Към бебето

„Имам чувството, че разочаровам всички… Родителите ми са единствените сред близките си без внуци, нашата възраст напредва“.

„Вече не мога да спя добре… Все се чудя какво не ми е наред? Защо не успявам, къде греша?“

„Вече сякаш нищо не ме радва. Все едно живея на автопилот…“ 

Думи, изречени през сълзи. Най-жалкото е, че мога да цитирам още много подобни изречения. Изречени са от жени, понесли кръста на това, че все още не са се реализирали като майки и заживели с усещането, че всичко останало няма значение. Ако някога си казвала нещо подобно, държа да знаеш, че:  НЕ СИ ВИНОВНА за тази ситуация. НЕ СИ ВИНОВНА, че не можеш да се успокоиш, както всички ти препоръчват. НЕ СИ ВИНОВНА, че приемаш менструацията си като ежемесечен знак за изгубена битка. НЕ СИ ВИНОВНА, че се разстройваш при новината за поредната нечия бременност. НЕ СИ ВИНОВНА, че си раздразнителна, мрачна и гневна. НЕ СИ ВИНОВНА!

ВИНОВНА СИ ПРЕД СЕБЕ СИ, ако:

• преценяваш собствената си ЦЕННОСТ като човек по това дали си майка;
• съмняваш се в това, че ЗАСЛУЖАВАШ любов, обич и внимание;
• ПРЕДАВАШ себе си, уменията и компетенциите си в името на това „да се случи чудото“:
• ЛИШАВАШ себе си и човека до теб от любов;
• СПИРАШ плановете и житейските си цели в очакване бебето да дойде;
• ГУБИШ благодарността и радостта си, защото нещата не се подреждат според изначалния планЧрез всичко това подкопаваш силите си и намаляваш ресурсите си за справяне със ситуацията. Ти си ценна такава, каквато си без никакви допълнителни екстри. Ти си точно това, което трябва да бъдеш в момента и всичко останало е илюзия. Родена си с мисия, точно както и всички останали. Ако това да си майка, е част от нея, ще го осъществиш, когато намериш своя път към бебето.
  ЗАЩО БЕБЕТО СЕ БАВИ?
  
  Този въпрос се е превърнал в основен за повечето жени с репродуктивни предизвикателства, които съм срещала. Ще дам няколко възможности. Твоята може би е сред тях, а може би не. Вярвам, че отговорът е в теб и когато го почувстваш и осъзнаеш, пътуването ти към бебето ще тръгне в правилната посока.„Страхът прогонва детето“ – твърди една китайска мъдрост, на която попаднах покрай заниманията си с Енергийна психология. Може да се отнесе към страховете, които носим в себе си по отношение на това дали и как ще се справим със зачеването, износването, раждането и отглеждането на дете. Това, че тези страхове на рационално ниво могат да ни изглеждат налудничави, не е гаранция, че липсват у нас. Според „Твоето тяло казва: обичай се!“ на Лиз Бурбо понякога страхът на човека (съзнаван или не), може да е по-силен от желанието му да бъде родител. „Следователно безплодието е несъзнателно средство, използвано, за да нямат деца. Такъв човек не бива да изоставя желанието си да има дете“, твърди авторката.Несъвместимостта в характерите и личностни противоречия с партньора – могат да създадат енергийни модели, влияещи на забременяването. Неприемането на партньора, усещането, че той е неподходящ, могат да покачат вътрешната тревожност. Скандалите, взаимните обвинения, травматичните връзки никак не подкрепят създаването на потомство. Често става така, че някой се насочва към мен, защото бебето все не идва, а още на първата сесия става ясно, че големият казус в живота му е свързан с нехармоничните връзки, които създава, с разклащащата липсата на увереност или нещо трето… Бебешкият въпрос всъщност е само върхът на айсберга и когато е честен пред себе си, самият човек ясно вижда и усеща това.

  Заради физическо увреждане – споделям мнението на Дона Идън, че в основата му е било енергийно увреждане. Коригирането на дисбаланса се отразява по благоприятен начин и на следствието от него.

  Хормонален дисбаланс – той е аларма, че нещо вътрешно не е наред. За съжаление медицината лекува симптома, а не първопричината. Много често тя е свързана с отговора на нашето тяло на стреса. Парадоксът е, че така сме свикнали да живеем с него, че даже не го забелязваме. Когато в ежедневието ти е нормално да си педал, да ядеш на крак, да спиш недостатъчно, това вече се превръща в норма за теб. „Какъв стрес? Та то това ми е животът.“ Да, обаче всичко си има цена, въпреки че повечето от нещата в живота ни не носят етикет.

  Замърсяването, токсините и химикалите – те съпътстват съвремието, но не са били факт, когато сме се „пръквали“ като биологичен вид. При повечето от нас те претоварват телата ни да се борят с тях. Така се изчерпва енергията, жизнеността и ентусиазма ни. Страда далачният меридиан (дори далакът ни да не дава признаци за това). Той е „майката“ на всички енергии – опитва се да ни защити винаги и навсякъде. Сред многото проблеми, които пораждат изчерпването на далачния меридиан е и зачеването и износването на бебето. Енергийната психология предлага възможности за балансиране на енергиите в тялото, но те са свързани с индивидуална работа и няма как да ги опиша тук.

  Много жени искат дете, за да могат да се почувстват повече жени, защото им е трудно да приемат своята женственост. Такава жена може да е бездетна, за да се научи да бъде щастлива и да се приема пълноценно без да има дете, твърди Лиз Бурбо.

  Когато човек се чувства непродуктивен и безполезен дете се зачева трудно – раждането на бебе и създаването на идея, продукт, на нещо съкровено, което произлиза от теб, имат обща основа. Ако се усещаш неспособна да направиш нещо значимо в живота си, те съветвам да попиташ хората около теб, дали те виждат като такава. Често се съдим твърде сурово и „мерим“ себе си с различен аршин от този, който ползваме за останалите.

Обърни внимание и анализирай каква беше реакцията на тялото ти към всичко, което прочете. Ако някоя от точките много те е подразнила или ти се е сторила твърде далеч от теб, е добра идея да й обърнеш специално внимание. Твърде вероятно е тя да ти носи посланието, от което имаш нужда в момента.

Вярвам, че когато си решен да извървиш своя път към бебето, всяка крачка ти се отплаща!

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница. 
Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация. 
Желая ви сбъдвания!!! 
Поздрави, Елена  

Когато сперматозоидът се докосне до яйцеклетката, проблясва светлина. Някои яйцеклетки блестят по-ярко от други, което е директна индикация за способността им да развият по-здрав ембрион. Феноменът е наблюдаван от няколко години при животни, но сега и вие можете да видите във видеата човешкото зачатие.

През 2011 година учените от Northwestern University откриват блясък от експлодиращ цинк при зачеване на мишки. Няколко години по-късно те успяват да заснемат това и наблюдават милиарди цинкови атоми, разпръсквани точно в момента на проникване на сперматозоида в яйцеклетката на мишка, съобщава http://fresh-science.com/.

С помощта на флуоресцентен сензор, който следи движението на цинк в живи клетки, учените изследват способностите на яйцеклетката да трупа цинк, и откриват 8 000 цинкови находища, всяко съдържащо около милион цинкови атоми, готови да се взривят. Зарята на зачеването продължава до 2 часа след оплождането.

За да осъществят експеримента, учените използват ензим от сперматозоид за оплождане на яйцеклетката, тъй като използването на истински сперматозоид е забранено от закона. След това наблюдават как това повишава нивата на калций в яйцеклетката, което води до освобождаване на цинк. Докато цинка се изстрелва, той се свързва в малки молекули, които излъчват флуоресцентна светлина, видима с микроскоп.

Какво е специалното на цинка? Учените откриват, че яйцеклетката натрупва и използва цинк за контрол на развитието на здрав ембрион. Този минерал играе ключова роля за „решението“ на яйцеклетката да прерасне в ембрион – колкото повече цинк освобождава, толкова по-ярък е блясъка, и толкова по-здрав ембрион е създаден.

Откритието е от огромно значение за двойки, подлагащи се на ин витро процедури, тъй като около 50% от оплодените яйцеклетки не се развиват правилно поради някакъв вид генетични проблеми. Това дава на учените шанс неинвазивно да определят здравословното състояние на яйцеклетката. Така се покачва шансът да бъдат трансферирани в матката само здрави ембриони с голям потенциал за имплантация.

Ако искате да видите как се случва всичко това, си пуснете видеата:

https://youtu.be/qk_PxgBFWxU

https://youtu.be/FEq2ZAJ3Ezc

А ето и телевизионен коментар за откритието и неговото значение веднага след като то е регистрирано: open

„Откакто съм на стимулация избягвам въглехидратите и хапвам повече плодове и зеленчуци. Пия само по едно кафе.“ Това ми сподели наскоро приятелка на моя приятелка. Знаейки с какво се занимавам, познатите ми често подхващат „бебешката“ тема. Кимам с разбиране. Наясно съм, че „откакто съм на стимулация“ е твърде кратък период, за да се повлияе съществено качеството на яйцеклетките, но знам също, че идеята, че прави диетата, дава сили на жената. (Стимулация е периодът от ин витро процедурата, в който на жената се инжектират хормонални препарати. Целта е тя да произведе повече зрели яйцеклетки, които да се оплодят и превърнат в ембриони.)

Това, което премълчах тогава, искам да кажа сега. До голяма степен успехът на ин витро процедурата зависи от качествените яйцеклетки и съответно ембриони. Важно е да се знае обаче, че фоликулите, в които се развиват яйцеклетките се образуват около 90 дни преди отделянето на яйцеклетката. Затова, с оглед да се осигури добро качество на яйцеклетките, е нужно да се спазва богат на протеини режим и определен начин на живот 2-3 месеца преди да се пристъпи към каквато и да е процедура, целяща забременяване. Това е добър коз и за жените, които планират да станат майки по традиционния начин, който не предполага лекарски екипи, манипулации, инжекции и суетене.

В съзвучие с намерението ми да пиша по телата, тези дни ми попадна статия на Д-р Даниела Савова по темата в mamatatkoiaz.bg. Публикувам основната информация от нея с някои мои добавки в италик.

1. Тютюнопушене 

Никотинът е клетъчна отрова. Ако пушите е препоръчително поне 3 месеца преди ин витро процедура, да спрете цигарите.

Никотинът упражнява вредно действие върху всички вътрешни органи особено върху сърцето, нервите, стомаха, червата, белите дробове. Най-сериозни поражения нанася на белите дробове и кръвоносните съдове. По отношение на половата система прекомерната употреба на цигари води до полова слабост, нарушения в менструалния цикъл, спонтанни аборти, преждевременно раждане, раждане на деца с по-ниско тегло, рак на маточната шийка.

Препоръчително е да намалите употребата на алкохол (особено на концентрати) и прекомерния прием на кафе.

Последни изследвания показват, че децата на майки-пушачки са в пъти по-голяма склонност да бъдат хиперактивни. За негативното влияние на алкохола, цигарите и кофеина при спермогенезата  се знае отдавна. В създаването на дете участва генетичен материал и от двамата родители и перфектният вариант би бил те да съобразят начина си на живот с това. Отговорното родителство е мисия, която започва преди същинското зачеване. 

     2. Хранене

Осигурете необходимите хранителни вещества, от които се нуждаят вашите яйцеклетки!

Няколко месеца преди ин витро процедурата, започнете с диета, която ще повиши вашата фертилност. Приемането на богати на хранителни вещества продукти  е от съществено значение за производство на здрави яйцеклетки и спомага за по-добрата имплантация на ембриона.

Храненето трябва да бъде разнообразно и балансирано, включващо необходимите белтъчини, минерали и витамини. Намалете употребата на мазнини, бяла захар, ограничете до минимум приема на храни, съдържащи консерванти.

Пресните плодове и зеленчуци също са препоръчителни, както и храненето с покълващи бобови и комплекс от сложни въглехидрати (зърнени храни, ориз, печени картофи).

Яжте храни от всяка от петте групи храни: плодове, зеленчуци, протеини (като пилешко, риба и бобови култури), зърнени храни и млечни продукти.

Важно е също да приемате храна, богата на фолиева киселина, включваща зелени листни зеленчуци, авокадо, ядки, зрял фасул, зърнени каши, хляб и портокалов сок.

Мои статии по темата хранене, можете да прочетете тук:
Топ храни за зачеване

Храни за зачеване

10 неща, които всяка жена трябва да знае за хормоните си

Опитайте се да достигнете до едно нормално тегло, преди да забременеете. Наднорменото тегло предразполага към високо кръвно налягане и диабет. Намаляване на наднорменото тегло с 5 килограма повишава с 10% вероятността за забременяване.

      3. Мултивитамини и хранителни добавки

Пренаталните мултивитамини са добър източник на хранителните вещества, необходими за здравето на яйцеклетките и подготовката на маточната лигавица. Ползите от синтетичните мултивитамини са по-малко в сравнение със специално създадените формули пренатални мултивитамини.

Хранителни добавки

На българския пазар се предлагат утвърдени и препоръчвани от акушер-гинеколозите хранителни добавки, предназначени за повишаване на фертилността и подобряване на репродуктивното здраве. С естествената си формула, която обединява в себе си научно доказани билкови съставки, основни витамини и антиоксиданти, тези хранителни добавки подпомагат репродуктивните способности, поддържат фертилитета и оптимизират шансовете за зачеване.

Коензим Q10 (CoQ10) спомага за запазването целостта на яйцеклетките като ги предпазва от свободните радикали. Най-добри резултати се постигат при прием на CoQ10 от два до три месеца преди ин витро процедурата.

Аз лично винаги съм била скептична относно приема на добавки и витамини, смятайки огромната им реклама за фармацевтичен трик. Разговорите ми с нутриционисти и специалисти по клетъчно хранене обаче са ме спечелили за ползите от част от продуктите на пазара. При интерес по темата, използвайте контактната форма в сайта и ми пишете, за да споделя мнението си с вас.

Пчелно млечице/прополис

Пчелното млечице е храната, която спомага за развитието на обикновената пчела до пчела царица, способна да произвежда около 2000 яйца на ден. Трябва да приемате тази добавка най-малко два месеца преди стартирането на ин витро процедури.

Пчелното млечице е хормонален стимулант, използван от пчелите майки, за да осигурят достатъчно потомство. Най-добри резултати се постигат при ежедневен прием на добавката.

Фолиева киселина

Фолиевата киселина, известна още като фолат, е необходима за правилния растеж на клетките и развитието на ембриона. Приемана един месец преди зачеването и по време на първия триместър от бременността, намалява риска от дефекти на невралната тръба.

Спирулина

Тези водорасли са добър източник на минерали, антиоксиданти и протеини, които доставят на яйцеклетките ви необходимите хранителни вещества и алканизират тялото ви. Спирулина се приема всеки ден, по една чаена лъжица.

     4. Намаляване нивата на стрес

Намаляване нивата на стрес е важна предпоставка при провеждането на ин витро процедури. Прекомерният стрес може да повлияе негативно върху хормоналния баланс и да попречи на производството на яйцеклетки.

Важно е да отделите малко време и да помислите за това, което ви отпуска. Добрите начини за подобряване шансовете за успех включват прекарване на повече време с приятели или семейството сред природата, един  или няколко дни в спа център, практикуване на йога. Хубаво е да отделите време за четене на любимо четиво или дори само да наваксате пропуснатите часове сън. Релаксацията не само може да има пряк ефект върху фертилността ви, но и ще подобри общото ви благосъстояние.

Активен двигателен режим и упражнения

Активният двигателен режим води до подобряване на кръвоснабдяването на целия организъм, раздвижване на лимфата и изхвърляне на токсини от организма.

Когато сте подложени на ин витро процедура, това е период, през който е препоръчително да правите по-леки упражнения, да избягвате натоварващите тренировки, които могат да имат негативен ефект върху крайния резултат на процедурата. Подходящите форми включват разходки сред природата и/или йога, които могат да спомогнат за увеличаване на притока на кръв към репродуктивните органи и респективно да повишат шансовете ви за успех.

Към всичко това на мен ми се иска да добавя, че за да се намалят нивата на стрес, е нужно да се изследват и опознаят страховете, които са наш препъни камък по пътя към бебето, както и да се приложат адекватни стратегии за справяне със стреса. 

Още по темата, прочетете в: 

Наистина ли искаш бебе?

Опъни ластика

Ти водиш, аз следвам

И накрая – няма универсална рецепта за зачеване, но аз вярвам, че част от успеха са и СМИРЕНИЕТО и ПРИЕМАНЕТО, че всичко, което не можем да направим сами, идва при нас едва, когато сме готови за него. Желая ви успех с цялото си сърце! 

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница. 
Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация. 
Желая ви сбъдвания!!! 
Поздрави, Елена  

Напоследък често си мисля за това как мечтата за бебе за мнозина от нас неусетно се превръща в битката за бебе. Водим я с всякакви средства и когато говорим за цената й, обикновено става дума за финансови измерения. Пресмятаме, премисляме и кроим планове, за да успеем да я платим. Рядко обаче си позволяваме да „калкулираме“ емоционалните, професионалните и дори социалните аспекти на битката. Предпочитаме да не го правим, защото прозренията, до които ще достигнем, само ще ни потиснат.

Колкото по-бързо дойде успехът, толкова по-малки ще са пораженията и жертвите, паднали в боя.

Моята гледна точка е, че от нас зависи, дали ще гледаме на пътя към бебето като на битка, целяща победа или като на пътуване към себе си и разгръщане на потенциала си. Ние решаваме дали бебето е цел, която е нужно да се отвоюва, или подарък, който ни чака накрая на пътуването. Какво искаме от него – да ни върне живота обратно с появата си или обратното – да дойде чрез нас, за да върви по своя път? Разбирате ли колко тежко и отговорно е да бъдеш единствен смисъл за някого? Вярвам, че най-голямата проява на любов, е да не натоварваме с това децата си. Нека сме достатъчно осъзнати, за да имаме своите други цели, докато вървим към тях. Нека сме благодарни за това, което вече имаме в живота си, нека му се радваме и да го ценим. В противен случай отваряме такава дупка в сърцата си, че когато гушнем децата си, можем да сме токсични за тях.

Нужно е да помним, че ролята им не е да пълнят нас, а да градят себе си. В противен случай те губят енергията си и не могат да изразят потенциала си. Нашето задължение пък е да бъдем пълни преди те да дойдат в света ни, за да сме в състояние да им дадем корени и криле. Иначе бихме отнели способността им да летят.

Както казва Петър Дънов, „Докато човек има светлина в ума си, топлина в сърцето си и сила в тялото си, той всякога може да има успех в работите си“.

Как да останем пълни?
Ами като за начало можем да се радваме на успехите на приятелите си като на свой успех. Да гушкаме децата им, да се усмихваме на чуждите.

После да се грижим за щастието си. „Кажеш ли, че си нещастен, това подразбира погребение. Ти погребваш нещо в себе си!“, проповядва Учителят.

Да бъдем в добро разположение на духа и да случваме другите неща в живота си. Така се предпазваме в тоталната фиксация, че колко можем и струваме, зависи от това дали сме станали родители. Бебето не е и никога няма да бъде критерий за ценността ни. Ако го натоварваме с тази функция, буквално сами саботираме възможността да живеем пълноценно.

Да оценим човека до нас. Да го погледнем с очи, пълни със светлина, да видим в него любимия, избора на сърцето ни, този, до който сме избрали да вървим. Това дали е татко/майка или не няма отношение и към неговата ценност като човешко същество.

Да приемем, че животът продължава и ако имаме решението да бъдем родители, ще станем такива, стига истински да се отворим за възможностите. Без увереност в това, към което се стремим, няма успех.

Аз вярвам във вас и в себе си!  Благодарна съм, че имаме силите да минем през всичко това. Иначе просто нямаше да ни се случва.

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница. 
Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация. 
Желая ви сбъдвания!!! 
Поздрави, Елена  

Ако искате дете, а все още нямате план какво точно трябва да предприемете, за да може то да се случи, вариантите са два – или го „правите“ от твърде скоро, или вече сте минали през различни фази и сте стигнали до ниво приемане.

Преди истински да ви раздразня с това си небрежно заключение, бързам да поясня. Да имаш дете и да продължиш живота на рода си е естествен човешки инстинкт. Поради тази причина е нормално да бъдеш гневен, когато установиш, жестоката несправедливост това нормално развитие да ти е отказано. Или пък това, което при повечето хора е резултат от елементарен акт на правене на секс (даже не на любов), при теб да е дългогодишно ходене по мъките, бодене с игли, стотици гинекологични прегледи и т.н.

Лесно е да подчиниш живота си на календари, менструации, овулации, прегледи, процедури, операции. Всички те изискват време и безпощадно те лишават от възможността да мърдаш встрани. Нали така?

И къде отива Животът ти?

Мили момичета, искам да ви кажа нещо – ваш е изборът дали ще наричате пътят към бебето битка или пътуване. Вие решавате дали ще „спрете“ живота си, докато воювате за детето си, или ще пуснете отново в себе си удоволствието от това, че имате любов и близост, хора, които ви обичат, приятели, професионални амбиции, победи и случени радости.

Детето не е трофей за спечелена победа, а плод на любовта, която носите в сърцата си, на майчинското чувство, от което сте изтъкани. 

Ще ме репликирате вероятно с питането как така бебеправенето да не е битка, ако в него участва цял екип от лекари и лаборанти, ако в него са заложени хиляди левове, ако струва заеми, ако ви коства повишението в службата, екскурзията, спонтанният секс дори?

Войните взимат жертви, битките се водят в пълно бойно снаряжение от упоритост, устойчивост, емоционална и физическа мобилизация. Всяка от нас има избор дали иска да воюва за бебето си до последна капка кръв или да си позволи да живее така, че да има емоционалната сила да го прегърне с любов и благодарност, когато то стане част от живота й. Казвам прегърне, а не да се вкопчи в него и да да го смачка със свръхпротектизма си и с безпокойството, че сбъднатата мечта трябва да се пази с цената на всичко.

Казвам го в прав текст – да бъдеш майка е само една част от това да бъдеш личност и да се чувстваш добре в кожата си. Да си майка нито е гаранция за щастие, нито необходимо и достатъчно условие за него. Моля ви, не позволявайте бебето (липсата му) да се превърне в гредата, която пречи на вашия живот да се придвижва напред. Нека бебето (липсата му) да бъде стимула да развивате себе си и връзката си, да постигате чудесата в живота си. Така, когато го гушнете, вместо да сте съсипани от водената война, ще сте окрилени от собствените си метаморфози по пътя към него.

На война ли сте или на пътешествие по пътя към бебето? Отговорът зависи от начина, по който се чувствате и от това дали в живота ви има други жизнеутвърждаващи стремления и цели. Там ли са или План „Бебе“ ги е погълнал?  Отговорете си честно пред себе си и ако това, което чувате вътре в душата си, не ви харесва, помнете, че винаги има път към промяна. Дори да не виждате изход, той винаги е там. Изборът е ваш и е важно не какво ви се случва, а как го приемате.

Стискам ви палци и ви подкрепям с вярата си, че всичко се случва в точното време и по най-добрия начин.

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница.
Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация. 
Желая ви сбъдвания!!!
Поздрави, Елена  

Да мечтаеш за бебе повече от 20 години и накрая да го родиш на 47 без да разбереш, че си бременна!? Възможно ли е? В случая на Джуди Браун от Бостън, отговорът е „да“!

Жената разказва, че в един момент й спряла менструацията и започнала да качва килограми, но решила, че е влиза в менопауза. Съпругът й Джейсън споделя, че му било странно, че стомахът й, вместо мек и отпуснат, бил твърд на докосване, но и двамата не се замислили много над този факт. В един момент Джуди започнала да усеща сериозна болка ниско в корема и отишли в болницата. След прегледа лекарката й казала: „Няма лоши новини за здравето ти. Ти си бременна и раждаш!“

След час малката, съвършена Каролин Роуз дошла на този свят!

Родителите й не могат да повярват, че след 22 години брак и безуспешни опити да си имат рожба, в момента я гушкат в прегръдките си.

Джейсън казва: „Все още си мисля, че съм заспал и в един момент ще се събудя в Спешното и някой ще ми каже: „Това беше просто сън!“

Използвам тази красива случка, за да напомня на вас и на себе си, че чудеса се случват и мечтите се сбъдват. Понякога е нужно повече време, друг път толкова, колкото да докажеш, че си сериозен в желанието си и не се отказваш от него, когато срещнеш трудност.  Има и моменти, когато развръзката идва, след като спреш да упорстваш нещата да вървят според твоя план и се довериш на живота с убеждението, че всичко се случва в точния момент и по най-добрия за теб начин. Още по темата можеш да прочетеш в статията „Ти водиш, аз следвам!“

Някои от чудесата предизвикваме „сами“, за други, ни подкрепят цели екипи от лекари и специалисти. Чудеса обаче има и винаги ще има. Докато са живи ВЯРАТА, НАДЕЖДАТА и ЛЮБОВТА! Желая ви ги от сърце!

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница.
Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация. 
Желая ви сбъдвания!!!
Поздрави, Елена 

По-добре е един път да покажеш, отколкото 10 пъти да разкажеш – предполагам, че всички ще се съгласим с този принцип от личен опит. Огромен процент от хората възприемат света основно през образите – това, което виждат, представят си. Те са визуали. Кинестетиците и аудиалите са значително по-малко на брой. За тях е много важно съответно – да помиришат, пипнат и опитат, или – да чуят.

Убедена съм в благотворната сила на визуализациите и медитациите както от личен опит, така и от работата ми с жени с репродуктивни предизвикателства пред себе си. “В медитация може да се извърши лечение. Когато умът е спокоен, осъзнат и напълно задоволен, той е като лазерен лъч – той е много мощен и може да се извърши лечение.” Думите са на Шри Шри Рави Шанкар – световноизвестен хуманитарен деец, носител на голям брой международни награди, три пъти е номиниран за Нобелова награда за мир.

Мощен начин да подкрепим тялото си да зачене, независимо дали с чудото на естествения процес или чрез чудото на медицината, е визуализацията – да си представим как бързите сперматозоиди се движат през фалопиевите тръби, стигат до красивата и съвършена яйцеклетка, сливат се с нея… Спомням си преди години, когато ми върнаха ембриончетата при трансфера по време на ин витро процедурата, как поддържах в главата си картинка на тяхното захващане в стената на матката. Всеки ден си ги представях, съставени от все повече клетки, все по-устойчиви и свързани с мен. До края на живота си ще усещам вълнение, когато се сетя за онзи момент, когато за първи път чух сърчицето на дъщеря ми – толкова мъничко, а така категорично и мощно в желанието си за живот.

По-лесно е да си спокоен и положително настроен, когато си „трениран“ в създаването на картинки в главата си. Те са изключително подкрепящи в моментите на изпитание, през които минаваме по пътя си към бебето. Можем обаче да ползваме и „жокер“, за да изградим и задържим образ в главата си. Аз си бях харесала една бебешка снимка на таблото в коридора на клиниката. Както и да се чувствах, тя ми даваше сили и сякаш ми подаваше ръка, за да премина през съмненията и страховете.

Благодарение на чудото на техниката и на 10-годишното постоянство на шведския фотограф Ленарт Нилсон, ние имаме възможност да видим чудото на създаването на живота и на вътреутробното развитие на бебето съвсем наистина. Някои кадри са увеличени повече от 500 000 пъти. Всички са пленителни, зареждащи и мотивиращи, нали?

Другите снимки, можете да видите в Incredible Photos: How A Child is Born.

Сигурна съм, че видеото, създадено чрез тези кадри, но с допълнителни ефекти, ще ви свърже още по-силно с чудото на живота.

Запомнете – след като можете да си представите нещо и да мечтаете за него, то това нещо може да се случи с вас.

Майчинството е в сърцето! Отворете го!

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница.
Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация. 
Желая ви сбъдвания!!!
Поздрави, Елена  

Тази снимка идва при мен под една или друга форма няколко пъти. Не съм я публикувала до сега, защото предпочитам да забравя операциите, инжекциите, болката, през която съм преминала. Не смятах, че и вие, които ще прочетете това, имате нужда от напомняне за тях, ако вече сте ги преживели. Съвсем излишно е пък да се стряскате, ако тепърва ви предстоят медицински процедури, свързани със зачеването.

Преди няколко дни моя приятелка ми сподели, че за нея е странно, че никога не съм й говорила за физическата болка, която обикновено съпътства тежкия път към бебето. Дадох си сметка, че тя е нещо, което аз се опитвам да избутам от съзнанието си – да я забравя, да не я признавам дори. Като човек, занимаващ се с психология, осъзнавам, че се опитвам да избягам от нея и да отрека правото на тялото си да страда и да му ЗАБРАНЯ да се страхува. Само че то има собствен глас, който моето „мъжество“ не може да заглуши. Вашето вероятно също не би могло, а и не би трябвало.

Публикувам снимката на малката Анджела днес, за да напомня отново на вас и на себе си, че имаме тяло, ум и емоции, които действат в симбиоза. Нужно е да познаваме, признаваме и зачитаме преживяванията и на трите, ако искаме да се подкрепим максимално по пътя към бебето. Следващата крачка е да се опитаме да отработим натрупаните в тях травми, за да не ни спъват и саботират, докато вървим към него. В противен случай сме като лодка, която се опитва да плава към своята цел със спусната котва – винаги ще стигаме само до там, до където ни позволява въжето на собствените ни страхове и ограничения!

По отношение на снимката, както пише manager.bg, „фотографията е публикувана във Facebook от Sher Institute – една от най-големите клиники за изкуствено оплождане в САЩ, – след като майката на детето, Анджела, най-накрая успява да забременее за втори път след тежка терапия, продължила година и половина.

Sher Institute пишат: „Уау, каква снимка! Благодарим на Анджела, която показа какво значи истинската любов, вложена в създаването на това прекрасно малко момиче.”

Фотографията е споделена хиляди пъти, а под нея родители от цял свят разказват историите си за опитите да заченат дете, което да е биологично свързано с тях.

Според д-р Молина Даял, лекар на Анджела, без дори да показва медикаментите, необходими за успешно оплождане, изображението успява да илюстрира физическите и емоционалните трудности, преживени от хората, които не са имали друг избор освен ин витро терапията.   

„Спринцовките бяха лесната част”, разказва Анджела. „Емоционалната борба, възходите и паденията бяха истински трудните. Бях необвързана и дълго време чаках подходящ партньор. Когато той се появи, вече бе станало твърде трудно да забременея.”

Разбирам я напълно и се сещам за онази приказка за мечката – „дълбока рана заздравява, лоша дума на се забравя“. Ако разширим малко значението, можем да я отнесем към емоциите – това, което сме преживели, ни прави това, което сме всъщност. Проблемът е, че колкото и да сме осъзнати, не винаги отчитаме как точно ни се е отразило това, през което сме минали в живота си. А като не знаем, че нещо съществува, няма как да се справим с него.

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница.
Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация. 
Желая ви сбъдвания!!!
Поздрави, Елена  

P.S Майчинството е в сърцето. Отключете го!

Не познавам лично Надежда Стаменова, но съм чела нейни интервюта и в главата ми е категоризирана като човек, който си обича работата. Знам, че е майка на три дъщери и че е избрала професията си – акушер, от любов към новия живот и заради удоволствието да го придружава и държи в ръцете си при появата му на този свят. Помня обяснението й, че се е запалила по тази професия, защото е свързана с „чисти, сладки, съвършени създания и работата ти е да ги гушкаш!“.

Както е ясно, от статията „Защо секцио?“, темата с раждането е силно емоционална за мен. Друга гледна точка – а именно защо за бебето начинът, по който идва на този свят, е важен, можете да видите във видеото от „Мечта за бебе“ в телевизионен вариант – гледайте видеото тук.

Споделям с вас интервюто на mamatatkoiaz.bg с Надежда Стаменова, защото съм много щастлива, че най-после медицинско лице говори за секциото откровено и човешки, при това развенчавайки митове, които сме приели за чиста монета.

Възрастта на родилката автоматично ли налага опцията оперативно раждане?

Надежда Стаменова: Една жена, дори и на 43 г., не е прекалено възрастна да роди нормално, ако само годините са нещото, което я кара да мисли за Цезарово сечение. Миналата година имахме 48 годишна пациентка, която роди нормално, а сега имахме 45 г. жена, която също роди нормално. На практика възрастта не е причина сама по себе си за Цезарово сечение. Проблемът е, че с напредването на възрастта, към жената се прибавят още условия – увеличава диоптър, вдига кръвно налягане, възможно е да има миоми по матката, които да пречат на нормалната родилна дейност, травми на таза, захарен диабет. Това са все заболявания, които могат да се появят с възрастта. Те биха могли да променят поведението ни по време на раждане. Ако една жена е в добро здраве, на 45 г. и няма никакви медицински показатели, които биха попречили на нормално раждане, то възрастта не е проблем.

Изживяването си струва и ползите за бебето в бъдеще също са големи. Така че жени над 40 г. също раждат спокойно и безпроблемно по естествен път.

В такъв случай кога се налага раждането да е чрез Цезарово сечение?

Надежда Стаменова: Секциото е наложително, когато категорично е ясно, че по нормален път няма да се случи нормално раждане на доносено, живо и здраво бебе, когато има заплаха за живота на бебето и майката. Например нормално раждане на бебе с тегло 5 кг. Колкото и да е голям таза на жената, този плод за нашите географски особености, е много голям.

Когато жената страда от хронични заболявания също се налага секцио. При родилка със захарен диабет, например, е важен размерът на бебето. Когато диабетът е контролиран добре, няма проблеми при раждането. Когато не е добре овладян, бебетата се раждат с високо тегло, имат проблеми с кръвната захар и има рискове.

Ситуацията обаче трябва добре да се прецизира. Имаме нормални раждания дори и на близнаци.

Не може да се роди нормално при прилежаща плацента. За да се роди бебето, то трябва да си пробие плацентата, а при прилежаща плацента това би значело да загине. Не е препоръчително нормално раждане при патологични промени по ретината на майката. Повишаването на вътреочното налягане, би могло да доведе до отлепване на ретината.

Цезаровото сечение при множество неуспешни опити за забременяване и износване на плода също е предпоставка и в тези случаи не трябва да се оценява като прищявка или глезотия. Когато една жена е загубила 2-3 или повече бебета и има няколко опита ин витро, тя е емоционално изчерпана. Ужасът, че нещо ще се случи на бебето по време на нормалното раждане е достатъчно силен, за да ѝ докара проблеми след това. Когато имаме една толкова емоционално изконсумирана жена, се преценява до колко тя е в кондиция да понесе процеса на раждането, без това да ѝ се отрази психически.  Да е здрав един човек, не е нужно само да е цял!

Ако първото раждане е станало чрез секцио, това означава ли, че и второто трябва да стане по същия начин?

Надежда Стаменова: След първо секцио, не е задължително второто раждане отново да е такова. Имали сме такива случаи. Особеното е, че сме ограничени в действията си. Много внимателно се действа, ако трябва да се стимулира раждане, тоест ако контракциите са неефективни. Изключително внимателно подхождаме с обезболяването и се използват доста по-ниски дози, което значи, че няма да спрем съвсем болката. Първият сигнал за разкъсване на матката е силна болка между контракциите и ако ние тушираме болката, можем да поставим живота на родилката в риск, незабелязвайки сигналите. Жената трябва да е силно мотивирана и да е готова да ражда с минимално количество обезболяващи и минимална намеса.

Колко време трае възстановяването след секцио? Кога жената може да забременее и роди отново?

Надежда Стаменова: Препоръчителни са поне 2 години между ражданията, за да е добре възстановена структурата на матката. Самото раждане е по-трудно за жената. Към тези раждания се подхожда с пълна готовност, тоест жената има подписани документи за цезарово сечение при нужда. Има взети изследвания и е подготвена като за операция, тъй като ситуацията може да бъде изключително критична и да нямаме време да вземем нейното съгласие за секцио, ако нещо се случи бързо и внезапно.

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница.
Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация. 
Желая ви сбъдвания!!!
Поздрави, Елена