wallpapersafari.com

58 393 бебетата са родени у нас през 2021 г – попадайки на статистиката си пожелах всички те да са плод на истинска любов и на осъзнато решение животът да бъде продължен за благото на всички замесени. Зачудих се и каква ли част от мъниците са дълго чакани, трудно заченати, горещо измолени? Колко ли години на безплодни усилия, попарени надежди и отчаяние са предшествали появата на някои от тях? Надявам се и вярвам, че все повече жени, мечтаещи за своето бебе, се чувстват добре подкрепени и че стигмата на безплодието отпуска хватката си, заедно с всяка дума, изречена с любов и с всяка откровено споделена история.

С времето и с професионалния си опит като психотерапевт, започнах да „надушвам“ приближаването на бебето и да усещам магията на онзи миг, в който жената е „пристигнала“ на мястото на жадуваната среща.

Случва се тогава, когато тя осъзнае, че бебето не може да бъде самоцел, нито трофей. То не е награда, осмисляща съществуването, нито завоевание. Пътят към него не е наказание, нито битка, а е израстване.

Ако се въоръжиш и тръгнеш на война срещу обстоятелствата, за да го получиш на всяка цена, то намира начин да ти се изплъзва, докато не свалиш бронята и не оголиш сърцето. Тогава заравяш томахавката и там в пепелището на сълзите намираш новото себе си – пречистено и обновено, готово да разпери крилете на ПРИЕМАНЕТО и да осъзнае силата си.

Пазя в сърцето си образите на десетки жени, които съм срещнала по пътя им към бебето. Понякога съм крачила до тях до деня, в който получа снимката на новопоявилото се, сбръчкано и зачервено парченце копнеж, поело първия си дъх…

Често срещата започва с дълъг разказ за перипетии, друг път – с усмивка, последвана от въздишка и рукнали сълзи, изненадани, че вместо преглътнати,  са пуснати на свобода.

 viber image 2023 03 18 13 32 28 481Разказите, са разнолики, но и поразяващо подобни, родени в една и съща болка, застинали в тъга и безсилие, гняв и обида…

Имам чувството, че всички около мен са бременни – приятелките ми, роднините, жените по улицата… Всички, даже и онези, които не са имали такова намерение! Само аз правя какво ли не от години и нищо!“ – думите са изречени на един дъх, а после обикновено следва притеснението как ли ми звучи това, дали ще реша, че собственичката им е завистлива и злобна…

Понякога фактологията е смразяваща: „След три месеца пак ще направим трансфер, каза докторът след втория спонтанен аборт. Аз на всеки 3 месеца ли ще го преживявам това?!“, попитах. Той ме погледна и нищо не каза“.

Или: „Направих 5 опита ин витро един след друг. Не мога да понеса нищо повече“. Питам я как се е чувствала след първия неуспех, след втория? Отговаря: „Не знам. Отдавна съм спряла да се питам какво чувствам. Важното е да се действа, нали?, търси тя потвърждение, че самоунищожителният й избор е единственият възможен.

Дали? Възможно ли е по-добре да спреш, когато целият свят крещи: „давай! давай! ще успееш“. И не, не призовавам никого да се предава, отчайва, отказва от желанието си да има дете. Не казвам също, че резултат може да се постигне само с визуализации, медитации и „когато му дойде времето“. Искам обаче да напомня няколко неща:

Действието, предприето в името на това просто да правим нещо, е също толкова безсмислено, колкото бездействието. Може би е време да излезем от автопилота на поговорката: „За лудо работи, за лудо не стой“ и да си помислим какво ни дава и взима тази концепция, предавана от поколения? После да си припомним, че имаме глави на раменете, разполагаме и с интуиция, за да разпознаваме и следваме вярното за нас самите. Може би аз смятам, че трябва да се тича към върха, но можеш ли ти да го направиш с раницата на гърба, с камъче в обувката, без да четеш маркировката?

Усещането за контрол, което ни дава действието, обикновено е измамно. За да имаме емоционална свобода и да запазим психичното си здраве, е нужно да си дадем време и пространство да УСЕТИМ как се чувстваме, след като сме направили нещо, да интегрираме опита, да начертаем план за следващите стъпки. Имаме ли сили и устойчивост, как можем да ги възстановим? Какви са емоциите, които изпитваме? Признаваме ли си ги? Позволяваме ли си ги?

Пълната загуба на контрол може да е наш приятел, защото ни изправя лице в лице със страховете ни и отприщва гнева. Той пък носи енергия. Бинго – от една страна разбираме къде всъщност ни стяга обувката и какво можем да направим, за да ни стане удобна, от друга – имаме силата да променим нещата. Нужно е само да позволим на гнева да ни води към промяна, да е градивен. Звучи като оксиморон, но е факт – фазата на гнева е нужна, за да минем към нивото на приемането.

viber image 2023 03 18 13 32 28 554Нормално и лечебно е да изпитваме гняв и да му даваме воля. Знам, че родителите са ни учили на обратното. Но това води само до потискане и преглъщане на негативната емоция. Оттам нататък какво да прави тялото с нея, освен да соматизира? Ето ги туморите, бучките, алергиите… Само освобождавайки гнева можем да го вентилираме и да продължим напред.

И ако най-после видяхте нечия благословия да фучите и трещите на воля, искам да поясня. Идеята не е да пометете мъжа/шефа/доктора/кухнята с гнева си, а да му помогнете да излезе по безопасен начин (не на шефа, на гнева). Може би ще мятате възглавници и ще крещите в тях, ще удряте с кърпа по облегалката на стола, ще млатите боксова круша до откат, ще опишете теглата си на лист и ще го накъсате на микроскопични парченца, ще правите динамични медитации, ще плувате, докато ви се откачат ръцете… Вариантите са много – намерете своя и му се отдайте с плам и усърдие. После пак и пак, докато изпразните кошчето за душевни отпадъци. След това ще сте като нови, обещавам.

Потърсете загнездилите се дълбоко убеждения (страхове и вярвания), които саботират намерението да станете родители. Виждам и през себе си и през клиентите си, че когато иска бебе, освен да прави нужното, за да го постигне, е добре човек да спре, да се ослуша, да се огледа, ама не навън, а навътре в себе си. Полезно е да си даде сметка кой е и къде е? От какво се страхува? За какво се бори? Чувства ли се удовлетворен? Добре ли е придружен? И най- вече – защо му е това бебе? Дали ще трябва да му осмисля живота или ще дойде чрез него, за да живее собствения си живот?

Понякога от бебетата се очакват невъзможни неща – да ни направят щастливи, да излекуват наранените ни сърца, да преборят липсата на здрава самооценка и самочувствие, да ни спасят от работата, която не харесваме, да накарат мъжа до нас да ни обича, да ни направят значими в собствените ни очи…

Да продължавам ли или се намерихте? Да, сигурно има и бебета, които се инатят и не идват, играят си на жмичка с нас, колкото да се уверят, че много и силно ги искаме. Повечето обаче са такива, които чакат –ние, родителите, които са си избрали, да стигнем до кондицията, в която сме им нужни, за да можем да бъдем, както казва Халил Джубран „лъка, от който децата ви, като живи стрели, се изстрелват”…

Но нека да се върнем на ПРИЕМАНЕТО, че пътят към бебето е път към себе си  – то е лечебно, защото ни връща силата.

„Приемете – тогава действайте. Каквото настоящият момент предлага, го приемете, все едно че вие сте го избрали. Винаги работете с него, а не срещу него.“

Цитирам тези думи на Екхарт Толе, подкрепени от личната ми увереност, че едва след като приемем ситуацията, колкото и гадна и тежка да е, можем да имаме адекватна стратегия за справяне. Приемането ни прави на разположение за нас самите. Тогава се отваря вратичката за някаква малка крачица, а с нея идва и оптимизмът за бъдещето, волята за живот.

Апетитът идва с яденето, жаждата за живот с живеенето, а радостта със смеха. Започнете да осъществявате живота, който искате да имате, без да отлагате нищо за после. Най-подходящият момент да реализирате плановете си е СЕГА. Не когато бебето дойде, отслабнете, забогатеете, завършите ремонта и т.н.,  а сега!

Колкото по-абсурдно ни се струва всичко това, толкова по-наложително е да сменим досегашната стратегия и да отворим нова страница.  Понякога тя предполага да ревнем с пълен глас, да се запишем на бокс и да проведем разговора, който отдавна отлагаме. Друг път – да си позволим да се погрижим за себе си – за душата, тялото, партньорството и живота си, за да ги имаме и когато бебето дойде.

Силни са и онези моменти, в които си спомняме, че да спреш, също е  действие. Паузата помага да сканираме това, което е дълбоко в нас, да осъзнаем къде сме в момента и да се усетим как е за нас да сме на това място. После като въз(приемем) обстановката/ситуацията и получим вътрешна яснота, ще усетим и накъде да вървим.

Попътен вятър ви пожелавам от сърце, а ако имате нужда от подкрепа по пътя към бебето, вижте
МЕЧТА ЗА БЕБЕ – ПРАКТИЧЕСКИ ВИДЕО КУРС,  създаден да бъде вашия водач. 👉🏻 https://mechtazabebe.com/мечта-за-бебе-практически-курс/

Той събира опита ми със стотици жени с репродуктивни казуси и представлява цялостен психологически прочит на темата+упражнения енергийна психология+3 медитации. Веднъж закупен, записът остава на ваше разположение.

Желая ви сбъдвания!

  • Благодаря на списанието за репродуктивно и семейно здраве „Искам бебе“ за поканата да напиша тази статия. Публикувана е в бр.16 на списанието.
fear3815 scaled

„Изследванията ми може и да са перфектни, но на мен ми прилошава всяка сутрин. Как да отида на работа като ме е страх, че ще се падна някъде навън?“, пита мъж на 40, потърсил помощта ми.

„Страхувам се, че нещо ще се обърка в последния момент и в крайна сметка няма да имам дете“, изплаква бременната в пети месец жена, която седи на дивана срещу мен.

А можете ли да си представите какво изпитва жената, която се страхува да напусне дома си, заради честите панически атаки? Стои си вкъщи и телефонът й звъни все по-рядко. Приятелките й една по една се отказват да се опитат да я измъкнат навън.

Нека да ви кажа една тайна – страховете са присъщи на всеки! Ако някой ви каже, че няма нищо, от което да се страхува, има два варианта – залъгва сам себе си или вас.

Всички се страхуваме. Въпросът е позволяваме ли на това да ни спре?

Притесненията свързани с нашето физическо, психическо и материално благополучие и това на хората около нас, са естествени. Към тях се добавят и страха от самота, от изоставяне, от провал, от успех, от не случване на важните за нас неща – да имаме щастлива връзка, дете, дом, работа, която ни развива и обезпечава… Списъкът при всеки човек е различен. Отклонение от нормата е по-скоро, ако той липсва. Към всичко това се добавят и различните фобии.

Като теглиш чертата разбираш, че за колкото и смел да си се имал, все има някое чудовище, което те е хванало за гърлото. Реакцията към страха обикновено е или желание да се изолираш или обратното – нужда да си заобиколен от много хора и да не оставаш сам със себе си. Във всички случаи обаче той те сковава и не ти позволява да мислиш и действаш рационално.

Как да преборим страховете си?

1. Признай страха – не се опитвай да бягаш от него, да го отричаш или да се правиш, че го няма, заравяйки глава в пясъка като щраус. Последната поза благоприятства страхът да те нападне в гръб, когато най-малко очакваш и да ти разкаже играта, както той си знае. Всеки, участвал в някакъв двубой ще потвърди, че е от огромна полза да познаваш противника – така му знаеш номерата и си подготвен за тях. Опознавайки страха можеш да прецениш до каква степен той е обективен.

2. Приеми, че страхът е част от теб и не му се ядосвай. Колкото повече обръщаме внимание на това, което ни дразни, толкова по-голямо става то. Затова се опитай да погледнеш на страха като на свой приятел. Отговори си на въпроса по какъв начин този ти страх ти е помагал в миналото? Може би те е предпазил от някоя тинейджърска щуротия, попречил ти е да си разбиеш главата в необмислена постъпка? Във всяка ситуация – дори най-разстройващата и гадната има и добра страна. Няма изключения – просто така е устроен светът – в идеята за ден, стои нощта.

exwnlcg7ijbnab7j2p3t3. Дай си сметка, че страхът ти не е реалност – той е плод на ума и на въображението ти, на твоята вътрешна нагласа. Той е заложен в гените ни от далечни прародители, които са се борили за оцеляването си в свят, пълен с опасности и зверове. Култивиран е от родителите ни с доброжелателното – „не се катери, ще паднеш“, „не се доверявай на непознати“, „пари се печелят трудно, пази ги“, „хората са лоши“, „трябват връзки за всичко“, „смисъла на живота са децата – за теб живея“… Може да се изброява до безкрай.

Ние сме почвата, в която нашите родители са посели зрънцата на собствените си разбирания и ограничаващи убеждения. Направили са го от грижа и желание да ни подготвят за живота. Само че тези семена, вместо да ни дават криле и да ни помагат да полетим, ни привързват към земята като тропически лиани. За да ги разсечем, трябва да си дадем сметка, че тези страхове са ни предадени по наследство и да сменим нагласата си. Постижимо е и работата със специалист помага за целта.

4. Какво е най-лошото нещо, което може да ти се случи, ако  предприемеш действието, от което се страхуваш? Бъди реалист, отговаряйки на този въпрос. Не оставяй на съзнанието ти да рисува апокалиптични картини, а използвай статистиката. Колко процента от хората са били нахапани от куче до смърт, колко са изгубили живота си в самолетна катастрофа, колко са останали без деца и т.н.? Какъв е обективният шанс точно ти да си част от този процент?

5. Страхът намалява, когато вървиш срещу него – дори една малка крачка да направиш в посока нещото, от което се страхуваш, тя покачва твоята увереност, повишава самоуважението ти и смалява чудовището, срещу което си се изправил. Ако се страхуваш от кучета, погали някое пале, ако не можеш да пътуваш с метро, си наложи да влезеш в тунела и да постоиш там 2 минути, утре 5. Наложи си да се изправиш срещу страха си и да направиш първата стъпка, дори да е микроскопична. След това си признай победата, похвали сам себе си и утре действай пак. След като си престъпил първия път, можеш да го направиш отново, нали?

overcoming-fear6. За всяко нещо си има първи път – казвам го не аз, а Сър Едмънд Хилари, първият покорил връх Еверест: „Имахме непрестанния страх от това, че всъщност не знаехме дали е физически възможно да стигнеш върха, тъй като твърде много експедиции са били неуспешни в опитите си. Имахме и тази сериозна психологическа бариера за преодоляване. След като ние веднъж стигнахме върха и показахме, че това е възможно, това до някъде облекчи задачата за всички останали след нас.“

Това, че никой до сега не е правил нещо, не означава, че то е невъзможно – уточнявам го в случай, че мечтата ти е наистина мащабна. След като главата ти е стигнала до мисълта за нея, значи има как да бъде осъществена. Примерите са безкрайно много.

7. Погледни на страха като на нещо конструктивно – притеснение, което те кара да се развиваш, да работиш над себе си, да търсиш изход. Точно твоят страх те накара да прочетеш тази статия, нали?

8. Намери си подходящо обкръжение – нека то е от хора, които имат силата и смелостта да се изправят пред страховете си и да реализират целите си, да вярват и да вървят напред. Тези, които се вайкат, не правят нищо и оправдават с обстоятелствата, не са подходяща компания за теб. Нали си чувал, че човек е средното на петте човека, с които общува най-много – и като доходи, и като постижения и като нагласа към живота. Огледай се, кои са твоите пет човека? Нищо чудно и ти като мен преди известно време да направиш тази сметка и да не харесаш резултата. Ако е така, нуждата от промяна е спешна.

 „Страхът може да те направи затворник. Надеждата може да те освободи“. Тази фраза от филма „Изкуплението Шоушенк“ се е запечатала в ума и сърцето ми от години. Повтарям си я всеки път като се паникьосам. За мен тя осветява два изхода като в тъмен киносалон. На единия пише „страх“, на другия „надежда“. Първият води към ступор и неадекватни действия, а зад втория ме чакат мечтите ми. Те са магнитът, към тях вървя. Понякога с олюляващи се крака и микроскопични стъпки, но вървя, защото знам, че стигайки там, вече ще съм по-добра версия на себе си и ще съм благодарна за пътя.

Побеждаваме страха когато сме в служба на себе си и на мисията си и не му позволяваме да ни отклонява. Той се храни от вътрешното ни противоречие и от липсата ни на вяра в собствените сили. Показвайки си, че можем да вървим напред въпреки него, ние всъщност вече сме му видели сметката.

Още за СТРАХОВЕТЕ – техните ПРОЯВЛЕНИЯ, ИМЕНА и ЛИЦА, можете да научите от видеото:

 

Накрая искам да отбележа три от причините хората да се провалят в борбата със страховете:

1. Не отчитат малките си победи. Обявяват ги за незначителни и нищожни и по този начин убиват мотивацията си да опитват.

2. Не са достатъчно упорити, за да превърнат постигнатото в навик и системата им ги връща в изходна позиция. Ние сме свикнали със статуквото и несъзнателно го поддържаме като намираме извинения защо не предприемаме стъпки за промяна – нямам време, разболях се, обстоятелствата са такива сега…

3. Не намират съюзници в борбата – твърде горди са, за да потърсят помощ и подкрепа в околния свят или очакват да я получат от най-близките си хора. Те пък често носят подобни модели като тези, срещу които човекът се бори в момента или не разполагат с капацитета, устойчивостта и емпатията, за да им я осигурят, въпреки доброто си намерение.

Страхът е част от нас, но това не означава, че ние сме страхът или сме страхливи. Каквато и емоция да изпитваме, не бива да се идентифицираме с нея. В нас винаги остава здравата, хармонична, съвършена същност, с която сме се родили. Тя е като синьо, спокойно небе. А всичко, което ни пречи – страховете, вината, болката, негативните вярвания и убеждения, са като облаци по него. Нужен е вятър, за да ги разпръсне и отнесе. Осъзнаването на проблемите, тяхната преработка, създаването на нови когнитивни схеми и на навици, са вятърът на личностното развитие и на пътя към по-добра версия на себе си.

Страховете са трамплин за промяна. Колкото по-устойчиви са, толкова по-голям е потенциалът им да ви изтласкат нагоре.
Ако сте готови за засилка и скок, ви очаквам във вторник, на 22 октомври 2019 г., за да кажем “СБОГОМ, СТРАХОВЕ!“ Лекцията е с практическа насоченост, ще има лесно приложими и работещи техники и упражнения.
За подробноти и записвания, проследете линка- https://www.facebook.com/events/805662383183252/

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
И не забравяйте, имате възможност за конкретни действип, които да ви подкрепят, на 22.10 като участвате в “СБОГОМ, СТРАХОВЕ!“!

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!!
Поздрави, Елена  

dream

„Отпусни се и бебето ще се получи, когато най-малко очакваш“. Тази реплика гарантирано и безотказно подлудява всяка жена, която чака да чуе думичката „мамо“ отдавна. Как да се отпуснеш като знаеш в кой точно ден от цикъла си и на сън да те бутнат, самосъбуждаш се термометър, заврян там, където не му е мястото, за да си наясно дали си в овулация и си опираш краката в стената всеки път като правиш секс? Знам от опита си с моите добронамерени приятелки, че далеч повече са неподходящите неща, които можеш да кажеш на изнервена жена, отколкото тези в целта. Наясно съм колко кухи ти се струват реплики от типа – „млада си“, „ще стане като му дойде времето“ и „радвай се, че все още нямаш деца, че виж ме мен на какво приличам“. Виждала съм как се пали червената лампа в главата ми и ми е искало да извикам – „Аз не съм ти! Ако искаш да си ми полезна, ме попитай от какво имам нужда, вместо да се печеш на бавен огън и да се чудиш какво да ми кажеш…“

Затова днес ще ви кажа това, което аз имах нужда да чуя тогава – че трябва ДА ПУСНА МЕЧТАТА, ЗА ДА Й ПОЗВОЛЯ ДА СЕ СЛУЧИ. Това не означава да се откажа от нея, а да спра да контролирам ситуацията и да се опитвам да я постигна по определен начин. Наскоро ми споделиха съвет, която баба Ванга дала на една от кръщелничките си – „Никога не се моли на Господ да ти даде Иван за мъж (девойката харесвала Иван). Искай от Него да ти даде най-подходящия за теб мъж“.

kinderwunschНикоя от нас няма власт над живота и не може да накара душите да се движат в определен порядък. Моята, твоята работа е да кажеш „искам бебе и съм готова да го приема в тялото, живота и сърцето си“ (ако разбира се това е вярно) без да правиш ясен график как това бебе да дойде. В противен случай се пълним с разочарование и болка всеки път, когато стройните ни планове се сгромолясат. Нужно е да оставим пространство на Вселената и на висшата сила да действат!

Можем да призовем душата на бебето си дори като я помолим за напътствие как да я привлечем в нашия свят тук и сега. Иначе, ако действаме, притиснати от собствения си гняв и от тиктакането на часовника, рискуваме да си причиним много болка – и физическа и емоционална. Пътят на някои бебета не предполага те да бъдат заченати инвитро (при други пък е точно обратното, разбира се). Сигурно и вие като мен знаете за жени, които правят два, три неуспешни опита инвитро, а после забременява по естествен начин. С дамата, която аз визирам, правихме заедно инвитро процедури – моята – успешна, нейната – не. После при нея последва безрезултатен втори опит, а през следващите две години зачена от съпруга си и износи едно след друго две прекрасни момиченца. Чудо ли е или се е случило това, което е трябвало да бъде, въпреки нетърпението и напъването детето да дойде бързо и чрез инвазивен метод?

Единственият начин да превърнем мечтите си в реалност е да следваме насоката, която сме получили и когато направим следващата крачка да сме будни за знаците. Дали първата крачка е да прочетеш определена книга, до отидеш на обучение, да направиш пречистване на тялото и душата си или да тръгнеш на танци, само ти самата знаеш. Ти си вътре в твоето тяло и разполагаш с интуиция – ползвай ги!

Никой не може да ни гарантира как и кога ще дойдат нашите бебета при нас. Същото важи и за останалите ни мечти. Въпросът е да вървим с вярата, че картите в живота ни се подреждат по най-добрия възможен начин и да сме благодарни за всичко, което имаме. Така то ще стане още повече! Нека да бъде! Нека бъдат БЕБЕТА И СВЕТЛИНА по пътя!

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница.

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!!
Поздрави, Елена  

dandelion wish

-Ако искаш нещо и отдадено правиш крачки към него, защо го нямаш? Психологията дава различни отговори, свързани с нечестно мотивираното желание, липсата на вяра, на постоянство и най-вече на увереност, че заслужаваш сбъдването на въпросната мечта. Днес обаче искам да ви покажа една различна гледна точка – тази, свързана с цената на избора. Ще го направя чрез красива притча:

Имало някога един магазин. Той се намирал на края на Вселената. Преди много години един ураган бил отвял табелата му, но всеки човек знаел, че в там се продавало не какво да е, а желания.

Магазинът бил огромен. В него можело да се купи почти всичко – здраве, скъпи яхти, апартаменти, брак, длъжността на вицепрезидент на голяма корпорация, любимото работно място, красиво тяло, последни модели автомобили, власт, успех и всичко, което можел да си пожелае човек. Всичко било опаковано в златни опаковки с прилежно сложен етикет със съдържанието и цената. Не продавали само живот и смърт – с тях се занимавали в централния офис, който се намирал на другия край на Галактиката.

Всеки, който прекрачвал прага на магазина, разбирал цената на своето желание. А цените били толкова разнообразни. Например, за да се сдобие човек с мечтаната работа, трябвало да заплати с отказа от стабилност и предвидимост. С други думи казано, да има смелостта да рискува и да се гмурне в дълбоките води. Властта струвала много повече. За нея човек трябвало да се откаже от някои от своите убеждения, да си позволява да заявява себе си независимо от одобрението или неодобрението на другите. Някои от цените изглеждали много странни. Например бракът бил много евтин, но за щастлив живот, цената била много висока. Цената понякога била много по-висока от очакваната, защото човек трябвало да заплати със своята роля на „жертва“, както и да се раздели с някои свои приятели и познати. Не всеки, който е дошъл в магазина обаче е готов да си тръгне под ръка със своето желание. Понякога виждайки цената, човек обръщал гръб на своя блян, тръгвал си. Други дълго време стояли пред своето желание и обмисляли откъде биха могли да намерят „средствата“ за осъществяването на мечтата си. Трети негодували срещу цените и искали намаление. 

Но имало и такива, които отивали в магазина и давали всичките си спестявания в името на своето желание. Много пъти са предлагали на собственика на магазина да намали цените, за да увеличи броя на своите клиенти, но той всеки път отказвал, защото така щяло да се понижи и качеството на желанията. Веднъж го попитали дали не се страхува от фалит, а той отговорил, че винаги ще има хора, които са достатъчно смели, за да поемат рискове и да променят живота си, хора, които биха се отказали от познатия и предвидим живот, които вярват достатъчно в собствените си сили и възможности и са готови да заплатят необходимата цена, за да постигнат своите желания. На вратата на магазина от сто години насам стои една табела, която гласи : „Ако желанието Ви все още не е изпълнено, значи още не е заплатена пълната му цена.“

И какво се оказва? Мечтите са безплатни, но трябва да си платим пътя до тях…

Ако вашата мечта е свързана с бебе, може би ще ви е интересно да прочетете: Наистина ли искаш бебе? и Защо бебето се бави?

Пожелавам на вас и на себе си смелост да следваме мечтите си. Интуиция да не попадаме в капана да искаме неща, за да отговорим на чужди очаквания. Лекота и радост по пътя към мечтите, за да пристигнем цялостни! Добре дошли сте на  Facebook страницата на сайта. Ще се радвам да ми пишете, ако имате нужда от подкрепа по пътя към мечтите!

* Притчата е публикувана със заглавие Магазин за желания – притча за цената на мечтите в gnezdoto.net.

be different

Един крал решил да изпита свитата си, за да намери човек за важен пост. Бил заобиколен от голям брой силни и мъдри мъже. „Обръщам се към вас, разумни мъже – казал кралят, – защото имам проблем и искам да видя кой е в състояние да го реши“. Той повел присъстващите към врата с огромна тежка брава, каквато никой до сега не бил виждал. Кралят казал: „това е най-голямата и най-тежката врата в моето кралство. Кой от вас може да я отвори?“. 

Някои от придворните поклатили отрицателно глави. Други, смятани за мъдреци, погледнали по-отблизо вратата, но признали, че не могат да се справят. След като мъдреците изрекли това, останалите придворни се съгласили, че проблемът е твърде труден за решение. Само един везир се приближил до бравата. Огледал я, опипал я, изпробвал различни начини да я помръдне, накрая я натиснал с повече сила и вратата се отворила. Тя била само леко притворена и нямало нужда от нищо друго, освен готовност да се разбере това и кураж да се действа безстрашно.

Кралят казал: „Ти ще получиш службата в двора, защото ти не се доверяваш само на това, което чуваш и виждаш, а използваш своите собствени сили и се осмеляваш да опиташ.“ *

А ти осмеляваш ли се да опиташ или се доверяваш единствено на капацитети, специалисти, професионалисти да ти казват какво е възможно и какво не? Естествено, че те знаят и могат повече от теб в тяхната си област, но никой не те познава отвътре така добре, както ти самият. Никой няма достъп нито до раните, нито до съкровищата, които носиш в себе си и не може да предвиди капацитетът ти за справяне.

abundance-bundleТи си експерт по себе си. Освен това имаш вродена вътрешна мъдрост, искра от вселената и божественото, която свети и те води. При някои хора тя е замъглена от следването на чужди истини и ценности. При други – от скъсването на връзката със собствените нужди и емоции, за да се спасят от болката. При трети – има силно недоверие в собствените сили. Те не предполагат, че спасението може да дойде отвътре и търсят/чакат/надяват се някой друг да ги измъкне.

Помогни си сам, за да ти помогне и Господ. Чувал си това, нали? За мен начинът да си помогнеш е да започнеш да се опознаваш и да разпознаваш страховете и препятствията, които стоят на пътя ти. Един от начините да се случи това е чрез водените медитации. Когато правя такива в група, е впечатляващо как едни и същи думи въздействат по различен начин на присъстващите дами. Причината е, че всяка вижда и преживява картината, родена от нейното въображение и подсъзнание, среща собствените си нужди и болка и се свързва с нещата, които са травматични или подкрепящи в живота й.

Няма как да изградиш здрава къща върху паянтови основи. Затова и кулите на мечтите ни често се срутват или пък изобщо не намираме психическата устойчивост да започнем да зидаме. Тогава се просто стоим отстрани и се чувстваме прецакани, че си нямаме кула.

Ако е дошло времето да се погрижите за собствените си основи и да почистите и сортирате насъбралите се натурии в психическия си килер, ви каня да се присъедините към нашите ЖЕНСКИ СРЕЩИ ЗА ПОДКРЕПА И МЕДИТАЦИЯ. Те НЕ са подходящи за всички, а само за жени, които:

–  съзнават, че е тяхна отговорност да се погрижат за себе си;
– минават през трудности, кризи и предизвикателства в живота си, но искат да си върнат лекотата и радостта;
– учат се да отстояват себе си и границите си, но и да бъдат гъвкави и приемащи;
– са готови да свалят маските, да излязат от заучените роли и се върнат към себе си и да бъдат автентични и цялостни;
– поемат отговорността за своето щастие и не искат да се извиняват с обстоятелствата и да чакат да са щастливи, когато постигнат еди-какво-си;
– вярват, че не е нужно тотално да изпушиш, за да вземеш мерки за психичното си здраве и духовно равновесие.

Какво правим на тях?
Работим за нашето по-добро ДНЕС като отработваме травмите и се помиряваме с ВЧЕРА (миналото), овладяваме страховете, притесненията и недоверието, свързани с УТРЕ (бъдещето).
Използваме силата на медитацията, хипнозата, енергийната психология, позитивната психотерапия и разнообразни техники и подходи за работа в група. Освобождаваме блокажите и позволяваме на нашата вродена вътрешна мъдрост да се разгърне и да ни насочва по пътя ни. Всичко това се случва в малка група и при пълна конфиденциалност.

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница. 

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!! 
Поздрави, Елена  

* Притчата е част от книгата „Търговецът и папагалът“ на Носрат Песешкиан

Magic Door Amongst Purple Leaves

Един цар имал един единствен син – смел, сръчен и умен. Когато младият принц завършил учението си, баща му го пратил при един стар мъдрец да усъвършенства познанията си за живота.

– Посъветвай ме как да премина по Пътя на живота  – казал младежът.

– Думите ми ще се заличат като стъпки в пясъка – отвърнал мъдрецът. Вместо това, ще ти дам някои насоки. По пътя си ще се изправиш пред три врати. Прочети това, което е написано на всяка от тях. Ще почувстваш неудържимо желание да изпълниш указанията. Не се противи на това желание, иначе ще бъдеш осъден да изживяваш отново и отново това, което искаш да избягаш. Нищо повече не мога да ти кажа. Трябва ти сам да го усетиш със сърцето и плътта си. А сега върви. Следвай пътя пред теб.

Старият мъдрец изчезнал, а принцът поел по Пътя на живота. Скоро се озовал пред голяма врата, на която пишело:

„ПРОМЕНИ СВЕТА”

– Точно това смятах да направя  – рекъл си младежът. Истината е, че някои неща ми харесват в този свят, но пък други не са никак по вкуса ми.

И той се впуснал в първата си битка. Неговият идеал, неговата решимост и неговият устрем го подтиквали да воюва, да предприема, да завладява, да моделира действителността според волята си. Изпитал удоволствието и опиянението на завоевателя, но не и покой в Душата си. Променил доста неща, но много други не успял.

Минали години.

Един ден той срещнал стария мъдрец, който го попитал:

– Какво научи по Пътя?

– Научих се  – отвърнал принцът – да разграничавам онова, което е в моя власт, от онова, което не е; да разграничавам това, което зависи от мен, от другото, което не зависи.

– Хубаво  – рекъл старецът. – Използвай силата си, за да влияеш върху нещата, които зависят от теб. Забрави за онези, които се изплъзват от властта ти.

И изчезнал.

Малко след това принцът намерил втората врата. На нея пишело:

„ПРОМЕНИ ДРУГИТЕ”

– Това си и мислех – си рекъл той. Другите са извор на удоволствие и радост, но също така и на болка и горчивина.

И той въстанал срещу онова, което не го удовлетворявало и го дразнело у себеподобните му. Направил всичко възможно да промени характера им и да изкорени недостатъците им. Това била втората му битка.

Минали години.

Един ден, когато принцът вече започнал дълбоко да се съмнява в резултата от опитите си да промени другите, мъдрецът пак се появил и го запитал:

– Какво научи по Пътя?

– Научих, – отвърнал принцът, – че другите не са причината, нито на извора на радостта и скърбите ми, на моето удовлетворение или разочарование. Те просто са предлог и възможност моите чувства да се проявят. Но чувствата ми се раждат в мен самия.

– Имаш право – съгласил се мъдрецът. С това, което събуждат в теб, другите ти дават възможност да опознаеш себе си. Бъди признателен на тези, които будят в теб радост и удоволствие. Благодари също така и на онези, които те карат да изпиташ разочарование и страдание, защото чрез тях Животът те учи на онова, което още не си усвоил и от което ще имаш нужда, за да извървиш пътя си.

Казал старецът тези думи и изчезнал.

След това принцът достигнал до третата врата, на която пишело:

 7450753e8e2e87e7577bd22e4e9f2f39„ПРОМЕНИ СЕБЕ СИ” 

– Да – помислил принцът.  Ако наистина у мен се корени причината за всичките ми проблеми, това е единственото, което ми остава да направя.

И започнал третата си битка. Направил всичко възможно да подобри характера си, да изкорени недостатъците си, да промени това, което не харесвал в себе си и всичко, което не отговаряло на неговия идеал.

Дълги години водил той тази битка, пожънал успехи, но срещнал и съпротива, претърпял поражения. Когато отново срещнал мъдреца, трябвало да отговори на все същия въпрос:

– Какво научи по пътя?

– Научих, – отвърнал принцът, – че у нас има неща, които можем да променим, но също така и такива, които оказват съпротива и които така и не успяваме да пречупим.

– Добре – казал старият мъдрец.

– Да – продължил принцът, но започвам да се уморявам от тези вечни битки с всичко, с всички, със себе си. Никога ли няма да има край? Кога най-после ще намеря покой? Толкова искам да прекратя борбата, да зарежа всичко, да си отдъхна!

– Точно това е следващата ти цел – съобщил му мъдрецът. Но преди да продължиш напред, обърни се да погледнеш изминатия път.

Казал това и изчезнал.

Принцът погледнал назад и забелязал, че третата врата има надпис и от обратната си страна! Надписът гласял:

„ПРИЕМИ СЕБЕ СИ”

Принцът се учудил, че не е видял надписа по-рано.

– Явно, когато се хвърля в битка, човек е заслепен – казал си той.

Принцът видял също така разпилени на земята всички онези неща, с които се бил преборил в себе си: недостатъците си, слабите си страни, страховете си, ограниченията си, всичките си стари демони. И се научил да ги познава, да ги приема, дори да ги обича. Научил се да обича себе си, без да се сравнява с другите, без да се осъжда и порицава.

Тогава срещнал отново мъдреца, който му задал обичайния въпрос:

– Какво научи по Пътя?

– Научих, – отвърнал принцът, – че да мразиш или да отхвърляш част от себе си означава да се осъдиш на вечно несъгласие със самия себе си. Научих се да се приемам такъв, какъвто съм – напълно и безусловно.

– Добре – казал мъдрецът. Усвоил си Първата Мъдрост. Сега можеш отново да преминеш през Третата врата.

– Едва преминал през третата врата, принцът видял в далечината задната страна на втората и прочел:

A magical door in the forest with bright glowing lights.

„ПРИЕМИ ДРУГИТЕ”

Около себе си той видял хората, които срещнал по пътя. Тези, които обичал, и онези, които мразел. Тези, които подкрепял, и онези срещу които се борил. Но за свое голямо учудване, той вече не бил в състояние да види недостатъците и грешките им, които някога толкова го дразнели и които искал да изкорени.

Когато пак срещнал мъдреца, последният го попитал:

– Какво научи по Пътя?

– Научих, – отговорил принцът, – че откакто съм в съгласие със себе си, вече няма в какво да упрекна и другите, а няма и защо да са страхувам от тях. Научих се да приемам и обичам другите напълно и безусловно. 

– Добре – казал мъдрецът. – Това е Втората Мъдрост. Сега можеш отново да преминеш през втората врата.

От другата страна принцът забелязал обратната страна на първата врата. Там пишело:

„ПРИЕМИ СВЕТА”

– Странно, как не съм видял този надпис още от първия път – зачудил се принцът.

Той се огледал и видял около себе си света, който по-рано искал да завладее, да преобрази, да промени. Бил стъписан от блясъка и красотата на всичко в него. От неговото съвършенство. А това си бил все същият свят… Светът ли се бил променил, или неговият поглед?

– Какво научи по Пътя? – попитал го мъдреца при следващата им среща.

– Научих – отвърнал принцът, че светът е огледало на Душата ми. Че душата ми не вижда света, а собственото си отражение в него. Когато е радостна, и светът й се струва весел. Когато нещо й тежи, светът й изглежда тъжен. Но сам по себе си светът не е нито весел, нито тъжен. Той просто е тук, съществува – и това е всичко. Не той ме измъчваше, а представата, която имах за него. Научих се да го приемам, без да го осъждамнапълно и безусловно.

– Това е Третата мъдрост – казал старият мъдрец. – Ето, че вече си в съгласие със себе си, с другите и със Света.

Чувство за безметежно спокойствие, ведрост и пълнота завладели принца. Той усетил как се потапя в Тишината.

– Сега си готов да преминеш отново през последния праг – рекъл мъдрецът, – този на прехода от Тишината на Пълнотата към Пълнотата на Тишината.

И старецът изчезнал….

Споделям тази притча с цялата си благодарност, че я открих точно днес (в spiralata.net) и с вярата, че идва при нас в точното време. Всяка крачка към това да приемем себе си безусловно, както другите и света като наше отражение, ни издигна на друго ниво на осъзнаване и работи за личностната ни трансформация. А тя е част от пътя – и към себе си, и към мечтите.

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница. 

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!! 
Поздрави, Елена  

puppet from Totally Socks

Около мен напоследък всеки ден има хора, които искат да ми помагат – това сподели с мен една приятелка. Обясни ми, че все повече усеща подкрепа и любов, докато напреди изобщо не е било така. Според нея причината е, че преди време не си е позволявала да получава помощ. И тя, както повечето от нас, искала да се справя сама, да покаже, че е силна и можеща, да се окичи със славата на успеха си и да си я носи с гордост.  Постепенно е узряла за идеята, че може да си позволи да й е леко и хубаво и да спре да се напъва неистово. Със свалянето на гарда дошъл и откликът на околните.

Замислих се за нас – контрольорите по душа, които са свикнали да носят отговорност за всичко и всички, да изпипват нещата до най-малкия детайл. Като си си вменил толкова задължения, е съвсем нормално да се почувстваш като  затиснат от тежко бреме и да започнеш да припяваш песента: „Горката аз, никой не ми помага… Тежи ми“. Защо си го причиняваме? Обикновено ни се струва, че така сме създадени и не можем по друг начин. Понякога се надценяваме и даваме възможност на егото си да се дуе като пуяк. Тогава убеждаваме себе си, а често и другите, че ако не свършим ние всичко това, околните (мъжът, родителите, приятелите, колегите) няма да се справят. Те милите нито са толкова бързи, нито са свикнали с тези задачи, нито имат капацитет… И изобщо, ако не съм аз, нали разбираш…

А дали е така? Рано или късно, Животът си спретва шегичка и реши да те извади от строя. Така те възпрепятства да организираш света. Тогава виждаш, че Земята не спира да се движи и всички онези, безпомощните, някак се осеферват и започват да действат. Е, не всички са съвършени като теб, но оцеляват:) Да, може би се радват, когато отново яхнеш коня и започнеш да се развяваш, защото им става по-лесничко. Междувременно обаче и те са имали шанса да излязат от сянката ти и да разберат колко много неща могат и знаят.

20131104-125319Знак за незрялост е да поемаме твърде много отговорност за другите, нищо, че ние го маскираме като точно обратното – естествено, че е по-сладко да си мислиш, че го правиш именно защото си зрял, осъзнат и можещ.

Да се върнем пак на въпроса защо си го причиняваме? То е ясно, че всичко пак идва от детството, но много ми хареса начина, по който го формулира д-р Менис Юсри на една своя лекция. По думите му, всеки контролиращ човек носи в себе си дете, което се страхува, че нещата могат да се объркат.

Отборът на контролиращите се пръска по шевовете, защото там членуват онези от нас, които като малки са изпаднали в тежка ситуация. Тогава никой не се е отзовал, за да ни каже „ок, има проблем, но той не е твоя отговорност“. Невръстното дете се е научило да поема отговорност и да се опитва да оправя нещата – да регулира себе си, отношенията на родителите си, да се справя само. Дори когато е изплашено и няма идея как да излезе от кашата, то продължава да опитва. Прави го, защото се страхува. И какво излиза? Май другото име на контрола е страх. Страх, че ако не контролираш, нещата могат да се объркат. Решението? Да си позволиш да изгубиш контрол и някой друг да се погрижи.

На думи е по-лесно отколкото на дела, но добрата новина е, че когато е належащо да научим този урок, Животът ни го преподава по категоричен начин. Преди години получавах страховити мигренозни пристъпи, придружени от повръщане, схващане на ръцете и краката – пълна липса на контрол! Сагата приключваше с линейка или с посещение в спешното и с Диазепам в задника. Лекарите си имаха обяснение – преумора, недоспиване, напрежение… Тялото ми дърпаше шалтера от време на време и изпадах в насилствен тайм аут. Най-големият ми страх беше, че може да ми се случи когато съм сама сред непознати и че няма да мога да изконтролирам ситуацията.

Е случи ми се! Бях на семинар, когато започнах да виждам черни петна и симптомите застъпваха един по един. С тази разлика, че стана така бързо, че не можах да отреагирам. Изпуснах контрола, въпреки че се бях вкопчила жестоко в него. Резултатът – непознати хора се погрижиха за мен, занесоха ме почти на ръце в болницата, звъннаха на мъжа ми, всичко… И знаете ли какво? Tака отпадна най-големият ми страх, а заедно с него си отиде и въпросната мигрена. Няма я вече поне 7-8 години! Нямам представа дали заради това, че пуснах контрола и страха едновременно, дали заради преживяната личностна трансформация, или заради нещо трето. Знам обаче, че не е защото съм започнала да си почивам повече.

А по темата с получаването от началото –  проблемът не е в това, че няма кой да ни даде, а че ние не си позволяваме да получаваме помощ, подкрепа, а понякога и любов. Ако искаш да тестваш дали това е така, помисли си как реагираш, когато ти направят комплимент? Приемаш ли неочаквани подаръци или дори на рождения си ден обясняваш: „ама нямаше нужда…“? Приемаш ли да те почерпят или се чувстваш длъжна да върнеш жеста? Приемаш ли помощ, когато ти се предложи или все си можеш и сама? Молиш ли за помощ?

В случай, че отговорът на някой от въпросите е „не“, можеш ли да си позволиш да промениш това? А можеш ли да започнеш веднага?

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница. 

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!! 
Поздрави, Елена  

6921967 water drops 1

Вярвам в чудеса и в умението ни да ги случваме за себе си. Познавам силата на мисълта и знам, че можем да я дисциплинираме и насочим в подкрепяща за нас посока – разбира се, ако преценим, че ни е важно. Иначе можем и да продължим да си мрънкаме до откат. Знам колко силен метод е автосугестията (самовнушението), защото всеки организъм представлява съвършена, саморегулираща се система. Дори, когато говорим за тежко лечение или операция, една трета от успеха (а вероятно в определени случаи и доста повече) зависи от думите на лекаря, от доверието, което той изгражда с пациента.

Познавам силата на думите, смятам, че споделяйки колективното несъзнавано, всички ние носим мъдростта на прарода си. Затова можем да случваме чудесата си. В българската традиция на 5 срещу 6 януари е нощта срещу Богоявление. Тази вечер небето се отваря и сбъдва желания. Само праведните обаче могат да го видят. 

Всички ние обаче можем да се облегнем на собстваната си вяра, че заслужаваме да ни се случи това, за което мечтаем най-силно. Можем и да заявим и подкрепим тази си вяра като изпълним един стар ритуал, почитащ силата на водата като символ на Живота и Сътворението. Той е свързан с големия български празник ВОДИЦИ (5 вечерта, 6, 7 януари) в чиято основа е силата на водата да „помни” и преклонението пред животворството й. Тази вечер се прави МЪЛЧАНА ВОДА.

КАК ДА СИ НАПРАВИШ МЪЛЧАНА ВОДА?

Когато се здрачи достатъчно навън днес (5 януари), налей вода в съд – най-добре стъклен. 
Изнеси водата навън – на балкона или прозореца, или на двора. Хвани съда с две ръце и притихни малко с водата си. Остави я да те усети. Подишай свежия въздух с нея. Постойте си така поне 5 минути.
Поздрави я и й кажи името си. НА ГЛАС!!! Тя вече те познава. Тя е ТВОЯТА вода. Постойте още малко заедно, остави съда навън и се прибери. Нека водата ти остане няколко часа под небето да се „измълчи” и пречисти.

Точно преди полунощ излез отново при нея. Тогава преди ВОДИЦИ силата й е най-голяма. Отново хвани съда с две ръце. Дланите ти трябва плътно да обхващат стените. Знам, че е студено…
Сега се свържи с твоята вода. Помисли кое е най-голямото ти желание, кое е това, чието сбъдване ще ти донесе нова Сила и Радост. Не бързай!

ИЗРЕЧИ НА ГЛАС ПРЕД ВОДАТА СИ НАЙ-СЪКРОВЕНОТО СИ ЖЕЛАНИЕ!
Заяви волята си ясно и категорично! Наричай, не моли! Притихни отново и постой с нея. Опитай се да си представиш как ще изглежда живота ти, когато точно това желание бъде сбъднато. Опитай се да „видиш” тази картина в твоята вода.

Орешак (1)Огледай се в нея!
Как ще изглеждаш сбъднат?
Виж как си облечен!
Има ли някой наоколо?
Къде си?
На какво мирише?
Какъв сезон е?
Наслади се на Сбъдването си!
Предизвикай абсолютната си увереност, че това ще се случи!
Кажи на водата всяка дума, която се явява в този момент… И завърши НА ГЛАС с най-старото и силно наричане: РЕЧЕНОТО МИ ДА БЪДЕ СТОРЕНО!

После покрий водата с кърпа (по възможност бяла) и се прибери.
Остави водата си цяла нощ да поеме ПРАВОТО ТИ СЛОВО. Да го чуе, да го залюлее, да го изкъпе, да му вдъхне живот и да пренареди твоето СБЪДВАНЕ. Това вече е НАРЕЧЕНА ВОДА.

Сутринта на ВОДИЦИ, когато се събудиш първо иди при Водата си. Измий си очите с нея и с много обич отпий от твоето Сбъдване. После пак…Усети твоя ДАР с цялата си душа. После склони чело пред Водата и на глас й благодари!
Прибери я. Можеш да я изпиеш цялата или по малко, както искаш, да наръсиш с останалото от нея дома си, да полееш някое цвете – както прецениш. Това е НАРЕЧЕНА вода и тя ще носи енергията на желанието ти. Силата й е право пропорционална на емоцията, която си вложил в нея и на количеството Вяра, изпълваща душата ти. Така че, магията е в твоите ръце! 

ДАЛИ Е ИСТИНА

Това е много стара Магия. 
А колко работи за теб, зависи от Силата ти, Куражът ти и Корена ти.
Празникът ВОДИЦИ е разделен на три части:

Започва от 5-и януари вечерта, когато в полунощ “потайна доба” небето се разтваря и сам Бога застава на Портата и “изпълнява желание”. Това е Нощта на Мълчаната вода.

a_1294379085_1IMG_5724-5S6-и януари е Мъжки водици. Млади мъже се хвърлят в реката за здраве и “мъжка сила”, а мъжки отрочета до една година се изкъпват в студена вода, за да станат мъже. Хвърлянето на Кръста е много стар, предхристиянски обичай, който символизира връщането на Животворното начало на водата. За това на този ден водата лекува и заздравява и всеки иска да умие болест и грях на Живата вода!

7-и януари е Женски водици. На този ден се къпят млади жени и женски отрочета до една година. Тъй като женската утроба носи Силата на сътворението, жените понасят котли с Жива вода от “къпаните” реки и ръсят с тях за здраве и Благоденствие. Жените са Водичарки, Совойници. В някои райони на този ден отново се гадае и предсказва за любов и зачеване.
На 7-и януари свършват всички коледни празници и женското и мъжкото начало се обединяват от Водата и Сътворението. 

БЪЛГАРСКО ОБРЕДНО НАРИЧАНЕ

На ВОДИЦИ се нарича за Ново начало! Това може да бъде сторено както на 6-и , така и на 7-и януари. Обредът се извършва с Вода, която от Мълчана се превръща в Наречена. Всеки Добросторник в обреда се умива с Мълчаната вода и изрича най-силните си желания и копнежи пред нея, за да я “обърне” в Наречена, Силна вода! Предизвиква се и се изказва почит пред Силата на Водата, за да е силно и плодоносно Новото начало!
Нарича се за Ново начало, Сила, Благоденствие, Любов и Здраве!

Благодаря на Розмари Де Мео – авторката на текста, за вярата и за магията, за напомнянето за мъдростта на рода ни. Може би за някои от вас това е глупост. Аз обаче го усещам с всяка фибра на тялото си като нещо свое и смятам да го споделя с дъщеря си. Ще го направя с разбирането, че всички ние можем да случваме чудесата си и да намерим нашия начин да се подкрепим по пътя към тях. Когато помислите ни са чисти, а мечтите ни са безкористни, Бог отваря небето за нас. Може да го направи като ни води по пътя, сбъдне желанието или ни отведе до лекаря, чийто действия ще направлява. Няма значение. Важно е, че когато сме изпълнени с любов и благодарност, изход винаги има. В този смисъл нашето лично Богоявление може да бъде всеки ден от годината.

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница. 

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!! 
Поздрави, Елена  

imperfect beauty milena ilieva

„Aз съм съвсем обикновен, точно какъвто си и ти. Единствената разлика между мене и тебе е, че ти не казваш окей на себе си, а аз съм казал едно абсолютно окей на себе си – това е единствената разлика. Ти непрекъснато се опитваш да докажеш себе си, а аз не се опитвам да го направя. Казал съм: Несъвършенството е начинът на живот. Ти се опитваш да бъдеш съвършен, а аз съм приел моите несъвършенства. Това е единствената разлика. Затова нямам никакви проблеми.

Когато приемеш своето несъвършенство, откъде може да се появи проблемът? Когато, каквото и да се случи, казваш: “всичко е наред”, откъде в такъв случай може да се появи проблемът? Проблемът възниква от твоето неприемане. Не можеш да приемеш своя начин на живот, оттук и проблемите. А никога не приемаш своя живот, затова винаги ще има проблеми. Можеш ли да представиш себе си един ден приемащ, тотално приемащ своя начин на живот? Ако можеш да си представиш, тогава защо да не го направиш точно сега? Защо да чакаш? За кого? За какво?

oshoАз съм приел своя начин на живот и на момента всички проблеми изчезнаха. На момента всички грижи изчезнаха. Не защото станах съвършен, а защото започнах да се наслаждавам на своето несъвършенство. Все още никой не е станал съвършен – защото да станеш съвършен, означава да бъдеш напълно умъртвен. Съвършенството е невъзможно, защото животът е вечен. Съвършенството е невъзможно, защото животът продължава и продължава – той няма край.

Единственият начин, да се измъкнеш от така наречените проблеми, е да приемеш своя живот такъв, какъвто е още в този момент, да го живееш, да се радваш, да му се наслаждаваш. Следващият момент ще е изпълнен с още по-голяма радост, защото ще произтича от този момент; а следващият след него ще е още по-радостен, защото постепенно ще ставаш все по-радостен. Не защото радостта ти ще се дължи на някакво развитие, а защото ще изживяваш момента.” ~ Ошо

Предавам нататък тези думи на Ошо, които ми подари чрез фейсбук профила си моя приятелка. Искам да ви призова от цялото си сърце – НЕ ОТЛАГАЙТЕ ЖИВОТА! ЖИВЕЙТЕ ГО ДНЕС!

Life-Life-Bigger-Live-Now-Note-240x200Как може някой да ви гарантира, че когато получите това, за което мечтаете (бебе, работа, любим или още 100 неща), ще бъдете по-щастливи?! Живеем в илюзията, че съществува перфектна ситуация, перфектен момент, перфектен избор… Държим се за заблудата, че можем да сме цялостни само, когато станем майки, или перфектни любовници, или успешни бизнес дами, а най-добре – всичко накуп… Вярвайки го, пропиляваме днешния ден. Обаче той няма да се върне. Както и другите, които сме отровили, заради фиксацията в нещо, което липсва в живота ни.

Е какво решаваме? Ще пишем ли и този ден „дъждовен“ или ще намерим сили да се зарадваме на това, че сме тук, че ни има? Ще си отворим ли очите за белия свят или ще продължим да мижим, докато нещата в живота ни не се подредят според стриктния ни план? Разбира се, че можем да направим и второто. Нека обаче да е с осъзнаването, че рискуваме тогава – в ТОЗИ ВЕЛИК МОМЕНТ, когато най- после прогледнем, вместо с неземна радост, да сме изпълнени с горчилката, че сме пропилели години. А е можело да се смеем, да дишаме с отворени гърди, да обичаме и да сме щастливи, дори когато сме несъвършени. Нужно е било само да приемем живота си такъв, какъвто е и да сме благодарни за него. Това само по себе си е предпоставка останалото да се подреди.

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница. 

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!! 
Поздрави, Елена  

*снимката на статията е на Милена Илиева

sleeping baby hd wallpaper

Забрави за миг за обезсърчаващите диагнози, изследванията с плашещи показатели и усещането, че сякаш се въртиш в омагьосан кръг. Свържи се с онази здрава част от теб, която носи мъдростта. Ти имаш вътрешните устои, които са неподатливи на външни заблуди, имаш усещане за себе си и за нещата в твоя живот, което не може да те подведи. Дали ще го наричаш интуиция, предчувствие или ще е прост трепет, които те води към правилните за теб неща, няма значение. Усети за себе си – ти вярваш ли, че ще имаш бебе? Ако отговорът е „да“, тогава просто го приеми за факт и избери твърдо да застанеш зад това. Когато назрее момента, ще гушнеш твоето бебе и това е сигурно!

На това малко гласче, което в момента вероятно ти нашепва, че си на път да се вкараш в поредната самозаблуда, му обясни, че ти избираш най-после твърдо и категорично да застанеш на своя страна и да отстояваш решението си да бъдеш майка.

Трябват ти доказателства? Огледай се и наистина виж колко много хора около теб гушкат децата си. Вероятно и ти  знаеш поне една невероятна история за жена, която в живота си многократно е чувала мрачните прогнози, че няма да може да роди бебе и ги е опровергала. Щом тя е успяла, можеш и ти! Още повече, че погледнато реално, едва ли нещата изглеждат чак толкова трагично в собственото ти портфолио от репродуктивни предизвикателства.

Помисли! Пред теб има толкова много възможности! Просто си дай право да ги видиш: Можеш с малки промени в начина на живот, хранене и движение да подобриш значително състоянието на цялото си тяло и на репродуктивната си система. Има изобилие от храни и добавки, които вършат чудеса за физиологичните процеси в него, както и за хормоналния баланс. Знае се вече толкова много за енергийните практики, за самомасажите, медитациите и визуализациите и за влиянието им върху нашето тяло, емоции и нагласи. Медицината случва чудеса – жени с четвърт яйчник произвеждат яйцеклетки, има донори, стимулации, манипулации, операции и процедури, благодарение, на които се раждат хиляди деца. Сигурно и ти като мен познаваш (или си чувала) поне за 2-3 семейства, които са щастливи да отглеждат СВОИТЕ деца, родени от друг биологичен родител…

Понякога е достатъчно просто да се наместят няколко парченца вътре в нас, за да можем да излекуваме травмите, да освободим блокажите и да стъпим на собствените си крака. Друг път, процесът се оказва по-сложен и тежичък за преминаване. Цената – да бъдеш сам автор на живота си, а не продукт на нечие чуждо разбиране кой си ти, си струва. Знаете ли колко често зад простичкото и човешко „искам бебе“ започват да се появяват желания, мечти и копнежи, които са свързани със съвсем други области на живота ни.

С колкото повече жени работя, толкова повече нараства убедеността ми, че бебетата си знаят работата! През това, че не идват в живота ни в момента, в който ги поискаме,  наистина минава нашият път към по-добрите ни версии. Да се вгледаме в себе си, да си поизчистим бакийките, да се опознаем, да осъществим стремежите си и като сме наясно кои сме и какви сме и от кого сме придружени, да посрещнем децата си. Само тогава бихме могли да ги подкрепяме и да им помагаме да разцъфтят, вървейки по своя път без да се проектираме върху тях или да се опитваме да се осъществяваме чрез тях. Те не са ни нито продължения, нито копия, нито длъжници. Те са черешката върху тортата, която обаче първо ние трябва да забъркаме, изпечем и глазираме. Твоята черешка идва към теб. Спри да се притесняваш за това, а се погрижи за тортата!

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница.

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!!
Поздрави, Елена