Винаги съм смятала, че за рожба се молиш на Богородица – така съм го чувствала и правила. Така ми е казвала и баба ми. Не разбирам от канони, никога не съм била особено веща в църковните неща, но за мен Успение Богородично е голям празник! Защото вярвам, че Божията майка ме направи майка, нея съм призовавала, когато съм губила надежда и на нея съм се уповавала, че ще износя и родя детето си здраво. Родителите ми вече 5 години правят курбан на този ден с благодарност, че в един много критичен момент тя е чула молбите им и ни е спасила и мен и дъщеря ми.
Богородица е покровителка на майчинството, пазителка на семейството и се застъпва пред Бога за нашите волни и неволни прегрешения. Вярва се, че тя помага на бездетните жени да се сдобият с рожба и затова на 15 август те й носят дарове и палят свещи, а в нощта преди празника преспиват в църкви, носещи нейното име. Стари поверия съветват в този ден да се избягва пипането на всичко, което е червено, за да имат жените дечица.
Успение (заспиване) на пресвета Богородица е един от 12-те велики християнски празници. Той се чества и от православни, и от католици. Според Светото писание, това е денят, в който Божията майка, на 64-годишна възраст, напуска земния живот и отива при сина си. Три дни преди смъртта Архангел Гавраил й съобщава, че Бог е пожелал да я вземе при себе си в своето царство, за да царува вечно с него. Последното й желание е да види Светите апостоли заедно. По чуден начин те се пренасят пред вратите на дома й в Йерусалим. Три дни след това сам Исус Христос в небесна слава, обкръжен от ангелски ликове и светци, слиза от небесата за душата на Света Богородица.
Погребват я в една пещера край Гетсимания и затварят входа с камък. Когато няколко дни по-късно го отварят, за да се поклони пред светицата закъснелият апостол Тома, намират само плащеницата й.
Ставайки от трапезата, апостолите чуват ангелско пеене и виждат в облаците пречистата Божия майка, обкръжена от ангели, която им казва: “Радвайте се, защото съм с вас през всичките дни.”
В памет на явяването й пред апостолите, църквата определя в този ден да се отслужва тържествена литургия и да се прави “въздигане на хляба”.
Според народната традиция, празникът се нарича Голяма Богородица, за разлика от Малката Богородица, когато се чества рождението на Христовата майка. На Голяма Богородица след тържествена литургия в църквата се освещават обредни хлябове, които жените след това раздават за здраве и за починалите близки. Вярващите търсят покровителството на Света Богородица в житейските проблеми.
Традиции и обреди
В деня на празника никой, нищо не работи. Правят се курбани, а болните нощуват на „свети места” за здраве.
На 15 август свършва Богородичният пост и се организира празнична семейна трапеза или общоселски събор. На празничната трапеза стопанките нареждали задължително ритуални погачи, мед и жито. Слагали още царевица, пшеница, варена тиква, каша от пиле, различни плодове.
По традиция на този ден се раздават богородична пита и осветени в църквата плодове за здраве и късмет на цялото семейство. На трапезата се слагат задължително плодове – грозде, диня, ябълки.
На Богородица мелят от новото жито. От него приготвят обредни хлябове за празника и вярват, че ако на този ден вали дъжд, ще има голямо плодородие в следващата година. За празничната трапеза колят агне, като предварително го захранват и прекадяват, както на Гергьовден.
Нека да са живи и здрави всички, които носят имената Mария, Мариан, Mариaнa, Mариянa, Мариела, Мариета, Mариo, Деспинa – те днес празнуват!
Пожелавам ви светъл празник. Нека да го носим в душите си и да се уповаваме!
