Тази снимка идва при мен под една или друга форма няколко пъти. Не съм я публикувала до сега, защото предпочитам да забравя операциите, инжекциите, болката, през която съм преминала. Не смятах, че и вие, които ще прочетете това, имате нужда от напомняне за тях, ако вече сте ги преживели. Съвсем излишно е пък да се стряскате, ако тепърва ви предстоят медицински процедури, свързани със зачеването.
Преди няколко дни моя приятелка ми сподели, че за нея е странно, че никога не съм й говорила за физическата болка, която обикновено съпътства тежкия път към бебето. Дадох си сметка, че тя е нещо, което аз се опитвам да избутам от съзнанието си – да я забравя, да не я признавам дори. Като човек, занимаващ се с психология, осъзнавам, че се опитвам да избягам от нея и да отрека правото на тялото си да страда и да му ЗАБРАНЯ да се страхува. Само че то има собствен глас, който моето „мъжество“ не може да заглуши. Вашето вероятно също не би могло, а и не би трябвало.
Публикувам снимката на малката Анджела днес, за да напомня отново на вас и на себе си, че имаме тяло, ум и емоции, които действат в симбиоза. Нужно е да познаваме, признаваме и зачитаме преживяванията и на трите, ако искаме да се подкрепим максимално по пътя към бебето. Следващата крачка е да се опитаме да отработим натрупаните в тях травми, за да не ни спъват и саботират, докато вървим към него. В противен случай сме като лодка, която се опитва да плава към своята цел със спусната котва – винаги ще стигаме само до там, до където ни позволява въжето на собствените ни страхове и ограничения!
По отношение на снимката, както пише manager.bg, „фотографията е публикувана във Facebook от Sher Institute – една от най-големите клиники за изкуствено оплождане в САЩ, – след като майката на детето, Анджела, най-накрая успява да забременее за втори път след тежка терапия, продължила година и половина.
Sher Institute пишат: „Уау, каква снимка! Благодарим на Анджела, която показа какво значи истинската любов, вложена в създаването на това прекрасно малко момиче.”
Фотографията е споделена хиляди пъти, а под нея родители от цял свят разказват историите си за опитите да заченат дете, което да е биологично свързано с тях.
Според д-р Молина Даял, лекар на Анджела, без дори да показва медикаментите, необходими за успешно оплождане, изображението успява да илюстрира физическите и емоционалните трудности, преживени от хората, които не са имали друг избор освен ин витро терапията.
„Спринцовките бяха лесната част”, разказва Анджела. „Емоционалната борба, възходите и паденията бяха истински трудните. Бях необвързана и дълго време чаках подходящ партньор. Когато той се появи, вече бе станало твърде трудно да забременея.”
Разбирам я напълно и се сещам за онази приказка за мечката – „дълбока рана заздравява, лоша дума на се забравя“. Ако разширим малко значението, можем да я отнесем към емоциите – това, което сме преживели, ни прави това, което сме всъщност. Проблемът е, че колкото и да сме осъзнати, не винаги отчитаме как точно ни се е отразило това, през което сме минали в живота си. А като не знаем, че нещо съществува, няма как да се справим с него.
Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница.
Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация.
Желая ви сбъдвания!!!
Поздрави, Елена
P.S Майчинството е в сърцето. Отключете го!
