Блог

Веднъж Ученик и Учител вървели по междуселски път. Гледат, насреща им идва човек, който целият се тресе от нерви, почти плаче.
– Какво се е случило, приятелю?- попитал Учителят.
– Току що един човек ме обиди, … с такива тежки и грозни думи, … Не заслужавах това.
– Той не може да те обиди – казал Учителят.
– Как да не може, като ме обиди!? – удивил се пътникът – та ти даже не знаеш кой е той. Мен също виждаш за пръв път. Как можеш да твърдиш подобно нещо?

Учителят отстъпил няколко крачки встрани, търсейки нещо по земята. Накрая видял това, което търсел. Взел го и го подал на пътника, стискайки го в юмрук.
– Вземи, това непременно ще ти помогне.
Човекът машинално взел, каквото му подават. Виждайки, че това е бръмбар, се стреснал и го хвърлил на земята.
– Какво значи това? – възмутил се той.
– Извинявай, приятелю, не исках да те изплаша. Но моят Ученик наистина има това, което ти е нужно.
И обръщайки се към Ученика, му казал:
– Дай на този достоен човек това, което намерихме, докато почивахме в градината.
– Какво е то? – настръхнал пътникът – Да не е още някоя гадост, няма да я взема!

Ученикът развързал торбата, която носел. Бръкнал вътре и извадил ябълка. Мъжът озадачено погледнал сочния плод. След като се уверил, че няма уловка, благодарил, но не взел ябълката.
– Защо не я взимаш?- поинтересувал се Учителят – Взе бръмбара…
– Взех го, защото не знаех какво ми даваш. А ябълка просто не ми е нужна.
– Така е и в живота: често взимаме, това, което не ни е нужно, без да се замислим. Дават ни- взимаме. Но между това “да ти дават” и “да ти дадат” има съществена разлика. Аз може да ти давам нещо, но докато ти не го вземеш, моето действие остава незавършено: аз ти давам, ти не взимаш. Но ако аз ти давам и ти вземеш, моето действие става завършено  аз съм дал, ти си взел.
Аз не мога да ти “дам” нещо, докато ти не го приемеш. Аз мога да давам, но “да дам”, това е действие, зависещо от двама ни в еднаква степен.

Ако някой те обижда, ти имаш избор: да приемеш оскърблението (най-често правим това, без да се замислим) и да се обидиш, или просто да не го приемеш, осъзнавайки, че това не ти е нужно. Ето защо казах, че човекът не може да те обиди, той те е обиждал, но ти си му помогнал в това, да бъдеш оскърбен, приемайки обидата.

Разказвам тази притча като напомняне към вас и към себе си, че дали ще изкараме живота си в битка или в приемане, е въпрос на избор. Дали ще взимаме това, което ни подават/казват, също. Както и дали ще недоволстваме от себе си, постиженията си и липсата на такива. Каквото и да сме (не)направили до този момент в живота си, е нужно да се приемем, такива, каквито сме. Основната причина е, че ние сме единственото, с което разполагаме, а втората – че няма как да приемаме другите и света, ако първо не приемаме себе си.

Щом четеш това, вероятно е твоят момент да сложиш ръка на сърцето си, да си поемеш дълбоко въздух и да си кажеш: “Въпреки всичко, което имам или нямам в живота си, въпреки моите страхове и блокажи, аз напълно и безусловно приемам и обичам себе си”. После вдишай и издишай шумно и го повтори отново. И отново. Почувствай думите във всяка клетка на тялото си. Повтаряй винаги, когато си разочарован, изплашен, забързан, задъхан, изцеден… Нека те са мъничкото нещо, с което даваш в ежедневна подкрепа на себе си. Ти си най-ценното си притежание. Грижи се за себе си! 

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница. 
Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация. 
Желая ви сбъдвания!!! 
Поздрави, Елена