Напрегната утрин на прага на важно решение. Първият ми досег с реалността улови бълбукането на планове и спешни задачи в главата ми. Как може да е толкова рано, а вече да съм с усещането, че закъснявам? Как да се мобилизирам, за да успея със задачите и същевременно да остана безпристрастна и отворена, за да позволя на интуицията да ме води? Някъде вътре в мен едно тъничко гласче каза; “Благодаря!”. Усмихнах се на спомена за нещо красиво, което прочетох наскоро. Споделям с вас притчата за божията благословия с пожелания за прекрасен ден. Ако решите, предайте нататък:)

Сънувах, че съм отишъл в Рая и един ангел ме развежда из него. Влязохме в голяма работилница, пълна с ангели. Моят водач спря в първото отделение и каза:
– Това е нещо като пощенска станция. Всички молитви, отправени към Бог, пристигат първо тук.
Огледах се наоколо и видях, че много ангели са заети да подреждат молбите на хора от цял свят.
После тръгнахме по един дълъг коридор и стигнахме до следващото отделение.
– Тук е мястото за опаковане и доставка – каза ми ангелът.
–  В това отделение се подготвят и изпращат всички благословии и благини към хората.
Аз отново бях впечатлен колко усилен труд кипи наоколо. Толкова ангели бяха ангажирани с тази работа! Очевидно имаше много благословии, които трябваше да бъдат изпратени на земята.
Последно спряхме в края на коридора в едно съвсем малко отделение. За моя голяма изненада там имаше само един ангел и тои не вършеше почти нищо.

– Това е отделът за признателност към Бог – призна ми смутено моят водач.
– И защо няма никаква работа тук?
– Тъжно, нали? Толкова малко хора изпитват признателност към Бог, след като молбите им бъдат чути и изпълнени.
– А как могат хората да изразят своята признателност?
– Съвсем просто. Стига просто да кажат:
“Благодаря, ти Господи”. Ако имате храна в хладилника си, дрехи на гърба си и покрив над главата си, значи имате повече от 75% от хората на Земята.
Ако имате пари в банката и в портмонето си и си позволявате разнообразна храна, значи сте по богати от 92% от населението на света.
Ако тази сутрин се събудихте здрави, значи сте по щастливи от много хора, които няма да доживеят края на деня.
Ако никога не сте изпитвали ужаса на войната, самотата в затвора, агонията на мъченията или пристъпите на глад, значи сте по добре от 700 милиона човешки същества.
Ако можете да изповядвате вярата без страх от преследвания, затвор, мъчения и дори смърт, значи сте по щастливи от три милиарда хора на Земята.
Ако родителите ви са още живи и не са разведени… значи наистина сте голям късметлия.
Ако можете да вдигнете глава и да се усмихнете значи сте много по добре от онези, които живеят в несигурност и отчаяние.
А ако четете тази история, значи сте по щастливи от два милиарда души по света, които изобщо не могат да четат. 

БЛАГОДАРЯ!

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница.

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!!
Поздрави, Елена  

Ставаш майка в момента, в който в сърцето си пожелаеш да бъдеш такава. От този миг носиш бебето в себе си под формата на съкровено желание и то е част от теб. Въпрос на време е да го поемеш в прегръдките си. Силно вярвам в това, защото знам, че всички големи желания първоначално са енергия, набират сила, разместват пластове и се материализират, когато имаме потенциала да ги приемем.

Можете ли да си се представите с вече реализирана мечта – как ще се чувствате в този ден, как ще се държите, какво ще говорите, как ще изглеждате? А можете ли да започнете още днес да правите това, което щяхте, ако едно мъничко човече ви наблюдаваше? Възможно ли е сега да сме тези усмихнати, нежни, любящи, доволни жени, които бихме били тогава? Така, превръщайки се в по-добра версия на себе си, ние освен, че ставаме значително по-приятни хора, се доближаваме с крачка по-близо до реализацията си като майки.

Днес попаднах на статия на Elizabeth Mahning, в която тя призовава всички нас, мечтаещите за бебе, да напишем писмо на бъдещото си дете и в него да дадем изява на чувствата си. Според мен това е силна техника, защото създава енергийна връзка, а и ни помага да прозрем истинските си емоции към идеята да станем майки. Написах го тук в панела на блога си преди да започна статията. Част от мен се бои от духовния ми ексхибиционизъм, друга обаче нашепва, че мечтите са, за да се споделят. Въпреки дозата страх, решавам да послушам втората:

Мило мое дете,
Толкова ми е хубаво, когато имам усещането, че съм се докоснала до теб. Пълна съм с вяра, когато запаля свещичка с молба да станеш скоро част от живота ни, светло ми е, когато си мисля за теб… Благодарна съм ти, че си ми движеща сила и мотив да се стремя да бъда на ниво, достойна за теб. Благодарна съм ти, че си двигател на всичко, което се случва в живота ми – на смелостта да изразявам мислите си на глас, с надеждата, че някой има нужда да ги чуе, за нещата, които научавам, вървейки по пътя си към теб. Благодарна съм ти за новопридобитото търпение и уроците. За това, че за първи път в живота си успявам да прозра, че когато нещо не се случва не е нужно да напъваш още по-силно, а да се вгледаш в себе си и да потърсиш отговорите. Никога до сега не бях имала усещането, че мога да се доверя на висшата мъдрост, че ме напътства и води. Никога до сега не съм била така запалена от мечта! Тази за теб ми помогна да разбера какво означава да си обзет от ентусиазъм и да светиш, когато говориш за копнежа си. Вече знам, че това е заразно и увлича хората, ражда съмишленици и създава приятели.

Още не съм те поела в прегръдките си, а вече ме научи на толкова много! Благодаря ти! Чакам те с цялата си любов. Всички те чакаме. И знаеш ли, ще имаш прекрасна кака. Тя крои планове, започващи с “когато дойде моят брат…” Вече няколко пъти се опитвам да й обясня, че ти още си при звездите и не знаем кога ще дойдеш и дали ще си момче, но тя не иска да слуша. Казва “Мамо, чуй ме, когато дойде моят брат…” – няма ако и дали, само “когато”! Имам да се уча от нея, защото в някои дни в главата ми се бият “ако” и “дали” и стрелите им пронизват сърцето ми. Тогава съм сянка на себе си и се чувствам изгубена. После пак се изправям и тръгвам напред. Тръгвам, защото знам, че ме чакаш. Обичам те!
Майка ти

Знам, че ако сте прочели това, е било, защото е трябвало и се доверявам на нагласата си, че е било за добро. Ако споделяме общи мечти, ще се радвам да обменяме идеи и вдъхновение, като се присъедините към фейсбук страницата на моя блог Мечта за бебе. Желая ви сбъднати мечти!