Saggio Amirat 139

„Мамо, виж така нямам корем!“, възторжено подвиква 7-годишната ми дъщеря, гледайки отражението си с „глътнат“ корем. На обърканото ми изражение обяснява, че еди-коя-си в групата казала, че на когото коремчето се вижда, човек е дебел. Запротестирах срещу тази зловредна логика, а отвътре се свих, задавайки си въпроса какво ще се случи, когато след някоя година дъщеря ми е убедена, че трябва да има плочки на корема, за да е красива… Тогава аз в очите й вече няма да съм „мама, която ме усеща и знае най добре“, а онази дето нищо не разбира от модерни неща…

Точно си мислех как да формулирам мислите си подходящо и попаднах на една прекрасна статия, която според мен всяка жена трябва да прочете. Както и тези мъже, които обичат жените. Казва се КОРЕМЪТ И ЖЕНСКАТА ЕНЕРГИЯ. Източник на материала, превод от руски е Албена Люцканова, публикуван е в pomada.cc, а аз го прочетох в блога на Аида Марковска. Моля, прочетете, важно е:

Ние знаем твърде малко за тази важна област в женското тяло и често рушим своето здраве, следвайки реклами и стереотипи. Затова нека да я разгледаме внимателно.
В превод от много езици „корем“ означава „живот“. Буквално казано, всеки от нас е започнал своя живот именно в корема на своята майка. За жената коремът не е просто област в тялото – той е място на силата ѝ, източник на нейните блага и енергия, място за сътворяване на живота (просто си го представете).
Именно в корема (областта под пъпа, където се намират матката и репродуктивните органи) жената събира своята енергия, нейната основна сила е точно там. Енергийно жената е устроена като съд – нейната основна сила идва от Земята и се събира в корема ѝ. Натрупана там, тази сила снабдява цялото женско тяло, правейки го силно женствено и безумно привлекателно.

Ако в корема енергията е достатъчно и тече правилно, жената:
– е женствена, „мека“, гъвкава;
– сексуална, привлекателна;
– зачева леко и износва детето;
– ражда леко (без травми);
– е уверена в силата си и е спокойна;
– е пълна с живот, от нея буквално извира жизнена енергия, която ѝ е подарена от Майката-Земя;
– получава наслада от близостта си с хората и от своята сексуалност.

Но такива жени са единици. При повечето има блокажи в областта на слабините. Защо е така?
Още от детството нас ни учат, че е добре коремът да бъде стегнат, прибран, свит.
Какво ни носи това?
– Блокиране на енергията към останалите висши центрове;
– Неспособност да се отпуснем по-дълбоко;
– Повърхностно дишане, неспособност да дишаме чрез цялото си тяло;
– Женски болести;
– Тежък цикъл и ПМС;
– Натрупване на страхове и тревоги;
– Неспособност да получаваме наслада;
– Неприемане на собствената ни женска природа;
– Твърдост, отсъствие на мекота и гъвкавост;
– Напрегнат корем = напрегнат живот;
– Изработване на мъжки качества.

il_fullxfull.598164109_3n3gБлокажите в областта на корема се формират по няколко причини.
1. Главната от тях – отношенията ни с нашата майка. Отначало ние сме били съединени с нея именно в корема – чрез пъпната връв. Оттам сме получавали цялата информация за света, всичките си преживявания. Ако бременността е била лоша за майката, ако тя не е била готова да приеме своето дете, то самото няма да приема себе си, няма да е способно да се наслаждава и радва, защото главният човек в неговия живот не му е позволявал това.

Именно от мама се раждат много страхове, комплекси и блокажи. Повечето жени са уловени в този капан още с раждането си.
Но от мама ние можем да получим и висша наслада и безусловно приемане на себе си. Тя е източникът на нашия живот, а нейният корем е източник на блага за нас. Ако през своята бременност майката е била радостна, щастлива, очаквала е детето си, радвала му се е, ако го е защитавала с мислите си вътре в утробата, то ще се роди уверено в себе си, ще приеме своята природа още отначало. Затова майка ни е този човек, от когото трябва да започнем работата над себе си. Приемането на майката = на приемане на собствения корем (своя живот, собствената природа) = любов към себе си.
В този смисъл ще бъде чудесно да се проработи именно вътреутробния живот. Има всякакви медитации в това отношение. Включете спокойна музика. Представете си себе си в корема на своята майка и как двете сте свързани чрез пъпната връв. Вие сте едно неразривно цяло. Вие слушате туптенето на сърцето ѝ и това е най-приятната музика за душата ви. Нужно е да си представяте как се радва майка ви, как ви очаква (дори ако в действителност не е било така!). Медитирайте върху най-силната връзка между вашите тела – пъпната връв, извор на живот за вас.
Приемете, че вие и майка ви сте едно цяло. Дишайте в един ритъм. Съществувайте заедно. Тя ви обича и ви пази. Тя храни живота ви. Мама… Дишайте и почувствайте връзката помежду ви. Възможно е да ви се иска да плачете и това е добре. Трябва да плачете – така си отиват страховете и се ражда близостта.
Подобна медитация трябва да се прави дотогава, докато не настъпи пълно приемане, че вие сте дете на своята майка, нейна плът и кръв, част от нея. Това не само ще задълбочи отношенията ви, но и ще ви донесе спокойствие и отпускане.

2. На второ място твърде често блокажите в корема се формират от травматичен сексуален опит. Жената се „втвърдява“ и не желае повече да допуска до себе си мъж. Често се случва в брака тя просто да търпи и да очаква кога ще настъпи края на сексуалната близост.
Подобен сценарий на отношения също може да бъде пренаписан. Отначало е необходимо жената да опише травмата на лист хартия и да продължава, докато у нея напират думи за това. След това трябва да изгори листа. Следващата стъпка е мислено да визуализира (онагледи) друг образ на тази близост – по-приятен, носещ удоволствие и отпускане.
Добре е жената да проведе следната практика с мъжа си/партньора си. Тя ляга и се отпуска. Затваря очи. Мъжът ѝ/партньорът ѝ просто я гали нежно по корема по часовниковата стрелка. Някъде той оказва съвсем лекичък натиск, а след това отново продължава нежно. Движенията се извършват бавно и внимателно именно в тази зона на корема, която е ниско долу в слабините, между горната част на бедрата.
В тантрическите сексуални практики жената се подготвя за близост именно чрез масаж на корема. Отначало тя извършва дихателна практика, следвана от масаж на тялото и масаж на корема в областта на слабините. Чак след това се случва близостта, в която жената е способна да изпита не само божествена наслада, но и дълбок оргазъм.
Един специалист в подобни практики работеше с фригидна жена, която за 35 години нито веднъж не бе изпитвала удоволствие от близостта си с мъжете. Той научи нейния съпруг да ѝ прави масаж на корема и след няколко такива сеанса жената почувства за първи път не само дълбока и изпълнена с доверие връзка със своя съпруг, но и наслада от близостта си с него.
Трябва да предупредя, че в областта на корема се натрупва огромно количество усещания – както положителни, така и отрицателни. За да се стигне до приятно усещане, трябва да се пусне всичко негативно, което се е нагнетило там. При първите сеанси масаж на корема често се случва извеждането на страховете и неприятни емоции навън да става чрез сълзи и съкращение на мускулите. Страхът винаги ни държи в напрежение, не ни позволява да се отпуснем, затова първият етап е да го пуснете като си поплачете. След това ще настъпи спокойствието, а след него – блаженството.

3. Следващата причина за възникване на блокажи в корема са тежки емоционални състояния – загуба на близък човек, конфликтни отношения в семейството, сериозни разочарования в живота, дълго сдържана ярост, гняв, стрес, заплаха за живота.
Всичко това се събира постепенно и трайно в тази област. Подобни състояния се преживяват чрез писмовни практики, холотропно дишане и др.

salamantrasВъобще жената трябва да се научи да отпуска корема си, да го приема такъв, какъвто е. Това ще ѝ помогне лесно да износи своето дете и лесно да роди. Много жени получават родилни травми именно заради напрежението в тази област и бедрата си. По време на раждането е важно коремът да е мек и отпуснат. Всички вътрешни органи трябва да бъдат релаксирани, за да може родилните пътища да се разкрият максимално широко и детето да се роди леко. Ако преди раждането жената е укрепвала коремните си мускули чрез коремни преси и физически упражнения, без да се е занимавала с отпускане и разтягане, съществува по-голям риск от родова травма.

КАК ЕНЕРГИЯТА ТЕЧЕ ПРАВИЛНО?
Когато коремът на жената е отпуснат, енергията тече свободно отдолу-нагоре. Тя снабдява цялото тяло и храни всички енергийни центрове. Именно заради това в много традиции жените са носили свободни дрехи: в Русия – сукмани, в Индия – сари, в Азия – широки поли-панталони и туники. (Българката не е изоставала от тази традиция – риза, пола, бръчник, аладжа.) По този начин енергията не просто постъпва лесно в тялото, но и се усилва за сметка на формата на своеобразния купол, който се образува около слабините и бедрата на жената.

ДЪЛБОКО ДИШАНЕ
Сега повечето жени дишат с горната повърхност на дробовете си. Дишането не е дълбоко и не снабдява достатъчно тялото с кислород. Ако коремът на жената е релаксиран, тя може да диша с него през цялото си тяло. Такова дишане успокоява, умиротворява, привежда в ред мислите, подмладява, кара енергията в тялото да се движи, внася в движенията грация, плавност, гъвкавост.

СЕКСУАЛНОСТ И ПРИВЛЕКАТЕЛНОСТ
Мекият корем въздейства сексуално на мъжа, понеже му въздейства подсъзнателно като символ на мекота, нежност, податливост. На силния мъж се нравят меки жени – не само по характер, но и по външност. Понеже външното е отражение на вътрешността.
Ако мъжът ви настоява, че трябва да поддържате корема си стегнат и с „плочки“, значи на него му харесват силни по мъжки жени. По този начин той подсъзнателно изисква от вас равни отговорности или да встъпите в ролята на лидер, което е повлияно от социалното влияние на рекламите. Не е необходимо да реагирате на това. Нужно е да приемете себе си и тогава другите също ще ви приемат каквато сте.
Мек и отпуснат корем не означава, че трябва да сте непременно закръглена. Дори слабичка девойка може да има такъв и ще изглежда много женствено, с изящни извивки. Тъкмо това е красиво, сексуално, женствено.
За да постигнете това състояние на отпуснатост, ще ви помогнат източните танци (бели денс). Това е прекрасно занимание за жени, което им помага да почувстват себе си по-привлекателни, женствени, чаровни. Тези танци помагат на жената да се освободи от блокажите и нагнетените в корема отрицателни преживявания.

КАКВО НЕ БИВА ДА СЕ ПРАВИ?
– Не е благоприятно да се излага на прекалена горещина корема. Това блокира енергията в ниските центрове и оставя по-високите изтощени.
– Не е благоприятно да се носят дрехи, разкриващи слабините. В тази област има натрупана много сексуална енергия и ако жената я демонстрира открито, тя се изтощава твърде бързо.
– Не е благоприятно да се носят стегнати дрехи. Те формират напрежение в тялото и енергията започва да се движи по мъжки тип, формирайки мъжки качества на характера.

Коремът – това е символ на живот. Както се отнасяте към него, така ще се чувствате самите вие.“

Май е дошло време да застанем пред огледалото и да се погледнем с цялото обожание, на което сме способни. Особено онези части, които все определяме като твърде големи, твърде малки, твърде еди-какво-си… Обвивката е отражение на вътрешния ни свят. Това в огледалото е версията на себе си, в която се в момента. За да я подобрим, е нужно първо да я приемем… с любов, напълно, изцяло и безрезервно!

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница. 

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!! 
Поздрави, Елена  

giving e1487064454291

Ние хората имаме впечатляващия талант да изместваме фокуса си от истински важните неща и да отдаваме внимание на шарени дребнотемия и несъществени спорове. Още с наближаването на 14 февруари като подранил фойерверк се изпречва казусът какво да празнуваме на този ден – виното или любовта, сякаш и двете не се „употребяват“ ежедневно и няма никакъв начин да се смесят. Проблемът не дали и какво ще празнуваме ДНЕС, а какво има в душата ни в обикновените дни, преди да се анестезираме с вино и по-тежки упойки.
Там ли е ЛЮБОВТА или е префасонирана в примирение, удобство, комфорта на познатото?
Там ли е ДОВЕРИЕТО в себе си и другите или е удавено в сълзите на разочарованията?
Там ли е УВЕРЕНОСТТА, че ЗАСЛУЖАВАМ да бъда щастлива или хубавите неща са все за другите?
Там ли е ВЯРАТА в Живота и неговата мъдрост или ден след ден се боря с него като прасе с тиква?
Там ли е РАДОСТТА, че съм тук и сега или си я пазя за специални моменти?
Там ли е ОБИЧТА към себе си и другите или ще я търся, когато някой първи ми даде от своята?
Там ли е НАСЛАДАТА от УДОВОЛСТВИЕТО или са заложници на това кой, кога и дали ще ми ги поднесе?
Там ли съм АЗ самият, моят живот ли живея или стриктно изпълнявам очакванията на другите?
Усещам в себе си ресурс за още много въпроси и знам, че някои от тях са важни за мен и за вас. Ще подпомогна обаче търсенето на отговори като ви разкажа една прекрасна приказка, чийто оригинал е на руски. Автор е психологът Ирина Семина. Това е ПРИКАЗКА ЗА НЕНУЖНАТА САМОЖЕРТВА  – показно за това как сме склонни с лека ръка да прецакаме живота си в опит да угодим на другите.

Giving love concept with hands holding a red heart.

– Тук ли е опашката за жертвоприношение?
– Тук, тук! Вие сте след мен. Аз съм номер 852, а вие – 853.
–  Олеле… И кога ще ми дойде редът?
– Не се безпокойте, бързо върви. Вие в името на какво искате да принесете жертва?
– В името на любовта. А вие?
 В името на децата. Децата ми са всичко, което имам!
– А какво ще жертвате?
– Личния си живот. Само да са здрави и щастливи децата. Всичко им давам. Един добър човек искаше да се омъжа за него – отказах му. Как ще им доведа вкъщи пастрок? Оставих любимата си работа, защото беше далеко от дома. Започнах като лелка в детската градина, да са ми пред очите, да ги наглеждам, да са чисти и нахранени. Всичко за децата. За мен – нищо.

– О, разбирам ви. Аз искам да си пожертвам връзката. Разбирате ли ме, вече нищо няма между мен и мъжа ми. Той си има друга жена. И в моя живот се появи друг мъж, но… Само ако мъжът ми си беше тръгнал пръв! Обаче той не се мести при нея. Плаче… Казва, че е свикнал с мен. Мен ми е мъчно за него. Плаче! Так и живеем…
 
Вратата се отваря и се чува глас: «№ 852, заповядайте!».
– Е, хайде, аз влизам. Така се вълнувам. Ами ако не ми приемат саможертвата?
№ 853 се свил на кравайче и си чака реда.
Времето тече бавно, но ето – най-сетне № 852 излиза от кабинета.
– Какво стана? Приеха ли ви саможертвата?
– Не… Има изпитателен срок. Върнаха ме да помисля още.
– А защо? Защо не веднага?
– Ами питаха ме: „Хубаво ли си помислихте преди да поискате това? Все пак завинаги е!“. Казах: „Нищо! Децата ще пораснат, ще оценят какво е пожертвала майка им заради тях“. Пуснаха ми един филм в кабинета. Доста странен. Май за мен беше. Децата вече бяга големи в този филм. Дъщерята се беше омъжила през девет земи в десета. Синът звънеше един път в месеца под строгия поглед на снахата, която говореше през зъби…Питам го: „Защо така с мен се отнасяш, сине, какво съм ти сторила?“. А той: „За Бога, не се меси в живота ни, мамо. Нямаш какво да правиш ли?». А какво да правя, аз цял живот освен с децата с друго не съм се занимавала? Децата ми май не са оценили жертвата ми. Напразно ли съм се старала толкова?
От вратата на кабинета се чува глас: „Следващият № 853!“.
– О, сега съм аз… Доста ме наплашихте вие. Хайде, влизам!
– Заповядайте, седнете. Какво принасяте в жертва?
– Връзката си…
– Ясно… Я да видим.
– Ето… Вижте, тя не е много голяма, но е симпатична. И е сравнително нова, неизносена, ние се запознахме преди половин година. 
– В името на какво искате да пожертвате връзката си?couple-cover-image-holding-hands
– За да запазя семейството…
– Чие семейство, вашето ли? Налага ли се?
– Ами да! Мъжът ми има любовница, дълго време вече ходи при нея, лъже, нямам сили вече.
– А вие?
– Какво аз? Появи се в живота ми друг човек, имаме връзка.
– Връзката с него ли искате да пожертвате?
– Да… За да запазя семейството.
– Нали казвате, че мъжът ви има любовница, а вие – друг мъж. За кое семейство говорите?
– Ами още сме женени по документи, значи сме семейство.
– Значи това ви устройва?
– Не! Как може? Все плача и преживявам.
– Но да промените нещата и да започнете официално нова връзка не желаете, така ли?
– Ми не е толкова дълбока новата връзка, ей така – за прекарване на времето е. Няма да ми е жал за нея.
– Щом е така, направете вашата саможертва.
– Казаха ми, че давате някакъв филм тук. За бъдещето. Защо не ми го пуснете и на мен?
– Филмите са различни. На някого пускаме филм за бъдещето, на друг – за миналото… На вас ще пуснем филм за настоящето. Гледайте.
– О, Боже! Та това съм аз. Ужасно изглеждам. Не, не е истина, аз се грижа за себе си.
– Ето как душата ви се проектира върху външността ви.
– Прегърбени рамене, устните увиснали надолу, очите мътни, провиснали коси…
– Така изглеждат хората, когато душата плаче…
– А това момче кое е? Добре изглежда… Притиска се в мен!
– Не го ли познахте? Това е мъжът ви, в проекцията на душата.
– Що за глупост? Мъжът ми е възрастен човек.
– В душата си е дете. И се притиска към майка си…
– Той и в живота е такъв. Все да се присламчи, да се докопа.
– Значи, не вие към него, а той към вас?
– Аз от малка знам – жената трябва да е по-силна, по-мъдра, по-решителна. Тя трябва да ръководи семейството и да насочва мъжа си.
– Силната, решителна и мъдра мамичка трябва да ръководи своето момче-мъж. Така излиза. И да му се поскара, и да го приласкае, и да прости. А вие какво искахте?
– Но аз не съм му майка, а жена! А във филма той е толкова виновен. И отново ще хукне при онази повлекана, а аз въпреки всичко го обичам!
– Разбира се, нали момчето ще си поиграе в пясъчника и ще се върне у дома. При любимата мама. Ще поплаче в престилката й, ще се извини… И ето го краят на филма. Да приключваме срещата. Ще жертвате ли любовта си? Не размислихте ли?
– А защо не ми показахте бъдещето?
– Защото го нямате. При такова настояще вашият „малчуган“ ще избяга, ако не при друга жена – към болест някоя. Или изобщо в нищото. Ще намери начин да изпълзи из под майчината пола. Той също иска да порасне.
– Но аз какво да правя? Заради какво да се саможертвам тогава?
– Вие решавате. Може би ви харесва да сте майка. Повече, отколкото да сте жена.
– Не! Искам да съм любимата жена!
– Мамичките също понякога са любими жени. Е, какво? Готови ли сте да се саможертвате? За да запазите това, което имате и мъжът ви да си остане момченце?
– Не… Не съм готова. Трябва да помисля.
– Разбира се, ние даваме време за размисъл.
– А съвети давате ли?
– Охотно и с удоволствие.
– Кажете ми, моля. Какво трябва да направя, за да порасне мъжът ми?
– Вероятно да престанете да бъдете мамичка. Да се обърнете с лице към себе си и да се научите да бъдете жена. Жена. Съблазнителна, вълнуваща, загадъчна, желана. Такава, на която се пеят серенади и се подаряват цветя, а не такава, на която и плачат в пазвата.
– Мислите ли, че ще помогне?
– Обикновено да. Но само в този случай, ако изберете да сте Жена. Ако ли не, заповядайте отново. Връзката ви с мъжа извън семейството е забележителна, ще я вземем с удоволствие. Знаете ли колко хора по света мечтаят за такава връзка? Така че, ако решите да пожертвате тази връзка в полза на нуждаещите се – заповядайте.
– Ще помисля…
№ 853 разтреперана излиза от кабинета здраво притискайки към гърдите си връзката, която е искала да пожертва.
№ 854, треперейки от вълнение, влиза в кабинета.  
love__004097_Разпознахте ли се в някой от чакащите пред този специален кабинет? Давам си сметка, че е имало моменти в живота ми, когато аз съм висяла пред него. Сигурно ще има и други. Нали и моята баба като твоята се е притеснявала какво ще кажат хората… Нали майка ми я е наследила. Нали аз идвам след тях. Нали? А дали промяна е възможна? Категорично да! Най-малко защото не искам да предам нататък. Предполагам, че ти също.
За да се отвориш да живееш живота си с любов и осъзнатост, се иска вътрешна работа. Всеки сам намира (или пък не) начин как да я свърши. Моят е свързан с много обучения и семинари. Там, освен че се свързвам със себе си и се шлифовам, трупам и инструменти да помагам на другите. Правя го в лични консултации, семинари, а напоследък и в ежеседмичните четвъртъчни срещи. Тем често присъства и важната тема за ДОВЕРИЕТО (към себе си, партньорите, живота и любовта) – какви са причините да го губим и как да го възстановим.
Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница. 

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!! 
Поздрави, Елена  
sad child girl window rain drops hd

Нормално ли е да върнеш дете в градината от тоалетната с думите – „Ти сега ли намери да пишкаш?! Бягай бързо долу, баба ти те чака!“ Нормално е, когато нямаш връзка със собствените си нужди и далеч по-важно за теб е да направиш каквото ТРЯБВА, каквото се ОЧАКВА от теб. Като си свикнал да пренебрегваш това, което ти искаш, за да бъдеш одобряван, не можеш да имаш толерантност към тези, които откликват на себе си. Даже си склонен да ги осъдиш и квалифицираш като недосетливи, разглезени, несъобразяващи се… И разбира се говорим за нещата глобално – далеч отвъд физиологичните потребности.

Какво означава да имаш НУЖДА? За повечето от нас това е равнозначно на СЛАБОСТ, БЕЗСИЛИЕ, УЯЗВИМОСТ. Никак не е изненадващо, че „естествената“ реакция е да опитваме да заглушим тази част от нас, която иска, копнее, има нужда от…

Това, което не можем да променим обаче е, че ние сме социални същества и е естествена потребността ни да се свързваме, да получаваме любов и близост. Когато се страхуваме да последваме тези вродени нужда, ние ги ЗАМЕСТВАМЕ, КОМПЕНСИРАМЕ, ПОДМЕНЯМЕ. Правим го като развиваме зависимости към външни удоволствия – храна, алкохол, секс, наркотици, връзки…

Как да се върнем към себе си, да сме осъзнати за нуждите си и да ги удовлетворяваме по градивен начин?

Ами първо като сме осъзнати за своите СТРАТЕГИИ ЗА СПРАВЯНЕ С НУЖДИТЕ. Запознайте се с Отричащият, Оплакващият се, Даващият и Контролиращият. Може би за някой от тях ще имате чувството, че е с вас отдавна, други пък ще са ви твърде несимпатични. В този случай пък съвсем е добре да ви светне лампичката за внимание, защото най-много се дразним на това, което носим, но не харесваме.

noКак се ражда Отричащият, чиято стратегия е: „Не го искам вече“? Той произлиза от детето, което се е почувствало изоставено, предадено, нежелано. Нуждата му от споделяне не е била удовлетворявана. Нататък в живота, за да избегне болката този човек се отказва от желанията си или сам себе си убеждава, че са безпредметни, глупави, ненужни. Прави го, защото в главата му, ако няма налице нужда, значи няма проблем и може да си живее (пардон, живурка) спокойно.

Внимание! Под гладката спокойна повърхност, на която нищо не му трябва, клокочи нажежена лава от нужди и желания. Те обаче остават там – бушуващи и неудовлетворени, защото Отричащият ще осъжда себе си, ако се нуждае. Затова й заклеймява тези, които дръзват да го направят. Вътре в сърцето си тайничко им завижда, но никога няма да си го признае…

s-toddler-crying-large1Оплакващият се има за убеждение: „Никога не получавам точно това, което искам“. Той не е получил ДОСТАТЪЧНО в глобалния смисъл на понятието. Напрежението е част от същността му, усеща се жив само когато нещо куца.

Резултатът – като възрастен иска нещо, но го саботира, когато дойде в живота му с усещането, че не е „точното“, „достатъчното“, „подходящото“. Всъщност не може да се отпуска и да получава. Ако някой друг си позволи да го прави, се чувства ощетен, завижда им – „те имат, аз не“, но всъщност не е способен да приеме въпросното нещо.

givingДаващият се движи от: „Искам да се нуждаеш от мен“. Прави го, защото е приел за своя стратегия за получаване на любов да угажда, дори да дава повече, отколкото се очаква или е необходимо. По този начин той обръща фокуса си към другите и губи усещане за собствените си нужди.

Омагьосаният кръг е във вярата, че можеш да получиш само, ако дадеш, т.е. ако не правиш всичко това за другите, нищо няма да дойде към тебе самият.  Раздавайки се обаче се чувстваш прецакан и непризнат за това, което си направил. Парадоксът е, че когато някой иска да ти върне жеста, намираш начин да го заобиколиш и отхвърлиш.

kontroling childКонтролиращият е този, който е убеден: „Не се нуждая от нищо“/ „Нямам нужди“. Причината – още на ранна възраст се е научил/наложило му се е да бъде силен, обяснено му е/показано му е, че да се нуждаеш е незряло, детинско. После това, че не се нуждае, му е дало усещане за независимост, за превъзходство, за всевластие.

Резултатът: Чувството за доверие и единство са заменени от контрол и критика спрямо нашите собствени нужди и тези на другите. Капанът, в който попадаме, е, че докато се радваме на това, че сме независими към нуждите си, сме ЗАВИСИМИ към това да държим под контрол ситуацията, случващото се, хората… Това е изтощаващо физически и емоционално и засилва тревожността. В нас се събира един огромен масив от неудовлетворени нужди, заради които сме нащрек. Причината: ако позволим те да се проявят, губим измамното усещане за контрол…

Сещам се за една латинска сентенция, която казва, че нуждата променя закона и се чудя колко ли по-щастливи щяхме да бъдем, ако можехме да сме по-отворени към нуждите си? Тогава вместо да пием кафета и да цъкаме във фейсбук със замъглени погледи, може би щяхме да инвестираме още един час в сън… Вместо да се разнежваме от разтапящия се в устата шоколад, щяхме да се разтопим в прегръдка, била тя и нашата собствена… Щяхме да знаем, че без значение кой, какво иска от нас, важните сме ние, че за да можем дадем на другите, е нужно първо да дадем на себе си. Замисли се ти какво си даде днес? Откликна ли на себе си? От какво имаш нужда в момента – от бисквитка или от добра дума, или…?

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница. 

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!! 
Поздрави, Елена  

Solidaridad1

„Не е възможно да се лекува тялото, без да се лекува душата“, казал е Сократ. Жалко е, че с годините, вместо да се доближаваме до истинско прозрение по тази тема, ние сякаш се отдалечаваме от него. Болшинството от лекарите лекуват симптома и пациентите остават с впечатление, че тялото е нещо отделно от психиката.

Резултатът?  Според официални данни на СЗО над 450 млн. души по света имат психични разстройства. Българите най-често страдат от тревожни разстройства – 11.4% от населението, разстройства на настроението (депресии и афективни състояния) – 6.2%, злоупотреби с вещества – 3.3 %. Статистиката показва, че у нас по-често боледуват жените, освен това те по-често се обръщат за професионална помощ от мъжете. По възрастови групи най-висок риск от заболяване от тежка депресия има групата от 20 до 34 години. За съжаление все по-рядко хората с подобни проблеми се обръщат за помощ, така че не е ясно доколко можем да се доверим на споменатата статистика.

„Боже, Боже, до къде стигнах!!!“ – тази реплика на клиентка на 36, при първото й посещение при мен, се запечата в съзнанието ми, заради силата на истинското разочарование от себе си, което тази жена изпитваше. Изрази притеснение, че ако някой от близките й разбере, че ходи на психолог, ще бъде съкрушена. Излиза, че да имаш нужда от гинеколог, уролог, кардиолог и т.н. е нормално, но когато нещата опрат до душелечение – „о, срам! до къде се докарах“.

Нека да уточним нещо важно: Психичното здраве е особен вид душевно благополучие, равновесие и комфорт, което прави човека максимално работоспособен, удовлетворен от себе си и от това, което върши. Той може без напрежение и успешно да общува с другите хора и има не само желание да бъде активен, но и да се развива, да се усъвършенства. Т.е. психично здравият човек се адаптира лесно.

Забележете: Липсата на душевно здраве не означава непременно наличието на психично заболяване!  Умората и изтощението, депресията, неврозите, тревожността и страховете, комплексите не са заболявания на психиката, но се отразяват на качеството на живота ни и в този смисъл са психични проблеми. И да, стресът е основният причинител на психическите и физическите проблеми – той влошава функционирането на всички органи и системи в организма. Ето го и омагьосаният кръг – притесняваме се за работата, ипотеката, личния си живот и колкото повече се притесняваме, колкото повече отговорности имаме, толкова по-трудно намираме време да се погрижим за това да намалим нивата на стрес. Въртим колелото, докато нещо в нас не се скъса и не направи – БАМ! Тогава вече се НАЛАГА да потърсим помощ.

Кой е по-добрият избор – да си миеш редовно зъбите и да ходиш на профилактични прегледи или първото ти посещение при зъболекар да е, когато ти е останал само един зъб, на който да се закачи ченето? 

Същото важи и за грижата за нашето психично здраве. Едно е да вентилираш стреса и да изпразваш/подреждаш психичния килер редовно, друго е да се сетиш за него едва, когато вратата му категорично спре да се затваря, съдържанието му се избълва навън и започне да ти пречи на нормалното функциониране.

Когато пък е налице криза, свързана със загуба на близък/аборт, на работа, проблемни взаимоотношения, репродуктивни/здравни предизвикателства и т.н., натрупаното в килера се стоварва като лавина и помита всичко по пътя си.

Животът е непредвидим и шарен и както казваше баба ми, трябва да сме подготвени и за доброто и лошото. Какво означава това? Ами да сме се погрижили да сме в най-добрата си форма тук и сега, за да можем да посрещнем адекватно това, което следва – и радостта и изпитанията.

bamboo_trees_crones_from_below_4823_3840x1200Какви са начините да се погрижим за себе си? 

Препоръчват различни техники за релаксация, медитация, автогенен тренинг, както и спорт, рационално хранене, повече движение сред природата. Всичко това са методи да успокоим ума и да вентилираме стреса. Като човек, който работи с хипноза, знам колко важно е да можем да изживеем в главата си справянето с проблема, здравето, живота с лекота. Това е метод, който успешно се прилага при работа със симптоми.

При усещане за душевен дискомфорт, вместо да обсъждаме проблемите си с близки и приятели и да се оплакваме един на друг до припадък, де нужно да се потърси помощ. Вариантите са: психолог, психотерапевт, коуч, консултанти по личностно развитие. Избираме според нуждата си, квалификацията на човека и се доверяваме на личното си усещане, че точно това е нашият човек. Ако то не е на лице, трудно бихме се отпуснали и доверили, а това би намалило ефективността на терапията, въпреки дипломите на стената.

Групите за взаимна подкрепа (взаимопомощ) осигуряват безопасна среда, в която да обсъждаме проблемите си и да търсим решения за тях. Общата енергия, подкрепата правят чудеса. Принципът е същият като в тази прекрасна притча:

ПРИТЧА ЗА ВЯРАТА И ПОДКРЕПАТА

Веднъж лъчът казал на Слънцето:

– Всеки ден прелитам над Земята и сгрявам всичко живо, но имам една мечта – да сгрея човешко сърце.

– Добре, можеш да дариш капчица от моя огън на едно човешко сърце, тя ще му помогне да стане велик творец. Но искам да избереш най-добрият измежду хората – казало Слънцето.

Полетял слънчевият лъч над Земята и се замислил: „Как да узная кой е най-добрият измежду хората?”

В този момент чул тъжните мисли на един момък: “ Пълен неудачник съм! Исках да стана художник, а съм бояджия. А девойката, в която съм влюбен, дори не ме поглежда!”.

– Ти имаш талант, младост и сръчни ръце! – възкликнал слънчевият лъч и го дарил с огъня си.

Пламнал слънчевия огън в сърцето на човека и го накарал да вдигне поглед. Взел четката и боите и така вдъхновено заработил, че клиентът му, който дошъл да нагледа как върви ремонтът в дома му, занемял от изумление: „Мислех, че сте бояджия, а се оказа, че сте истински творец!” – възкликнал той.

В това време лъчът се върнал при слънцето и виновно казал:

– Прости ми, сбърках! Забравих какво ми поръча и подарих твоя огън на първия срещнат …

– Не, не си! Ти повярва в човека! А вярата и подкрепата отключват най-доброто у всеки. 

Вярвам в силата на вярата и подкрепата. Виждам в работата си как те променят животи. От друга страна съм имала късмета да бъда част от различни групи за женски практики, а и съм усещала мощта на енергията в женския кръг. Не напразно такива се правят от най-древни времена. Вчера, докато говорех с една жена по телефона, тя ми каза, че самата идея, че има такава една защитена среда, към която може да се присъедини винаги, когато има нужда, би й давала сили.

healing-circle-meditationВреме е за ново начало за общото ни женско благо  и за реализация на една от моите големи мечти. Започваме ежеседмични, четвъртъчни: ЖЕНСКИ СРЕЩИ ЗА ПОДКРЕПА И МЕДИТАЦИЯ.

Те са подходящи за пораснали момичета на всякакви възрасти, които търсят баланс в живота си искат да се чувстват по-леки, хармонизирани и пълни с живот и радост. 

Ще използваме силата на медитацията, хипнозата, енергийната психология, техники от позитивната психотерапия и от разнообразни подходи за работа в група. Обещавам да бъде освобождаващо, а след това и зареждащо:)

Къде? бул. Княгиня Мария Луиза 32, София, в АЙЯ – Студио за йога и масажи
Кога?  Всеки четвъртък от 19 до 20.30.

Цена? 19 лв. – посещение, 60 лв. – 4 посещения. Доведи приятелка и участвайте заедно за 28 лв.

Нужно е предварително записване чрез контактната форма на сайта: натиснете тук или на 0899 84 50 21. Отворена съм за всякакви въпроси от ваша страна, както и за мнения и препоръки относно името и всичко останало!

Поздрави, Елена

chelovek
Понякога болестта има символично звучене. Необходимо е само да се научим да разбираме езика, на който говори то с нас чрез сигналите, които ни изпраща.
 

Безуспешно се лекувате от язва? А не се ли увличате по „самоизяждане“, „гризете себе си“? Мъчат ви болки във врата? Не е ли време да махнете тези, които ви висят на врата? Гърбът ви боли? Може би сте се нагърбили с твърде непосилни задачи? Страдаете от астматични пристъпи? Помислете кой или какво не ви дава да дишате с пълни гърди, задушава ви…

„Както е невъзможно да пристъпите към лекуване на око, без да мислите за главата, или да лекувате главата, без да мислите за целия организъм, така и не може да лекувате тялото, без да лекувате душата“ — пише Сократ.

Бащата на медицината Хипократ също твърдял, че човешкият организъм е единна структура. И подчертавал, че е много важно да се търси и отстранява причината за болестта, а не само нейните симптоми. А причините за нашите телесни болежки много често се обясняват с психологическото ни неблагополучие.

Психосоматиката (гр. psyche — душа, soma — тяло) е наука, която изследва влиянието на психологическите фактори на телесните заболявания.

Психотерапевтът д-р Сергей Новиков, казва: „Психосоматиката не е просто взаимовръзка между телесното и психическото. Това е цялостен подход към пациента, който престава да бъде просто носител на някакъв орган или симптом на заболяване и се превръща в пълноценна личност със своите вътрешни проблеми и като следствие – на телесните си недъзи“.

Още през 30-те години на миналия век един от основателите на психосоматиката Франц Александер определил седем класически психосоматични заболявания – така наречената „свята седморка“. В нея влизали: есенциална (първична) хипертония, язва на стомаха, ревматоиден артрит, хипертиреоидизъм, бронхиална астма, колит и невродермит. В днешно време списъкът с психосоматични разстройства е много по-дълъг.

„По данни на Световната здравна организация от 38% до 42% от всички хора, посещаващи традиционните лекарски кабинети, са пациенти от психосоматичния профил, но аз мисля, че те са много повече“, допълва Новиков.
Стресът, дългото нервно напрежение, душевните травми, скритата обида, страховете, конфликтите… Даже ако се опитваме да не ги забелязваме и да ги забравим, да ги изтласкаме от съзнанието си, тялото помни всичко. И ни го припомня. Зигмунд Фройд пише: „Ако изгоним проблема през вратата, то той под формата на симптом се връща през прозореца“.

Бронхиалната астма възниква при попадане в дихателната система на едни или други алергени, може да се предизвика от инфекция, но и от емоционални фактори.Астмата ни застига, когато не можем да дишаме с пълни гърди от нещо или някого. Когато жизнената ни ситуация се подрежда така, че търсим и не намираме „отдушник“, живеем в тежка, гнетяща атмосфера, не получаваме и глътка чист въздух… Това заболяване може да се задейства от неблагоприятната обстановка в работата, когато шефът не дава  на подчинения си да диша. Или в дома са нахлули орда роднини, които изобщо не смятат да си ходят и обстановката е – „няма кислород“. Децата могат да боледуват от астма зарази силно контролиращите си родители, които почти ги задушават в прегръдките си.

Известният лекар, психотерапевт и писател Валери Синелников, автор на книгата „Възлюби болестта си“, смята, че повечето астматици трудно плачат: „Астматиците в реалния живот не плачат изобщо. Такива хора сдържат сълзите си, както и риданията. Астмата — това е сподавено хлипане… опит да изразиш нещо, което не можеш да покажеш по друг начин“.
Смята се, че язвата може да е провокирана от пушене, прекомерна употреба на алкохол, неправилно хранене, наследствена предразположеност, висока концентрация в стомаха на солна киселина, а също така и от бактерията хеликобактер пилори. Психологическите причини може да са продължителен стрес и особеностите на характера, присъщи на много болни от язва.

Хората с язва в повечето случаи са тревожни, раними, неуверени в себе си личности, които обаче изискват от себе си много, хиперотговорни. Те винаги са недоволни от себе си, склонни са към самобичуване и „самоизяждане“. Има даже поговорка по този въпрос – „Причината за язвата не е това, което ядете, а това, което ви яде“. Нерядко язва имат и тези, които са заседнали в някаква ситуация и им е трудно да приемат новите обстоятелства в живота си.

wpad393458_1aБолките в кръста могат да са по различни причини – травми, физическо претоварване, работа в неудобно положение, преохлаждане… Сред възможните психологически обяснения са силна емоционална реакция, хронично напрежение, в което се намираме. При непосилни емоционални и психически натоварвания човек не може да носи повече „тежкия си кръст“, нагърбвайки се с товар, който не е в състояние да мъкне.

Диабетът от гледна точка на психосоматиката не се получава от сладък живот. Точно обратното… Според психолозите тази болест е провокирана от конфликти в семейството, продължителен стрес и обида. Но базовата психологическа причина за диабета е неудовлетворената потребност за любов и нежност. При хроничен „глад за любов“ възниква желание да вкусиш поне малко от някаква радост житейска и човекът започва да „засища“ емоционалните си празноти с храна. Храната става за него основен източник на удоволствие. И на първо място – сладкото. Следва преяждане, затлъстяване, повишено ниво на захарта в кръвта и сериозната диагноза — диабет. Като резултат дори сладкото като последен източник на наслада вече е забранено.

Според Валери Синелников организмът на диабетиците им подсказва: „Ти ще можеш да си доставяш сладко отвън, само ако направиш живота си „сладък“. Научи се да се наслаждаваш. Избери си само приятното за теб. Направи така, че всичко в този свят да ти носи радост и наслаждение“.

Световъртежът е банална проява на морска или транспортна болест и е симптом на различни болести, някои от които много сериозни. Лекарите знаят какви и знаят как да ги диагностицират. Но ако безкрайното ходене по лекарски кабинети не носи резултат, а докторите са единодушни, че „нищо ви няма“, то причините могат да се потърсят на друго място.

Възможно е житейските обстоятелства и ситуации в момента да ви карат да се въртите като катеричка в колело. Или около вас се случват неща, от които ви се завива свят. А може би толкова бързо сте се издигнали по йерархичната стълбичка в работата, че за кратко време сте стигнали височина, на която ви се замайва главата?

За косопада също има обективни причини. Това са и гени, и хормонални нарушения, а и отново стрес. Често пъти косите падат усилено след тежки преживявания или нервен шок – смърт на близък, раздяла с любимия човек. Ако обвиняваме за случилото се себе си, отчаяно съжалявайки за загубеното, което не може да се върне, ние буквално „си късаме косите“. Стремителното оплешивяване нашепва: „Време е да се разделиш с всичко остаряло и излишно, раздели се с миналото си, пусни го. И тогава на негово място ще дойде нещо ново. В това число и нови косми“.

Purple Bridesmaid DressesНевралгията на троичния нерв предизвиква силна и мъчителна болка. Троичният нерв е петият от 12-те чифта черепно-мозъчни нерви, отговорни освен за всичко друго и за чувствителността на лицето. Ето какво е психосоматичното обяснение за тази раздираща болка. Ако не харесвате краката си, или размера на талията си, то тези недостатъци могат да се скрият със съответните дрехи, но лицето винаги е на показ. Освен това върху него се изписват всичките ви емоции. Но често не ни се иска да разкрият „истинското ни лице“. Влизаме в роли и слагаме маски, лепим усмивки, за да скрием истинските си преживявания. И едновременно с това не ни се иска да се „обезличим“.

Несъответствието между истинското ни лице и маската, зад която се крием, води до това, че лицевите ни мускули са постоянно напрегнати. Нашата сдържаност и вечна усмихнатост се обръща срещу нас – възпалява се троничният нерв, „парадното“ лице изведнъж изчезва, а на негово място се образува изкривена от болка гримаса. Излиза, че сдържайки агресивните си импулси, любезничейки с тези, които с удоволствие бихме размазали, ние си удряме шамар сами на себе си.

Баналната болка в гърлото също би могла да има психологически предпоставки. Кой от вас не е хващал ангина или грип точно преди класното по математика, от която ви е „дошло до гуша“? А кой не е вземал болничен, защото на работа са го „стиснали за гърлото“?Често ги боли гърло и хора, които трудно изразяват емоциите си. Те „преглъщат“ обидата, въпреки че външно изглеждат силни и безчувствени. Но зад студенината се крие бурен темперамент, а в душата бушуват страсти. Бушуват, но излизат навън, а засядат в гърлото.

Разбира се, че не всяка болест онагледява различни фрази. Не всяка хрема е знак от съдбата, но все пак имайте едно наум. Естествено, че ще потърсите лекар, ако не ви е добре и нещо ви боли. Но ако забележите, че заболяването се лекува трудно и не му влияят предписаните медикаменти или животът ви е пълен със стрес и конфликти, струва си да се замислите дали вашите проблеми със здравето не са предизвикани от неотреагирани емоции, подтиснати обиди, преживявания или страхове. Не карат ли нашите неизплакани сълзи тялото ни да плаче?

Източник: http://fithacker.ru/, превод: spisanie8.bg

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница. 

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!! 
Поздрави, Елена  

success2 0

Един ден малките жабчета решили да си организирали надбягване. Целта била да се изкачат на върха на една висока кула. Събрала се голяма тълпа да наблюдава състезанието.
Стартът бил даден и жабчетата започнали да се изкачват… Никой от тълпата обаче не вярвал, че ще успеят да стигнат до върха. Чували се подвиквания:  „Пътят е толкова труден! Никога няма да стигнат върха“. Или: „Няма начин да стигнат догоре. Кулата е толкова висока!“
Малките жабчета започнали да се разколебават. Тълпата май била права. Твърде трудно било това предизвикателство за техните мънички крачета. И едно по едно се отказвали…
Имало обаче няколко ентусиасти, които продължавали нагоре. А тълпата продължавала да им подвиква: „Стига вече! Откажете се! Вижте колко е трудно! Не може да успеете!“
Постепенно и тези упорити жабчета се отказали. Само едно не спирало. Продължавало нагоре и нагоре…
Стигнало върха и се оказало, че е самичко. Останалите се отказали по пътя.
Тълпата полудяла от възторг! Всички искали да разберат как е постигнало този подвиг! Наобиколили го, когато слязло от кулата, и започнали да му задават въпроси. Оказало се обаче, че жабчето победител е глухо.

Хубава история, нали? Можем ли да си признаем обаче, че дори целият свят да ни казва: „Давай! Ще успееш“, той трудно ще заглуши вътрешният слаб гласец, когато той нашепва: „Не можеш, не можеш, няма да успееш“ и услужливо ни напомня предишния път, когато сме се провалили?

Очакваш да ти кажа как да го заглушиш вероятно? По-добре първо направи обратното – чуй го и истински му се отдай – изучи го, усети го, подуши го… От къде идва? Твоят глас ли е това или разпознаваш интонацията на някой друг и реплика, която многократно ти е повтарял?

После отдай благодарност на това гласче, защото то ти е служило вярно, предпазвайки те, когато си нямал достатъчно сила, за да напуснеш зоната си на комфорт, да полетиш. Признай пред себе си, че от неувереността ти е имало и ползи.

Приеми я и я прегърни – тя е част от теб и колкото повече я гониш и й се дразниш, толкова повече отричаш себе си.

А ето и едно упражнение от метода на Фред Гало, наречен Усъвършенствана енергийна психология, което ще ти помогна да извървиш крачките:

EFT-KarateChopAndSoreSpots-11. Намери „карате точката“ на ръката си и удряйки леко карате точката на едната ръка в тази на другата, повтори 3 пъти: „Въпреки че съм неуверен (или въпреки че част от мен е неуверена), аз напълно и безусловно приемам и обичам себе си“.

2. Докато масажираш болезнените точки повтори същото нещо още 3 пъти.-  „Въпреки че съм неуверен, аз напълно и безусловно приемам и обичам себе си“.

3. С два пръста потупвай мястото между носа и горната устна, повтаряйки си: „Аз съм уверен в себе си“, докато усетиш промяна в начина, по който се чувстваш. Не забравяй да дишаш, докато го правиш. Това е точката за третиране на заден среден меридиан, който събира всички ян меридиани в себе си. Темите, върху които може да се въздейства с работа по него, са свързани със самоувереността.

4. С два пръста потупвай мястото в средата между долната устна и брадичката, повтаряйки си: „Аз съм ценен“, докато усетиш промяна в начина, по който се чувстваш. Не забравяй да дишаш, докато го правиш.Това е точка за третиране на преден среден меридиан. Той събира ин меридианите. Казусите, за чието отработване той може да помогне, са свързани със срам, ниска самооценка и липса на самочувствие.

5. Остани за няколко секунди в тишина и усети промяната в себе си. Следващия път, когато направиш тази практика, можеш да си избереш дали да правиш точка 1 от протокола или точка 2 – т.е. ползвай карате точката или болезнената тока. Нека да е тази, от която усещаш по-голям ефект. Ще се радвам да споделиш с мен как се почувства веднага след като направи упражнението.

6. Прави упражнението поне два пъти дневно в продължение на три седмици. Ефектът ще те изненада.

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница. 

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!! 
Поздрави, Елена  

Abusive husband

„Поддържала съм връзки, които сега разбирам, че са били просто вкопчване, не любов. Търпях какво ли не само и само да не бъда изоставена… Чувствах, че ще умра, ако остана сама. Аз и сега не обичам да съм сама. Като се случи, все звъня телефони, чатя си с някой или излизам. Тягостно ми е да съм сама.“

„Знаеш ли кога се почувствах истински обичана от него? Като бях в болницата. Тогава нямах нужда да ми казва, че ме обича, защото виждах колко е притеснен… Сега искам да ги чувам тези думи, да ми ги казва. Понякога си мисля, че ще си тръгне и ще остана сама. Това ме ужасява.“

Реални реплики на хора, които носят травмата на ИЗОСТАВЯНЕТО, с маска ЗАВИСИМИЯ. И двете са ярки и забележителни жени – правят впечатление, заемат място в пространството, приличат на хора, които са уверени и някак са си самодостатъчни. Докато говорят обаче следят реакциите ми, търсят одобрение, лесно се разплакват.

Тази статия е обещаното продължение по темата за петте травми, която започнах с В плен на отхвърлянето. Отлагам я от много време. Дали е защото разпознавам част от себе си, скрита зад маската на зависимия или е обикновен мързел, който аз наричам „липса на време за писане сайта“? Понеже съм си обещала да бъда мила със себе си, ще спра със самоанализа и ще давам по същество – такова, каквото аз го виждам в книгата на Лиз Бурбо – „Петте травми, които пречат да бъдеш какъвто си“.

Като отправна точка взимам тезата на авторката, че душата ни е дошла в този живот, за да преживее една от петте травми (Отхвърляне, Изоставяне, Унижение, Предателство, Несправедливост с маски съответно – Бягащ, Зависим, Мазохист, Контролиращ, Скован) или комбинация от тях, за по-голям разкош. Така тя си намира родители, които да й  „причинят“ травмата и опитности, които да я отключват. Тук да ни светне червената лампа, че преди да обвиняваме някой за това какви сме, трябва да знаем, че този човек е само част от НАШИЯ собствен  глобален план за самоусъвършенстване. Ясно е, че няма да берем плодовете му в този живот, но пък в следващия може и да е голям кеф. Да носим маска означава да не сме такива, каквито сме, а да придобиваме различно поведение още от най-ранна възраст, убедени, че то ще ни предпазва.

angry-woman-finger-facesКак се ражда травмата от изоставянето? 

Самата дума „изоставям“ означава да напуснеш някого, да не искаш да се занимаваш с него. Децата (респективно и ние навремето) се чувстват изоставени, когато в семейството се появи ново бебе и окупира вниманието на родителите, или пък те са твърде ангажирани професионално, или го прехвърлят за отглеждане при баба, или пък някой от родителите е болен и грижите отиват към него, а не към детето… Всичко, което невръстния мозък приема за изоставяне, а понякога и по-зрелият.  Травмата на изоставянето се преживява от родителя от другия пол и се активира през живота пак от хора от другия пол. Много често обаче, за допълнителен разкош, тя се комбинира с травмата на отхвърлянето от родителя от същия пол. Например бащата е изоставил семейството си и майката, силно депресирана от това, отсъства емоционално от живота на дъщеря си, не е на разположение.

Какви са проявленията на травмата от изоставянето? 

Маската на ЗАВИСИМИЯ се характеризира с тяло, на което му липсва тонус.  Ако то е дълго, слабо и превито, е белег за по-дълбока травма от изоставяне. То изразява точно това, което става вътре в човека. Зависимият смята, че не може да постигне нищо сам и че се нуждае от някого другиго, за да го подкрепя.  Сред петте различни типа зависимият е най-предразположен да се превърне в жертва. Той създава в живота си трудности от всякакъв вид – най-вече здравословни проблеми, за да привлече вниманието. Така той се опитва да се почувства значим, за да получи достатъчно подкрепа.

Обича да драматизира и да прави от мухата слон, защото чрез проблемите си получава внимание. Това му спестява чувството, че е изоставен. Както казва една моя клиентка: „Обичам да съм специална“. С тази травма най-често са свързани редките болести, които трудно се диагностицират. Мигрената също е чест спътник на зависимите хора, защото опитвайки се да бъдат това, което другите очакват от тях, блокират това, което наистина са.

Напомням ви, че жертвата много често обича да играе ролята на спасител, но това отново е, за да получи внимание. Разбираемо е, че зависимият обича да получава комплименти, да се чувства важен и значим, да е ярък и да изпъква. Това поведение обаче често води до болки в гърба, защото той се товари с отговорности, които не са негови.

Happy Couple Enjoying the Party

Самотата е най-големият страх на зависимия. Той е убеден, че не може да се справи с нея. Ето защо се вкопчва в другите и прави всичко възможно, за да получи внимание. Готов е да прави какви ли не пируети, за да бъде обичан, за да не го изоставят. Затруднява се също да напусне някакво място, работа, всичко, с което е свикнал. Тъгата е най-наситената емоция, преживявана от зависимия – чувства дълбоко в себе си, без да разбира, нито да може да обясни откъде идва.

Зависимият е доста сексуален – когато се чувства желан от другия, се усеща по-значим. Той често иска повече секс, отколкото партньорът си.  Ако на зависимата жена й се случи да не й се иска да прави любов, тя няма да го каже на партньора си. Ще предпочете да се преструва, че й харесва, защото не иска да пропусне случай да се почувства желана.

Колкото по-тежка е травмата от изоставяне, с толкова по-голяма сила това означава, че ти сам се изоставяш (оставяш се да паднеш) или че изоставяш други хора, ситуации или намерения. Да не забравяме, че ние упрекваме другите за всичко, което ние самите правим и не искаме да видим. Именно поради тази причина привличаме около себе си хора, които ни показват какво причиняваме на другите или на себе си.

Как се лекува травмата от изоставяне? 

  1. Никаква промяна не е възможна без приемане. Така че  първата стъпка е разпознаване на травмата и приемането й без критика и осъждане.
  2. Втората крачка е да започнеш да се чувстваш добре, дори и да си сам и съзнателно да ограничиш търсенето на толкова много внимание. Да си сам и в тишина може да бъде силно лечебен процес. Спри да се вадиш от него цъкайки по телефона и обхождайки телефонния указател. Когато станеш достатъчен сам на себе си, ще се почувстваш желан и достатъчен и за другите.
  3. Третата стъпка е да спреш да се изживяваш като Drama Queen и да се спираш навреме, когато започнеш да раздуваш проблемите си.
  4. Научи се да казваш „не“ – приеми, че не ти е нужно всички да те харесват и че не трябва да пренебрегваш себе си, заради ничия любов.
  5. Казано накратко – травмата от изоставяне се лекува с любов към себе си и усамотение.Celebrity Sweet 16 DressesБебешката тема и травмата от изоставянето Често зависимият има страха, че детето ще го измести, ще му отнеме вниманието на партньора. С по-голяма сила това важи за мъжете. Зависимата жена по-скоро се страхува да не бъде задушена от всички задължения, които детето води след себе си. В последствие обаче й харесва да усеща как бебето й е зависимо от нея – това я кара да се чувства важна и значима. Разбира се тези неща обикновено са на по-дълбоко ниво и често не се осъзнават. Могат обаче да бъдат сериозна психологическа спънка по пътя към бебето.Последното уточнение по темата е, че травмите обикновено се „предават“ в семействата. Колкото по-осъзнати и „изчистени“ сме преди да създадем деца, толкова по-лек ще е техния път. В този смисъл, когато бебето се бави, може да е благословия към рода, а не наказание.

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница. 

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!! 
Поздрави, Елена  

WomenPrison BehindBars 1427752420

„Празно ми е, нищо няма смисъл. Имам чувството, че не съществувам изобщо. Аз съм едно празно нищо.“, казва тя и вдига краката си на стола така, че сяда върху тях. Красива жена, свита като малко дете. Жена с образование и отговорна работа, която твърди, че нищо не я радва. Ще я нарека Петя.

Мая е седнала е на ръба на дивана. Не иска да си свали якето, чантата е плътно до нея. Отбягва погледа ми. Трудно й е да говори за себе си. Живее с усещането, че хората и нещата бързо й омръзват. Не се задържа за дълго във връзките, нито на работа…

Иван е млад мъж, който твърди, че няма приятели. Трудно му е да взима решения, много се притеснява от внимание. Претегля всяка дума. Дошъл е на консултация, а ми се извинява, че ме занимава със себе си… То не че имало какво толкова да ми разкаже.

Три различни души, заклещени в травмата на ОТХВЪРЛЯНЕТО, сложили си маската на БЯГАЩИЯ. (По квалификацията на Лиз Бурбо – „Петте травми, които пречат да бъдеш какъвто си.) Препускат през живота, водени от усещането, че нямат място в него. Когато нещо, някой или ситуация не им харесват, стават и си тръгват без да се обясняват. Трудно допускат хора до себе си и създават връзки. Усещането им е, че нямат какво да предложат, че не заслужават. Отлагат живота, изграждането на семейство. Опитват се да заемат възможно най-малко пространство сякаш се съмняват в правото си на съществуване.

Как се появяват травмите? 

Според Лиз Бурбо, ако душата ни е дошла в този живот, за да преживее една от петте травми (Отхвърляне, Изоставяне, Унижение, Предателство, Несправедливост с маски съответно – Бягащ, Зависим, Мазохист, Контролиращ, Скован), тя си намира родители, които да й я „причинят“ и опитности, които да я отключват. По думите й, „да носим маска означава да не сме такива, каквито сме. Придобиваме различно поведение още от най-ранна възраст, убедени, че то ще ни предпазва. Първата реакция на човек, който се чувства отхвърлен, е да бяга.“

Травмата от отхвърлянето се преживява с родителя от същия пол – т.е. той събужда травмата. Ролята на родителя от същия пол като нашия е да ни научи да обичаме, да се обичаме и да даваме обич. Родителят от противоположния пол ни учи да позволяваме да бъдем обичани и да получаваме обич.“

post-natal-depressionКак идва отхвърлянето?

Има много причини, поради които родителят може да „отхвърли“ своето бебе – ако то е нежелано, ако не е от очаквания пол, ако родителят поради някаква причина не може да бъде емоционално на разположение на детето, или пък се „затваря“ за него, когато има лоши отношения, скандали с партньора, загубил е близък човек и т.н. Според някои трактовки бебето може да се чувства отхвърлено дори, ако родителят от същия пол не е бил добре приеман от рода на другия партньор.

Представете си колко дълбока е травмата при жена, която никога не се е чувствала приета докрай от майка си и е раснала с усещането, че й е в тежест, а бащата е абдикирал от грижата за нея още преди тя да има съзнателни спомени. В разговор в по-късен момент й е обяснил, че е грешка, която изобщо не е трябвало да се ражда. Това е Петя, с която ви запознах в началото…

Според Бурбо бягащият търси самота, защото, се страхува, че няма да знае какво да прави с вниманието, което получава. В ситуации, когато не е получавал търсеното внимание от родителя като дете, е направил извода, че това е, защото не е достатъчно добър и не заслужава. Усамотява се някъде, затваря се и не допуска другите до себе си. Сам си тръгва, скрива се, а се чувства отхвърлен.

Обикновено Бягащият има малко приятели. Това е защото слага маската си, когато се чувства отхвърлен, за да не страда. Става безличен и другите не го виждат. Оказва се все по-сам и по-сам и така си намира оправдание да се чувства отхвърлен. Подразбира се, че Бягащият привлича към себе си повече опитности на истинско отхвърляне, отколкото всеки друг човек, който няма тази травма. Причината – преживяваме отхвърляне от външния свят, когато ние сами се отхвърляме.

Този, който страда от отхвърляне, подхранва своята травма всеки път, когато гледа на себе си като на нищожество, като на негоден за нищо човек, който не предизвиква никаква разлика в живота на другите, както и всеки път като бяга от някаква ситуация.

Как се лекува травмата на отхвърлянето?

Бурбо смята, че травмата от отхвърляне е на път да бъде излекувана, когато човекът започне все повече да заема своето място, когато посмее да се утвърждава, да се чувства добре в кожата си. Аз лично тълкувам това като да започне да заявява и отстоява себе си, да говори високо и ясно, да поставя граници и не на последно място да отвори сърцето си и съзнателно да започне да изгражда все по-близки и дълбоки връзки с други хора. Това означава да свали маската на бягащия, да си позволи да заема и пълни пространството, да остава в ситуации, които го паникьосват и да си позволи да пусне корени.

I_0124Когато Бягащият бяга от любовта, децата, живота…

Споделям с вас всичко това, защото често виждам травмата на отхвърлянето сред жените, които са склонни да отлагат майчинството. Основната причина за това е липсата на партньор, с когото да създадат и отгледат дете. Тази липса обаче е провокирана не от изчезването на биологичния вид „свестен мъж“, а заради невъзможността бягащата да си позволи да чувства, да спре да отхвърля себе си и респективно партньорите.

При жените, травмата от отхвърляне, която се събужда от родителя от същия пол – т.е. майката. Това може да доведе до гняв към майката и до подсъзнателното нежелание да бъдеш като нея, да изпълниш ролята на майка. В някои случаи е дори бунт към женствеността. Тогава тялото ти, твоят верен спътник, може да създаде всякакви геникологични препятствия по пътя към бебето.

Това не е диагноза, а тема за размисъл, възможна гледна точка. Дори да си разпознал себе си в думите, написани тук, това ти носи полза. Маската на БЯГАЩИЯ е била стратегия за оцеляване за теб и ти е вършила работа. В случай, че ти е натежала и искаш да я свалиш, можеш да го направиш като я видиш, признаеш и прегърнеш с благодарност. След това започваш да я слагаш все по-рядко и накрая я оставяш трайно да си почива. Да, на думи е по-просто, но нека да не забравяме, че първата крачка е осъзнаването на маската. Другото идва после, заедно с разбирането, че който има желание, намира начин.

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница. 

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!! 
Поздрави, Елена  

180215690 scaled

„Защо на мен, защо, защоооо?“ Чувала съм този въпрос от много хора – някои клиенти, други – близки и приятели. Задавала съм го и аз. Изправени пред загубата, пред неуспеха, пред безсилието да случим това, за което копнеем, питаме ЗАЩО и настояваме за обяснение. „Какво не направих, а? Къде сгреших? И докога така, докога?!“

СМИРЕНИЕТО… Не е нещо, което ми е присъщо, уча се още… Тази дума обаче напира в главата ми сякаш иска да бъде споделена, изказана и предадена нататък. То не е нито „не мога повече“, нито „отказвам се“, не е примирение, нито приемане… Бил ли си смирен? Познаваш ли усещането да знаеш, че колкото и да си перфектен, колкото и усилия да си положил, нямаш последната дума? Молил ли си се някога? Не ми отговаряй, защото и да ми кажеш „не“, няма да ти повярвам. Повечето от нас са били в моменти на безизходица, на загуба, на силно усещане за безпомощност…  Тогава се молим. Всички. Дори атеистите.

Какво е смирението? СИЛАТА ДА ПРИЗНАЕШ, ЧЕ СИ СЛАБ. Нормално е да ти е трудно, като си чувал хиляди пъти: „ти сега защо ревеш?!“, „дръж де като голямо момче/момиче“, „кога най-после ще се научиш да се оправяш сам?“

Да имаш уменията, качествата се справяш сам е едно, а съвсем различно е да знаеш, че не си ВСЕВЛАСТЕН и не е нужно да бъдеш. Ти, аз, те сме брънки от цялото и между нас има енергия и връзки. Когато аз се смирявам, ти също си малка стъпчица по-близо до това. Вървим към целта като костенурки – баааавничко, със скоростта, с която успяваме да узряваме за следващата крачка…

magical_forest_matte_by_unfor54k3n.pngЗащо ни е трудно да се смирим? Заради КОНТРОЛА – нуждата да сме нащрек и да владеем ситуацията, да не изпускаме нищо от очи, за да няма изненади… Заради СТРАХА – ами, ако падна, ако се проваля, ако ме видят смешен и жалък? Ами, ако се покажа слаб и уязвим, какъвто съм зад бронята? Ако я сваля, може би ще пронижат мекото в мен и ще боли… По-добре да се събера и да вдигна гарда.

Свикнали сме с МАСКИТЕ, които носим. Даже ги бъркаме с истинското си лице – аз съм смел, можещ, вдъхващ доверие и респект. Да, но това е егото. Кой си ти отвътре, прегърнал слабостите и страховете си? Супермен или малко, изплашено зайче? И какво, ако зайчето иска да се покаже, ще го смачкаш и натикаш обратно ли? Да, така правим, докато не осъзнаем, че в зайчето е сърцето ни и колкото повече крием дългоушкото, толкова повече губим връзка със себе си. Отказваме се от сянката си, от съществуването й и по този начин от цялостта си.

Кое ти е по-важно – лъскавата корица или съдържанието на книгата? Розовата панделка върху кутията ли ще си или подаръкът в нея? Отговори си, тогава, ако още имаш нужда, пак питай „ЗАЩО?“.

СМИРЕНИЕТО, че сме несъвършени и не перфектни, МОЛИТВАТА за подкрепа и напътствие, БЛАГОДАРНОСТТА за грижата към нас, носят вътрешно притихване. После идва светлината и радостта, усещането за закрила. 

Наскоро чух теза, че вярата в Бога е вяра в нас самите, а молитвата е разговор с това, което искаш да бъдеш. Не съм теолог, не познавам каноните и не претендирам да съм в съзвучие с тях. Знам обаче, че всеки може да се слива с божественото по свой си начин. Знам, защото го усещам.

Смирението помага да спреш да търсиш вината в другите, да спреш да обвиняваш себе си. Да продължиш, защото знаеш, че има кой да те води и всичко, случващо се с теб е за висшето ти благо. Да бъде така за всички ни!

Още по темата прочети тук: Ти водиш, аз следвам

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница. 

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!! 
Поздрави, Елена  

women digital art artwork symmetry 1920x1200 wallpaper www.artwallpaperhi.com 6

Честит да ни е пролетният месец и Баба Марта да ни закичи със здраве и благодат!
Наричат март „женският месец“ с идеята, че ние жените сме капризни, непредсказуеми и своенравни. Всичко това обаче може да се каже и по различен начин – че сме високи критерии, умеем да изненадваме и изразяваме себе си нестандартно и запомнящо се:) Така на мен ми харесва повече, а на теб?

И за да сме още по-съвършени, сме любознателни и винаги готови да учим! Може би затова понякога сме склонни да обменяме повечко информация помежду си… Няма да наричам този ни уклон с други имена. Просто ще споделя някои от изказванията на Петър Дънов по темата. Както обикновено откровенията са право в целта:

dunovГОВОРЕНЕТО ЗА ДРУГИТЕ:

Говорите ли зле за някой и за вас ще говорят зле…
…Кой каквото прави, каквито чувства го вълнуват, това е негова работа. Всеки е отговорен за себе си. Всяка постъпка се определя от последствията си. Не се месете в чуждите работи. Задачата на всеки човек е да работи върху себе си, за да се справи със своите слабости и недъзи. Що се отнася до живота на другите, то не е негова работа. Лесно е да се критикува, но който критикува, той сам трябва да даде идеален метод за живеене…

ОДУМВАНЕТО:

Обичай хората, за да не си пакостиш. Не говори лошо за никого, за да не се каляш. Защо ще цапаш езика си? Лесно е да кажеш лоша дума за човека, лесно е да го ухапеш, но ще се окаляш. Пази чистотата на душата си. Пази чистотата на своя език…
Когато критикуваш някого и говориш срещу него, ти се свързваш с него и го изчистваш отвътре. Ти му правиш добро. Затова пазете се да не се цапате…
 
Одумването изкривява посоката, по която умът трябва да върви. Защо ще се занимавате с грешките на хората? Закон е: Който се занимава с чуждите грешки, трябва да ги изправя. Има грешки, които могат да се търпят. Обаче има грешки, които са спънка за човешкото развитие. Те по никой начин не се търпят. Откажете се от грешките, които спъват вашият ум, сърце и воля…
Щом престанете да съдите, всички хора ще се отнасят добре с вас…

lotus-flower-hd-live-wallpaper-105-0-s-307x512-3ДОБРОТО:

Като мислиш за лошите черти на някого ти усилваш лошото в него и обратното. Това е закон…
Срещнеш някого – изпрати му една хубава мисъл, той ще я възприеме с подсъзнанието си, не му я казвай…

Всеки ден извършвай по едно добро дело, всеки ден казвай някому по една блага дума…
Не упражнявайте очите си в търсене на недостатъците на хората…

БЛАГОДАРНОСТТА:

Човек трябва да се стреми към мир в душата си.Че бил болен, че три дена не бил ял – той трябва да благодари. Че работите му не били уредени както трябва – пак да благодари. Човек трябва за всичко да благодари – от това зависи неговото вътрешно благосъстояние…
Доволството е вътрешен процес. Остане ли да се задоволяваш по външен начин, нещастието тръгва след теб.
Следват четири закона в Природата:

  1. Когато благодариш на Бог за доброто, то расте.
  2. Когато благодариш на Бог за страданията, те си отиват.
  3. Когато не благодариш на Бог за доброто, то си отива.
  4. Когато не благодариш на Бог за страданието, то остава и расте…
  5. Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора! Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница. Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация. Желая ви сбъдвания!!! Поздрави, Елена
  • Използвала съм фрагменти от „Петър Дънов – учителят, лечителят, пророкът“, том 2- част от подборката на Анета Попова – „За критиката и осъждането“.