Какво ни носят критиката и одумването
Честит да ни е пролетният месец и Баба Марта да ни закичи със здраве и благодат!
Наричат март “женският месец” с идеята, че ние жените сме капризни, непредсказуеми и своенравни. Всичко това обаче може да се каже и по различен начин – че сме високи критерии, умеем да изненадваме и изразяваме себе си нестандартно и запомнящо се:) Така на мен ми харесва повече, а на теб?
И за да сме още по-съвършени, сме любознателни и винаги готови да учим! Може би затова понякога сме склонни да обменяме повечко информация помежду си… Няма да наричам този ни уклон с други имена. Просто ще споделя някои от изказванията на Петър Дънов по темата. Както обикновено откровенията са право в целта:
ГОВОРЕНЕТО ЗА ДРУГИТЕ:
Говорите ли зле за някой и за вас ще говорят зле…
…Кой каквото прави, каквито чувства го вълнуват, това е негова работа. Всеки е отговорен за себе си. Всяка постъпка се определя от последствията си. Не се месете в чуждите работи. Задачата на всеки човек е да работи върху себе си, за да се справи със своите слабости и недъзи. Що се отнася до живота на другите, то не е негова работа. Лесно е да се критикува, но който критикува, той сам трябва да даде идеален метод за живеене…
ОДУМВАНЕТО:
Обичай хората, за да не си пакостиш. Не говори лошо за никого, за да не се каляш. Защо ще цапаш езика си? Лесно е да кажеш лоша дума за човека, лесно е да го ухапеш, но ще се окаляш. Пази чистотата на душата си. Пази чистотата на своя език…
Когато критикуваш някого и говориш срещу него, ти се свързваш с него и го изчистваш отвътре. Ти му правиш добро. Затова пазете се да не се цапате…
Одумването изкривява посоката, по която умът трябва да върви. Защо ще се занимавате с грешките на хората? Закон е: Който се занимава с чуждите грешки, трябва да ги изправя. Има грешки, които могат да се търпят. Обаче има грешки, които са спънка за човешкото развитие. Те по никой начин не се търпят. Откажете се от грешките, които спъват вашият ум, сърце и воля…
Щом престанете да съдите, всички хора ще се отнасят добре с вас…
ДОБРОТО:
Като мислиш за лошите черти на някого ти усилваш лошото в него и обратното. Това е закон…
Срещнеш някого – изпрати му една хубава мисъл, той ще я възприеме с подсъзнанието си, не му я казвай…
Всеки ден извършвай по едно добро дело, всеки ден казвай някому по една блага дума…
Не упражнявайте очите си в търсене на недостатъците на хората…
БЛАГОДАРНОСТТА:
Човек трябва да се стреми към мир в душата си.Че бил болен, че три дена не бил ял – той трябва да благодари. Че работите му не били уредени както трябва – пак да благодари. Човек трябва за всичко да благодари – от това зависи неговото вътрешно благосъстояние…
Доволството е вътрешен процес. Остане ли да се задоволяваш по външен начин, нещастието тръгва след теб.
Следват четири закона в Природата:
- Когато благодариш на Бог за доброто, то расте.
- Когато благодариш на Бог за страданията, те си отиват.
- Когато не благодариш на Бог за доброто, то си отива.
- Когато не благодариш на Бог за страданието, то остава и расте…
- Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора! Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница. Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация. Желая ви сбъдвания!!! Поздрави, Елена
- Използвала съм фрагменти от „Петър Дънов – учителят, лечителят, пророкът“, том 2- част от подборката на Анета Попова – “За критиката и осъждането”.
