По-добре е един път да покажеш, отколкото 10 пъти да разкажеш – предполагам, че всички ще се съгласим с този принцип от личен опит. Огромен процент от хората възприемат света основно през образите – това, което виждат, представят си. Те са визуали. Кинестетиците и аудиалите са значително по-малко на брой. За тях е много важно съответно – да помиришат, пипнат и опитат, или – да чуят.
Убедена съм в благотворната сила на визуализациите и медитациите както от личен опит, така и от работата ми с жени с репродуктивни предизвикателства пред себе си. “В медитация може да се извърши лечение. Когато умът е спокоен, осъзнат и напълно задоволен, той е като лазерен лъч – той е много мощен и може да се извърши лечение.” Думите са на Шри Шри Рави Шанкар – световноизвестен хуманитарен деец, носител на голям брой международни награди, три пъти е номиниран за Нобелова награда за мир.
Мощен начин да подкрепим тялото си да зачене, независимо дали с чудото на естествения процес или чрез чудото на медицината, е визуализацията – да си представим как бързите сперматозоиди се движат през фалопиевите тръби, стигат до красивата и съвършена яйцеклетка, сливат се с нея… Спомням си преди години, когато ми върнаха ембриончетата при трансфера по време на ин витро процедурата, как поддържах в главата си картинка на тяхното захващане в стената на матката. Всеки ден си ги представях, съставени от все повече клетки, все по-устойчиви и свързани с мен. До края на живота си ще усещам вълнение, когато се сетя за онзи момент, когато за първи път чух сърчицето на дъщеря ми – толкова мъничко, а така категорично и мощно в желанието си за живот.
По-лесно е да си спокоен и положително настроен, когато си „трениран“ в създаването на картинки в главата си. Те са изключително подкрепящи в моментите на изпитание, през които минаваме по пътя си към бебето. Можем обаче да ползваме и „жокер“, за да изградим и задържим образ в главата си. Аз си бях харесала една бебешка снимка на таблото в коридора на клиниката. Както и да се чувствах, тя ми даваше сили и сякаш ми подаваше ръка, за да премина през съмненията и страховете.
Благодарение на чудото на техниката и на 10-годишното постоянство на шведския фотограф Ленарт Нилсон, ние имаме възможност да видим чудото на създаването на живота и на вътреутробното развитие на бебето съвсем наистина. Някои кадри са увеличени повече от 500 000 пъти. Всички са пленителни, зареждащи и мотивиращи, нали?
Сигурна съм, че видеото, създадено чрез тези кадри, но с допълнителни ефекти, ще ви свърже още по-силно с чудото на живота.
Запомнете – след като можете да си представите нещо и да мечтаете за него, то това нещо може да се случи с вас.
Майчинството е в сърцето! Отворете го!
Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница. Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация. Желая ви сбъдвания!!! Поздрави, Елена
Кога е правилното време да имаш дете? Този въпрос кънти в главата ми през последните дни, провокиран от Right Time Baby – книга на Claudia Spahr. Авторката е на 45, има три деца, първото от които е заченала на 39. Казва, че толкова време й е отнело да срещне мъжът, който би избрала за баща на отрочетата си, а и на 30 животът и е бил толкова прекрасен, че не е искала нищо да променя…
Ясни са ми медицинските доводи, свързани с фертилността на жената, както и че в момента в България, и отдавна по света, има опция „на младини“ да си замразиш яйцеклетки и да си ги ползваш, когато решиш на по-късна възраст – като се наработиш, налудуваш, налюбиш и находиш… Супер, колкото повече варианти, толкова по-добре, но това не променя факта, че възрастта не е диагноза!
Аз вярвам, че да отложиш раждането на дете в търсенето на собствения си баланс е зряло решение. Когато знаеш коя си и кои са истински важните за теб неща в живота, по-лесно откриваш подходящия партньор, най-малкото защото вече си целунал достатъчно жаби и умееш да разпознаваш принцовете. Да си стъпила здраво на собствените си крака и да имаш професионална реализация те прави по-уверена във взимането на решения и по-последователна в отстояването им. Детето не е прищявка и няма разписка за връщане, ако решиш, че не ти се занимава с него и че майчинството не е точно това, което си си представяла. Бабите и дядовците са хубаво нещо, но ако беше редно да отглеждат и възпитават деца на тази възраст, щяха още да могат да създават такива.
Връзката на детето с майка му е решаваща за умението му да създава хармонични отношения с околните през целия му живот. По какъв начин ще се свързва с партньорите, приятелите и децата си, колко ще се цени и обича, колко важно и значимо ще се чувства, зависи от това дали бебето има сигурна връзка са майка си или не. Е, важно ли е тогава каква майка ще бъдеш? Не забравяй, че за да създадеш сигурна връзка с някой друг, първо трябва да имаш такава със себе си.
Житейският опит, натрупаните умения да се справяш в кризисни ситуации, търпението и вярата в собствените сили са сериозна патерица в ежедневието на майката. Никакви училища за родители и прочетени книги не могат да ти сменят чипа и да те направят по-зряла, ако ти вече не си такава. Да, може би някои хора са готови да бъдат майки и на 20, но аз не познавам такива.
Мислите, които избереш да мислиш и храната, която избереш да ядеш, определят здравето ти, твърди Луиз Хей, която отдавна се е превърнала в институция. Все повече научни доказателства свързват доброто хранене и здравето. Отдавна е ясно, че то не е само физическо, а включва и нашите мисли и емоции. Ако сме в добър баланс имаме огромен капацитет да се саморегулираме и самолекуваме, да отстояваме на болестите. Както прочетох в една книга за китайска медицина, ако едно дете там се разболее и вдигне температура, майка му никога няма да се запита дали вчера е било добре облечено. Това, което ще я вълнува е кое е нещото, което го изкарало от емоционален баланс. На нашите географски ширини това все още е еретична мисъл, затова и опашките пред лекарските кабинети не свършват.
Майчинството ти „взима“ живота – подменя го, обръща приоритетите. Не ме разбирайте погрешно да си майка е наистина прекрасно, но просто нищо вече не е същото поне за известно време. Познавам жена, която роди близнаци, заченати ин витро и след 40 дни нае детегледачка и се върна на работа. Не я съдя, но знам, че не бих могла да направя такова нещо, а и не мисля, че е добре за детето. За мен майчинството означава да си готов да смениш приоритетите.
Предимствата на зрялото майчинство са повече от недостатъците му. Най-малко защото жените над 35 се чувстват по-готови да се фокусират върху семейството, без да имат усещането, че пропускат живота си и губят свободата си. Проучване, направено сред 50 майки, станали такива след 35 години показва, че 63% от тях смятат, че това е било перфектният момент за това, а 9% отговарят, че даже смятат, че е трябвало да изчакат още малко.
А ето и малко статистика (от книгата Right Time Baby) в подкрепа на късното майчинство:
Зрелите майки раждат по-здрави бебета от по-младите майки – резултатите са от проучване, проведено в Тексаския университет през 2005 г.
86% от бременните жени над 35 годишна възраст подобряват здравословното си състояние чрез храната, която поемат, начина си на живот и умението да си почиват и да регулират стреса. Те съзнателно елиминират приема на субстанции, които биха били опасни за плода (включително алкохол, цигари и кофеин) и съобразяват физическото си и психическо натоварване с факта, че носят в себе си живот.
Зрелите жени са в по-добро настроение. Италианско проучване е доказало, че жените над 35 изпитват по-малко напрежение и безпокойство и са по-жизнерадостни и енергични, докато са бременни.
Късните майки кърмят по-дълго. Дължи се на по-добрата им информираност за ползите от кърменето и повечето време, което са отделили, за да бъдат с децата си.
Те по-рядко страдат от постродилна депресия, сравнено с жените, които раждат по-млади.
Отделят повече време на децата си. Множество изследвания показват, че по-възрастните родители разполагат с повече време, което да изкарват с децата си. Вероятно се дължи на предварителната им нагласа за това, както и на утвърдените им позиции на професионалисти.
Децата на по-зрели майки имат по-високо IQ. Проучване, обхванало 4 300 жени, родили след 35 г. показва, че децата им се справят по-добре в училище от връстниците си с млади майки. Авторите на изследването твърдят, че причините могат да са както биологични – по-възрастните майки се хранят по-добре (това не означава повече!) по време на бременността, така и социални – домашната среда, която са осигурили на децата, е стимулираща и предразполагаща към учене.
Зрелите майки живеят по-дълго. Съществуват множество данни, че късното раждане удължава живота на жената. Майка, родила около 40-годишна възраст има 4 пъти по-голям шанс от другите жени да живее до 100 г.
И в заключение един въпрос – знаете ли колко е била средната продължителност на живота на една средностатистическа жена през 1900 г? Ще ви кажа – 46 години! В наши дни българката живее средно по 78 години, а испанката повече от 82 г. Какво излиза? Че дори да родим първото си дете на 40, пак ще имаме време да се радваме на внуци.
Целта на всичко казано дотук не е да агитирам някой да отлага майчинството си до последния възможен момент. Наясно съм, че има и рискове, както и, че е трудно да се почувстваш напълно готов да станеш родител на каквато и възраст да си.
Въпросът е обаче да спрем да се програмираме в мислите си като „остаряващи“, „със затихващи репродуктивни функции“ и „изпускащи влака на майчинството“ с всяко духане на свещите върху тортата. Ние сме това, което мислим за себе си. Нека да си направим услуга и да спрем да се самосаботираме в постигането на мечтите си. Зрелостта е благословия, а не наказание!
С нетърпение очаквам коментарите ви! Ще се радвам, ако се присъедините къмFacebook страницата на сайта, или ако просто прочетеното ви е докоснало!
Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница. Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация. Желая ви сбъдвания!!! Поздрави, Елена
„Безплодие“ – ако имах право да изтрия само една дума от речника, щеше да е тази! Настръхвам когато я чуя! Мозъкът ми завира и всеки път едва се въздържам да не изкрещя: „Как можеш да кажеш на жена/мъж/двойка, че е безплодна само защото има затруднения в това да има деца?!“ Безплоден означава не дава плодове, т.е. нищо не създава. Може ли някой с ръка на сърцето да каже, че Опра Уинфри, Хелън Мирън и Ким Катрал не са създали нищо? Има още десетки, стотици, хиляди като тях – хора с талант и мисия, с награди и постижения или просто такива, които с любовта и широките си сърца правят света по-добро място. Изобщо не коментираме дали те са искали свои деца и не са ги имали или са избрали, че е по-добре да не стават родители – това няма значение.
Опра Уинфри споделя: „Ако имах деца, те щяха да ме мразят. Децата ми винаги щяха да бъдат на второ място в живота ми, след моята кариера.“ Според мен прозрението й е достойно за уважение. Тя не само е оставила след себе си плодове, но е променила съдби. Шоуто й спечели няколко награди Еми и се счита за най-успешното ток-шоу в историята на телевизията, другите й постижения изобщо няма да изреждам…
Ашли Джъд, номинирана два пъти за Златен глобус заявява: „Избрала съм да нямам собствени деца, защото по света има достатъчно много сираци и изоставени деца, които се нуждаят от любов, внимание, време и грижи. Защо трябва да „произвеждам“ биологични деца, когато мога да посветя тези ресурси и енергията си на децата, които нямат родители?“
Изброяването може да продължи. Спирам до тук обаче, за да подчертая, че дали си родител или не, не те прави повече или по-малко човек. Всички ние сме ценни, заради това, което сме, което носим в себе си и можем да дадем на света.
Всяка казана дума, всяка протегната за подкрепа ръка, всеки поглед, пълен с разбиране и любов са даване. Те са плод и дар! След като идват чрез сърцето и тялото ни, как можем да сме безплодни?!
„Няма нищо добро или лошо, само мисълта ни го прави такова“ е написал великият Шекспир. Знам, че е трудно да намериш различна гледна точка, когато си изправен пред трудност и имаш чувството, че светът ти ще се срути, знам и обаче, че да опитаме, е единственият ни шанс да продължим напред без злоба и ненавист.
Бебето се бави? Какво мога да направя, докато вървя към него? Да съм гневна и сърдита или да се опитам да дам най-доброто от себе си и да вярвам, че натрупаните по пътя опит, знания и осъзнавания ще ме направят по-добра майка? Да се разстройвам всеки път като някой около мен забременее или да виждам в това потвърждение, че бебета се случват всеки ден и следователно и аз имам шанс? Да обвинявам съдбата: „защо точно на мен ми го сервира това?“ или да търся уроците в неприятната случка? Да отлагам живота си, докато стане бебето или да си сменя гадната работа веднага, да пътувам, въпреки че ще пропусна прегледа и да живея истински днес? Кой изобщо може да ми гарантира, че бъда по-спокойна, по-усмихната и по-щастлива утре, когато имам бебе?
Имаме днес, за да дадем плодове и да оставим следи! Това не означава непременно да се разпишем в историята, може просто да погалим нечие сърце…
Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница. Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация. Желая ви сбъдвания!!! Поздрави, Елена
Винаги съм смятала, че за рожба се молиш на Богородица – така съм го чувствала и правила. Така ми е казвала и баба ми. Не разбирам от канони, никога не съм била особено веща в църковните неща, но за мен Успение Богородично е голям празник! Защото вярвам, че Божията майка ме направи майка, нея съм призовавала, когато съм губила надежда и на нея съм се уповавала, че ще износя и родя детето си здраво. Родителите ми вече 5 години правят курбан на този ден с благодарност, че в един много критичен момент тя е чула молбите им и ни е спасила и мен и дъщеря ми.
Богородица е покровителка на майчинството, пазителка на семейството и се застъпва пред Бога за нашите волни и неволни прегрешения. Вярва се, че тя помага на бездетните жени да се сдобият с рожба и затова на 15 август те й носят дарове и палят свещи, а в нощта преди празника преспиват в църкви, носещи нейното име. Стари поверия съветват в този ден да се избягва пипането на всичко, което е червено, за да имат жените дечица.
Успение (заспиване) на пресвета Богородица е един от 12-те велики християнски празници. Той се чества и от православни, и от католици. Според Светото писание, това е денят, в който Божията майка, на 64-годишна възраст, напуска земния живот и отива при сина си. Три дни преди смъртта Архангел Гавраил й съобщава, че Бог е пожелал да я вземе при себе си в своето царство, за да царува вечно с него. Последното й желание е да види Светите апостоли заедно. По чуден начин те се пренасят пред вратите на дома й в Йерусалим. Три дни след това сам Исус Христос в небесна слава, обкръжен от ангелски ликове и светци, слиза от небесата за душата на Света Богородица.
Погребват я в една пещера край Гетсимания и затварят входа с камък. Когато няколко дни по-късно го отварят, за да се поклони пред светицата закъснелият апостол Тома, намират само плащеницата й.
Ставайки от трапезата, апостолите чуват ангелско пеене и виждат в облаците пречистата Божия майка, обкръжена от ангели, която им казва: “Радвайте се, защото съм с вас през всичките дни.”
В памет на явяването й пред апостолите, църквата определя в този ден да се отслужва тържествена литургия и да се прави “въздигане на хляба”.
Според народната традиция, празникът се нарича Голяма Богородица, за разлика от Малката Богородица, когато се чества рождението на Христовата майка. На Голяма Богородица след тържествена литургия в църквата се освещават обредни хлябове, които жените след това раздават за здраве и за починалите близки. Вярващите търсят покровителството на Света Богородица в житейските проблеми.
Традиции и обреди
В деня на празника никой, нищо не работи. Правят се курбани, а болните нощуват на „свети места” за здраве.
На 15 август свършва Богородичният пост и се организира празнична семейна трапеза или общоселски събор. На празничната трапеза стопанките нареждали задължително ритуални погачи, мед и жито. Слагали още царевица, пшеница, варена тиква, каша от пиле, различни плодове.
По традиция на този ден се раздават богородична пита и осветени в църквата плодове за здраве и късмет на цялото семейство. На трапезата се слагат задължително плодове – грозде, диня, ябълки.
На Богородица мелят от новото жито. От него приготвят обредни хлябове за празника и вярват, че ако на този ден вали дъжд, ще има голямо плодородие в следващата година. За празничната трапеза колят агне, като предварително го захранват и прекадяват, както на Гергьовден.
Нека да са живи и здрави всички, които носят имената Mария, Мариан, Mариaнa, Mариянa, Мариела, Мариета, Mариo, Деспинa – те днес празнуват!
Пожелавам ви светъл празник. Нека да го носим в душите си и да се уповаваме!
Много пъти съм задавала въпросите, напоследък съм в позицията на отговарящия. Винаги се вълнувам, когато ме попитат какво мисля за осиновяването, може би защото никога не е било на дневен ред при мен. Изпитвам огромно уважение към тези, които са го направили и искрено им се възхищавам за смелостта да следват мечтата си и за огромните сърца.
Някои хора са готови да осиновят дете, въпреки че имат свое, други – когато не могат да заченат сами, а трети – не могат да си го представят като възможност дори след 10 опита инвитро. Няма правилен и грешен подход… Нещата опират до вътрешно усещане и до любов, много любов! Поне на мен така ми се струва, ще се радвам да споделите и вие.
Надявам се, че един ден ще живеем в свят, в който няма да има нито едно изоставено дете!
Това е видео от последното интервю с мен – този път в „Разкази в нюанси“ на inlife.bg. Темите вътре са много – за бебетата, за мечтите, за нещата, които дръзваш да направиш, воден от сърцето си… Марио Трифонов винаги е умеел да задава въпроси. Разговорът се получи човешки и топъл. Благодарна съм за това!
Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница. Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация. Желая ви сбъдвания!!! Поздрави, Елена
Иска ли ти се понякога да можеш да изключиш главата си? Ей така, да й натиснеш копчето на позиция off и всички мисли, тревоги, страхове да изчезнат? Толкова хора го правят – едни се приспиват с хапчета, други се напиват до безпаметност, трети са дружки с наркотици и опиати… Получаваш като екстра самоунищожение. Пристрастените твърдят, че е толкова хубаво там – отвъд, че нямат желание да се връщат.
Има и полезни начини да се изключиш – секс, медитация, катерене до някой връх. Вие сигурно ще добавите още. Проблемът е, че нищо не трае вечно. Е, четох за някаква Лиз от Сиатъл, която попаднала в спешното след 3-часов оргазъм, ама нещо не мога да си го представя докрай пък и не е било голям кеф след един момент, доколкото разбирам.
Защо ви ги говоря тези неща ли? Ами пак заради онази статистика, че че 80% от от обичайните мисли на нормалния човек са отрицателни. Това правело 45 000 негативни мисли на ден! И то в един нормален ден. Какво остава за случаите, когато имаш някакъв проблем – някой е болен, загубил си работата си, връзката ти се руши или си гушнал огромна папка с изследвания и епикризи с прозрението, че да станеш родител май няма да е лесно като при птичките и пчеличките.
От всички страни ни повтарят, че нашите мисли и чувства творят заедно чрез закона за привличането нашата реалност.Получаваме това, което сме си „поръчали“ чрез тях. Та какво си мислиш в момента? Какво говориш на себе си? Излиза, че шансът да е нещо хубаво е 20%. Самозакопаваме се дружно значи…
Ако някой, който обичаме има проблем, бихме ли му казали: „лоша работа, не знам как ще се справиш?“. Едва ли! Бихме го окуражили и мъдрували за изход, вместо да се тюхкаме. Тогава защо не го правим за нас самите – най-ценното, което имаме?
Мислила ли си си нещо подобно – С тези тръби/яйчници/матка, ще е трудно да забременея! Как може да се случи на мен? Тялото ми е толкова глупаво. Дефектна съм! Не ми е писано да съм майка! Всички раждат само аз не мога! Ще се справя ли? Ще бъда ли добра майка? Мога ли наистина да отгледам дете? Защо му е на партньорът ми да е с мен като не мога да му дам бебе?
А мислиш ли си го още? Освен, че тези негативни мисли те карат да се чувстваш като затворена в капан, няма и как да помогнат. И тук не говорим за това да си промиваме мозъците и да се самозаблуждаваме, че всичко е цветя и рози. Проблемът е, че като сеем ветрове, ще пожънем бури, като виждаме само магарешки бодили навсякъде по пътя няма как да носим букет от рози накрая.
Мислите, емоциите и телата ни са свързани и колкото повече си повтаряме, че нещо е трудно, толкова повече се затяга примката. Това е все едно да включиш колата си на задна скорост и да искаш да изпревариш някой пред теб.
Да се застъпим за себе си – нека да си говорим така, все едно говорим на най-добрия си приятел – с обич, с подкрепа и с вяра, че струваме много и заслужаваме най-доброто.
Да бъдем осъзнати – за подводните камъни, които си залагаме неусетно всеки път като се гневим, като се самосъжаляваме и се чувстваме жертва на обстоятелствата.
Да вярваме, че мечтата ни е възможна – представяте ли си къде щяхме да сме, ако някой преди нас не беше си наумил, че можем да се чуваме, дори когато сме на хиляди километри, че можем да сме свързани в мрежа, дори да сме на различни континенти, че можем да стигнем звездите? Моите мечти не са толкова невероятни. А вашите?
Да се заобиколим с хора, които ни подкрепят в начинанието- наша е властта да определяме с кого и колко ще общуваме. Казват, че нашите постижения са средностатистическото от сбора на тези на петимата души, с които прекарваме най-много време. Неусетно заприличваме на средата си, така че с чиста съвест можем да дадем червен картон на мрънкащите, недоволни и песимистично настроените хора. Няма как да променим мирогледа им, но можем да изберем дали да станем като тях.
Да работим с хора, с които сме от една порода – дали говорим за колегите в офиса или за нашия лекар, за да бъдем добър екип е важно да гледаме в една посока и да вярваме, че резултатът, към който се стремим, е постижим. Може би сте избрали най-добрият специалист, но, ако не се чувствате подкрепени и разбрани от него, ако усещате колебание и не можете да му се доверите изцяло, вероятно това не е вашият човек.
Да бъдем благодарни – за възможностите, за всичко, което сме и което имаме, за уроците, които научаваме. Винаги има нещо хубаво – и в мъката, и в загубата и в най-тежките мигове. Те ни карат да променяме себе си. Често от дистанцията на времето най-големите ни врагове се оказват наши учители. В крайна сметка нищо не си отива, докато не ни научи на това, което трябва да знаем.
От нас зависи. Както казва Далай Лама – „Когато ти се струва, че всичко около теб се обърква, това значи, че нещо хубаво търси място да влезе в живота ти“. Разбира се, можеш да вярваш и в обратното – че си Марко Тотев и все на теб ти се случват гадни неща. От теб зависи – и какви ще се мислите ти, и резултатът. Другото са извинения.
Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница. Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация. Желая ви сбъдвания!!! Поздрави, Елена
„Защо го правиш? Недей, моето момиче, страхувам се за теб. Помниш предишния път какви бели станаха… Имаш си вече дете. Недей…“ Това ми каза свекърва ми преди година, когато й споделих, че сме решили да се борим за второ бебе. Изненада ме и с топлината, и със загрижеността в погледа. Мислеше го.
В последствие чух същото нещо и от други близки, както и от една жена в клиниката. Тя недоумяваше защо, след като си имам вече дете, съм готова да се подложа „на същия ад“. Това беше изразът й, след като ми разказа колко й е писнало да пътува от далеч, да виси безкрайни часове пред вратата на лекаря, да следи овулации, да си мери температурата, да не може да си планира почивката…
Правя го, защото имам мечта – мечта за бебе, която ме е погълнала и която винаги е била част от мен – от дете си представям как съм майка на две деца.
Правя го, защото вярвам, че човек трябва да следва мечтите си, а не да се пуска по течението и да да си повтаря „такъв е животът!“
Правя го, защото знам, че ако питам защо Господ избра точно мен да бъда част от статистиката, ще означава да вляза в ролята на жертва. Избрал е един за едно, друг за друго, мен – за това – да съм всяка десета жена, която има трудности в забременяването .
Правя го, защото съм благодарна за целия път, който съм изминала: За научените по трудния начин уроци – иначе нямаше да ги усвоя! За изплаканите сълзи – заради тях ценя това, което имам! За загубите, които ме научиха да ставам, след като съм паднала и да продължавам, дори когато ми се струва, че съм останала без сърце! За приятелите, които са ме подкрепяли, дори когато са се притеснявали да ме канят на рождените дни на децата си! За любимия, който ме избра, въпреки че му казах, че пътят към бебето вероятно ще е трънлив!
Правя го, защото съм научена, че само като не се отказваш, можеш да бъдеш човека, който е предвидено да си. Другото би било само бледо копие, обвивка на истинската ти същност.
Правя го, защото нито страхът от провал, нито страхът от успех, са силни колкото копнежа ми да бъда майка.
Правя го, защото искам да предам нататък любовта и живота и да им дам най-доброто от себе си. Копнея за това, а не се нуждая от него. Ако се нуждаех спешно и отчаяно, щеше да ме води страх, а не любов…
Знам, че бебето ще дойде в прегръдките ми, когато моментът назрее.Същото важи и за вашите. Пиша всички тези неща, за да кажа на себе си и на вас, че има смисъл – и в болката, и в разочарованието, и в търпението. Трудно е, когато вървиш към съкровената си мечта, каквато и да е тя. Ако беше лесно достижима, нямаше да можем да я оценим.
Това, в което вярвам е, че за мечтите трябва да се говори – открито и честно, защото така им даваме сила и енергия. Да вървиш по пътя към своето бебе дълго и упорито, не те прави нито дефектен, нито втора категория човек. Напротив – ти отстояваш правото си да даваш любов и грижа с постоянство и усилия, достойни за уважение. Ти си на пътя си!
Ако искаш нещо да ти се случи, подкрепи някой друг в преследването на неговата мечта – дай му рамо, на което да се облегне, приятелско сърце, на което да се довери, знания и време.
Уверена съм, че големият смисъл на пътуването към мечтата е да предадеш нататък наученото и да преодолееш страховете си. Поклон пред всички вас, които го правите!
Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница. Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация. Желая ви сбъдвания!!! Поздрави, Елена
Купихте ли си крем против бръчки? А добавки за по-свеж вид? А модерни дрехи, с които изглеждате 10 години по-млади? Усещате ли напрежение при мисълта за увеличаващите се свещички върху всяка следваща торта? Ако отговаряте с „не“ на тези въпроси, браво на вас! Тогава вероятно сте имунизирани срещу анти-ейдж кампаниите, които дебнат да ни вкопчат от всеки ъгъл. Останалите от нас обаче трябва да живеят с идеята, че този свят е създаден за младите и красивите, другите да си гледат работата или спешно да се впрегнат за работа и да се превърнат в такива!
Не ме разбирайте погрешно – и аз ползвам кремове, купувам си рокли и се старая да изглеждам добре. Това, което ме дразни, е че възрастта се използва като диагноза!
Ако вървиш към 40 -те или пък ги подминаваш, о, Боже мой, ти къде си мислиш, че отиваш?! Искаш да имаш дете ли?! Ама ти не си ли учила биология?! Не знаеш ли, че най-добрата възраст за зачеване е между 20 и 30 години (закръглено) и после вероятността за безплодие се засилва? Къде бля до сега? Искала си да се изучиш, да се реализираш и да срещнеш точния татко? Ти пък много си специална. Като си толкова отракана, сега си сърбай попарата! Да, изглеждаш в добра форма и репродуктивната ти система действа учудващо добре за възрастта ти, ама не разчитай много на това. Побързай с бебето! Защо най-добре не използваш донорска яйцеклетка? Можем да пробваме и с твоите, ама не възлагай много надежди…
Да, малко хиперболизирах разговорът, който обикновено се води с жените на 40 и да, слава Богу има и по-осъзнати лекари. Обаче вие разбирате какво имам предвид, нали?
Понякога става така, че бебето излиза на дневен ред, когато вече си понапреднал в живота, друг път пък не се получава и годините си минават. Това, което не разбирам, е как като ти създадат убеждението, че вече си изпуснал влака на плодовитостта и за теб зачеването става трудно, се очаква да имаш спокойствието да забременееш?
Естествено, че като си закотвиш в главата идеята, че нещо се случва с много усилия, няма как да го постигнеш с лекота! И тук изобщо не става въпрос за това да се самозаблуждаваме и да не отчитаме фактите на физиологията. Не сме щрауси и няма нужда да се окопаваме с идеята, че проблемите ще се изпарят, след като не ги виждаме.
Обаче не съм чула до сега стресът да е помогнал на някой да се почувства добре и да постигне качествен резултат. Доказано е, че вярваме ли, че някъде ни чакат проблеми, те неизменно се появяват, най-малкото защото вече сме се настроили на вълна да ги търсим и виждаме, т.е. пуснали сме ги във фокуса си. Ти като си знаеш, че си Марко Тотев, няма как да станеш Хитър Петър!
Мили дами, нека да си помним, че всяка една от нас е различна и е в различна форма. Аз например на 38 почти съм по-здрава, отколкото като бях на 28. Да яйчниковият запас е краен, но ние не сме кокошки и нямаме състезание по снасяне! За да имаме бебета, не са ни нужни по милион яйцеклетки. Стига и една, съпроводена с отворено сърце и липса на блокажи и страх.
Можем ли най-после да се доверим на вътрешния си инстинкт на жени, да се свържем с телата си и да чуем себе си? Можем ли да се съобразим с гласа в нас, който ни казва дали сме готови за следващата процедура и дали тя е точната за нас? Можем ли да приемем лекарите като партньори, които ни дават своето предложение за действие и визия по въпроса и да зачетем себе си като страна в процеса? Можем ли да стъпим встрани от пресата на „трябва“ и да преценим това нашето „трябва“ ли е и дали за нас това е точният момент за случването на нещата? Можем ли да признаем страховете си, да ги опознаем и да преценим доколко са реални? Защото, ако не го направим, ги пускаме да си разиграват коня в подсъзнанието си и им се обричаме. Можем ли да осъзнаем, че доверието в нас самите и телата ни е от ключово значение за зачеването, както и да ни се случва то? Можем ли да вземем обратно живота си и да се погрижим за себе си, за щастието и плодовитостта си?
Ако си позволим всичко това и имаме смелостта да тръгнем към себе си с любов и приемане, съм сигурна, че тестът с две чертички ще дойде по-бързо при всяка от нас – независимо дали в създаването му освен нас ще са участвали само мъжете ни или цял докторски екип (тук бих написала футболен отбор, ама ме е страх да не ме разберете погрешно:)
Споделям всичко това, защото от една страна ми писна от разкази за лекари, за които възрастта е синоним на страховита диагноза, а от друга, защото чух разсъжденията по темата на Molly Nichols и имах чувството че чете мислите ми. Ако сте отворени за информация, свързана с това как да се подкрепите по пътя със зачеването – можете да проследите това събитие, което тече в момента (тази седмица) http://www.fertilityfocustelesummit.com/live-event-40-plus/.
В случай, че английският ви притеснява или нямате нужното време, можете да разчитате на „репортажите“ ми по темите.
Грижете се за себе си и да не съм чула ни една лоша дума за годините:) Те ни правят само по-прекрасни, а и дават шанс на децата ни да имам по-умни, знаещи и можещи родители!
Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница. Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация. Желая ви сбъдвания!!! Поздрави, Елена
Кажи ми къде ти е фокусът, за да ти кажа за какво се бориш – така можем да перифразираме прочутата поговорка „Покажи ми приятелите си, за да ти кажа какъв си“. Доказано е, че ако човек се стреми към нещо – да си купи конкретна марка кола или пък червена чанта например, променя филтъра, през който гледа света и започва да забелязва много по-често край себе си точно тези неща. Е, аз не „отразявам“ особено хубавите мъже наоколо, както заключи една приятелка, но виждам всички бебета и бременни жени. Изобщо шансът непознат мъж да ми поднесе цветя на улицата (помните ли тази реклама на дезодорант Импулс?) клони към нула, но съм като магнит за нещата, свързани с увеличаване на плодовитостта.
Та ето ползата от действието на Закона за привличането в моя случай – в понеделник незнайно как ми хрумна да пусна телевизора за фон и попаднах точно на д-р Мария Папазова, която демонстрираше упражнение за плодовитост на Гала в „На кафе“. Като се има предвид, че съм убедена в силата на Самомасажа за плодовитост и се опитвам редовно да го прилагам, веднага наострих уши.
Д-р Папазова обясни, че въпросното упражнение, което отнема две-три минути, е от системата на небезизвестния акад. Норбеков. Тя го е правила 40-50 дни след курса, който е изкарала и като страничен ефект се сбогувала с папилом на шийката на матката. Днес намерих видеото от предаването, за да видя подробностите.
За допълнителна информация, вижте видеото от предаването. Демонстрацията на упражнението, за което става дума и съпътстващите обяснения започват на 43:20.
Няма да се изморя да повтарям, че ние сме експерти за самите себе си и най-добре разбираме и усещаме (ако си го позволим) кои са нещата, които могат да ни подкрепят, докато вървим към майчинството. Пътят към бебето е трансформиращ и пречистващ, обогатяващ и развиващ. Или поне може да бъде, ако спрем да гледаме на него като най-голямата трагедия, която ни е сполетяла. Това изобщо не изключва участието на лекари в него, ако това се налага. Нека обаче да не им делегираме цялата отговорност за нашия успех! Желая ви вдъхновение и удоволствие по пътя:)
Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница. Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация. Желая ви сбъдвания!!! Поздрави, Елена
Настръхвам само като ти задавам въпроса „наистина ли искаш бебе?“, защото в крайна сметка и аз имам инстинкт за самосъхранение. Представям си как кръвта ти кипва и се вдига към главата, а само доброто ти възпитание те държи да не ми теглиш една… Ако решиш да го направиш, ще те разбера, защото вероятно аз бих постъпила така на твое място. „Малоумна ли си да ме питаш такова нещо? Искам ли бебе според теб, след като съм се подложила на всички тези изследвания, целият ми живот е подчинен на това в овулация ли съм и само през последната година съм чакала пред вратите на лекарите повече време повече от всички опашки в живота ми на куп?“
Всъщност и аз много се ядосах като прочетох твърдението на Торвалд Детлефсен и Д-р Рюдигер Далке в „Болестта като път“, че „щом една жена не забременява, макар да желае дете, значи, че или е налице неосъзната отбрана, или желанието за дете е нечестно мотивирано“. Откаченяци! Изобщо не ме интересува, че са лекари, психотерапевти и още сто неща… Мислите ми продължиха да блуждаят в тази посока, но все пак прочетох обяснението им. „Нечестната мотивация, например, е надеждата с дете да може да задържи партньора или съществуващи проблеми в партньорството да бъдат изтикани на заден план с едно дете. В такива случаи тялото реагира по-честно и по-далновидно. В същия смисъл стерилността на мъжа показва страх от обвързване и отговорност, които биха станали част от живота му с появата на дете“ (стр. 276 от цитираната книга)
Като ми поспадна адреналина, започнах да разсъждавам над прочетеното. Прецених, че това със задържането на партньора не е моето, защото винаги съм искала да имам дете и влюбването ми допринесе само с идеята, че бих искала детето да прилича на този мъж. (Внимавай какво си пожелаваш, защото за нашата дъщеря обикновено казват: „Ах, колко е хубава! Одрала е кожата на баща си!) Как обаче стои въпросът с „неосъзнатата отбрана“?
Ето тука започнах да се разпознавам…Спомних си страховете, че няма да съм достатъчно добра майка, че съм твърде нетърпелива, избухлива. А реализацията ми? Бях положила толкова усилия. Можех ли след детето да продължа от същото място или коловозът щеше да е затворен за мен? Личното ми убеждение беше, че дъщерите обичат повече бащите си и се държат зле с майките си… Факт е, че това бяха част от нещата, които разрешавах едно по едно като конфликти в себе си, докато един ден не чух „Ели, ти не само, че си бременна, ами си много бременна! Хормонът ти е в тавана…“ Никога няма да забравя този миг и го пожелавам на всяка от вас, копнеещите за бебе.
Наричат тези неща негативни убеждения или ограничаващи вярвания. До сега не съм срещала нито една жена, при която да липсват. Понякога това е реплика чута в детството от типа „И гледай сега да ми забременееш като последната повлекана“, казано от изплашената баба, на която е поверена грижата за тийнейджърката на село или просто наблюдението, че да си майка е твърде тежка задача. Как да не си направиш този извод, гледайки твоята майка как мъкне торбите, ходи на работа, пише домашни с теб и брат ти/сестра ти, шета, чисти до среднощ и изглежда така изморена…
Вариантите на ограничаващите вярвания могат да са десетки. Някои идват от детството, други са придобити по-късно. Лошото е, че трудно си даваме сметка за тях. А най-големият подхлъзни камък е, че идват и нови – „годините минават, остарявам, все по -трудно ще забременея оттук нататък“ и още, и още… Могат да са най-различни, но общото между тях е, че всички ги имаме.
Вероятно за някои от вас тези редове, звучат налудничаво, други пък се разпознават в тях. Не ви моля да ми вярвате и да изоставите всичкия си скептицизъм. Моля ви обаче да оставите съзнанието си отворено. Изследвайте се, опознайте гласовете в главите си и намерете начин да ги подмените с нови – такива, които ще ви подкрепят по пътя към целта.
Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница. Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация. Желая ви сбъдвания!!! Поздрави, Елена
Този уеб сайт използва ограничен брой бисквитки ("cookies"), за улесняване на сърфирането. ПриемиПрочети повече
Съгласие за бисквитки
Privacy Overview
This website uses cookies to improve your experience while you navigate through the website. Out of these, the cookies that are categorized as necessary are stored on your browser as they are essential for the working of basic functionalities of the website. We also use third-party cookies that help us analyze and understand how you use this website. These cookies will be stored in your browser only with your consent. You also have the option to opt-out of these cookies. But opting out of some of these cookies may affect your browsing experience.
Necessary cookies are absolutely essential for the website to function properly. This category only includes cookies that ensures basic functionalities and security features of the website. These cookies do not store any personal information.
Any cookies that may not be particularly necessary for the website to function and is used specifically to collect user personal data via analytics, ads, other embedded contents are termed as non-necessary cookies. It is mandatory to procure user consent prior to running these cookies on your website.
