Правил ли ми е някой добро? А аз предавал ли съм нататък? Ясно е, че по празници като Коледа и Великден милосърдието се възражда, но имам ли настройката да помагам когато и с каквото мога всеки ден, без да търся изгода и реванш? Струва ми се, че ако всеки си зададе тези въпроси и даде отговор откъм добрата част в себе си, светът ще бъде значително по-приятно място. В духа на предходните разсъждения споделям една притча, на която попаднах тази сутрин. Автор е Даринка Янева за gnezdoto.net.

Виктор караше към близкия град. Едва виждаше от проливния дъжд, който трополеше по прозореца на колата. Изведнъж погледът му се спря върху лъскав джип, спрян встрани от пътя. Една жена махаше за помощ, беше спукала гума. За миг си помисли да подмине, но в последния момент реши да отбие и да й помогне. Паркира колата, която притежаваше от 15 години, до джипа, който беше модел, излязъл на пазара съвсем скоро. Това беше мечтаното возило за него, но не можеше да си го позволи.

Докато сменяше спуканата гума, се измокри до кости, целият се изцапа с кал и мръсотия. Но след половин час успя да приключи. Жената беше изключително благодарна.
– Какво Ви дължа? – попита го тя.
– Нищо. Помогнете на някой друг в беда и му предайте и той да продължи да предава нататък. И когато помогнете, си мислете, че сте помогнали на мен. – усмихна се Виктор.

– Мога ли поне да науча името Ви? – обърна се към него жената. – Аз съм София.
– Аз съм Виктор. – усмихна се Виктор.
След това се качи в автомобила и потегли.

София продължи по пътя си. Беше измръзнала и се вмъкна в едно крайпътно кафене да изпие един чай и да се посгрее малко, преди да продължи. Чакаше я дълго шофиране, а отдавна вече се беше стъмнило. Седнала на масата в кафенето, не можеше да избие мисълта си за случката и за Виктор. До масата се приближи сервитьорка. Беше бременна в седмия или осмия месец. София си поръча един чай. Когато сервитьорката й го донесе, тя я попита:

– Защо работите в тази напреднала бременност?
– За съжаление с моят съпруг не сме добре финансово, а бебето само ще усложни положението ни. Така че се налага да работя, докато мога – усмихна се момичето.
– Аз съм София. Приятно ми е.
– Ана – каза сервитьорката.

Нещо в погледа на София проблесна за миг. Ето на кого ще помогне. Поиска сметката с жест. Отдалечи се бързо.
Когато Ана погледна парите и бележката на масата, очите й се напълниха със сълзи. Там имаше достатъчно пари, за да не й се налага да работи до края на бременността й. Бележката гласеше: “Имам само една молба, не прекъсвай веригата. Помогни на някой, който има нужда. С обич: София”

***

Ана стоеше на дивана и си мислеше за тази загадъчна жена, която се беше появила в живота й. Входната врата прекъсна мислите й.
– Ана, няма да повярваш какво ми се случи днес? – каза Виктор, докато целуваше бременната си жена по челото, прогизнал от дъжда.
– Ти няма да повярваш! – усмихна се Ана.

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница. 

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!! 
Поздрави, Елена  

Честит да ни е пролетният месец и Баба Марта да ни закичи със здраве и благодат!
Наричат март “женският месец” с идеята, че ние жените сме капризни, непредсказуеми и своенравни. Всичко това обаче може да се каже и по различен начин – че сме високи критерии, умеем да изненадваме и изразяваме себе си нестандартно и запомнящо се:) Така на мен ми харесва повече, а на теб?

И за да сме още по-съвършени, сме любознателни и винаги готови да учим! Може би затова понякога сме склонни да обменяме повечко информация помежду си… Няма да наричам този ни уклон с други имена. Просто ще споделя някои от изказванията на Петър Дънов по темата. Както обикновено откровенията са право в целта:

dunovГОВОРЕНЕТО ЗА ДРУГИТЕ:

Говорите ли зле за някой и за вас ще говорят зле…
…Кой каквото прави, каквито чувства го вълнуват, това е негова работа. Всеки е отговорен за себе си. Всяка постъпка се определя от последствията си. Не се месете в чуждите работи. Задачата на всеки човек е да работи върху себе си, за да се справи със своите слабости и недъзи. Що се отнася до живота на другите, то не е негова работа. Лесно е да се критикува, но който критикува, той сам трябва да даде идеален метод за живеене…

ОДУМВАНЕТО:

Обичай хората, за да не си пакостиш. Не говори лошо за никого, за да не се каляш. Защо ще цапаш езика си? Лесно е да кажеш лоша дума за човека, лесно е да го ухапеш, но ще се окаляш. Пази чистотата на душата си. Пази чистотата на своя език…
Когато критикуваш някого и говориш срещу него, ти се свързваш с него и го изчистваш отвътре. Ти му правиш добро. Затова пазете се да не се цапате…
 
Одумването изкривява посоката, по която умът трябва да върви. Защо ще се занимавате с грешките на хората? Закон е: Който се занимава с чуждите грешки, трябва да ги изправя. Има грешки, които могат да се търпят. Обаче има грешки, които са спънка за човешкото развитие. Те по никой начин не се търпят. Откажете се от грешките, които спъват вашият ум, сърце и воля…
Щом престанете да съдите, всички хора ще се отнасят добре с вас…

lotus-flower-hd-live-wallpaper-105-0-s-307x512-3ДОБРОТО:

Като мислиш за лошите черти на някого ти усилваш лошото в него и обратното. Това е закон…
Срещнеш някого – изпрати му една хубава мисъл, той ще я възприеме с подсъзнанието си, не му я казвай…

Всеки ден извършвай по едно добро дело, всеки ден казвай някому по една блага дума…
Не упражнявайте очите си в търсене на недостатъците на хората…

БЛАГОДАРНОСТТА:

Човек трябва да се стреми към мир в душата си.Че бил болен, че три дена не бил ял – той трябва да благодари. Че работите му не били уредени както трябва – пак да благодари. Човек трябва за всичко да благодари – от това зависи неговото вътрешно благосъстояние…
Доволството е вътрешен процес. Остане ли да се задоволяваш по външен начин, нещастието тръгва след теб.
Следват четири закона в Природата:

  1. Когато благодариш на Бог за доброто, то расте.
  2. Когато благодариш на Бог за страданията, те си отиват.
  3. Когато не благодариш на Бог за доброто, то си отива.
  4. Когато не благодариш на Бог за страданието, то остава и расте…
  5. Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора! Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница. Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация. Желая ви сбъдвания!!! Поздрави, Елена
  • Използвала съм фрагменти от „Петър Дънов – учителят, лечителят, пророкът“, том 2- част от подборката на Анета Попова – “За критиката и осъждането”.