ph 123061

Привет, Ели!

Искам да ти благодаря от сърце за всичко – и за семинара, и за нашите лични срещи! Трябва да ти кажа, че за пръв път от много време чувствам, че се движа в правилната за мен посока. Знам, че сме се виждали всичко на всичко два пъти по скайп и един път на семинара, но осъзнах толкова много неща, сякаш работим от месеци, дори години…
Давам си ясна сметка, че това е само началото и ще поработя още върху себе си, но е много важно, че вече виждам посоката.
Преди да се свържа с теб се чувствах изгубена, объркана, обезнадеждена. Както ти споделих, след всичко преживяно бях загубила вяра, че някога в този живот и аз мога да забременея. Освен това имах усещането, че съм непълноценна и нереализирана, самооценката и самочувствието ми бяха много ниски.
Не знам какво е това вълшебство, което правиш, но много искам да споделя с теб, че вече се чувствам по коренно различен начин. Възвръщам увереността си и сякаш се обичам повече

За да не прекалявам с писането само ще ти кажа, че на семинара наистина осъзнах много неща. Изключително съм благодарна и на момичетата, които присъстваха, защото чрез искрените им споделяния, аз открих някои неща за себе си, припознах се в част от тях. Това, което разбрах със сигурност е, че при мен няма единствен страх, който ме блокира, а по-скоро натрупани страхове и емоции в много различни направления. Затова и не ми излезе конкретен страх, а огнен вулкан в гърдите. Хубавото е, че успях да го отпуша и си мисля, че голяма част от тези бушуващи в мен емоции излязоха С част от тях ще имам работа, но важното е да са на повърхността…
Още в първото съобщение, което ти написах, ти казах, че те чувствам близка по някакъв начин – само след изчетеното от сайта “Мечта за бебе” и след няколко твои предавания, които бях изгледала. Сега те чувствам още по-близка и дори не мога да намеря думи, за да изразя благодарността си. Много се радвам, че си успяла да откриеш призванието си (наистина мисля, че си го открила). Това е прекрасно! И аз самата винаги съм имала усещането, че съм родена, за да помагам на хората. До този момент обаче не съм открила по какъв начин това би могло да стане. Винаги е имало едно гласче в мен, което ми казва: “Та ти на себе си не можеш да помогнеш, какво остава за другите” Вярвам, че и аз ще открия призванието си един ден…
До тук с моите откровения…Трябваше да споделя всичко това с теб. Още веднъж голямо БЛАГОДАРЯ! Бъди винаги такава, каквато си и дарявай надежда на още много жени!
Пожелавам ти прекрасен и усмихнат ден! До скоро.

Таня

Таня