Едно малко момченце искало да срещне Бог. То знаело, че трябва да измине много път до мястото, където Бог живее. И така, то сложило в куфарчето си сандвичи и лимонада и започнало своето пътешествие.
Когато изминало едва три пресечки, момченцето видяло един възрастен човек. Той седял в парка и наблюдавал гълъбите. Момчето седнало до него и отворило куфарчето си. Тъкмо щяло да отхапе от сандвича си, когато забелязало, че възрастният мъж поглежда гладен. То предложило на човека сандвич.
Старецът приел сандвича с голяма благодарност в очите и се усмихнал на момчето. Усмивката му била толкова любезна, че момчето поискало да я види отново и предложило на мъжа лимонада.
Той отново се усмихнал на момчето. То било възхитено. И те седели в парка целия следобед, яли и се усмихвали, без да си кажат и думичка.
Когато започнало да се смрачава, момчето осъзнало, че е много уморено, и станало да си върви. Но преди да измине и няколко крачки, то се обърнало назад, изтичало до пейката и прегърнало стария човек. Той се усмихнал с най-широката си и най-мила усмивка.
Когато, малко по-късно, момчето отворило вратата на дома си, майка му била толкова учудена от грейналото от радост лицето на сина си, че го попитала: “Какво те направи толкова щастлив?” Момчето отговорило: “Обядвах с Бог.” И преди майка му да успее да каже нещо, то добавило: “И знаеш ли какво? Бог има най-красивата усмивка, която някога съм виждал.”
През това време възрастният мъж, който също сияел от радост, се върнал вкъщи. Неговият син бил смаян от мира, изобразен на лицето му, и попитал: “Татко, какво те направи толкова щастлив?” Той отговорил: “Ядох сандвичи с Бог в парка.” Преди синът да успее да каже нещо, той добавил: “И знаеш ли, Той е много по-млад, отколкото очаквах.”
Много често ние подценяваме силата на едно докосване, на една усмивката, на мила дума, изслушващо ухо, честен комплимент или най-малък жест на грижа, всички от които могат да променят един живот.
Тази притча, наречена „Усмивката“ (horizonti.info), ме потопи в спомен от Женски срещи за подкрепа и медитация, които правя всеки четвъртък. Жени, седнали на постелките без грам суета, отворени сърца, грейнали очи, смекчени черти, одухотворени лица… Такива ги видях, след като запалих отново цялото осветление. Развълнувах се. Много. „Безкиселинна“ среда – беше се случила отвъд Егото и претенциите, напук на разочарованията и страховете как ли ще ме приемат другите.
Често някой ми казва, че иска да дойде, но се притеснява от начина, по който ще се почувства сред непознати. После груповата енергия се завихря и някъде там в процеса, душите се срещат и с изненада установяват, че са така подобни, сродни, близки…
„Почувствах се много добре, пълна с любов и щастие!“
„Много благодаря! За първи път ми се случва да погледна в очите на непозната и да разпозная себе си“
„Почувствах се окрилена, вярваща и спокойна“
„Идването ми е голяма крачка напред, защото не обичам да ходя на непознати места и при непознати хора. Тук беше много отпускащо за мен… Почувствах се свързана“.
Това са част от нещата, които някои от момичетата са ми написали. Какво ги е провокирало? Неестествено ни е да пребиваваме отвъд конкуренцията, състезанието, сравнението. Свикнали сме да се защитаваме, да сме нащрек, да си пазим гърба. Когато си дадем сметка, че не ни се е налагало да го правим, сме изненадани и очаровани. Освобождаващо и пречистващо е да почерпим от силата на заедността, от близостта на подобието, от съкровището на припознатото и споделеното. Колкото повече си позволяваме да споделяме с другите същността си, толкова повече се докосваме до нея и се събираме в СЕБЕ СИ.
Поканени сте и вие. Не всички, само онези, които са мотивирани да се променят към добро в името на радостта и лекотата. Следващата ни среща ще е в четвъртък.
Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница.
Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация.
Желая ви сбъдвания!!!
Поздрави, Елена
