Напоследък все по-често си задавам един и същи въпрос – ще успея ли някога да приемам информацията, че някое бебе се е родило недоносено и се бори за живота си, без това да ме съкрушава трайно. Някои от бебетата “познавам” от ембриони, защото съм работила с майките им. Други се появяват в живота ми изневиделица през нуждата на жена, която е в безизходица и има чувството, че ако не поговори с някого, ще се пръсне. Няма да коментирам изобщо нормално ли е да оставиш току-що родила жена да се справя сама с раздиращата болка, че чаканата радост е на крачка да прерасне в трагедия. Защо по дяволите там в болниците няма психолози, които да отреагират в тези моменти на тежки, помитащи лични кризи? Да не говорим, че дори щастливото събитие и новопридобитата роля на майка си е стрес само по себе си и изисква подкрепа.

Няма да коментирам  и защо майките са с ограничен достъп до децата си, след като техния глас, топлина и докосване са източник на енергия за живот за борещите се за глътка въздух миниатюрни юначета…

Ще кажа само, мили майки, моля ви мобилизирайте цялата  нечовешка сила на раненото си сърце, целия си кураж, цялото присъствие на духа, на което даже не подозирате, че сте способни. Говорете на децата си, докато са в кувьозите, докосвайте ги, казвайте им, че ги обичате, бъдете там за тях, защото вашата енергия и присъствие са незаменими за тях!

ПОЛЗВАЙТЕ ГЛАСА СИ!!!  Детето започва да го чува от петия месец на вътреутробното си развитие и го чува по-често от всички останали звуци.  За бебето той е най-близкото, уютно и заземяващо нещо. Целта е интонацията да е такава, че да му дава чувство за спокойствие, да е нежна и любяща.  

Кажете на детето си – “Обичам те!  Много и силно те обичам! Ти носиш частица от мен. С всяка минута тялото ти става все по-добре, имаш силно и здраво сърце, гърди, коремче. Дишаш с лекота, растеш и заякваш с всяка минута! “ Дайте  воля на майчиното сърце – измисляйте и говорете, защото така вие му правите майчина хипноза. Старайте се изреченията да са положителни и в сегашно време. Не казвайте, ще оздравееш, ще пораснеш, а “здрав си и растеш”. Нека бебето да усеща вашата подкрепа, дори да сте ридали горчиво преди това от безизходица и мъка. Не плачете пред него и никога не му говорете неща от типа – животът ми няма смисъл без теб, ще умра, ако нещо стане с теб…

Не забравяйте, че при децата са възможни съвършено непредсказуеми, парадоксални и различаващи се реакции на лекарства и психологически намеси от тези от възрастните. Майката като средство за лечение е абсолютно безопасна и изключително могъща.

Няма да добавям факти, подкрепящи тезата ми, нито ще говоря за травмите, които се отключват, когато детето е отделено от родителите си в този крехък стадий от неговото развитие. Вместо това, ви приканвам да прочетете една истинска, вълнуваща горчиво-сладка история – изповед на една майка на недоносени деца. Хваща за гърлото, но носи и надеждата на бялата лястовица:  Ето я  тук!

А всички ние, които не сме изправени пред подобно предизвикателство, нека, когато можем, да изпращаме енергия, любов и молитва за мъничетата, за които животът е изпитание от първата среща със светлината и техните семейства. Нека не забравяме, че за чудо са нужни НАДЕЖДА, ВЯРА и ЛЮБОВ. Заедно можем повече!

Благодаря ви, че прочетохте! Да споделя беше важно за мен! Ако и вие го усещате така, моля предайте нататък!

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница.

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!!
Поздрави, Елена  

Днес – 17 ноември е Световният ден на малките, големи герои недоносените бебета. Не знам за вас, но аз всеки път се изпълвам с възхищение и преклонение пред Живота, когато видя снимка на човече, дошло на този свят преждевременно, опаковано с тръбички и лепенки, толкова крехко и нежно, а така силно вкопчило се във възможността за глътка въздух… Само мога да си представям какво е да дишаш в ритъма му и да се надяваш, че е така му даваш сили, да се молиш за мига, в който ще е безопасно да го гушнеш.

Статистиката казва, че над 15 млн. бебета се раждат преждевременно всяка година, като около 500 000 от тях са в Европа. Само в България над 6 000 бебета годишно идват на този свят много преди термина си. И всичко това се случва на фона на тенденцията на намаляване броя на ражданията…

Нека всички ние да изпратим любов и подкрепа на малките геройчета и на техните семейства. Ето какви са и другите начини, по които можем да им помогнем, всеки според силите си: долу вдясно на този линк.

Ако някоя мама или татко би искал да ми изпрати историята на своето дете/деца, родено като недоносено, която би била вдъхновение за други семейства, преминаващи по този път, аз с удоволствие ще я публикувам. Можете да се свържете с мен чрез контактната форма на сайта.

Желая здраве на вас и семействата ви!

Елена