неправилни убеждения. Инат. Отказ да преразгледаш остарели стереотипи.
Мозък – Символизира компютър, пулт за управление.
Морска болест – Страх. Страх от смъртта. Липса на контрол.
Мускули (дистрофия) – Няма смисъл да порастваш.
Мускули – Съпротивление към новия опит. Символизира способността за движение по житейския път.
Надбъбречни жлези: заболявания – Понижено настроение, подтискане на самия себе си. Чувство за тревога.
Нарколепсия – Не си в състояние да се справиш с каквото и да е. Панически страх. Желание да заминеш далеч от всички и всичко. Нежелание да се намираш тук.
Невроза – Страх. Безпокойство. Борба, суета. Недоверие към жизнения процес.
Незадържане (урина) – Препълване с емоции. Многогодишно сдържане на чувствата.
“Неизлечими болести“ – В настоящия момент не е възможно лечение с външни средства. Трябва да се вгледате в себе си, за да се излекувате. Идвайки отникъде, отива никъде.
Нерви – Символизират връзката. Орган на възприятие.
“Нервен“ стомах – Животински страх, ужас, безпокойство.
Нервен срив – Егоцентричност. Запушване на каналите за общуване.
Нефрит – Твърде силна реакция към разочарованията и неуспехите.
Нещастни случаи – Неспособност да отстоявате себе си. Бунт срещу властта. Вяра в насилието.
Нокти – Символ на защита.
Нокти (гризане) – Усещане за безизходица. Ненавист към единия от родителите.
Нос (запушен) – Непризнаване на собствената ценност.
Нос (кръвотечение) – Нужда от признание. Усещане, че не те признават и не те забелязват. Силна потребност от любов.
Онемяване (внезапно възникнало усещане за онемяване) – Сдържане на чувствата, уважението и любовта.
Оплешивяване – Страх. Напрежение. Стремеж да се контролира всичко. Недоверие към процеса на живот.
Остеомиелит – Гняв и разочарование към самия живот. Чувство, че никой не те поддържа.
Остеопороза – Усещане, че в живота няма за какво да се захванеш. Нямаш опора.
Отделяне на гной – Гняв към неспособността да вземате решения. Хора с неопределено отношение към живота.
Отит – Гняв. Нежелание да слушаш. Шумен дом. Родителите се карат.
Отоци – Задържате в себе си стари обиди и сътресения. Силно угризение на съвестта. С кого или с какво не искате да се разделите?
Очи – Символизират способността ясно да се вижда миналото настоящето, бъдещето.
Очни болести – Не харесвате това, което виждате в собствения си живот.
Очни болести: астигматизъм – Неприемане на собственото аз. Страх да видите себе си в истинската светлина.
Очни болести: глаукома – Нежелание да простите. Подтискате стари обиди.
Очни болести: далекогледство – Усещане, че не сте от този свят.
Очни болести: детски – Нежелание да се види какво става в семейството.
Очни болести: катаракта – Неспособност да гледате с радост напред. Мрачно бъдеще.
Очни болести: късогледство – Страх от бъдещето.
Панкреатит – Неприемане. Гняв и безизходност; струва ти се, че животът е загубил своята привлекателност.
Паразити – Настъпва власт на другите, позволявате им да вземат връх.
Паралич – Страх, ужас. Избягване на ситуация или човек. Съпротивление.
Паркинсон – Страх и силно желание да контролирате всички и всичко.
Пикочни пътища (инфекция) – Раздразнителност. Злоба – обикновено към противоположния пол или към сексуалния партньор. Прехвърляте вината на другите.
Пикочопровод (възпаление – уретрит) – Озлобленост. Отегчаване. Обвинение.
Плач – Сълзите са реката на живота, те текат и от радост, и от мъка.
Пневмония – Отчаяние. Умора от живота. Емоционални рани, които не могат да се заличат.
Повръщане, повдигане – Отричане на идеите. Страх от новото.
Подагра – Потребност от доминиране. Нетърпение. Гняв.
Подуване – Затъване в мисли.
Полимиелит – Парализираща ревност. Желание да задържиш някого.
Поражение на лицевия нерв – Голямо усилие, за да сдържите гнева си. Нежелание да изразите чувствата си.
Пороци – Бягство от себе си. Страх. Неумение да обичаш себе си.
Порязване – Наказание за отстъпване от собствените правила.
Предменструален синдром – Позволявате да цари безпорядък. Усилвате външното въздействие. Отхвърляне на женските процеси.
Припадък – Страх. Не мога да се справя.
Пристъпи (припадъци) – Бягство от семейството, от себе си, от живота.
Пристъпи (задух) – Страх. Недоверие към живота. Затънали сте в детството си.
Проказа – Пълна неспособност да управляваш живота си. Вяра в собствената непригодност.
Простата (заболявания) – Вътрешен страх от отслабване на мъжествеността. Започвате да се предавате. Сексуално напрежение и чувство за вина. Вяра в остаряването.
Простуда – Твърде много събития едновременно. Безпорядък. Дребни обиди. Убеждения от типа “Всяка зима три пъти ме хваща настинка“
Пръсти – Символизират млечните жлези.
Пръст (палец) – Символ на интелект и безпокойство
Пръст (показалец) – Символ на “его“-то и страха.
Пръст (среден) – символ на гняв и сексуалност.
Пръст (безименен) – Символ на приятелски и любовни връзки и свързаните с тях мъка и печал.
Пръст (малък) – Символ на семейството и свързаното с него лицемерие.
Психоза – Бягство от семейството. “Излизане“ от себе си. Отчаяние и избягване от живота.
Псориазис – Страх, че ще те обидят. Загуба на самоусещане. Отказ да приемете отговорност за собствените чувства.
Пъпки – Липса на емоционална защита. Съпротивление.
Радикулит – Лицемерие. Страх за пари и за бъдеще.
Раждане – Символизира начало на жизнен процес.
Раждане (отклонения) – Карма. Вие сами сте решили да се появите по този начин. Ние си избираме родителите и децата.
Разстройство (диария) – Страх. Отказ. Избягване.
Рак – Дълбока рана. Стара обида. Голяма тайна или мъка не дават покой. Съхранено чувство за ненавист.
Рамене – Символизират способността да преминаваш през препятствията на живота.
Рани – Чувство за вина и гняв, отправени към себе си.
Ранички (на устните или в устата) – Обвинения. Сдържани отровни думи.
Ранички (по тялото) – Неизразен гняв.
Разтягане – Гняв и съпротивление. Нежелание да вървите по някакъв определен път в живота.
Рахит – Емоционален глад. Нужда от любов и защита.
Ревматизъм – Чувство за собствена уязвимост. Потребност от любов. Хронични огорчения. Обида.
Ревматичен артрит – Крайно критично отношение към проява на сила. Чувство, че някой ви въздейства твърде много.
Респираторни заболявания – Страх да дишате живота с пълна сила.
Ригидни мускули – Непреклонна упоритост.
Ръце (кисти) – Държат и управляват. Хващат и държат. Стискат и отпускат. Ласкаят. Щипят. Всевъзможни видове общуване с миналото.
Ръце – Изразяват способността да се съхрани жизнения опит.
umora otpadnalost sanlivostСенна хрема – Емоционална борба. Чувство за вина. Убеденост, че ви преследват.
Синузит – Раздразнение, предизвикано от един от близките.
Сифилис – Злоупотреба със своята сила и ефективност.
Скелет – Разрушаване на структурите. Костите символизират зданието на нашия живот.
Слабост – Нужда на ума от почивка.
Слабоумие – Нежелание да приемаш света такъв, какъвто е. Безнадеждност и безпомощност. Гняв.
Сливици – Символизират “сдържаност“. Нещо може да започне и без вашето участие и желание.
Слънчев сплит – Център на интуицията.
Сляп цирей – Силен гняв по повод собствени несправедливи действия.
Спазми – Въображаеми мисли, породени от страх.
Спастичен колит – Страх да не изпуснете нещо от ръце. Ненадеждност.
СПИН/ХИВ– Чувство за беззащитност и безнадеждност. Вяра в собствената нищожност. Неприязън към себе си. Чувство за сексуална вина.
Спонтанен аборт – Страх. Страх от бъдещето: “Не сега – после“. Грешен избор в момента.
Срамна кост – Символизира защитата на половите органи.
Стави – Символизира смяна на направлението в живота и лекотата от тези движения.
Старост – Връщане в “безпроблемното детство“. Нужда от грижа и внимание. Това е начин за контрол над околните.
Стомах – Склад на храната. Отговоря и за “усвояване на мислите“.
Стомашни болести – Ужас. Страх от новото. Неспособност да усвоите новото.
Стъпала – Символ на нашето разбиране на самите себе си, на другите хора.
Стъпала (болести) – Страх от бъдещето и от страх от това, че няма да направите и крачка напред.
Сухота в очите – Лоши очи. Нежелание да гледате с любов. По-скоро да умра, отколкото да простя. Злорадство.
Сърбежи – Желания, които противоречат на характера ви. Неудовлетвореност. Разкаяние. Стремеж да се избавите от ситуация.
Сърце – Символизира центъра на любовта и безопасността.
Сърце (болести) – Стари емоционални проблеми. Липса на радост. Вяра в необходимостта от напрежение и стрес.
Сърце (пристъпи) – Липса на радост в сърцето заради пари или кариера, или за нещо друго.
Тения (глисти) – Силна убеденост, че сте жертва и вършите грехове. Безпомощни сте пред разбиранията си за това, как трябва да се отнасят другите към вас.
Тикове – Страх. Усещане, че другите те наблюдават.
Тонзилит – Страх. Подтискане на емоциите.
Травми – Гняв, обърнат към себе си. Чувство за вина.
Тревога – Недоверие към жизнения ход и неговия естествен процес.
Треска – Вътрешна стегнатост, отстъпление и отдръпване в себе си. Стремеж да отстъпиш. “Оставете ме на мира“
Туберкулоза – Разточителство поради егоистичност. Собственичество. Жестоки мисли.
Увиснали черти на лицето – Резултат от “увиснали“ мисли в главата. Обида към живота.
Умора – Съпротивление, скука. Занимания с нелюбими неща.
Уста – Символизира възприемането на нови идеи.
Уста (заболявания) – Превзетост. Неспособност за възприемане на нови мисли.
Ухапване – Страх. Откритост към всякакво пренебрежение.
Ухапване от животни – Гняв, обърнат навътре. Потребност от наказание.
Ухапване от насекоми – Чувство за вина от дребнавост.
Уши – Изразяват способността да слушаш.
Фиброкистозна дегенерация – Пълна убеденост, че животът не носи нищо хубаво. “Бедничкият Аз“
Фиброма и киста – Помните обидата, нанесена от партньора. Удар по женското самолюбие.
Флебит (възпаление) – Гняв и разочарование. Прехвърляне на вината на другите за това, че в личния живот има малко радост или тя съвсем липсва.
Фригидност – Страх. Неприемане на насладите. Убеденост, че секса е лошо нещо. Безчувствени партньори. Страх от бащата.
Хемероиди – Гняв към миналото. Страх от раздяла. Тягостни чувства.
Хепатит B и C– Съпротива към промените. Страх, гняв, ненавист. Черният дроб е мястото на гнева и яростта.
Херния – Прекъснати отношения. Непрежение, отегченост, неправилно творческо самоизразяване.
Херпес – Желание да правиш всичко не както трябва. Неизказана мъка.
Хипервентилация на белия дроб – Страх. Съпротива към промените. Недоверие към процеса на промяна.
Хипертиреоза – Гняв към игнориране на вашата личност. Отпускане на ръце. Чувство за безнадеждност, застой.
Хиперфункция (повишена активност) – Старх. Огромно напрежение и трескаво състояние.
Хипогликемия (понижено състояние на глюкоза в кръвта) – Смазване от тежестта на живота “На кого му трябва“.
Хипофиза – Символизира центъра за управение.
Хирзутизъм (прекалено окосмяване при жените) – Скрит гняв. Обикновено използваното прикритие е страх. Стемеж към обвиняване. Нежелание да се занимаваш със самовъзпитание.
Хранително отравяне – Позволятате на друг да вземе контрола в свои ръце.
Хрема – Молба за помощ. Вътрешен плач.
Хронични болести – Нежелание за промени. Страх пред бъдещето. Чувство за опасност.
Хъркане – Нежелание да се разделиш с остарели стереотипи.
Целулит – Натрупан гняв и самонаказание.
Циркулация – Символизира способността да чувстваш и изразяваш позитивни емоции.
Цистит (болест на пикочния мехур) – Тревожно състояние. Боите се да си дадете свобода.
Челюст – Гняв. Обида. Желание за мъст.
Черва проблеми – Страх да се избавиш от всичко отживяло и ненужно.
Черва – Символизират избавяне от ненужното. Асимилация. Леко изчистване.
Черен дроб (заболявания) – Постоянни оплаквания. Оправдаване на собствената придричивост. Лошо самочувстие.
Черен дроб – Съсредоточване на гняв и примитивни емоции.
Шия – Символизира гъвкавост. Способност да видиш какво става зад гърба ти.
Шия (болести) – Нежелание да видите другата страна на въпроса. Упоритост. Липса на гъвкавост.
Шум в ушите – Нежелание да чуеш вътрешния глас. Инат.
Щитовидна жлеза – Най-важната жлеза за имунната система. Чувство, че ви атакува живота. “Те се стремят да се доберат до мен“.
Щитовидна жлеза (болести) – Унижение. Никога не мога да направя това, което искам. Кога ще дойде моя ред?
Язва – Страх. Твърда увереност, че сте в загуба.
Яйчници – Символизират съзидателните центрове.

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница. 

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация.
Ако пък още не сте си изтеглили безплатния ресурс „По пътя към бебето“, можете да го направите от линка: http://bit.ly/kniga-po-patia-kam-bebeto

Желая ви сбъдвания!!! 
Поздрави, Елена  

gallery 1434043457 gettyimages 171625131 scaled

Работна сесия с двойка около деня, в който честваме деня на Независимостта, завърна при мен темата за независимостта и зависимостта в партньорството.  От една страна е инстинктът за самостоятелност, за отделеност, от друга –  невротичната потребност да притежаваме другия, да се слеем с него, да станем едно и така да си гарантираме, че няма да ни напусне…

Малко хора осъзнато си казват – “ей сега ще се слея с него, ще се претопим взаимно и край, заедно сме завинаги”. Повече са тези, които са убедени, че зачитат партньора си, уважават различията помежду си и му дават свобода, а на практика, очакват, че той ще се държи, мисли и постъпва като тях. Ако не го прави, значи не ги обича и това е повод за гняв. Не би трябвало партньорството де е инструмент за насаждане на чувство за вина и невроза, но често тъкмо това се случва.

Ако сме осъзнати, че всеки ден правим ИЗБОРА да бъдем заедно, защото имаме свободна воля и никой, нищо не може да ни принуди, тогава броят на разводите/разделите рязко ще спадне. Причината тях да ги има в такова пищно изобилие (както и толкова много връзки да продължават, въпреки кошмара, който представляват) е, че заедността се превръща в ЗАВИСИМОСТ И ЗАДЪЛЖЕНИЕ, а любовта от копнея, жадувам, става ТРЯБВА, НАЛАГА СЕ.

Уейн Дайър във “Вашите слаби места” пише: “Във взаимоотношенията, които почиват върху любовта, всеки от партньорите позволява на другия да бъде такъв, какъвто той самият избере – без никакви очаквания и изисквания. Това е искрена връзка между двама души, които толкова много се обичат, че нито един от двамата не ще очаква другият да бъде такъв, какъвто не би желал да бъде. Този тип взаимоотношения е толкова рядък, че почти се е превърнал в мит.

Представете си съюз с любимия човек, в който всеки от двамата може да бъде такъв, какъвто желае да бъде. Сега помислете какви всъщност са браковете на повечето хора. Как се промъква тази отвратителна зависимост и как помрачава отношенията?

Бракът може да бъде вълнуващо преживяване, когато двама души имат достатъчно увереност в себе си и се обичат достатъчно, за да ПОДХРАНВАТ по-скоро САМОСТОЯТЕЛНОСТ, отколкото зависимост, но в същото време споделят щастието с любим човек. Но когато двама души се стремят да създадат едно цяло или единият се опитва по всякакъв начин да командва другия, искрата, която е у всички нас, избухва и ние започваме да се борим за най-значимата човешка потребност – от независимост.

Дългогодишният брак невинаги означава щастлив брак. Мнозина съпрузи остават заедно от страх пред неизвестността, от инертност или защото така е редно. В щастливия брак, когато и двамата съпрузи изпитват истинска обич един към друг, единият винаги е готов да позволи на другия да решава сам за себе си, без да го командва.

BreakRelationshipЗависимостта е, фигуративно казано, змията в рая на щастливия брак, тъй като създава модели на налагане и подчинение, с които разрушава взаимоотношенията. Това слабо място може да бъде премахнато, но битката ще е люта, защото става въпрос за власт и контрол, от които малцина са готови да се откажат без борба. Най-важното е зависимостта да не се смесва с любовта.

Колкото и странно да изглежда, браковете се заздравяват, когато в близостта между съпрузите остават празни пространства.

Ето някои често използвани стратегии за поддържане на нишките на властност и контрол в брака:

  • партньорът вика, кряска, повишава тон по различни поводи;
  • прилагат са заплахи от рода на “Ще те напусна, ще се разведа”;
  • правят се опити да се насажда чувство за вина. “Ти нямаш право да…”, “Не разбирам как можа да извършиш подобно нещо”;
  • прилага се поведение на гняв и невъздържаност – хвърляне на предмети, ругаене, чупене на мебели и т.н.;
  • залага се капанът на физическото страдание. Когато единият партньор не се подчинява на другия, този който обича да се налага, заявява че е получил сърдечен инфаркт, че има главоболие, болки в гърба и какво ли не още. Партньорът ви може да ви манипулира по този начин, ако се е научил, че щом се разболее, вие ставате послушен/а;
  • прилага се политика на мълчание. Мълчанието и умишленото цупене са отлични стратегии, с които единият може да се опита да накара другия да се държи както трябва;
  • пускат се в ход сълзите, за да може другият да се почувства виновен;
  • изиграва се сцена на напускане. Само като стане и излезе от къщи, единият партньор може да накара другия да се откаже от дадено поведение;
  • с “хватката” “Ти не ме обичаш вече” или “Ти не ме разбираш” единият партньор постига своето и увековечава зависимостта в брака.

Всички изброени стратегии са методи, с които единият принуждава другия да изпълнява отредената му роля в брака. Те се прилагат, когато дават ефект. Ако единият партньор откаже да бъде манипулиран по този начин, другият ще престане да използва тези методи.

И, обратно, ще свикне да ги прилага, ако другият поддава на уловките му. Ако реагирате с покорство, вие научавате другия, че можете да изтърпите всичко. Ако другите ви подценяват, това значи, че излъчвате сигнали, които ги карат да ви подценяват.

Вие можете да научите хората да се отнасят с вас така, както бихте желали да се отнасят. Това ще бъде дълъг и сложен процес, защото досега сте учили другите да се държат с вас другояче.

Вие можете да извършите промяната, независимо дали става въпрос за работата, семейството, магазина, автобуса, или за всяко друго място, където не се отнасят добре към вас. Вместо да си задавате въпроса “Защо те не се държат по-добре с мен?”, се запитайте: “Какво правя, че уча хората да се държат така с мен?” Огледайте самия себе си и започнете да внасяте промяна в реакциите и поведението си. “

Отново стигаме до това да поемем лична ОТГОВОРНОСТ за това, което е на пътя ни. Променяйки отношението към себе си и начина, по който четем и приемаме случващото се, реалността ни става различна. Назовавайки ясно и от сърцето това, от което имаме нужда, с пълната увереност, че го заслужаваме, прави възможно другият да откликне пак от сърцето, вместо от Егото. Тогава любовта празнува, а партньорството е свободен, доброволен и осъзнат избор. Иска се само да обърнем пръста, сочещ другия като този, който трябва да се промени, към себе си. Това “само” променя животи – сигурна съм, защото го виждам многократно в годините работа с хора.

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница. 

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!! 
Поздрави, Елена  

DivorcePaperGeneric large

Когато се прибрах вкъщи онази нощ, докато жена ми сервира вечерята, аз хванах ръката й и казах „Трябва да ти кажа нещо“. Тя седна и яде безмълвно. Отново видях болката в очите ѝ.

Внезапно не знаех как да отворя уста. Но трябваше да й кажа, че мисля за развод. Повдигнах темата спокойно. Тя не изглеждаше ядосана от думите ми, вместо това тихо попита „Защо?“. Избегнах въпроса й. Това я ядоса. Тя захвърли настрана приборите и извика: „Ти не си мъж!“.

Тази нощ не си говорехме. Тя плачеше. Знаех, че искаше да разбере какво се е случило с брака ни. Но трудно можех да ѝ дам задоволителен отговор. Тя беше загубила сърцето ми заради Джейн. Вече не я обичах. Просто я съжалявах.

С дълбоко чувство на вина изготвих споразумение за развод, в което пише, че тя може да задържи къщата ни, колата и 30% от акциите на моята компания. Тя погледна споразумението и го скъса на парчета. Жената, която беше прекарала десет години от живота си с мен, се беше превърнала в непозната. Съжалявах за похабеното й време, ресурси и енергия, но не можех да се върна назад, защото обичах Джейн толкова много. Най-накрая тя се разплака пред мен, и това беше, което очаквах. За мен този плач беше някакво облекчение. Идеята за развод, която ме беше обсебила от няколко седмици, изглеждаше по-сигурна и ясна.

couple6

На следващия ден се прибрах много късно и видях, че тя седи на масата и пише нещо. Не вечерях, отидох направо да си легна и заспах много бързо, защото бях уморен след дългия ден, който бях прекарал с Джейн. Когато се събудих, тя още пишеше на масата. Не ме интересуваше. Обърнах се и заспах отново.

На сутринта тя ми представи нейните условия за развода: не искаше нищо от мен, освен един месец предизвестие преди развода. Искаше през този месец да се опитаме да живеем до колкото е възможно нормален живот. Причината беше проста: синът ни имаше изпити след един месец и тя не искаше да го смущаваме с разбития си брак. Това беше приемливо за мен. Но имаше нещо повече. Помоли ме да си спомня как на сватбения ни ден съм я пренесъл през прага на младоженската стая. Тя изискваше в рамките на този един месец да я нося от спалнята до входната врата всяка сутрин. Реших, че полудява. Само за да направя последните ни дни заедно поносими, приех странното ѝ настояване.

Казах на Джейн за условията на жена ми. Тя се засмя шумно, казвайки, че това е абсурдно. „Без значение какви номера прилага, ще трябва да приеме развода“, каза презрително тя.

С жена ми не бяхме имали никакъв физически контакт откакто изразих намерението за развода. Затова, когато я взех, за да я нося до вратата на първия ден, и двамата изглеждахме непохватно. Синът ни ръкопляскаше зад нас: „Татко носи мама на ръце“. Думите му ми причиниха болка. От спалнята в хола, а след това до вратата, извървях около десет метра на ръце с нея. Тя затвори очи и каза меко: „Не казвай на сина ни за развода.“ Кимнах, чувствайки се малко разстроен. Оставих я пред вратата. Тя отиде да чака автобуса за работа. Аз шофирах сам до офиса.

На втория ден беше по-лесно и на двама ни. Тя се облегна върху гърдите ми. Усетих аромата на блузата й. Осъзнах, че не съм поглеждал внимателно тази жена дълго време. Осъзнах, че тя вече не беше млада. Имаше фини бръчици по лицето, косата й беше започнала да посивява. Бракът ни беше оставил своя отпечатък върху нея. За минута се замислих какво й бях причинил.

На четвъртия ден, когато я вдигнах, как някакво чувство за близост се връща. Това беше жената, която ми е посветила десет години от живота си. На петия и шестия ден усетих, че нашата интимност се засилва. Не казах на Джейн. С течение на месеца беше все по-лесно да я нося. Може би бях заякнал от всекидневната тренировка.

Една сутрин тя избираше какво да облече. Пробва няколко рокли, но все не намираше подходяща. После въздъхна: „Всичките ми рокли вече са ми големи.“ Изведнъж осъзнах, че колко е отслабнала. Това беше причината да я нося по-лесно.

Изведнъж това ме порази… тя беше погребала толкова много болка и горчивина в сърцето си. Несъзнателно се протегнах и я докоснах по главата. Синът ни дойде в този момент и каза „Татко, време е да носиш мама“. За него да вижда как баща му носи майка му беше станало неразделна част от живота му. Жена ми го извика и го прегърна силно. Обърнах се настрана, защото ме беше страх, че мога да променя решението си в последната минута. После я понесох на ръце, от спалнята през хола до коридора. Ръката ѝ обгръщаше врата ми меко и естествено. Държах я плътно до себе си, беше точно като на сватбата ни. Но това, че беше тежеше толкова по-малко ме натъжаваше. В последния ден, когато я държах на ръце, едва можех да помръдна. Синът ни беше отишъл на училище. Прегърнах я силно и казах: „Не бях забелязал, че в живота ни липсва близост.“

white weddingКарах бързо към офиса… скочих от колата, без да заключа вратата. Беше ме страх, че забавяне може да ме накара да променя решението си… качих се по стълбите до кабинета ми. Качих се горе. Джейн отвори вратата, а аз казах: „Съжалявам, Джейн, вече не искам този развод.“ Тя ме погледна поразена, а след това ме докосна по челото: „Да нямаш температура?“ Махнах ръката й от главата си. „Съжалявам, Джейн, няма да се разведа. Брачният ми живот беше скучен, вероятно защото тя и аз не оценявахме детайлите в живота ни, а не защото не се обичаме повече. Сега осъзнавам, че след като я пренесох на ръце в дома ми на сватбения ни ден, трябва да я нося, докато смъртта ни раздели.“ Джейн сякаш се събуди от сън. Удари ми силен шамар, трясна вратата и избухна в сълзи. Слязох по стълбите и тръгнах с колата.

В магазина за цветя по пътя поръчах букет за жена ми. Продавачката ме попита какво да напише на картичката. Аз се усмихнах и написах: „Ще те нося всяка сутрин, докато смъртта ни раздели.“

Тази вечер пристигнах у дома с цветя в ръцете и усмивка на лицето, хукнах нагоре по стълбите… само за да открия жена ми в леглото – мъртва. Съпругата ми се беше борила с рака в продължение на месеци, а аз съм бил толкова зает с Джейн, че изобщо да не забележа. Тя е знаела, че скоро ще умре и е искала да ме спаси от всякаква отрицателна реакция на сина ни, в случай, че побързаме с развода. Поне в неговите очи аз съм любящ съпруг…

Малките детайли от живота ни са това, което е от значение в една връзка. Не е къщата, колата, имуществото или парите в банката. Тези неща създават благоприятна среда, но сами по себе си не могат да донесат щастие.

Затова намерете време да бъдете приятели с човека до вас и да правите един за друг тези малки неща, които изграждат близостта. Направете брака си истински щастлив!

Открих този текст в obekti.bg, а източникът му е Bright Side. Публикувам го, защото ме хвана за гърлото. Причината е не в мелодраматичната развръзка, а във факта, че всеки път, когато работя с двойки в криза, виждам как големите любови са се погубили в малките детайли. Хората седят в двата края на дивана и си крещят, загубили усещането, че сърцата им могат да се докоснат и да се чуят. Дебна промеждутък на пропукване на маските, за да ги върна там някъде, назад във времето, там където очите са се изпивали жадно, а устните са търсели среща.

Някои успяват да се хванат за нишката на времето и да се спуснат до извора на любовта си. Той промива раните, освежава спомените и в пепелището на болката се ражда зрънце надежда. После са нужни постоянство, мотивация, отворено сърце и много, много желание, за да се появят първите стръкчета на настоящата зедност.

Други улавят нишката на времето и вместо да я оставят да ги води надолу към извора, гледат бързичко да я скъсат, за да могат с чиста съвест да погребат любовта си – няма я, край, отишла си е…

И не че няма междинни варианти, но ми се иска да се върнем на първия и да си напомним, че малките детайли от живота ни са това, което е от значение в една връзка. Да си напомним и да направим онова малкото, което можем сега, в този миг. Утре пак! И отново – до срещата, там някъде отвъд Егото и право в сърцето! Да бъде любов!

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница. 

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!! 
Поздрави, Елена  

07 53 32 1

Отбелязах в графика почивен понеделник. Почувствах го като късче лято през зимата, като открадната целувка на перона…  Направих го спонтанно – ей така, от любов  към  себе си, като подарък –  от тези, които не чакаш и дори не предполагаш. Напоследък  съзнанието на работохолика в мен се прояснява, избухва в проблясъците на настоящето, заслушва се в ритъма на сърцето и нашепва: “Тук си, огледай се, почувствай го, вкуси го”. “Време е”, казват очите, минаващи през разноцветните тефтери с графици, отмерващи годините…

Утре отново ще се гмурна в реката от човешка болка от недостигнати копнежи, погубени желания, разминати любови, загуби, тъги… Но днес е ден за мен – с дъх на трева и слънце, което заслепява! Благодаря!

И понеже Животът е щедър, ми поднесе дара на думите, написани от друг, но свирещи на струната на моята душа. Споделям ги с любов. Да ни е честит юли и да ни донесе пълни торбички с лакомства!

“Преброих  годините си открих, че ми е останало по-малко време на този свят от времето, изживяно досега.

Чувствам се като онова момче, което е спечелило пакетче лакомства. То изяжда част от тях бързо и с удоволствие, а когато забелязва, че му остават малко, започва да ги поглъща бавно, да се радва на всяка хапка. Подбира внимателно мига на поредния пир, предвкусва го, усеща с всяка своя клетка, до най-дълбоките фибри на организма си, сладостта на лакомствата.

Вече нямам време за безкрайни срещи, където се дискутират статути, норми, правила, начини на действие, вътрешни регламенти, с пълното съзнание, че разговорите няма да доведат до никъде.

Вече нямам време да понасям абсурдни личности, които, независимо от възрастта си, не са пораснали. Нямам време да се занимавам с посредствености. Нито пък искам да присъствам на събирания, където дефилират напомпани его-та.

Не толерирам манипулатори, интересчии, кариеристи, маневристи.

Ядосват ме индивиди, които се опитват да дискредитират по-кадърните, за да си присваят техните места, да си припишат техните таланти и постижения.

Ненавиждам да бъда свидетел на борбата за по-важно място, да наблюдавам ефекта, който тя предизвиква сред по-амбициозните.

Презирам хората, които не спорят за съдържания, а за титли. Времето ми е прекалено ценно, за да се занимавам с титли.

Искам есенцията, ядрото, същността, душата ми бърза…

Няма много лакомства в пакета…

Искам да живея до човечни хора, много човечни, преди всичко друго, човечни.

Хора, които обичат да се смеят на грешките си.

Които не се суетят около успехите си и не се самозабравят.

Които не се смятат за избраници, за елит, превъзхождащ останалите. Преди наистина да са станали такива.

Които не бягат от отговорностите си.

Които защитават човешкото достойнство.

Които не искат нищо друго, освен да върват редом с истината и справедливостта, честта и достойнството.

Есенциалното, основното, простото, обикновеното, натуралното най-базисното, това е, което прави живота ценен. Което прави пътешествието ни на този свят да си струва.

Искам да се обградя с хора, които знаят как да докоснат сърцето на другите и могат да го направят.

Хора, които не са се ожесточили от жестоките удари на живота, а са израстнали с една мекота в душата. Които нещастието е направило по-мъдри.

Да, бързам да живея с интензивността, която само зрялата възраст може да ми даде.

Искам да не пропилея нито едно от лакомствата, които ми остават. Сигурен съм, че ще бъдат още по-сладки от тези, които досега съм изял.

Целта ми е да стигна до края спокоен, в мир с любимите си същества и с моята съвест.

Надявам се, че това един ден ще стане мечтата на всички ни, защото така, или иначе, ще стигнем до края…А защо да не бъде с радост и удовлетворение?

Из „Ценното време на зрелостта“ на Марио де Андраде, на заем от фейсбук стената на приятел.

Благодаря ви за споделеното време!

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница.

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!!
Поздрави, Елена 

baba vanga

Никога не съм виждала Ванга – срещнах се с магията на Рупите много след като пророчица си беше отишла в своя си свят – онзи, който и приживе контактуваше с нея и я напътстваше да помага на толкова хора. Зная, че за едни е светица, а други тотално отричат способностите й, но това е само белег, че е направила изключителни неща. Попадайки за пореден път на нейни думи, отново бях сразена от мъдростта им. Споделям ги с вас с надеждата, че всеки ще намери в тях репликата, която ще го подкрепи в момента:

Няма нищо по-страшно от отчаянието. То е най-лошата болест. Няма цяр за него – то разяжда отвътре.

Тези, дето са нервни, тези, дето се страхуват от това, от онова – те не са болни. Акълът им е болен. Нека се прегледат, на невролог да отидат, на бани нека идат и да му пуснат края. Със страх не се живее. 

Научете се да почивате правилно. Денят е създаден за работа, а нощта за почивка. За да сте здрави и работоспособни, си лягайте вечер в 9 часа и ставайте сутрин в 5-6.

Пийте често чай от горски плодове и растения. Те са чисти и са извор на здраве.

Поне веднъж седмично яжте варено жито и пийте водата, за да се очиства организма ви и да имате сили.

Движете се повече и работете. Мързелът е болест, която уврежда не само нравствено, но и физически.

България е благословена страна, защото тук растат много лечебни растения – пазете ги, за да ви пазят и те.

Прекаленото вземане на лекарства е вредно, защото те затварят вратата, през която може да влезе природата. Чрез билките може да се възстанови нарушеното равновесие в заболелия човек.

Ходете през лятото боси, за да не прекъсвате връзката си със земята.

Пускайте през лятото децата да играят навсякъде – нека да се цапат, да тичат… Така изграждат имунитет и ще са защитени от болестите през зимата.

Вечер преди лягане задължително си мийте краката, още по-добре е, ако можете да вземете душ. Така отмивате от тялото си не само праха, газовите изпарения от улиците и умората, но и всички негативни мисли и влияния, които нарушават съня.

Чистотата да се издигне в култ! Замърсяването, било то физическо или духовно е обратно на създаденото от бога, което е винаги и чисто, и красиво.

Не се къпете с много гореща вода.

Използвайте повече домашни сапуни и природни средства, които не вредят на човешкия организъм.

Не прекалявайте с торовете и химикалите. Храната се отравя и природата вече се задъхва, а това води до много болести.

Земята е нашата майка. Пазете я, почитайте я. Земята ни храни и търпи, но понякога се надига и наказва. Тя може много тежко да наказва…

Вие тровите земята, храните потомството си с отрови, а после идвате и се оплаквате: „Ох, колко хора са хванали рак, колко нови болести плъзнаха… Помогни, Ванге!“ Вразумете се, докато е време, иначе ще страдате.

Не късайте цветята! Всяко цвете е като едно слънце или баня. Когато ги гледаш и им се любуваш, ти получаваш такова освобождение, както от слънцето или както след баня. Когато ги късате, не забелязвате как те плачат… Тъжно е да се откъсне клонче от дърво или от люляк, макар и там да остават и други цветове. А колко скръбно е да се откъсне лале или кокиче – то е все едно майка да изгуби единственото си дете… Говорят ми растенията, но те са много, а аз успявам да запомня малко.

Цветята са живи същества, излъчват енергия, дават сила. По това как растат в една къща, ще разберете има ли любов и хармония в нея.

Не подарявайте откъснати цветя – така носите скръб на хората. Откъснатото цвете плаче като малко дете.

Светът е започнал с билките и с билките ще свърши. Но билките от една страна лекуват само хората, които живеят в нея. Така е определено. Всеки да се лекува със своите билки.

В Природата е написано кой как да се лекува. Четете езика на Природата – чрез нея Бог говори.

Земята е жив организъм. Не я гневете! Изучавайте нейния език и нейните закони и ги спазвайте, за да живеете по-дълго и по-добре. Ако сте внимателни с нея, тя ще ви даде много. Ако я гневите, ще ви накаже, защото е по-силна от вас. Колко години гледам вече: цели градове има погребани под земята след природни катаклизми, колко древни цивилизации са си отишли…

Не се плашете от болестите – имайте вяра. И най-здравият, ако няма вяра, ще умре.

Медицината прави чудеса, но и Бог прави чудеса.

Има два вида болести: едните се лекуват с бабински церове, другите – с професорски. Да знаете точната диагноза, това е най-важното за лечението.

Не стойте на течение, не стойте на влага, не пийте студена вода. От простуда стават повечето болести, от влага. 

Защо пушите, бе хора!? Ако това е хубаво, и мъжете, и жените щяха да имат комини на главите! Махнете тютюна, живейте по-дълго и без болести.

С нетърпение очаквам коментарите ви! 

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница.

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!!
Поздрави, Елена 

white wedding scaled

Приказките с хепи енд и сватба обикновено слагат точката с “и заживели щастливо”. Историята мълчи какво се случва след година, 5, 10 и как са принцът и принцесата след 20 години брак, когато си знаят не само кътните зъби, но и сливиците:) Този текст на Ричард Пол Еванс (автор на над 20 бестселъри) е реална приказка за отвоюваната от годините любов. Струва си и четенето и практикуването!

Как спасих брака си

Преди известно време щерка ми, Джена, ми каза: „Когато бях малка, най-големият ми страх беше, че бихте могли да се разведете. След това, когато станах на 12, а вие се карахте постоянно, започнах да смятам, че това ще е най-добре за всички нас” След това Джена ме погледна и се усмихна: „Радвам се, че успяхте да оправите нещата между вас”.

С жена ми Кери се карахме от години. Когато гледам назад, не мога да си спомня как започна всичко, но явно характерите ни не си пасваха особено. Колкото повече време минаваше, толкоз по-ясни и болезнени ставаха различията помежду ни. Проблемите ни се задълбочаваха. Напрежението стигна такъв предел, че и за двама ни беше истинско облекчение, когато трябваше да пътувам извън града, за да представя някоя книга. Но когато се връщах, всичко започваше отначало. Скандалите зачестиха толкова, че вече ми беше мъчно да си представя как бихме могли да живеем съвместно, без да се караме. Бяхме на ръба на развода и все по-често започвахме да говорим за това.

Веднъж, по време на едно от пътуванията ми, отново се скарахме жестоко по телефона и Кери ми затвори. Бях сам, гневен и объркан. Бях достигнал предела си. По онова време се обърнах към Бог. Или по-скоро, започнах да говоря на Бог. Не знам дали може да се нарече молитва – когато крещиш на Бог не е точно молба – но каквото и да беше, няма да го забравя. Стоях под душа на хотела и крещях на Бог, че бракът е пълна небивалица и аз отказвам да живея по този начин. Не можех да разбера защо ми се случваше всичко това. Защо трябваше да е толкова трудно с Кери да имаме нормални взаимоотношения. Дълбоко в себе си знаех, че тя е добър човек. И аз бях добър човек. Тогава защо не се получаваше? Защо не се разбирахме? Защо се бях оженил за някой, който беше толкова несходен с мен? По коя причина тя не можеше да се промени?

Накрая, изтощен и обезверен, седнах на пода в банята и заплаках. И от дълбините на моето отчаяние дойде вдъхновението. Не можеш да я промениш, Рик. Можеш да промениш единствено себе си. В този момент започнах да се моля. Ако не мога да променя нея, Боже, нека тогава променя себе си. Молех се до късно през нощта. Молех се и на следващия ден по пътя към дома ни. Молех се, когато тя ми отвори вратата – една студена жена, която се държеше така, сякаш едва се познавахме. Тази нощ легнахме в леглото си, на сантиметри един от друг, но всъщност на километри разстояние. И внезапно отговорът се появи пред мен, вече знаех какво трябваше да направя.

На сутринта, докато още бяхме в леглото, аз се приближих до нея и я попитах:

– Как мога да направя деня ти по-хубав?

Тя ме погледна гневно.

– Какво?

– Как мога да направя деня ти по-хубав?

– Не можеш, – отговори тя. – Защо питаш?

– Защото наистина го мисля, – казах аз. – Просто искам да знам какво мога да направя, за да бъде денят ти по-хубав.

Тя ме погледна цинично.

– Искаш да направиш нещо? Отиди и оправи кухнята.

Тя явно очакваше да се вбеся. Вместо това аз кимнах.

– Добре.

Станах и разтребих кухнята.

На следващия ден я попитах същото.

– Как мога да направя деня ти по-хубав?

Тя присви очи.

– Почисти гаража.

Поех си дълбоко въздух. Бях имал тежък ден и знаех, че нарочно беше поискала това. Изпитах желание да й се развикам. Вместо това обаче казах само:

– Добре.

Станах и следващите два часа почиствах гаража. Кери не беше сигурно какво да си мисли.

Дойде следващата сутрин.

– Как мога да направя деня ти по-хубав?

– Не можеш. Просто не можеш! Спри да го повтаряш!

– Съжалявам, – казах аз. – Но не мога да спра. Обещах си. Как мога да направя деня ти по-хубав?

– Защо правиш това?

– Защото държа на теб, – казах аз. – И на нашия брак.

На следващата сутрин й зададох същия въпрос. И на по-следващата. И на по-следващата. Тогава, на втората седмица, се случи чудо. Когато я попитах същото, очите на Кери се напълниха със сълзи. Тя се пречупи и заплака. Когато отново можеше да говори, каза:

– Моля те, спри да ме питаш това. Проблемът не е в теб. В мен е. Аз съм тази, с която е трудно да се живее. Не знам как изобщо все още си с мен.

Аз нежно повдигнах брадичката й и тя ме погледна в очите.

– Защото те обичам, – отговорих. – Как мога да направя деня ти по-хубав?

– Аз трябва да те питам това.

– Да, така е, – казах аз. – Но не сега. Сега аз трябва да се променя. Ти трябва да знаеш колко много значиш за мен.

Тя сложи главата си на гърдите ми.

– Съжалявам, че бях толкова зла.

– Обичам те, – казах.

– Обичам те, – отговори тя.

– Как мога да направя деня ти по-хубав?

Тя ме погледна нежно.

– Може ли просто да прекараме малко време заедно?

Усмихнах се.

– Много ще ми е приятно.

През следващия месец продължих да й задавам този въпрос. И нещата наистина се промениха. Скандалите спряха. Тогава Кери започна да ме пита:

– Какво мога да направя за теб? Как мога да бъда по-добра съпруга?

wedding-bandСтените между нас рухнаха. Започнахме да водим смислени разговори за това какво искахме от живота и как можехме да направим другия по-щастлив. Не, не разрешихме всичките си проблеми. Не мога и да кажа, че повече не се скарахме. Но се промени начинът, по който се карахме. Не само, че се случваше много по-рядко, но не и беше така ожесточено, както преди. Преди просто не ни оставаше въздух от викане. Сега просто не искахме да се нараняваме повече…

С Кери днес сме женени повече от 30 години. И аз не само обичам жена си. Харесвам я. Харесва ми да съм с нея. Бързам да бъда с нея. Нуждая се от нея. Много от нашите различия се превърнаха в силни черти на брака ни, а другите… просто се оказаха без значение. Научихме се как да се грижим един за друг и нещо по-важно – научихме се как да поддържаме в себе си желанието да го правим.

Бракът не е лесно нещо. Но същото е и с това да си родител. Да имаш партньор в живота е прекрасен дар. Той ти помага да заобичаш в себе си чертите, които всъщност не са за харесване. Защото всички имаме такива черти, нали?

Осъзнах, че това е въпросът, който трябва да задаваме на любимия си човек: Как мога да направя деня ти по-хубав? Ето това е любовта, в романтичните филми и романи се говори само за привличането, за влюбването и всички си мислим, че после ще „живеем щастливо до края на дните си”. Истинската любов не значи просто да желаеш човека срещу себе си, а да желаеш щастието му. Дори ако понякога трябва да жертваш частица от собственото си щастие. Истинската любов не значи да превърнеш другия в свое копие. Значи да разшириш границите на своята толерантност, грижовност и нежност. Да се опитваш всеки ден да показваш на другия колко много значи за теб. Всичко друго е просто игра на егото…

Струва си, нали? Ще се радвам, ако коментирате!

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница. 

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!! 
Поздрави, Елена  

beautiful

Днес бях с усещането, че ме сърбят ръцете да попиша. Исках да е нещо полезно, ама какво? Отварям си съобщенията във Facebook страницата на сайта и там ме чака следното – “Добро утро, Елена”, усмивка и линк към статия в mindbodygreen.com – 10 Things Every Woman Should Know About Her Hormones! На това аз му казвам синхроничност на Вселаната! Благодаря ти, Нели, веднага се залавям с превода. Ще запазя смисъла, но елементите на разсъждение от моя страна са неизбежни:)

Предполага се, че ако ходиш на йога, пиеш фрешове, четеш и изпълняваш всякакви здравни съвети, трябва да си в добра форма, нали така? Е, не точно! В пъзела може да липсва една съществена част, която често се пренебрегва – хормоните!  Те влияят върху всичко – настроението, теглото, енергията ни… Дори и да сме много осъзнати на тема здраве и да се опитваме да правим най-доброто за тялото си, възможно е да пропускаме ключови неща. Ето кои са 10-те неща, които всяка жена трябва да знае за своите хормони:

1.Хапчето на оправя проблемите ти.

Противно на общоприетото мнение, хормоналните препарати всъщност не лекуват предменструалния синдром (ПМС), акнето, обилната менструация, промените в настроението. Тe просто прикриват симптомите в краткосрочен план чрез изкуствени хормони, които блокират естествения ритъм на тялото. Единственото нещо, което може да оправи тези симптоми трайно, е да се овладее причината за тях (корена им) като се промени начина на живот и хранене.

Противното ще прилича на подхода на повечето от БГ лекари – имаш остра желязо дефицитна анемия, за която не знаеш и съвсем резонно страдаш от чести главоболия. Личният ти лекар не ти пуска ПКК (за да е разбере има ли физиологична причина), а ти изписват аналгин. Случи ми се преди 3 години. Познайте дали хапчето помогна?

2. Вашите хормони не са ви врагове, а най-добри приятели, така че доверете им се.

balance-hormones-in-bodyЗдравословният хормонален баланс не само пази кожата блестяща, тегло стабилно, настроението добро, енергията на високо ниво, а също така ни помагат да се свържем с нашето творческо начало и с амбицията си. Като знаем как ежемесечните промени в нашите хормони се отразява на функционирането на мозъците ни и на нивата на енергията ни, имаме предимството да се съобразим с това и да си осигурим комфорт. Ако работим в екип с хормоните си, а не вървим срещу тях, можем да планираме живота си по подкрепящ за нас самите начин.

Аз разбирам това така – като знаеш, че имаш обилна менструация и си отпаднала или имаш някакви други неразположения, не насрочваш тежки работни срещи точно в тези дни и дори си работиш от вкъщи. Казват че като има желание, има начин, така че преди да отхвърлим идеята като налудничава, нека помислим дали можем да я осъществим.

3. Да имаш ПМС не е нормално.

Въпреки че ПМС отдавна се е превърнал в етикет за “онези дни от месеца,” ако имаш симптоми като промени в настроението, акне, подуване на корема, спазми и т.н, не приемай това като нормална част от живота! Нашите тела са създадени да изминават своите цикли по естествен начин без това да ни кара да се чувстваме като парцали. Ако е на лице изострен предменструален синдром, това означава, че нивата на естроген и прогестерон не са балансирани. Промяна в хранителните навици може да промени това.

4. Хормоните имат нужда от мазнини.

Преди да направите омлет само от белтъци, обърнете внимание на факта, че хормоните на репродуктивната ни система няма как да функционират без мазнини.  Без подходящите хранителни вещества, тялото ни няма материал, чрез който да синтезира хормони. Кажете “да” на жълтъците!

5. Можете да подобрите способността си за зачеване с подходящата храна.

Годините, прекарани на диета или съпроводени от неподходящ избор на храна, може да са лишили тялото ви от микроелементите, които са му нужни за изпълнява своя здравословен цикъл. Все повече и повече млади жени срещат трудност да заченат и много често това е свързано с начина, по който храната влияе на  хормоналните нива. Дори и да не сте сигурни,че някога ще поискате да станете майки, направете на тялото си услуга и се погрижете за репродуктивната си система. Ако пък желанието ви е точно обратното вижте статията  Топ храни за зачеване.

6. Правилната детоксикация изисква специфичен дневен прием на хранителни вещества.

Fresh-pressed-JuicesАко се изкушите за да опитате да пречистите организма си, обърнете внимание, че еднократното пречистване няма да бъде ефективно, ако вашите ежедневни навици не подкрепят хормоните ви. Екстремните детокс програми и пречистването със сокове, ако не е направено, както трябва, може да донесе повече вреда отколкото полза като предизвика стрес в тялото и то започне да складира повече мазнини.  Черният дроб има две основни фази на детоксикация и за да могат хормоните и  токсините да бъдат освободени правилно, той трябва да разполага с ключови витамини, аминокиселини и антиоксиданти. Всички те могат да бъдат придобити  чрез храната. Вижте какви детокс програми се предлагат от хората, занимаващи се с темата зачеване в записа от уебинара “Мисия забременяване”

7. Хормоналният дисбаланс често се дължи на дефицита на микронутриентни.

Когато искаме да подобрим баланса на естроген, прогестерон, тестостерон, кортизол и работата на щитовидната си жлеза, всичко се свежда до наличието на нужните запаси от микроелементи (витамини, минерали, аминокиселини, Омега 3 мастни киселини). Всички те са налични в храната, въпреки че в  някои случаи се препоръчва и приемането на хранителни добавки. Ако ви интересува ми пишете ми и ще ви кажа каквото знам.

8. Нека двигателната ви активност е съобразена с хормоналните цикли на тялото ви, а не в разрез с тях.

Нивата на тестостерон, метаболизмът, кортизолът и настроението ни се променят в съзвучие с нашия 28-дневен цикъл. Това означава, че колкото и да ни е нужно движение, за да функционира тялото ни правилно, една и съща тренировка не е подходяща за всеки ден или дори за всяка седмица. Така че не си налагайте да правите едно и също през цялото време и не се учудвайте, че дори имате съпротива срещу това.  Нашите месечни хормонални модели изискват различен вид упражнения. Една седмица тичане в парка може да ни се отрази страхотно, но на следващата може би по-подходяща ще е йогата.

9. Функционирането на храносмилателната система също има отношение към хормоните.

Въпреки че все още ми е трудно да отговарям на въпросите на хомеопата си, свързани с вида на акото ми и неговата редовна поява в живота ми, смело превеждам и тази част от статията. Тя гласи, че не бива да оставяме без внимание факта, че ходим до тоалетна веднъж на седмица, че чувстваме издути след като хапнем или че имаме киселини. Когато храносмилателната ни система не работи както трябва, тялото ни нито усвоява хранителните вещества оптимално, нито освобождава токсините и хормоните ефективно. Това опропастява възможността да имаме качествен хормонален баланс.

10. Възбудата, а не кулминацията осигурява огромни ползи за хормоналния баланс

Kулминацията е моментът, когато нервните окончания достигнат максималните си стимулация, докато възбудата е платото от усещанията, водещи до оргазъм. Когато сме възбудени, от една страна, се стимулира отделянето на окситоцин и азотен оксид, които помагат за регулиране на цикъла, повишават сексуалното ни желание и способността за зачеване, а от друга, се освобождава излишъкът от кортизол. Това е чудесна новина за жените, защото ние сме “проектирани” да бъдем възбудени толкова дълго, колкото искаме. Така че явно за наше добро е да поддържаме предоргазменото плато, а не да се опитваме да го съкратим. Авторката препоръчва да заложим на сериозната игра с вибратора, а аз си мисля, че мъжете ни биха се зарадвали да помогнат:) Как ви звучи?

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница.

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!!
Поздрави, Елена  

1 2 3 6