Къде се е скрил този нещастник?
“Не е лесно да си жена! Знаеш, че си създадена да направиш някой мъж щастлив, обаче е трудно да намериш къде се е скрил тоя нещастник.” – смях се с глас на сутрешното си откритие в нета! Ми да, ти си изкарала цял ден да се киприш, гласиш, сушиш, опъваш, нагласяш, пристягаш, наточваш… Отиваш издокарана на поредния бар/купон/среща, пълна с очаквания за съвършения миг, когато ще разпознаеш любовта… Чакаш, оглеждаш се, въртиш очи, атакуваш може би. После удря дванадесетият час и принцът се превръща във фъфлеща тиква, а в главата ти кънти: “дали аз закъснях или времето бързашеее”…
Истината е, че вероятно си подранила!
Подранила си да търсиш Него, единственият, преди да си обикнала племето му. Онова мъжко племе, което много ясно надушва мъжемразките. Инстинктът им работи безпогрешно и като детектор улавя разочарованието, болката, неудовлетворението, скрито зад дълбокото деколте. О, да, гледката, която то разкрива е кукичка, която може да ги закачи за определено време, но не е достатъчно силна, за да ги задържи.
За да привлечеш/хванеш мъж или да се оставиш да бъдеш намерена от него, е нужно да обичаш мъжете, да ги уважаваш и зачиташ. Тогава сензорите им улавят одобрението, благоразположението и това им дава крила. Ама не такива, които да ги носят с 200 надалеч от теб, а такива, с които да те прегърнат и да те вземат за себе си.
Откъде идва неодобрението към мъжете
Крушата си има опашка, а неодобрението към мъжете (да не кажа омразата) си има корен.
- Може да е в разочарованата от мъжете майка, която с цялото си поведение ти показва, че те за нищо не стават и на тях не може да се разчита. Или пък, кардинално е решила въпроса като ги е отписала от живота си навеки, след като баща ти й е разказал играта.
- Може да е в матриархата, който са наложили прекрасните, силни, можещи и справящи се жени в твоя род – мъже има, но те са някак в периферията и със съвсем не такава значимост в заедността.
- Може да е в това, че не зачиташ и уважаваш баща си и не го приемаш. Да, той може наистина съвсем да не струва, но е те е създал и докато не го признаеш и реабилитираш, няма как нито себе си да приемеш докрай, нито мъжете да ти станат мили и драги.
- Може да е в онзи гадняр, който се подигра с чувствата ти на времето или в онзи смотаняк, който те заряза, тъкмо когато се отпусна и истински го заобича… Лошата новина е, че докато ги наричаш с тези “мили” епитети и ти горчи, когато се сетиш за тях, на любовния фронт няма да потръгне. Просто защото ти не си на разположение емоционално – все още си ангажирана с тях.
Варианти много, коренова система богата и здрава, оплетена и мощна…
Навътре към себе си
И сега накъде? Ами пак натам – навътре към теб, към раните и белезите. Има ли някоя, дето кърви? Има ли белег, който дамгосва? Ако има – лекувай с много емпатия към себе си, намери някой, който да обработи раната и да ти помогне с превръзките…
Ако не виждаш следите – пак потърси. Как възприемаш мъжете? Доверяваш ли им се? Харесваш ли ги? Карат ли те да цъфтиш? Имаш ли предубеждения, глобализации и печати към тях? И дори да смяташ, че са “от един дол дрянки”, пак не забравяй, че в точния момент някои от тях са сочни, сладки и много полезни!
Желая ти късмет по пътя към любовта и искам да ти споделя от първо лице, че има жаби, които се превръщат в принцове, след като дълго ги целуваш. Слава Богу има и принцове, които остават такива и след като удари дванадесетият час. Днес моят ме събуди, слагайки пореден пръстен на ръката ми – 10 години след халката и почти 12 след първия. И не, не е идеален, нито безгрешен, също като мен 🙂
Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница.
Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация.
Желая ви сбъдвания!!!
Поздрави, Елена
