Сред най-тежките за мен като терапевт моменти, са сесиите с човек, преживяващ загуба на свой близък. Траурът си има своите фази и специфики (за тях можете да прочетете на стр. 34-37 от книжката По пътя към бебето. ) Носим кръста на своята мъка и стъпка по стъпка се приближаваме към приемането, че след тежката загубата животът продължава. Опитваме се да се адаптираме да го живеем без изгубения близкък. А в идеалния случай получаваме подкрепа и съчувствие от околните, които се стараят да ни помогнат да минем през тежкия период.
Какво се случва обаче, когато жена, копнееща от цялото си сърце да стане майка, загуби плода си? Обикновено почти никой не знае, че се е изправила пред подобно изпитание, а най-близките, които са наясно, започват да се опитват да я откъснат от преживяването на загубата – не й позволяват да е тъжна, обясняват й, че нищо не е станало, че ще имадруго бебе и т.н. Далеч съм от мисълта да препоръчвам на някой да задълбава надолу в дебрите на тъгата и да застива в нея. Изкам обаче дебело да подчертая, че емоцията трябва да бъде зачетена и изживяна, защото психичното има нужда да ‘затвори’ темата процесирайки я, обработвайки я, докато е готово да влезе в приемането, че случилото се е част от Пътя. Понякога е наложително да подкрепим процеса с ритуали (повече вижте в глава IX: Ритуали за сбогуване в По пътя към бебето.
Другата тема, с която се сблъсквам често при загуба на бременност, е нуждата на жените рационално да си обяснят станалото. Умът търси отговори, още повече, че в огромен процент от случаите лекарите не се ангажират с мнение за причините, довели до развръзката. Обикновено стои идеята за естествения подбор, за мъдростта на матката и умението й да се освобождава от плод, който не е здрав. Отвъд това обаче често идват въпроси от типа на: Какво лошо съм направила, че ми се случва това? Защо Господ ме наказва? Къде обърках с грижата за бебето си? Досатъчно внимателна ли бях?Добре ли се храних? Можех ли още да намаля стреса? и т.н.
Ясно е, че никой от нас не е „самосиндикален“ на този свят. Всички сме част от семейни системи, от родове, които си имат своите нерешени конфликти, изключени хора, нарушени йерархии и т.н. Някои неща са се случвали преди поколения и въпреки че не знаем какви са точно, може на нас като наследници да се пада честта да възстановим енергията като платим с личната си загуба. Това, което ни изглежда като несправедливо днес, може да възстановява справедливостта на едно по-високо ниво и в този смисъл ние не сме наказани, а плащаме като част от по-голямото.
От друга страна е важно да знаем какво представлява утробата и как тя запечатва всяка връзка. За да обясня това ще използвам думи на холистичният терапевт Аида Марковска, отпечатани в portal12:
„В женското тяло има енергийна памет, която се крие в утробата. Утробата е пазителят на тази енергийна памет и тя се поставя там от партньорите в интимните връзки. Това са парченца информация, енергия и сила, които матката пази. Всички те преминават в следващите зачатия на жената, така че ако тя е имала много партньори, има вероятност децата й, които се появяват след това, в зрелите си години да бъдат объркани хора, да не могат да намерят мястото си и да се чувстват неразбрани.
Често такива деца застават срещу родителите си и казват, че по нищо не приличат на тях, сякаш не са техни деца. Това е така, защото в тях има енергийна памет от други партньори. Това се случва много често, но женския организъм има механизми, с които се справя с подобни ситуации.
Ако една жена е имала много сексуални връзки, но се влюби силно в настоящия си партньор и иска деца, тя подсъзнателно започва да изчиства тази енергийна памет от матката си чрез силни кръвотечения и аборти, така че все по-малко остава от тази енергийна памет, за да може тя да роди детето си най-близко до енергията на партньора си, с който иска да има деца. Ако обаче липсва такава голяма привързаност и майката се е обърнала със сърцето си към предишен партньор, тогава детето се появява точно с тази енергийна памет – на другите мъже.
В природата това е много добре познато. Хората, които работят с развъждане на расови животни, знаят, че дори да няма съвкупление между женското животно и някой самец, достатъчно е само да стоят едни до други, за да се получи енергиен обмен и следващите поколения получават и част от характеристиките на този самец, който е бил до женската.
Неслучайно всички народи по света високо ценят женската девственост. За рода, в който влиза невестата в деня на сватбата, това е важно, защото е знак, че децата, които ще се родят, ще принадлежат енергийно само на този род и само на нейния съпруг.
Запитана дали, когато в рода има аборти, това е пречка за бъдещите поколения, Аида коментира:
Абортите са често срещани и се считат за елемент от родовата памет, независимо дали са нежелани или са предизвикани нарочно. Не са пречка, но със сигурност влияят върху начина, по който се появяват следващите поколения. Важно е да се знае, че абортът се счита за бременност и се брои като такава в реда на бременностите на всяка жена, че и на всеки мъж, който е създал дете.
Редът, по който идваме в нашите семейства, е много важен и хората не бива да губят осъзнаване за това. Зачатието в родовата система е много важно, то е създаване на човешки индивид и еднакво по значимост на раждането. Зачатието е светлинно явление във всеки род.
Понякога ни се струва, че децата много закъсняват, чакаме ги дълго време. Друг път обратно – идват твърде рано, когато още не сме готови за тях. Щом детето е вече заченато, то е създадено с определена цел и мисия в този род. И тъй като редът в семейството задължително се свързва с мисията, която има всеки един от семейството, трябва да сме наясно каква мисия има човек, появявайки се в рода в определения миг. Появата на члена на рода става в мига, в който родителите му го зачеват.“
По темата могат да се напишат още толкова много неща, а от друга страна – тя е толкова лична и обвързана със специфика, че рискуваме индивидуалното да остане незасегнато. Спирам до тук с надеждата, че ако темата ви е актуална, след прочетеното, още едно мъничко парченце от пъзела на Пътя пред вас е тръгнало да се намества.
През каквото и да минаваме, каквото и да ни коства, нашето преживяване е колкото лично, толкова и свързано с грандиозен баланс, който не можем да прозрем от позицията си тук и сега. Ние сме във времето и то е в нас, отделни сме и сме заедно, със свободна воля и с родова памет. Нека бъдем част от Живота и той да тече през нас по най-добрия начин и за наше най-висше благо – дори в момента да ни изглежда като наказание.
Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Добре дошли сте да си изтеглите книжката По пътя към бебето, както и да се присъедините към моята Facebook страница.
Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация.
Желая ви сбъдвания!!!
Поздрави, Елена