„Празно ми е, нищо няма смисъл. Имам чувството, че не съществувам изобщо. Аз съм едно празно нищо.“, казва тя и вдига краката си на стола така, че сяда върху тях. Красива жена, свита като малко дете. Жена с образование и отговорна работа, която твърди, че нищо не я радва. Ще я нарека Петя.
Мая е седнала е на ръба на дивана. Не иска да си свали якето, чантата е плътно до нея. Отбягва погледа ми. Трудно й е да говори за себе си. Живее с усещането, че хората и нещата бързо й омръзват. Не се задържа за дълго във връзките, нито на работа…
Иван е млад мъж, който твърди, че няма приятели. Трудно му е да взима решения, много се притеснява от внимание. Претегля всяка дума. Дошъл е на консултация, а ми се извинява, че ме занимава със себе си… То не че имало какво толкова да ми разкаже.
Три различни души, заклещени в травмата на ОТХВЪРЛЯНЕТО, сложили си маската на БЯГАЩИЯ. (По квалификацията на Лиз Бурбо – „Петте травми, които пречат да бъдеш какъвто си.) Препускат през живота, водени от усещането, че нямат място в него. Когато нещо, някой или ситуация не им харесват, стават и си тръгват без да се обясняват. Трудно допускат хора до себе си и създават връзки. Усещането им е, че нямат какво да предложат, че не заслужават. Отлагат живота, изграждането на семейство. Опитват се да заемат възможно най-малко пространство сякаш се съмняват в правото си на съществуване.
Как се появяват травмите?
Според Лиз Бурбо, ако душата ни е дошла в този живот, за да преживее една от петте травми (Отхвърляне, Изоставяне, Унижение, Предателство, Несправедливост с маски съответно – Бягащ, Зависим, Мазохист, Контролиращ, Скован), тя си намира родители, които да й я „причинят“ и опитности, които да я отключват. По думите й, „да носим маска означава да не сме такива, каквито сме. Придобиваме различно поведение още от най-ранна възраст, убедени, че то ще ни предпазва. Първата реакция на човек, който се чувства отхвърлен, е да бяга.“
Травмата от отхвърлянето се преживява с родителя от същия пол – т.е. той събужда травмата. Ролята на родителя от същия пол като нашия е да ни научи да обичаме, да се обичаме и да даваме обич. Родителят от противоположния пол ни учи да позволяваме да бъдем обичани и да получаваме обич.“
Как идва отхвърлянето?
Има много причини, поради които родителят може да „отхвърли“ своето бебе – ако то е нежелано, ако не е от очаквания пол, ако родителят поради някаква причина не може да бъде емоционално на разположение на детето, или пък се „затваря“ за него, когато има лоши отношения, скандали с партньора, загубил е близък човек и т.н. Според някои трактовки бебето може да се чувства отхвърлено дори, ако родителят от същия пол не е бил добре приеман от рода на другия партньор.
Представете си колко дълбока е травмата при жена, която никога не се е чувствала приета докрай от майка си и е раснала с усещането, че й е в тежест, а бащата е абдикирал от грижата за нея още преди тя да има съзнателни спомени. В разговор в по-късен момент й е обяснил, че е грешка, която изобщо не е трябвало да се ражда. Това е Петя, с която ви запознах в началото…
Според Бурбо бягащият търси самота, защото, се страхува, че няма да знае какво да прави с вниманието, което получава. В ситуации, когато не е получавал търсеното внимание от родителя като дете, е направил извода, че това е, защото не е достатъчно добър и не заслужава. Усамотява се някъде, затваря се и не допуска другите до себе си. Сам си тръгва, скрива се, а се чувства отхвърлен.
Обикновено Бягащият има малко приятели. Това е защото слага маската си, когато се чувства отхвърлен, за да не страда. Става безличен и другите не го виждат. Оказва се все по-сам и по-сам и така си намира оправдание да се чувства отхвърлен. Подразбира се, че Бягащият привлича към себе си повече опитности на истинско отхвърляне, отколкото всеки друг човек, който няма тази травма. Причината – преживяваме отхвърляне от външния свят, когато ние сами се отхвърляме.
Този, който страда от отхвърляне, подхранва своята травма всеки път, когато гледа на себе си като на нищожество, като на негоден за нищо човек, който не предизвиква никаква разлика в живота на другите, както и всеки път като бяга от някаква ситуация.
Как се лекува травмата на отхвърлянето?
Бурбо смята, че травмата от отхвърляне е на път да бъде излекувана, когато човекът започне все повече да заема своето място, когато посмее да се утвърждава, да се чувства добре в кожата си. Аз лично тълкувам това като да започне да заявява и отстоява себе си, да говори високо и ясно, да поставя граници и не на последно място да отвори сърцето си и съзнателно да започне да изгражда все по-близки и дълбоки връзки с други хора. Това означава да свали маската на бягащия, да си позволи да заема и пълни пространството, да остава в ситуации, които го паникьосват и да си позволи да пусне корени.
Когато Бягащият бяга от любовта, децата, живота…
Споделям с вас всичко това, защото често виждам травмата на отхвърлянето сред жените, които са склонни да отлагат майчинството. Основната причина за това е липсата на партньор, с когото да създадат и отгледат дете. Тази липса обаче е провокирана не от изчезването на биологичния вид „свестен мъж“, а заради невъзможността бягащата да си позволи да чувства, да спре да отхвърля себе си и респективно партньорите.
При жените, травмата от отхвърляне, която се събужда от родителя от същия пол – т.е. майката. Това може да доведе до гняв към майката и до подсъзнателното нежелание да бъдеш като нея, да изпълниш ролята на майка. В някои случаи е дори бунт към женствеността. Тогава тялото ти, твоят верен спътник, може да създаде всякакви геникологични препятствия по пътя към бебето.
Това не е диагноза, а тема за размисъл, възможна гледна точка. Дори да си разпознал себе си в думите, написани тук, това ти носи полза. Маската на БЯГАЩИЯ е била стратегия за оцеляване за теб и ти е вършила работа. В случай, че ти е натежала и искаш да я свалиш, можеш да го направиш като я видиш, признаеш и прегърнеш с благодарност. След това започваш да я слагаш все по-рядко и накрая я оставяш трайно да си почива. Да, на думи е по-просто, но нека да не забравяме, че първата крачка е осъзнаването на маската. Другото идва после, заедно с разбирането, че който има желание, намира начин.
Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница.
Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация.
Желая ви сбъдвания!!!
Поздрави, Елена