Знаци по пътя

Напрегната утрин на прага на важно решение. Първият ми досег с реалността улови бълбукането на планове и спешни задачи в главата ми. Как може да е толкова рано, а вече да съм с усещането, че закъснявам? Как да се мобилизирам, за да успея със задачите и същевременно да остана безпристрастна и отворена, за да позволя на интуицията да ме води? Някъде вътре в мен едно тъничко гласче каза; „Благодаря!“. Усмихнах се на спомена за нещо красиво, което прочетох наскоро. Споделям с вас притчата за божията благословия с пожелания за прекрасен ден. Ако решите, предайте нататък:)

Сънувах, че съм отишъл в Рая и един ангел ме развежда из него. Влязохме в голяма работилница, пълна с ангели. Моят водач спря в първото отделение и каза:
– Това е нещо като пощенска станция. Всички молитви, отправени към Бог, пристигат първо тук.
Огледах се наоколо и видях, че много ангели са заети да подреждат молбите на хора от цял свят.
После тръгнахме по един дълъг коридор и стигнахме до следващото отделение.
– Тук е мястото за опаковане и доставка – каза ми ангелът.
–  В това отделение се подготвят и изпращат всички благословии и благини към хората.
Аз отново бях впечатлен колко усилен труд кипи наоколо. Толкова ангели бяха ангажирани с тази работа! Очевидно имаше много благословии, които трябваше да бъдат изпратени на земята.
Последно спряхме в края на коридора в едно съвсем малко отделение. За моя голяма изненада там имаше само един ангел и тои не вършеше почти нищо.

– Това е отделът за признателност към Бог – призна ми смутено моят водач.
– И защо няма никаква работа тук?
– Тъжно, нали? Толкова малко хора изпитват признателност към Бог, след като молбите им бъдат чути и изпълнени.
– А как могат хората да изразят своята признателност?
– Съвсем просто. Стига просто да кажат:
„Благодаря, ти Господи“. Ако имате храна в хладилника си, дрехи на гърба си и покрив над главата си, значи имате повече от 75% от хората на Земята.
Ако имате пари в банката и в портмонето си и си позволявате разнообразна храна, значи сте по богати от 92% от населението на света.
Ако тази сутрин се събудихте здрави, значи сте по щастливи от много хора, които няма да доживеят края на деня.
Ако никога не сте изпитвали ужаса на войната, самотата в затвора, агонията на мъченията или пристъпите на глад, значи сте по добре от 700 милиона човешки същества.
Ако можете да изповядвате вярата без страх от преследвания, затвор, мъчения и дори смърт, значи сте по щастливи от три милиарда хора на Земята.
Ако родителите ви са още живи и не са разведени… значи наистина сте голям късметлия.
Ако можете да вдигнете глава и да се усмихнете значи сте много по добре от онези, които живеят в несигурност и отчаяние.
А ако четете тази история, значи сте по щастливи от два милиарда души по света, които изобщо не могат да четат. 

БЛАГОДАРЯ!

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница.
Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация. 
Желая ви сбъдвания!!!
Поздрави, Елена  

Живял някога един мъдър старец, за когото се говорело, че притежавал цялото познание на света. Веднъж при него дошла една жена и го помолила:
– Старче, искам да знам всичко, научи ме на цялото познание.
– Добре. – отговорил й старецът. – Ела с мен.
И я отвел в една дълбока, тъмна пещера, където имало безброй дебели прашни книги.
– Когато прочетеш всички тези книги, ще имаш пълното познание – казал й той.
Жената се съгласила. Ден и нощ стояла в пещерата и неуморно четяла, ли четяла. От време на време старецът минавал покрай пещерата, подпирайки се на една тежка чепата сопа и питал жената:
– Е, научи ли вече всичко?
– Още не. – отговаряла тя.
Тогава старецът вдигал сопата и я удрял по главата… И това се повтаряло – седмици, месеци, години…
Един ден старецът отново минал покрай пещерата и задал обичайния си въпрос:
– Научи ли вече всичко?
– Не още – отговорила жената. Но когато старецът посегнал да я удари със сопата тя хванала ръката му – и застинала от страх в очакване на най-лошото – наказанието сигурно щяло да бъде много сурово.
Но старецът се усмихнал широко:
– Браво! Сега вече знаеш всичко, от което имаш нужда!
– Как така? – учудила се жената.
– Ти разбра, че никога няма да притежаваш пълното познание за всичко. Освен това научи как можеш да спреш болката… 

Не е ли изумително колко често сме така устремени към постигането на нещо, че ограничаваме цялото си същество по пътя към него. Оставяме удоволствието, разнообразието, дори мечтите за нещо различно настрани да си чакат реда. И те чакат, ние също. А знаем ли с колко време разполагаме?

Казват, че сред надгробните камъни е мястото на най-много неиздадени стихове, неизпети песни, неизживени любови, пропуснати мигове, пренебрегнати специални моменти…  Това е там! А ние сме тук и сега и имаме ДНЕС! Напомням го на вас и на себе си и ви желая живот в лекота и радост 🙂

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница.
Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация. 
Желая ви сбъдвания!!!
Поздрави, Елена  

Когато Бог създавал жената, той работил късно на шестия ден.

При него дошъл един ангел и го попитал:

– Защо отделяш толкова много време за това?

Господ му отговорил:

– Виж само колко различни изисквания трябва да изпълня, преди да я сметна за готова. Тя трябва да се мие лесно, но да не е пластмаса, да има над 200 подвижни части и при това да се движи грациозно. Трябва да се лекува сама, когато е болна. Да работи по 18 часа на денонощие. Трябва да има само две ръце, но да може да прегръща с тях едновременно няколко деца, и то така да ги прегръща, че да излекува всяка болка, независимо дали е душевна или са си ударили коляното.

Ангелът бил впечатлен.

– Това стандартен модел ли е? Но това е невъзможно! Цялата тази работа не може да се свърши за един ден. Отложи я за после.

– Не – казал Господ. – Ще я довърша днес и тя ще бъде моята любимка.

Ангелът се доближил и докоснал жената.

– Господи, но тя е толкова нежна!

– Да, тя е нежна, но освен това съм я направил и много силна. Не можеш да си представиш дори колко неща може да издържи и преодолее. Изглежда ранима, но крие в себе си огромна мощ.

– А тя може ли да мисли?, попитал ангелът.

Бог казал:

– Тя може не само да мисли, но и да се аргументира и убеждава.

Ангелът докоснал бузите на жената.

– Господи, мисля, че тази тук е дефектна, струва ми се, че тече.

– Не, тя не е дефектна, поправил го Бог и продължил: Това са сълзи.

– Те за какво са? попитал ангелът.

– Те са израз на нейната тъга, нейната любов, нейната самота, нейните страдания и нейната гордост.

Ангелът бил наистина впечатлен.

– Господи, ти си гений! Помислил си за всичко. Жената наистина е невероятна!

– О, да – казал Бог. Тя има сила, с която може да удиви мъжа. Тя може да се смее, когато й се плаче. Тя може да се усмихва, когато я е страх. Тя ще помага на друг, когато самата тя има нужда от помощ. Само един неин поглед е способен да направи онова, което мъжът не може да постигне…

Ангелът занемял и гледал жената като омагьосан. После Господ въздъхнал:

– Тя все пак има един недостатък, който може да й съсипе живота, ако тя сама не го поправи.

– Какъв е този недостатък?

– Тя не си знае цената… 

Хубава притча, нали? (намерих я в dama.bg). Струва ми се обаче, че към основния ни недостатък, че не си знаем цената, можем да добавим още един много съществен: Жената се склонна да се увлича в това да се грижи, да отглежда, да подкрепя! Прави го с неподозирана жертвоготовност ден след ден, месец, след месец, години…  Мотивът е любов, а убеждението, че чрез това си поведение тя е в услуга на другите и това непременно е нещо хубаво.

Сигурна съм, че в момента някои от вас повдигат изненадано вежди и възмутено питат: „А не е ли?!“

Е!, когато е в нужната доза, не е равно на пренебрегване на себе си и не е УПРАЖНЯВАНЕ НА КОНТРОЛ. Не си даваме сметка, че често зад грижата за другите, подкрепата към тях, решаването на проблемите и разплитането на ситуациите вместо тях, стои подсъзнателният стремеж да бъдем нужни, незаменими, безценни. Това от една страна привързва другите към нас, от друга – вдига самооценката ни и важността ни в собствените очи, а от трета – помага ни да държим юздите и да управляваме.

Живеем в дуален свят, в който сянката се съдържа в светлината. Дори най-алтруистичните действия носят и друга, вторична полза за този, който ги прави. И това не е беда. Проблемът е, че когато контролираме (помагайки) ние пречим на човека да разгърне собствените си компетенции и да взима сам решения. Превръщаме го в детето, което не може само да си връзва връзките на обувките, защото майката го прави по-бързо и по-добре. Това е повод за размисъл за всички ни 🙂

Какви са сенките  в четирите женски архетипа – момиченце, любовница, кралица и майка – домакиня. Какви са техните прояви, кой преобладава в нас и как да развием най-малко изявения? Това е темата тази вечер в Женски срещи за подкрепа и медитация – СИНТЕЗ НА ЖЕНСТВЕНОСТТА.

Чрез медитативна техника ще се срещнем тези четири наши образа, ще ги изследваме, опознаем и разгърнем. Целта е да съвместим радостта и лекотата на момичето с магнетизма на любовницата, увереността на кралицата, стабилността и баланса на майката домакиня. Колкото по-трудно достижимо ни изглежда това, толкова по-наложително е да тръгнем към него, за да бъдем цялостни. Моля, свържете се с мен, ако решите да присъствате, местата са ограничени.

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница. 
Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация. 
Желая ви сбъдвания!!! 
Поздрави, Елена  

Случвало ви се е близо до вас двама души да си говорят, да са така погълнати от дълбочината на проблемите и заплетеността на ситуациите, че да игнорират напълно присъствието на непознати, нали? Седиш си на съседната маса, седалка в автобуса или на пейка и информацията те залива на талази. Първо се ядосваш, че ти нарушават комфорта, после, ако нямаш по-важни неща за правене, неволно се заслушваш… Аз поне така направих последния път. Две дами обсъждаха нашироко проблемите си със свекървите, в които бяха намесени и мъжете им. Единият, наричан „моя смотаняк“, а другият – просто Жоро… Слушах ги как нищят и преповтарят истории, които и двете очевидно отдавна познаваха… Проблеми, скандали, конфронтации и никакъв опит за обективност и импулс за търсене на решение. Сетих се за притчата „Проблемът“ (сборник „Винаги има надежда“) и целеположих да ви я разкажа.

„Един прочут мъдрец имал много ученици и последователи. Веднъж той събрал най-изявените от тях и им казал:

– Сега ще ви запозная с един проблем. Искам да ми кажете как може да бъде разрешен той.

Той поставил в средата на помещението една обикновена маса, а върху нея сложил изящна порцеланова ваза с изрисувани красиви цветя.

– Ето това е проблемът. Очаквам вашите предложения.

Учениците се изненадали от задачата, но се събрали около масата и започнали да оглеждат порцелановия съд. Той наистина бил невероятно красив и всички били пленени от фината изработка и рисунката върху него. „Какво значи всичко това? – недоумявали те. – Какво ли се крие зад тази задача?. След известно време един от учениците се приближил до масата, взел вазата в ръце и със сила я разбил в пода.

– Прекрасно! Единствено ти се справи със задачата – казал учителят.

– Но как така? Обяснете ни – учудено попитали другите ученици.

– Аз ви казах ясно и точно, че пред вас има проблем. И независимо колко красиво и изкусително изглежда, той трябва да бъде решен. Проблемите съществуват, за да бъдат решавани. Те могат да изглеждат по всякакъв начин: красив и скъп предмет; любов, която вече е изгубила смисъл; път, който не води до никъде и вече трябва да изоставиш, въпреки че ти носи комфорт и сигурност. Има само един начин за решаване на проблема и той е да се изправиш лице в лице срещу него и да го отстраниш. И в такива моменти ние не трябва да проявяваме слабост, да съжаляваме, да се поддаваме на неговата външна привлекателност или да се връщаме към удобствата, които ни носи. Помнете, че проблемите притежават едно много особено качество, което влияе на всеки човек – по някакъв начин ние обичаме да ги притежаваме, да ги анализираме, да се връщаме към тях и да ги коментираме. Много често сме склонни да сравняваме своите с чуждите проблеми и беди и на база на това да преувеличаваме тяхната тежест и значимост вместо да търсим решение. А решението в повечето случаи е едно – да го отстраниш и да продължиш нататък. „

Едва ли има човек, който никога в живота си да не е драматизирал и поне веднъж да не е имал нуждата да събуди съчувствие в другите. Най-малко, защото още от деца носим опитността, че когато страдаме или сме болни, получаваме повече време, внимание, подкрепа, че дори и специално лакомство. Далеч съм от мисълта, че човек трябва да търси сам решение за всичките си неволи и да не ги споделя с никой. Искам обаче да повторя: по някакъв начин ние обичаме да ги притежаваме (проблемите), да ги анализираме, да се връщаме към тях и да ги коментираме. Много често сме склонни да сравняваме своите с чуждите проблеми и беди и на база на това да преувеличаваме тяхната тежест и значимост вместо да търсим решение. А решението в повечето случаи е едно – да го отстраниш и да продължиш нататък.“ .

Има и още нещо съществено – т.нар. „полза от болестта“ или вторична психологична изгода, както я определя позитивната психотерапия. Колкото и странно да звучи, човек подсъзнателно задържа проблема (болест, симптом, ситуация) и решаването му, защото не иска да изгуби ползите от него. Вторичните ползи дават основа на така наречените психологически обрати или блокажи, които ни възпрепятстват да се справим се един или друг проблем. На това обаче може да се гледа и като на шанс ставащото да е отговор на някаква дълго пренебрегвана потребност.

Спомням си как един четвъртък, докато водех поредната от Женските срещи за подкрепа и медитация, използвах себе си за пример и споделих на дамите: „вече няколко пъти се хващам да мисля, че съм толкова изморена, че май имам нужда да се разболея.“ На следващата седмица ме повали вирус – температура, кашлица и почти липсващ глас – т.е. пълна невъзможност да водя медитация…

Какво се случи: Аз имах очевидна нужда от почивка. Не си позволих обаче да спра да се занимавам с каквото и да е за ден, два и в крайна сметка се разболях. Вторичната полза от тежкото състояние, което ме прикова на легло беше, че нуждата ми да не правя нищо за няколко дни беше удовлетворена.

„Е каква е ползата ми от тези паник атаки според теб?!“ – почти разярено ме попита клиентка. Интересно защо е започнала да ги получава, след като съпругът й си е сменил работата, има чести командировки и отсъства от вкъщи… Или пък млад мъж, който страда от панически атаки и заради тях не може да работи. Налага се някой друг да го издържа, а приятелката му да чака развръзка по темата да заживеят заедно. Да, поемането на отговорност е тежък момент за мнозина…

И да се върнем на дамите в началото – неудовлетвореност, липса на житейски цели. Вместо да се хвана в ръце и да се изнеса със семейството си, аз ще живея със свекърва си и ще посветя цялото си свободно време да я одумвам… Доста глупаво, но носи ползи – докато се ровя в дефицитите на някой друг, не ми се налага да виждам своите, докато се занимавам със злободневието, не трябва се напъвам за постижения (пък и нямам време и енергия за тях).

Ако сте в тежка ситуация, на която не намирате решение, ви предлагам да си зададете следните въпроси: Какво печеля, ако НЕ разреша проблема си? Какво ГУБЯ, ако реша проблема си? Запишете си отговорите. Анализирайте ги. Бъдете честни със себе си.

И да решението на проблема най-често е едно – да го отстраниш и да продължиш нататък. Преди това обаче е нужно да го опознаеш и да разбереш защо той се е появил в живота ти. Така можеш да си спестиш челния сблъсък със следващия. Пожелавам успех и оставам на разположение при нужда:)

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница. 
Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация. 
Желая ви сбъдвания!!! 
Поздрави, Елена  

-Ако искаш нещо и отдадено правиш крачки към него, защо го нямаш? Психологията дава различни отговори, свързани с нечестно мотивираното желание, липсата на вяра, на постоянство и най-вече на увереност, че заслужаваш сбъдването на въпросната мечта. Днес обаче искам да ви покажа една различна гледна точка – тази, свързана с цената на избора. Ще го направя чрез красива притча:

Имало някога един магазин. Той се намирал на края на Вселената. Преди много години един ураган бил отвял табелата му, но всеки човек знаел, че в там се продавало не какво да е, а желания.

Магазинът бил огромен. В него можело да се купи почти всичко – здраве, скъпи яхти, апартаменти, брак, длъжността на вицепрезидент на голяма корпорация, любимото работно място, красиво тяло, последни модели автомобили, власт, успех и всичко, което можел да си пожелае човек. Всичко било опаковано в златни опаковки с прилежно сложен етикет със съдържанието и цената. Не продавали само живот и смърт – с тях се занимавали в централния офис, който се намирал на другия край на Галактиката.

Всеки, който прекрачвал прага на магазина, разбирал цената на своето желание. А цените били толкова разнообразни. Например, за да се сдобие човек с мечтаната работа, трябвало да заплати с отказа от стабилност и предвидимост. С други думи казано, да има смелостта да рискува и да се гмурне в дълбоките води. Властта струвала много повече. За нея човек трябвало да се откаже от някои от своите убеждения, да си позволява да заявява себе си независимо от одобрението или неодобрението на другите. Някои от цените изглеждали много странни. Например бракът бил много евтин, но за щастлив живот, цената била много висока. Цената понякога била много по-висока от очакваната, защото човек трябвало да заплати със своята роля на „жертва“, както и да се раздели с някои свои приятели и познати. Не всеки, който е дошъл в магазина обаче е готов да си тръгне под ръка със своето желание. Понякога виждайки цената, човек обръщал гръб на своя блян, тръгвал си. Други дълго време стояли пред своето желание и обмисляли откъде биха могли да намерят „средствата“ за осъществяването на мечтата си. Трети негодували срещу цените и искали намаление. 

Но имало и такива, които отивали в магазина и давали всичките си спестявания в името на своето желание. Много пъти са предлагали на собственика на магазина да намали цените, за да увеличи броя на своите клиенти, но той всеки път отказвал, защото така щяло да се понижи и качеството на желанията. Веднъж го попитали дали не се страхува от фалит, а той отговорил, че винаги ще има хора, които са достатъчно смели, за да поемат рискове и да променят живота си, хора, които биха се отказали от познатия и предвидим живот, които вярват достатъчно в собствените си сили и възможности и са готови да заплатят необходимата цена, за да постигнат своите желания. На вратата на магазина от сто години насам стои една табела, която гласи : „Ако желанието Ви все още не е изпълнено, значи още не е заплатена пълната му цена.“

И какво се оказва? Мечтите са безплатни, но трябва да си платим пътя до тях…

Ако вашата мечта е свързана с бебе, може би ще ви е интересно да прочетете: Наистина ли искаш бебе? и Защо бебето се бави?

Пожелавам на вас и на себе си смелост да следваме мечтите си. Интуиция да не попадаме в капана да искаме неща, за да отговорим на чужди очаквания. Лекота и радост по пътя към мечтите, за да пристигнем цялостни! Добре дошли сте на  Facebook страницата на сайта. Ще се радвам да ми пишете, ако имате нужда от подкрепа по пътя към мечтите!

* Притчата е публикувана със заглавие Магазин за желания – притча за цената на мечтите в gnezdoto.net.

Събудих се трескава от мисълта колко много неща ТРЯБВА да свърша днес, утре, до края на седмицата, до 17 декември, когато предстои пътуване. ТРЯБВА, ТРЯБВА, ТРЯБВА – пелена, която ме покрива отвътре и ме задъхва. Започнах да ПРАВЯ, ПРАВЯ, ПРАВЯ, да ускорявам оборотите… Задъхването и притеснението се засилиха. Тъкмо да се ядосам за това понеделнишко нарушение на синхрона и един слабичък гласец се надигна отвътре. Попита плахо: „Важно ли е всичко това за теб? Трябва или искаш?“. После закрещя: „Пълниш се с пясък!!!“

Реших да ви разкажа тази история за пясъка с надеждата, че правилния момент тя ще съумее да обърне и вашия ден:

Един професор влиза за лекция. Взема голям буркан пълен с камъни и пита студентите: Според вас този буркан пълен ли е?! 
Те казват: Да, разбира се!
Той взема други по-малки камъчета и ги слага отгоре, те влизат вътре между големите камъни, и отново ги пита: А сега пълно ли е?
Те казват: Сега, да!

Тогава той взема пясък и пак го слага отгоре. Пясъкът се разпределил между камъните и професорът пак се обръща към тях: А сега какво ще кажете?  

Те отговарят: Сега е сигурно, че е пълен!!!  

Този път той взема вода, добавя я в буркана и студентите вече започват да се смеят! Защото виждат, че и за вода има място.

Професорът казва: камъните – те са нашето здраве, семейство, деца, приятели. Дори, ако човек губи всичко и има само това – пак може да се чувства пълен и щастлив. Малките камъчета са значимите неща – кола, къща, работа.
Пясъкът и вода – това са дребните или моментни неща в нашия живот, проблеми, неразбирания, конфликти, импулсивните желания, страст.
Обаче, ако вие първо напълните буркана с пясък или малки камъчета, тогава няма да ви стигне мястото за по-големите камъни. Ако вие давате вашето време за дребни неща, няма да имате време за по-големите във вашия живот. 

Важно е първо да се погрижим за големите неща и после да мислим за пясъка. 

Пожелавам на вас и на себе си здрав разум, за да разграничаваме важните неща от шлаката, сила, за да можем да спрем, дори когато инерцията ни дърпа нанякъде и интуиция, която да ни води по нашия път!

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница. 
Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация. 
Желая ви сбъдвания!!! 
Поздрави, Елена  

„Моля те, побързай, закъснявам!“, „Съжалявам, но нямам време за това сега.“, „Довечера ще закъснея“. Подобни, а понякога и не така любезни изречения присъстват в моя дом. Често. Обикновено ги казвам аз.

Веднъж дъщеря ми заяви, че иска и с нея да разговарям с „оня глас, с който говориш на леличките, като ти звънят по телефона, дори когато не е удобно“. Питам какъв е той, а тя: „Търпелив“. Преди два дни пък искаше медитация „като на твоите клиенти в четвъртък“. Прие процедурата съвсем сериозно, а после се похвали на баща си, че  след нея станала така весела, че веднага и се приискало да се гъделичкаме.

Знам, че липсвам на близките си, когато закъснявам в кабинета през седмицата, както и в уикендите, посветени на поредното ми обучение, квалификация, семинар… Има и моменти, в които се улавям как уж присъствам вкъщи, а всъщност в главата си прехвърлям нечий случай – какъв е прогресът, накъде да е следващата ми стъпка…  Отдавна приключих с чувството за вина по темата. Приемам, че за мен, за добро или лошо, удовлетворението от работата е от изключителна важност. Сигурно затова го приемат и близките ми – знаят, че това е част от мен. Благодарна съм им и довечера ще им го кажа, в случай, че не ми личи особено. Това ще е едното от моите три хубави неща, които ще споделя на масата.

Предлагам ви, ако тази идея ви харесва, да я привнесете и във вашите домове. Всеки член на домакинството споделя три хубави неща, които са му се случили през деня или три неща, за които е благодарен. Така, какъвто и да е денят, фокусът се измества към доброто в него и то „заразява“ и другия/другите. Има още една причина да започнете да го прилагате точно днес (21 ноември) – Денят на християнското семейство е! Той се отбелязва на църковния празник Въведение Богородично, а тази лесна практика може да е вашият начин да го почетете.

Традицията повелява семейството да ходи заедно на църква, а на вечеря то се събира около масата на чаша вино, топла питка и вкусна гозба. Така се чества здравата връзка между тях, а масата се оставя неразтребена, за да дойде Богородица през нощта, да хапне и благослови дома. Пожелавам ви тя да донесе благодат в домовете ви и искам да ви подаря една притча за семейството.

„Живяло на света семейство. Не просто семейство. Голямо семейство – 100 души се събирали в него. Има ли такива семейства? Да, има! Но, това семейство било специално. Няма няма кавги, няма обиди, няма раздори и разправии. Стигнал слух за това семейство и до самия владетел. И той решил да провери, истината ли говорят хората. Пристигнал в селото, а душата му се зарадвала: чистота и ред, тишина и спокойствие. Добри деца, спокойни възрастни. Удивен владетелят поискал да разбере, как се е сдобило с тази хармония и чисти отношения това семейството. Отишъл при най-възрастния член и му казал: „Разкажи ми вашата история?”
 Написал нещо на хартия възрастният мъж и подал листа на владетеля. На хартията били написани три думи:  

 ЛЮБОВ, ПРОШКА, ТЪРПЕНИЕ!  

 А в края на листа пишело:  

СТО ПЪТИ ЛЮБОВ, СТО ПЪТИ ПРОШКА, СТО ПЪТИ ТЪРПЕНИЕ! 

 – Това ли е всичко? – попитал владетелят.  

 – Да – отвърнал старецът – това е основата в живота на всяко добро семейство. Помислил малко и добавил:  

 – И на целия свят! „

Пожелавам на вас и на себе си ЛЮБОВ, ПРОШКА, ТЪРПЕНИЕ. Нека ги имаме към себе си, за да можем да ги дадем и на останалите!

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница. 
Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация. 
Желая ви сбъдвания!!! 
Поздрави, Елена  

Едно малко момченце искало да срещне Бог. То знаело, че трябва да измине много път до мястото, където Бог живее. И така, то сложило в куфарчето си сандвичи и лимонада и започнало своето пътешествие.

Когато изминало едва три пресечки, момченцето видяло един възрастен човек. Той седял в парка и наблюдавал гълъбите. Момчето седнало до него и отворило куфарчето си. Тъкмо щяло да отхапе от сандвича си, когато забелязало, че възрастният мъж поглежда гладен. То предложило на човека сандвич.

Старецът приел сандвича с голяма благодарност в очите и се усмихнал на момчето. Усмивката му била толкова любезна, че момчето поискало да я види отново и предложило на мъжа лимонада.

Той отново се усмихнал на момчето. То било възхитено. И те седели в парка целия следобед, яли и се усмихвали, без да си кажат и думичка.

Когато започнало да се смрачава, момчето осъзнало, че е много уморено, и станало да си върви. Но преди да измине и няколко крачки, то се обърнало назад, изтичало до пейката и прегърнало стария човек. Той се усмихнал с най-широката си и най-мила усмивка.

Когато, малко по-късно, момчето отворило вратата на дома си, майка му била толкова учудена от грейналото от радост лицето на сина си, че го попитала: “Какво те направи толкова щастлив?” Момчето отговорило: “Обядвах с Бог.” И преди майка му да успее да каже нещо, то добавило: “И знаеш ли какво? Бог има най-красивата усмивка, която някога съм виждал.”

През това време възрастният мъж, който също сияел от радост, се върнал вкъщи. Неговият син бил смаян от мира, изобразен на лицето му, и попитал: “Татко, какво те направи толкова щастлив?” Той отговорил: “Ядох сандвичи с Бог в парка.” Преди синът да успее да каже нещо, той добавил: “И знаеш ли, Той е много по-млад, отколкото очаквах.”

Много често ние подценяваме силата на едно докосване, на една усмивката, на мила дума, изслушващо ухо, честен комплимент или най-малък жест на грижа, всички от които могат да променят един живот. 

Тази притча, наречена „Усмивката“ (horizonti.info), ме потопи в спомен от Женски срещи за подкрепа и медитация, които правя всеки четвъртък. Жени, седнали на постелките без грам суета, отворени сърца, грейнали очи, смекчени черти, одухотворени лица… Такива ги видях, след като запалих отново цялото осветление. Развълнувах се. Много. „Безкиселинна“ среда – беше се случила отвъд Егото и претенциите, напук на разочарованията и страховете как ли ще ме приемат другите.

Често някой ми казва, че иска да дойде, но се притеснява от начина, по който ще се почувства сред непознати. После груповата енергия се завихря и някъде там в процеса, душите се срещат и с изненада установяват, че са така подобни, сродни, близки…

„Почувствах се много добре, пълна с любов и щастие!“
„Много благодаря! За първи път ми се случва да погледна в очите на непозната и да разпозная себе си“
„Почувствах се окрилена, вярваща и спокойна“
„Идването ми е голяма крачка напред, защото не обичам да ходя на непознати места и при непознати хора. Тук беше много отпускащо за мен… Почувствах се свързана“.

Това са част от нещата, които някои от момичетата са ми написали. Какво ги е провокирало? Неестествено ни е да пребиваваме отвъд конкуренцията, състезанието, сравнението. Свикнали сме да се защитаваме, да сме нащрек, да си пазим гърба. Когато си дадем сметка, че не ни се е налагало да го правим, сме изненадани и очаровани. Освобождаващо и пречистващо е да почерпим от силата на заедността, от близостта на подобието, от съкровището на припознатото и споделеното. Колкото повече си позволяваме да споделяме с другите същността си, толкова повече се докосваме до нея и се събираме в СЕБЕ СИ.

Поканени сте и вие. Не всички, само онези, които са мотивирани да се променят към добро в името на радостта и лекотата. Следващата ни среща ще е в четвъртък.

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница. 
Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация. 
Желая ви сбъдвания!!! 
Поздрави, Елена  

Помните ли филмът за онези 21 грама, които човек губи в точния момент на смъртта си? Гледах го на по-късна възраст, но от дете вярвам, че душите на хората, които обичаме, остават около нас и ни закрилят. Никога не съм имала съмнение, че мога да общувам с бабите и дядовците си, лелите, чичовците и останалите близки до сърцето ми хора, които вече не мога да прегърна. Нямам спомен някой, някога да ми е обяснявал подобно нещо, даже по-скоро си спомням реплики в обратната посока.

Аз обаче знам – интуитивно и ирационално съм убедена, че като кажа: „Бабче, помагай!“, тя  там за мен – безрезервно и самоотвержено, както и приживе. Това ми дава сила и ми връща усещането за значимост, дори да съм го изпуснала някъде по трасето на ежедневието.

Да се свържеш с безрезервната любов в очите на някой, който носиш в сърцето си, е трансформиращо, лекуващо, окрилящо, отпускащо, подкрепящо, прегръщащо… Казват, че в любовта и във войната всичко е позволено. Аз не съм си прибягвала до „всичко“, дори когато ми се е искало да го направя. Вярвам изцяло обаче, че докосването между душите остава непроменено, дори ако тялото отдавна е изгубило спомена за прегръдката.

„Натъкнах“ се на този текст на Петър Дънов за душите. Сгря ме. Споделям го с вас:

Отделянето на човешката душа от Бога съставя един от най- великите моменти в битието.Това отделяне е известно в ангелския свят под названието Зазоряване на човешката душа. Душата излиза от своя първоизточник като Божествен лъч и влиза в необятната вселена, за да извърши работата, която и предстои. Душата е вечна.Тя е така вечна, както Бог е вечен. Но докато Бог е абсолютно неизменен, душата непрекъснато се изменя, като по такъв начин се развива и добива нови качества.

Човешките души живеят и се движат в Бога.

Душите- това са различни състояния, в които Божественото съзнание се е проявило във време и пространство. Затова ние казваме: има само една велика божествена душа, а всички други души са само нейни прояви. Всичко може да изчезне в света, но душите никога. Те не могат да изчезнат, защото не може да изчезне божествената душа, божественото съзнание.

Само в душата може Бог да се изяви в своята пълнота. Любовта може да се изрази напълно само чрез душата. Ако вие изразите любовта си чрез сърцето, тя ще бъде само наполовина изразена. Ако я изразите чрез ума си, тя пак ще бъде само наполовина изразена. А всички слабости в света произтичат от половините.

Досега човешката душа е напъпвала, тя е достигнала да стане пъпка. Но в нашата епоха тази пъпка започва да се разтваря.Туй разтваряне на пъпката- душа е един от най- великите моменти в Космоса и се нарича разцъфтяване на човешката душа. И всички възвишени същества в Божествения свят очакват разцъфтяването на човешката душа.

Те знаят, че човешката душа е една свещена книга, в която Бог по особен начин, непознат за тях, е написал развитието на цялото битие.

Цветът, в който ще се разцъфне тази душа, ще блесне във всичката си красота, и Бог ще влее в него своята светлина и своята любов.

А човешката душа има такава красота, както в никое друго същество на света.Тази красота с нищо не може да се сравни. Дори когато Бог погледне формата на човешката душа, и той се весели.

Душа „Учителят говори“ Беинса Дуно из beinsadouno.com

Свързването с предците и получаването на подкрепа и благословия от тях чрез медитация е особено въздействащо, когато жената се подготвя да стане майка. Тогава е моментът на най-силно свързване с майката, бабата, жените в рода. Той „актуализира“ любовта и неудовлетворението от отношенията с тях и не бива да се пропуска обработката на травмата и свързването с ресурса в него. Как ви се струва идеята?

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница. 
Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация. 
Желая ви сбъдвания!!! 
Поздрави, Елена  

Един крал решил да изпита свитата си, за да намери човек за важен пост. Бил заобиколен от голям брой силни и мъдри мъже. „Обръщам се към вас, разумни мъже – казал кралят, – защото имам проблем и искам да видя кой е в състояние да го реши“. Той повел присъстващите към врата с огромна тежка брава, каквато никой до сега не бил виждал. Кралят казал: „това е най-голямата и най-тежката врата в моето кралство. Кой от вас може да я отвори?“. 

Някои от придворните поклатили отрицателно глави. Други, смятани за мъдреци, погледнали по-отблизо вратата, но признали, че не могат да се справят. След като мъдреците изрекли това, останалите придворни се съгласили, че проблемът е твърде труден за решение. Само един везир се приближил до бравата. Огледал я, опипал я, изпробвал различни начини да я помръдне, накрая я натиснал с повече сила и вратата се отворила. Тя била само леко притворена и нямало нужда от нищо друго, освен готовност да се разбере това и кураж да се действа безстрашно.

Кралят казал: „Ти ще получиш службата в двора, защото ти не се доверяваш само на това, което чуваш и виждаш, а използваш своите собствени сили и се осмеляваш да опиташ.“ *

А ти осмеляваш ли се да опиташ или се доверяваш единствено на капацитети, специалисти, професионалисти да ти казват какво е възможно и какво не? Естествено, че те знаят и могат повече от теб в тяхната си област, но никой не те познава отвътре така добре, както ти самият. Никой няма достъп нито до раните, нито до съкровищата, които носиш в себе си и не може да предвиди капацитетът ти за справяне.

Ти си експерт по себе си. Освен това имаш вродена вътрешна мъдрост, искра от вселената и божественото, която свети и те води. При някои хора тя е замъглена от следването на чужди истини и ценности. При други – от скъсването на връзката със собствените нужди и емоции, за да се спасят от болката. При трети – има силно недоверие в собствените сили. Те не предполагат, че спасението може да дойде отвътре и търсят/чакат/надяват се някой друг да ги измъкне.

Помогни си сам, за да ти помогне и Господ. Чувал си това, нали? За мен начинът да си помогнеш е да започнеш да се опознаваш и да разпознаваш страховете и препятствията, които стоят на пътя ти. Един от начините да се случи това е чрез водените медитации. Когато правя такива в група, е впечатляващо как едни и същи думи въздействат по различен начин на присъстващите дами. Причината е, че всяка вижда и преживява картината, родена от нейното въображение и подсъзнание, среща собствените си нужди и болка и се свързва с нещата, които са травматични или подкрепящи в живота й.

Няма как да изградиш здрава къща върху паянтови основи. Затова и кулите на мечтите ни често се срутват или пък изобщо не намираме психическата устойчивост да започнем да зидаме. Тогава се просто стоим отстрани и се чувстваме прецакани, че си нямаме кула.

Ако е дошло времето да се погрижите за собствените си основи и да почистите и сортирате насъбралите се натурии в психическия си килер, ви каня да се присъедините към нашите ЖЕНСКИ СРЕЩИ ЗА ПОДКРЕПА И МЕДИТАЦИЯ. Те НЕ са подходящи за всички, а само за жени, които:

–  съзнават, че е тяхна отговорност да се погрижат за себе си;
– минават през трудности, кризи и предизвикателства в живота си, но искат да си върнат лекотата и радостта;
– учат се да отстояват себе си и границите си, но и да бъдат гъвкави и приемащи;
– са готови да свалят маските, да излязат от заучените роли и се върнат към себе си и да бъдат автентични и цялостни;
– поемат отговорността за своето щастие и не искат да се извиняват с обстоятелствата и да чакат да са щастливи, когато постигнат еди-какво-си;
– вярват, че не е нужно тотално да изпушиш, за да вземеш мерки за психичното си здраве и духовно равновесие.

Какво правим на тях?
Работим за нашето по-добро ДНЕС като отработваме травмите и се помиряваме с ВЧЕРА (миналото), овладяваме страховете, притесненията и недоверието, свързани с УТРЕ (бъдещето).
Използваме силата на медитацията, хипнозата, енергийната психология, позитивната психотерапия и разнообразни техники и подходи за работа в група. Освобождаваме блокажите и позволяваме на нашата вродена вътрешна мъдрост да се разгърне и да ни насочва по пътя ни. Всичко това се случва в малка група и при пълна конфиденциалност.

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница. 
Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация. 
Желая ви сбъдвания!!! 
Поздрави, Елена  

* Притчата е част от книгата „Търговецът и папагалът“ на Носрат Песешкиан