“Небето е дарило човека с три неща като противовес срещу многобройните му теглила: надеждата, съня и смеха.” Имануел Кант
Нормално е един сайт, наречен “мечта за бебе” да се чете предимно от хора, които познават отблизо Надеждата, силната Вяра, но са усещали и вкуса на разочарованието и болката. Проблемът е, че веднъж преживени, те се шмугват някъде в нас и започват да приличат на лъжицата катран в кацата с мед – вгорчават ни живота и ни напомнят с тъничко гласче, че освен щастливата, съществува и друга възможна развръзка.
Искам да ви кажа нещо за това гласче. 1. Не му се противопоставяйте, не му крещете да млъкне, не му се ядосвайте, че още е там, независимо от цялото ви напъване да “мислите положително”. Колкото повече му се опъвате, толкова по-надълбоко ще влиза то във вас и толкова по-силно ще кънти. Нещата са като при гинекологически преглед – колкото повече се стягаш и страхуваш, толкова повече боли.
2. Чуйте и признайте гласчето, уважете го, кажете му: “ТИ си част от мен, но АЗ не съм ТИ.” Спрете да се самобичувате всеки път, когато усетите Надеждата си попарена и Вярата си разклатена. Запомнете, че ние като личности не сме монолитни и гладки, не сме изваяни от камък. Ние сме резултат от изборите, които правим и от нещата, които ни се случват. Ако усещаш, че част от теб ти пречи да постигнеш целта си, недей да я гониш и не й се сърди. Повтаряй си: “Въпреки, че част от мен ме саботира по пътя към моята цел, аз се приемам и се обичам безрезервно такава, каквато съм.”
Това е да застанеш на своя страна, без да се самобичуваш и наказваш, без да се разочароваш от себе си. Не си съвършена? Кой е?! Страхуваш се? Нормално е, въпросът е дали това те отказва да вървиш към целта?!
3. Уверете се, че чувате “правилното” гласче. Бъдете отворени са факта, че ние хората честичко се заблуждаваме за истинските причини за своите страхове и блокажи, или за нещата, които ни се случват в живота. Мислим си, че нямаме добра връзка, защото все уцелваме незрели партньори, а всъщност след по-дълбоко ровене навътре в себе си, се оказва, че ние сме тези, които не са на разположение и се страхуват да се отдадат…
Не довършваме нищо докрай и уж много се ядосваме на това, а се страхуваме, че ако успеем, ще изгубим други важни неща в живота си. Не напразно сме израснали с: “Парите развалят хората” и “Много хубаво не е на хубаво”. Замисляли ли сте защо една от най-успешните ТВ саги се казва “Богатите също плачат”?
Бебето се бави, а като поразровим се оказва, че уж искаме да бъдем майки най-много на света, а се страхуваме, че няма да сме достатъчно добри в тази роля, или пък от раждането, или пък имаме такова отхвърляне на своята женственост и на образа на собствената ни майка, че на подсъзнателно ниво изобщо не успяваме да се асоциираме с жена, която носи и дава живот… Възможностите са още много и разнолики.
Нейно Величество НАДЕЖДАТА – приведеният тигър, който ще скочи само когато моментът за скачането е дошъл…
Чували сте, че повечето от важните неща в живота са били постигнати от хора, които са продължавали да пробват, дори когато е изглеждало, че няма никаква надежда, нали? Далай Лама пък казва: “Намирам надежда и в най-мрачните дни, концентрирам се върху най-яркото и не съдя Вселената.” Пак иде реч за умението да си благодарен и да виждаш чашата наполовина пълна, а не наполовина празна…
“Надеждата е парадоксална. Тя не е нито бездействено чакане, нито е нереалистично насилване на обстоятелства, които не могат да се случат. Тя е като приведеният тигър, който ще скочи само когато моментът за скачането е дошъл. Да се надяваш, означава да си готов във всеки момент за онова, което още не е родено, и в същото време да не се отчайваш ако не се роди. Няма смисъл да се надяваш за онова, което вече съществува, или за онова, което не може да съществува. Онези, чиято мечта е слаба, свикват с удобството или с насилието; онези, чиято надежда е силна, виждат и пазят грижливо всички признаци за нов живот и са готови във всеки момент да помогнат на раждането на онова, което е готово да се роди.” – Ерих Фром
Пожелавам ви вашият тигър на надеждата да бъде бдителен и неуморен и вярвам, че ще съумее да изчака момента, въпреки разколебаващите случки и мисли!
Оттук накъде?
Надявам се, че съм успяла да накарам тези, с които сме на една вълна да се замислят. На останалите също стискам палци и съм благодарна, че прочетоха.
Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница.
Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация.
Желая ви сбъдвания!!!
Поздрави, Елена
