Tag Archives: енергийна психология

Неотдавна, на летището дочух баща и дъщеря да си говорят, преди да се разделят. Нейният полет беше обявен и приканваха пътниците към самолета. Стоейки близо до входната врата, тя каза:

– Татко, благодаря ти за всичко, което си ми дал през годините! Желая и на теб достатъчно, татко.

Целунаха се за довиждане и тя тръгна. Той се приближи до прозореца, до който бях седнал и аз. Видях, че искаше и имаше нужда да поплаче. Опитах се да не го безпокоя, но той ме попита:

– Казвали ли сте довиждане на някого, знаейки че може да е завинаги?

– Да, казвал съм – и с това нахлуха спомените за времето, когато бях дете… – Извинете ме, но по какъв случай е това сбогуване? 

– Стар съм, а тя живее много далече. Има да премина през някои предизвикателства и се страхувам, че следващото й идване може да е за погребението ми – отговори той.

– Не си мислете такива неща. Никой не знае каква ще е съдбата му… Докато се сбогувахте, дочух, че тя каза „Желая ти достатъчно“. Мога ли да попитам какво означава това?

Той се усмихна.

– Това е пожелание, което се е предавало с поколенията. Родителите ми го казваха на всеки.

Мъжът замълча, погледна нагоре, като че ли се опитваше да си спомни подробности, и се усмихна още повече.

– Когато си казахме „Желая ти достатъчно“, ние пожелахме на другия достатъчно хубави неща в живота, които да му помагат.

Той се обърна към мен и продължи, като че ли рецитираше нещо:

Желая ти достатъчно слънце, за да запазиш мирогледа си светъл.

Желая ти достатъчно дъжд, за да оцениш слънцето още повече.

Желая ти достатъчно щастие, за да запазиш духа си жив.

Желая ти достатъчно болка, така че и най-малките радости в живота да изглеждат много по-големи.

Желая ти да получиш достатъчно, за да задоволиш желанията си.

Желая ти да загубиш достатъчно, за да оцениш това, което имаш.

Желая ти достатъчно „Здравей!“, за да ти дадат сили за последното „Довиждане!“

Той се просълзи… и се отдалечи.

Да имаш усещане за ДОСТАТЪЧНО е в основата на щастливия живот. Жалкото е, че често не оценяваме, че имаме достатъчно в живота си и вместо да се наслаждаваме на наличното, ние страдаме заради липсите.

Отгоре на всичко със замах попадаме в капана на това да искаме неща, които всъщност не ни трябват. Защо го правим? Възприели сме социални модели, семейни концепти и чужди ценности. Те са станали толкова важна част от нас, че ги усещаме за свои. Те обаче НЕ са. После се чудим, защо като се опитваме да ги реализираме в живота си, не ни се получава. Не можем да ги случим, защото противно на това, което си мислим, те не са истинския КОПНЕЖ на нашето сърце.

Как да живеем с усещането, че имаме достатъчно? 

Като се върнем към себе си и се опознаем. Какви са маските, които си слагаме и ролите, които играем? Какви сме в същността си без тях? Едва, когато имаме достъп до същинските си нужди, можем да ги удовлетворим. Преди да ги познаваме, се стремим към това, което е общовалидно и общожелано. Резултатът? Ставаме като жабата, която чула, че конете носят подкови и вдигнала крак да й сложат и на нея, за да не изостане…

Как да стигнем до същността си?

Първото необходимо условие е да отделим ВРЕМЕ за ВЪТРЕШНА РАБОТА със СЕБЕ СИ. Тъй като съзнавам колко трудно е да го направиш, докато сновеш от задача към задача и чакаш „да му дойде времето“, ви предлагам да фиксираме заедно час за себе си.

Каня ви на ежеседмични, четвъртъчни Женски срещи за подкрепа и медитация – час и половина за истински важните неща в живота. Груповата енергия, съчетана със силата на медитацията, хипнозата, енергийната психология, позитивната психотерапия и разнообразни техники и подходи за работа в група и вашето желание за промяна, могат да сътворят чудеса!

Позволете на вашата лична вътрешна мъдрост да се разгърне и да ви насочва по пътя ви. Той е ваш, както и отговорността да се погрижите за себе си.

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница. 
Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация. 
Желая ви сбъдвания!!! 
Поздрави, Елена  

P.S. Не зная кой е първоизточникът на притчата, но е свършил прекрасна работа. Благодаря!

Един ден малките жабчета решили да си организирали надбягване. Целта била да се изкачат на върха на една висока кула. Събрала се голяма тълпа да наблюдава състезанието.
Стартът бил даден и жабчетата започнали да се изкачват… Никой от тълпата обаче не вярвал, че ще успеят да стигнат до върха. Чували се подвиквания:  „Пътят е толкова труден! Никога няма да стигнат върха“. Или: „Няма начин да стигнат догоре. Кулата е толкова висока!“
Малките жабчета започнали да се разколебават. Тълпата май била права. Твърде трудно било това предизвикателство за техните мънички крачета. И едно по едно се отказвали…
Имало обаче няколко ентусиасти, които продължавали нагоре. А тълпата продължавала да им подвиква: „Стига вече! Откажете се! Вижте колко е трудно! Не може да успеете!“
Постепенно и тези упорити жабчета се отказали. Само едно не спирало. Продължавало нагоре и нагоре…
Стигнало върха и се оказало, че е самичко. Останалите се отказали по пътя.
Тълпата полудяла от възторг! Всички искали да разберат как е постигнало този подвиг! Наобиколили го, когато слязло от кулата, и започнали да му задават въпроси. Оказало се обаче, че жабчето победител е глухо.

Хубава история, нали? Можем ли да си признаем обаче, че дори целият свят да ни казва: „Давай! Ще успееш“, той трудно ще заглуши вътрешният слаб гласец, когато той нашепва: „Не можеш, не можеш, няма да успееш“ и услужливо ни напомня предишния път, когато сме се провалили?

Очакваш да ти кажа как да го заглушиш вероятно? По-добре първо направи обратното – чуй го и истински му се отдай – изучи го, усети го, подуши го… От къде идва? Твоят глас ли е това или разпознаваш интонацията на някой друг и реплика, която многократно ти е повтарял?

После отдай благодарност на това гласче, защото то ти е служило вярно, предпазвайки те, когато си нямал достатъчно сила, за да напуснеш зоната си на комфорт, да полетиш. Признай пред себе си, че от неувереността ти е имало и ползи.

Приеми я и я прегърни – тя е част от теб и колкото повече я гониш и й се дразниш, толкова повече отричаш себе си.

А ето и едно упражнение от метода на Фред Гало, наречен Усъвършенствана енергийна психология, което ще ти помогна да извървиш крачките:

1. Намери „карате точката“ на ръката си и удряйки леко карате точката на едната ръка в тази на другата, повтори 3 пъти: „Въпреки че съм неуверен (или въпреки че част от мен е неуверена), аз напълно и безусловно приемам и обичам себе си“.

2. Докато масажираш болезнените точки повтори същото нещо още 3 пъти.-  „Въпреки че съм неуверен, аз напълно и безусловно приемам и обичам себе си“.

3. С два пръста потупвай мястото между носа и горната устна, повтаряйки си: „Аз съм уверен в себе си“, докато усетиш промяна в начина, по който се чувстваш. Не забравяй да дишаш, докато го правиш. Това е точката за третиране на заден среден меридиан, който събира всички ян меридиани в себе си. Темите, върху които може да се въздейства с работа по него, са свързани със самоувереността.

4. С два пръста потупвай мястото в средата между долната устна и брадичката, повтаряйки си: „Аз съм ценен“, докато усетиш промяна в начина, по който се чувстваш. Не забравяй да дишаш, докато го правиш.Това е точка за третиране на преден среден меридиан. Той събира ин меридианите. Казусите, за чието отработване той може да помогне, са свързани със срам, ниска самооценка и липса на самочувствие.

5. Остани за няколко секунди в тишина и усети промяната в себе си. Следващия път, когато направиш тази практика, можеш да си избереш дали да правиш точка 1 от протокола или точка 2 – т.е. ползвай карате точката или болезнената тока. Нека да е тази, от която усещаш по-голям ефект. Ще се радвам да споделиш с мен как се почувства веднага след като направи упражнението.

6. Прави упражнението поне два пъти дневно в продължение на три седмици. Ефектът ще те изненада.

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница. 
Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация. 
Желая ви сбъдвания!!! 
Поздрави, Елена  

При един дзен учител дошъл ученик и попитал:
– Защо едни хора са красиви, а други – грозни, едни са умни, а други – глупави? Защо съществува такова противоречие? Защо Бог ги е създал такива? И не ми говорете за карма, и че всичко идва от предишни животи. Кажете ми, как се е появила разликата в самото начало, когато все още не е имало минало?

Учителят го повел към градината и казал:
– Виж, това дърво е голямо, а това – малко. Аз често седях под тези дървета и размишлявах, защо е така. Но когато освободих ума си, този въпрос изчезна от само себе си. Сега аз зная, че това дърво е голямо, а другото – малко. И в това няма никакъв проблем.

Когато прочетох тази притча (pozitivnoto.info), в главата ми се появи картината на жена, която ме пита гневно: „Защо на мен се случва това?! Защо и последната циганка с цигара в уста и без 2 лева в джоба има дете, а аз не?!“ Не видях лицето й, вероятно защото е събирателен образ на десетките жени, задавали ми този въпрос, а и на мен  самата преди години…

Как се отговаря на това? С обяснения за кармата? С уроците, с които душата е дошла в този живот, за да мине на по-висше ниво? С лош късмет? Каквото и да кажеш, не можеш да заличиш усещането за несправедливост. Знам го, защото и аз съм търсила и получавала всякакви обяснения…

Повратната точка в живота ми беше ПРИЕМАНЕТО. Каквото – такова, когато – тогава… Това е мощен акт на ПРИЕМАНЕ НА СЕБЕ СИ – ценна съм, такава каквато съм – тънка или слаба, успяла или неуспяла, майка или не… Аз съм част от този свят и след като съм тук, вече съм ценна. Няма нужда да заслужавам мястото си под слънцето. То ми е дадено априори и такава, каквато съм. Точка по въпроса – да става, каквото ще!

Продължих да правя нужното, за да бъда майка и успях. Наградата от взетото решение беше, че се съхраних, докато стигна до финалната права в добра форма и в кондиция да гледам дете, без да го облъчвам със страхове, притеснения и да го правя жертва на свръх протекция.

Знам, че на рационално ниво и всички знаем, че сме ценни, обаче не винаги успяваме да го усетим в себе си. Затова ти предлагам една техника от енергийната психология, която със сигурност ще ти помогне. Потупвай с два пръста мястото между долната устна и брадичката, докато казваш (за предпочитане на глас): „Аз съм ценна“. Не забравяй да дишаш и да усещаш значението на думите… Повтаряй и потупвай, докато усетиш промяна. След това започни да масажираш болезнената точка – тя е встрани от ключицата – между второ и трето ребро (ако си там, със сигурност усещаш болка). Казвай си: “ Дори част от мен да не смята, че съм ценна, аз се обичам и приемам безрезервно такъв, какъвто съм“. Дишай… Ако има сълзи или някакво друго чувство, го остави да излезе. Пусни го да отмине като облак, носен от вятъра…

Как се почувства? Ако упражнението ти харесва, искаш още подобни, или имаш нужда от допълнително разяснение, можеш да ми пишеш съобщение към Facebook страницата на блога  или имейл чрез контактната му форма. Желая ти спокойствие и лекота!

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация. 
Поздрави, Елена