Вярвам в чудеса и в умението ни да ги случваме за себе си. Познавам силата на мисълта и знам, че можем да я дисциплинираме и насочим в подкрепяща за нас посока – разбира се, ако преценим, че ни е важно. Иначе можем и да продължим да си мрънкаме до откат. Знам колко силен метод е автосугестията (самовнушението), защото всеки организъм представлява съвършена, саморегулираща се система. Дори, когато говорим за тежко лечение или операция, една трета от успеха (а вероятно в определени случаи и доста повече) зависи от думите на лекаря, от доверието, което той изгражда с пациента.

Познавам силата на думите, смятам, че споделяйки колективното несъзнавано, всички ние носим мъдростта на прарода си. Затова можем да случваме чудесата си. В българската традиция на 5 срещу 6 януари е нощта срещу Богоявление. Тази вечер небето се отваря и сбъдва желания. Само праведните обаче могат да го видят. 

Всички ние обаче можем да се облегнем на собстваната си вяра, че заслужаваме да ни се случи това, за което мечтаем най-силно. Можем и да заявим и подкрепим тази си вяра като изпълним един стар ритуал, почитащ силата на водата като символ на Живота и Сътворението. Той е свързан с големия български празник ВОДИЦИ (5 вечерта, 6, 7 януари) в чиято основа е силата на водата да „помни” и преклонението пред животворството й. Тази вечер се прави МЪЛЧАНА ВОДА.

КАК ДА СИ НАПРАВИШ МЪЛЧАНА ВОДА?

Когато се здрачи достатъчно навън днес (5 януари), налей вода в съд – най-добре стъклен. 
Изнеси водата навън – на балкона или прозореца, или на двора. Хвани съда с две ръце и притихни малко с водата си. Остави я да те усети. Подишай свежия въздух с нея. Постойте си така поне 5 минути.
Поздрави я и й кажи името си. НА ГЛАС!!! Тя вече те познава. Тя е ТВОЯТА вода. Постойте още малко заедно, остави съда навън и се прибери. Нека водата ти остане няколко часа под небето да се „измълчи” и пречисти.

Точно преди полунощ излез отново при нея. Тогава преди ВОДИЦИ силата й е най-голяма. Отново хвани съда с две ръце. Дланите ти трябва плътно да обхващат стените. Знам, че е студено…
Сега се свържи с твоята вода. Помисли кое е най-голямото ти желание, кое е това, чието сбъдване ще ти донесе нова Сила и Радост. Не бързай!

ИЗРЕЧИ НА ГЛАС ПРЕД ВОДАТА СИ НАЙ-СЪКРОВЕНОТО СИ ЖЕЛАНИЕ!
Заяви волята си ясно и категорично! Наричай, не моли! Притихни отново и постой с нея. Опитай се да си представиш как ще изглежда живота ти, когато точно това желание бъде сбъднато. Опитай се да „видиш” тази картина в твоята вода.

Орешак (1)Огледай се в нея!
Как ще изглеждаш сбъднат?
Виж как си облечен!
Има ли някой наоколо?
Къде си?
На какво мирише?
Какъв сезон е?
Наслади се на Сбъдването си!
Предизвикай абсолютната си увереност, че това ще се случи!
Кажи на водата всяка дума, която се явява в този момент… И завърши НА ГЛАС с най-старото и силно наричане: РЕЧЕНОТО МИ ДА БЪДЕ СТОРЕНО!

После покрий водата с кърпа (по възможност бяла) и се прибери.
Остави водата си цяла нощ да поеме ПРАВОТО ТИ СЛОВО. Да го чуе, да го залюлее, да го изкъпе, да му вдъхне живот и да пренареди твоето СБЪДВАНЕ. Това вече е НАРЕЧЕНА ВОДА.

Сутринта на ВОДИЦИ, когато се събудиш първо иди при Водата си. Измий си очите с нея и с много обич отпий от твоето Сбъдване. После пак…Усети твоя ДАР с цялата си душа. После склони чело пред Водата и на глас й благодари!
Прибери я. Можеш да я изпиеш цялата или по малко, както искаш, да наръсиш с останалото от нея дома си, да полееш някое цвете – както прецениш. Това е НАРЕЧЕНА вода и тя ще носи енергията на желанието ти. Силата й е право пропорционална на емоцията, която си вложил в нея и на количеството Вяра, изпълваща душата ти. Така че, магията е в твоите ръце! 

ДАЛИ Е ИСТИНА

Това е много стара Магия. 
А колко работи за теб, зависи от Силата ти, Куражът ти и Корена ти.
Празникът ВОДИЦИ е разделен на три части:

Започва от 5-и януари вечерта, когато в полунощ “потайна доба” небето се разтваря и сам Бога застава на Портата и “изпълнява желание”. Това е Нощта на Мълчаната вода.

a_1294379085_1IMG_5724-5S6-и януари е Мъжки водици. Млади мъже се хвърлят в реката за здраве и “мъжка сила”, а мъжки отрочета до една година се изкъпват в студена вода, за да станат мъже. Хвърлянето на Кръста е много стар, предхристиянски обичай, който символизира връщането на Животворното начало на водата. За това на този ден водата лекува и заздравява и всеки иска да умие болест и грях на Живата вода!

7-и януари е Женски водици. На този ден се къпят млади жени и женски отрочета до една година. Тъй като женската утроба носи Силата на сътворението, жените понасят котли с Жива вода от “къпаните” реки и ръсят с тях за здраве и Благоденствие. Жените са Водичарки, Совойници. В някои райони на този ден отново се гадае и предсказва за любов и зачеване.
На 7-и януари свършват всички коледни празници и женското и мъжкото начало се обединяват от Водата и Сътворението. 

БЪЛГАРСКО ОБРЕДНО НАРИЧАНЕ

На ВОДИЦИ се нарича за Ново начало! Това може да бъде сторено както на 6-и , така и на 7-и януари. Обредът се извършва с Вода, която от Мълчана се превръща в Наречена. Всеки Добросторник в обреда се умива с Мълчаната вода и изрича най-силните си желания и копнежи пред нея, за да я “обърне” в Наречена, Силна вода! Предизвиква се и се изказва почит пред Силата на Водата, за да е силно и плодоносно Новото начало!
Нарича се за Ново начало, Сила, Благоденствие, Любов и Здраве!

Благодаря на Розмари Де Мео – авторката на текста, за вярата и за магията, за напомнянето за мъдростта на рода ни. Може би за някои от вас това е глупост. Аз обаче го усещам с всяка фибра на тялото си като нещо свое и смятам да го споделя с дъщеря си. Ще го направя с разбирането, че всички ние можем да случваме чудесата си и да намерим нашия начин да се подкрепим по пътя към тях. Когато помислите ни са чисти, а мечтите ни са безкористни, Бог отваря небето за нас. Може да го направи като ни води по пътя, сбъдне желанието или ни отведе до лекаря, чийто действия ще направлява. Няма значение. Важно е, че когато сме изпълнени с любов и благодарност, изход винаги има. В този смисъл нашето лично Богоявление може да бъде всеки ден от годината.

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница. 

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!! 
Поздрави, Елена  

Нали знаете, че накъдето ви е насочен фокусът и интересът това привличате в живота си? Нормално е, когато някаква тема те вълнува и направиш това публично достояние, към теб да започнат да прелита информация по нея. Скоро след публикацията ми Долу безплодието!, една приятелка ми прати статия, наречена “Бездетна” и в мир със себе си”.

Главното действащо лице в нея е Ким Катрал – актрисата, превъплътила се в образа на любителката на мъжете и горещите креватни изпълнения от “Секса и града”. Този път тя говори за личния си живот и за избора си да няма деца. Ето какво казва по темата  в ефира на предаването „Часът на жената“ по BBC Radio 4:

Kim-Cattrall-89„Аз не съм биологичен родител, но съм родител. Имам млади актьори и актриси, на които съм ментор, имам племеннички и племенници, с които съм много близка. Съществува и друг начин да станеш майка на тази възраст, който не включва името ти върху акт за раждане на дете. Можеш да изразиш своята майчинска страна много ясно, много силно. Чувството е много хубаво. Не съм сменяла пелени, което за мен е окей, но помогнах на племенницата си да завърши медицинското училище. Бях неотлъчно до племенника си, когато минаваше през труден момент и постъпваше в армията. А това са много майчински, много грижовни неща.

Наричат ни бездетни. И точно това „без“ е обидно. То звучи, сякаш си по-малко жена, след като нямаш дете.“

Подкрепям я изцяло и да, знам, че има разлика между това да не можеш да имаш деца, въпреки че искаш и да решиш, че не ти е изконно важно да си родител. Разбирам и уважавам и двете гледни точки. Това, което не мога да разбера е да се поддадеш на общественото мнение и да имаш дете защото така е редно, всички го очакват от теб или трябва да продължиш рода.

Дете се ражда не по задължение, а от любов! Не за да осмислиш живота си, а за дадеш най-доброто от себе си на някой друг. Ако не си щастлив и в мир със себе си, когато нямаш дете, най-вероятно ще си същия и когато имаш, само че ще повлечеш и още някого със себе си. Ние сме модели за подражание за своите деца и от нас се учат на себеуважение, любов към живота и към себе си. Искаме или не искаме, те попиват това, което правим, а не това, което казваме.

Не вярвам, че нещастна майка може да има щастливо дете, дори да се посвети изцяло на тази мисия. Няма как да насочим отговорността за това как се чувстваме ние самите навън – дори към нашата плът и кръв, към малкото, сладко същество, което осветява дните ни с беззъба усмивка. Да, детето може да донесе прекрасни моменти, но и тежки такива. То си има своя мисия на земята и да ни прави щастливи не е част от нея. Ако му го вменим или тихичко го очакваме от него, това е като котва, която му пречи да живее на пълни обороти собствения си живот.

Безусловната любов не е само тази, която изпитваме към децата си! Според мен тя единствената истинска форма на любов и ако обичаме някого, то трябва да е именно по този начин. Започнем ли да имаме очаквания и изисквания, говорим за друг тип отношения. “Ако ме обичаш, ще..”, “аз те обичам и искам…” означават, че срещу нашата любов или заради нея, ние искаме от другия да се държи по определен начин, да прави определени неща, да не прави други. Това са условия, а такива има в договорите, не в любовта…

Трудно е да пуснеш очакванията си към хората, но ако го направиш, живееш много по-лесно. От една страна не можеш да се разочароваш, от друга – всичко хубаво, направено за теб е като подарък-изненада, а от трета – хората усещат свободата, която си им дал и отношенията стават много по-сърдечни. Не казвам, че съм успяла да го постигна изцяло, но там, където е факт, плодовете са налице.

Благословията идва в различни форми – за някои през децата, за други – през връзката, която градят, а понякога – през приятелите, хората, за които се грижиш, през нещата, които създаваш… Според мен важно е да си отвориш пространство за нея и да не смяташ, че след като в момента липсва в сферата, която искаш, не може да се появи от другаде. Светът е голям и спасение дебне отвсякъде. Въпросът е дали усещаме потупването му по рамото като приятелско или се извръщаме настръхнали и готови да се защитаваме.

Така ли е това за вас? Ще се радвам, ако коментирате.

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница.

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!!
Поздрави, Елена  

Кога е правилното време да имаш дете? Този въпрос кънти в главата ми през последните дни, провокиран от Right Time Baby – книга на Claudia Spahr. Авторката е на 45, има три деца, първото от които е заченала на 39. Казва, че толкова време й е отнело да срещне мъжът, който би избрала за баща на отрочетата си, а и на 30 животът и е бил толкова прекрасен, че не е искала нищо да променя…

Ясни са ми медицинските доводи, свързани с фертилността на жената, както и че в момента в България, и отдавна по света, има опция “на младини” да си замразиш яйцеклетки и да си ги ползваш, когато решиш на по-късна възраст – като се наработиш, налудуваш, налюбиш и находиш… Супер, колкото повече варианти, толкова по-добре, но това не променя факта, че възрастта не е диагноза!

Аз вярвам, че да отложиш раждането на дете в търсенето на собствения си баланс е зряло решение. Когато знаеш коя си и кои са истински важните за теб неща в живота, по-лесно откриваш подходящия партньор, най-малкото защото вече си целунал достатъчно жаби и умееш да разпознаваш принцовете. Да си стъпила здраво на собствените си крака и да имаш професионална реализация те прави по-уверена във взимането на решения и по-последователна в отстояването им. Детето не е прищявка и няма разписка за връщане, ако решиш, че не ти се занимава с него и че майчинството не е точно това, което си си представяла. Бабите и дядовците са хубаво нещо, но ако беше редно да отглеждат и възпитават деца на тази възраст, щяха още да могат да създават такива.

mother carring babyВръзката на детето с майка му е решаваща за умението му да създава хармонични отношения с околните през целия му живот. По какъв начин ще се свързва с партньорите, приятелите и децата си, колко ще се цени и обича, колко важно и значимо ще се чувства, зависи от това дали бебето има сигурна връзка са майка си или не. Е, важно ли е тогава каква майка ще бъдеш? Не забравяй, че за да създадеш сигурна връзка с някой друг, първо трябва да имаш такава със себе си.

Житейският опит, натрупаните умения да се справяш в кризисни ситуации, търпението и вярата в собствените сили са сериозна патерица в ежедневието на майката. Никакви училища за родители и прочетени книги не могат да ти сменят чипа и да те направят по-зряла, ако ти вече не си такава. Да, може би някои хора са готови да бъдат майки и на 20, но аз не познавам такива.

Мислите, които избереш да мислиш и храната, която избереш да ядеш, определят здравето ти, твърди Луиз Хей, която отдавна се е превърнала в институция. Все повече научни доказателства свързват доброто хранене и здравето. Отдавна е ясно, че то не е само физическо, а включва и нашите мисли и емоции. Ако сме в добър баланс имаме огромен капацитет да се саморегулираме и самолекуваме, да отстояваме на болестите. Както прочетох в една книга за китайска медицина, ако едно дете там се разболее и вдигне температура, майка му никога няма да се запита дали вчера е било добре облечено. Това, което ще я вълнува е кое е нещото, което го изкарало от емоционален баланс. На нашите географски ширини това все още е еретична мисъл, затова и опашките пред лекарските кабинети не свършват.

Майчинството ти “взима” живота – подменя го, обръща приоритетите. Не ме разбирайте погрешно да си майка е наистина прекрасно, но просто нищо вече не е същото поне за известно време. Познавам жена, която роди близнаци, заченати ин витро и след 40 дни нае детегледачка и се върна на работа. Не я съдя, но знам, че не бих могла да направя такова нещо, а и не мисля, че е добре за детето. За мен майчинството означава да си готов да смениш приоритетите.

Предимствата на зрялото майчинство са повече от недостатъците му. Най-малко защото жените над 35 се чувстват по-готови да се фокусират върху семейството, без да имат усещането, че пропускат живота си и губят свободата си. Проучване, направено сред 50 майки, станали такива след 35 години показва, че 63% от тях смятат, че това е било перфектният момент за това, а 9% отговарят, че даже смятат, че е трябвало да изчакат още малко.

А ето и малко статистика (от книгата Right Time Baby) в подкрепа на късното майчинство:

Зрелите майки раждат по-здрави бебета от по-младите майки – резултатите са от проучване, проведено в Тексаския университет през 2005 г.

86% от бременните жени над 35 годишна възраст подобряват здравословното си състояние чрез храната, която поемат, начина си на живот и умението да си почиват и да регулират стреса. Те съзнателно елиминират приема на субстанции, които биха били опасни за плода (включително алкохол, цигари и кофеин) и съобразяват физическото си и психическо натоварване с факта, че носят в себе си живот.

Зрелите жени са в по-добро настроение. Италианско проучване е доказало, че жените над 35 изпитват по-малко напрежение и безпокойство и са по-жизнерадостни и енергични, докато са бременни.

breastfeatingКъсните майки кърмят по-дълго. Дължи се на по-добрата им информираност за ползите от кърменето и повечето време, което са отделили, за да бъдат с децата си.

Те по-рядко страдат от постродилна депресия, сравнено с жените, които раждат по-млади.

Отделят повече време на децата си. Множество изследвания показват, че по-възрастните родители разполагат с повече време, което да изкарват с децата си. Вероятно се дължи на предварителната им нагласа за това, както и на утвърдените им позиции на професионалисти.

Децата на по-зрели майки имат по-високо IQ. Проучване, обхванало 4 300 жени, родили след 35 г. показва, че децата им се справят по-добре в училище от връстниците си с млади майки. Авторите на изследването твърдят, че причините могат да са както биологични – по-възрастните майки се хранят по-добре (това не означава повече!) по време на бременността, така и социални – домашната среда, която са осигурили на децата, е стимулираща и предразполагаща към учене.

Зрелите майки живеят по-дълго. Съществуват множество данни, че късното раждане удължава живота на жената. Майка, родила около 40-годишна възраст има 4 пъти по-голям шанс от другите жени да живее до 100 г.

И в заключение един въпрос – знаете ли колко е била средната продължителност на живота на една средностатистическа жена през 1900 г? Ще ви кажа – 46 години! В наши дни българката живее средно по 78 години, а испанката повече от 82 г. Какво излиза? Че дори да родим първото си дете на 40, пак ще имаме време да се радваме на внуци.

Целта на всичко казано дотук не е да агитирам някой да отлага майчинството си до последния възможен момент. Наясно съм, че има и рискове, както и, че е трудно да се почувстваш напълно готов да станеш родител на каквато и възраст да си.

Въпросът е обаче да спрем да се програмираме в мислите си като “остаряващи”, “със затихващи репродуктивни функции” и “изпускащи влака на майчинството” с всяко духане на свещите върху тортата. Ние сме това, което мислим за себе си. Нека да си направим услуга и да спрем да се самосаботираме в постигането на мечтите си. Зрелостта е благословия, а не наказание!

С нетърпение очаквам коментарите ви! Ще се радвам, ако се присъедините към Facebook страницата на сайта, или ако просто прочетеното ви е докоснало!

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница.

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!!
Поздрави, Елена  

Много пъти съм задавала въпросите, напоследък съм в позицията на отговарящия. Винаги се вълнувам, когато ме попитат какво мисля за осиновяването, може би защото никога не е било на дневен ред при мен. Изпитвам огромно уважение към тези, които са го направили и искрено им се възхищавам за смелостта да следват мечтата си и за огромните сърца.

Някои хора са готови да осиновят дете, въпреки че имат свое, други – когато не могат да заченат сами, а трети – не могат да си го представят като възможност дори след 10 опита инвитро. Няма правилен и грешен подход… Нещата опират до вътрешно усещане и до любов, много любов! Поне на мен така ми се струва, ще се радвам да споделите и вие.
Надявам се, че един ден ще живеем в свят, в който няма да има нито едно изоставено дете!

Това е видео от последното интервю с мен – този път в “Разкази в нюанси” на inlife.bg. Темите вътре са много – за бебетата, за мечтите, за нещата, които дръзваш да направиш, воден от сърцето си… Марио Трифонов винаги е умеел да задава въпроси. Разговорът се получи човешки и топъл. Благодарна съм за това!

http://

Elena angelova from In Life on Vimeo.

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница.

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!!
Поздрави, Елена