Привет Ели,

реших да ти изпратя този мейл, с който искам да изразя чувствата си и може би да направя равносметка на това, което постигнах през последните няколко месеца – с твоя помощ, разбира се. Много съм благодарна, затова че те има и затова че си толкова отдадена на каузата да помагаш на момичета като мен, изправени пред огромното изпитание да вървят по трудния път към най-голямата си мечта – мечтата за бебе. Вероятно си спомняш, че само преди половин година аз дойдох при теб отчаяна и изморена от дългогодишната борба, продължаваща близо 11 години. Бях загубила вяра, че това чудо може да се случи и на мен и бях взела решение да се откажа. Това решение обаче не ме правеше силна, а напротив – чувствах се като „птиче в клетка“. Не знаех накъде да поема и какво да направя. И тогава „случайно“ се появи ти. Ако трябва да съм искрена, в началото дойдох при теб не с намерението да продължа пътя към детето си, а по-скоро с идеята да потърся помощ в приемането на това, че никога няма да имам свое биологично дете. След това обаче се случи моето участие в семинарът „Мечта за бебе“. Нещо в мен се отключи още по време на семинара, а след него сънувах интересни сънища, които ме водеха в съвсем нова посока… Индивидуалната ни работа ускори още повече процеса. И така, само 6 месеца по-късно, аз съм на прага на нова инвитро процедура, но този път чувствам че имам много повече ресурси. Нямам очаквания, но вярвам и знам, че ще се случи най-доброто за мен. Знам, че го заслужавам! Мога да пиша още много, но мисля засега да спра дотук. Искам само да знаеш, че се чувствам спокойна и уверена – ти ми помагаш да разкривам нови и нови ресурси в себе си, които ми дават сили и вяра. В бъдеще може да напиша някои от прозренията, до които достигнах по време на нашите срещи и да ги споделя чрез теб с други момичета – възможно е да са от полза Още веднъж голямо БЛАГОДАРЯ! Бъди винаги такава, каквато си и дарявай надежда на още много жени! Поздрави, М. Г.

 

М. Г.

Привет, Ели!

Искам да ти благодаря от сърце за всичко – и за семинара, и за нашите лични срещи! Трябва да ти кажа, че за пръв път от много време чувствам, че се движа в правилната за мен посока. Знам, че сме се виждали всичко на всичко два пъти по скайп и един път на семинара, но осъзнах толкова много неща, сякаш работим от месеци, дори години…
Давам си ясна сметка, че това е само началото и ще поработя още върху себе си, но е много важно, че вече виждам посоката.
Преди да се свържа с теб се чувствах изгубена, объркана, обезнадеждена. Както ти споделих, след всичко преживяно бях загубила вяра, че някога в този живот и аз мога да забременея. Освен това имах усещането, че съм непълноценна и нереализирана, самооценката и самочувствието ми бяха много ниски.
Не знам какво е това вълшебство, което правиш, но много искам да споделя с теб, че вече се чувствам по коренно различен начин. Възвръщам увереността си и сякаш се обичам повече

За да не прекалявам с писането само ще ти кажа, че на семинара наистина осъзнах много неща. Изключително съм благодарна и на момичетата, които присъстваха, защото чрез искрените им споделяния, аз открих някои неща за себе си, припознах се в част от тях. Това, което разбрах със сигурност е, че при мен няма единствен страх, който ме блокира, а по-скоро натрупани страхове и емоции в много различни направления. Затова и не ми излезе конкретен страх, а огнен вулкан в гърдите. Хубавото е, че успях да го отпуша и си мисля, че голяма част от тези бушуващи в мен емоции излязоха С част от тях ще имам работа, но важното е да са на повърхността…
Още в първото съобщение, което ти написах, ти казах, че те чувствам близка по някакъв начин – само след изчетеното от сайта „Мечта за бебе“ и след няколко твои предавания, които бях изгледала. Сега те чувствам още по-близка и дори не мога да намеря думи, за да изразя благодарността си. Много се радвам, че си успяла да откриеш призванието си (наистина мисля, че си го открила). Това е прекрасно! И аз самата винаги съм имала усещането, че съм родена, за да помагам на хората. До този момент обаче не съм открила по какъв начин това би могло да стане. Винаги е имало едно гласче в мен, което ми казва: „Та ти на себе си не можеш да помогнеш, какво остава за другите“ Вярвам, че и аз ще открия призванието си един ден…
До тук с моите откровения…Трябваше да споделя всичко това с теб. Още веднъж голямо БЛАГОДАРЯ! Бъди винаги такава, каквато си и дарявай надежда на още много жени!
Пожелавам ти прекрасен и усмихнат ден! До скоро.

Таня

Таня

Срещнах се “очи в очи“ с проблемното забременяване и пътят на ин витрото преди близо две години. Силно вярвах, че ще ни сполети късмета на успелите от първия път, но уви, нещата се случиха така. И така последваха няколко трансфера, носещи със себе си вярата и надеждата, но и разочарование от неуспеха. Нищо, продължавахме напред след всеки един и така и до днес. Но с всяка крачка напред в мен се загнездваше все повече онази силна горчивина и болка, която все повече ни ми даваше мира и покой. Разумът ми повтаряше „Ще стане, спокойно, само време и търпение!“, а душата ми искаше да извика и някой просто да й отнеме товара от болката и мълчанието. Не бях споделя с никой. Не мислех, че е редно, уверена, че съм силна и ще се справя сама /и сами, заедно със съпруга ми/. Само че всеки ден силата ми отстъпваше пред неистовата необходимост от споделяне и помощ с някого. Интересно, имах контакти на психолози, хомеопати-терапевти, та дори и в самата клиника, където провеждахме процедурите, можех да се обърна за помощ,… но не го правех. Защото просто усещах, че „моят човек“ не се е появил, не съм го намерила или той не ме е намерил и това ще си стане, когато му дойде време.

И така, в един хубав и слънчев ден, на много приятно и забавно събитие, разглеждайки визитните картички на участниците, държах в ръката си тази на Елена Димитрова-Ангелова, консултант личностно развитие и създател на mechtazabebe.com  и просто знаех, без дори да съм я виждала и да съм правила „research” за нея, че тя е Моят човек!

Още с първия ни разговор Елена ме плени с изключителната си откровеност и прямота, със силното си приятелско отношение и излъчване и с подадената ръка!

Срещите ми с нея са едни от най – приятните ми преживявания, срещи, след които се чувствам заредена, балансирана, спокойна. Тя предразполага за открит разговор, за споделяне без притеснение и срам, и насочва към онези дълбини, страховете ни, които все тикаме дълбоко някъде, мислейки си, че ще преодолеем сами.

С нейната помощ преодолявам страховете и блокажите си и откривам все повече увереността на жената -Мария, която върви по пътя към бебето и скоро ще го гушне.

Благодаря ти, Елена, че те намерих, или че ти ме намери, или просто, че се намерихме взаимно! Ти си страхотен професионалист! Пожелавам ти успех на теб, на мен и на всички, които, вярвам, ще ме последват! Давайте, заслужава си!

Мария

Мария

Ели, здравей! Преди малко си дадох сметка за нещо и бързам да ти го споделя преди да замине в потока… Осъзнах, че почти от началото на срещите ни не съм преяждала значително, т.е. да искам и да се тъпча до много повече от комфортната ми зона. И също така нещо, което забравям да ти кажа вече 2-ра-3-та седмица… Зрението ми започва значително да се подобрява (имам диоптър и още на първата сесия за вътрешното дете, видях, че това като проблем започва, когато съм била още мъничка). Благодаря ти!!!! И.Т

И.Т.

Елена, на първо място, е прекрасен човек. А това е задължително условие, за да бъде и прекрасен психолог. Тя е такъв не само заради златното й сърце, дар от Бога, а и заради отличната й професионална академична подготовка.

Когато научих за нея си казах: „Господи, благодаря ти – има кой да ми помогне!“

Така и стана. Тя „ме хвана за ръка“ и ме поведе към отговорите на въпросите, които ме тревожеха – с търпеливо, топло, подкрепящо, разбиращо професионално умение. Благодаря ти, Елена! За човечността! За помощта, която ми оказа с психологическите си консултации, за безценните съвети и пътя, който извървяхме към моите решения.

С обич и благодарност,

Доби

Доби

Когато преди 2 месеца стъпих в кабинета на Елена с разбито сърце, имах бегла представа за омагьосаните кръгове, в които се замотавах все повече до този момент, като по-скоро очаквах магическо решение или лечебна медитация, която да излекува всичко, отколкото… Това, което се случва, а именно – лечение в дълбочина и усещане за заземеност и цялостност.

През тези два месеца научих толкова много неща от срещите ни и се чувствам толкова по-добре в кожата си, че не мога да определя кое точно е най-ценното от тях. Може би това, че Ели ми показа как да се срещам със себе си и да не бягам от болката и „негативните“ си емоции или това, че през каквото и да преминаваме, можем да излезем незасегнати от него – научили и преживели, но и неограничени и необусловени от него, а може би и, че всичко е процес и това да насилваме и събитията, и себе си не просто не помага, то е безсмислено.  

С всяка изминала наша среща, независимо дали ще е предимно под формата на разговор и анализ или медитации, или пък ужасно тежкия, но и прекрасно изчистващ процес на EMDR, се чувствам все по-спокойна и заземена в себе си, все по в безопасност и свободна да бъда себе си, колкото и абстрактно и клиширано да звучи последното. Колкото до EMDR мога да кажа, че действително е много тежък процес в момента на случването му, но е просто удивително първо, да се убедиш в това колко болка се съдържа в телата ни, и второ, усещането за лекота, щастие и спокойствие, за които се отваря пространство след това.

Ива

Здравей, прекрасна Ели!

Не мога да се сдържа и да не ти се похваля, че след срещата ни във вторник се чувствам по съвсем различен начин. Не че нямам същата натовареност, но нещо се промени – може би нагласата ми. Съответно се чувствам много по-спокойна и оптимистично настроена. Правя си и тези упражнения от енергийната психология. Не знам, явно наистина имаш магическа пръчица – тази, която ми показа е действаща, да знаеш! В работата съм почти на финалната права с проектите, за които ти казах и всичко приключва успешно засега.
В крайна сметка не знам кое от всичко ми подейства толкова силно (може би всичко накуп), но определено скоро не се бях чувствала толкова спокойна, особено когато съм толкова натоварена…

Според мен много силен ефект имаше и упражнението за контрола. Аз и до сега си повтарям това изречение „Ти водиш, аз следвам“ и то страшно ме успокоява.
Макар да знам, че ти ще ми кажеш, че всичко това си е моя заслуга, аз пак искам да ти кажа едно голямо БЛАГОДАРЯ! Без теб нямаше да се справя толкова добре. Радвам се, че те познавам и че имаме възможност за регулярни срещи

 

Б.К.

Здравейте,
Казвам се Ралица и съм горда майка на две прекрасни деца, които изпълват живота ми с радост, щастие и обич.
Мечтата ми да бъда майка бе най-голямата в живота ми и тя се сбъдна. Когато за първи път това се случи, разбрах веднага, че искам това щастие в двоен размер. Желанието да имам второ дете беше толкова голямо, че когато това стана, аз бях изпълнена с противоречиви чувства и емоции.

Чувствах се изплашена, страхувах се от това дали ще се справя, макар вече да бях преминала през всичко това венъж. Потърсих професионална помощ от лекар психиатър, който ме изслуша и веднага ми предписа лекарсва – антидепресанти. Борбата в мен не ме остави и не можех да причина това на бебенцето ми. Затова започнах да търся начин, като потърся помощ от психолог, но по интернет, тъй като съм от малък град и при нас няма професионалисти. Тогава срещнах най-прекрасния и невероятен човек, с който кожех да споделя всичко. Отворих и сърцето и душата си. Тя преди всичко стана мой приятел, когато разговорите ни приключваха, аз нямах търпение да дойде следващият ни разговор за да споделя всички мои емоции и чувства. С всеки следващ наш разговор, аз се чувствах все по-добре и по-добре. В момента, когато наближи раждането, Елена ми даде огромният кураж, от който имах нужда, а когато прегърнах детенцето си, исках да прегърна и нея, защото тя беше огромна част от това мое изживяване. Благодарна съм за това, че я срещнах и познавам такъв голям Човек, като Елена и винаги ще говоря за нея с уважение и респект, защото тя го заслужава.

Ралица