Когато преди 2 месеца стъпих в кабинета на Елена с разбито сърце, имах бегла представа за омагьосаните кръгове, в които се замотавах все повече до този момент, като по-скоро очаквах магическо решение или лечебна медитация, която да излекува всичко, отколкото… Това, което се случва, а именно – лечение в дълбочина и усещане за заземеност и цялостност.

През тези два месеца научих толкова много неща от срещите ни и се чувствам толкова по-добре в кожата си, че не мога да определя кое точно е най-ценното от тях. Може би това, че Ели ми показа как да се срещам със себе си и да не бягам от болката и „негативните“ си емоции или това, че през каквото и да преминаваме, можем да излезем незасегнати от него – научили и преживели, но и неограничени и необусловени от него, а може би и, че всичко е процес и това да насилваме и събитията, и себе си не просто не помага, то е безсмислено.  

С всяка изминала наша среща, независимо дали ще е предимно под формата на разговор и анализ или медитации, или пък ужасно тежкия, но и прекрасно изчистващ процес на EMDR, се чувствам все по-спокойна и заземена в себе си, все по в безопасност и свободна да бъда себе си, колкото и абстрактно и клиширано да звучи последното. Колкото до EMDR мога да кажа, че действително е много тежък процес в момента на случването му, но е просто удивително първо, да се убедиш в това колко болка се съдържа в телата ни, и второ, усещането за лекота, щастие и спокойствие, за които се отваря пространство след това.

Коментари

коментари

Ива

Коментари

коментари