Не познавам лично Надежда Стаменова, но съм чела нейни интервюта и в главата ми е категоризирана като човек, който си обича работата. Знам, че е майка на три дъщери и че е избрала професията си – акушер, от любов към новия живот и заради удоволствието да го придружава и държи в ръцете си при появата му на този свят. Помня обяснението й, че се е запалила по тази професия, защото е свързана с “чисти, сладки, съвършени създания и работата ти е да ги гушкаш!”.

Както е ясно, от статията “Защо секцио?”, темата с раждането е силно емоционална за мен. Друга гледна точка – а именно защо за бебето начинът, по който идва на този свят, е важен, можете да видите във видеото от “Мечта за бебе” в телевизионен вариант – гледайте видеото тук.

Споделям с вас интервюто на mamatatkoiaz.bg с Надежда Стаменова, защото съм много щастлива, че най-после медицинско лице говори за секциото откровено и човешки, при това развенчавайки митове, които сме приели за чиста монета.

Възрастта на родилката автоматично ли налага опцията оперативно раждане?

Надежда Стаменова: Една жена, дори и на 43 г., не е прекалено възрастна да роди нормално, ако само годините са нещото, което я кара да мисли за Цезарово сечение. Миналата година имахме 48 годишна пациентка, която роди нормално, а сега имахме 45 г. жена, която също роди нормално. На практика възрастта не е причина сама по себе си за Цезарово сечение. Проблемът е, че с напредването на възрастта, към жената се прибавят още условия – увеличава диоптър, вдига кръвно налягане, възможно е да има миоми по матката, които да пречат на нормалната родилна дейност, травми на таза, захарен диабет. Това са все заболявания, които могат да се появят с възрастта. Те биха могли да променят поведението ни по време на раждане. Ако една жена е в добро здраве, на 45 г. и няма никакви медицински показатели, които биха попречили на нормално раждане, то възрастта не е проблем.

Изживяването си струва и ползите за бебето в бъдеще също са големи. Така че жени над 40 г. също раждат спокойно и безпроблемно по естествен път.

New-Born-Baby-Mother-Love-ImagesВ такъв случай кога се налага раждането да е чрез Цезарово сечение?

Надежда Стаменова: Секциото е наложително, когато категорично е ясно, че по нормален път няма да се случи нормално раждане на доносено, живо и здраво бебе, когато има заплаха за живота на бебето и майката. Например нормално раждане на бебе с тегло 5 кг. Колкото и да е голям таза на жената, този плод за нашите географски особености, е много голям.

Когато жената страда от хронични заболявания също се налага секцио. При родилка със захарен диабет, например, е важен размерът на бебето. Когато диабетът е контролиран добре, няма проблеми при раждането. Когато не е добре овладян, бебетата се раждат с високо тегло, имат проблеми с кръвната захар и има рискове.

Ситуацията обаче трябва добре да се прецизира. Имаме нормални раждания дори и на близнаци.

Не може да се роди нормално при прилежаща плацента. За да се роди бебето, то трябва да си пробие плацентата, а при прилежаща плацента това би значело да загине. Не е препоръчително нормално раждане при патологични промени по ретината на майката. Повишаването на вътреочното налягане, би могло да доведе до отлепване на ретината.

Цезаровото сечение при множество неуспешни опити за забременяване и износване на плода също е предпоставка и в тези случаи не трябва да се оценява като прищявка или глезотия. Когато една жена е загубила 2-3 или повече бебета и има няколко опита ин витро, тя е емоционално изчерпана. Ужасът, че нещо ще се случи на бебето по време на нормалното раждане е достатъчно силен, за да ѝ докара проблеми след това. Когато имаме една толкова емоционално изконсумирана жена, се преценява до колко тя е в кондиция да понесе процеса на раждането, без това да ѝ се отрази психически.  Да е здрав един човек, не е нужно само да е цял!

Ако първото раждане е станало чрез секцио, това означава ли, че и второто трябва да стане по същия начин?

Надежда Стаменова: След първо секцио, не е задължително второто раждане отново да е такова. Имали сме такива случаи. Особеното е, че сме ограничени в действията си. Много внимателно се действа, ако трябва да се стимулира раждане, тоест ако контракциите са неефективни. Изключително внимателно подхождаме с обезболяването и се използват доста по-ниски дози, което значи, че няма да спрем съвсем болката. Първият сигнал за разкъсване на матката е силна болка между контракциите и ако ние тушираме болката, можем да поставим живота на родилката в риск, незабелязвайки сигналите. Жената трябва да е силно мотивирана и да е готова да ражда с минимално количество обезболяващи и минимална намеса.

Колко време трае възстановяването след секцио? Кога жената може да забременее и роди отново?

Надежда Стаменова: Препоръчителни са поне 2 години между ражданията, за да е добре възстановена структурата на матката. Самото раждане е по-трудно за жената. Към тези раждания се подхожда с пълна готовност, тоест жената има подписани документи за цезарово сечение при нужда. Има взети изследвания и е подготвена като за операция, тъй като ситуацията може да бъде изключително критична и да нямаме време да вземем нейното съгласие за секцио, ако нещо се случи бързо и внезапно.

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница.

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!!
Поздрави, Елена  

Знам мястото, където е роден баща ми – закътана полянка по пътя между две странджански села. Той е третото дете на баба ми. Докато се прибере от нивата, където копала боба, докато опече хлябовете, тя малко позакъсняла с вдигането на олелия около това, че ще ражда. Като разбрал дядо ми впрегнал каруцата, викнал най-близко живеещата балдъза и натоварил жена си да я води в съседното село, където имало болница. Ама не стигнали… Раждането тръгнало и те отбили от пътя. Изчакали бебето да изплаче, лелята отрязала пъпната връв, поизмила го с наличната вода, завила го в престилката си и тръгнали на обратно, вече четирима.

Израснала съм с тази история, а всеки път като минаваме край “родилната полянка”, баща ми казва, че започва поредният кръг от живота му…

Имам и други спомени, свързани с разкази за раждания, споделени от бабите ми и съседките. Тези интересни теми се нищеха около печката с дърва, на която къкри тенджера или около някоя огромна тава с лютеница. Повечето от тези жени имаха поне две деца и никоя не беше раждала със секцио. Със сигурност знам, че нито майка ми, нито някоя от лелите ми (а аз имам доста:) са имали кой знае какви драми, давайки живот.

Защо тогава по-голямата част от приятелките ми са родили планирано и разрязано?! Какво се е променило? Устройството на женското тяло ли? Прагът на търпимост ли? Размерът на бебетата ли? Какво?! Вадя себе си от кюпа, защото на мен ми се случи спешна коремна операция буквално дни след зачеването на дъщеря ми. Мога да разбера донякъде лекарите, че отрязваха въпроса ми дали мога да опитам да родя нормално преди да съм го задала докрай – имах страховит, пресен белег на корема.

woman_giving_birthБлизка приятелка, която живее в Щатите сподели, че й се смели като поискала потвърждение, че ще ражда със секцио предвид високия диоптър очила, които носи. Докторът доста се изненадал на тази разпространена в България практика.

Преди десет дни се сдобихме с бебе-момченце в приятелския кръг. Говорихме си с 38-годишната майка преди това. Притесняваше се, че докторите твърдят, че няма да може да роди по естествен начин. Предвид годините, тесния таз и първо дете, родено със секцио, лекарят направо беше решил да планира дата. Добрата новина е, че малкият го изненада като тръгна да излиза на бял свят по време на отпуската му. Като зачестили контракциите и се видяло, че няма на кого да разчитат, родителите отишли в една частна болница за преглед. Имало 6 см. разкритие. Раждането не само, че било естествено, но протекло без усложнения и упойка. Можело значи?!

Като публикувах “Късното майчинство – от “разпни го” към “осанна”, една жена коментира, че единственото нещо, което може да е по-проблемно при по-късна възраст е раждането и изрази надежда, че медицината е достатъчно напреднала все пак. Накара ме да се замися по темата.

Изпитвам огромно уважение към лекарите, ценя труда им и съм им благодарна за всички случаи, в които са се намесвали в моя живот и този на близките ми. Обаче смятам, че имат основна заслуга за това тайнството на раждането за все повече майки да е свързано с операционна зала, упойка и реанимация. И най-големият проблем – с 24-часова изолация от бебетата им, които изживели стреса да бъдат извадени изневиделица и насилствено на бял свят, са лишени от всичко познато – от гласа и аромата на майка си, от сигурността на прегръдката и гърдата й…

Защо се случва така? Понякога е наистина по медицински показатели – съгласна съм с това, но нека да си зададем и още малко въпроси. Възможно ли е, предлагайки секцио лекарите понякога да се презастраховат? Има ли вероятност някои от тях да го правят за собствено удобство – едно е да планираш секцио в 9 сутринта, съвсем друго някой да те събуди в 2 посред нощ или да звъни на пожар в почивния ти ден, защото му изтекли водите? Чудя се какво общо има с всичко това практиката с избор на екип? Нормална и полезна ли е тя или води до повече бебета, родени в момент, избран от някой друг и до майки с разрязани кореми?

Бих искала да мога да отговоря на всички тях заставайки на страната на лекарите. За съжаление обаче не мога да го направя… А вие?

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница.

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!!
Поздрави, Елена