everlasting love couple ring tail ring love

„Той не ме разбира! Сякаш сме на различна вълна… Аз толкова много искам дете, а на него сякаш му е все едно. Да, принципно иска, ама не бърза. Сякаш не му пука кога ще стане. Толкова самотна се чувствам…“

Тези думи са на моя клиентка, навършила 30, която се опитва да забременее и от 2 години обикаля лекарски кабинети. Няма диагноза, която да обяснява стерилитета и това покачва нивото й на тревожност. Стресът е най-голям при т.нар. неизяснен фактор. Усещането е като да си затворен в стая без врата, да се блъскаш с глава в стената и все да не можеш да направиш отвор. Не ти е ясно нито защо си зазидан в стаята, нито кой е врагът ти. Не разбираш обаче, защо човекът до теб е спокоен и докато седи уж в същата стая, има съвсем различни мисли и нагласа. Неговият живот продължава, докато твоят се срутва. Сама си.

Питам Ваня (така ще я наричам), какви очаквания е имала към мъжа си, когато го е избрала за себе си. Отговаря ми – никакви. Може ли да е вярно това? Принципно не! Липсата на очакване също е очакване. Влизаме във връзка със своите идели за отношения. Например: той да не лъже, да не ми изневерява, да ми дава свобода, да ме подкрепя, да изкарва пари, да говорим на един език, да споделяме един с друг как се чувстваме, да вярва в мен, да ме цени, да няма агресия, да ме обича безусловно, да ме приема такава, каквато съм, да ме забелязва и да се вълнува от мен…

Наскоро бях на семинар на Милан Кармели, на който някои хора изброиха по около 30 идеала, които носят и очакват от другия. Трябва да отбележа, че участниците мъже заявиха значително по-малка бройка – 6 до 10. С голямата кошница се оказахме ние жените. Нашите идеали са начин да защитим себе си във връзката. Те всъщност озвучават страховете ни. Проблемът е, че не ги казваме на глас и очакваме, че другият ще се сети. 

Да се замислим обаче даваме ли нещата, които искаме? В случая Ваня иска мъжа й да е потопен в това, което вълнува нея, да гори в темата „бебе“, да се събужда и да заспива с идеята за него и да търси начини да го постигне. Проблемът е, че „той си прави някакви си негови неща – чете си разни блогове, вълнува си се от разни работи“. Какви са те Ваня не се интересува. И защо да го прави – те са толкова по-малко важни от нейната цел? Ето го разминаването – очакваме, че другият трябва да е на нашата вълна, но не е нужно ние да сме на неговата…

Забравяме за полярността – мъжете и жените са различни като качества и преживяват света по различен начин. Дори да вземем клишето, че едните са от Марс, а другите от Венера, то се е превърнало в такова, заради истината, която носи в себе си. Различието е закодирано в нашето ДНК. Мъжете са с различни приоритети от нашите и са по-малко свързани с живота. Независимо дали си майка или не, смисълът на женствеността е да даваш живот. Дали ще е чрез дете, чрез създаване на неща, или грижа за другите, всяка от нас има нужда да се реализира в своята женственост. Мъжете обикновено искат дете ПРЕЗ жената, ЗАРАДИ нея и умението й да запали страстта им да продължат родовете си ЧРЕЗ нея. Не е случайно, че, ако се разведат и създадат ново семейство, мъжете се грижат повече за настоящата си жена и общите им деца. Причината е проста – децата са функция на жената и на връзката с нея.

Очакваме, че като имаме връзка, то трябва да мислим по еднакъв начин с мъжа. Това е пълна заблуда. Ако трябва да сме честни, когато се запознаваме с някого ние имаме интуиция за него.Обикновено имаме усещане какво можем и не можем да очакваме от този човек. Често избираме обаче да си затворим очите пред нещата, които виждаме и да смятаме, че ще се напаснем, стиковаме. Нещата, които са ни се стрували странни и дори чаровни във въпросния човек, обикновено започват да ни дразнят в последствие.

6925637-man-woman-couple-mood-heart-paper-love-feelings-handsНужно е да поемем отговорност за изборите, които сме направили – нека да помислим и честничко да си признаем пред себе си кои са предупредителните сигнали, които светнаха пред нас, когато за първи път си помислихме, че можем да бъдем в двойка с въпросния човек? Какво знаех аз тогава, а не казах? Отговорът на Ваня беше – „знаех, че инициативата винаги ще е моя, ще печеля повече, ще се грижа повече и че той никога няма да бъде особено успешен или отдаден на това, което прави“. Разплака се, казвайки това. За първи път тя прозря и призна пред себе си, че всъщност си е избрала този мъж, такъв, какъвто е, а има огромни изисквания към него да бъде друг.

Можем да предоговаряме. Това е изходът, ако сме недоволни, а избираме пътя да се борим за задълбочаване на връзката си. Как да го направим? С открито сърце и смелост. Седнете и напишете от кои са нещата, от които ИМАТЕ НУЖДА. В какво имате нужда да бъдете подкрепени? Кое е истински важно за вас и какво очаквате от партньора. Нека той да направи същия списък.

Споделете с партньора вашите НУЖДИ. Без да се връщате към миналото, без да обвинявате и да влизате в ролята на жертва.

Аз се чувствам, имам нужда, моля те, би ли… Това е формулировката, която можете да използвате. В случая на Ваня – „Аз се чувствам сама по пътя към бебето. Имам нужда да усещам подкрепата ти. Моля те, можем ли да обсъдим въпроса? Можеш ли, когато следващия път ходя на лекар, да дойдеш с мен? Може ли заедно да потърсим клиника, на която да се доверим? Моля, нека да обсъдим какви са възможностите да имаме бебе, какви са изходите за нас?“

Правете компромиси, а не жертви. Подходете делово към предоговарянето на условията във вашата връзка – колкото по-ясни сте в очертаването на правилата и задълженията на всяка от страните, толкова по-регламентирани и ясни ще са отношенията ви. Коментирайте, докато стигнете до ситуация „печеля-печелиш“. Отнема време, но е единственото, което си струва в дългосрочен план.

Бъдете честни – има нещо дълбоко сбъркано във връзката ви, ако истината може да я разруши. Би било жалко обаче, ако падне в жертва на неизказани страхове, премълчани очаквания, преглътнати недоволства и липса на грижа към нея.

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница. 

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!! 
Поздрави, Елена  

dessy glavna 2

Срещнах млада и усмихната жена в гримьорната на Канал 3 преди няколко месеца- и двете щяхме да участваме в следобедния блок. От екрана разбрах, че е написала книга – „Щастлива и красива бременност като моята“ и си казах – ето един човек, дръзнал да излезе от клишето „да чукнем на дърво“ и „тихо, да не чуе Дявола“ и се е  похвалил публично с лекотата на нещо толкова лично и интимно. После разбрах, че средствата от продажбата на книгата отиват за закупуването на кувьози – кауза, която си струва да подкрепим. 

В сайта, в който обикновено пиша за трудно постигнатите и дълго чакани бременности, е време да споделя и за пътя на една майка, изпълнен с лекота. Представям ви Десислава Николова. 

Деси, преди 10 години виждала ли си себе си в ролята на писател? Какво те провокира дебютът ти да бъде точно с „Щастлива и красива бременност като моята“?

Преди 10 години точно бях приета в Академията на МВР и с идването в големия град буквално не знаех къде се намирам…. голяма промяна, голям стрес… Фокусът ми беше да се адаптирам и определено не ми е хрумвало да пиша книги и не съм имала осъзнатост да си правя дългосрочни планове. За щастие сега вече знам колко е важно човек да има ясни цели за годините напред. Но това, което съм знаела и съм правила още от тогава, е да чета книги и да прилагам мъдростта в живота ми… И на пръв поглед нищо да не променя прочетеното.  Натрупвайки се с времето, виждам колко много то е допринесло за по-доброто ми качество на живот.

И през периода на бременността аз вече бях живият пример за щастлива и красива бременна жена, отговорна за живота си, благодарна за това, че ще бъда майка, поддържаща духа и тялото си, синхронизираща успешно време за себе си, семейство, приятели, работа…  На фона на всичко това, съчетано с възхищението на приятелите ми „как е възможно бременната жена да е всичко това“ и с появилото ми се желание да съм полезна на бъдещите и настоящи родители с моята позитивна гледна точка, започнах да пиша книгата „Щастлива и красива бременност като моята“.

dessy bookКажи ми повече за своята благотворителна кауза и защо избра парите от продажбата на книгата да отиват точно за кувьози? 

Всички средства от продажбата на книгата се събират за закупуването на кувьози.  Идеята за тази кауза се роди, когато в осмия месец от бременността имах силни контракции и разбрах нуждата на недоносените бебета от здрави и нови кувьози, за да се доразвият, да нямат трайни увреждания и да бъдат пълноценни хора. След като родих, вече усетих напълно това космическо щастие да си родител, да гушкаш здравото си, красиво бебенце. В знак на благодарност към това, което имам аз, реших, че поне малко ще допринеса за щастието на другите родители и техните бебенца. Утвърдих в съзнанието си, че това е точната кауза и наименувах проекта „Подари щастие“.

Каква е рецептата за щастлива бременност?  

Рецептата според мен е да даваш най-доброто от себе си, да вярваш, че получаваш винаги най-доброто и ти предстой още по-добро.  Вярвам в силата на положителната нагласа и в това, че трябва да се потрудиш за резултатите. Повече тънкости за по-щастлив живот през бременността и не само, всеки може да намери в самата ми книга. Тя очертава най-важните промени, които човек ако предприеме бързо ще се убеди, че за да е по-щастлив и по-красив не му е нужно нищо повече от желание.

Какво за теб е щастие?  

Щастието за мен е да виждам, че положените грижи за каквото и да е (здраве, добри отношения, финанси) се възнаграждават и бера плодовете.

Щастие за мен е да развивам качествата си, да вярвам, че мога да създавам реалности. Вярата в себе си и че най-доброто предстой, ми носи щастие.

Щастлива съм, че винаги виждам положителната страна на нещата и така всичко, което ми се случва в живота го възприемам като част от играта.

Щастие е да осъзнаеш, че то си е в нас винаги и се събужда, когато разберем, че никой с нищо не ни е длъжен и виновен; че ние сме си капитаните на кораба и отговорността за всичко, което е в живота ни си е наша. Е, това изисква воля, сила, готовност…но целта е важна – изборът да бъдеш щастлив!

Какво би желала да постигнеш с книгата си? В какво виждаш мисията си? 

Искам лекичко чрез проекта с книгата да се запечата в ума на хората, че:

  • Всичко в живота е постижимо, колкото нереално и трудно да изглежда в очите на другите, важното е ти да си вярваш;
  • Не е необходимо да си страдал, за да цениш това, което имаш.
  • Щом този проект събира толкова много положителни, отговорни и развиващи се хора, значи държавата ни има и друга страна различна от тази, която се дава по новините.
    А за мисията ми – искам да бъда пъстро, красиво, благоуханно, многогодишно цвете в градината на живота.dessy sportОт какво се подхранва твоят ентусиазъм?

От детска наивност (смее се)…ентусиазмът специално за развитието на проекта „Подари щастие“ се подхранва от благодарността за това, което имам; от любовта към децата; от това, че виждам резултатите – една книга, наистина помага на жените да бъдат такива каквито искат, да са по-положителни, да са по-вярващи в себе си, да се справят със страховете си, да имат смелост да родят естествено – получава се една спирала на ентусиазма нагоре – колкото повече даваш, толкова повече ентусиазъм получаваш.

Казват, че откъдето и да тръгнеш, все до себе си стигаш. Какво научи за себе си, пишейки книгата? 

Проектът с книгата ми е голям учител – затвърдих си много убеждения, научих много неща и си ги записвам. Тотално ми се утвърди мнението, че заобикалящият ни свят е отражение на нашия вътрешен и когато се променяме отвътре проектираме резултатите навън. А книгата е моят начин на живот по принцип, така че тя е полезно четиво за всеки без значение пол и възраст. Тя е моето второ детенце, а първото – Никола вече почти изцяло е усвоил и прилага написаното в нея.

Какво би казала на разочарованите от своите загубени (или все още неслучили се) бременности жени, които четейки това интервю, може би ще си кажат: „лесно й е на нея, широко й е около врата“? 

Ще ги помоля да направят съпоставка между малко дете-майка му и човека-Вселената, Висшата сила, Бог (кой в каквото вярва) и да осъзнаят, че ние сме както малкото дете, което иска от майка си нещо, дърпа се, тръшка се, плаче, знае, че го е заслужило или пък му го взимат без причина и т.н., но майката го обича безусловно и винаги иска за него най-доброто и ще му го даде в най-добрия момент, може би сега още не е пораснало детето…. Ще му го даде, когато е готово! Вселената ще ви даде всичко, за което мечтаете, защото всеки иска детето да му де щастливо, а за нея няма невъзможни неща.

И не пропускайте шанса на днешното време да си помогнете с алтернативна медицина, да поработите с психотерапевт върху болките и травмите, които имате.

По този въпрос „лесно й е на нея, широко й е около врата“ – още откакто се помня мама ми е казвала да се гледам себе си и да се сравнявам с вчерашната аз. Мама е мъдра жена и с този неин урок ме е научила да не завиждам, а да се радвам на чуждите успехи, а когато човек има нужда от помощ – ако мога и иска помощта ми да му помогна, а ако ли не – неговата ситуация да не става моя тема за обсъждане. Каква пък мъдрост е това ли – ами да не си пилееш енергията напразно, а да можеш да я насочваш.

За какво си мечтаеш? 

За не чак толкова много неща, колкото имам усещането, че мога да си пожелая. Уча се да мечтая и да си очертавам пътя напред в различните сфери на живота в дългосрочен план. Принципът „Искай и ще ти се даде“ ми е основен в живота. Затова си позволявам да искам, но не се вкопчвам в желанията си и не забравям, че за всяко нещо трябва да платиш нужната цена.

Благодаря на Деси за ентусиазма и за силата да твори добро. Каня ви да подкрепите проекта й и благотворителната кауза като си купите книгата

Ако пък вие сте готови да споделите своята история, аз с радост ще я публикувам, за да предадем вярата, надеждата и любовта нататък. Пишете ми чрез контактната форма на сайта, ако искате да дадете гласност на своите преживявания и осъзнавания. За някой конкретен човек те могат да се окажат точно подкрепата, от която има нужда в момента. Заедно сме силни! 

За да виждате моите ежедневни публикации, ви каня да се присъедините към Facebook страницата на блога. Ако харесвате статията, ще се радвам да я споделите. 

P.S. Добре дошли сте и на Женски срещи за подкрепа и медитация всеки четвъртък – много ги обичам!

pexels photo 51305

Снощи работих с група прекрасни жени по темата „Партньорство и проекция“. Гледах очите им, вълнувах се от емоциите им и си мислех колко хубаво би било да има такива групи и за мъже – водени от мъже, съпреживени, истински, безкиселинни и подкрепящи.

Днес ми попадна текст (в edna.bg), написан от мъж, преминал през тежък развод. Той е психолог и се казва Gerald Rogers. Мисля, че е добре, да се чете и препрочита.
Мили мъже, специално за вас! Дами, моля, помогнете ми, да стигне до тях:

Ето какво пише мистър Роджърс в социалните мрежи:

Очевидно не съм специалист по взаимоотношения. Но всички обстоятелства, свързани с развода ми, ме накараха да погледна от друг ъгъл.
След като изгубих жената, която обичам, и 16-годишен брак, това са нещата, които исках някой да ми беше казал:

1. Не спирайте да я ухажвате. Не спирайте да ходите не срещи.

НИКОГА не приемайте жената до себе си за даденост. Когато я попитахте дали иска да се омъжи за вас, вие обещахте да бъдете мъжа, който ще притежава сърцето ѝ и яростно ще го защитава. То е най-важното свещено съкровище, което притежавате. ТЯ ИЗБРА ВАС. Никога не го забравяйте, и никога не ставайте мързеливи в любовта.

2. Пазете сърцето си.

Пазете сърцето си със същата отдаденост, с която защитавате и сърцето на жена си. Обичайте себе си, обичайте целия свят, но пазете специално място в сърцето си, което да не допускате никой друг освен съпругата ви. Нека то да е винаги готово да я пусне вътре и да не позволява на никого другиго да влезе там.

pexels photo 2197763. Влюбвайте се ОТНОВО и ОТНОВО и ОТНОВО.

Непрекъснато се променяте. Не сте хората, които сте били в деня на вашата сватба, и след 5 години няма да сте хората, които сте сега. Промяната ще дойде, затова трябва всеки ден да се преизбирате отново и отново. ТЯ НЕ Е ДЛЪЖНА ДА ОСТАНЕ С ВАС и ако не се грижиш добре за сърцето ѝ, тя ще го даде на някого другиго или напълно ще ви изолира и лиши от всякаква възможност да си го върнете. Не спирайте да се борите за любовта ѝ, сякаш я ухажвате за първи път.

4. ВИНАГИ ТЪРСЕТЕ НАЙ-ДОБРОТО в нея. Фокусирайте се върху нещата, които обичате. Така те ще се увеличат.

Ако обръщате внимание на нещата, които ви дразнят, вие ще виждате единствено това. Ако обръщате внимание на нещата, които обичате, вие ще бъдете изпълнени от любов. Правете го до такава степен, че в един момент да не виждате нищо друго освен чиста любов. Тогава ще се почувствате като най-големия късметлия на света, защото имате тази жена до себе си.

5. НЕ Е ВАША РАБОТА ДА СЕ ОПИТВАТЕ ДА Я ПРОМЕНЯТЕ.

Ваша работа е да я обичате, без да очаквате да се променя. А ако тя се промени, обичайте това, в което се превръща, независимо дали го искате или не.

6. ПОЕМЕТЕ ПЪЛНА ОТГОВОРНОСТ за чувствата си.

Жена ви не е длъжна да ви кара да се чувствате щастливи и тя НЕ МОЖЕ да ви направи нещастни. ВИЕ сте отговорни за вашето лично щастие, оставете го да прелее във връзката ви и в любовта ви.

7. НИКОГА НЕ ОБВИНЯВАЙТЕ жена си, ако сте разочарован или ядосан заради нея. 

Те са ВАШИ емоции и ВАША отговорност. Когато се почувствате така, спрете се и помислете къде се крие проблемът, какво не е наред с вътрешния ви свят. Вие сте били привлечени от тази жена, защото в нея сте видели най-подходящия човек, който да излекува раните от детството ви. Когато излекувате себе си, няма да се чувствате неудовлетворени заради нея, дори ще се чудите защо някога сте бил.

The wedding free license CC08. ПОЗВОЛЕТЕ на жена ви да бъде СЕБЕ СИ.

Когато тя е тъжна и разстроена, не е ваша работа да поправяте нещата, ваша работа е да БЪДЕТЕ ДО НЕЯ и да и покажете, че всичко е наред. Накарайте я да знае, че ще я чуете, че тя е важна за вас и че вие винаги ще бъдете нейна опора. Женската душа е буря от емоции и ако сте силни и не я съдите, ще спечелите доверието ѝ и така тя ще отвори сърцето си за вас. НЕ БЯГАЙТЕ, КОГАТО ТЯ Е ТЪЖНА. Бъдете до нея, нека тя знае, че няма да ходите никъде. Не само я слушайте, опитвайте се да ЧУЕТЕ дори това, което премълчава.

9. БЪДЕТЕ ГЛУПАВИ.

Не се взимайте прекалено насериозно. Смейте се. Разсмивайте я. Смехът прави всичко по-леко.

10. ДОКОСВАЙТЕ ДУШАТА ѝ всеки ден.

Научете нейния език на любовта и специфичните неща, които я карат да се чувства важна и ОЦЕНЕНА. Накарайте я да направи списък с 10 НЕЩА, които я карат да се чувства обичана. Запомнете ги, нека те станат ваш приоритет, за да я накарате да се почувства като кралица.

11. ЖИВЕЙТЕ СЕГА.

Не ѝ давайте само времето си, а вашето внимание и вашата душа. Направете всичко необходимо да изчистите съзнанието си, за да бъдете с нея НАИСТИНА. Дръжте се с нея така, сякаш е най-ценният ви клиент. Защото е.

12. ПРИЕМАЙТЕ Я КАТО СЕКСУАЛЕН ОБЕКТ.

Омагьосвайте я с мъжката си сила, проникнете до най-дълбоките дебри на душата ѝ. Накарайте я да се разтопи, защото знае, че сте до нея.

13. НЕ БЪДЕТЕ ИДИОТИ.

Но и не се страхувайте да правите грешки. И вие, и тя ще грешите. Учете се от грешките си. Не е нужно да сте перфектни, просто не бъдете прекалено големи идиоти.

14. Дайте ѝ СВОБОДА.

На една жена толкова ѝ е свикнала да се раздава непрекъснато, че понякога има нужда да остане сама, за да се погрижи за себе си. Понякога има нужда да се махне, да избяга. Ако я пуснете на свобода, тя сама ще реши да се върне. Насърчавайте я да отделя време за себе си, ОСОБЕНО след като ви се родят деца.

15. БЪДЕТЕ УЯЗВИМИ.

Не е нужно всичко да ви е наред. Бъдете готови да споделите чувствата си, страховете си, да признаете грешките си.

16. БЪДЕТЕ ИСКРЕНИ.

Ако имате доверие един на друг, трябва да сте готови да споделяте ВСИЧКО. Особено нещата, които не искате да споделите. Иска се много смелост, за да обичате напълно. Иска се много смелост, за да ѝ позволите да ви обича такива, каквито сте, с всички ваши добри и лоши черти. СВАЛЕТЕ МАСКАТА.

17. НЕ СПИРАЙТЕ ДА СЕ РАЗВИВАТЕ. 

18. НЕ СЕ ПРИТЕСНЯВАЙТЕ ЗА ПАРИТЕ.

Парите са игра, научете се да играете заедно и да я печелите. Конфликтите между съотборници не са полезни. Намирайте начини да си помагате взаимно, да обедините усилията си, за да успеете.

19. ВИНАГИ ПРОЩАВАЙТЕ.

Мислете за бъдещето, вместо да си губите времето с мисли за миналото. Грешките в миналото ви са едно тежко излишно ремарке, което тежи и на вас, и на съпругата ви. ПРОШКАТА Е СВОБОДА. Освободете се от тежестта и винаги избирайте любовта.

20. ВИНАГИ ИЗБИРАЙТЕ ЛЮБОВТА.

Накрая това е единствения съвет, от който имате нужда. Ако това е вашият основен принцип, който ръководи решенията ви, няма нищо, което да застраши брака ви и щастието ви.

Любовта винаги устоява!

Мили момичета, представяте ли си какво ще бъде, ако мъжете ни направят за нас всичко това, а ние им отвърнем със същото!?

ЛЮБОВ ви желая, не привързване!

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница.
Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация.
Желая ви сбъдвания!!!
Поздрави, Елена  

20703

Толкова много време не съм писала тук, че в главата ми са се подредили пластове от неизречени думи. Понякога се изкушавам да се направя, че не ги виждам и да отпраша напред, уж свободна от тях. Друг път – изглеждат толкова много и непосилни за „разтребване“, че ги отлагам като пролетно почистване през януари. После пък се обиждам на обстоятелствата: не се отваря пространство за споделяне – мое и лично. Фокусът е към разгромяването на скалите, които оковават другите. Един се освободи, идва следващият, още по-превит под тежестта…

Днес денят ми започна с вкуса на нечия чужда обида, която замига на екрана на телефона: „Не издържам вече този човек да ме унижава и обижда с поведението си…“

В главата ми се завъртя светулката на истината: „Другият ти е огледало. Не той те обижда, а ти се обиждаш.“ Сетих се за една реплика (май на Стайнбек), че обидата зависи от интелигентността и чувството за сигурност. Изразът „кучи син“ може да обиди само човек, който не е съвсем сигурен в майка си… Обаче не всеки има уши да чуе това и отворено сърце, за да остане на страната на любовта.

Всички познаваме Нейно Величество Обидата. Има много лица – надменна и мълчалива като снежна кралица, разгорещена и опасна като мълния, посичаща като самурайски меч, затръшваща врати като тийнейджърка, окончателна и неумолима като смъртта.

Общото между всичките й проявления е, че Обидата разрушава любовта. Всеки, който обижда и всеки, който се обижда, наранява себе си. Наранява душата и тялото си. Трупа се напрежение,  което се отразява на цялостното физическо състояние и дори на обмяната на веществата. Обидата, която задържаме в себе си, е лоша енергия, която предизвиква язва на стомаха и на дванадесетопръстника, тумори, обриви и главоболие, мигрена и др. Причината – между човешкия ум, емоции и тялото има неразривна връзка. Всяко емоционално и психическо състояние оказва влияние на физическо ниво. Повтарям и за вас, и за себе си: всяко емоционално и психическо състояние оказва влияние на физическо ниво.

Какво да правим, ако сме склонни да се обиждаме?  Ще отговоря с прекрасна приказка, която ми попадна наскоро:

nevestulka mustela nivalis„Някога, много отдавна, когато хората започнали да общуват помежду си, в човешката душа се заселило малко, но хищно животинче. Името му било Обида. И оттогава станало постоянен спътник на човека.

Като всяко зверче, то безпогрешно надушвало най-слабите и нападало първо тях. Било малко и пъргаво и бързо се промъквало в душата на човека. Първоначално било безобидно и невзрачно. То самото не се чувствало добре там и се опитвало да си тръгне.

Някои хора не му обръщали никакво внимание и веднага го пускали да си върви. Оказвайки се на свобода, то бързо умирало. И забравяли за него.

Други обаче започвали да се вглеждат в него. Колкото повече се вглеждали, толкова повече им харесвало то. И започвали да го опитомяват – хранели го, грижели се за него и все повече свиквали с присъствието му. А то пък се настанявало все по-удобно и все по-често напомняло за себе си.

Нещастно и объркано животинче било Обидата. То самото не било много сигурно в себе и понякога само започвало да търси път навън, но бързо срещало себеподобни и се обърквало още повече.

Най-ревностният му благодетел и закрилник, който не му позволявал да си тръгне, била Гордостта. Защото такава била нейната природа. Тя винаги заставала на пътя му и го връщала обратно.

Един от добрите му другари бил Гневът. Когато се срещнели с него, те веднага си подавали ръка и се вкопчвали един в друг, подкрепяли се, градели общи планове. И дори и единият да се опитвал да избяга, другият не му позволявал. И така си растели заедно.

Обидата било вечно гладно и ненаситно животинче. То все си търсело храна и тихичко похапвало каквото намери. И яде ли, яде… Яде отвътре. Колкото повече яде, толкова повече расте.

Когато било добре нахранено и гледано, то израствало, ставало голямо и важно. Заемало все по-голямо място и се чувствало все по-уютно в бедната човешка душа. Колкото по-голямо ставало, толкова по-големи ставали и верните му другари – Гневът и Злобата.

А човекът ставал все по-слаб. Започвал да боледува, да се чувства зле. Но вече толкова бил свикнал със своя питомец Обидата, че и през ум не му минавало най-простото и очевидно нещо – да се раздели с малкия звяр, превърнал се в хищник, и да го пусне на свобода.

Обидата обаче имала и един голям враг. И той се наричал Прошка. Срещнело ли се с нея, зверчето, колкото и голямо и наперено да било, тя го поглеждала снизходително, усмихвала се кротко и го повеждала към изхода.“

И тук идва най-същественото според мен – прощаваме не заради другия, а от любов към себе си. Ако не извадим трънчето на обидата навреме, то започва да влиза все по-навътре, да набира и да боли. Нас ни боли, а не другият.

Как да подкрепим себе си и тялото си, за да можем да освободим задържания гняв на обидата? 
Като се свържем със сърцето си и го отворим за безусловната любов към себе си. Разковничето е, че за да я изпитваме към другите, за да имаме разбиране и състрадание към тях, ни е нужно първо да ги изпитваме към себе си.

ht meridianЕто и нещо съвсем конкретно, което можем да правим, за да се подкрепим по пътя на любовта – да подсилим меридиана на сърцето.
Как? Намерете крайната точка на меридиана – върху кутрето – на кожата на долния ъгъл на нокътя (откъм безименния пръст). Потупайте я с двата пръста на другата ръка, казвайки: „Нося прошка в сърцето си. Обичам себе си и другите“.
Повтаряйте поне по три пъти всяка сутрин в продължение на три седмици. Според дълбочината на проблема можете да правите упражнението няколко пъти на ден. Пийте много вода, за да изведете отделените токсини от тялото. Ефект винаги има, зависи не от настройката, а от постоянството ви.

Пожелавам ви слънце в душите! Ако искате да научите още полезни и лесно приложими техники от Усъвършенствана енергийна психология по метода на Фред Гало, сте добре дошли всеки четвъртък от 19 часа на Женски срещи за подкрепа и медитация.

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница.

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!!
Поздрави, Елена  

ph 123061

Късмет – пожелаваме си го често помежду си, наред със здравето и любовта. Какво е да имаш късмет? Да спечелиш от тотото? Да намериш банкнота на улицата? Запъхтян да хванеш влака в последната минута? Да срещнеш сродната си душа? Нечия ръка да те задържи точно преди да се стовариш на земята като гюле?

А късмет ли е да фалираш и да се научиш да управляваш по-добре парите си? Да изпуснеш влака и да срещнеш любовта? Да изгубиш работата си и да намериш призванието си? Да не успяваш да станеш родител с лекота, но да градиш себе си и връзката си по пътя? Късмет ли е стройната картинка на живота ти да се разбие на пух и прах и да започнеш на чисто?

Да, факт е, че докато си в помийната яма няма как да ти мирише на рози и докато си в дупка не се и сещаш да се любуваш на небето. Искам обаче да напомня на вас и на себе си, че когато губим, не е ясно какво печелим. Ще го направя чрез текста на Аглая Датешидзе – руски психотерапевт, наречен „За превратностите на живота, които ни лекуват и преобразяват“

Ако имате късмет, ще останете сами. Съвсем самички – до вас няма да има никой и ще ви се наложи да потърсите опора на земята и да повярвате в себе си.

Ако имате късмет, ще дойде момент, когато животът ще ви удари, за да ви разполови като орех и извади наяве сърцевината.

Ако имате късмет, ще почувствате болката. Толкова ще ви боли, че тая болка ще ви накара да умирате, за да може да се преродите отново.

Ако имате късмет, ще плачете. И тези сълзи никой и нищо не ще може да спре. С тях ще дойде освобождението, а после – истинският живот.

Ако имате късмет, ще бъдете уязвими. И няма да успеете да го скриете от другите. Тогава ще узнаете, кои са с вас, и кои не.

Ако имате късмет, няма да знаете отговорите на въпросите. И тогава ще се наложи да потърсите своята истина.

Ако имате късмет, ще се разочаровате от хора, идеи, учители и добри вълшебници. И преживявайки това, ще може да видите реалния свят.

Ако имате късмет, няма да има от кого да поискате съвет. Съвсем от никого. И ще трябва да откриете вътрешния си компас.

Ако имате късмет, ще ви бъде непоносимо, толкова много, че ще трябва да направите нещо с това или да се отпуснете и да позволите на света да направи нещо с вас.

Ако имате късмет, ще губите, ще се заблуждавате, ще бъдете предадени и почти смазани. И това „почти” ще набразди лицето ви с бръчките на мъдростта. А опитът ще остане с вас за цял живот.

Ако имате късмет, ще останете без пари. И ще се наложи да встъпите в истински отношения с хората, на които по-рано просто можехте да платите.

Ако имате късмет, ще имате страшно много пари и ще стигнете дъното на отчаянието, когато се сбогувате с илюзията, че щастието е в тях.

Ако имате късмет, далеч не всички ще ви обичат. И ще е нужно да настроите вътрешната си ценностна система. А желанието да се харесате на всички ще отпусне примката, стегнала гърлото ви.

Ако имате късмет, някой много близък ще се отвърне от вас. А вие ще научите цената на миговете щастие.

Ако имате късмет, ще се сблъскате с любимите лице в лице. И ще има две истини. Тяхната и вашата. И ще почувствате кънтящото пространство между отделни вселени, които едва се докосват.

Ако имате късмет, вие ще издържите на всичко това. И ще откриете начин да се преобразите, да преживеете онази вътрешна алхимия, която създава от болката красота, от гнева – смирение, от страха – постижения, от радостта – вдъхновяващ пример. Вината и срамът пречистват душата, както чистачът измита стария боклук. И белезите се превръщат във врати.

Ако имате късмет ще дойде точният момент …“

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница.

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!!
Поздрави, Елена  

Funny Husband Wife Cartoons Pictures 5 e1495179200564

„Не е лесно да си жена! Знаеш, че си създадена да направиш някой мъж щастлив, обаче е трудно да намериш къде се е скрил тоя нещастник.“ – смях се с глас на сутрешното си откритие в нета! Ми да, ти си изкарала цял ден да се киприш, гласиш, сушиш, опъваш, нагласяш, пристягаш, наточваш… Отиваш издокарана на поредния бар/купон/среща, пълна с очаквания за съвършения миг, когато ще разпознаеш любовта… Чакаш, оглеждаш се, въртиш очи, атакуваш може би. После удря дванадесетият час и принцът се превръща във фъфлеща тиква, а в главата ти кънти: „дали аз закъснях или времето бързашеее“…

Истината е, че вероятно си подранила!

Подранила си да търсиш Него, единственият, преди да си обикнала племето му. Онова мъжко племе, което много ясно надушва мъжемразките. Инстинктът им работи безпогрешно и като детектор улавя разочарованието, болката, неудовлетворението, скрито зад дълбокото деколте. О, да, гледката, която то разкрива е кукичка, която може да ги закачи за определено време, но не е достатъчно силна, за да ги задържи.

За да привлечеш/хванеш мъж или да се оставиш да бъдеш намерена от него, е нужно да обичаш мъжете, да ги уважаваш и зачиташ. Тогава сензорите им улавят одобрението, благоразположението и това им дава крила. Ама не такива, които да ги носят с 200 надалеч от теб, а такива, с които да те прегърнат и да те вземат за себе си.

ab7334abeef7f6eb795d0ab7ccc0d10fКрушата си има опашка, а неодобрението към мъжете (да не кажа омразата) си има корен.

  • * Може да е в разочарованата от мъжете майка, която с цялото си поведение ти показва, че те за нищо не стават и на тях не може да се разчита. Или пък, кардинално е решила въпроса като ги е отписала от живота си навеки, след като баща ти й е разказал играта.
  • * Може да е в матриархата, който са наложили прекрасните, силни, можещи и справящи се жени в твоя род – мъже има, но те са някак в периферията и със съвсем не такава значимост в заедността.
  • * Може да е в това, че не зачиташ и уважаваш баща си и не го приемаш. Да, той може наистина съвсем да не струва, но е те е създал и докато не го признаеш и реабилитираш, няма как нито себе си да приемеш докрай, нито мъжете да ти станат мили и драги.
  • * Може да е в онзи гадняр, който се подигра с чувствата ти на времето или в онзи смотаняк, който те заряза, тъкмо когато се отпусна и истински го заобича… Лошата новина е, че докато ги наричаш с тези „мили“ епитети и ти горчи, когато се сетиш за тях, на любовния фронт няма да потръгне. Просто защото ти не си на разположение емоционално – все още си ангажирана с тях.

Варианти много, коренова система богата и здрава, оплетена и мощна…

И сега накъде? Ами пак натам – навътре към теб, към раните и белезите. Има ли някоя, дето кърви? Има ли белег, който дамгосва? Ако има – лекувай с много емпатия към себе си, намери някой, който да обработи раната и да ти помогне с превръзките…

Ако не виждаш следите – пак потърси. Как възприемаш мъжете? Доверяваш ли им се? Харесваш ли ги? Карат ли те да цъфтиш? Имаш ли предубеждения, глобализации и печати към тях?  И дори да смяташ, че са „от един дол дрянки“, пак не забравяй, че в точния момент някои от тях са сочни, сладки и много полезни!

Желая ти късмет по пътя към любовта и искам да ти споделя от първо лице, че има жаби, които се превръщат в принцове, след като дълго ги целуваш. Слава Богу има и принцове, които остават такива и след като удари дванадесетият час. Днес моят ме събуди, слагайки пореден пръстен на ръката ми – 10  години след халката и почти 12 след първия. И не, не е идеален, нито безгрешен, също като мен 🙂

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница.

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!!
Поздрави, Елена  

famme universe

Нали сте чували, че много хубаво не е на хубаво, че прекален светец и Богу не е драг? Сигурно са измислени от някой, който доста си е падал по хапването, пийването и както се казва по „тези три неща“. „Човещинка“ е въздишал той, докато блажено е надигал чашката с винце и е примлясквал с наслада, изтегнат под някоя сянка…

Мислите ми литнаха в непредвидена посока и ги връщам обратно, за да споделя няколко думи за т.нар. „женска енергия“, в защита на която се надига все по-френетична вълна. Преди да сте ме линчували, за протокола да отбележа, че съм категорично „за“ свързването с нея, за подклаждането и подсилването й с практики, ритуали, танци и т.н. За да си здрава жена, да живееш с лекота и радост, да изпитваш удоволствие, наслада и да си привлекателна за себеподобните си и от двата пола, е нужно да развиваш енергията ин. Тук обаче идва голямото НО:

  1. Женска енергия притежават и мъжете и жените. Същото важи и за мъжката енергия. Ако сме обърнали гръб на женската енергия ние не умеем да се обвързване емоционално, не можем да приемаме себе си и другите такива, каквито сме. Ако сме скарани с мъжката енергия в нас, страда самооценката и умението да се отстояваме и да постигаме.
  2. Анима и Анимус (архетипи, въведени от Юнг. обозначаващи нашата вътрешна жена и вътрешния ни мъж) си взаимодействат вътре в нас и ни влияят. От тяхната интеграция и цялостност зависи как се чувстваме ние и какви партньори избираме в живота.
  3. Според Ошо, когато се влюбваш в някого, ти се влюбваш в огледалото на твоя вътрешен мъж/жена. Сега сигурно всеки, преживяващ нещастна любов, си мисли, че огледалото му е криво. Всъщност пълноценните връзки, за които мечтаем, могат да се случат само след като ние самите сме цялостни и пълноценни. Това означава да сме интегрирали полярностите в себе си, защото външният ни живот в по-голямата си част е отражение на вътрешния ни свят.
  4. Д-р Рюдигер Далке твърди, че съвършеният човек е андрогин, т.е. той е слял мъжките и женските аспекти в душата си в единство. Андрогинността разбира се се отнася до психично ниво – тялото запазва своя пол.След всичко това няколко мои разсъждения по темата „женска енергия“. Да си в нея НЕ означава:
    *Да нямаш инициатива, да стоиш и да чакаш Вселената всичко да сбъдне и направи вместо теб, принцът на бял кон да те отнесе като куцо пиле домат, мама и тате да те отглеждат, докато станеш на 40, а колегите да ти вършат работата, защото ти си в приемането и получаването.
    *Да си префърцунена кифла, за която трагедията на деня е счупеният нокът, а авторитетите в живота й започват и свършват с имена на марки.
    * Да бъркаш приемането с примирението и да съществуваш във връзки и отношения, в които не зачитат теб и мнението ти, че даже ти правят  и профилактика на висок глас, за да си знаеш мястото. За шамарите, за които ти си била виновна, защото си го изкарала от нерви, изобщо няма да говоря.
    *Да се самоубеждаваш, че няма област, в която да си изявена, защото такава ти била съдбата, щяла си да влезеш в мъжката енергия, ако започнеш много да плануваш и действаш и то твоето щяло да дойде при теб чрез мъжа ти.
    *Да бъркаш търпението да изчакваш точния момент с отлагането и страха да направиш крачка в желаната посока. Това те прави социално неадаптивна и проблемът обикновено е в липсата на мъжка енергия, която помага да се заявяваме и отстояваме.
    *Да си апатична и да виниш другите и света за липсата ти на успех – женствеността не е липса на живец и творчески планове, а различен подход в осъществяването им. Ние самите, независимо дали сме мъже или жени, сме отговорни да пишем сценариите в живота си и да ги адаптираме  към случващото се.
    *Да намираш живота и усилията за изтощителни и изискващи мъжка сила и хъс, което ги прави неподходящи за теб. Ако има такова усещане, то може да е белег за липса на мотивираща жизнена цел. Съществува и вариант и да е индикация за недобра връзка с бащата, защото отношенията с този родител, неговата подкрепа, ни учат да заставаме на своя страна, да имаме енергията да се отстояваме и да се справяме с предизвикателства.
    *Да влизаш в клишетата – те мъжете са такива и онакива, защото те отиват на 5-годишно момиченце, което осъзнава половата си принадлежност, подчертавайки разликите си с онези с шортите и късите коси. Преди да сме мъже и жени, ние всички сме хора и носим в себе си и двете енергии, но в различна степен.Жената е многолика и цветна, последователна и променяща се, нежна в силата си, силна в слабостта си. В своята пълнота и цялостност тя е свежа, лека и радостна като малко момиченце, съблазнителна, магнетична и омайна като неустоима любовница, целеустремена, устойчива и категорична като кралица, грижовна и подкрепяща като любяща майка.

    Пожелавам на вас и на себе си с всеки следващ ден да ставаме все повече Жени, за да бъдем щастливи, живеейки в потенциала си, за да имаме истински мъже до себе си и да раждаме деца с лекота и радост! Дай Боже, да бъде!

    Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
    Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница.

    Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
    Желая ви сбъдвания!!!
    Поздрави, Елена  

Jealous

Ревността винаги гледа с далекоглед, който прави малките предмети големи, джуджетата – гиганти, подозренията – истини. Това е мисъл а Мигел де Сервантес, но съм сигурна, че всеки от нас има свои разсъждения по темата – не защото му е приятна и иска да рови в нея, а защото я познава от личните си преживявания. Казват, че тя върви ръка за ръка с любовта, но май е по-вероятно да е дружка на собственическото чувство и на неувереността. Имате ли време за една бърза приказка? Ето я:

В едно село живял мъдрец. Един ден при него дошъл за съвет мъж, който споделил, че е нещастен и се срамува от собствените си пороци.
– Аз съм твърде ревнив. Знам, че това е недостойно чувство, но не мога да се справя с него. Съпругата ми е лоялна, любяща, но аз все още се разкъсвам от ревност. Знам, че тя е честна с мен, но въображаеми любовници ме карат да полудявам при мисълта, че може да се подиграва с мен. Изтощен съм до краен предел. Дайте ми съвет как да се отърва от тази неволя. – казал мъжът.
Мъдрецът се замислил, а след това му отговорил:
– Чух една история за човек, който наследил красива черешова градина. Всяка пролет дърветата били в разцвет, всичко било покрито със снежнобели венчелистчета. От най-малкия бриз те се издигали във въздуха и всичко било толкова красиво.
Собственикът на градината се грижил много за наследството си и всяка година дърветата давали богата реколта. Но веднъж при него се отбил лош човек, клеветник и завистник.
– Каква прекрасна градина. Жалко, че през нощта може да дойдат крадци. – казал неканеният гост.
След като си тръгнал, думите му силно притеснили собственика на градината. Нощем започнал да излиза и да пази градината, денем спял, защото бил уморен, а и трябвало да има нови сили, за да пази реколтата си.
С течение на времето никой не се грижел за дърветата, оградата на имота му също се разрушила. Така мъжът седейки всяка нощ в градината, забравил за прекрасния вкус на черешите си.

why so jealousМоже би всички на моменти сме забравяли за прекрасния вкус на любовта, докато ревността е набъбвала в нас… Понякога моментите са се превръщали в часове, а може би в дни… В съвсем младите си години съм живяла доста време във връзка с много ревнив мъж. В началото приемах въпросите – къде си? с кого си? той защо така те погледна? ти него харесваш ли го, не ме лъжи, личи ти… – като израз на истинска, голяма, всепоглъщаща любов. Странно ми беше, но част от незрялата ми и наивна душичка ликуваше – той ме обича силно! С времето въпросната „любов“ започна да ме задушава, да ме кара да се чувствам като в затвор, да ме задъхва, тормози…

Едно вътрешно гласче започна да се надига и да шепти – „бягай, това е опасно“. Наострих уши, а то започна да укрепва в мен. Чух се да крещя: „Престани! Тровиш ме! Аз не съм курва, която трябва да следиш и контролираш! Държиш се все едно не заслужавам доверие и на мен не може да се разчита! Това е обидно!“ Повтарях го много пъти. До задъхване. Той неизменно обясняваше колко ме обича и вадеше „доказателства“ за моите несъществуващи флиртове, задявки изневери… Отне ми време и много сълзи да се измъкна! Направих го заради себе си, заради самоуважението и жаждата за свобода. Болеше. Много. После проумях, че ми се е случвало, защото съм го позволила през незнанието как да отстоявам себе си, през наивността и неувереността си, през неумението да застана на своя страна и да следвам нуждите си. Научих се – по трудния начин.

През призмата на психологията ревността е нормално чувство като всички други и се поражда от стремежа на човека да бъде важен. Може да е плод на липсата на увереност, на нуждата от другия, за да се чувстваме ценни и значими.

Наричат я „убиец на любов“. Тя може и да е подсъзнателното желание да накараме партньора да ни напусне, въпреки че на пръв поглед звучи доста парадоксално. Ревността е и сигнал, че сме обърнали гръб на себе си.

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница. 

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!! 
Поздрави, Елена  

boundaries

В работата си забелязвам, че голяма част от проблемите, с които хората идват при мен, се коренят в липсата на здрави лични граници. Това определя начина, по който се чувстват във връзката си, на работа, в отношенията с родителите и приятелите. Може би се питате как може дадена тема да е толкова всеобхватна във влиянието си. Всъщност да имаш здравословни лични граници означава да поемаш отговорност за своите действия и емоции и да НЕ носиш отговорност за действията и емоциите на другите. Те са пряко следствие от твоето здравословно самоуважение. За да ви представя темата, ще използвам фрагменти от статията на Марк Менсън.

Границите имат две страни: създават емоционално здраве и се създават от емоционално здрави хора. Те са нещо, върху което можеш да започнеш да работиш още днес с близките до теб хора и да започнеш да забелязваш разлика в самоуважението си, увереността си, липсата на нужда от другите.

  • Струва ли ти се, че хората се възползват от теб и използват емоциите ти за собствените си цели?
  • Струва ли ти се, че постоянно ти се налага да „спасяваш“ близки до теб хора и през цялото време да им решаваш проблемите?
  • Често ли се оказваш въвлечен(а) в безсмислени караници и спорове?
  • Струва ли ти се, че си мнооооого по-отдаден(а) или привлечен(а) към някого, отколкото би трябвало, като се има предвид от колко скоро се познавате?
  • Струва ли ти се, че във връзките ти нещата винаги са или невероятни, или ужасни, без средно положение? Или може би даже преминаваш през период на скъсване/събиране на всеки няколко месеца?
  • Казваш ли на хората колко много мразиш драмата, но пък винаги се оказваш насред поредната такава?
  • Често ли ти се случва да се защитаваш за неща, за които смяташ, че не ти си виновен/виновна?
  • Когато си изгубиш ключовете, някой друг ли е виновен?

Ако си отговорил(а) с „да“ дори само на няколко от тези въпроси, тогава може би си изградил и поддържаш доста лоши граници във връзките си. Ако си отговорил(а) с твърдо „да“ на повечето или на всички от горните въпроси, тогава не само че границите ти са много зле, ами и ти самия/самата постоянно имаш нужда от другите и/или си емоционален вампир.

 

cupКакво представляват личните граници?

Здравословни лични граници = поемане на отговорност за собствените си действия и емоции, като НЕ носиш отговорност за действията и емоциите на другите.

Хората със слаби граници обикновено са два типа: такива, които поемат твърде голяма отговорност за емоциите/действията на другите и такива, които очакват другите да носят твърде голяма отговорност за собствените им емоции/действия.

Интересното е, че тези два типа хора често имат връзка един с друг.

Няколко примера за слаби граници:

  • „Не можеш да излизаш с приятелите си без мен. Нали знаеш колко те ревнувам. Трябва да си останеш вкъщи с мен.“
  • „Сори, момчета, не мога да изляза с вас тая вечер, защото приятелката ми яко се вкисва, когато изляза без нея.“
  • „Колегите ми са пълни идиоти и аз всеки път закъснявам за срещите, ‘щото трябва да им обяснявам как да си свършат работата.“
  • „С удоволствие бих приел работата в София, но майка ми никога няма да ми прости, че се местя толкова далече от нея.“
  • „Мога да излизам с теб, ама става ли да не казваш на приятелката ми Катя? Супер много ми завижда, ако аз си имам приятел, пък тя не.“

Във всеки от тези сценарии човекът или поема отговорност за действия/емоции, които не са негови, или изисква от някого другиго да поеме отговорност за собствените му/ѝ действия/емоции.

Хората с високо самоуважение имат силни лични граници. А поддържането на силни лични граници е един от начините да постигнеш самоуважение.

Казано по друг начин, когато зоните на отговорност за собствените ти емоции и действия са неясни, когато не се знае кой за какво носи отговорност, чия е вината и защо правиш това, което правиш – тогава няма как да постигнеш солидна личностна стабилност.

Да речем, че си силно запален по джудото, но винаги обвиняваш треньора си за липсата на напредък и се чувстваш виновен, че ходиш на тренировки, тъй като жена ти се чувства самотна, щом не си близо до нея – тогава ти нямаш контрол върху този аспект на своята личност. Така джудото е нещо, което правиш, а не нещо, което си. То става неистинско, поредният инструмент в играта на получаване на обществено одобрение, а не нещо, което правиш, за да удовлетвориш желанието си да изразяваш себе си. Това се нарича да бъдеш в нужда. Зависимостта ти от външно одобрение ще понижава самоуважението ти и ще прави поведението ти все по-непривлекателно.

Лошите граници и интимните връзки

Всъщност мисля, че проблемът с границите е най-труден за решаване на ниво семейство. Винаги можеш да разкараш онзи задник приятел/приятелка, но не можеш да разкараш родителите си.

Но ако действително имаш проблем с границите в семейството си, тогава е доста вероятно да ги имаш и в романтичните си връзки. А връзките са най-доброто място, от което да започнеш да решаваш този проблем.

 

Хората нямат граници, защото имат високо равнище на нужда от другите (или на езика на психолозите – взаимозависимост). Хората, които са несигурни или взаимозависими, имат отчайваща нужда от любов и привързаност от страна на околните. За да получат тази любов и привързаност, те жертват своята идентичност и разрушават границите си.
(По ирония, именно липсата на идентичност и на граници ги прави непривлекателни за повечето хора.)

Хората, които винят останалите за собствените си емоции и действия, постъпват така, защото вярват, че ако стоварят отговорността върху околните, тогава те ще получат любовта, която винаги са искали и от която се нуждаят. Ако непрекъснато се представят като жертви, все някога ще дойде някой и ще ги спаси.

Хората, които поемат вината за чуждите емоции и действия пък винаги търсят да спасяват някого. Те вярват, че ако съумеят да „поправят“ партньора си, тогава ще получат любовта и признателността, които винаги са търсили.

Не е изненадващо, че тези два типа хора са силно привлечени един към друг. Техните патологии пасват една на друга перфектно. А и често са израсли в семейство, в което и двамата родители имат същите черти. Затова техният модел за „щастлива“ връзка се основава на нуждата от другите и на слабите граници.

По ирония, нито единият от двамата не успява да удовлетвори нуждите на другия. Всъщност и двамата съумяват единствено да продължават до безкрайност тази нужда от другите и ниското самоуважение, които им пречат да удовлетворят собствените си емоционални нужди. Жертвата създава все нови и нови проблеми за решаване, а спасителят спасява ли, спасява, ала любовта и признателността, от които винаги са се нуждаели, така и не достигат до другия. И в двата случая намеренията им са породени от нуждата от другите и следователно са непривлекателни и саморазрушителни.

 

couple 2Ако спасителят действително искаше да спаси жертвата, щеше да каже: „Виж, ти виниш другите за собствените си проблеми, справяй се с тях сам(а).“ Това би било проява на ИСТИНСКА любов към жертвата.

А жертвата, ако действително обичаше спасителя, щеше да каже: „Виж, проблемът си е мой, няма нужда ти да ми го решаваш.“ Това би било проява на ИСТИНСКА любов към спасителя.

Но нещата обикновено не се случват точно така. Жертвите и спасителите се намират в наркотична емоционална зависимост един от друг. Прилича на пристрастяване, което всеки задоволява у другия, а когато се срещне с емоционално здрави хора, обикновено му/ѝ доскучава или казва, че няма „химия“. И така подминават здрави, уверени личности, поради това, че солидните граници на уверения партньор не възбуждат рехавите емоционални граници на несигурния човек.

За жертвата най-трудното нещо на света е да потърси отговорност от самата себе си за собствените си чувства и собствения си живот, а не от другите. Тя прекарва цялото си съществуване, вярвайки, че ТРЯБВА да обвинява другите, за да може да почувства интимност или любов и затова се ужасява от идеята да спре да живее така.

За спасителя най-трудното нещо на света е да спре да оправя проблемите на другите и да престане да се опитва да ги кара да бъдат щастливи и удовлетворени. Той прекарва целия си живот, чувствайки се оценен и обичан единствено ако е оправил нечий проблем или е бил полезен някому, затова да се отърве от тази нужда също го ужасява.

И двамата трябва да започнат процеса на изграждане на самоуважение. И двамата трябва да изкоренят поведението на нужда от другите и така да станат по-привлекателни.

Понякога трябва да се жертваш за хората, които обичаш.

Това е вярно. Ако приятелката/приятелят ти има прекомерната нужда да му/ѝ се обаждаш всеки ден, дори за да поговорите три минути, тогава може би е разумно да правиш малки жертви, за да го/я зарадваш.

Уловката е, че ако се жертваш за някого, за когото те е грижа, то това трябва да бъде, защото ти го искаш, а не защото се чувстваш длъжен/длъжна или защото се опасяваш от последствията, ако не го направиш. Връщаме се отново до момента, че от действията на привързаност и заинтересованост смисъл има единствено тогава, когато те се извършват без очаквания. Затова, ако се обаждаш на приятелката/приятеля си всеки ден, но мразиш да го правиш и чувстваш, че тя застрашава независимостта ти, а ти негодуваш и се ужасяваш от нейния гняв, ако не го направиш, тогава ти имаш проблем с границите. Ако го правиш, защото я обичаш и нямаш нищо против, тогава го прави.

На някои хора може да им е трудно да разберат дали правят нещо поради чувство за дълг или поради доброволна саможертва. Ето как да разбереш. Запитай се: „Ако спра да го правя, как ще се промени връзката?“ Ако се страхуваш от промените, това е лош знак. Ако последствията са неприятни, но мислиш, че би могъл да спреш да вършиш това действие, без да се чувстваш кой знае колко по-различно, тогава това е добър знак.

Причината е, че ако съществува проблем с границите, тогава ти ще се страхуваш от загубата на взаимната отговорност един за друг. Ако няма проблем с границите, т.е. ти го правиш като дар, без да имаш очаквания, тогава нямаш проблем с последствията от неправенето му. Този, който има силни граници, не се страхува от гневни изблици, от спорове или от това да бъде наранен. Този, който има слаби граници, се ужасява от тези неща.

Този, който има силни граници, осъзнава, че не е разумно да очаква двама души да са съгласни на 100% и да удовлетворяват всяка нужда на другия. Този, който има силни граници, осъзнава, че може понякога да наранява чувствата на другите, но в крайна сметка няма как да бъде сигурен какво чувстват другите. Този, който има силни граници, разбира, че здравословната връзка не означава да си контролирате емоциите, а по-скоро и двамата партньори да се подкрепят един-друг по пътя на израстването и себереализацията. 

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница. 

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!! 
Поздрави, Елена  

MD

Напоследък преживявам дежавю. Неприятно. Няколко пъти ми се случва, докато ми разказват за себе си, клиентки да отбележат мимоходом, че подобна на тяхната миома/бучка/киста е имала майка им. Самата аз трудно приех за себе си, че нещата, през които минавам в живота си, дори на пръв поглед доста различни, в същината си имат зловещо подобие с тези на майка ми… Ама как?! Та аз по нищо не приличам на нея,  недоумявах години наред. „Да бе, да“, надсмивам се над себе си напоследък.

Генетика, наследственост – да, съществуват. Обаче има и друго – нуждата от принадлежност и свързване.

Лоялни сме към майката и сме склонни да носим нейния модел, да приемаме за свои нейните притеснения, грижи, болести дори. Това, че се възприемаме като много различни и даже сме склонни да твърдим, че нямаме никакви общи неща с майките си, не пречи на процеса на „присвояване“. Накрая се оказва, че носим чужди тежести, които обаче ни спъват в нашия живот. В по-голяма степен всичко това важи за жените, но и мъжете не са застраховани от подобно вплитане и отъждествяване. Такова може да е налице и с бащата (и от двата пола), но то е предмет на друга тема.

Темите в Женски срещи за подкрепа и медитация често са свързани с майката. Както се случва със синхроничностите, тази сутрин ми изскочи една статия, наречена „Болката на майката е нейна отговорност, не ваша!“. Заглавието обобщи мислите ми, а съдържанието си заслужава. Авторът е Бетани Уебстър, преводачът Албена Люцканова. Източникът е 9journal.com.ua, а аз я открих в aida.bg. Споделям, защото е важно и вярно:

Потокът между подрастващото момиче и неговата майка трябва да бъде едностранен – постоянна поддръжка от страна на майката към нейната дъщеря. От самосебе си се подразбира, че дъщерите са напълно зависими от емоционалната, мисловна и физическа подкрепа на своите майки. Но един от многото аспекти на майчините травми е тази динамика на взаимоотношенията, когато майката е неадекватно зависима от мисловната и емоционална поддръжка, осигурявани й от нейната дъщеря. 

Майката, родила своето дете, може да почувства несъзнателно, че най-сетне си има някой, който ще я обича безусловно. Тя започва да използва детето за удовлетворяване на собствената си нужда от обич, останала силно неудовлетворена от нейното детство. Това поставя дъщерята в непоносима за нея ситуация, в която й се възлага отговорността за благополучието и щастието на нейната майка. Тогава на малкото момиче се налага да потиска собствените си нужди, възникващи в процеса на неговото развитие, за да удовлетвори емоционалните потребности на майка си.
Вместо да се опира на своята майка като на надеждна емоционална база за изследване на света, от дъщерята се очаква самата тя да бъде такава база за майка си. В процеса на израстване момиченцето е напълно зависимо от нея, затова то няма голям избор – или трябва да се подчини и да удовлетвори майчината нужда, или да въстане против нея.
Когато майката натоварва дъщеря си с ролята на възрастен като заместител на партньор, приятелка или терапевт, тя я експлоатира. Когато от дъщерята се изисква да встъпи в ролята на емоционална опора за своята майка, тя не може да разчита повече на нея, за да получи необходимото удовлетворяване на своите собствени нужди.

MD2Съществуват няколко варианта как дъщерята може да реагира на подобна динамика на взаимоотношенията:
– „Ако аз бъда наистина много добра (тиха, послушна, без собствени потребности), мама все пак ще ме забележи и ще се погрижи за мен.“;
– „Ако аз съм силна и защитавам мама, тя ще ме забележи.“;
– „Ако дам на мама това, което иска от мен, тя ще престане да ме използва.“ и т.н.

По-късно в живота си ние проектираме тази динамика и в отношенията си с другите хора.
– „Ако се опитвам да бъда достатъчно добра с него през цялото време, той ще бъде с мен.“
Или в работата:
– „Ако изкарам още едно висше образование, ще бъда достойна за повишение.“
В този случай майката встъпва в конкуренция с дъщерята за правото й да получи майчина защита. Тя й внушава, че майчината грижа и любов трябва да се заслужат. Момичето израства с убеждението, че за да заслужи любовта, одобрението и признанието на своята майка, трябва да се постарае с всички сили. После, когато порасне и встъпи в живота, то пренася тази динамика във взаимоотношенията си с останалите и непрекъснато привлича подобни ситуации.
(Междувпрочем такива взаимоотношения влияят и върху синовете.)
Дъщерите, натоварени с подобна родителска функция, израстват без детство. Те не получават нужното одобрение за себе си като личности, а само ако са изпълнили определената възложена им функция (да облекчат болката на своята майка).
Майката може да очаква от своята дъщеря тя да изслушва всичките й проблеми и дори да очаква от нея грижа и утеха, за да се справи със своите тревоги и страхове на възрастен човек. Тя може да очаква дъщерята да решава нейните проблеми, да подрежда безпорядъка в собствения й живот или да се заеме с емоционалното й разстройство. Такава майка се предава в ръцете на дъщеря си, защото самата тя е слаба, претоварена или неспособна да се справя с живота си.
За дъщерята това означава, че нейните собствени потребности, възникващи в периода на израстването й, натоварват майка й неимоверно много и тя започва да обвинява себе си за своето съществуване. По такъв начин момичето получава убеждение, че то няма право на свои потребности, няма право да бъде изслушвано и приемано такова, каквото е.
Дъщерята, на която е възложена подобна родителска роля, може да се вкопчи в нея и да я играе, за да има изгода от това. Например тя може да получава одобрение или похвала само тогава, когато изпълнява ролята на защитник на своята майка или неин спасител.
Заявяването на собствените нужди от страна на дъщерята може да крие заплаха от агресия или отхвърляне от страна на майката. Момичето може да изпитва страх, че майка му може да бъде изкарана лесно от равновесие и затова то често укрива от нея истината за своите потребности. Майката може да играе ролята на жертва и да внуши на дъщеря си, че тя е истински злодей, ако заяви своето право на съществуване на собствена реалност. В този случай дъщерята получава усещането за: „Искам твърде много. Моето истинско „аз“ е да причинявам болка на останалите. Аз съм твърде голяма. Трябва да остана мъничка, за да ме обичат.“
Когато дъщерята е емоционално готова да се отдели като възрастен човек, майката може подсъзнателно да възприеме това като повторно отхвърляне (след отхвърлянето в детството си) и ситуацията може да предизвика у нея неприкрита детска ярост, пасивни обиди или неприкрита враждебност.

Някои майки, които използват дъщерите си по подобен начин, често използват думи като „Нямам никаква вина за това!“ или „Спри да бъдеш толкова неблагодарна!“, когато дъщеря им изказва открито неодобрение от техните взаимоотношения или иска да обсъдят темата. Това се случва с тези дъщери, чието детство е откраднато чрез възлагане на отговорности, за да бъдат удовлетворявани агресивните изисквания майките им. След това, когато такава дъщеря държи да обсъди взаимоотношенията си с майка си, нейното поведение се тълкува като „наглост“. 

А може и майката да не желае да види своя принос към болката на дъщеря си, защото не би могла да го понесе, за нея това би било също болезнено. Често такива майки не могат да си признаят как се отразили върху самите тях отношенията със собствената им майка.
Думите „Не обвинявай майка си за нищо!“ често се използват, за да бъде засрамена дъщерята и да премълчава истината за собствената си болка.
Ако ние като жени сме готови действително да заявим своята сила, трябва да успеем да видим с какво нашите собствени майки са допринесли за травмите ни в детството. И тогава като зрели хора да поемем отговорността за изцеляването на тези рани.
Дъщерите трябва да знаят, че те имат право да чувстват болка и да я заявяват открито. В противен случай истинско изцеление няма да настъпи. Те ще продължат да саботират самите себе си и ще ограничават сами своите способности да се развиват в живота и да процъфтяват. 

Патриархатът е навредил дотолкова, доколкото жените, дали живот на своите деца и изгладнели и алчни за самоутвърждаване, одобрение и признание, са търсили любовта у своите дъщери. Този глад за любов обаче дъщерята не може да удовлетвори никога. Затова толкова много поколения дъщери принасят себе си като доброволни жертви на олтара на майчиното страдание с надеждата, че все някога ще станат достатъчно добри за своите майки. Те живеят с детинската надежда, че ако успеят да „нахранят“ своята майка, тя ще нахрани с любов тях. Този момент няма да настъпи никога. Да утолиш глада на собствената си душа може само тогава, когато изцелиш себе си от майчината травма и отстояваш собствените си живот и ценности.

mother-and-daughter-heart-on-floorНужно е да спрем да жертваме себе си заради своите майки, защото в крайна сметка нашата жертва няма да ги засити. Болката на майка ви е нейна отговорност, а не ваша!
Когато отказваме да признаем онова, което са ни причинили като страдание собствените ни майки, ние продължаваме да живеем с чувството, че нещо не ни е в ред, че ние сме недостатъчно добри. Да чувстваш вина и срам е много по-лесно, отколкото да погледнеш истината в очите – как са ни отхвърляли и използвали в детството нашите майки. Срамът и вината – това са нашите защитници срещу болката. Нашето малко вътрешно момиче предпочита срама и самоунищожението – това съхранява неговата илюзия за добрата майка.
(Да се вкопчиш в чувството за срам и вина е начин да се държиш за майка си. Това чувство създава усещане за майчинска опека.)

За да отпуснем най-накрая ненавистта към себе си и самосаботирането, трябва да помогнем на своето вътрешно дете да разбере, че колкото и голяма вярност и привързаност да проявява към майката, оставайки малко и слабо, тя няма да се промени и да стане такава, каквато му се иска. Трябва да намерим в себе си кураж и сила и да отдадем майчината болка, която майка ни е прехвърлила върху нас, на самата нея. Да й я отдадем, защото тя е нейна отговорност.
Тя трябва да се справи с това.
Тя е възрастният човек, ние сме детето. Като деца ние не бива да носим отговорността за избора и поведението на възрастните около нас. Когато осъзнаем това, ние поемаме пълната отговорност върху себе си за преработване на получените травми от детството, признавайки как те са повлияли върху живота ни. Така ние можем да продължим по-нататък, осъзнавайки силата и дълбочината на собствената ни природа.
Много жени се опитват да пропуснат тази крачка и да преминат направо към прошката и милосърдието, където… зациклят. Не е възможно да загърбиш миналото, ако не знаеш какво точно трябва да загърбиш.

Защо е толкова трудно да признаем това, за което има вина нашата майка:
– На биологично ниво у децата е закодирана непоколебима вярност към тяхната майка, независимо от това какво е нейното отношение. Майчината любов е необходима на децата за тяхното оцеляване.
– Отъждествяването с майката предполага, че тя е на ваша страна.
– Трудно е да забележим у майка си жертвата от собствените й травми и патриархалната култура.
– Съществуват религиозни и културни табута – „Почитай баща си и майка си!“ и „свята майка“, които ни внушават чувство за вина и принуждават децата да премълчават своите чувства.
– Когато сме били малки момичета, ние сме били културно обусловени и пригодени да служим на другите, пренебрегвайки собствените си интереси.

Защо самосаботажът е проява на травма от майката?
– При дъщеря, която е натоварена с ролята на възрастен, връзката с майката се е формирала в условия на потискане на собствените потребности и чувства. (Да бъдеш малка = да бъдеш любима.)
– Затова съществува подсъзнателна връзка между майчината любов и самоизтощението.
– Дори в осъзната възраст да се сдобиеш с успех, щастие, любов и увереност, подсъзнанието помни „опасността“ в ранното детство, когато да се покажеш пораснала, спонтанна или естествена е предизвиквало болезнено отхвърляне от страна на майката.
– На подсъзнателно ниво отхвърляне на майката е равно на смърт.
– На подсъзнателно ниво самосаботаж (да останеш малка) е равно на безопасност (преживяване).

MD3Ето затова е толкова трудно да обичаме себе си. Защото да отпуснем своето чувство за вина, срам и самосаботаж, означава да пуснем своята майка.
Изцелението на майчините травми е ПРИЗНАВАНЕТО на собственото ни право да живеем без дисфункционалните шаблони от нашето детство в общуването с майка ни. Всяка жена има право на това.
Това е тази вътрешна работа над себе си, за да се освободиш и станеш онази жена, за която си се родила.
Това съвсем не е очакването, че твоята майка ще се промени най-накрая и ще удовлетвори онази потребност, която ти е липсвала в детството. Дори напротив.
Докато не погледнем право в лицето и не признаем ограниченията на собствената ни майка, не признаем травмите, които тя ни е причинила, ние ще зациклим в Чистилището, очаквайки нейното одобрение и… в живота ни ще настъпи пауза.
Изцелението винаги означава да вземеш отговорността за собствения си живот в свои ръце.
Разбира се, този процес може да е съпроводен с конфликти и дискомфорт. Това означава, че изцелението върви с пълна сила по правилния път. Придържайки се към този път, в края на краищата ние стигаме до състояние на естествено милосърдие не само към себе си като дъщери, но и към своите майки, към всички жени във всички времена и въобще към всички живи същества.
Само че на този път към милосърдието ние отначало трябва да отдадем онази болката на своята майка, която тя ни е била прехвърлена в нашето детство.
Когато майката прехвърля на дъщерята собствената си отговорност за непреработената болка и я обвинява за признанията й за причиненото страдание, това показва само едно – истински отказ за поемане на отговорност.
Възможно е нашите майки никога да не поемат тази отговорност за тази болка, която несъзнателно са ни възложили, за да облекчат собственото си страдание. Но най-важното е ти, като дъщеря на майка си, така да признаеш болката и нейната уместност, че да почувстваш състрадание към своето вътрешно дете. Това освобождава и открива пътя към изцелението и към възможността да живееш така, както обичаш и заслужаваш.“ 

Да, няма как да простиш, преди да си осъзнала вредата, да си „хванала модела“, да си го разнищила и опознала. Целта не е да обвиняваме майките, да им се сърдим и да страдаме за отминали неща. Като майка аз самата знам, че тази „роля“ е без почивен ден и каквото и да си чел, осъзнавал и преживял, в крайна сметка, я „играеш“ като себе си – през твоите си травми, опитности, блокажи, характерови структури и т.н. Вярвам, че децата ни ни избират, за да можем взаимно да си причиняваме неща и да си учим уроците. Това обаче не ни спасява от отговорността да се стремим към по-добрата версия на себе си. В името на ЛЮБОВТА!

В статията са темите, с които ще работим онлайн на 28.10.2021 в ЛЕКУВАНЕ НА ЖЕНСКАТА ЛИНИЯ. Ако темата ви докосва, ще се радвам да се видим в групата.

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!

Ако имате нужда от подкрепа по пътя към бебето, практическият видео курс МЕЧТА ЗА БЕБЕ, е създаден за вас! Той е базиран на богатия ми психотерапевтичен опит с жени, борещи репродуктивни казуси.  Веднъж закупен, достъпът до курса остава и можете да правите упражненията и медитациите многократно. 

Желая ви сбъдвания!!! 
Поздрави, Елена