Връзката между ума и тялото е доста експлоатирана тема напоследък. Причината е една единствена – ние, съвременните хора така сме се изгубили в търсене на по-добрата си версия, че ни се налага да коментираме и да си напомняме неща, които са естествени, закодирани в нас от майката природа. В опит да ваем форми като от списанията, да подменим естествените си аромати и да си създадем красиви картини за лица, си подменихме и същината. Вече сякаш не сме представители на биологичен вид, а лустросани роботи.

Да, аз ползвам козметика, познавам добре гъбата и сапуна и не знам как бих стояла близо да натурално ухаещ неандерталец. Става дума за друго обаче – забравяме, че ума и тялото ни са в непрестанен обмен и си влияят ежеминутно. Ако в момента зверски ме боли зъб, едва ли ще съм най-позитивния и усмихнат човек на света. Защо тогава очакваме, че като сме в кофти настроение, а негативните мисли играят на прескочи кобила в главите ни, телата ни могат и даже са длъжни да функционират безупречно?

Чували сте за плацебо ефекта, нали? И аз мога да ви изрецитирам прилежно, че той се получава, когато пациенти поемат инертно вещество, напр. захарно хапче, за което обаче вярват, че е истинско лекарство. Тогава те могат да получат въображаемо или действително подобрение на медицинското си състояние. Други пък даже придобиват реални физически симптоми и направо си се разболяват като знаят, че въпросното хапче има такова действие…  За това говорим!

Как си въобразяваме тогава, че можем в главите си да циклим като стара плоча – „остарявам“, „имам фамилна предразположение към диабет“, „вече не съм издръжлива като преди“, „лепвам всички вируси“, „не произвеждам здрави яйцеклетки“, „критическата наближава“ и т.н. и да сме здрави и плодовити? Това е като да искаш да изпревариш някой, натискайки  спирачката. Може, ама ако е спрял!

Спокойно можем да оставим настрана захаросания позитивизъм и изобщо не е нужно да летим в розов облак, за да сме здрави и щастливи. Необходимо е само да свалим черните очила и да спрем да се самосаботираме! От нас зависи дали ще се погрижим за телата си като им даваме вода, подходяща храна, слънце и сън и ще ги подкрепим със силата на собствената си мисъл. Тя е горивото, което ни движи напред към мечтите ни. Разбира се, винаги можем да продължим да мрънкаме и да си обясняваме под сурдинка как за нищо не ставаме. И естествено това ще бъде съвсем вярно. Само че, ако ни трябва виновен, ще трябва да погледнем в огледалото. Пък после и да поемем отговорността за това, което сме си причинили – не доктора, не годините, не съдбата, АЗ!

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница.

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!!
Поздрави, Елена  

„Леле, колко съм изостанала с графика… Май няма да успея и с половината запланувани неща. Как може всичко да се случва толкова бавно…“ Хванах тези отровни мисли да тиктакат в главата ми още със събуждането и веднага опънах ластика. Шляк! Доброволно реализирах върху себе си поговорката “ Со кротце, со благо, со малко кютек“. Да караме поред:

Метод на ластика, за да изчистиш ума си. Така Робин Шарма нарича техниката, която в кратце ви демонстрирах преди малко. Простичка е – слагаш си един ластик на китката (гривничка с мъниста за по-суетните) и всеки път, когато в главата ти се появи негативна, източваща енергията мисъл, дръпваш ластика. Със силата на навика, мозъкът ще асоциира болката с негативното мислене и съвсем скоро и сам ще забележиш, че ще имаш значително по-позитивни мисли.

Защо да го правиш? Ако наистина си задаваш този въпрос, най-подходящият отговор ще е статистически. Според учените мозъкът ни обработва по около 60 000 мисли на ден – по една мисъл на секунда, докато сме будни. И сякаш това не е достатъчно, за да ни омаломощи, изследователите показали, че 80% от от обичайните мисли на нормалния човек са отрицателни. Ако сте добри по математика, вече сте пресметнали, че 45 000 негативни мисли минават всекидневно през ума на повечето хора. В случай, че не сте на „ти“ с числата, повтарям резултата – 45 000 негативни мисли. Ако всеки път опъваме ластика, ще ни се разранят китките.

lastikДай Боже да сме сред щастливците, които да са пренастроили съзнанието си на по-високи вибрации, защото е доказано, че негативните мисли активират участъци в мозъка, свързани с чувството на депресия и тревожност, докато положителните имат успокояващ, балансиращ ефект. Вероятно вече и сами си направихте извода, че отровата, която струи от мозъка ни, прониква в цялата ни физиология и кани на гости в тялото ни всякакви болести и неразположения.

Ясно е, че не можем да хващаме всяка негативна мисъл, която завърта опашка в главите ни, но все от някъде трябва да започнем. Нека да опъваме ластиците и да сме благодарни на себе си всеки път, когато сме осъзнати, че мозъкът ни играе номерца. Няма как да постигаме мечтите си, ако живеем в капана на напрежението. Предлагам да спрем да се правим на жертви на другите и на обстоятелствата и да поемем рула на собствения си живот. Като за начало да дисциплинираме умовете си. Готови ли сте? Започваме ли заедно?

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница.

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!!
Поздрави, Елена