Няма деца – има само хора. И ако си мислите, че тази фраза принадлежи на някой съвременен радетел за правата на децата, ще ви разочаровам. Това са думи на Януш Корчак – педиатър, писател и педагог. от еврейски произход, живял в началото на ХХ век.
Пиша тези редове, за да напомня на себе си и на вас, независимо дали сте родители или не, че децата идват чрез нас, но не ни принадлежат. Любовта им помага да разцъфтят и да полетят и аз вярвам, че сме пълноценни хора само когато можем да им я даваме безусловно – и на своите и на чуждите. Те всички са деца и това е много по-важно от това дали носят гените ни или не.
Януш Корчак е роден през 1878 г във Варшава, създава и ръководи сиропиталище „Нашият дом” в продължение на 30 години. Умира в газовите камери на концлагера „Треблика“ заедно със своите 192 възпитаници на 5 август 1942 г. Сам избира да остане с децата, въпреки възможността да се спаси. Не създава свое семейство но оставя отпечатък в стотици чужди.
„Какво е детето? То не е билет от лотарията, на който е изобразена печалбата… Детето – това са сто роли на талантлив актьор. Едно е според мама, друго – според татко, баба, дядо, различно е за благия и суровия учител, в кухнята, сред връстниците, според богатите и бедните, във всекидневни и празнични дрехи… Детето Е, а не „ще бъде“ гражданин и човек.“ Воден от това си верую, Януш Корчак формулира 10 закона за родители, които вярвам са в услуга на всички нас:
1. Не очаквай детето ти да бъде като теб или да бъде такова, каквото ти искаш. Помогни му да стане не като теб, а да бъде себе си.
2. Не изисквай от детето си да плати за всичко, което ти си направил за него. Ти си му дал живот, как може да ти се отблагодари? То ще даде живот на друг, той – на трети и така… Това е необратимият закон на благодарността.
3. Не си изливай своите обиди върху детето, за да не ядеш на стари години горчив хляб. Понеже каквото посееш, това и ще поникне.
4. Не се отнасяй към неговите проблеми високомерно. Всекиму е даден живот според силите и бъди сигурен, че неговият живот не е по-малко тежък, отколкото твоят, а може би дори е по-тежък, тъй като то няма опит.
5. Не го унижавай!
6. Не забравяй, че най-важните срещи за човека са срещите с неговите деца. Обръщай им повече внимание – никога не можем да знаем, кого срещаме в детето си.
7. Не се измъчвай, че не можеш да направиш нещо за детето си. Измъчвай се, ако можеш, но не го правиш. Помни, че за детето е направено малко, ако не е направено всичко.
8. Детето не е тиранин, който завладява целия ти живот, не е само плод на плътта и кръвта. Това е скъпоценна чаша, която животът ти е дал да пазиш и да развиваш творческия огън в него. Това е разкрепостената любов на майката и бащата, които отглеждат не „нашето“ или „своето“ дете, а душа, която им е дадена на съхранение.
9. Умей да обичаш чуждото дете. Никога не прави на чуждото дете това, което не би искал да правят на твоето.
10. Обичай детето си и когато то е неталантливо, неудачник, когато е вече възрастен човек. Общувайки с него, радвай се, защото детето е празник, докато е с теб.
Би било хубаво като родиш дете някой да дойде и да ти изпише това на стената – ей така, за да не вземеш да се отнесеш и да си въобразиш, че сега ти е паднало да създаваш някой по свой образ и подобие…
Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница.
Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация.
Желая ви сбъдвания!!!
Поздрави, Елена
