Можеш ли да извикаш в съзнанието си картинка на мечтаното семейство? А на удовлетворяващата връзка, която би искала да имаш с партньора на своя живот?

– Ако реалността се разминава с тях, а компромисите те ограбват;
– Ако усещаш, че губиш част от връзката си с любимия, докато чакате в живота ви да се случат нещата, за които мечтаете (бебе, добре платена работа, дом и т.н.) или пък докато решавате наболял проблем;
– Ако стресът и напрежението са все по-чести гости в дома ви;
– Ако виждаш как радостта от взаимното общуване се помрачава от усещането за непълнота и неудовлетвореност;
– Ако те гризе чувството, че някъде, нещо пропускаш и че връзката ти има потенциала да е по-добра;
– Ако, когато се изправиш пред проблем, търсиш изходи от него, вместо да заравяш глава в пясъка с надеждата, че той сам ще се реши

Тогава този тренинг е за теб!

Предизвикателствата пред нас, нещата, за които е нужно да се борим и да полагаме усилия, регулярният дистрес, фокусът на вниманието извън връзката, лесно изтикват любовта в ъгъла и я маскират като неудовлетвореност и усещане, че сме зле придружени. Времената, в които сме се гледали в очите, избледняват като стара снимка и започваме да се самозаблуждаваме, че това е животът и любовта трае три години…

Трудностите са като лакмус за партньорството. Могат да го разрушат, но могат и да го „бетонират“ с устойчива на всякакви изпитания сплав. Само вие обаче можете да я забъркате, а аз съм готова да ви покажа кои са съставките й.

Тренингът е подходящ за всички жени и мъже, които са във връзка и искат да работят върху своите взаимоотношения!

Какво ще получите на тренинга?

  1. Акцент върху разликата между взаимозависимост и взаимоотдаденост във връзките.
  2. Възможност за осъзнавания за това какво причинява пукнатините във вашата връзка и стъпки за тяхното отработване.
  3. Разбиране за атрибуцията и ролята й за конфликтите и недоразуменията във връзката.
  4. Шанс да погледнете с нови очи към партньора си и да си дадете сметка дали ползвате един и същи език на любовта. Малки, но съзнателни корекции могат да доведат значителни промени в качеството на общуване.
  5. Техники за освобождаване на гнева и неудовлетворението – така им пречим да се превърнат в резервоари със скрита агресия и омраза и да ни направят свои заложници.
  6. Инструменти за създаване на енергия на любов и близост във връзката – как да едновременно да изразявам себе си и да бъда с теб без компромиси?
  7. Рецепта как да „превключваме” на една вълна, когато сме заедно и да уравновесяваме енергиите си.

БОНУС: Алгоритъм от енергийната психология за преодоляване на натрапчиви представи и стари убеждения, свързани с вашите взаимоотношения и връзки

ОЧАКВАЙТЕ СКОРО СПЕЦИАЛНО ВИДЕО НА “Щастливото НИЕ”

Водещ: Елена Димитрова–Ангелова

Елена е магистър-психолог по Обща психология в СУ „Св. Климент Охридски“, завършила е обучения по Хипноза и Хипнотерапия към БАХХ и по метода на Фред Гало по Усъвършенствана енергийна психология (Advanced Energy Psychology – EDxTM), съчетаващ приложната кинезиология, работата с биоенергийната система и работата със съзнанието и подсъзнанието. Използва иновативната психотерапия EMDR – Десенситизация и Повторна Преработка на Информация посредством Движение на Очите и подходите на Позитивната Психотерапия.
Сертифицирана е като треньор и консултант по личностно развитие, както и за провеждане на първична терапия за лекуване на детски травми (Primal therapy – Dr. Arthur Janov). Създател е на сайт за подкрепа и помощ на двойки с репродуктивни проблеми https://mechtazabebe.com/, водещ е на тренинги и семинари. Често гостува като специалист в радио и ТВ предавания по теми, свързани с личното развитие и самоусъвършенстването, взаимоотношенията, родителството, партньорството, отглеждането на здрави и щастливи деца, трудното зачеване.

Замисляли сте се колко е хубаво, че имаме 9 месеца да се настроим за това, че някой друг, специален трети, ще се намеси в двойката, която сме създали? Представяте ли си какво щеше да е, ако децата наистина ги носеше щъркелът? Звъни се на вратата, отваряш и на прага те чака кошница с адресирано до теб бебе. Аз самата съм си мечтала за нещо подобно, когато то все не идваше в живота ни, но това е друга тема…

След появата на бебето, жените, които играят главната роля в извеждането му  на бял свят, имат сякаш по-привилегирована позиция. Всички се вълнуват основно от новороденото, но все пак има и такива, които питат как е майката. Тя, с бушуващи хормони и все още напомпана с ендрофин, обикновено е прекрасно добре, поне емоционално. Ако нещо ще се обърква, е на по-късен етап. По презумпция се приема, че бащата е горд и щастлив и точка. Той излиза от светлините на прожекторите. Третият става първи, а първият – никой!

Любимата жена вече е майка и е тотално обсебена от новото амплоа. Секси бюстът е източник на храна, а горещите изпълнения в спалнята идват от ревящия с пълно гърло пришелец. Тъщата е пристигнала с тенденция да остане, а собствената ти майка се е изпарила за миг и е заменена с нечия друга баба.

Идеята не е да съжаляваме мъжете. Те имат достатъчно капацитет да се справят с тази ситуация. Дори, ако им липсва, пак ще оцелеят криво-ляво. Има обаче неща, за които е хубаво да си дадем сметка, преди да сме изтървали влака на партньорската хармония в дома си. Приемаме за даденост, че преди това той е имал редовна спирка там.

King_Haakon_VII_and_Queen_MaudМъжът и жената са кралят и кралицата на дома. Всички останали са поданици. Признавам си, че и на мен ми звучеше странна тази теза преди време. Как така?! Имаш едно малко, сладко същество, чието оцеляване зависи от теб, а ти вместо да му се отдадеш изцяло, слагаш себе си и партньора на първо място? Ами да! Даже ти си първа, после е партньорът и накрая идва наследникът. Принципът е същия като при самолетния инструктаж – слагаш кислородна маска първо на себе си, после на детето. Само когато си спасил собствения си живот си в състояние да помогнеш на друг. Ако си се отдала така на грижата за бебето и евентуалното му братче/сестриче, на дома и мъжа си, че едва се влачиш от изтощение, в един момент няма да можеш да си от полза никому.

Партньорството винаги трябва да стои преди ролята на родители. Убедена съм, че всички усилия да изградиш и запазиш пълноценна връзка си струват, защото нашите деца заслужават да израснат в семейства, в които има любов и уважение. Ролевият модел се предава от поколение на поколение и от това каква връзка имаме ние, зависи какви деца ще отгледаме и какви ще са техните отношения с противоположния пол. Нали знаете, че децата се учат на 95% от това, което правим, а не какво сме казали.

Бащата е равноправен родител. Слава Богу, че все повече татковци заемат ролята си на такива много преди бебето да се роди. Доказано е, че освен, че разпознава гласа на майка си, час-два след като се роди, бебето ясно различава и този на бащата, ако го е чувало достатъчно често и ясно. Това означава, ако бащата е говорил на кръглото коремче – чел е приказки или доказвал формули:), бебето помни това и знае, че освен мама, в света го чака още някой много близък. Да общува с бебето си, преди още да се роди, е една сладост, от която никой баща не бива да се отказва според мен. После ще бъде награден с най-сладката беззъба усмивка на света.

Father-Son1Бащите имат безценна и незаменима роля за здравето и развитието на своето дете. Радостно е, че все по-голяма част от съвременните татковци го осъзнават. Ще изброя само 5 неща, свързани с приноса на бащата. Сигурна съм, че можем да добавим и други 50.

1. Поддържане на позитивна връзка с майката на детето (независимо дали са заедно или не). Научни изследвания показват по категоричен начин, че децата, които са били свидетели на уважително и отдадено отношение от страна на своите бащи, на по-късен етап третират своите половинки по подобен начин. Обратното – гневното и обидно отношение към майката, е предпоставка за развитие на депресия или на агресивно поведение от страна на детето в последствие.

2. Насърчаване – децата, които са го получавали от бащите си, освен, че са с по-добра самооценка, имат 70% по-малко противообществени прояви като възрастни.

3. Дисциплиниране – моля да не се бърка с наказание. Целта на този процес е да се вкара в действие самоконтрола на детето (естествено нормалния за възрастта му самоконтрол). Боят и крясъците са белег на безсилие и предизвикват подчинение. А това няма нищо общо с уважението.

4. Личен пример – и момченцата и момиченцата научават от баща си как се държат мъжете. И тук няма почти никакво значение какво ще кажете, важно е какво ще покажете.

5. Обич и гушкане – мит е, че новородените се разглезват като се носят на ръце. Първо не забравяйте, че те са устроени така, че да могат да фокусират най-добре образ, който е на 20 см. от тях – на толкова е лицето на кърмещата майка. Второ – нещото, което са чували най-отчетливо по време на вътреутробното си развитие, е сърцето на майката. Ритъмът му дълго време ще бъде това, което ги успокоява най-добре. Трето – топлината на тялото ви може да е като балсам за страдащото от колики коремче. И най-важното – гушкането е знак на любов, приемане и отдаденост. То е дар, което всяко човешко същество заслужава!

С нетърпение очаквам коментарите ви! 

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница.

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!!
Поздрави, Елена 

Скоро отговарях на “страшния” въпрос, зададен от 5-годишната ни дъщеря. Разбирайте, че трябваше да обяснявам как стават бебетата. “Клетка от тати се съединява с клетка от мама, когато те се обичат толкова много, че искат да имат бебе…”. Започвайки с отговора по този начин се замислих, че всъщност така стоят нещата, дори когато във въпросната любовна процедурата са намесени лекари, биолози, ембриолози и цял още куп знайни и незнайни помагачи. Тогава обикновено любовта е набъбнала от мечти и копнежи, калена е в чакане и търпение и понякога е леко тръпчива от разочарования и неуспехи. Обаче остава ЛЮБОВ, любов, която ражда живот.

За бебе са нужни двама (добре де, понякога със сериозна агитка зад гърба, но двама), нали така? Тогава защо, когато попитам жена, която се опитва да реализира мечтата си да бъде майка, как се чувства партньорът й, обикновено ме гледа леко объркано? “Любимият? Мъжът до теб? Как се понася той случващото се?”, пояснявам.  Отговорите варират от “Амиии, добре, предполагам”, до “Не знам. Предполагам добре”. Най-честото обяснение след това е, че и на него му се иска да е татко, ама се държи.

Питам се, когато се окаже, че пътуването към бебето е по-дълго от планираното, не сме ли склонни, ние жените постепенно да започнем да го приемаме като лична битка, в която ние сме пълководци, а партньорът ни е генерал от войската? Позволяваме ли му активно и наравно да участва, или просто очакваме да е на разположение? Уважаваме ли неговите чувства и емоции, неговият темп да взима решения и да прави избори или очакваме да влезе в нашия ритъм и да ни следва? Възможен е и друг сценарий, в който мъжът е този, който води по пътя към бебето, но той е малко вероятен. И знаете ли какво, няма значение. Изобщо не е важно кой кого води в случая.

Същественото е да помним, че в това преживяване сме двама и въпреки, че вероятно мъжете сдържат емоциите си повече от нас, те също имат такива. Можем ли да ги зачетем и да се съобразим с тях? Понякога е трудно да забързаме себе си или да се обуздаем, така че да се равним по другия. Ако успеем да го направим обаче, до нас ще има рамо, което да ни подкрепи, сърце, което да се надява и още едни очи, които да следят пътя.

Партньорът не е наше продължение, а отделна Вселена, с която се движим в една орбита. Неговата енергия, нагласа и отношение са изключително важни за нещата, които правим заедно. Идеята не е да го дърпаме, за да влезе на нашата честота, а да се синхронизираме.

Нещата не са винаги такива, каквито изглеждат. Преди да направите заключение, че ‘той е еди-какъв-си и се държи еди-как-си, за да ме нарани/обиди/защото не му пука за мен…’, го попитайте какъв е мотивът му за въпросното действие. Твърде вероятно е отговорът му да ви изненада – да се окаже, че вашите предположения са много далеч от неговите намерения.

Доверете се на човека до вас – след като сте го избрали, значи имате какво да учите от него и път, който да изминете в една посока. Често хората, които не вярват на другите имат проблем с вярата в самите себе си и в собствените си сили и не умеят да получават.

Използвайте времето, в което сте само двама, за да заздравите връзката си. Тази инвестиция ще се изплати стократно. Колкото по -добре опознаете партньора си, колкото по-чувствителни сте към неговите нужди без да пренебрегвате собствените си, толкова по-добра спойка ще се получи с времето.

Дръжте партньора във вашия фокус – това означава, каквито и да се вашите лични мечти и стремежи, да не хвърляте цялата си енергия в тях и реализацията им (дори когато иде реч за бебе), а да оцените това, което имате в живота си. Цветята увяхват, ако не ги поливаме, ако не даваме на хората внимание и любов, с тях се случва същото.

Прегръщайте го – особено, когато се прибере. Изградете си навик – нека този, който е вкъщи, да посреща идващия с прегръдка – дълга и безмълвна. Това е доказан метод за синхронизация на енергиите и за премахване на напрежението от деня. Ако ви вълнува научното обяснение за действието му, вижте клипчето:

Любовта не е даденост. Не е камък, който просто си стои там и чака да го вземем. Любовта трябва да се създава, оформя, да се замесва като хляб, да се изпече добре и от време на време да се претопля. Тази мисъл е на неизвестен автор, който обаче явно е бил познавач на човешките отношения. Споделям я с надеждата, че ще ви вдъхнови да бъдете творци във връзките си.

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница.

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!!
Поздрави, Елена