Блог

Лудост е да правиш едно и също нещо отново и отново и да очакваш различни резултати. Казал го е Айнщайн, а на прима виста всички го знаем. Това не ни пречи ден след ден да си циклим в собствените бакийки и да чакаме да ни споходи чудо и да ни измъкне. Разбира се, имаме и моменти на възход, когато изпълнени със сила и оптимизъм, или надъхани от някой мотивиращ семинар/човек, се измъкваме от клишето и започваме да случваме нещата. Често обаче е нужно само едно лекичко шутче отнякъде или някоя ситуация с горчив привкус, за да се върнем обратно в удобната кочинка на познатото и да си я обитаваме, пълни с недоволство. А отвъд тясната кочинка има толкова много неща, които можем да завоюваме и случим, толкова предизвикателства и възможности да дишаме с пълни гърди, да се смеем до припадък и да се целуваме до полуда…

Трябва само да счупим катинара на обичайното и да предприемем нови действия. Това е единственият познат начин да случим различни резултати. Защо тогава ни е толкова трудно да излезем от рутината?

Защото егото и умът искат това, което знаят и им е до болка близко – обичайните начини на поведение – независимо дали говорим за това с какво се храним, как се държим с околните, кои са маските, зад които се крием в общуването, или мислите, които прехвърчат в главите ни.

Решението? Ошо съветва: Когато се хванеш в стар навик, направи обратното! Ако си ядосан – усмихни се, ако си тъжен-танцувай, ако ти се плаче, се разсмей.

Да, звучи откачено, но работи! Причината? Шокът. В случая го използваме като тактика, за да озадачим ума и тялото си. Когато ги поставим в ситуация, в която няма как да функционират по стария начин, те доброЗорно преминават в друг режим.

Ошо предлага, ако си тъжен, изкъпи се и усети как тъгата се отмива от водата. Нужно е обаче всеки път да се прави различно нещо, защото след 5 пъти душ, когато сме тъжни, това ще се превърне в нова котва за ума. Всъщност без да се усетим, много лесно започваме да реагираме като кучето на Павлов, така че нека да упражним цялата си изобретателност, за да изненадваме ума и тялото си.

Понякога котвите се хубаво нещо – защото чрез тях много бързо можем да се вкараме в състояние на покой. Пример може да бъде дълбокото дишане. Изнервен си, гневен или просто напрегнат. Дишай дълбоко 2 минути и после съзнателно намали темпото, с което говориш/движиш се наполовина. Чрез дишането и забавянето сменяш режима, в който функционираш в момента. Различният режим е свързан с други физиологични процеси, съответно се коригира дори вида и количеството на отделяните хормони. Тялото и умът получават различно послание/стимул и дават различен отговор/реакция.

Ще опитаме ли днес да правим обратното на това, което сме свикнали и да противодействаме на рутината с нова стратегия? Може би ще е странно, но със сигурност ще докара различен резултат. Ако партньорът ти те ядосва, отиди и го целуни. Умът ти ще е озадачен, партньорът също, но каква по-прекрасна предпоставка за нов резултат? Ако шефът ти те ядосва, погледни го с цялата благодарност, на която си способна и му кажи колко много цениш това, че те предизвиква да се развиваш и да се надскачаш всеки ден. Ако се ядосваш сама на себе си, отиди пред огледалото и си спретни такова обяснение в любов, че да ти се отнесе главата.

И за да завършим подобаващо, ето още една мисъл на Айнщайн – “Никога не мисля за бъдещето – то идва достатъчно бързо”. Да последваме примера му и да живеем днес – без съжаление за вчера и без планове за утре. Нека днес да направим най-доброто, на което сме способни. Останалото го знаете:)

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница.
Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация. 
Желая ви сбъдвания!!!
Поздрави, Елена