Жени като нея променят света. Със сърцето си! Тази жена е необикновена. За мен тя е еманация на любовта и майчинството. Как иначе да си обясня, че е способна да подкрепя така всеотдайно толкова много жени – да им държи ръцете, да ги прегръща, да плаче с тях, да се радва за бебетата им като за свои и едновременно с това да е като амазонка, когато се бори за правото им да станат майки.
„Искам бебе“ вече е на 8 години, а Радина е негов основател. Името й се свързва с битките (да не кажа войните), които е провежда в защита и промяна на общественото отношение и законодателството така, че да се даде шанс на повече жени да чуят думичката „мамо”. Донорството, сурогатното майчинство, фонда за асистирана репродукция, психологическа подкрепа на жените с репродуктивни проблеми – по която и от тези теми да потърсите информация, името на Радина, ще бъде свързано. Затова има цели 24 кръщелници. А може би вече са и повече.
Публикувам част от разговора ми с нея от преди няколко месеца, защото той все още ме изпълва с емоция и с вяра… Щом има такива жени, значи няма невъзможни неща.
Ради, фондацията „Искам бебе“ е факт вече от 8 години. Как се случи началото? Нуждата ли те побутна?
Да (смее се). Това е проектът на моя живот. Няколко момичета се събрахме и тръгнахме с идеята да направим нещо, за да решим проблемите, които ние срещнахме по пътя си към това да имаме бебета. Започнахме с информационни кампании, защото тогава нищо не се знаеше по въпроса. Сега 30-годишните дами са много облагодетелствани от всичко – има форуми, има държавен фонд, който финансира 3 процедури инвитро… Жените на моята възраст – над 40 вече, до ден днешен изплащаме кредити за нашите процедури. Това е един път, по който ние пациентите тръгнахме сами и направихме всичко възможно, за да има фонд и да го задържим Така че това е възможна мисия и кауза, която много зарежда и заради която си струва животът.
Темата е емоционални за мен, защото аз самата водих дълга борба, за да го има детето ми. Чудя се как издържаш да срещаш толкова много болка…
Болката е толкова, колкото и радостта, защото на ден аз получавам дори повече обаждания за положителни тестове или раждания, отколкото са тези, свързани с неуспехите. Най-голямото ни постижение за тези 8 години е доверието. За това време ние не подведохме никого. Възможността да общуваш с тези хора, да станеш част от семействата им, да минеш с тях пътя до желаното дете, ти дава огромна доза оптимизъм и много зарежда.
Когато си близко до случващите се чудеса, а твоето чудо се бави, това може ли да бъде стимул? Понякога хората, когато не получават това, което искат се отчайват, озлобяват, обвиняват обстоятелствата, себе си, партньора си, всичко…
Хората с репродуктивни проблеми, в голямата си част, са много добри. Причината е, че когато извървяваш своя път към детето, ти се стремиш към нещо много добро и няма как да си лош човек. Мечтата ти е много хубава, тя е като слънце и ти огрява целия живот. Стремейки се към нея, ти правиш всичко възможно, за да можеш да станеш по-добър, защото очакваният резултат ще ти покрие всички старания по пътя. Това да посветиш 10 години от живота си на това да имаш дете, а не примерно да правиш кариера и да преследваш други мечти, е много достойно.
Трябват много устойчивост и сила, за да можеш да падаш и да се вдигаш отново след неуспеха…
Да и разбиращ партньор. Много хора се разделят в този процес, но пък тези, които остават до края, са за пример в отношенията си. Аз лично за себе си имам отговор на въпроса защо моят стерилитет продължи толкова дълго – 15-16 години се борихме. Сега ми е ясно, че просто е трябвало да се роди Йоанна през 2011 г.
Много неща осмисляш по този път и това не е клише. Всеки неуспешен опит инвитро много те вглъбява. Единственото, което съветвам жените, е да не взимат никакви решения през първите месец, два – нито дали да продължат, нито дали да осиновят, нито дали да спрат. В този период всяка една от нас трябва да успее да си изживее траура и мъката си. Защото това е много голяма мъка. Когато успееш да минеш през тях, заедно с партньора си, намираш неподозирани сили в себе си. Даже се чудя понякога как съм направила 8 опита… Но всяка жена, минала по този път, си казва – „мога и още“. Целта си струва.
Много често жените, особено след 3-4 опит, още на следващия ден след отрицателен тест казват – край, подавам си документите за осиновяване. Такива решения не се взимат при болка. Когато успееш да минеш през мъката, тогава ти се дават отговорите и то правилните за теб самата. Няма универсално правилен отговор за всички.
Все пак има и семейства, осиновили дете дари без да направят опит инвитро…
Да, както има и такива, които и след 15 процедури все още не са готови за осиновяване. Това за мен също е симптом за непреживяна мъка. Не можеш постоянно да казваш на една жена „ти си силна, ти ще се справиш“. Това е последното нещо, което тя иска да чуе след отрицателен тест. В този момент тя има нужда да бъде слаба, да се остави на болката.
Кажи сега за изживяното щастие…
Йоана ми напълни живота! Много е хубаво, когато разбереш какво означава да си подредиш приоритетите. Става ти ясно чак, когато вече имаш дете. Когато осиновихме Йоана, първите няколко месеца си останахме вкъщи, за да може тя да ни разпознава като майка и баща, след това естествено ни помагат и баби и дядовци. Но поставяш си детето на първо място и след това цялата Вселена работи за теб.
Когато си осъзнат родител обаче.
Ние сме такива. Няма как да не е така след дългия път, който сме минали.
А помниш ли всички жени, на чието забременяване си „асистирала“ по някакъв начин?
В началото помнех всяка една. Моите кръщелници обаче всички си ги познавам и помня имената и рождените им дни…
Ама те колко са?
24 и цифрата набъбва.(смее се) Това са много трудно извоювани бебета. Има и други такива, но става все по-голямо предизвикателство да помня всички, защото нашата организация стана абсолютен посредник – който, откъдето,каквото и да търси, опира в до нас. Има и много жени, които забременяват след като са ходили в психологическите групи, които организираме, някои от тях по естествен път. Смятам, че това също са бебета на „Искам бебе“.
Да, през този дълъг път, подкрепата може да свърши чудеса…
Петте години, които обикновено съобщават хората, като времето, отнело им да решат проблема, свързан със забременяването, са много ключови. Важно е какво точно ще правят хората през това време за себе си, както и да попаднат на точния лекар…
И е важно да знаеш, че ти вече си майка в сърцето си и е въпрос на време това да се осъществи и в реалността, а не на възможност, защото възможността я има и тя ще се реализира.
Така е! Много е ценно, когато с жените работят психолози, които са били с репродуктивни проблеми.
Те не са само в София, нали?
Не. Има общинските програми. Голям приоритет ни е работата с местните власти за създаване на програми за работа с двойки с репродуктивни проблеми. Основно създаване на малки фондове, финансиране от общинските бюджети за подпомагане на двойки от самите градове. Това са пари, които не са за самата процедура инвитро, а за да може двойката изобщо да стигне до нея – т.е. те са за изследвания, операции и т.н.
Да, пътят до инвитрото е дълъг…
Да и предполага едно първоначално самофинансиране от 2 хил. лв. например, които са непосилни за страшно много хора. Без необходимите изследвания и специалисти, хората не могат да стигнат до Фонд „Асистирана репродукция“, чрез който държавата финансира до три опита инвитро. Нуждата от подобни програми по места беше подсказана от нашия опит и от този на пациентите. Да, ние имаме право да три опита от по 5 хил. лв., но за да стигнеш до тях, трябва да направиш страшно много крачки. Освен това голяма част от проблемното забременяване се решава с инсеминация, или с оправяне на хормоналния дисбаланс, или с друг тип лечение, препоръчано от специалист.
Имаме общински програми в 35 града и не спираме само с финансирането. Общинските съвети протягат ръка и отпускат между 1000 и 2000 лв. в зависимост от града, а в Благоевград даже се покриват до 4 000 лв. Освен това всяка година в почти всички големи градове ние правим събитие с общината, което има и информационна част и стимулираща функция – събира хора с еднакви проблеми на едно място и всеки, със своя доброволен труд може да се включи да помага на каузата. Във Варна например през последните три години имаме почти непрекъснато базари в детските градини. Продават се неща, изработени от момичетата – бижута, картини, керамика и т.н. Всеки намира своя талант и допринася нещо за каузата.
Голяма наша инициатива, която ни извежда на първо място в Европа, е психологическата ни програма, която ни е приоритет от 2008 г. Преди 4-5 години не срещахме никакво разбиране за нуждата от психологическа помощ в лечението на стерилитет, в момента мога да кажа с гордост, че вече 6 центъра за асистирана репродукция вече имат психолози, които са редом до пациентите по пътя им по време на процедурата.
„Искам бебе“ прави в големите градове групова помощ. Тя е много специфична, специализирана, с обучени психолози. Предлагаме 12 безплатни срещи за пациентите и това се оказа много успешен модел за решаване на емоционалните проблеми на пациентите.
Ако някой си каже – аз искам да помогна на тези хора, как може да го направи?
При нас всичко е доброволчески труд, всеки човек, помогнал ни до момента, го е правил по начина, по който той е решил. Непрекъснато ни пишат хора от цялата страна, които казват – аз мога да се включа в базарите, давам ви еди-колко-си картини, друг прави сайтове… Слава Богу, че има много хора, които са с добри финансови възможности вече успели веднъж с опит инвитро, те искат да подпомогнат друга двойка. Това се случва чрез фондацията и след това аз имам огромното удоволствие да срещна дарения и дарителя. Всеки сам казва как може да помогне. Примерно ние имаме 35 координатора, а аз не съм търсила нито един.
Звучи много вдъхновяващо!
Да и е! Толкова неща се случват без пари. Вярно е, че сме търсили начини за финансиране чрез проекти, но никога до сега не сме спечелили такъв… С изключение на моите лични контакти с рекламата и маркетинга. Например факт е, че всички психолози от нашите програми получават пари за труда си, но те са от частни фирми. Винаги съм си мислила, че тази огромна кауза ще продължи да я има, докато съществува доброволческия труд. Идват нови и нови хора. Някои остаряваме, идват млади хола, които се включват…
Предай нататък!
Точно…
Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница.
Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация.
Желая ви сбъдвания!!!
Поздрави, Елена
