Tag Archives: бебе

Срещнах млада и усмихната жена в гримьорната на Канал 3 преди няколко месеца- и двете щяхме да участваме в следобедния блок. От екрана разбрах, че е написала книга – „Щастлива и красива бременност като моята“ и си казах – ето един човек, дръзнал да излезе от клишето „да чукнем на дърво“ и „тихо, да не чуе Дявола“ и се е  похвалил публично с лекотата на нещо толкова лично и интимно. После разбрах, че средствата от продажбата на книгата отиват за закупуването на кувьози – кауза, която си струва да подкрепим. 

В сайта, в който обикновено пиша за трудно постигнатите и дълго чакани бременности, е време да споделя и за пътя на една майка, изпълнен с лекота. Представям ви Десислава Николова. 

Деси, преди 10 години виждала ли си себе си в ролята на писател? Какво те провокира дебютът ти да бъде точно с „Щастлива и красива бременност като моята“?

Преди 10 години точно бях приета в Академията на МВР и с идването в големия град буквално не знаех къде се намирам…. голяма промяна, голям стрес… Фокусът ми беше да се адаптирам и определено не ми е хрумвало да пиша книги и не съм имала осъзнатост да си правя дългосрочни планове. За щастие сега вече знам колко е важно човек да има ясни цели за годините напред. Но това, което съм знаела и съм правила още от тогава, е да чета книги и да прилагам мъдростта в живота ми… И на пръв поглед нищо да не променя прочетеното.  Натрупвайки се с времето, виждам колко много то е допринесло за по-доброто ми качество на живот.

И през периода на бременността аз вече бях живият пример за щастлива и красива бременна жена, отговорна за живота си, благодарна за това, че ще бъда майка, поддържаща духа и тялото си, синхронизираща успешно време за себе си, семейство, приятели, работа…  На фона на всичко това, съчетано с възхищението на приятелите ми „как е възможно бременната жена да е всичко това“ и с появилото ми се желание да съм полезна на бъдещите и настоящи родители с моята позитивна гледна точка, започнах да пиша книгата „Щастлива и красива бременност като моята“.

Кажи ми повече за своята благотворителна кауза и защо избра парите от продажбата на книгата да отиват точно за кувьози? 

Всички средства от продажбата на книгата се събират за закупуването на кувьози.  Идеята за тази кауза се роди, когато в осмия месец от бременността имах силни контракции и разбрах нуждата на недоносените бебета от здрави и нови кувьози, за да се доразвият, да нямат трайни увреждания и да бъдат пълноценни хора. След като родих, вече усетих напълно това космическо щастие да си родител, да гушкаш здравото си, красиво бебенце. В знак на благодарност към това, което имам аз, реших, че поне малко ще допринеса за щастието на другите родители и техните бебенца. Утвърдих в съзнанието си, че това е точната кауза и наименувах проекта „Подари щастие“.

Каква е рецептата за щастлива бременност?  

Рецептата според мен е да даваш най-доброто от себе си, да вярваш, че получаваш винаги най-доброто и ти предстой още по-добро.  Вярвам в силата на положителната нагласа и в това, че трябва да се потрудиш за резултатите. Повече тънкости за по-щастлив живот през бременността и не само, всеки може да намери в самата ми книга. Тя очертава най-важните промени, които човек ако предприеме бързо ще се убеди, че за да е по-щастлив и по-красив не му е нужно нищо повече от желание.

Какво за теб е щастие?  

Щастието за мен е да виждам, че положените грижи за каквото и да е (здраве, добри отношения, финанси) се възнаграждават и бера плодовете.

Щастие за мен е да развивам качествата си, да вярвам, че мога да създавам реалности. Вярата в себе си и че най-доброто предстой, ми носи щастие.

Щастлива съм, че винаги виждам положителната страна на нещата и така всичко, което ми се случва в живота го възприемам като част от играта.

Щастие е да осъзнаеш, че то си е в нас винаги и се събужда, когато разберем, че никой с нищо не ни е длъжен и виновен; че ние сме си капитаните на кораба и отговорността за всичко, което е в живота ни си е наша. Е, това изисква воля, сила, готовност…но целта е важна – изборът да бъдеш щастлив!

Какво би желала да постигнеш с книгата си? В какво виждаш мисията си? 

Искам лекичко чрез проекта с книгата да се запечата в ума на хората, че:

• Всичко в живота е постижимо, колкото нереално и трудно да изглежда в очите на другите, важното е ти да си вярваш;
• Не е необходимо да си страдал, за да цениш това, което имаш.
• Щом този проект събира толкова много положителни, отговорни и развиващи се хора, значи държавата ни има и друга страна различна от тази, която се дава по новините.
  А за мисията ми – искам да бъда пъстро, красиво, благоуханно, многогодишно цвете в градината на живота.От какво се подхранва твоят ентусиазъм?

От детска наивност (смее се)…ентусиазмът специално за развитието на проекта „Подари щастие“ се подхранва от благодарността за това, което имам; от любовта към децата; от това, че виждам резултатите – една книга, наистина помага на жените да бъдат такива каквито искат, да са по-положителни, да са по-вярващи в себе си, да се справят със страховете си, да имат смелост да родят естествено – получава се една спирала на ентусиазма нагоре – колкото повече даваш, толкова повече ентусиазъм получаваш.

Казват, че откъдето и да тръгнеш, все до себе си стигаш. Какво научи за себе си, пишейки книгата? 

Проектът с книгата ми е голям учител – затвърдих си много убеждения, научих много неща и си ги записвам. Тотално ми се утвърди мнението, че заобикалящият ни свят е отражение на нашия вътрешен и когато се променяме отвътре проектираме резултатите навън. А книгата е моят начин на живот по принцип, така че тя е полезно четиво за всеки без значение пол и възраст. Тя е моето второ детенце, а първото – Никола вече почти изцяло е усвоил и прилага написаното в нея.

Какво би казала на разочарованите от своите загубени (или все още неслучили се) бременности жени, които четейки това интервю, може би ще си кажат: „лесно й е на нея, широко й е около врата“? 

Ще ги помоля да направят съпоставка между малко дете-майка му и човека-Вселената, Висшата сила, Бог (кой в каквото вярва) и да осъзнаят, че ние сме както малкото дете, което иска от майка си нещо, дърпа се, тръшка се, плаче, знае, че го е заслужило или пък му го взимат без причина и т.н., но майката го обича безусловно и винаги иска за него най-доброто и ще му го даде в най-добрия момент, може би сега още не е пораснало детето…. Ще му го даде, когато е готово! Вселената ще ви даде всичко, за което мечтаете, защото всеки иска детето да му де щастливо, а за нея няма невъзможни неща.

И не пропускайте шанса на днешното време да си помогнете с алтернативна медицина, да поработите с психотерапевт върху болките и травмите, които имате.

По този въпрос „лесно й е на нея, широко й е около врата“ – още откакто се помня мама ми е казвала да се гледам себе си и да се сравнявам с вчерашната аз. Мама е мъдра жена и с този неин урок ме е научила да не завиждам, а да се радвам на чуждите успехи, а когато човек има нужда от помощ – ако мога и иска помощта ми да му помогна, а ако ли не – неговата ситуация да не става моя тема за обсъждане. Каква пък мъдрост е това ли – ами да не си пилееш енергията напразно, а да можеш да я насочваш.

За какво си мечтаеш? 

За не чак толкова много неща, колкото имам усещането, че мога да си пожелая. Уча се да мечтая и да си очертавам пътя напред в различните сфери на живота в дългосрочен план. Принципът „Искай и ще ти се даде“ ми е основен в живота. Затова си позволявам да искам, но не се вкопчвам в желанията си и не забравям, че за всяко нещо трябва да платиш нужната цена.

Благодаря на Деси за ентусиазма и за силата да твори добро. Каня ви да подкрепите проекта й и благотворителната кауза като си купите книгата

Ако пък вие сте готови да споделите своята история, аз с радост ще я публикувам, за да предадем вярата, надеждата и любовта нататък. Пишете ми чрез контактната форма на сайта, ако искате да дадете гласност на своите преживявания и осъзнавания. За някой конкретен човек те могат да се окажат точно подкрепата, от която има нужда в момента. Заедно сме силни! 

За да виждате моите ежедневни публикации, ви каня да се присъедините към Facebook страницата на блога. Ако харесвате статията, ще се радвам да я споделите. 

P.S. Добре дошли сте и на Женски срещи за подкрепа и медитация всеки четвъртък – много ги обичам!

Все по-често ми се случва да работя с бременни жени и майки на малки бебета и това е чудесно! „Познавам“ някои от мъниците още от момента, когато са били силен копнеж и намерение в сърцето на мама, други се появяват при мен, когато тя е тревожна, заради предстоящите промени, носи усещането, че не е капитан на живота си или нещо друго. Бременността, раждането и отглеждането на детето (особено първите месеци) е много специално време. Попаднах на статия на Елица Грънчарова, която е събрала препоръките  на немската акушерка с 20 годишен стаж Ува Майнер към майките от посещенията й в България (публикувани в estestveno.com). Вярвам, че ще намерите в тях  по нещо ценно за себе си, дори да не можете да приемете всички. Желая ви вълшебно пътуване към и през майчинството!

„Когато създаваме дете и го родим, всъщност раждаме бъдещето, което ще има влияние върху седем поколения напред. Това е голяма отговорност. Нека се замислим какво искаме да дадем на планетата – дали човек, проникнат от страх и агресия, или личност, изпълнена с вяра и отговорност към Земята, на която живее“. Според Ува, два-три месеца преди зачеването сперматозоидите и яйцеклетката в телата на родителите вече са програмирани с информация според тяхното емоционално състояние. Ако детето се роди в среда на страх, стрес и насилие, през живота си то ще има нужда от много адреналин за да се бори с действителността. Затова е по-добре да имаме спокоен и балансиран живот преди да заченем детето.

Зачеване

Докато бебето е в утробата, всичко, което преживява майката, усеща и бебето, с тази разлика, че то още не знае защо се чувства точно по този начин. След като много деца са заченати случайно (а според небезизвестна шега над 85 процента от човечеството не е планирано, често родителите минават през период на адаптация за да свикнат с новината за настъпилата бременност. Този начален период може да е проникнат с несигурност и малко страх и това е нормално за повечето хора. Проблемът е ако в по-голямата част от времето в утробата бебето живее в емоционално негативна среда. Майката разбира защо се чувства по този начин, но бебето не разбира, само усеща негативните емоции. Тогава раждането му може да бъде по-трудно.

Ултразвук

Ува Майнер съветва родителите да не правят ултразвук на плода си до преди две седмици преди раждането, защото ултразвуковите прегледи, особено вагиналните, внасят радиация в тялото на майката и бебето. Ако това е невъзможно, добре е да се избягва ултразвука доколкото е възможно. Тя препоръчва към третия месец от бременността майката да пусне кръв и урина за изследване. „А ако преносвате, отидете на романтичен уикенд“, посъветва Ува.

Храна

Храненето през бременността е от съществено значение. Ува препоръчва майката да не прави (цялостна) детоксикация на организма си докато е бременна и докато кърми.

– Консумирайте минимално количество захар, защото от нея бебето рязко минава през моменти на спокойствие в момент на висока кръвна захар и приповдигнатост. Ува цитира скорошни изследвания, които посочват, че захарта е по-адиктивна дори от кокаина. Освен това захарта прави средата в стомаха киселинна и организмът отделя по-големи количества калций, за да се справи с тази киселинността. По този начин се губи ценен калций.

– Ако изпиете едно кафе, за бебето това се равнява на 10 кафета, продължи тя. Същото се отнася и за алкохола, защото бебето все още няма толкова добре развит метаболизъм, че да преработва етанол. Освен това, кафето и черният чай също създават висока киселинност, която е виновна за изчерпването на калция. Ако бебето не се чувства добре в корема на мама, на него ще му е трудно да й се довери (както за раждането, така и за живота по-нататък).

– Въпросът не е дали ядем месо или не, а как се грижим за животните, които после консумираме. Опитайте се поне част от храната, която ядете докато сте бременна, да е от орагнично производство. Ува посочва скорошно изследване, направено на околоплодната течност, което показва, че тя е насителна с всички химикали, които се използват за производството на храните: пестициди, ГМО, антибиотици, хормони и други. В таква среда ембриона расте още от първия ден на зачатието.

– Сутрин бременната е добре да закусва яйце, пълнозърнест хляб, кисело мляко, овесени ядки и поне малка чашка ферментирала храна, която е много полезна за имунитета. Ува отрича бялото брашно, защото то се разгражда до захар в стомаха на човека.

– Плодовете са полезни, но не е добре да се прекалява с тях заради високото съдържание на захар. Може да консумирате около два плода на ден, но не две дини, заради фруктозата, която се превръща в захароза и води до спад на калция в организма.

– Поне една голяма салата на ден.

– Поне два сготвени зеленчука.

– Някакъв добър източник на протеин, но не пиле, защото обикновените пилета в магазините се отглеждат с много хормони и антибиотици.

– Не консумирайте много пшенично брашно, предпочитайте пълнозърнест ориз и всички пълнозърнести продукти

– Водата е изключително важна за бременната жена, тъй като плода живее във вода, пие от нея и пишка в нея. Околоплодните води се сменят на всеки 6 часа. Затова е добре да се пие минимум два литра вода на ден. Бременната жена трябва винаги да има до себе си вода и да пие през цялото време на глътки, а не по една голяма чаша на няколко часа. По-добре е родителите да не пият вода от пластмасови бутилки, защото пластмасата се отделя във водата и така се трупа голямо количество отпадък не само в организма на майката и бебето, а и в околната среда. Вземете си филтър за вода, пийте от стъклена или стоманена бутилка поне докато сте бременни.

– Пийте чай от смес от коприва, малинови листа и малко мента, който е страхотна тонизираща напитка за матката. Може да се пие топъл или студен.

– Когато мислите за храната си плацентата е в много добро състояние. В началото на бременността на много жени им пролошава и ядат съвсем малко. За да се изхрани в този период бебето и тялото на майката произвеждат голяма плацента.

– Нужна е малка промяна! Правете промените малко по малко всеки ден, правете каквото можете, а вечер преди да заспите си помислете за положителните промени, които сте направили през деня и не се съдете, ако те ви се струват недостаъчни“.

През бременността

– Не гледайте агресивни филми, глупави филми. Не четете глупостите по вестниците, нямате нужда от тази информация. Нещата се случват и без вашето знание. Съхранявайте пространството си.

„Докато сте бременна, тялото ви е свещен храм, в който трябва да внасяте само положителни емоции и храни. Бременната е най-близо до Бог и до отвъдното. За будистите раждането е смърт и смъртта е раждане. Бебето минава през родилния канал, за да види светлината…“

Общуване с бебето

– Бъдете съзнателни и контактувайте с бебето всеки ден

– Започнете да пишете на ръка дневник още от момента, когато разберете, че сте бременна. Споделяйте в него всички свои положителни емоции, които преживявате в този период, разказвайте на бебето случките, през които минавате, а то усеща чрез вашите емоции и все още не може да види. Лепете в тетрадката всяко малко цвете и снимка, които получите и ви харесват, за да ги дадете на детето си когато порастне. Тази съзнателна връзка на споделяне, която сътворявате с него, ще ви помогне да родите по-леко. Ува съветва родителите да пазят този дневник и да го подарят на детето си когато навърши 18 години, споделяйки как нейният син чете своя дневник с наслада и удоволствие дори днес, потапяйки се в своите несъзнателни спомени от времето, прекарано в корема на майка си. Според нея, тази връзка между съвременните родители и децата им за съжаление вече липсва.

– Когато си легнете вечер с мъжа ви и загасите лампата, изберете приспивна песен, която и двамата знаете. Пейте я всяка вечер на бебето. Когато се роди ще му е по-лесно да заспива, защото то подсъзнателно ще помни песента.

– За да създадете новото пространство за бебето физически, можете да организирате свещено място в дома си, подобно на олтар, и там всеки ден да палите свещ, да поставяте цветя, снимки или други ваши любими вещи заедно с другите си деца. По този начин бебето ще усети, че освобождавате за него ново, специално място в дома си и в сърцето на всички членове на семейството, и ще му е по-лесно да се роди, за да заеме своето, вече отредено място.

По-големите деца

– Ако имате други деца, опитвайте се да не ги вдигате докато сте бременна. Уважението към майката, носеща живот в себе си, е много важно и е съществено децата да го развиват у себе си от малки. Детето трябва да разбере, че мама е в специално състояние, защото носи и пази бебето. Като алтернатива Ува предлага на майките да седнат и тогава да прегърнат голямото си дете, да му обяснят ситуацията и да подчертаят, че не става дума за нейното бебе или за бебето на татко, а за нашето бебе.

– Най-големият подарък за голямото дете е да присъства на раждането на своето сестриче или братче. По този начин, освен че лично и с ентусиазъм ще приветстват новия член на семейството, те няма да се страхуват от раждането като процес и когато порастнат, ще знаят че това е най-естественото продължение на бременността и началото на живота сред всички нас.

Партньорът

– Можете да учите децата си само чрез личния пример, който им давате. Може да говорите до посиняване какво да правят и как да го направят, но ако вие не го практикувате, няма да има полза. Най-големият подарък, който един баща може да даде на дъщеря си, е да обича майка й. Понякога е изтощително, тежко и дори досадно да си майка, но това е най-свещеният акт в нашия животи затова подкрепата на мъжа до нас е изключително важна. Най-интелигентните мъже са тези, които правят жените си щастливи, защото няма нищо по-тежко от живот с ядосана жена. Няма и нищо по-хубаво от живот с щастлива жена.

– Когато жената е бременна, емоциите й лесно излизат навън, а мъжете си мислят, че след като тя споделя, иска мъжът да намери решение на проблема й. Всъщност жената иска просто да бъде прегърната и уверена, че я обичат, защото не само жената очаква дете, а и мъжът.

– Ако бащата не участва в живота на детето си, то няма да си помисли, че има лош баща, а ще остане с усещането, че то самото не е достатъчно добро, и може да се затвори в себе си. Родителите са двата бога за детето си поне докато навърши 12-13 години. Ако децата носят у себе си усещането, че не са достатъчно добри, то остава за цял живот и струва много пари и терапии да се промени. Затова нека се научим да се обичаме във всички случаи, дори когато сме нещастни. Нека мъжът обича жена си и обратното, не защото е негова, а защото е душа и са избрали да пътуват заедно. Ние влияем върху всичко около нас и ако сме агресивни, всичко и всички около нас страдат от нашето поведение

Лична промяна

– Родителите трябва да си простят за цялото насилие и корупция, на които са свидетели в съвременното общество, но които всъщност са вътре в самите нас. Трябва да си простим за тези качества и да ги променим съзнателно. Раждайки в унижение, страдание и страх, ние добавяме към негативните емоции като цяло. Но ние не сме жертви, а сме отговорни за всяко чувство, породено в нас. Нередно е да обвиняваме другите, че са ни накарали да се чувстваме по определен начин, а да се обърнем навътре към себе си и да се запитаме какво поражда необходимостта от това чувство в нас.

– Хубаво е да мислим какво искаме да донесе новото дете на света и нека сами сбъднем тези желания. Ще видите, че когато вие започнете да се променяте отвътре, и около вас ще настъпят промени.

– Често децата се възприемат като украшение на родителите или като задължение, купуваме им модерни дрешки за да демонстрираме своя социален статус, а после ги слагаме пред телевизора за да не ни пречат. „Бъдете промяната в света, която искате да видите.“

Раждането

Раждането е първото голямо емоционално преживяване за бебето. Чрез него бебето добива сила и воля за живот. Ако се роди когато е избрало, нервната му система и всичките й окончания се стимулират докато тялото преминава по естествен начин през родилния канал, защото окончанията са разположени по повърхността на главата и по цялата кожа. Ува цитира изследване на френския гинеколог Мишел Оден, който е открил, че след въвеждането на упойващите вещества по време на раждане, зависимостта от наркотици у поколението, родено след това, се е покачила със 70 процента!

– Преди да родите пригответе смес от билки: розмарин, живовляк, невен, алое, малко чесън и малко морска сол. След като родите можете да седите в леген с отвара от билките: ако имате шевове по един път на ден, ако нямате – до два пъти на ден.

– Рициновото масло също е много добро след раждане. Един час след ваната с билки намажете перинеума с рициново масло.

– Ако ви се иска да се потопите във вода след раждането, може да легнете заедно с бебето в топла вана, обогатена с отвара от горепосочените билки. Ако имате добра приятелка, която прави хубав масаж, може да я помолите да дойде да ви масажира. Грижете се за родилите си прятелки! Сгответе прекрасно ястие, занесете го на родилката и си тръгнете.

– Когато раждате, не напъвайте ако нямате усещане за естествени напъни. Ако лекарят ви казва да напъвате, можете кротко да му отговорите: „Почакайте, аз знам“. Бебето, което излиза без намеса отвън е като пиленцето в яйцето и като какавидата в пашкула, които трябва да наберат физическата сила, за да излязат. Освен това, по този начин получават позитивното послание: „Мога да се справя“.

След раждането

Ува съветва родителите да допускат само своите родители на посещение при бебето и майката през първите десет дни след раждането и то единствено ако помагат в домакинството. След раждането майката и бебето са заедно в едно сапунено мехурче. Не е хубаво да се ходи по магазини или на други обществени места. Там има твърде много стимули и бебето се стяга, става нервно и получава коремни спазми, колики. Добре е майките да отделят време на този свещен момент.

– Ако имате въпроси, изберете си един човек, на когото вярвате. Не питайте пет души, защото ще получите пет различни отговора. Според Ува родилката може да носи бебето, но да не вдига нищо по-тежко от теглото на новороденото. Тя отново обърна внимание колко е труден следродилния период за съпрузите. В началото те са изключително щастливи, но след три дни разбират, че има много домакинска работа. Добре е бащите да се грижат всеотдайно за родилката, за нейната храна и за домашния уют през първите 40 дни след раждането.

– Не къпете бебето докато не му падне пъпчето. Верниксът го предпазва от бактериите в околната среда. Може да почиствате пъпчето с горепосочената билкова смес за вана, в която седите след раждането. Пъпчето се пудри с естествена пудра от бяла глина, или хума. Спиртът е много токсичен, затова не е препоръчителен.

– Спете с бебето си в едно легло. Човешките бебета се раждат девет месеца по-рано в сравнение с другите бозайници поради големия размер на главата. Затова имат нужда да бъдат „доносени“ след като се родят. Когато спите с бебето ще можете да му давате да суче винаги, когато се размрънка без дори да се налага да ставате. Майката и бебето са едно цяло.

Хранене по време на кърменето

– Най-лошо е да ядете шоколад. Дори от няколкло парченца шоколад бебето може да не спи цяла нощ. Не яжте боб, леща, грозде, малини, къпини, ягоди, пъпеж, цитрусови плодове, зелеви растения и пържени храни, може малко диня, и не прекалявайте с млечните продукти. Може да ядете готвен лук, но не и суров чесън и лук. Не се хранете с плодове с костилка вътре, с изключение на авокадо, папая и манго. Кивито също не е препоръчтелно, защото е високо киселинно.

– Бебето се учи да храносмила и е редно да го предпазвате от прекалено много стимули. След два месеца може да пробвате да хапнете например малко боб и да видите как ще реагира.

– Не вземайте лекарства докато сте бременни и кърмите. Направете обстойно проучване преди да ваксинирате децата си и вземете информирано решение.

Ако искаме по-добро човечество, трябва да изиграем ролята си.

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница.
Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация. 
Желая ви сбъдвания!!!
Поздрави, Елена  

„Не знам дали той е сродната ми душа, идеалната ми половинка и дали такова нещо съществува…“

„Не съм удовлетворена във връзката си… Мислила съм си даже дали не е по-добре да се разделим… Ама с него опитваме да имаме дете. Ако се разделим, все едно се връщам назад. Тогава и детето сякаш се отдалечава…“ 

„Не знам дали всъщност искам той да е баща на детето ми…“

Чувала съм подобни думи много пъти. Днес се случи отново и се роди импулса да напиша тези редове, осъзнавайки, че на някой в момента точно те му горчат в устата . Това, което ми беше странно в началото беше, че думите идват и от жени, които са пред или даже по време на ин витро процедура. Чудех се защо тези важни въпроси не са били на фокус по-рано. Защо излизат на дневен ред точно, когато е нужно жената  да е спокойна и отдадена на важното дело, с което се е заела?

Всъщност, когато се изправиш пред възможността мъжът до теб да стане татко на детето ти, започваш да оглеждаш избора си под лупа. Особено когато бебето не е „просто“ плод на отдаване и сливане между вас, а резултат от систематични усилия, манипулации, прегледи, инжекции… Бебето си е бебе и независимо дали клетчица от мама и клетчица от тати са се свързали сами в името на живота или са били подпомогнати отвън. Добавената стойност идва от съзнателните стъпки, от замесените хора, от часовете висене пред кабинета… Нормално е след всичко това да се чувстваш по-нервна и даже по-отговорна към избора ти на татко за своето чудо.

И все пак какво да правиш, ако в главата ти кънти въпросът: „Този мъж ли искам да е татко на детето ми?“

Първо си дай сметка дали има провокиращи го обстоятелства – допълнителна чувствителност, в следствие на хормони, манипулации, засилени страхове или повишена обща тревожност. Ако е така, е нормално да си по-сензитивна към това доколко и дали се усещаш подкрепена от партньора, дали сте на една вълна. Можеш да споделиш с него начина, по който се чувстваш и да го помолиш за повече внимание и съпричастност.

Анализирай усещанията си и виж дали не се възприемаш като жертва. Може да звучи странно, че след като сама си направила избора да се подложиш на някаква манипулация или процедура, после част от теб ще се чувства насилена да преживее болката, подуването и всички други неприятни усещания, които често съпътстват процеса. Факт е обаче, че ние хората (в общия случай) сме ориентирани към удоволствието и подсъзнателно преживяваме болката и дискомфорта като насилие. В такива случаи ни трябва и спасител. Очакваме в тази роля доброволно да се вживее мъжът до нас. Ако той не го прави, защото не разбира потребността ни от това или защото няма капацитет да откликне, се чувстваме предадени.

В такива случаи е добре да си припомним, че дори златната рибка изпълнява желания едва след като ги чуе и то по един доста буквален начин. Партньорът може и да е най-близкият ни човек, но това не го прави притежател на телепатични умения. И още нещо много важно – той също е замесен в ситуацията и има нужда от ресурс, за да се справи с нея. Понякога той самият се изживява като жертва в нея, защото трябва да се бори за това, което другите получават с лекота. Може би е нужно напрежението в двойката да се вентилира чрез среща с психолог, за да се подпомогне процеса и да се разгърне личния и общия потенциал. Не че би навредило в друг случай, напротив – това си е част от здравословното преминаване през житейските кризи.

Въпросът „Този мъж ли искам да е татко на детето ми?“ носи огромен потенциал за промяна. От една страна, той може да ти помогне да погледнеш под нов ъгъл партньора до теб, да оцениш и да се свържеш по нов начин с всичките му плюсове. От друга – ако си затънала в безперспективни отношения, да осветли това, да ти вдъхне кураж да се събереш и да промениш положението не само заради себе си, но и заради тези, които ще дойдат в живота през и чрез теб. И двата варианта са възможни и носят огромна сила. Твърдя го не само като психолог, но и като жена, която ги е преживяла. И двата. За добро.

Всеки избор носи своите последствия и има цена – наивно и детинско е да смятаме, че можем да имаме всичко накуп и едновременно. Аз имам своите малки и големи недостатъци, предполагам, че ти също. Това важи и за мъжа до теб. Вярно е също, че гледаме партньорите си през очилата на собствените си очаквания. Напиши на лист какви са силните качества на твоя партньор, както и слабите му страни. После можеш да оцениш всяко нещо, което си сложила на листа по десетобалната система, според важността/тежестта, което има то за теб. Например: Иван ме подкрепя и това е много важно за мен – давам му 10 точки. Той разхвърля вещите си и това не ми харесва, но и не е най-голямата драма на света – давам 5 точки. Третата стъпка е да събереш точките на положителните и на отрицателните му качества. Когато го направиш, ще си много по-наясно с картината и с цената, която плащаш, за да си във връзка точно с този мъж. Не забравяй, че той също плаща своята.

Ако от доста време се чудиш дали това е партньорът за теб, може би именно питането „искам ли той да е татко на детето ми“, ще осветли отговорите, които сърцето ти отдавна знае. Каквото и да откриеш в него, позволи на любовта да те води и направлява, а не на страха. Само, когато избереш любовта, можеш да възродиш феникса на собствения си живот. Чувала си легендата за него нали? Когато дойде моментът, той изгаря, заедно с всичко старо, което носи, за да може да възкръсне наново и начисто. Затова е символ на прераждането, на безсмъртието на новото начало. Вярвам, че всеки от нас носи феникса в себе си, но нямаме осъзнаване за силата си, докато не ни се наложи да излетим от кладата на собствените си ограничения, страхове и провали. След това можем да започнем начисто. Като себе си!

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница. 
Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация. 
Желая ви сбъдвания!!! 
Поздрави, Елена  

Чувствам се изгубена, предадена, подведена… Аз съм на 41 и трябва да започна от нулата. Оказа се, че мъжът, с когото живея, не иска дете. Аз не мога да си представя, че никога няма да съм майка…

Пред мен стои красива жена, с буйни коси и пълни със сълзи очи. Тя е успешна в работата си, постигнала е много неща. Доскоро си е мислела, че има успешна връзка, а сега е с усещането, че всичко се е срутило.

Жените, тяхната възраст и жизнен статус се сменят, но думите: „Той не иска дете!“ се забиват като клеймо БЕЗНАДЕЖДНОСТ в сърцата им. Заради тях смятам, че е важно да напиша тези редове.

Естествено, че има мъже, които мечтаят да станат татковци без дори да са припознали евентуалната майка. Има и такива, които влизат в тази роля случайно, без да са се замисляли дали я искат. На някои от тях тя пасва като ръкавица, други така и не успяват да се  почувстват уютно в нея… При повечето мъже идеята за поколение идва чрез жената. Любовта към нея, отдаването, плановете за бъдещето някак естествено започват да включват идеята за малко дънгалаче, което да научат да рита топка или за розовобуза бебка, която да бъде принцесата на тате.

Какво става обаче, когато темата бебе се превърне в табу и на любимия все му се появява спешна работа, когато тя се отвори? Казусите са най-разнообразни, но тук ще изброя няколко конкретни, с които съм се сблъсквала в работата си.

1. Мъжът приема връзката за неангажираща. Харесва жената, с която е, приятно му е да изкарва време с нея и/или да бележи сексуални постижения, но не я припознава като жената на живота си. Проблемът тук е, че ние дамите сме склонни да подменяме фактите със сценариите, които имаме в главите си. Тогава слагаме розовите очила и отказваме да видим красноречивите знаци, че сме поредната, а не последната жена, която той избира за себе си. После сме изненадани, че бебешката тема е табу.
Съвет: Ако един мъж каже или покаже, че не иска да има деца, задължително се осведоми дали всъщност проблемът не е , че той НЕ ИСКА ДЕЦА ОТ ТЕБ. Тогава много внимавай да не попаднеш в капана: „той не е готов, ще мине време, ще размисли“. Има и такава вероятност, но е малка. По-възможно е, ако в един момент се окаже, че правите бебе заедно да е заради биологичния му часовник и липсата на друга възможност. Устройва ли те това?

2. Мъжът не е узрял за темата бебе – често се случва, когато жената е на повече години от партньора си. Дори ситуацията да не е такава, майчинският инстинкт има склонност да се намесва на много по-ранен стадий. Бащинският обикновено се отключва едва когато малкото човече е вече факт.
Съвет: Ако партньорът ви иска бебе, но казва, че не му е дошло времето, уточнете помежду си какво има предвид той. Кога си представя, че ще стане татко – след година, след 5, когато успее да купи триетажна къща? Вече имаме и политическия опит, че мигът „когато му дойде времето“ е разтеглива и по-скоро имагинерна величина. Имаш ли време и желание да чакаш?

3. Мъжът се страхува от конкуренцията на малкото ревящо вързопче. Някои направо си го казват – „искам те цялата за себе си“, други не са готови фокусът на любимата да се измести, но тактично си мълчат, докато се правят на леко разсеяни по темата. Не забравяйте, че повечето от благоверните ни имат личен опит от това как любящата им майка ги е сложила на пиедестал, докато таткото се е сливал с обстановката.
Съвет: Не забравяйте, че в йерархията двойката стои преди детето, защото то идва чрез нея. За да расте то в сигурна среда и да има модел на балансирани взаимоотношения, е нужно хармонията между родителите да се запази. Ако споделяте тази идея, може би е добре да я направите достояние и на партньора си. Това вероятно леко ще смъкне напрежението. Добре ще е обаче после да реализирате убеждението си и в живота – като сте обещали внимание, дайте го.

4. Мъжът не иска да изгуби „мама“ – кавичките са, защото не става дума за биологичната му майка, а за жената до него, която е влязла в тази роля за възлюбения си. Тя се грижи за него, подкрепя го, обича го, но не от позицията на партньор и любовница, а през призмата на: „това аз ще го направя, защото той миличкия не може; аз взимам решенията, аз казвам какво ще става, аз знам какво е най-добре за него; добре че съм аз да го напътствам…“
Съвет: Често се намърдваме в ролята на мама без дори да си даваме сметка за това – заради грижовната си природа, заради капацитета си за справяне, заради желанието да помогнем, да приласкаем, да угодим. Неусетно изпиваме силите на мъжа, ама не като в онази народна песен, дето момъкът не може да стане, когато изгрява слънцето, заради среднощната страст. Ако си станала майка на партньора си и си го сложила в статута на момче, помни, че рано или късно момчетата порастват и се откъсват от прегръдката на мама. Обикновено, за да скочат в нечии по-горещи.

5. Мъжът е емоционално незрял и/или не може да носи отговорност – говорим за тези екземпляри, които отдавна са далеч от училищната скамейка, но по нищо друго, освен по ЕГН-то, не им личи. В тази категория обикновено са мамините синчета, които не са имали възможност да се научат да вземат решения. Мама ги е „кастрирала“ с цялата си любов и после ги е пуснала (или пък все още не) да ходят по земята като осиротели паленца и да й търсят заместител. Картинката тук се допълва от точка 4.
Съвет: Ако все пак решиш да имаш дете от такъв мъж, е доста вероятно да го убедиш да направи тази крачка – той все пак е свикнал да се подчинява на чужди очаквания и решения. Прецени обаче готова ли си сама да носиш отговорността да бъдеш родител – и на детето, и на татко му.

6. Мъжът не иска да се откаже от досегашния си начин на живот. Усеща бащинството като бреме, което не е готов да носи.
Съвет: Тук можеш да се надяваш, че все още не му е дошъл момента за това, но внимавай да не паднеш сама в собствения си капан. Има мъже, за които приятелите, забавленията, пътуванията, алкохолът, хобитата и т.н. са и си остават приоритет. Това не са младежки увлечения, а начин на живот. Да им отнемеш това е равносилно на затвор за тях. Или остават в затвора и губят живеца си, или чупят решетката, или ти накрая, изтощена от борбата, хвърляш ключа и напускаш полесражението. Да, съществуват и по-щастливи развръзки, но трябва да признаем, че са малко на брой.

7. Мъжът изобщо не си се представя в ролята на татко. Може да е заради липсващия баща в техния личен живот или пък заради травматичните отношения, които са имали с него. Може и бащинството просто да не е сред житейските им цели. Има жени, които съзнателно избират реализацията им като хора да се осъществи извън сферата на родителството. Има и такива мъже. Даже са повече. Това е право на личността, разбира се.
Съвет: Ако един мъж ти казва, че не се вижда като баща, не си представя, че ще бъде такъв и не иска дете, си извади памуците от ушите, излез от розовия балон и го чуй. В противен случай поемаш риска, ако му родиш дете, да го гледаш сама. И това е вариант, разбира се, но помисли дали те устройва.

Точките могат доста да се умножат и да, съществуват доста вариации на изброените случаи. За протокола обаче е нужно също да отбележим, че известна част от мъжете, които „в момента не искат деца“, всъщност се нуждаят да чуят, че ще се справят са тази отговорна роля. Този факт обаче не променя написаното дотук.
Важно е бебешката тема да се обсъжда откровено и отговорно, без недомлъвки и полуистини. Ако се чудите кога е правилното време за това, моят отговор е – когато започнете да гледате на другия като на бъдещия партньор в живота. Яснотата по темата ви дава предимството на информирания избор.

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница. 
Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация. 
Желая ви сбъдвания!!! 
Поздрави, Елена  

Днес – 17 ноември е Световният ден на малките, големи герои недоносените бебета. Не знам за вас, но аз всеки път се изпълвам с възхищение и преклонение пред Живота, когато видя снимка на човече, дошло на този свят преждевременно, опаковано с тръбички и лепенки, толкова крехко и нежно, а така силно вкопчило се във възможността за глътка въздух… Само мога да си представям какво е да дишаш в ритъма му и да се надяваш, че е така му даваш сили, да се молиш за мига, в който ще е безопасно да го гушнеш.

Статистиката казва, че над 15 млн. бебета се раждат преждевременно всяка година, като около 500 000 от тях са в Европа. Само в България над 6 000 бебета годишно идват на този свят много преди термина си. И всичко това се случва на фона на тенденцията на намаляване броя на ражданията…

Нека всички ние да изпратим любов и подкрепа на малките геройчета и на техните семейства. Ето какви са и другите начини, по които можем да им помогнем, всеки според силите си: долу вдясно на този линк.

Ако някоя мама или татко би искал да ми изпрати историята на своето дете/деца, родено като недоносено, която би била вдъхновение за други семейства, преминаващи по този път, аз с удоволствие ще я публикувам. Можете да се свържете с мен чрез контактната форма на сайта.

Желая здраве на вас и семействата ви!

Елена

„ОК съм да имам търпение, ама да правя някакви неща и да знам, че ще я стигна тази цел. Да знам поне къде е проблемът, а не да ми обясняват, че трябвало да се успокоя. Налудничаво е да си мисля, че е по-добре да имам диагноза, нали?“ 

Чувала подобни думи много пъти. Излизат от различни хора. Съпътства ги отчаяние, страх, гняв, усещане за несправедливост… В тях се крие въпросът: „Как така да чакам нещо да се случи?! А аз какво да ПРАВЯ междувременно?!

Твърди се, че новото на тревожност е най-високо при хората, които все още не успяват да имат бебе, а лекарите не намират причината за това. Наричат състоянието „неизяснен фактор“. Колкото повече се развива медицината, толкова по-малоцифрен става факторът. Лекарите си блъскат главите да разрешат загадката и подлагат пациентите си на изследване след изследване като детективи, търсещи понякога несъществуващ отпечатък. Пациентите им пък, готови на всичко, за да постигнат целта си и успокоени от идеята, че ПРАВЯТ нещо, не жалят пари и време. Появяват се догадки, хипотези, замерват се и най-минималните отклонения от нормата и с всяка „находка“ усещането за полезна действие се покачва. Е, чувстваш се като опитно зайче, ама поне ПРАВИШ НЕЩО, не е като да стоиш и да чакаш. Нищо, че докторът казва, че много жени с подобно „отклонение“ никога не разбират за него, защото зачеват и износват деца без проблем. Това го забравяш в мига, в който го чуеш…

Никога не съм била привърженик на това да си заравяш главата в пясъка – знам, че има смисъл да търсиш истината за ситуацията. Важно е обаче: 1. да прецениш дали опасността е РЕАЛНА или е плод на страха ти;
2. да знаеш кога да СПРЕШ (поне за известно време) и да дадеш шанс на нещата да се случат.

Защо повечето от нас не могат да СПРАТ С ПРАВЕНЕТО? Защото тогава се появяват страховете, връща се преглътнатата болка, започват да изригват неща, които грижливо сме закътали в себе си. Като се държим заети и уплътняваме всеки миг с вършене на нещо („нещо“ е и цъкането по телефона, и скролването във фейсбук, и онова обаждане за 5 минути, което продължи 25…), ние насочваме енергията си НАВЪН.

Да ПРАВИШ, да ДЕЙСТВАШ, да се СТРЕМИШ и да ПОСТИГАШ, са идеалните начини да не поглеждаш ВЪТРЕ в себе си. Така замиташ и затискаш всичко, което те наранява и тревожи. Затваряш си очите за неудовлетворението и тъгата и им позволяваш да неусетно да те превземат отвътре.

Какво става, когато НЕ действам? Какво се случва, когато съм сам? – честният отговор на тези въпроси може да е разковничето, за да осъзнаеш от какво БЯГАШ ДЕЙСТВАЙКИ.

ТЪРПЕНИЕТО – то липсва при много от нас и е хубаво да си дадем сметка, че да се ОПИТВАМЕ да го проявяваме и да го ЖИВЕЕМ, в действителност, са различни неща. Търпението е ДОВЕРИЕ, че нещата ще се случат, че ще получим това, което искаме. То се възпитава. Могат да чакат хората, които са имали бърз отклик на нуждите си, когато са били малки. Когато детето получава веднага, след като даде знак, утеха, прегръдка, храна или каквото му е нужно, то е склонно да бъде търпеливо, когато в определен момент мама му каже: „Момент. Изчакай.“ То може да го направи, защото знае че тя ЩЕ откликне, има опита от това.

Изводът – колкото по-малко са разпознавали и откликвали на нашите нужди, колкото по-малко ние самите ги осъзнаваме и удовлетворяваме, толкова по-малко ТЪРПЕНИЕ имаме.

И любимият ми и изстрадан въпрос: Как да стана по-търпелив?

1.Усети нуждите си и започни да ги удовлетворяваш, по възможност без да отлагаш. Тук разковничето е да откриеш ИСТИНСКИТЕ СИ НУЖДИ. Какво стои зад „трябва да пийна едно кафе“ – любов към кафето или умора, кафе ли ти трябва или сън? А може би да станеш от стола и да погледаш известно време дървото отсреща?
Тези бисквитка/бонбон/шоколад ли са това, от което истински се нуждаеш или от прегръдка? Яд или глад, какво изпитваш? А може би ти е тъжно и имаш нужда да споделиш с някой, който ще те разбере? Темата за емоционалното хранене е дълга и няма да я подхващам в момента, но се надявам, че идеята е ясна – търсим и задоволяваме истинските си нужди, а не прищевки и заместители.

2. Чуй интуицията си и й се довери – случвало ли ти се е да имаш вътрешното чувство, че всичко ще бъде наред, въпреки че не знаеш как точно ще се случи? А обратното? Ние имаме усещане за това кое е правилно и грешно за нас, можем да разпознаем собствения си път сред множество пътечки. Проблемът е, че толкова сме свикнали ОТВЪН да ни въздействат с напътствия, мнения, коментари и преки заплахи (започва се от „Внимавай, ще паднеш“), че започваме да търсим отговорите извън себе си и да неглижираме вътрешните.

3. Всичко се случва по най-добрия за мен начин, в точния за мен момент – изречението, което мен ме е спасявало доста пъти. Виждам, че негови модификации, са се превърнали в подкрепящи мантри за част от клиентите ми и резултатите са налице. За едни е: „Когато, тогава!“, за други: „Ти водиш, аз следвам“ (в смисъла описан тук: Ти водиш и тук: Смирението)

4. Кажи „не“ на страха и мрачните картини. Като човек, работещ с хипноза и виждащ резултатите от нея, аз вярвам в сугестията и в силата на внушението. Всеки път, когато си помислиш как ще си останеш без дете, си представи себе си усмихната и доволна как гушкаш детето си. Усети любовта в сърцето си и благодарността, че си майка, преживей разходката с количката в парка. И двете неща са плод на въображението ти. Разликата е, че първото ти слага окови и ти пречи да постигнеш желаното, а второто ти дава криле, защото няма как да постигнеш нещо, ако не можеш да си го представиш и не носиш образа в сърцето си.

5. Помни, че щом има желание, има и начин – въпросът е човек да е гъвкав и отворен за вариантите. Понякога е нужно само да разширим опциите, които допускаме като възможни за себе си.

Както се случва обикновено, тези препоръки са валидни не само за „бебеправенето“, а за случването на копнежи и мечти от разнообразен характер:) Пожелавам ви ги всичките!

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница. 
Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация. 
Желая ви сбъдвания!!! 
Поздрави, Елена  

„Имам чувството, че разочаровам всички… Родителите ми са единствените сред близките си без внуци, нашата възраст напредва“.

„Вече не мога да спя добре… Все се чудя какво не ми е наред? Защо не успявам, къде греша?“

„Вече сякаш нищо не ме радва. Все едно живея на автопилот…“ 

Думи, изречени през сълзи. Най-жалкото е, че мога да цитирам още много подобни изречения. Изречени са от жени, понесли кръста на това, че все още не са се реализирали като майки и заживели с усещането, че всичко останало няма значение. Ако някога си казвала нещо подобно, държа да знаеш, че:  НЕ СИ ВИНОВНА за тази ситуация. НЕ СИ ВИНОВНА, че не можеш да се успокоиш, както всички ти препоръчват. НЕ СИ ВИНОВНА, че приемаш менструацията си като ежемесечен знак за изгубена битка. НЕ СИ ВИНОВНА, че се разстройваш при новината за поредната нечия бременност. НЕ СИ ВИНОВНА, че си раздразнителна, мрачна и гневна. НЕ СИ ВИНОВНА!

ВИНОВНА СИ ПРЕД СЕБЕ СИ, ако:

• преценяваш собствената си ЦЕННОСТ като човек по това дали си майка;
• съмняваш се в това, че ЗАСЛУЖАВАШ любов, обич и внимание;
• ПРЕДАВАШ себе си, уменията и компетенциите си в името на това „да се случи чудото“:
• ЛИШАВАШ себе си и човека до теб от любов;
• СПИРАШ плановете и житейските си цели в очакване бебето да дойде;
• ГУБИШ благодарността и радостта си, защото нещата не се подреждат според изначалния планЧрез всичко това подкопаваш силите си и намаляваш ресурсите си за справяне със ситуацията. Ти си ценна такава, каквато си без никакви допълнителни екстри. Ти си точно това, което трябва да бъдеш в момента и всичко останало е илюзия. Родена си с мисия, точно както и всички останали. Ако това да си майка, е част от нея, ще го осъществиш, когато намериш своя път към бебето.
  ЗАЩО БЕБЕТО СЕ БАВИ?
  
  Този въпрос се е превърнал в основен за повечето жени с репродуктивни предизвикателства, които съм срещала. Ще дам няколко възможности. Твоята може би е сред тях, а може би не. Вярвам, че отговорът е в теб и когато го почувстваш и осъзнаеш, пътуването ти към бебето ще тръгне в правилната посока.„Страхът прогонва детето“ – твърди една китайска мъдрост, на която попаднах покрай заниманията си с Енергийна психология. Може да се отнесе към страховете, които носим в себе си по отношение на това дали и как ще се справим със зачеването, износването, раждането и отглеждането на дете. Това, че тези страхове на рационално ниво могат да ни изглеждат налудничави, не е гаранция, че липсват у нас. Според „Твоето тяло казва: обичай се!“ на Лиз Бурбо понякога страхът на човека (съзнаван или не), може да е по-силен от желанието му да бъде родител. „Следователно безплодието е несъзнателно средство, използвано, за да нямат деца. Такъв човек не бива да изоставя желанието си да има дете“, твърди авторката.Несъвместимостта в характерите и личностни противоречия с партньора – могат да създадат енергийни модели, влияещи на забременяването. Неприемането на партньора, усещането, че той е неподходящ, могат да покачат вътрешната тревожност. Скандалите, взаимните обвинения, травматичните връзки никак не подкрепят създаването на потомство. Често става така, че някой се насочва към мен, защото бебето все не идва, а още на първата сесия става ясно, че големият казус в живота му е свързан с нехармоничните връзки, които създава, с разклащащата липсата на увереност или нещо трето… Бебешкият въпрос всъщност е само върхът на айсберга и когато е честен пред себе си, самият човек ясно вижда и усеща това.

  Заради физическо увреждане – споделям мнението на Дона Идън, че в основата му е било енергийно увреждане. Коригирането на дисбаланса се отразява по благоприятен начин и на следствието от него.

  Хормонален дисбаланс – той е аларма, че нещо вътрешно не е наред. За съжаление медицината лекува симптома, а не първопричината. Много често тя е свързана с отговора на нашето тяло на стреса. Парадоксът е, че така сме свикнали да живеем с него, че даже не го забелязваме. Когато в ежедневието ти е нормално да си педал, да ядеш на крак, да спиш недостатъчно, това вече се превръща в норма за теб. „Какъв стрес? Та то това ми е животът.“ Да, обаче всичко си има цена, въпреки че повечето от нещата в живота ни не носят етикет.

  Замърсяването, токсините и химикалите – те съпътстват съвремието, но не са били факт, когато сме се „пръквали“ като биологичен вид. При повечето от нас те претоварват телата ни да се борят с тях. Така се изчерпва енергията, жизнеността и ентусиазма ни. Страда далачният меридиан (дори далакът ни да не дава признаци за това). Той е „майката“ на всички енергии – опитва се да ни защити винаги и навсякъде. Сред многото проблеми, които пораждат изчерпването на далачния меридиан е и зачеването и износването на бебето. Енергийната психология предлага възможности за балансиране на енергиите в тялото, но те са свързани с индивидуална работа и няма как да ги опиша тук.

  Много жени искат дете, за да могат да се почувстват повече жени, защото им е трудно да приемат своята женственост. Такава жена може да е бездетна, за да се научи да бъде щастлива и да се приема пълноценно без да има дете, твърди Лиз Бурбо.

  Когато човек се чувства непродуктивен и безполезен дете се зачева трудно – раждането на бебе и създаването на идея, продукт, на нещо съкровено, което произлиза от теб, имат обща основа. Ако се усещаш неспособна да направиш нещо значимо в живота си, те съветвам да попиташ хората около теб, дали те виждат като такава. Често се съдим твърде сурово и „мерим“ себе си с различен аршин от този, който ползваме за останалите.

Обърни внимание и анализирай каква беше реакцията на тялото ти към всичко, което прочете. Ако някоя от точките много те е подразнила или ти се е сторила твърде далеч от теб, е добра идея да й обърнеш специално внимание. Твърде вероятно е тя да ти носи посланието, от което имаш нужда в момента.

Вярвам, че когато си решен да извървиш своя път към бебето, всяка крачка ти се отплаща!

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница. 
Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация. 
Желая ви сбъдвания!!! 
Поздрави, Елена  

При един дзен учител дошъл ученик и попитал:
– Защо едни хора са красиви, а други – грозни, едни са умни, а други – глупави? Защо съществува такова противоречие? Защо Бог ги е създал такива? И не ми говорете за карма, и че всичко идва от предишни животи. Кажете ми, как се е появила разликата в самото начало, когато все още не е имало минало?

Учителят го повел към градината и казал:
– Виж, това дърво е голямо, а това – малко. Аз често седях под тези дървета и размишлявах, защо е така. Но когато освободих ума си, този въпрос изчезна от само себе си. Сега аз зная, че това дърво е голямо, а другото – малко. И в това няма никакъв проблем.

Когато прочетох тази притча (pozitivnoto.info), в главата ми се появи картината на жена, която ме пита гневно: „Защо на мен се случва това?! Защо и последната циганка с цигара в уста и без 2 лева в джоба има дете, а аз не?!“ Не видях лицето й, вероятно защото е събирателен образ на десетките жени, задавали ми този въпрос, а и на мен  самата преди години…

Как се отговаря на това? С обяснения за кармата? С уроците, с които душата е дошла в този живот, за да мине на по-висше ниво? С лош късмет? Каквото и да кажеш, не можеш да заличиш усещането за несправедливост. Знам го, защото и аз съм търсила и получавала всякакви обяснения…

Повратната точка в живота ми беше ПРИЕМАНЕТО. Каквото – такова, когато – тогава… Това е мощен акт на ПРИЕМАНЕ НА СЕБЕ СИ – ценна съм, такава каквато съм – тънка или слаба, успяла или неуспяла, майка или не… Аз съм част от този свят и след като съм тук, вече съм ценна. Няма нужда да заслужавам мястото си под слънцето. То ми е дадено априори и такава, каквато съм. Точка по въпроса – да става, каквото ще!

Продължих да правя нужното, за да бъда майка и успях. Наградата от взетото решение беше, че се съхраних, докато стигна до финалната права в добра форма и в кондиция да гледам дете, без да го облъчвам със страхове, притеснения и да го правя жертва на свръх протекция.

Знам, че на рационално ниво и всички знаем, че сме ценни, обаче не винаги успяваме да го усетим в себе си. Затова ти предлагам една техника от енергийната психология, която със сигурност ще ти помогне. Потупвай с два пръста мястото между долната устна и брадичката, докато казваш (за предпочитане на глас): „Аз съм ценна“. Не забравяй да дишаш и да усещаш значението на думите… Повтаряй и потупвай, докато усетиш промяна. След това започни да масажираш болезнената точка – тя е встрани от ключицата – между второ и трето ребро (ако си там, със сигурност усещаш болка). Казвай си: “ Дори част от мен да не смята, че съм ценна, аз се обичам и приемам безрезервно такъв, какъвто съм“. Дишай… Ако има сълзи или някакво друго чувство, го остави да излезе. Пусни го да отмине като облак, носен от вятъра…

Как се почувства? Ако упражнението ти харесва, искаш още подобни, или имаш нужда от допълнително разяснение, можеш да ми пишеш съобщение към Facebook страницата на блога  или имейл чрез контактната му форма. Желая ти спокойствие и лекота!

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация. 
Поздрави, Елена  

„Празно ми е, нищо няма смисъл. Имам чувството, че не съществувам изобщо. Аз съм едно празно нищо.“, казва тя и вдига краката си на стола така, че сяда върху тях. Красива жена, свита като малко дете. Жена с образование и отговорна работа, която твърди, че нищо не я радва. Ще я нарека Петя.

Мая е седнала е на ръба на дивана. Не иска да си свали якето, чантата е плътно до нея. Отбягва погледа ми. Трудно й е да говори за себе си. Живее с усещането, че хората и нещата бързо й омръзват. Не се задържа за дълго във връзките, нито на работа…

Иван е млад мъж, който твърди, че няма приятели. Трудно му е да взима решения, много се притеснява от внимание. Претегля всяка дума. Дошъл е на консултация, а ми се извинява, че ме занимава със себе си… То не че имало какво толкова да ми разкаже.

Три различни души, заклещени в травмата на ОТХВЪРЛЯНЕТО, сложили си маската на БЯГАЩИЯ. (По квалификацията на Лиз Бурбо – „Петте травми, които пречат да бъдеш какъвто си.) Препускат през живота, водени от усещането, че нямат място в него. Когато нещо, някой или ситуация не им харесват, стават и си тръгват без да се обясняват. Трудно допускат хора до себе си и създават връзки. Усещането им е, че нямат какво да предложат, че не заслужават. Отлагат живота, изграждането на семейство. Опитват се да заемат възможно най-малко пространство сякаш се съмняват в правото си на съществуване.

Как се появяват травмите? 

Според Лиз Бурбо, ако душата ни е дошла в този живот, за да преживее една от петте травми (Отхвърляне, Изоставяне, Унижение, Предателство, Несправедливост с маски съответно – Бягащ, Зависим, Мазохист, Контролиращ, Скован), тя си намира родители, които да й я „причинят“ и опитности, които да я отключват. По думите й, „да носим маска означава да не сме такива, каквито сме. Придобиваме различно поведение още от най-ранна възраст, убедени, че то ще ни предпазва. Първата реакция на човек, който се чувства отхвърлен, е да бяга.“

Травмата от отхвърлянето се преживява с родителя от същия пол – т.е. той събужда травмата. Ролята на родителя от същия пол като нашия е да ни научи да обичаме, да се обичаме и да даваме обич. Родителят от противоположния пол ни учи да позволяваме да бъдем обичани и да получаваме обич.“

Как идва отхвърлянето?

Има много причини, поради които родителят може да „отхвърли“ своето бебе – ако то е нежелано, ако не е от очаквания пол, ако родителят поради някаква причина не може да бъде емоционално на разположение на детето, или пък се „затваря“ за него, когато има лоши отношения, скандали с партньора, загубил е близък човек и т.н. Според някои трактовки бебето може да се чувства отхвърлено дори, ако родителят от същия пол не е бил добре приеман от рода на другия партньор.

Представете си колко дълбока е травмата при жена, която никога не се е чувствала приета докрай от майка си и е раснала с усещането, че й е в тежест, а бащата е абдикирал от грижата за нея още преди тя да има съзнателни спомени. В разговор в по-късен момент й е обяснил, че е грешка, която изобщо не е трябвало да се ражда. Това е Петя, с която ви запознах в началото…

Според Бурбо бягащият търси самота, защото, се страхува, че няма да знае какво да прави с вниманието, което получава. В ситуации, когато не е получавал търсеното внимание от родителя като дете, е направил извода, че това е, защото не е достатъчно добър и не заслужава. Усамотява се някъде, затваря се и не допуска другите до себе си. Сам си тръгва, скрива се, а се чувства отхвърлен.

Обикновено Бягащият има малко приятели. Това е защото слага маската си, когато се чувства отхвърлен, за да не страда. Става безличен и другите не го виждат. Оказва се все по-сам и по-сам и така си намира оправдание да се чувства отхвърлен. Подразбира се, че Бягащият привлича към себе си повече опитности на истинско отхвърляне, отколкото всеки друг човек, който няма тази травма. Причината – преживяваме отхвърляне от външния свят, когато ние сами се отхвърляме.

Този, който страда от отхвърляне, подхранва своята травма всеки път, когато гледа на себе си като на нищожество, като на негоден за нищо човек, който не предизвиква никаква разлика в живота на другите, както и всеки път като бяга от някаква ситуация.

Как се лекува травмата на отхвърлянето?

Бурбо смята, че травмата от отхвърляне е на път да бъде излекувана, когато човекът започне все повече да заема своето място, когато посмее да се утвърждава, да се чувства добре в кожата си. Аз лично тълкувам това като да започне да заявява и отстоява себе си, да говори високо и ясно, да поставя граници и не на последно място да отвори сърцето си и съзнателно да започне да изгражда все по-близки и дълбоки връзки с други хора. Това означава да свали маската на бягащия, да си позволи да заема и пълни пространството, да остава в ситуации, които го паникьосват и да си позволи да пусне корени.

Когато Бягащият бяга от любовта, децата, живота…

Споделям с вас всичко това, защото често виждам травмата на отхвърлянето сред жените, които са склонни да отлагат майчинството. Основната причина за това е липсата на партньор, с когото да създадат и отгледат дете. Тази липса обаче е провокирана не от изчезването на биологичния вид „свестен мъж“, а заради невъзможността бягащата да си позволи да чувства, да спре да отхвърля себе си и респективно партньорите.

При жените, травмата от отхвърляне, която се събужда от родителя от същия пол – т.е. майката. Това може да доведе до гняв към майката и до подсъзнателното нежелание да бъдеш като нея, да изпълниш ролята на майка. В някои случаи е дори бунт към женствеността. Тогава тялото ти, твоят верен спътник, може да създаде всякакви геникологични препятствия по пътя към бебето.

Това не е диагноза, а тема за размисъл, възможна гледна точка. Дори да си разпознал себе си в думите, написани тук, това ти носи полза. Маската на БЯГАЩИЯ е била стратегия за оцеляване за теб и ти е вършила работа. В случай, че ти е натежала и искаш да я свалиш, можеш да го направиш като я видиш, признаеш и прегърнеш с благодарност. След това започваш да я слагаш все по-рядко и накрая я оставяш трайно да си почива. Да, на думи е по-просто, но нека да не забравяме, че първата крачка е осъзнаването на маската. Другото идва после, заедно с разбирането, че който има желание, намира начин.

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница. 
Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация. 
Желая ви сбъдвания!!! 
Поздрави, Елена