Блог

“Моля те, побързай, закъснявам!”, “Съжалявам, но нямам време за това сега.”, “Довечера ще закъснея”. Подобни, а понякога и не така любезни изречения присъстват в моя дом. Често. Обикновено ги казвам аз.

Веднъж дъщеря ми заяви, че иска и с нея да разговарям с “оня глас, с който говориш на леличките, като ти звънят по телефона, дори когато не е удобно”. Питам какъв е той, а тя: “Търпелив”. Преди два дни пък искаше медитация “като на твоите клиенти в четвъртък”. Прие процедурата съвсем сериозно, а после се похвали на баща си, че  след нея станала така весела, че веднага и се приискало да се гъделичкаме.

Знам, че липсвам на близките си, когато закъснявам в кабинета през седмицата, както и в уикендите, посветени на поредното ми обучение, квалификация, семинар… Има и моменти, в които се улавям как уж присъствам вкъщи, а всъщност в главата си прехвърлям нечий случай – какъв е прогресът, накъде да е следващата ми стъпка…  Отдавна приключих с чувството за вина по темата. Приемам, че за мен, за добро или лошо, удовлетворението от работата е от изключителна важност. Сигурно затова го приемат и близките ми – знаят, че това е част от мен. Благодарна съм им и довечера ще им го кажа, в случай, че не ми личи особено. Това ще е едното от моите три хубави неща, които ще споделя на масата.

Предлагам ви, ако тази идея ви харесва, да я привнесете и във вашите домове. Всеки член на домакинството споделя три хубави неща, които са му се случили през деня или три неща, за които е благодарен. Така, какъвто и да е денят, фокусът се измества към доброто в него и то “заразява” и другия/другите. Има още една причина да започнете да го прилагате точно днес (21 ноември) – Денят на християнското семейство е! Той се отбелязва на църковния празник Въведение Богородично, а тази лесна практика може да е вашият начин да го почетете.

Притча за семейството, което живеело в мир

Традицията повелява семейството да ходи заедно на църква, а на вечеря то се събира около масата на чаша вино, топла питка и вкусна гозба. Така се чества здравата връзка между тях, а масата се оставя неразтребена, за да дойде Богородица през нощта, да хапне и благослови дома. Пожелавам ви тя да донесе благодат в домовете ви и искам да ви подаря една притча за семейството.

“Живяло на света семейство. Не просто семейство. Голямо семейство – 100 души се събирали в него. Има ли такива семейства? Да, има! Но, това семейство било специално. Няма няма кавги, няма обиди, няма раздори и разправии. Стигнал слух за това семейство и до самия владетел. И той решил да провери, истината ли говорят хората. Пристигнал в селото, а душата му се зарадвала: чистота и ред, тишина и спокойствие. Добри деца, спокойни възрастни. Удивен владетелят поискал да разбере, как се е сдобило с тази хармония и чисти отношения това семейството. Отишъл при най-възрастния член и му казал: „Разкажи ми вашата история?”
 Написал нещо на хартия възрастният мъж и подал листа на владетеля. На хартията били написани три думи:  

 ЛЮБОВ, ПРОШКА, ТЪРПЕНИЕ!  

 А в края на листа пишело:  

СТО ПЪТИ ЛЮБОВ, СТО ПЪТИ ПРОШКА, СТО ПЪТИ ТЪРПЕНИЕ! 

 – Това ли е всичко? – попитал владетелят.  

 – Да – отвърнал старецът – това е основата в живота на всяко добро семейство. Помислил малко и добавил:  

 – И на целия свят! “

Пожелавам на вас и на себе си ЛЮБОВ, ПРОШКА, ТЪРПЕНИЕ. Нека ги имаме към себе си, за да можем да ги дадем и на останалите!

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница. 
Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация. 
Желая ви сбъдвания!!! 
Поздрави, Елена