Нали знаете, че накъдето ви е насочен фокусът и интересът това привличате в живота си? Нормално е, когато някаква тема те вълнува и направиш това публично достояние, към теб да започнат да прелита информация по нея. Скоро след публикацията ми Долу безплодието!, една приятелка ми прати статия, наречена „Бездетна“ и в мир със себе си“.
Главното действащо лице в нея е Ким Катрал – актрисата, превъплътила се в образа на любителката на мъжете и горещите креватни изпълнения от „Секса и града“. Този път тя говори за личния си живот и за избора си да няма деца. Ето какво казва по темата в ефира на предаването „Часът на жената“ по BBC Radio 4:
„Аз не съм биологичен родител, но съм родител. Имам млади актьори и актриси, на които съм ментор, имам племеннички и племенници, с които съм много близка. Съществува и друг начин да станеш майка на тази възраст, който не включва името ти върху акт за раждане на дете. Можеш да изразиш своята майчинска страна много ясно, много силно. Чувството е много хубаво. Не съм сменяла пелени, което за мен е окей, но помогнах на племенницата си да завърши медицинското училище. Бях неотлъчно до племенника си, когато минаваше през труден момент и постъпваше в армията. А това са много майчински, много грижовни неща.
Наричат ни бездетни. И точно това „без“ е обидно. То звучи, сякаш си по-малко жена, след като нямаш дете.“
Подкрепям я изцяло и да, знам, че има разлика между това да не можеш да имаш деца, въпреки че искаш и да решиш, че не ти е изконно важно да си родител. Разбирам и уважавам и двете гледни точки. Това, което не мога да разбера е да се поддадеш на общественото мнение и да имаш дете защото така е редно, всички го очакват от теб или трябва да продължиш рода.
Дете се ражда не по задължение, а от любов! Не за да осмислиш живота си, а за дадеш най-доброто от себе си на някой друг. Ако не си щастлив и в мир със себе си, когато нямаш дете, най-вероятно ще си същия и когато имаш, само че ще повлечеш и още някого със себе си. Ние сме модели за подражание за своите деца и от нас се учат на себеуважение, любов към живота и към себе си. Искаме или не искаме, те попиват това, което правим, а не това, което казваме.
Не вярвам, че нещастна майка може да има щастливо дете, дори да се посвети изцяло на тази мисия. Няма как да насочим отговорността за това как се чувстваме ние самите навън – дори към нашата плът и кръв, към малкото, сладко същество, което осветява дните ни с беззъба усмивка. Да, детето може да донесе прекрасни моменти, но и тежки такива. То си има своя мисия на земята и да ни прави щастливи не е част от нея. Ако му го вменим или тихичко го очакваме от него, това е като котва, която му пречи да живее на пълни обороти собствения си живот.
Безусловната любов не е само тази, която изпитваме към децата си! Според мен тя единствената истинска форма на любов и ако обичаме някого, то трябва да е именно по този начин. Започнем ли да имаме очаквания и изисквания, говорим за друг тип отношения. „Ако ме обичаш, ще..“, „аз те обичам и искам…“ означават, че срещу нашата любов или заради нея, ние искаме от другия да се държи по определен начин, да прави определени неща, да не прави други. Това са условия, а такива има в договорите, не в любовта…
Трудно е да пуснеш очакванията си към хората, но ако го направиш, живееш много по-лесно. От една страна не можеш да се разочароваш, от друга – всичко хубаво, направено за теб е като подарък-изненада, а от трета – хората усещат свободата, която си им дал и отношенията стават много по-сърдечни. Не казвам, че съм успяла да го постигна изцяло, но там, където е факт, плодовете са налице.
Благословията идва в различни форми – за някои през децата, за други – през връзката, която градят, а понякога – през приятелите, хората, за които се грижиш, през нещата, които създаваш… Според мен важно е да си отвориш пространство за нея и да не смяташ, че след като в момента липсва в сферата, която искаш, не може да се появи от другаде. Светът е голям и спасение дебне отвсякъде. Въпросът е дали усещаме потупването му по рамото като приятелско или се извръщаме настръхнали и готови да се защитаваме.
Така ли е това за вас? Ще се радвам, ако коментирате.
Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница.
Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация.
Желая ви сбъдвания!!!
Поздрави, Елена
