Напоследък все по-често си задавам един и същи въпрос – ще успея ли някога да приемам информацията, че някое бебе се е родило недоносено и се бори за живота си, без това да ме съкрушава трайно. Някои от бебетата “познавам” от ембриони, защото съм работила с майките им. Други се появяват в живота ми изневиделица през нуждата на жена, която е в безизходица и има чувството, че ако не поговори с някого, ще се пръсне. Няма да коментирам изобщо нормално ли е да оставиш току-що родила жена да се справя сама с раздиращата болка, че чаканата радост е на крачка да прерасне в трагедия. Защо по дяволите там в болниците няма психолози, които да отреагират в тези моменти на тежки, помитащи лични кризи? Да не говорим, че дори щастливото събитие и новопридобитата роля на майка си е стрес само по себе си и изисква подкрепа.

Няма да коментирам  и защо майките са с ограничен достъп до децата си, след като техния глас, топлина и докосване са източник на енергия за живот за борещите се за глътка въздух миниатюрни юначета…

Ще кажа само, мили майки, моля ви мобилизирайте цялата  нечовешка сила на раненото си сърце, целия си кураж, цялото присъствие на духа, на което даже не подозирате, че сте способни. Говорете на децата си, докато са в кувьозите, докосвайте ги, казвайте им, че ги обичате, бъдете там за тях, защото вашата енергия и присъствие са незаменими за тях!

ПОЛЗВАЙТЕ ГЛАСА СИ!!!  Детето започва да го чува от петия месец на вътреутробното си развитие и го чува по-често от всички останали звуци.  За бебето той е най-близкото, уютно и заземяващо нещо. Целта е интонацията да е такава, че да му дава чувство за спокойствие, да е нежна и любяща.  

Кажете на детето си – “Обичам те!  Много и силно те обичам! Ти носиш частица от мен. С всяка минута тялото ти става все по-добре, имаш силно и здраво сърце, гърди, коремче. Дишаш с лекота, растеш и заякваш с всяка минута! “ Дайте  воля на майчиното сърце – измисляйте и говорете, защото така вие му правите майчина хипноза. Старайте се изреченията да са положителни и в сегашно време. Не казвайте, ще оздравееш, ще пораснеш, а “здрав си и растеш”. Нека бебето да усеща вашата подкрепа, дори да сте ридали горчиво преди това от безизходица и мъка. Не плачете пред него и никога не му говорете неща от типа – животът ми няма смисъл без теб, ще умра, ако нещо стане с теб…

Не забравяйте, че при децата са възможни съвършено непредсказуеми, парадоксални и различаващи се реакции на лекарства и психологически намеси от тези от възрастните. Майката като средство за лечение е абсолютно безопасна и изключително могъща.

Няма да добавям факти, подкрепящи тезата ми, нито ще говоря за травмите, които се отключват, когато детето е отделено от родителите си в този крехък стадий от неговото развитие. Вместо това, ви приканвам да прочетете една истинска, вълнуваща горчиво-сладка история – изповед на една майка на недоносени деца. Хваща за гърлото, но носи и надеждата на бялата лястовица:  Ето я  тук!

А всички ние, които не сме изправени пред подобно предизвикателство, нека, когато можем, да изпращаме енергия, любов и молитва за мъничетата, за които животът е изпитание от първата среща със светлината и техните семейства. Нека не забравяме, че за чудо са нужни НАДЕЖДА, ВЯРА и ЛЮБОВ. Заедно можем повече!

Благодаря ви, че прочетохте! Да споделя беше важно за мен! Ако и вие го усещате така, моля предайте нататък!

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница.

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!!
Поздрави, Елена  

“Защо на мен, защо, защоооо?” Чувала съм този въпрос от много хора – някои клиенти, други – близки и приятели. Задавала съм го и аз. Изправени пред загубата, пред неуспеха, пред безсилието да случим това, за което копнеем, питаме ЗАЩО и настояваме за обяснение. “Какво не направих, а? Къде сгреших? И докога така, докога?!”

СМИРЕНИЕТО… Не е нещо, което ми е присъщо, уча се още… Тази дума обаче напира в главата ми сякаш иска да бъде споделена, изказана и предадена нататък. То не е нито “не мога повече”, нито “отказвам се”, не е примирение, нито приемане… Бил ли си смирен? Познаваш ли усещането да знаеш, че колкото и да си перфектен, колкото и усилия да си положил, нямаш последната дума? Молил ли си се някога? Не ми отговаряй, защото и да ми кажеш “не”, няма да ти повярвам. Повечето от нас са били в моменти на безизходица, на загуба, на силно усещане за безпомощност…  Тогава се молим. Всички. Дори атеистите.

Какво е смирението? СИЛАТА ДА ПРИЗНАЕШ, ЧЕ СИ СЛАБ. Нормално е да ти е трудно, като си чувал хиляди пъти: “ти сега защо ревеш?!”, “дръж де като голямо момче/момиче”, “кога най-после ще се научиш да се оправяш сам?”

Да имаш уменията, качествата се справяш сам е едно, а съвсем различно е да знаеш, че не си ВСЕВЛАСТЕН и не е нужно да бъдеш. Ти, аз, те сме брънки от цялото и между нас има енергия и връзки. Когато аз се смирявам, ти също си малка стъпчица по-близо до това. Вървим към целта като костенурки – баааавничко, със скоростта, с която успяваме да узряваме за следващата крачка…

magical_forest_matte_by_unfor54k3n.pngЗащо ни е трудно да се смирим? Заради КОНТРОЛА – нуждата да сме нащрек и да владеем ситуацията, да не изпускаме нищо от очи, за да няма изненади… Заради СТРАХА – ами, ако падна, ако се проваля, ако ме видят смешен и жалък? Ами, ако се покажа слаб и уязвим, какъвто съм зад бронята? Ако я сваля, може би ще пронижат мекото в мен и ще боли… По-добре да се събера и да вдигна гарда.

Свикнали сме с МАСКИТЕ, които носим. Даже ги бъркаме с истинското си лице – аз съм смел, можещ, вдъхващ доверие и респект. Да, но това е егото. Кой си ти отвътре, прегърнал слабостите и страховете си? Супермен или малко, изплашено зайче? И какво, ако зайчето иска да се покаже, ще го смачкаш и натикаш обратно ли? Да, така правим, докато не осъзнаем, че в зайчето е сърцето ни и колкото повече крием дългоушкото, толкова повече губим връзка със себе си. Отказваме се от сянката си, от съществуването й и по този начин от цялостта си.

Кое ти е по-важно – лъскавата корица или съдържанието на книгата? Розовата панделка върху кутията ли ще си или подаръкът в нея? Отговори си, тогава, ако още имаш нужда, пак питай “ЗАЩО?”.

СМИРЕНИЕТО, че сме несъвършени и не перфектни, МОЛИТВАТА за подкрепа и напътствие, БЛАГОДАРНОСТТА за грижата към нас, носят вътрешно притихване. После идва светлината и радостта, усещането за закрила. 

Наскоро чух теза, че вярата в Бога е вяра в нас самите, а молитвата е разговор с това, което искаш да бъдеш. Не съм теолог, не познавам каноните и не претендирам да съм в съзвучие с тях. Знам обаче, че всеки може да се слива с божественото по свой си начин. Знам, защото го усещам.

Смирението помага да спреш да търсиш вината в другите, да спреш да обвиняваш себе си. Да продължиш, защото знаеш, че има кой да те води и всичко, случващо се с теб е за висшето ти благо. Да бъде така за всички ни!

Още по темата прочети тук: Ти водиш, аз следвам

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница. 

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!! 
Поздрави, Елена  

Всяко семейство, жадуващо за рожба, поне веднъж е палило свещичка за това. Мнозина от нас са молили за своето чудо и на Свети Мина, чийто празник почитаме днес – 11 ноември. Известният чудотворец се смята за покровител на семейството и закрилник на сираците, бездомните и на жените. На този ден те се молят пред иконата му за здраве на децата си, както и за радост и благополучие на своя дом. Той е почитан и като патрон на всички народни лечители, знахари, воини, както и пазител на хората, поели на дълъг път.

Традиционно от полунощ преди празника стотици семейства, които се молят за благодатта да родят своя рожба, се стичат в манастира Св. Мина край София, за да посетят чудотворната икона. Някои от тях носят в църквата детски дрешки, водени от надеждата, че така скоро и в техния дом ще се чуе детски смях. После се връщат в манастира с пълни с обич сърца, за да кръстят дечицата си. Отците свидетелстват, че през годините, благодарение на тази вяра, са се случили много чудеса.

Честит празник на всички, които носят силата на вярата в себе си и се борят за рожбите си! Нека да благодарим за всичко хубаво, което имаме в живота си и за любовта, с която са пълни сърцата ни. Моля Св. Мина да чуе молитвите, успокои сълзите и сбъдне мечтите ни. Амин!

Весел празник и на всички, които се казват Виктор, Виктория, Минчо, Минка, Мина. Нека да са честити имената ви и да бъдат споменавани с добро!

548f1c20cb62fСпоред легендите Обрадовският манастир “Св. Великомъченик Мина” е основан през късно-римската епоха. През 11 в. на това място е имало голям манастирски комплекс с 40 параклиса, множество манастирски сгради и духовно училище. През Средновековието манастира е част от Софийската Мала Света Гора – пръстен от манастири около днешната ни столица. Кръстоносните походи и османските нашествия постепенно заличават напълно следите на Светата обител, но споменът за манастира на името на светеца-воин Мина остава в легендите. При прокопаването на коритото на река Владайска са открити основи на сгради, а по-късно водата дълго време е носила керемиди, камъни и тухли.

През 1927г. селяни случайно се натъкват на останки от древния манастир и в периода 1942 — 1945г. Обрадовската обител е възстановена в сегашния си вид. Тогава е издигната днешната манастирска църква, а малко по-късно са построени няколко параклиса. Чудотворната икона, пред която вярващите понякога чакат с часове, за да успеят да я докоснат, е нарисувана от руски художник през 50-е години на миналия век. Светецът му се явил насън и му казал в коя обител да занесе иконата. И до ден днешен молещите се изправят пред нея с натежало сърце и се връщат след това с дарове и с благодарност.

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница.

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!!
Поздрави, Елена