В дни като днешния, в който се провалят планове и емоциите пълнят палитрата, Светът ми говори. Прави го деликатно, нашепвайки. Нещо се завърта пред мен, докосва ме, отлита…
В дни като днешния, сълзите са на една мисъл разстояние или пък бликват преди да съм усетила очите да парят…
В дни като днешния, възможно е всичко и затова сядам насред хаоса, за да бъда, да пиша, да дам…
В дни като днешния нечии думи докосват сърцето ми и запечатват мига…
Прочетох ги и застанаха в мен, не отлитат, искат да стигнат до вас. Te са на Реджина Брет – писател, журналист, два пъти номинирана за  Пулицър, преживяла рак на гърдата.

Тя пише своите “45 урока, на които ме научи животът” на един дъх. Разказва: “В нощта преди моята 45-годишнина не ми се спеше. Бях изпълнена с благодарност за това, че ми беше позволено да доживея до 45 години. Две мои лели починаха от рак на гърдата, без да оцелеят до моята възраст. Затова се чувствах щастливка, че имах рак на гърдата на 41 и доживях до 45-годишнината си. Замислих се, на какво ме научи животът през всичките тези години, и отворих дневника си. “Уроците на живота” се изляха от мен като поток, а аз едва успявах да ги “уловя” и напиша”. 


Ето ги и тях – уроците на една жена, преминала през изпитанията а и оценила живота от сърцето:

1. Животът не винаги е справедлив, но все пак е хубав.
2. Когато се съмняваш, просто направи следваща малка крачка.
3. Животът е твърде кратък, за да губиш време да мразиш някого.
4. Твоята работа няма да се погрижи за теб, когато си болен. Ще го направят приятелите и роднините. Дръж на тях.
5. Покривай задълженията си по кредитните карти всеки месец.
6. Не е нужно да печелиш всеки спор.
7. Плачи с някого. По-целебно е, отколкото да плачеш сам.
8. ОК е да се ядосаш на Бог. Той може да го понесе.
9. Заделяй за пенсия още от първата си заплата.
10. Когато става дума за шоколад, съпротивата е безполезна.
11. Помири се с миналото си, за да не засенчва настоящето.
12. ОК е децата ти да видят, че плачеш.
13. Не сравнявай живота си с този на другите. Нямаш представа за целта на тяхното пътуване.
14. Ако връзката ти трябва да остане тайна, не трябва да си в нея.
15. Всичко може да се промени само с едно примигване. Но не се тревожи, Бог никога не затваря очи.
16. Поеми дълбоко дъх. Това успокоява ума.
17. Освободи се от всичко, което не е полезно, красиво или носещо радост.
18. Това, което не те убива, наистина те прави по-силен.
19. Никога не е късно да имаш щастливо детство. Но второто зависи само от теб и никой друг.
20. Когато преследваш това, което обичаш в живота, не приемай “не” за отговор.
21. Запали свещите, използвай хубавите чаршафи, носи любимото си бельо. Не ги пази за специален случай. Днешният ден е специален.
22. Подготви се добре, след това се пусни по течението.
23. Бъди ексцентричен сега. Не чакай старостта, за да носиш лилаво.
24. Най-важният сексуален орган е мозъкът.
25. Никой не отговаря за твоето щастие, освен самият ти.
26. Погледни на всяка така наречена катастрофа с мисълта “След пет години това ще има ли значение?”
27. Винаги избирай живота.
28. Прости на всички всичко.
29. Какво мислят другите за теб не е твоя работа.
30. Времето лекува почти всичко. Дай време на времето.
31. Независимо дали ситуацията е добра или лоша, тя ще се промени.
32. Не се приемай на сериозно. Никой друг не го прави.
33. Вярвай в чудеса.
34. Бог те обича поради това Кой Бог Е, не поради нещо, което си или не си направил.
35. Не ревизирай живота. Дай най-доброто, на което си способен сега.
36. Да остарееш е по-добре, отколкото да умреш млад.
37. Твоите деца получават само едно детство.
38. Всичко, което действително има значение в края на краищата е, че си обичал.
39. Излизай всеки ден навън. Чудеса те очакват навсякъде.
40. Ако натрупаме проблемите си накуп и погледнем проблемите на другите, ще пожелаем нашите обратно.
41. Завистта е загуба на време. Вече имаш всичко, от което се нуждаеш.
42. Най-доброто предстои.
43. Без значение как се чувстваш, стани, облечи се и излез.
44. Предай се на Живота.
45. Всеки миг от живота е дар от Бога, бъди благодарен.

И след тези 45 урока съм благодарна, че съм облечена в лилаво, че имам бръчки по челото и че се научих да си давам време. То наистина лекува! Благодаря ви, че четете това! Ако искате да се споделим, елате в четвъртък на Женски срещи, за да се отпразнуваме себе си и живота!

В навечерието на празника на любовта, 13 февруари, в темата:  АЗ И ТИ ЗАЕДНО ще изследваме взаимодействията между мъжа и жената, които се счита, че съпътстват психическата зрялост. Какво представлява семейството (или устойчивото партньорство, носещо същите характеристики)? Какво е изконното предназначение на мъжа и на жената? Кой, какво внася в цялото? Какви са мотивите и принципите, които изграждат щастливо семейство? Ще изучаваме и градим, ще сверим личния си компас и ще проектираме своята карта на щастливото семейство. Добре дошли сте да се присъедините в групата. Смятам, че времето в нея, е добра лична инвестиция. Подробностите са тук: https://bit.ly/37gpXSz

Снимката е Oil painting Tenderness, Pictures, Zelenograd, Фото №1

До среща, Елена

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация.
Ако пък още не сте си изтеглили безплатния ресурс „По пътя към бебето“, можете да го направите от линка: http://bit.ly/kniga-po-patia-kam-bebeto

Как помниш всичко това?! Ако направя класация на ситуациите, в които съм изумявала някого, повечето ще съдържат този въпрос. Мога да забравя за какво съм влязла в магазина, но дори аз се учудвам с каква лекота подреждам на файлове в главата си историите на хората, с които работя индивидуална терапия.

Може би, защото ги слушам със сърцето си… Или пък, защото те ги разказват с толкова много емоция – задържана, нагнетена, напластена, изригваща като разклатена бутилка с пенливо вино. Духът на болката излиза, когато срещне някой, достатъчно устойчив, за да понесе вълната й, достатъчно  чувствителен за да усети соления и вкус и по възможност – способен да намаже раната с мехлем.

Понякога хората ми се извиняват, питат как понасям всичко това, дивят се що за професия съм си избрала. После благодарят и си тръгват някак по-леки… Понякога се шегувам, че салфетките са най-тежкият консуматив, друг път, че имам вълшебен паркет, който се храни с тежки чувства. А всъщност се чувствам като детектив, който надушва със сърцето си болката, травмата, задържаната енергия. После вади куфарчето с инструменти и прецизно и безпристрастно разучава “местопрестъплението”, след това някак се качва в машина на времето и се опитва да поправи нещата. Звучи странно написано така, но да, аз вярвам и виждам в работата си, как лекуването на травмите, преминаването отвъд тях и приемането на нещата такива, каквито са, работи като машина на времето. А иначе хората са различни! Ще ползвам един текст от фейсбук профила на Iva Ivanova , станал популярен от публикация на Ваня Гайдарова. Той казва много неща, вярно и красиво:

“Има хора-глухарчета. Крехки и чувствителни. Речеш да въздъхнеш с едно Уффф и те се разпиляват на сто страни.

Има и хора-птички. Стреснати и нервни. Дадеш им зрънца обич, а те клъвнат едно-две и те погледнат с недоверие. С едно око. Плеснеш с ръце от неуместна радост и спонтанно щастие, а те без пера останат, пък литнат. Как го правят с тия оскубани криле? Радичкови пилета някакви.

Има и хора-цифри. Ходещи калкулатори. Вземеш, че натиснеш погрешно копче и им се повреди системата. И трябва да си носиш постоянно в джоба зарядно, щото в най-неподходящия момент им спира тока. Гаснат внезапно. Като изгорели крушки.

Има хора-рибарско столче. Удобни. Заемат малко място и служат вярно години наред, но изведнъж им се къса платното и падаш по задник в гьола.

Има хора-паяци. Оплетат ти хамак и го вържат между два бора. Уж те люлеят приспивно, а те изсмукват, докато не се превърнеш от люспа на нещо.

Има хора-дъги. Цветни, ефимерни и вкусни като захарен памук от панаирджийска сергия, сиреч лапаш нещо, а гълташ нищо.

Но има и хора-знаци. Появяват се рядко. Вероятно веднъж в живота, а може би два или три. Напоследък често си мисля за тях. Дали не съм пропуснала някого, защото трудни за разпознаване са те.

Хората-знаци се появяват внезапно и най-често, когато си седнал на душевен тротоар, а краката ти висят в бездна. Разчитането на хората-знаци е трудно и не ти дават втора възможност. Или ги разчиташ, или се качваш отново на сала и гребеш срещу течението.

Как се разпознават хората-знаци? Ми все едно нещо ти прави трапанация на черепа и ти налива с фуния древен и мъдър планктон. Няма да проговорите санскрит, нито внезапно ще съзрете Андромеда с просто око във вселенската чорба.

Просто трябва да сте готови за тях. Те знаят кога да приседнат на онзи душевен тротоар. Как? Не зная.”

Вероятно всеки от нас носи проявление на споменатите видове в себе си и показва ту тази, ту онази част… Тук и сега обаче, аз благодаря в сърцето си на хората-знаци, които съм срещнала по пътя си. Много са, разнопосочни са,  понякога дори са сред клиентите ми – тези със задържаната болка, но винаги са били точните за мен! Благодаря! И нека има още и още от вас. Душевен тротоар дал Господ!

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница. 

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!! 
Поздрави, Елена