Случвало ви се е близо до вас двама души да си говорят, да са така погълнати от дълбочината на проблемите и заплетеността на ситуациите, че да игнорират напълно присъствието на непознати, нали? Седиш си на съседната маса, седалка в автобуса или на пейка и информацията те залива на талази. Първо се ядосваш, че ти нарушават комфорта, после, ако нямаш по-важни неща за правене, неволно се заслушваш… Аз поне така направих последния път. Две дами обсъждаха нашироко проблемите си със свекървите, в които бяха намесени и мъжете им. Единият, наричан „моя смотаняк“, а другият – просто Жоро… Слушах ги как нищят и преповтарят истории, които и двете очевидно отдавна познаваха… Проблеми, скандали, конфронтации и никакъв опит за обективност и импулс за търсене на решение. Сетих се за притчата „Проблемът“ (сборник „Винаги има надежда“) и целеположих да ви я разкажа.
„Един прочут мъдрец имал много ученици и последователи. Веднъж той събрал най-изявените от тях и им казал:
– Сега ще ви запозная с един проблем. Искам да ми кажете как може да бъде разрешен той.
Той поставил в средата на помещението една обикновена маса, а върху нея сложил изящна порцеланова ваза с изрисувани красиви цветя.
– Ето това е проблемът. Очаквам вашите предложения.
Учениците се изненадали от задачата, но се събрали около масата и започнали да оглеждат порцелановия съд. Той наистина бил невероятно красив и всички били пленени от фината изработка и рисунката върху него. „Какво значи всичко това? – недоумявали те. – Какво ли се крие зад тази задача?. След известно време един от учениците се приближил до масата, взел вазата в ръце и със сила я разбил в пода.
– Прекрасно! Единствено ти се справи със задачата – казал учителят.
– Но как така? Обяснете ни – учудено попитали другите ученици.
– Аз ви казах ясно и точно, че пред вас има проблем. И независимо колко красиво и изкусително изглежда, той трябва да бъде решен. Проблемите съществуват, за да бъдат решавани. Те могат да изглеждат по всякакъв начин: красив и скъп предмет; любов, която вече е изгубила смисъл; път, който не води до никъде и вече трябва да изоставиш, въпреки че ти носи комфорт и сигурност. Има само един начин за решаване на проблема и той е да се изправиш лице в лице срещу него и да го отстраниш. И в такива моменти ние не трябва да проявяваме слабост, да съжаляваме, да се поддаваме на неговата външна привлекателност или да се връщаме към удобствата, които ни носи. Помнете, че проблемите притежават едно много особено качество, което влияе на всеки човек – по някакъв начин ние обичаме да ги притежаваме, да ги анализираме, да се връщаме към тях и да ги коментираме. Много често сме склонни да сравняваме своите с чуждите проблеми и беди и на база на това да преувеличаваме тяхната тежест и значимост вместо да търсим решение. А решението в повечето случаи е едно – да го отстраниш и да продължиш нататък. „
Едва ли има човек, който никога в живота си да не е драматизирал и поне веднъж да не е имал нуждата да събуди съчувствие в другите. Най-малко, защото още от деца носим опитността, че когато страдаме или сме болни, получаваме повече време, внимание, подкрепа, че дори и специално лакомство. Далеч съм от мисълта, че човек трябва да търси сам решение за всичките си неволи и да не ги споделя с никой. Искам обаче да повторя: по някакъв начин ние обичаме да ги притежаваме (проблемите), да ги анализираме, да се връщаме към тях и да ги коментираме. Много често сме склонни да сравняваме своите с чуждите проблеми и беди и на база на това да преувеличаваме тяхната тежест и значимост вместо да търсим решение. А решението в повечето случаи е едно – да го отстраниш и да продължиш нататък.“ .
Има и още нещо съществено – т.нар. „полза от болестта“ или вторична психологична изгода, както я определя позитивната психотерапия. Колкото и странно да звучи, човек подсъзнателно задържа проблема (болест, симптом, ситуация) и решаването му, защото не иска да изгуби ползите от него. Вторичните ползи дават основа на така наречените психологически обрати или блокажи, които ни възпрепятстват да се справим се един или друг проблем. На това обаче може да се гледа и като на шанс ставащото да е отговор на някаква дълго пренебрегвана потребност.
Спомням си как един четвъртък, докато водех поредната от Женските срещи за подкрепа и медитация, използвах себе си за пример и споделих на дамите: „вече няколко пъти се хващам да мисля, че съм толкова изморена, че май имам нужда да се разболея.“ На следващата седмица ме повали вирус – температура, кашлица и почти липсващ глас – т.е. пълна невъзможност да водя медитация…
Какво се случи: Аз имах очевидна нужда от почивка. Не си позволих обаче да спра да се занимавам с каквото и да е за ден, два и в крайна сметка се разболях. Вторичната полза от тежкото състояние, което ме прикова на легло беше, че нуждата ми да не правя нищо за няколко дни беше удовлетворена.
„Е каква е ползата ми от тези паник атаки според теб?!“ – почти разярено ме попита клиентка. Интересно защо е започнала да ги получава, след като съпругът й си е сменил работата, има чести командировки и отсъства от вкъщи… Или пък млад мъж, който страда от панически атаки и заради тях не може да работи. Налага се някой друг да го издържа, а приятелката му да чака развръзка по темата да заживеят заедно. Да, поемането на отговорност е тежък момент за мнозина…
И да се върнем на дамите в началото – неудовлетвореност, липса на житейски цели. Вместо да се хвана в ръце и да се изнеса със семейството си, аз ще живея със свекърва си и ще посветя цялото си свободно време да я одумвам… Доста глупаво, но носи ползи – докато се ровя в дефицитите на някой друг, не ми се налага да виждам своите, докато се занимавам със злободневието, не трябва се напъвам за постижения (пък и нямам време и енергия за тях).
Ако сте в тежка ситуация, на която не намирате решение, ви предлагам да си зададете следните въпроси: Какво печеля, ако НЕ разреша проблема си? Какво ГУБЯ, ако реша проблема си? Запишете си отговорите. Анализирайте ги. Бъдете честни със себе си.
И да решението на проблема най-често е едно – да го отстраниш и да продължиш нататък. Преди това обаче е нужно да го опознаеш и да разбереш защо той се е появил в живота ти. Така можеш да си спестиш челния сблъсък със следващия. Пожелавам успех и оставам на разположение при нужда:)
Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница.
Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация.
Желая ви сбъдвания!!!
Поздрави, Елена