Вярвам във вълшебствата, в силата на хубавите помисли.
Вярвам, че благодарността вдига енергията ни и ни носи още хубави неща.
Вярвам, че Светлината винаги намира начин да пробие и най-доброто предстои.
Нека заедно подсилим магията на смяната на старата с новата година с приказката на Георги Райчев „ДВЕ СЕСТРИ“:
„В нощта преди идването на Новата година земята е покрита с бяла снежна покривка. Горе на небето трепкат звезди, а долу блести снегът. Светло е като ден. Надалече се виждат черните сенки на дърветата. Сегиз-тогиз от близкото село се чува кучешки лай. Там хората спят и сънуват утрешния радостен празник.
Към полунощ, малко преди да звънне дванадесетия час, накрай селото излезе стара жена. Тя беше висока, суха и прегърбена. За да не падне от слабост, се подпираше с патеричка. Облечена беше в дрипи. От главата й се спущаха бели коси.
Тя крачеше, спираше се от време на време и гледаше напред, сякаш чакаше някого. След миг нещо профуча пред нея. На близкото дърво кацна бухал.
— Буху! Буху! — рече бухалът. — Какво? Заминаваш ли? Заминаваш ли?
— Заминавам — отвърна бабичката. И после попита: — А къде е сестра ми? Иде ли вече?
— Иде! — избуха бухалът. — Погледни напред. Ей там, хе-е-е!
Бабичката погледна. Далеч по равния сняг се мяркаше светлина. Светлината идеше все по-близо и по-близо.
Бабичката се спря. Срещу нея профуча шейна, возена от два елена. В шейната седеше млада, хубава жена. На главата й светеше корона. Златошита шуба подкрепяше русите й коси. Жената съзря бабичката и дръпна юздите на елените. Шейната спря.
— Коя си ти? — попита младата жена.
— Аз съм тази, която ти ще бъдеш след дванадесет месеца — тихо отвърна бабичката.
— Ах, сестро, мила! — извика младата жена — Ти ли си? Колко си остаряла, сестрице!
— Не се чуди: и ти ще остарееш като мене — отвърна бабичката. — Така ни е отсъдено — само дванадесет месеца да живеем. Лани и аз бях като тебе. Помниш ли? Но тук има много нещастни хора. Трябваше да им помогна. С короната си купих хляб за гладните. Затова главата ми е открита. Облякох голите с царската си дреха — и ето ме в дрипи. Изтрих сълзите им с русите си коси — и косите ми от скръб побеляха. Сега съм бедна и стара. Безсилна съм вече. Върви, сестрице, бързай! Отнеси радост на хората — те те чакат. Дано благослови Господ пътя ти.
Бабичката млъкна.
— Буху! Буху! — обади се пак бухалът. — Да вървим ли?
— Да вървим! — повтори бабичката и закрета из дълбокия сняг.
А младата жена вдигна юздата, припнаха пак елените и шейната се понесе напред.
Скоро откъм селото екнаха радостни викове. Децата със сурвакници в ръце посрещнаха светлата гостенка — Новата година.“
Пожелавам на вас и на себе си да престъпим в Новата година с любов и благодарност към изминалите дни. Каква година само! 2020 ще я помним дълго! Година на парадокси и промени – сближи сърцата, създавайки дистанция между телата, разшири хоризонтите, затваряйки границите, изправи ни пред страховете ни, държейки ни в собствените ни домове, събуди съпричатността ни, докато инстинкта ни за самосъхранение крещеше – бягай и се спасявай!
Благодаря за уроците, за споделените мигове, за усмивките, за сърцата, чийто ритъм усетих, за очите, в които потъвах. Благодаря за приятелите, подкрепата, благословията и любовта. Благодаря за направените крачки и за тези, които все още не успявам да осъществя. Благодаря за стимула, вдъхновението и постоянството на случванията. Благодаря за близките на сърцето ми и за съпричастността на всички вас, които четете това. БЛАГОДАРЯ ВИ!
Бъдете здрави, щастливи и свързани със себе си!
Добре дошли сте да си изтеглите книжката По пътя към бебето, както и да се присъедините към моята Facebook страница.
Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация.
Желая ви сбъдвания!!!
Поздрави, Елена
Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация.
Желая ви сбъдвания!!!
Поздрави, Елена
