– Мамо, кои дървета се казват „сополи“? Как изглеждат?
– ?! Не съм чувала за такива дървета…
– Е, как? Нали ми пееш за тях?!
– Аз ли?!
– Ми, да, в оная песен „Мари, Марийко“…
Изригвам в смях, когато разбирам, че тънките тополи, всъщност за дъщеря ми са „сополи“ и си стоят в този статут от години:)))
Става дума за народна песен, която знам от баща си и към която прибягвах навремето, когато познатите ритми на „Зайченцето Бяло“, „Кокошка край хамбара“ и т.н. не успяваха да успокоят измореното, но не искащо да „се предаде“ бебе. „Мари Марийко, Карагягьозлийко, ходила ли си лете на река, видяла ли си тънки тополи? Такава ти е тънката снага…“ е част от въпросната народна песен, която ме спасяваше тогава и се намесва пак, когато се налага.
Покрай цитирания вече скорошен разговор, съжалих за десетките подобни случки, които съм забравила вече. Ползвала съм ги толкова пъти, за да разсмивам близките си и въпреки всичко са се изпарили.
Запечатала се е една емблематична история, когато Неда беше на към две години и половина. Тя влиза маскирана с дреха на баба си и с копринен шал – очевидно превъпътена в роля. Пита ме:
– Госпожо, къде е ваш’та мушама?
– Нямам, защо?
– Ох, а къде е ваш’та щека?
– Ама, Неда, аз не карам ски…
– Неее, мамо (ядосана). Как не разбираш?! Питам те за мен…
Тогава проумявам, че новата новопридобитата думичка от гостуването при родителите ми – мушама и обяснението, че аз съм им дъщеря, каквато е тя самата на мен, са се комбинирали страхотно. Щеката пък е от опита на баща ми да поясни роднинската връзка със синоним.
В малката главичка маси, ски и генограми са се оплели по незаменим начин. Важното е, че се разбрахме и се смяхме…
Такъв беше и случая с „кучетата Гъски, които са много красиви, имат различни очи, ама защо се казват така като нямат перушина?“
Жалко, че с всеки изминал ден тези смехории намаляват. Това е цената, която плащаш, когато детето ти расте като гъба и говори „като дърто“, както казваше баба ми. Запознати твърдят, че с времето изчезват и целувките, и задушаващите прегръдки и гъделичкането до припадък… Никак не ми се иска да го вярвам!
А какви са вашите домашни смехории?
Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница.
Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация.
Желая ви сбъдвания!!!
Поздрави, Елена
* снимката е от семейна почивка в планината. Благодаря ти, Димитър Георгиев за запечатаните спомени:)