През последните дни виждам толкова много бременни жени – във всякакви форми и размери, но всички до една прекрасни! Щастлива съм, защото знам, че това, което забелязваш около себе си, е твоят фокус и настройка, нещото, което привличаш. Дано да са заразни, заради всички нас, които нямаме търпение да бъдем майки, независимо дали за първи път или отново.

Изплува ми спомен за думите на Петър Дънов за майчинството и колко силно те препокриват съвременните открития в областта на пренаталното и перинаталното развитие на плода. Това, което той е говорил преди толкова години, едва напоследък “придоби гражданственост”, както се казва. Науката успя да узрее за прозренията му.

Издирих част от думите на Учителя (благодарение на petardanov.com) и ви ги цитирам. Започвам от нещо, което е в съзвучие с моето убеждение, че всички ние имаме “предварителни договори” с нашите деца още преди да сме се появили на земята. Тези конкретни души, които ще дойдат тук чрез нас, идват когато сме готови за това да бъдем подходящи родители за тях: “Единственото същество, което може да оправя кривите мъже и жени, моми и момци, това е майката… Кога майката може да направи това? – Не след като роди детето си, нито като бременна, а най-малко сто години преди да стане майка. Ще кажете: Откъде ще намери тези деца? Как ще ги възпитава, като не ги вижда?… Като невидими, те съществуват във вид на желания и мисли, с които тя е живяла в далечното минало. Достатъчно е да сгъсти желанията и мислите си, да ги превърне в течни и твърди тела, за да станат реални и видими за всички.” /8;136/.

Петър Дънов подчертава, че възпитанието на детето е в ръцете на майката и каквото вложи тя в  детето още по време на бременността, това е важното. Според него са нужни здрави хора по ум, по сърце и тяло, за да създават добро поколение. “После като се роди, детето по-трудно се възпитава. Затова казвам: майките ще оправят света. Майката във време на бременността може да вдъхне на детето разумност, интелигентност, да даде подтик на неговите чувства, да усили волята му. Каквото дете желае да роди майката, такова ще роди. От майката зависи какви ще бъдат децата й.”Поразрових се и намерих още от неговите думи по темата. Споделям ги с вас, защото ме докосват. А и смятам, че е важно да бъдем подготвени за момента, в който носим нов живот и да дадем най-доброто от себе си, докато той пулсира в нас. Защото сме пещ, ваеща чудото на живота, благословени сме да творим бъдещето. Нека да дадем най-доброто от себе си.

Ако майката се е намирала в едно тревожно състояние, когато е зачевала детето, когато го е носела и кърмила, то тези състояния ще се предадат на детето, но ако тя се е намирала в едно светло настроение, ако е била изпълнена с любов, ако е гледала само красиви неща, то и детето ще носи същите състояния. /67;152/

Какво дете ще роди онази майка, която през всичкото време на своята бременност постоянно се тревожи и безпокои? Детето, което се ражда от такава майка, ще бъде слабо, хилаво, не ще може да издържа на мъчнотиите в живота. /20;237/Майката влияе на детето си докато е още в утробата й, чрез своите мисли, чувства и постъпки. Не по-малко влияние върху развитието на детето оказва храната на бременната жена, както и тази, която дава на детето си след раждането му. От духовния живот на майката зависи какво ще бъде детето. Майката може да роди обикновен човек, талантлив, гениален или светия. От нейния умствен живот зависи бъдещето на детето.През време на своята бременност жената трябва да бъде поставена при най- благоприятни условия: тя трябва да се храни правилно, при добро, хармонично разположение на духа;… Тя трябва да диша дълбоко, да мисли и да чувства право. Понеже в това състояние жената е силно чувствителна и възприемчива, с голямо въображение, и с ближните си, както и тя сама трябва да си създава гледки, занятия и удоволствия най-възвишени… Дето животът расте и се развива, там е неговият смисъл. Чистотата, както физическата, така и духовната, е необходимо условие за бременната жена. Де ще намери по-голяма чистота от тази в Природата?…


Казвам: майката трябва да възпитава детето си докато е още в утробата й, а не след раждането. Там детето има всички условия за възприемане, а след раждането си то вече ще иска условия за обработване на възприетото. Ето защо и умственият живот на бременната жена не трябва да се пренебрегва. Най-красивата, изящна литература трябва да бъде нейната умствена храна… Спокойствие, тишина са нужни за жената майка, както и за Природата, която в това време върши велик творчески акт – създаването на човека. Искате ли плодът на дървото да бъде добър, създайте му условия и го оставете на Природата.Същото се отнася и за създаването на човека…

Има една вътрешна сила, която свързва хората и преплита живота им… Всяка майка, като зачене едно дете, мъжко или женско, да каже: Дъще, синко, аз искам да живееш в бъдеще в закона на Любовта и да представяш нейната пълнота. Тъй ако каже, тя ще има дъщеря или син герои, които ще живеят в закона на Любовта. Всяка майка трябва да внушава това на децата си… Новото поколение ще бъде носител на новите идеи, на Божествената Любов…
Вдъхновяващо, нали?

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница.

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!!
Поздрави, Елена  

Лудост е да правиш едно и също нещо отново и отново и да очакваш различни резултати. Казал го е Айнщайн, а на прима виста всички го знаем. Това не ни пречи ден след ден да си циклим в собствените бакийки и да чакаме да ни споходи чудо и да ни измъкне. Разбира се, имаме и моменти на възход, когато изпълнени със сила и оптимизъм, или надъхани от някой мотивиращ семинар/човек, се измъкваме от клишето и започваме да случваме нещата. Често обаче е нужно само едно лекичко шутче отнякъде или някоя ситуация с горчив привкус, за да се върнем обратно в удобната кочинка на познатото и да си я обитаваме, пълни с недоволство. А отвъд тясната кочинка има толкова много неща, които можем да завоюваме и случим, толкова предизвикателства и възможности да дишаме с пълни гърди, да се смеем до припадък и да се целуваме до полуда…

Трябва само да счупим катинара на обичайното и да предприемем нови действия. Това е единственият познат начин да случим различни резултати. Защо тогава ни е толкова трудно да излезем от рутината?

Защото егото и умът искат това, което знаят и им е до болка близко – обичайните начини на поведение – независимо дали говорим за това с какво се храним, как се държим с околните, кои са маските, зад които се крием в общуването, или мислите, които прехвърчат в главите ни.

Решението? Ошо съветва: Когато се хванеш в стар навик, направи обратното! Ако си ядосан – усмихни се, ако си тъжен-танцувай, ако ти се плаче, се разсмей.

Да, звучи откачено, но работи! Причината? Шокът. В случая го използваме като тактика, за да озадачим ума и тялото си. Когато ги поставим в ситуация, в която няма как да функционират по стария начин, те доброЗорно преминават в друг режим.

Ошо предлага, ако си тъжен, изкъпи се и усети как тъгата се отмива от водата. Нужно е обаче всеки път да се прави различно нещо, защото след 5 пъти душ, когато сме тъжни, това ще се превърне в нова котва за ума. Всъщност без да се усетим, много лесно започваме да реагираме като кучето на Павлов, така че нека да упражним цялата си изобретателност, за да изненадваме ума и тялото си.

Понякога котвите се хубаво нещо – защото чрез тях много бързо можем да се вкараме в състояние на покой. Пример може да бъде дълбокото дишане. Изнервен си, гневен или просто напрегнат. Дишай дълбоко 2 минути и после съзнателно намали темпото, с което говориш/движиш се наполовина. Чрез дишането и забавянето сменяш режима, в който функционираш в момента. Различният режим е свързан с други физиологични процеси, съответно се коригира дори вида и количеството на отделяните хормони. Тялото и умът получават различно послание/стимул и дават различен отговор/реакция.

Ще опитаме ли днес да правим обратното на това, което сме свикнали и да противодействаме на рутината с нова стратегия? Може би ще е странно, но със сигурност ще докара различен резултат. Ако партньорът ти те ядосва, отиди и го целуни. Умът ти ще е озадачен, партньорът също, но каква по-прекрасна предпоставка за нов резултат? Ако шефът ти те ядосва, погледни го с цялата благодарност, на която си способна и му кажи колко много цениш това, че те предизвиква да се развиваш и да се надскачаш всеки ден. Ако се ядосваш сама на себе си, отиди пред огледалото и си спретни такова обяснение в любов, че да ти се отнесе главата.

И за да завършим подобаващо, ето още една мисъл на Айнщайн – “Никога не мисля за бъдещето – то идва достатъчно бързо”. Да последваме примера му и да живеем днес – без съжаление за вчера и без планове за утре. Нека днес да направим най-доброто, на което сме способни. Останалото го знаете:)

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница.

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!!
Поздрави, Елена  

Започнах да правя този сайт с идеята да споделям това, което ме вълнува и с усещането, че може би някой, някъде има нужда да го чуе. Постепенно освен всичко друго, той започна да се превръща и в нещо като дневник за мен. Стана ясно, че не мога да пиша, скрита зад камуфлаж – или казвам нещата така, както ги чувствам, или изобщо нямам желание да ги правя достояние на някой. Да пусна автоцензурата и да си позволя да бъда уязвима – на това се уча пишейки…  Стои разбира се отчасти и безпокойството какво ще си помислят другите за мен. Благодарна съм ви за обратната връзка – коментарите, лайковете, личните съобщения. Последните обикновено са много мили, изпълнени с благодарност и съпреживяване. Докосват ме и ме вълнуват.

Разбира се, че понякога настъпвам някого по мазола или пък му идвам в повече. Статията “Наистина ли искаш бебе”, както и разни други, доста разбуниха духовете. Разбирам го и го приемам. Знам, че ако някой на мен ми ги беше казал тези неща преди известно време, щях да му скоча не на шега…

През последните месеци освен, че разголвах душата си и споделях нещата, свързани със зачеването, които считам за работещи и полезни, ви пуснах в детската стая в дома си, показах ви с какво е украсен хладилника ми. Благодаря ви, че бяхте или ще бъдете мои гости.

Тази сутрин, дъщеря ми с отварянето на очите започна да ми разказва за пръчката на Хари Потър – как тя си го била избрала в магазина и за перото от феникс в нея. После ми заяви, че ще облича зелената рокля “и нищо, че вали, защото в градината имаме 4 големи чадъра. С тях ни водят на плуване все едно, че сме се скрили под гъбка”. После си нахрани рибите, изми си зъбите, взе си “книжката за оцветяване с овцете за приятелите ми” и изхвърча с розова раница на гърба навън. “Мамо, приятен ден”, целувка и после тя и баща й – гонещи се по стълбите… Кога малкото вързопче от болницата се превърна в тази госпожица с коса до кръста и с насинени крака, която ми обяснява, че “май има любов” между нея и едно момченце от групата и ме пита дали е сигурно, че ще се оженят един ден?! Кога минаха повече от 5 години откакто нощем ме бомбардираше отвътре така, че татко й се оплакваше, че му сритва задника още преди да се роди?!

Мислех си, докато я гледах през прозореца: “Господи, дано да съм добър лък…” Сетих се за поредният лист от вратата на моя хладилник. Името на творбата на Халил Джубран е “Твоите деца не са твои деца…”. Има я и в различен превод, но аз харесвам този на Емилия Илиева – Крайнова и ви го споделям с благодарност към това, че ми е подарила това преживяване.

Твоите деца не са твои деца…

Твоите деца не са твои деца.
Те са синове и дъщери на копнежа на живота за себе си.
Те идват през теб, но не са от теб.
И макар че са с теб не ти принадлежат.
Може да им дадеш любовта си, но не и мислите си.
Защото те имат своите мисли.
Може да подслониш телата им, но не и душите им.
Защото душите им обитават къщата на утрешния ден,
която ти не можеш да посетиш дори насън.
Може да се стремиш да си като тях,
но не се опитвай да ги правиш като себе си.
Защото животът не тече назад нито се застоява във вчерашния ден.
Вие сте лъковете, които изпращат децата си като живи стрели.
Стрелецът вижда целта на пътя на безкрайността
И ви свежда под могъществото си
Защото неговите стрели могат да отидат много бързо надалеч.
Нека преклонението пред ръката на Стрелеца да е с доволство.
Защото когато обича стрелата, която лети
Той обича и лъка, който е стабилен.

Дано всички ние, които сме или ще бъдем родители, да сме стабилни лъкове и да изстреляме стрелите в предопределената им посока. Всъщност съм сигурна, че Стрелецът се е погрижил и за това – нали затова ни дава стрелите, когато сме готови за тях.

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница.

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!!
Поздрави, Елена  

Да се самосаботираш – ей това е най-откаченото нещо на света! Отгоре на всичко е подмолно деяние, което си се случва тихичко, докато ти си мислиш, че си яхнал вълната на позитивизма, че вярваш в добрата развръзка и си готов да живееш мечтите…

Как се случва ли? Ами по различни пътечки, но с предизвестен резултат – усещането, че тъкмо си подал глава от водата и нещо пак те е натиснало надолу без въздух.

Самосаботаж е, когато си готов да се откажеш от собственото си усещане, че си на прав път, само защото пътеката не е отъпкана. Самосаботаж е, когато не чуваш сърцето и тялото си, а вярваш на нечия чужда истина.  Самосаботаж е, когато оричаш собственото си усещане за нещата, а възприемаш другите като експерти. Самосаботаж е, когато си нетърпелив и несмирен и искаш да задаваш команди на живота. Самосаботаж е, когато следваш егото си и му позволиш да те заблуди, че си толкова важен и специален, че имаш право да решаваш за всичко, което те касае.

Дали сме готови да приемем, че:

Понякога пътеката не е отъпкана, защото е предопределена лично за нас и чака стъпките ни…Въпросът е стиска ли ни да си повярваме и да тръгнем.

Ние сме експерти за нас самите и това, че лекарите поставят диагнози, не означава, че не можем да ги променим и че те са верни. Дори да са, те пак са наш избор – плод на личния ни самосаботаж, който подчинява тялото ни. Като човек минал през разни диагнози и операции, съм изстрадала тази своя истина до последната й горчива капка. По-късно разбрах за Луиз Хей и още една дузина просветители, които застават зад тази идея.

Търпението и смирението са основният подарък, който получаваме когато много държим нещо да ни се случи сега, веднага и на всяка цена. Един не успява да си намери партньор, друг – призванието в живота, трети – да роди дете… А какво, ако приемем, че тези нещата ни се случват, когато сме готови за тях? Можеш да се ожениш на 20 и да си нещастен, да го направиш на 30 и да се окаже, че инвестираш години, за да изградиш хармонични отношения, или пък на 40 да имаш усещането, че си попаднал от раз на човека, с който правиш едно съвършено цяло. Кое е по-добре за теб тогава?

И да, някои хора забременяват преди още да са си помислили, че искат, а други, даже когато са съвършено далеч от тази идея… Всички обаче раждаме различни деца и имаме отделни мисии като родители. Исках да съм майка на 22, станах такава на 32 и през последните години съм благодарила стотици пъти за това. Ако дъщеря ми се беше родила тогава, нямаше да мога да й дам и 1/10 от това, което без усилия правя сега. Просто не съм била готова да отглеждам точно това дете. Съзнавам го ясно и категорично, въпреки гнева, сълзите и мъките, през годините, в които я чаках. Благодаря, че ги е имало и ме направиха различен човек.

Съществува предопределеност – ние идваме с определена мисия и с уроци, които душата ни е решила да научи. Да, имаме свободна воля, лична сила, качества и интуиция, които да ни водят по пътя. Всяко наше решение отваря врата и затваря друга и от това колко бързо усвояваме материала, зависи с какъв темп се движим. Нетърпението, липсата на смирение и напомпаното его обаче могат само да ни вкарат в ‘Девета глуха’. Магистралата е за тези, които умеят да четат знаците и да следват табелите. Останалите излизат на нея, когато си научат уроците.

Ние сме еднакви и равни, защото всички сме човешки същества – егото ни заблуждава и ни вкарва в други разсъждения. Аз съм това, което си ти, защото сме тук, за да си взаимодействаме. Днес аз се подпирам на теб, утре ти на мен, срещам Учител, после предавам нататък… Не казвам, че винаги успявам да остана в това осъзнаване и че егото ми е обезглавено, а че се опитвам, защото ми се струва редно.

Пиша и правя неща, които никога не съм очаквала от себе си. Понякога имам усещането, че летя, а друг път имам нужда от патерица… Даже слагам многоточия, които винаги съм смятала за израз на творческо безсилие. Изобщо – различна съм и позволявам на думите да ме вълнуват и да извират от мен.

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница.

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!!
Поздрави, Елена  

Ще бъда щастлива, когато най-после завърша! Колко ще съм доволна, когато най-накрая приключи този ремонт… Само веднъж да срещна подходящия човек и всичко ще се нареди! Нищо в живота ми няма смисъл, докато не дойде бебето… – казвали ли сте някое от тези изречения? Е, аз разбира се, съм ги изричала всичките… И понеже явно съм си претенция от класа, съм мрънкала и срещу времето, държавата, народопсихологията ни… Ясно е, че ако се понапъна, мога да направя списъка доста впечатляващ. Можете ли да повярвате, че има една дума, която описва всичко това? Анхедония – даже звучи красиво, нали? Като име на съблазнителка. Всъщност тя е – и то голяма. Приласкава ни всички под ред и ни оплита в ефирните си мрежи. Докато се усетиш, си й станал роб.

В буквален превод от гръцки Анхедония означава без удоволствие, без наслада. Като психологически термин се ползва за да отбелязва невъзможността да се преживява удоволствие. За себе си, аз го превеждам като вместо да се радваш и да си щастлив, заради това, което преживяваш и имаш тук и сега, ти да си недоволен, заради нещо, което ти липсва. Позната картинка нали?

Да всички знаем, че щастието е състояние и идва отвътре. Ясно е, че според Закона за привличането е нужно да имаш вътре в себе си онова, което искаш да имаш край себе си. Или избираш да си щастлив, или търсиш оправдание да не избереш щастието. Защо сме недоволни тогава?

Защо отлагаме живота си и насладата от него за момента, в който ще сме по-слаби, по-богати или някой ще ни вика “мамо”? От опит знам, че липсата на това последното може да ти скъса сърцето. Знам и какво е да седиш на маса с още 5-6 двойки и всички те да говорят за децата си… Чувстваш се като последното изкопаемо на света и ти идва да закрещиш, въпреки че вероятно обичаш децата им. Знам и какво е всичките ти приятелки да бременеят все едно е епидемия… Както и стягането в сърцето, когато трябва да върнеш в ръцете на майка му сладичкото бебе, което си гушнал. Чувстваш се толкова празен, когато не можеш да занесеш малкото вързопче вкъщи, а още усещаш аромата му по себе си…

venecia_nКъде е спасението ли? Едва ли за всички е на едно и също място, но мога да ви кажа къде аз открих своето. Бебето при мен дойде след като изцяло изритах Анхедония от живота си… Смених работата, на която стоях, въпреки че отдавна не ме изпълваше с ентусиазъм и се гмурнах в нови, непознати води. Спрях да събирам всяко левче в името на поредната скъпа медицинска процедура, както до тогава и със съпруга ми отидохме на пътешествие. Е, не беше околосветско и петзвездно, но се потопих в романтиката на Венеция, в лукса на Монако, помахах от балкончето на Жулиета във Верона… Влязох в удоволствието, позволих си да бъда щастлива тук и сега, да оценя красотата на деня, любовта на мъжа до мен, благословията на Живота. Изпитвах наслада и усетих, че независимо дали някога ще бъда майка или не, съм достатъчно ценна сама по себе си. Факт е, че бебешкият хепи енд се случи доста скоро след като започнах да се чувствам доволна и жива.

Да, знам, че на някой това може да изглежда налудничаво, на друг като елементарно съвпадение. Обаче моята истина е такава, каквато ви я разказах. Моля ви, погрижете се за себе си и направете така, че пътят към бебето да извади най-доброто от вас, а не да затвори сърцата ви! Същото важи и за всяка друга мечта…

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница.

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!!
Поздрави, Елена  

Събуждам се с усещането, че светът ми е потънал. Навън вали. Криво ми е! Не станах достатъчно рано, за да отметна някоя задача и да си събера мислите преди другите да се събудят… И сега какво по-напред? Насилвам се да се изправя и в следващата минута дъщеря ми, моят малък барометър, отваря очи и директно започва да промрънква: “спи ми сеееее, боли ме гърлотооо и коремчетооо”. Естествено! Моят малък гръмоотвод, винаги готов да илюстрира шумно и да преекспонира това, което е в душата ми – това е тя. От мига, в който се роди, плаче и се тръшка, когато на мен ми е криво и прави фасони всеки път, когато аз съм напрегната отвътре, дори и с 24-каратова усмивка на лицето… Никога не мога да я заблудя. Мислех си, че с всички деца усещат настроенията на родителите си, даже го прочетох при Йеспер Юл. Скоро обаче, една приятелка, която се занимава с хюман дизайн, видя и личното ни доказателство за това. Картите на двете ни са такива, че на Неда й е писано да ми е като лакмус за чувствата. Посъветва ме, когато не съм много наясно със себе си, да обърна внимание как се държи детето ми в момента. Е, моето днес е криво!

Решавам да отворя книжката на Ронда Бърн “Тайната за всеки ден” наслуки и ето какво се появява – “Целият свят и всеки отделен детайл от твоя ден ти показват каква е твоята вътрешна честота. Тя е видна във всеки миг посредством хората, с които общуваш, обстоятелствата и случките. Животът ти отразява като в огледало това, което е вътре в теб”.

Чудничко направо – навън вали като из ведро, а на мен ми се реве. И това, ако не е синхроничност…

И какво да правя? Да потъна хубаво в локвата на собственото си самосъжаление и да се отъркалям в тинята на натрупаните разочарования? Да обясня сама на себе си какъв съм идиот и майстор на драмата и да се впусна във вътрешно самобичуване? Да си залепя усмивката и да чакам и до душата ми да стигнат естествените физиологически промени, които тя предизвиква в тялото?

Отварям книжката на друго място в търсене на отговора. Ето го: “Всичко, което трябва да направиш, е да помолиш и да вярваш, а после да се настроиш на приемната вълна на доброто. Няма нужда да правиш нищо повече. Вселената ще сложи всичко на място, включително и теб. Когато искаш и вярваш, ти преставаш да бъдеш пречка и оставяш Вселената да си свърши работата.”

Поразена съм! Една нищо и никаква книжка ме диагностицира и ми назначи лечение в десетката от раз. Не е вълшебна, просто аз търся знаци и Вселената ми ги изпраща. Благодаря! Остава ми да се помоля и да вярвам и да си позволя малко да поплача – с приемане и разбиране, че и вътре в мен понякога вали. Да покажа уязвимост и да я споделя е огромна крачка за мен, много извън зоната ми на комфорта. Обещала съм си обаче, че ще бъда честна пред себе си и пред другите.  Явно днес костюмът на супержена ще си почива…

А ти как си днес?

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница.

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!!
Поздрави, Елена  

Родена съм във времето на антибиотиците. Всички мои връстници знаят какво е пеницилин и гентамицин и ясно си спомнят болката от проникването на иглата в крачето. Рецептите, които баба ми упорито се опитваше да прилага, бяха окачествени като бабини деветини и всяко мое разболяване беше съпътствано от светлата вяра, че синтетичните лекарства са най-добър приятел. Минаха доста години, докато успея да погледна на тялото си като на приятел и като на гениално разработен инструмент, който може да се регенерира и самолекува. То реално е вълшебно, стига да си достатъчно отворен, за да можеш да чуеш гласа му и да си достатъчно умен, за да го последваш. Преди няколко дни попаднах на прекрасна публикация по темата в spisanie8.bg, която от тогава стои отворена на компютъра ми. Тази сутрин разбрах защо – просто искам да ви я споделя.

Аз съм тялото ти… чуй ме
1) Изглеждам така, както ти мислиш за мен. Моля те, мисли за мен, като за красиво тяло, и аз ще съм такова.

2) Когато мислиш за болести и се опитваш да ги откриеш в мен, се налага да се подчинявам на мислите ти и започвам да боледувам.

3) Когато отделяш твърде много време на мисли, които предизвикват у теб негативни емоции, аз също започвам да боледувам. Защото скъпоценната жизнена сила се хаби за тези мисли.4) Когато мислиш за радостни неща, аз разцъфвам и се подмладявам пред очите ти.

5) Моите резерви и възможности са много големи. Просто ми повярвай. Мога да се регенерирам, да възстановявам целостта на някои органи и тъкани напълно. Мога да оздравея дори когато лекарите ми слагат нелечима диагноза. Помогни ми с желанието си и вярата в моите възможности.

6) Така съм направено, че мога да функционирам столетия. Защо още на 35-40 години започваш да мислиш за остаряване? Ти ме състаряваш с мислите си. Защото във вашето общество цари заразна програма, която твърди, че 100 години са предел.

7) Когато възнамеряваш нещо да хапнеш, поне понякога ме попитай какво искам аз. Ако се научиш да ме чуваш, винаги ще ти отговоря. И това ще ни е само от полза. А ти употребяваш храната на автопилот или начетен с поредните умни книги.

8) Още веднъж искам да кажа за Красотата. Не ме тъпчи с всякакви таблетки, със силикон, ботокс, акрил, гелове. Мога да съм красиво и без всичко това. Просто ми помогни. И аз с радост ще приема формите, които са ти нужни и харесваш.

9) Много обичам да се разхождам на чист въздух. Да плувам. Да потичам. Да танцувам. Харесвам масаж. Секс. Занимания, които ти доставят радост. А ти седиш с дни пред компютъра и пред телевизора…

10) Аз ти вярвам. И ако ти след изядено парче торта мислиш, че ще напълнееш, аз реализирам мисълта ти и напълнявам.
11) Много те обичам. И много ми се иска да чуя от теб думи на благодарност и любов. Поне понякога… Но и да не го направиш, все едно – обичам те безусловно.Аз, твоето тяло, твоята Вселена. И ти си също част от Огромната вселена.

Благодарно съм, че всичко е точно така както трябва да бъде.

Благодаря, че ме изслуша.

Благодаря ти… аз съществувам само защото ти си пожелал това.И съм такова, каквото ти искаш да ме виждаш.Хайде да си помагаме.
С обич:

Твоето тяло.

Ами аз започвам – Благодаря ти, мое тяло, че си здраво и хармонично, че износи и роди детето ми и че имаш силите и владееш тайнството да го направиш пак. Обещавам следващия път като те видя в огледалото да ти кажа колко си красиво, а днес да те разходя подобаващо. Обичам те!

Сега е ваш ред:)

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница.

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!!
Поздрави, Елена 

Случвало ли ви се е да сте толкова зациклили, че да не ви върви в нищо и да ви е крив светът? При мен тези състояния обикновено ги докарва състезанието с часовника и усещането, че колоната със спешни и неотложни задачи е дълга километър. Тогава, животът или ме шамаросва, за да ме опомни, или е щедър с мен и ми изпраща по някой знак. Днешният се нарича „Дезидерата”. Сблъсках се с този текст преди няколко месеца – получих го като подарък по време на една група за психологическа помощ, организирана от “Искам бебе”. Листът с него се появи днес. Литна от една забравена тетрадка и се приземи в сърцето ми:

Подарявам ви го:

Дезидерата *

Мини спокойно през шума и забързаните тълпи и си спомни какъв покой носи тишината.

Поддържай добри отношения с хората, но без да прекланяш глава.

Отстоявай своята истина спокойно и ясно, но се вслушай и в думите на другите, дори да са глупави и невежи, защото те също има какво да кажат.

Избягвай гръмогласните и агресивните, защото те дразнят духа.

Ако се сравняваш с другите, можеш да станеш суетен или безмилостен, защото винаги ще се намерят по-големи и по-малки от теб.

Радвай се на постиженията и на плановете си.

 Интересувай се от кариерата си, колкото и скромна да е тя, това е истинско богатство, като се имат предвид превратностите на съдбата.

 Бъди предпазлив в работата си, защото светът е пълен с измамници.

 Но нека това не затваря очите ти за добродетелта, много са хората, които се борят в името на по-висши идеали и затова в живота си непрекъснато срещаме герои.

 Бъди верен на себе си и преди всичко не показвай престорена любов. Не бъди циничен по отношение на любовта, защото сред цялата пустош и разочарование тя е вечна като тревата.

 Попитай мъдростта на годините и без болка се прости с младостта.

 Подхранвай силата на духа си, за да те пази при внезапно нещастие.

 Но не унивай от въображаеми трудности. Много от страховете ни се раждат от умора и самота.

 Спазвай благоразумна дисциплина и бъди снизходителен към себе си.

 Ти си дете на Вселената, както дърветата и звездите и имаш право да бъдеш тук.

 И независимо дали го разбираш, знай, че Вселената следва своя правилен път.

 Ето защо бъди в хармония с Бога, независимо как изглежда той в представите ти.

 Въпреки всички усилия и стремежи, родени в шумния водовъртеж на живота, бъди в мир с душата си.

 С цялата си суета, с всичките си трудности и разбити мечти, светът е все пак чудесен.

 Бъди внимателен. Опитай се да бъдеш щастлив.

*Дезидерата – от латински – желано, необходимо. Мнозина смятат, че датира от 1692 година и е намерен в старата църква “Свети Пол” в Балтимор, Мериленд. Смятало се е, че авторът на този прекрасен текст е неизвестен, а по-късно станало ясно, че това е американският поет Макс Ерман. Написал го е през 1927 г. Бях готова да се обзаложа, че е някой със значително по-древни корени.

Текстът се използва в някои терапевтични общности заради оптимизмът и мъдростта, която носи. На мен ми действа успокояващо – все едно най-грижовната майка на света ме прегръща, потупва ме по гърба и прошепва “Всичко е наред, случва най-доброто за теб. Всеки проблем си има своето решение”. 

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница.

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!!
Поздрави, Елена  

Отдавна съм си обещала, че няма да давам тон на Господ/Вселената/Живота и няма да им правя точно разписание как и кога да ми случват нещата, които искам. Наясно съм и с факта, че като се вкопчиш в мечтата като удавник за сламка, тя почва да си припява: “Със 100 км. в час аз летяяяя!” и поема в обратната посока. Изобщо, като се фиксираш в нещо, като си навиеш на пръста как точно да дойде при теб, че даже и къде да стъпва, докато те наближава, ти е спукана работата. Защото кой си ти (респективно аз), за да казваш на висшето съзнание какво да прави, че и колко сол да му ръсне? На теб харесва ли ти, докато готвиш свекърва ти/майка ти да ти виси на главата и да ти вика – не така, обърка? Каква ще е тази манджа, дето я готвят всички и ще става ли после за ядене?

За да не потъна в словесната диария, дето май ме е хванала днес, ще карам направо и ще ви питам – вие как сте с Доверието? “Миии, добре”, бих отговорила аз на този въпрос. Добре, добре, ама колко да е добре след като все ми трябват доказателства, че вселената работи и искам нещата да стават бързо…

Като се обърна назад мога да преброя на прима виста поне 10 неща, които много съм искала да ми се случат спешно и незабавно, а после съм била благодарна, че не са ме споходили точно, когато съм ги викала. Убедила съм се, че в чакането има смисъл и ние от нашата си камбанарийка не виждаме цялата картинка. Въпросът е можем ли да се доверим, че всичко се нарежда в наш интерес и че някой, който гледа от високо, ни дава точно това, от което имаме нужда в момента, за да си научим уроците?

От известно време аз прилагам една техника, която отнема не повече от минута, но за сметка на това е изключително ефективна. (Благодаря ти за нея, Елица Великова:).

dreams-come-trueЗатваряш очи. Държиш дланите си обърнати нагоре. Представяш си пред себе си образа на Живота/Вселената/Господ (каквато е твоята асоциация за Висшата сила) – може да е просто светлина, сияние или каквото друго се появява за теб. Казваш: “Ти водиш, аз следвам! Аз съм на разположение!”

Когато направих това за първи път се почувствах малка, но и защитена. Останах с усещането, че всичко е наред и има кой да се погрижи за мен.

Не ви призовавам да спрете да правите каквото и да е и да чакате да ви споходят всичките ви мечти ей така – на талази и веднага. Сигурна съм обаче, че ако се доверим, че Живота/Вселената/Господ се грижат за нас с безусловна любов и подкрепа, живеем с повече лекота и отваряме пространство да ни се случват хубави неща. Мечтите ни се сбъдват тогава, когато сме готови за тях!

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница.

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!!
Поздрави, Елена  

Преди една вечери крещях на дъщеря си. Никак не се гордея с това. Даже много ме е срам. Бях толкова изморена, че едва гледах и не успях да понеса претенциите и хленченето й. Знам, че тя е като мое огледало и често става гръмоотвод на това, което бушува в сърцето ми, но това не успя да ме спре. Вдигнах пръст и започнах да я посичам с тежки заключения за това колко непослушна и несъобразителна е и как все иска от мен разни неща… Дори докато го правех знаех, че греша, че не тя е непослушна, а аз съм изнервена, че не тя иска разни неща, а аз не съм си дала почивката, от която имам нужда. Знаех и не можех да се спра. Все едно в мен се беше вселил друг човек… Или просто се бях превърнала в онези, който на времето ми казваха тези неща… А уж никога нямаше да бъда като тях! Заканвах се с пръст, задушена от гняв и от безсилие… Мразех се и крещях едновременно!

На сутринта тя се събуди с “мамо”, както обикновено и обви с ръчички врата ми. Тя отдавна ми беше простила крясъците. Аз обаче не бях. Извиних й се и се опитах да обясня. Гледаше ме с моите очи от случаите, когато се провикне: “Мамо, бързо, направих беля!”  Почувствах се така все едно съм омазала дивана със сирене, разпръснала  съм в хола 100-тина листчета от по 1 см или съм счупила вазата. Кой беше детето и кой майката? Кой беше по-мъдрият? Беля ли бях направила или престъпление?

Знам, че някой ден дяволът в мен ще надделее и отново ще се разкрещя. Знам, че съвсем не съм идеалната майка, но няма да спра да се опитвам… Знам, че моето дете е моят учител и съм й благодарна.

Знам също, че ако я попитат какво е мама за теб, тя сигурно ще каже нещо хубаво. Това е моята благословия и тази на всички майки – че докато ние помним моментите, в които се проваляме, за децата ни сме съвършени и прекрасни. Вижте видеото и освен, че ще се просълзите, ще се почувствате много, много щастливи.

https://youtu.be/WLRs29PmOmg

В случай, че имате нужда от превод, можете да го гледате тук: http://vbox7.com/play:dac35cbe6a

А вие имате ли трудни моменти като родители? 

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница.

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!!
Поздрави, Елена