Tag Archives: зачеване

58 393 бебетата са родени у нас през 2021 г – попадайки на статистиката си пожелах всички те да са плод на истинска любов и на осъзнато решение животът да бъде продължен за благото на всички замесени. Зачудих се и каква ли част от мъниците са дълго чакани, трудно заченати, горещо измолени? Колко ли години на безплодни усилия, попарени надежди и отчаяние са предшествали появата на някои от тях? Надявам се и вярвам, че все повече жени, мечтаещи за своето бебе, се чувстват добре подкрепени и че стигмата на безплодието отпуска хватката си, заедно с всяка дума, изречена с любов и с всяка откровено споделена история.

С времето и с професионалния си опит като психотерапевт, започнах да „надушвам“ приближаването на бебето и да усещам магията на онзи миг, в който жената е „пристигнала“ на мястото на жадуваната среща.

Случва се тогава, когато тя осъзнае, че бебето не може да бъде самоцел, нито трофей. То не е награда, осмисляща съществуването, нито завоевание. Пътят към него не е наказание, нито битка, а е израстване.

Ако се въоръжиш и тръгнеш на война срещу обстоятелствата, за да го получиш на всяка цена, то намира начин да ти се изплъзва, докато не свалиш бронята и не оголиш сърцето. Тогава заравяш томахавката и там в пепелището на сълзите намираш новото себе си – пречистено и обновено, готово да разпери крилете на ПРИЕМАНЕТО и да осъзнае силата си.

Пазя в сърцето си образите на десетки жени, които съм срещнала по пътя им към бебето. Понякога съм крачила до тях до деня, в който получа снимката на новопоявилото се, сбръчкано и зачервено парченце копнеж, поело първия си дъх…

Често срещата започва с дълъг разказ за перипетии, друг път – с усмивка, последвана от въздишка и рукнали сълзи, изненадани, че вместо преглътнати,  са пуснати на свобода.

 Разказите, са разнолики, но и поразяващо подобни, родени в една и съща болка, застинали в тъга и безсилие, гняв и обида…

„Имам чувството, че всички около мен са бременни – приятелките ми, роднините, жените по улицата… Всички, даже и онези, които не са имали такова намерение! Само аз правя какво ли не от години и нищо!“ – думите са изречени на един дъх, а после обикновено следва притеснението как ли ми звучи това, дали ще реша, че собственичката им е завистлива и злобна…

Понякога фактологията е смразяваща: „След три месеца пак ще направим трансфер, каза докторът след втория спонтанен аборт. Аз на всеки 3 месеца ли ще го преживявам това?!“, попитах. Той ме погледна и нищо не каза“.

Или: „Направих 5 опита ин витро един след друг. Не мога да понеса нищо повече“. Питам я как се е чувствала след първия неуспех, след втория? Отговаря: „Не знам. Отдавна съм спряла да се питам какво чувствам. Важното е да се действа, нали?, търси тя потвърждение, че самоунищожителният й избор е единственият възможен.

Дали? Възможно ли е по-добре да спреш, когато целият свят крещи: „давай! давай! ще успееш“. И не, не призовавам никого да се предава, отчайва, отказва от желанието си да има дете. Не казвам също, че резултат може да се постигне само с визуализации, медитации и „когато му дойде времето“. Искам обаче да напомня няколко неща:

Действието, предприето в името на това просто да правим нещо, е също толкова безсмислено, колкото бездействието. Може би е време да излезем от автопилота на поговорката: „За лудо работи, за лудо не стой“ и да си помислим какво ни дава и взима тази концепция, предавана от поколения? После да си припомним, че имаме глави на раменете, разполагаме и с интуиция, за да разпознаваме и следваме вярното за нас самите. Може би аз смятам, че трябва да се тича към върха, но можеш ли ти да го направиш с раницата на гърба, с камъче в обувката, без да четеш маркировката?

Усещането за контрол, което ни дава действието, обикновено е измамно. За да имаме емоционална свобода и да запазим психичното си здраве, е нужно да си дадем време и пространство да УСЕТИМ как се чувстваме, след като сме направили нещо, да интегрираме опита, да начертаем план за следващите стъпки. Имаме ли сили и устойчивост, как можем да ги възстановим? Какви са емоциите, които изпитваме? Признаваме ли си ги? Позволяваме ли си ги?

Пълната загуба на контрол може да е наш приятел, защото ни изправя лице в лице със страховете ни и отприщва гнева. Той пък носи енергия. Бинго – от една страна разбираме къде всъщност ни стяга обувката и какво можем да направим, за да ни стане удобна, от друга – имаме силата да променим нещата. Нужно е само да позволим на гнева да ни води към промяна, да е градивен. Звучи като оксиморон, но е факт – фазата на гнева е нужна, за да минем към нивото на приемането.

Нормално и лечебно е да изпитваме гняв и да му даваме воля. Знам, че родителите са ни учили на обратното. Но това води само до потискане и преглъщане на негативната емоция. Оттам нататък какво да прави тялото с нея, освен да соматизира? Ето ги туморите, бучките, алергиите… Само освобождавайки гнева можем да го вентилираме и да продължим напред.

И ако най-после видяхте нечия благословия да фучите и трещите на воля, искам да поясня. Идеята не е да пометете мъжа/шефа/доктора/кухнята с гнева си, а да му помогнете да излезе по безопасен начин (не на шефа, на гнева). Може би ще мятате възглавници и ще крещите в тях, ще удряте с кърпа по облегалката на стола, ще млатите боксова круша до откат, ще опишете теглата си на лист и ще го накъсате на микроскопични парченца, ще правите динамични медитации, ще плувате, докато ви се откачат ръцете… Вариантите са много – намерете своя и му се отдайте с плам и усърдие. После пак и пак, докато изпразните кошчето за душевни отпадъци. След това ще сте като нови, обещавам.

Потърсете загнездилите се дълбоко убеждения (страхове и вярвания), които саботират намерението да станете родители. Виждам и през себе си и през клиентите си, че когато иска бебе, освен да прави нужното, за да го постигне, е добре човек да спре, да се ослуша, да се огледа, ама не навън, а навътре в себе си. Полезно е да си даде сметка кой е и къде е? От какво се страхува? За какво се бори? Чувства ли се удовлетворен? Добре ли е придружен? И най- вече – защо му е това бебе? Дали ще трябва да му осмисля живота или ще дойде чрез него, за да живее собствения си живот?

Понякога от бебетата се очакват невъзможни неща – да ни направят щастливи, да излекуват наранените ни сърца, да преборят липсата на здрава самооценка и самочувствие, да ни спасят от работата, която не харесваме, да накарат мъжа до нас да ни обича, да ни направят значими в собствените ни очи…

Да продължавам ли или се намерихте? Да, сигурно има и бебета, които се инатят и не идват, играят си на жмичка с нас, колкото да се уверят, че много и силно ги искаме. Повечето обаче са такива, които чакат –ние, родителите, които са си избрали, да стигнем до кондицията, в която сме им нужни, за да можем да бъдем, както казва Халил Джубран „лъка, от който децата ви, като живи стрели, се изстрелват”…

Но нека да се върнем на ПРИЕМАНЕТО, че пътят към бебето е път към себе си  – то е лечебно, защото ни връща силата.

„Приемете – тогава действайте. Каквото настоящият момент предлага, го приемете, все едно че вие сте го избрали. Винаги работете с него, а не срещу него.“

Цитирам тези думи на Екхарт Толе, подкрепени от личната ми увереност, че едва след като приемем ситуацията, колкото и гадна и тежка да е, можем да имаме адекватна стратегия за справяне. Приемането ни прави на разположение за нас самите. Тогава се отваря вратичката за някаква малка крачица, а с нея идва и оптимизмът за бъдещето, волята за живот.

Апетитът идва с яденето, жаждата за живот с живеенето, а радостта със смеха. Започнете да осъществявате живота, който искате да имате, без да отлагате нищо за после. Най-подходящият момент да реализирате плановете си е СЕГА. Не когато бебето дойде, отслабнете, забогатеете, завършите ремонта и т.н.,  а сега!

Колкото по-абсурдно ни се струва всичко това, толкова по-наложително е да сменим досегашната стратегия и да отворим нова страница.  Понякога тя предполага да ревнем с пълен глас, да се запишем на бокс и да проведем разговора, който отдавна отлагаме. Друг път – да си позволим да се погрижим за себе си – за душата, тялото, партньорството и живота си, за да ги имаме и когато бебето дойде.

Силни са и онези моменти, в които си спомняме, че да спреш, също е  действие. Паузата помага да сканираме това, което е дълбоко в нас, да осъзнаем къде сме в момента и да се усетим как е за нас да сме на това място. После като въз(приемем) обстановката/ситуацията и получим вътрешна яснота, ще усетим и накъде да вървим.

Попътен вятър ви пожелавам от сърце, а ако имате нужда от подкрепа по пътя към бебето, вижте
МЕЧТА ЗА БЕБЕ – ПРАКТИЧЕСКИ ВИДЕО КУРС,  създаден да бъде вашия водач. https://mechtazabebe.com/мечта-за-бебе-практически-курс/

Желая ви сбъдвания!

• Благодаря на списанието за репродуктивно и семейно здраве „Искам бебе“ за поканата да напиша тази статия. Публикувана е в бр.16 на списанието.

Искам да ви питам нещо. Случвало ли ви се е до сега, когато посетите гениколог и му заявите желанието си да имате дете, той да ви попита как се чувствате емоционално, какви са хранителният ви режим и начинът ви на живот? Много силно се надявам някой да отговори с „да“ на този въпрос. Това ще ми даде надежда, че най-после някъде са погледнали на пациента си не само като носител на репродуктивна система, а като на човешко същество, което е цялостно – т.е. има тяло, съзнание и емоции, които си взаимодействат.

Уточнявам: харесвам лекарите! Обикновено те са интелигентни хора с малко странно чувство за хумор и някои от тях имат наистина огромно сърца. Благодарна съм им за много неща. Става дума за друго. Знаете ли колко е плодородна земята в Тракийското поле? По-вероятно е едно семенце, боднато там, да се превърне в растение и да даде плод по лесно, отколкото, ако го засадим на някоя скала на Витоша, нали? Същото е и с нас и телата ни.

Истината е, че позитивни промени в храненето и начина ни на живот са сериозна подкрепа към тялото ни, когато искаме да заченем, независимо от метода, който ще ползваме. И не ме питайте защо повечето роми се хранят далеч от здравословното и имат по много деца. Това е друг разговор, в който можем да намесим и кармата и това, че всеки е дошъл за различни уроци и с различна мисия в този си живот… А и говорим как да създадем перфектните условия за зачеване, износване и раждане на здраво дете, нали?

Вече писах за част от т.нар. Топ храни за зачеване. Там можете да прочетете още доводи защо какво ядем е важно. Сега идва ред на продължението на темата.

Яйца (Витамин D, B12 и протеини)
Започваме с храната, която се приготвя най-лесно и бързо, а ни носи екстри като Витамин D, B12 и протеини. Чела съм статии, в които експерти в областта на фертилитета препоръчват да се ядат поне 2 яйца на ден, разбира се от щастливи кокошки. Ако си имат имена и петел (т.е. ги гледа баба ви или някой познат фермер), още по-добре. Те ни носят и минерали, които подобряват функцията на репродуктивната система.

Ядки и семена (Омега 3, цинк, витамин Е, протеини)
Нужно е да се приемат сурови, защото есенциалните мастни киселини и цинкът са чувствителни към топлинната обработка.

Най-добрите семена и ядки за омега-3 са:
Орехи – 1/4 чаша = 2,270mg
Лененото семе – 2 с.л. = 3,510mg
Семена от коноп – 3Tbs = 3,000mg
Семена от чиа – 1с.л. = 2,300mg

Най-добрите семена и ядки за витамин Е са:
Слънчогледови семки – 1 / 4cup = 18.10mg
Бадемите – 1 / 4cup = 8.97mg

Най-добрите семена и ядки за желязо са:
Тиквени семки – 1 / 4cup = 5.16mg
Сусам – 1 / 4cup = 5.24mg

Тъмнолистни зеленчуци (желязо, фолиева киселина, B6, витамин Е)
Тъмнолистни зеленчуци са пълни с минерали, антиоксиданти и витамини и са от съществено значение за повишаване на плодовитостта. Желязото и фолиевата киселина помагат на кръвните клетки да носят повече кислород, а той е нужен за доброто функциониране на посестримите им из тялото. Примери на тъмни зеленолистни зеленчуци са спанак, къдраво зеле, алабаш, зеле. Сигурно има и още.

Плодове (Витамин С, флавоноиди, антиоксиданти)
Плодовете са храните с най-високите нива на антиоксиданти на порция. Горещо се препоръчват сини сливи, нар, стафиди, боровинки и ягоди. Не забравяйте, че антиоксидантите са чувствителни към топлина, така че да се получи в тяхна полза ядете плодове пресни, зрели и сурови.
Едно напомняне – портокалите имат много витамин С, но не е добре да се ядат по време на овулация, защото се отразяват на киселинността на средата и могат да попречат на движението на сперматозоидите.

Цветни зеленчуци (В6, витамин С, бета каротин)
Червените и оранжеви зеленчуци са богати на бета каротин, за който се счита, че е от изключително значение за репродуктивното здраве при жените. Той балансира хормоните и регулира менструацията. Най-лесният начин да получите коктейл от хранителни вещества е да хапвате по-голямо разнообразие от зеленчуци, т.е. колкото по-шарена е салатата, толкова по-добре. За морковите и чушките може да се каже, че помагат за синхронизацията на хормоните от хипофизата и щитовидната жлеза.

Пълнозърнести храни (богати на желязо и витамин В)
Особено препоръчителни са безглутеновите зърна – амарант, киноа, елда, просо, кафяв ориз и т.н. Не бива да подминаваме и лещата и боба, които са изключително богати на витамин В. Доказано е, че ниските му нива в организма могат да са причина за стерилитет, както за спонтанни аборти и раждане на бебета с ниско тегло. Лещата е сред най-големите източници на желязо и фолиева киселина. Чаша варена леща осигурява 90% от дневните ни нужди от фолиева киселина. Преди да сложите голямата тенджера на печката, да ви напомня, че от голяма част от зърнените култури освен супи, могат да се правят хумуси, гарнитури, салати и да са част от много вкусотии.

Попадала съм на крайни мнения, свързани с това нужно ли е да консумираме месо и риба и създадени ли сме за това ние хората. Аз самата смятам, че е важно да се стремим месото, което консумираме да е с ясен произход. Ако ще е набухано с хормони и фуражи с всякакви добавки, няма как да ни се отрази добре.

На месна тема е нужно да отбележим, че черният дроб е изключително ценен като източник на Витамин D, цинк, селен, желязо, фолиева киселина, В12, CoQ10.

Говеждото месо (от пасищни животни) е богато на Омега 3, желязо, B 12 и протеини, но трябва да сме сигурни, че не идва от резерва на някоя далечна държава и не е стояло замразено от годината ни на раждане.

Рибата и морските дарове ни носят Витамин D, омега 3, цинк, селен, B12, CoQ10, но трябва да търсим такава, която не е била отглеждана в рибарници. Скоро научих, че наред с пъстърви и скумрии, и сьомгата се била отглеждала. Трябвало да ядем дива такава. Отбелязано е на етикета.

Толкова за полезните храни за сега. Темата обаче е огромна и има още много какво да се добави. Обещавам скоро да споделя наблюдения и за това какво не бива да се яде. За сега оставам с надеждата, че ние всички имаме вътрешен критерий за това, което ни вреди.

Ако имате нужда от подкрепа по пътя към бебето, практическият видео курс МЕЧТА ЗА БЕБЕ, е създаден за вас! Той е базиран на богатия ми психотерапевтичен опит с жени, борещи репродуктивни казуси.  Веднъж закупен, достъпът до курса остава и можете да правите упражненията и медитациите многократно. 

Желая ви сбъдвания!!! 
Поздрави, Елена  

Ендометриоза е за съжаление често срещана диагноза сред дамите, които идват при мен за психологическо консултиране. Това е тема, по която повечето от тях знаят малко. За съжаление подходът, който имат лекарите към нея, обикновено е крайно инвазивен.

ЕНДОМЕТРИОЗА, ТЯЛО, ЖЕНСТВЕНОСТ – е уебинарът, който ви подарявам. В него:

• Очертаваме холистичен поглед към ендометриозата
• Изследваме реакцията си към нея и посланията, които ни носят симптомите
• Търсим скритите мотиви/убеждения, които не ни позволяват да се излекуваме
• Заземяваме процеса с упражнения от енергийната психология, които ще помагат занапред да облекчавате състоянията
• Свързваме се със себе си и телата си с медитативни практики и визуализации

В подкрепа към разпространяването на адекватно знание за тази болест, споделям и статия, наречена „Наръчник за прилагане на холистичния подход при лечение на ендометриоза“, публикувана в http://www.endometriosis.bg:

Ако имате ендометриоза или познавате някой който има, е добре да знаете това: хроничната болка, която съпътства тази диагноза, е трудно да бъде пренебрегната и броят на жените, страдащи от заболяването е голям. Смята се, че една на десет жени има това заболяване, възможно е дори и да са повече, тъй като много момичета в тийнейджърска възраст не са диагностицирани.

Ендометриозата е хормонално зависимо, възпалително заболяване, при което тъкан от вътрешността на матката расте извън нея (напр. в коремната кухина). Тя кърви при всеки менструален цикъл и може да доведе до образуването на съединителна тъкан, която захваща едни за други вътрешните органи като черва, пикочен мехур и т.н. Няма как да се преувеличи степента на болезненост или сложността на състоянието и е много трудно да се открие причината за него, както и да се открие правилното лечение.

Решението за лечение е индивидуално, съществуват няколко възможности, някои от тях диаметрално противоположни. В свои проучвания, Др. Авива Ром от Ню Йорк предлага като най-ефективно решение холистичен подход, насочен към намаляване на възпалението и оксидативния стрес, поддържане на оптимални хормонални нива, както и подпомагане на естествените процеси на детоксикация на организма. Тя споделя своите най-добри практики, диети, хранителни добавки и препоръки за физиотерапия.

Въпроси и отговори с д-р Авива Ром 

Какво представлява ендометриозата и какво я предизвиква? 

Ендометриозата е възпалително и хормонално зависимо заболяване, при което нормална тъкан от вътрешността на матката, наречена ендометриум, се намира на други места в тялото, където не би трябвало да бъде. Най-често се среща в коремната кухина, където може да попадне върху тънък слой тъкан, наречена перитонеум, която покрива червата, пикочния мехур, яйчниците и фалопиевите тръби. Неправилно позиционираната извън матката ендометриална тъкан, активирана от месечните хормонални промени по време на цикъл, започва да кърви. Тази кръв дразни изключително много нервите в коремната кухина, като предизвиква болката, свързваща се с това заболяване.

С времето, дразненето и свързаното с него възпаление водят до формирането на съединителна тъкан и тя води до формирането на сраствания, органите се слепват един за друг и стават неподвижни. Това може да доведе до болка в пикочния мехур и червата, запек, болка при овулация, силни менструални крампи и болки, проблеми при забременяването и болка при полов контакт.

Макар че съществуват много теории, от медицинска гледна точка, точните причини за ендометриозата не са известни. Знаем само, че е възпалителен процес с необичаен имунен отговор и се активира от цикличните хормонални промени, излагането на нарушителите на функциите на ендокринната система от околната среда (срещат се в пластмаси, парфюми, продукти за лична хигиена и за домашна употреба и са вредни не само за хормоналния баланс, но също и за имунната система и поддържат възпалителните процеси), диетата, и други фактори като стрес, липса на сън, които също въздействат на възпалението и имунитета.

Колко жени са засегнати от това състояние?  Има ли определена възрастова група, която се засяга по-често и съществуват ли ранни  симптоми?

Учудващо, поне една на десет жени и момичета в САЩ имат ендометриоза, със силни болки и крампи, причинени от това състояние, засягащо 6.5 милиона жени само в САЩ и Канада. Освен това, бройката на подрастващите момичета, които все още не са диагностицирани, е много по-голяма от първоначално предполаганата. Най-често срещаният ранен симптом, подсказващ за наличието на това заболяване, е изключително болезнената менструация, но въпреки това често заболяването не се открива докато болката в таза и другите симптоми не станат много проблематични.

Какви са симптомите?

Най-често срещаните симптоми са:

•         Болезнена менструация;
•         Хронична или периодична тазова болкa;
•         Болка при полов контакт;
•     Проблеми с червата, най-вече запек, диария, болка в червата, или симптоми, наподобяващи синдром на раздразненото дебело черво;
•         Безплодие – ако това е вашата тема, практическият видео курс МЕЧТА ЗА БЕБЕ, може да ви подкрепи!
•         Овариални тумори (при около 20 % от жените);
•         Болка при уриниране или други проблеми с пикочните пътища.

Какви са възможните лечения на ендометриозата и има ли аргументи „за“ и „против“ тях? 

За съжаление не съществува единен подход в лечението на ендометриозата или такъв, който да действа при всички пациентки. Освен това, повечето видове лечения потискат или временно елиминират проблема, но не го лекуват напълно и носят някои рискове.

Лекарствата за хронична болка като ибупрофен и други нестероидни противовъзпалителни се препоръчват много често за това заболяване и могат да доведат до временно облекчение, но крият други рискове като дълготрайно увреждане на лигавицата на червата и сърдечен удар. Също така е добре да се избягва и честата употреба на аспирин, дори и дозите от около 81 мг на ден за няколко седмици се асоциират с повишен риск от стомашно кървене. Хормоналните терапии, като оралните контрацептиви, прогестините и (GnRH) антагонистите на гонадотропин-освобождаващия фактор може да облекчат симптомите на лека до средна болка, но също имат както краткосрочни, така и дългосрочни странични ефекти.

Докато лапароскопското премахване на ендометриална тъкан може да намали симптомите до две години, в повечето случаи, симптомите се завръщат, а самата процедура повишава риска от формиране на съединителна тъкан.

Понякога се препоръчва хистеректомия (хирургично отстраняване на матката), но това не е опция за жени, които искат да забременеят и не бива да отричаме, че хистеректомията е една от най-често изпълняваните ненужни операции в САЩ, включително и за лечение на ендометриоза. Макар, че понякога помага, когато са изчерпани другите методи, или симптомите са непоносими, все пак това е голяма коремна операция, така че е най-добре да се потърси второ мнение преди да се прибегне до нея.

Кой подход намирате за най-ефективен при пациентите? 

Смятам, че холистичният подход, медицински подход, основан на тялото, фунциониращо като единна система, е най-ефективен за премахване на болката и нездравата тъкан. За разлика от лечението с лекарства или операцията, това е дългосрочен подход, който включва намаляване на възпалението и оксидативното увреждане, предизвикано от хроничното възпаление, поддържане на оптимални хормонални нива, подобряване на естествените процеси на детоксикация на организма – чрез диета, хранителни добавки и физиотерапия.

Каква диета бихте препоръчали?

От съществено значение е противовъзпалителната диета, при която приемът на токсини се свежда до минимум.

Противовъзпалителна диета включва:

•         8-10 чаши комбинирани свежи зеленчуци-предимно зеленолистни като кейл, зеле, броколи, брюкселско зеле;
•         шепа сурови ядки като бадеми, орехи, пекан (американски орех);
•         1/2 до 1 чаша сготвени растителни протеини и зеленчуци на ден;
•         1/2 до 1 чаша пълнозърнести храни;
•         150 грама риба или пилешко месо;

Добавете фибри:

Приемането на достатъчно фибри и ежедневната дефекация са от съществено значение за овладяване на възпалението, намаляването на токсините и излишния естроген в организма. За тази цел, се препоръчват 1-2 лъжици смляно ленено семе, разбъркани в смути или добавени към храната.

Премахнете от диетата си храните, които предизвикват възпаление:

•         Млечни продукти;
•         Глутен;
•         Царевица;
•         Захар;
•         Червеното месо също предизвиква възпаления, така че ако страдате от ендометриоза, растително базираната диета без червено месо и с малки количество пиле или риба е за предпочитане.

Внимание с  кофеина:

Кофеинът може да провокира симптомите на ендометриоза при някоии жени, така че ако консумирате кафе всеки ден, опитайте без него за няколко месеца. Зеленият чай е добра алтернатива, богата на антиоксиданти.

Старайте се да се храните с био храни:

Опитайте се да го направите поне за три месеца, защото най-често срещаните токсини от околната среда в храната и опаковките може да окажат много голямо влияние върху ендометриозата. Месото също трябва да бъде от био производство, за да се избегнат химикалите и хормоните, които се използват при отглеждането на животните и също са вредни.

Избягвайте токсините:

•         храни, които се съхраняват в пластмасови опаковки;
•         храни, опаковани или затоплени в микровълнова фурна в пластмасова опакова;
•         храни, замърсени с пестициди и хербициди например много плодове и зеленчуци, внесени от страни, където регулациите за употребата им са по-свободни;
•         пластмасови бутилки за вода (дори и да не съдържат BPA, защото много от заместителите му са също толкова проблематични).

Обърнете внимание на теглото си и консумацията на захар:

Изброените по-горе съвети ще запазят постоянно нивото на кръвната ви захар, а това от своя страна е важно за противодействие на възпалението и преодоляване на глада за сладко и тестени храни.

Наднорменото тегло повишава вероятността за развиване на естрогенна доминантност, а загубата на тегло подпомага овладяването на възпалението. Противовъзпалителната диета е чудесен начин да отслабнете без да се налага да тренирате много.

Какво можете да ни кажете за билките и добавките?

Протвивовъзпалителните средства, с които лекувам моите пациентки, са следните:

•         Куркумин (екстракт от куркума, който представлява и антиоксидант) -1200-2400 мг на ден;
•         Бромелаин (ензим от ананас) -200-800 мг/ден;
•         Кверцетин – екстаркт от ябълки, лук, омега 3 от рибено масло) – 250 мг три пъти дневно;
•       Омега 3 мастно киселини от рибено масло (комбинация между ейкозапентаенова и докозахексаенова киселина).

Препоръчвам и комбинация от антиоксидантите, които предпазват тъканите от увреждане:

•         NAC или Н-ацетил цистеин – 600мг три пъти дневно;
•         екстракт от Европейски бор (Пикногенол) – 30 мг два пъти дневно;
•         Зелен чай – до 300 мг три пъти дневно.

NAC е мощен антиоксидант, който е с доказано положително въздействие при ендометриоза в следствие на проведени проучвания.  През 2013 е проведено проучване с 92 жени в Италия, от тях 47 взимат NAC, а 42 плацебо. От тези, които са приемали 600 мг NAC три пъти дневно, три последователни дни всяка седмица за три месеца, 24 пациентки са се отказали от лапароскопия поради изчезване или намаляване на ендометриозата, намаляване на болката или защото са забременяли. 14 от жените, приемали NAC са намалили размера на кистите, а при 8 се наблюдава напълно изчезване, при 21 болката е намаляла, а една е забременяла. В плацебо групата само една жена е отменила операцията си. Общо 8 жени са забременяли в NAC групата и 6 в контролната група.

Друг растителен антиоксидант е Пикногенолът (добива се от кората на Европейски бор). С него също са проведени проучвания с обещаващи резултати. Жените, които приемат Пикногенол по 30 мг на ден за 48 седмици споделят за намаляване на болковия симптом с 33%, включително и на силната болка. И докато редуцирането на болката не е толкова значително, колкото при групата на хормонална терапия (антагонисти на гонадотропиновия освобождаващ хормон), то е много по-продължително и без рецидиви. 5 жени от групата, приемаща Пикногенол забременяват, което е важен резултат, като се има предвид факта, че ендометриозата предизваиква проблеми с фертилитета.

За детоксикация препоръчвам:

•         Индол-три-карбинол, екстракт от броколи, който спомага за детоксикацията и елиминирането на излишния естроген и може да се приема като хранителна добавка;
•         NAC и куркумин плюс Кверцетин, всички те спомогат за детоксикацията по естествен път.

Съществуват ли и други състояния, свързани с ендометриозата, за които е добре да знаем?

Жените с ендометриоза и значителни сраствания може да развият проблеми с червата, най-вече запек, трудности  при зачеването, хронични инфекции на пикочните пътища. Освен това, заради хроничната болка, съществува риск от прекалената употреба на медикаменти за болка, не само като Тиленол (токсичен за черния дроб) и Ибупрофен (пропускливи черва, стомашно чревно кървене, сърдечен удар), но и зависимост от лекарства за болка, които се изписват на зелени рецепти.

Имате ли някакви съвети за намаляване на болката?

Билките и хранителните добавки могат да помогнат за болката и са по-безопасни от лекарствата като ибупрофена, който дразни червата и по-продължителната му употреба носи рискове от сърдечен удар.

За болката препоръчвам:

•         корен от джинджифил, 500 мг, 2-4 пъти дневно. Доказано е, че той може да постигне ефекта на ибупрофена, като се избягват рисковете от употребата му.
•         Мелатонин – 10 мг на ден значително намаляват хроничната болка (включително и болката при полов контакт). Според едно проучване, жените които приемат мелатонин, намаляват до 80 процента необходимостта от болкоуспокояващи. При проучвания с животни, мелатонинът води до намаляване и свиване на ендометриозните лезии. Препоръчителната доза е 1-3 мг на ден и постепенно увеличаване. За предпочитане е да се взима вечер, тъй като предизвиква сънливост.
•         медицинската марихуана също може да се използва за облекчаване на болката в страните, където е разрешена употребата й.
•         акупунктурата помага при болка и може да се съчетае с масажи, извършени от кинезитерапевт, с опит при лечението на болка в таза, предизвикана от ендометриоза.

Оригинален текст: A Guide to Understanding—and Holistically Treating—Endometriosis

Превод: Ирина Николова 

Ако имате нужда от подкрепа по пътя към бебето, практическият видео курс МЕЧТА ЗА БЕБЕ, е създаден за вас! Той е базиран на богатия ми психотерапевтичен опит с жени, борещи репродуктивни казуси.  Веднъж закупен, достъпът до курса остава и можете да правите упражненията и медитациите многократно. 

Желая ви сбъдвания!!! 
Поздрави, Елена  

Искаш да имаш бебе, а това не се оказва толкова лесна задача, колкото си мислеше изначално? Искам да споделя с теб няколко неща и да ти задам няколко въпроса, водена от убеждението, че само когато познаваме врага, можем да го преборим. Понякога едно осъзнаване е в състояние да освети изход от ситуацията, който до сега е бил скрит в мрака на страха и негодуването ни.

Първо, както и да се чувстваш в момента, знай, че не си сама! Между 50 и 80 милиона хора в света жадуват да станат родители, но не има се получава с лекота… Какво те грее това ли? Ами, това е област, която се развива ежедневно и невъзможното преди 10 години е рутинно днес. С целта бебе са ангажирани специалисти – не само лекарите от центровете за репродуктивно здраве, но и хора с холистичен подход, психолози, консултанти и т.н. Понякога половината от преодоляването на препятствието е да намериш „твоя човек“, който да те подкрепи.

Второ – погледни на това, което ти се случва в момента, като на предизвикателство, а  не като на проблем. Твоето пътуване към бебето те води към нова и по-добра връзка с теб самата, с близките хора в живота ти, с тялото ти. Отгоре на всичко, доказано е, когато имаме пред себе си предизвикателство сме доста по-креативни в преодоляването му, отколкото, ако си причиним стреса да смятаме, че сме застигнати от страшна угроза и сме в ситуация без изход.

Трето –  ти си тръгнала по пътя към осъзнатото родителство и това ще ти помогне да си по отворена и чувствителна към нуждите на твоето дете. Това е подарък и за двама ви, особено за него.

Четвърто – по пътя на бебето, ясно виждаш от кого си придружена – връзката ти зрее и се развива, докато крачиш към него. Или пък тлее и се скапва и въпреки опитите ти да промениш нещата, това е безвъзвратно. Ако случаят ти е от вторите, моля те, не се хващай за идеята, че този мъж е единственият ти шанс и ако сега се разделиш с него, всъщност ще изпуснеш възможността да станеш майка. Познавам доста „доказателства“ за обратното.

Защо бебето се бави?

Причините са най-разнообразни и за да разбереш твоята лична, е нужно да изследваш не само тялото, но и мисловните си нагласи, подсъзнателните си страхове, натрупаните травми и блокажи. Всички ги имаме, независимо дали го осъзнаваме или отричаме. Колкото по-рано се заемем да развържем възлите и да отворим Кутията на Пандора, толкова повече се приближаваме към това да разчистим препятствията между себе си и бебето.

Замисли се – колко често си си представяла, че е страшно да си бременна? Не си? А когато беше тийнейджърка? Искаше ли да станеш майка първия път, когато прави секс или напротив – стремеше се да го избегнеш? Ползвала ли си предпазни средства? Браво на теб, постъпила си разумно – подходила си към бебето със зрялото решение, че ще го поканиш в живота си, когато си готова за него.

Какъв сигнал обаче даваме на тялото си, когато години наред се предпазваме от бременност и си повтаряме „Дано да ми дойде менструацията, дано да ми дойде…“? Че бременността е заплаха, нали така? При някои от нас отзвукът от това убеждение се загнездва дълбоко и пуска корени като плевел, който пречи на съзнателното решение „искам да стана майка“ да бъде прието от тялото ни.

Страховете, свързани със зачеването, могат да са плод и на убеждения, които сме наследили от майки, баби, лели, на дочути отнякъде страховити истории и плашещи разкази… Колкото и силно да е желанието ни да имаме бебета, тези страхове са като котва, която ни държи на място и ни пречи да се доближим към него. За да ги преодолеем, е нужно да ги разпознаем, опознаем, приемем, отработим… Спирам до тук, защото всеки случай е индивидуален и да обобщавам би било непрофесионално и дори несериозно.

Имаш ли сигурна връзка със себе си? А с партньора? Чувстваш ли се балансирана и хармонична? Комфортно ли ти е заедно с него и когато си сама? Ако избягваме контакта с другите, ако градим стени, вместо мостове между тях и нас, това често е индикация, че избягваме и контакта със себе си. Ако нямаш сигурна връзка със себе си е почти невъзможно да изградиш такава с друг – дори това да е собственото ти дете. Понякога усещайки липсата тук, ние подсъзнателно си забраняваме да предаваме модела нататък. Добрата новина е, че върху изграждането на сигурната връзка може да се работи – нищо не е изгубено завинаги, ако установяваш липсата й.

Здрава ли си? Телата ни са като машинки за оцеляване – подлагаме ги на стрес, недоспиване, храним ги зле, обездвижваме ги и те въпреки това се приспособяват. Как го правят ли – като приоритетизират! За тялото ти репродукцията никога няма да е толкова важна, колкото биенето на сърцето, изрядността на пулса, работата на храносмилателната и отделителната система и т.н. Ако има бъг някъде в системите, гарантиращи му оцеляване, много вероятно е то да прояви разум и да не  се хвърли да се размножава с този хъс, с който на нас ни се иска. За да забременееш, е нужно да се погрижиш за здравето си.

Даваш ли си сметка, че всичко, което ядеш, пиеш и дишаш има отношение към твоето здраве? Да, повечето хора не броят ободряващите кафенца,  успокояващите цигарки, чашките за отпускане и ежедневните подслаждания, докато някой здравословен проблем не им го наложи. Прекален светец и Богу не е драг, нали така беше? Има разлика обаче между това да подкрепяш тялото си и да го тровиш, нали?

И последно – Не се съди и не се обвинявай! Нямаме вина, че не знаем всичко! Проблем е обаче, когато уж много сме чели, уж сме наясно, а не правим нищо, за да променим и подобрим ситуацията. Или пък започваме промяната от утре. Дела трябват, а не думи. Пожелавам ти успех в постигането на по-добра версия на себе си! Аз самата вървя по пътя към същото.

Понеже вярвам, че най-лесния начин човек може да сбъдне мечтата си, когато помогне на другите да го направят, ти предлагам статиите в моя сайт, както и видео курса МЕЧТА ЗА БЕБЕ. Независимо дали ще го направиш или не, аз оставам на твоя страна и ще продължа да пиша и говоря, за да се сбъднат мечтите за бебе на повече хора. Благодаря ти, че прочете!

Ако имате нужда от подкрепа по пътя към бебето, практическият видео курс МЕЧТА ЗА БЕБЕ, е създаден за вас! Той е базиран на богатия ми психотерапевтичен опит с жени, борещи репродуктивни казуси.  Веднъж закупен, достъпът до курса остава и можете да правите упражненията и медитациите многократно. 

Желая ви сбъдвания!!! 
Поздрави, Елена  

Знаете ли, че това, което ядете днес се отразява на качеството на вашите яйцеклетки след 90 дни? Знаете ли, че хормоните в тялото ви и техните нива са в пряка зависимост от начина, по който се храните? А, че има специални хранителни вещества, от които вашето бебе (фетус) се нуждае, за да се развива правилно още преди дори да можете да установите, че сте бременни?

Да се храним здравословно, докато се подготвяме да забременеем, е едно от най-добрите неща, които можем да направим. Така от една страна работим в името на собственото си здраве, а от друга – подкрепяме функционирането на репродуктивната си система. Учените вече отдавна са доказали, че дори малки промени в начина ни на хранене, значително повишават шансовете ни ежемесечно да отделяме здрави яйцеклетки, намаляват процентите на спонтанните аборти и подкрепят износването на здрави бебчета.

Има много храни, с които можем да повишим нашата плодовитост. Като за начало съм подбрала някои от тях, които са лесно достъпни. Има научни доказателства, че липсата на част от компонентите на тези храни (цинк, желязо, омега 3) често са причината за стерилитет.

В Йейлския медицински университет изследвали 67 жени, които имали трудности със забременяването. Оказало се, че едва около 7% от тях имали достатъчно витамин D. Това май прави 5 жени от 67! Витамин D  има пряко отношение към овулацията и хормоналния баланс. По естествен начин си го набавяме от яйцата, по-мазната риба и като прекарваме на слънце поне 15-20 минути на ден. След като вече имаме достатъчна причина да се препичаме на слънце или още по-добре да се разхождаме в парка ежедневно, добавяме още част от храните, с които можем да се подкрепим, докато вървим по пътя към нашите бебета.

Броколи (средство за „почистване” на хормоните)

Този чудесен зеленчук ни помага да се отървем от излишния естроген. Прекомерните му нива са отговорни за някои злокачествени образувания, както и за наддаването на тегло, умората, раздразнителността. Е, да, винаги може да сме си леко избухливички и склонни към пълнеене по природа, но е факт, че сме бомбардирани от химически естрогени на всяка крачка.

Да се върнем на темата броколи. Това нехарактерно за традиционната ни кухня чудо, може да се хапва сурово в салата или на пара. Аз лично го харесвам на фурна (с малко вода, зехтин, черен пипер и една идея сол), а снощи го добавих към пастата. Не се препоръчва да го готвите твърде много, както и да си го купувате замразено. Целим най-доброто му усвояване, а не да го ядем след като вече сме го унищожили.

Тиквено семе (има си цинк, желязо и омега 3)

Цинкът е изключително важен за зачеването, а най-ясната индикация, че ни липсва (той и магнезият) е, ако имаме почти неконтролируем глад за сладко. Цинкът е нужен за много процеси в организма, а сред тези, свързани с репродуктивната система, са качеството на семенната течност и нивото на тестостерона (да зарадваме половинките си още днес с пакетче сурово тиквено семе:). Цинкът е от изключително значение за имунната система и за това да предадем на поколението си здраво ДНК. Най-добрият източник на тази, ценен за тялото ни минерал, са стридите, но ако татко ви не се казва Рокфелер, можете да се придържате към суровото тиквено семе и към сусама.

Орехи (омега 3 отличници)

Омега 3 наситените мастни киселини са много важни за тялото, за да синтезира то хормони в нужните нива, както и за мозъчното развитие на плода по време на бременност. Традиционният източник на Омега 3 е рибата. Чията/чиата също е много богата на тях, но те се съдържат в големи количества и в суровите орехови ядки. Знаете ли, че ¼ чаша такива ядки съдържа 2,270 мг Омега 3 наситените мастни киселини? Можете да ги хапвате като междинна закуска или като ги добавите към плод или салата. За предпочитане е да сте ги накиснали във вода предишната нощ. Ако леко горчивата люспа ви притеснява, можете лесно да я премахнете, като ги извадите от водата.

Червено цвекло (истинската храна на Понай Моряка)

Чаша цвекло на пара съдържа 4 мг желязо, протеини, както и витамин С. Той помага за усвояването на желязото. Можете да добавите сурово рендосано (блендирано) цвекло към салата от спанак. Аз лично пия фреш от червено цвекло. Като му се сложи сок от морков и ябълка вкусът е превъзходен.

Излиза, че е чудесно предложение за вечеря да си хапнем риба (ако може да си осигурите такава, която не е отглеждана в рибарник, е прекрасно) и салата от спанак, червено цвекло и орехови ядки. Разбира се, че ще е нужен студено пресован зехтин, а и предполагам, че никой няма да ви се разсърди, ако ръснете и малко сусам или тиквено семе. Може да има и броколи за гарнитура, но да приемем, че това е разкош, а усмивката е задължителна!

Очаквайте продължение за полезните храни…

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница.
Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация. 
Желая ви сбъдвания!!!
Поздрави, Елена  

„Имам чувството, че разочаровам всички… Родителите ми са единствените сред близките си без внуци, нашата възраст напредва“.

„Вече не мога да спя добре… Все се чудя какво не ми е наред? Защо не успявам, къде греша?“

„Вече сякаш нищо не ме радва. Все едно живея на автопилот…“ 

Думи, изречени през сълзи. Най-жалкото е, че мога да цитирам още много подобни изречения. Изречени са от жени, понесли кръста на това, че все още не са се реализирали като майки и заживели с усещането, че всичко останало няма значение. Ако някога си казвала нещо подобно, държа да знаеш, че:  НЕ СИ ВИНОВНА за тази ситуация. НЕ СИ ВИНОВНА, че не можеш да се успокоиш, както всички ти препоръчват. НЕ СИ ВИНОВНА, че приемаш менструацията си като ежемесечен знак за изгубена битка. НЕ СИ ВИНОВНА, че се разстройваш при новината за поредната нечия бременност. НЕ СИ ВИНОВНА, че си раздразнителна, мрачна и гневна. НЕ СИ ВИНОВНА!

ВИНОВНА СИ ПРЕД СЕБЕ СИ, ако:

• преценяваш собствената си ЦЕННОСТ като човек по това дали си майка;
• съмняваш се в това, че ЗАСЛУЖАВАШ любов, обич и внимание;
• ПРЕДАВАШ себе си, уменията и компетенциите си в името на това „да се случи чудото“:
• ЛИШАВАШ себе си и човека до теб от любов;
• СПИРАШ плановете и житейските си цели в очакване бебето да дойде;
• ГУБИШ благодарността и радостта си, защото нещата не се подреждат според изначалния планЧрез всичко това подкопаваш силите си и намаляваш ресурсите си за справяне със ситуацията. Ти си ценна такава, каквато си без никакви допълнителни екстри. Ти си точно това, което трябва да бъдеш в момента и всичко останало е илюзия. Родена си с мисия, точно както и всички останали. Ако това да си майка, е част от нея, ще го осъществиш, когато намериш своя път към бебето.
  ЗАЩО БЕБЕТО СЕ БАВИ?
  
  Този въпрос се е превърнал в основен за повечето жени с репродуктивни предизвикателства, които съм срещала. Ще дам няколко възможности. Твоята може би е сред тях, а може би не. Вярвам, че отговорът е в теб и когато го почувстваш и осъзнаеш, пътуването ти към бебето ще тръгне в правилната посока.„Страхът прогонва детето“ – твърди една китайска мъдрост, на която попаднах покрай заниманията си с Енергийна психология. Може да се отнесе към страховете, които носим в себе си по отношение на това дали и как ще се справим със зачеването, износването, раждането и отглеждането на дете. Това, че тези страхове на рационално ниво могат да ни изглеждат налудничави, не е гаранция, че липсват у нас. Според „Твоето тяло казва: обичай се!“ на Лиз Бурбо понякога страхът на човека (съзнаван или не), може да е по-силен от желанието му да бъде родител. „Следователно безплодието е несъзнателно средство, използвано, за да нямат деца. Такъв човек не бива да изоставя желанието си да има дете“, твърди авторката.Несъвместимостта в характерите и личностни противоречия с партньора – могат да създадат енергийни модели, влияещи на забременяването. Неприемането на партньора, усещането, че той е неподходящ, могат да покачат вътрешната тревожност. Скандалите, взаимните обвинения, травматичните връзки никак не подкрепят създаването на потомство. Често става така, че някой се насочва към мен, защото бебето все не идва, а още на първата сесия става ясно, че големият казус в живота му е свързан с нехармоничните връзки, които създава, с разклащащата липсата на увереност или нещо трето… Бебешкият въпрос всъщност е само върхът на айсберга и когато е честен пред себе си, самият човек ясно вижда и усеща това.

  Заради физическо увреждане – споделям мнението на Дона Идън, че в основата му е било енергийно увреждане. Коригирането на дисбаланса се отразява по благоприятен начин и на следствието от него.

  Хормонален дисбаланс – той е аларма, че нещо вътрешно не е наред. За съжаление медицината лекува симптома, а не първопричината. Много често тя е свързана с отговора на нашето тяло на стреса. Парадоксът е, че така сме свикнали да живеем с него, че даже не го забелязваме. Когато в ежедневието ти е нормално да си педал, да ядеш на крак, да спиш недостатъчно, това вече се превръща в норма за теб. „Какъв стрес? Та то това ми е животът.“ Да, обаче всичко си има цена, въпреки че повечето от нещата в живота ни не носят етикет.

  Замърсяването, токсините и химикалите – те съпътстват съвремието, но не са били факт, когато сме се „пръквали“ като биологичен вид. При повечето от нас те претоварват телата ни да се борят с тях. Така се изчерпва енергията, жизнеността и ентусиазма ни. Страда далачният меридиан (дори далакът ни да не дава признаци за това). Той е „майката“ на всички енергии – опитва се да ни защити винаги и навсякъде. Сред многото проблеми, които пораждат изчерпването на далачния меридиан е и зачеването и износването на бебето. Енергийната психология предлага възможности за балансиране на енергиите в тялото, но те са свързани с индивидуална работа и няма как да ги опиша тук.

  Много жени искат дете, за да могат да се почувстват повече жени, защото им е трудно да приемат своята женственост. Такава жена може да е бездетна, за да се научи да бъде щастлива и да се приема пълноценно без да има дете, твърди Лиз Бурбо.

  Когато човек се чувства непродуктивен и безполезен дете се зачева трудно – раждането на бебе и създаването на идея, продукт, на нещо съкровено, което произлиза от теб, имат обща основа. Ако се усещаш неспособна да направиш нещо значимо в живота си, те съветвам да попиташ хората около теб, дали те виждат като такава. Често се съдим твърде сурово и „мерим“ себе си с различен аршин от този, който ползваме за останалите.

Обърни внимание и анализирай каква беше реакцията на тялото ти към всичко, което прочете. Ако някоя от точките много те е подразнила или ти се е сторила твърде далеч от теб, е добра идея да й обърнеш специално внимание. Твърде вероятно е тя да ти носи посланието, от което имаш нужда в момента.

Вярвам, че когато си решен да извървиш своя път към бебето, всяка крачка ти се отплаща!

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница. 
Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация. 
Желая ви сбъдвания!!! 
Поздрави, Елена  

Когато сперматозоидът се докосне до яйцеклетката, проблясва светлина. Някои яйцеклетки блестят по-ярко от други, което е директна индикация за способността им да развият по-здрав ембрион. Феноменът е наблюдаван от няколко години при животни, но сега и вие можете да видите във видеата човешкото зачатие.

През 2011 година учените от Northwestern University откриват блясък от експлодиращ цинк при зачеване на мишки. Няколко години по-късно те успяват да заснемат това и наблюдават милиарди цинкови атоми, разпръсквани точно в момента на проникване на сперматозоида в яйцеклетката на мишка, съобщава http://fresh-science.com/.

С помощта на флуоресцентен сензор, който следи движението на цинк в живи клетки, учените изследват способностите на яйцеклетката да трупа цинк, и откриват 8 000 цинкови находища, всяко съдържащо около милион цинкови атоми, готови да се взривят. Зарята на зачеването продължава до 2 часа след оплождането.

За да осъществят експеримента, учените използват ензим от сперматозоид за оплождане на яйцеклетката, тъй като използването на истински сперматозоид е забранено от закона. След това наблюдават как това повишава нивата на калций в яйцеклетката, което води до освобождаване на цинк. Докато цинка се изстрелва, той се свързва в малки молекули, които излъчват флуоресцентна светлина, видима с микроскоп.

Какво е специалното на цинка? Учените откриват, че яйцеклетката натрупва и използва цинк за контрол на развитието на здрав ембрион. Този минерал играе ключова роля за „решението“ на яйцеклетката да прерасне в ембрион – колкото повече цинк освобождава, толкова по-ярък е блясъка, и толкова по-здрав ембрион е създаден.

Откритието е от огромно значение за двойки, подлагащи се на ин витро процедури, тъй като около 50% от оплодените яйцеклетки не се развиват правилно поради някакъв вид генетични проблеми. Това дава на учените шанс неинвазивно да определят здравословното състояние на яйцеклетката. Така се покачва шансът да бъдат трансферирани в матката само здрави ембриони с голям потенциал за имплантация.

Ако искате да видите как се случва всичко това, си пуснете видеата:

https://youtu.be/qk_PxgBFWxU

https://youtu.be/FEq2ZAJ3Ezc

А ето и телевизионен коментар за откритието и неговото значение веднага след като то е регистрирано: open

„Откакто съм на стимулация избягвам въглехидратите и хапвам повече плодове и зеленчуци. Пия само по едно кафе.“ Това ми сподели наскоро приятелка на моя приятелка. Знаейки с какво се занимавам, познатите ми често подхващат „бебешката“ тема. Кимам с разбиране. Наясно съм, че „откакто съм на стимулация“ е твърде кратък период, за да се повлияе съществено качеството на яйцеклетките, но знам също, че идеята, че прави диетата, дава сили на жената. (Стимулация е периодът от ин витро процедурата, в който на жената се инжектират хормонални препарати. Целта е тя да произведе повече зрели яйцеклетки, които да се оплодят и превърнат в ембриони.)

Това, което премълчах тогава, искам да кажа сега. До голяма степен успехът на ин витро процедурата зависи от качествените яйцеклетки и съответно ембриони. Важно е да се знае обаче, че фоликулите, в които се развиват яйцеклетките се образуват около 90 дни преди отделянето на яйцеклетката. Затова, с оглед да се осигури добро качество на яйцеклетките, е нужно да се спазва богат на протеини режим и определен начин на живот 2-3 месеца преди да се пристъпи към каквато и да е процедура, целяща забременяване. Това е добър коз и за жените, които планират да станат майки по традиционния начин, който не предполага лекарски екипи, манипулации, инжекции и суетене.

В съзвучие с намерението ми да пиша по телата, тези дни ми попадна статия на Д-р Даниела Савова по темата в mamatatkoiaz.bg. Публикувам основната информация от нея с някои мои добавки в италик.

1. Тютюнопушене 

Никотинът е клетъчна отрова. Ако пушите е препоръчително поне 3 месеца преди ин витро процедура, да спрете цигарите.

Никотинът упражнява вредно действие върху всички вътрешни органи особено върху сърцето, нервите, стомаха, червата, белите дробове. Най-сериозни поражения нанася на белите дробове и кръвоносните съдове. По отношение на половата система прекомерната употреба на цигари води до полова слабост, нарушения в менструалния цикъл, спонтанни аборти, преждевременно раждане, раждане на деца с по-ниско тегло, рак на маточната шийка.

Препоръчително е да намалите употребата на алкохол (особено на концентрати) и прекомерния прием на кафе.

Последни изследвания показват, че децата на майки-пушачки са в пъти по-голяма склонност да бъдат хиперактивни. За негативното влияние на алкохола, цигарите и кофеина при спермогенезата  се знае отдавна. В създаването на дете участва генетичен материал и от двамата родители и перфектният вариант би бил те да съобразят начина си на живот с това. Отговорното родителство е мисия, която започва преди същинското зачеване. 

     2. Хранене

Осигурете необходимите хранителни вещества, от които се нуждаят вашите яйцеклетки!

Няколко месеца преди ин витро процедурата, започнете с диета, която ще повиши вашата фертилност. Приемането на богати на хранителни вещества продукти  е от съществено значение за производство на здрави яйцеклетки и спомага за по-добрата имплантация на ембриона.

Храненето трябва да бъде разнообразно и балансирано, включващо необходимите белтъчини, минерали и витамини. Намалете употребата на мазнини, бяла захар, ограничете до минимум приема на храни, съдържащи консерванти.

Пресните плодове и зеленчуци също са препоръчителни, както и храненето с покълващи бобови и комплекс от сложни въглехидрати (зърнени храни, ориз, печени картофи).

Яжте храни от всяка от петте групи храни: плодове, зеленчуци, протеини (като пилешко, риба и бобови култури), зърнени храни и млечни продукти.

Важно е също да приемате храна, богата на фолиева киселина, включваща зелени листни зеленчуци, авокадо, ядки, зрял фасул, зърнени каши, хляб и портокалов сок.

Мои статии по темата хранене, можете да прочетете тук:
Топ храни за зачеване

Храни за зачеване

10 неща, които всяка жена трябва да знае за хормоните си

Опитайте се да достигнете до едно нормално тегло, преди да забременеете. Наднорменото тегло предразполага към високо кръвно налягане и диабет. Намаляване на наднорменото тегло с 5 килограма повишава с 10% вероятността за забременяване.

      3. Мултивитамини и хранителни добавки

Пренаталните мултивитамини са добър източник на хранителните вещества, необходими за здравето на яйцеклетките и подготовката на маточната лигавица. Ползите от синтетичните мултивитамини са по-малко в сравнение със специално създадените формули пренатални мултивитамини.

Хранителни добавки

На българския пазар се предлагат утвърдени и препоръчвани от акушер-гинеколозите хранителни добавки, предназначени за повишаване на фертилността и подобряване на репродуктивното здраве. С естествената си формула, която обединява в себе си научно доказани билкови съставки, основни витамини и антиоксиданти, тези хранителни добавки подпомагат репродуктивните способности, поддържат фертилитета и оптимизират шансовете за зачеване.

Коензим Q10 (CoQ10) спомага за запазването целостта на яйцеклетките като ги предпазва от свободните радикали. Най-добри резултати се постигат при прием на CoQ10 от два до три месеца преди ин витро процедурата.

Аз лично винаги съм била скептична относно приема на добавки и витамини, смятайки огромната им реклама за фармацевтичен трик. Разговорите ми с нутриционисти и специалисти по клетъчно хранене обаче са ме спечелили за ползите от част от продуктите на пазара. При интерес по темата, използвайте контактната форма в сайта и ми пишете, за да споделя мнението си с вас.

Пчелно млечице/прополис

Пчелното млечице е храната, която спомага за развитието на обикновената пчела до пчела царица, способна да произвежда около 2000 яйца на ден. Трябва да приемате тази добавка най-малко два месеца преди стартирането на ин витро процедури.

Пчелното млечице е хормонален стимулант, използван от пчелите майки, за да осигурят достатъчно потомство. Най-добри резултати се постигат при ежедневен прием на добавката.

Фолиева киселина

Фолиевата киселина, известна още като фолат, е необходима за правилния растеж на клетките и развитието на ембриона. Приемана един месец преди зачеването и по време на първия триместър от бременността, намалява риска от дефекти на невралната тръба.

Спирулина

Тези водорасли са добър източник на минерали, антиоксиданти и протеини, които доставят на яйцеклетките ви необходимите хранителни вещества и алканизират тялото ви. Спирулина се приема всеки ден, по една чаена лъжица.

     4. Намаляване нивата на стрес

Намаляване нивата на стрес е важна предпоставка при провеждането на ин витро процедури. Прекомерният стрес може да повлияе негативно върху хормоналния баланс и да попречи на производството на яйцеклетки.

Важно е да отделите малко време и да помислите за това, което ви отпуска. Добрите начини за подобряване шансовете за успех включват прекарване на повече време с приятели или семейството сред природата, един  или няколко дни в спа център, практикуване на йога. Хубаво е да отделите време за четене на любимо четиво или дори само да наваксате пропуснатите часове сън. Релаксацията не само може да има пряк ефект върху фертилността ви, но и ще подобри общото ви благосъстояние.

Активен двигателен режим и упражнения

Активният двигателен режим води до подобряване на кръвоснабдяването на целия организъм, раздвижване на лимфата и изхвърляне на токсини от организма.

Когато сте подложени на ин витро процедура, това е период, през който е препоръчително да правите по-леки упражнения, да избягвате натоварващите тренировки, които могат да имат негативен ефект върху крайния резултат на процедурата. Подходящите форми включват разходки сред природата и/или йога, които могат да спомогнат за увеличаване на притока на кръв към репродуктивните органи и респективно да повишат шансовете ви за успех.

Към всичко това на мен ми се иска да добавя, че за да се намалят нивата на стрес, е нужно да се изследват и опознаят страховете, които са наш препъни камък по пътя към бебето, както и да се приложат адекватни стратегии за справяне със стреса. 

Още по темата, прочетете в: 

Наистина ли искаш бебе?

Опъни ластика

Ти водиш, аз следвам

И накрая – няма универсална рецепта за зачеване, но аз вярвам, че част от успеха са и СМИРЕНИЕТО и ПРИЕМАНЕТО, че всичко, което не можем да направим сами, идва при нас едва, когато сме готови за него. Желая ви успех с цялото си сърце! 

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница. 
Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация. 
Желая ви сбъдвания!!! 
Поздрави, Елена  

Женственост – думате е производна на жена и е логично като качество да е естествено закодирана у представителките на нежния пол. И сигурно е, но докато се правим на мъжки момичета и кастрираме мъжете си, логиката се скрива някъде на топло без дори да ни помаха за сбогом. Отгоре на всичко, за да бъдеш жена е нужно някой да те е научил на това. Да си имала примера на мама и да искаш да го следваш би било чудесно. Пубертетът също е препъни камък за приемането на новозародилите се сочност и извивки в тялото ти. Тогава одобрението на себеподобните (връстниците) е от изключително значение, а по правило ранно разпъпилите момичета не го получават. Оттук до отхвърлянето на  женствеността има само една крачка…

Факт е, че е пълно с обучения на тема как да развием женствеността си и те се посещават от много, много дами и то на всякакви възрасти. Друг факт, който виждам в психологическата си работа с жени, при които бебетата не идват по план, е, че при част от тях женствеността е потисната, неприета, даже натирена в ъгъла. Уж е поканена да заеме мястото си с осъзнаването, че жените, а не момиченцата раждат деца, а всяка нейна проява предизвиква дискомфорт.

Когато се опитваме да променим себе си и ценностите си, първата, най-лесна стъпка е свързана с промяна във външния вид и поведението. Ако искаш да си жена, облечи се като такава! Жените носят поли. Ако нямаш, купи си, ако имаш, сложи я веднага – дори разходка вкъщи с нея е едно обещаващо начало. Нали знаеш, че и най-дългото пътуване започва с първата крачка.

Чудиш се как една пола ще ти помогне ли? Прочети в статията на Мария Ненова: Целителната сила на дългата пола.

„… Считало се, че жената получава своята енергия от Земята, това й помага да заздрави корените си и да получи сила за майчинство. За жената е важно енергията да върви надолу, тъй като низходящият енергиен поток е свързан с детеродната функция, а и женските хормони се продуцират в долната част на тялото. Необходимо е да помним, че женската красота зависи от нивото на женските хормони: ако то се понижи, помръква и красотата, и здравето. Освен това куполообразните поли добавят на жената крехкост, загадъчност и женственост. Стилът на обличане, колкото и странно да звучи това в нашия стремителен и урбанистичен свят, силно влияе не само върху женското здраве, но и върху засилването на магнетизма и от страна на мъжете.

Полата е задължителен атрибут на женствеността и не защото това е красиво. Носенето на пола има сакрален смисъл. Ако си спомним как са се обличали жените в древните цивилизации, то ще ги видим всичките именно с рокля или пола: славянската жена – със сукман, гъркинята – с хитон, египтянката – с калазирис (парче материя, обгръщащо фигурата от глезените до гърдите, което се поддържа от една или две презрамки), римлянката – с туника, жените на Индия – със сари, японките – с кимоно. Но защо? В онези времена, заради по-малкото информационно замърсяване, хората много по-пълно и ярко са усещали връзката си със своята вътрешна природа, и ясно са разбирали, че мъжът и жената се отличават един от друг не само физически, но и енергийно.

Жената е устроена така, че получава енергията от долу, от Майката Земя, това е енергията на материята, изразена и във всички материални блага. Не случайно Земята олицетворява изобилието, чрез плодовете, които е дала.  Мъжът получава енергията от горе, като храни и укрепва своя дух с енергиите на въздуха. Матката е съдът, в който се натрупва женската енергия. Мъжете нямат такъв орган, те няма къде да събират енергия с такива качества, затова те могат да я получат единствено от жените.

Но когато жената облича панталони и дънки, тя затваря енергийния канал, свързващ я със Земята, притиска всички органи в малкия таз, препятства движението на кръвта и енергията, и с това оставя своя свещен съд празен и няма какво да споделя. А женската енергия, подарена на мъжа, го прави по-уравновесен, по-стабилен, по-спокоен, насочва действията му към съзидание. Агресивни, груби мъже са тези, лишени от любовта на жена, от нейната мека, галеща енергия. В крайна сметка обменът на енергиите се нарушава на фино ниво, жената храни своя дух, като го укрепва и усилва по мъжки тип, и взаимодейства с мъжа като мъж. На физическо ниво това намира израз в болести, кавги и скандали.

За съжаление днес много жени не могат да си се представят без панталони. Основен аргумент за тях е удобството. Да, с дънки е по-удобно да изпълняваш мъжка работа, да мъкнеш тежести, по-бързо и по-ловко да се  придвижваш. Роклята и полата създават естествено забавяне, което представлява благо за жената, защото нейното основно хармонично състояние е покоят. На истинската жена никога не ще й дойде на ум да мъкне тежки неща, тя спокойно ще почака докато на хоризонта се появи мъж, и меко, по женски, ще го помоли за помощ, и в този случай той не ще може да откаже, та нали това е проява на неговата мъжка природа.

Ако се обърнем към  древните традиции, то там ще видим жената в дълги одежди. Именно дългата пола е помощник в правилното събиране и съхраняване на получената енергия от Земята, която е базова женска енергия – материалната енергия на плодородието и благостта, стабилността и покоя.

Дългата пола, стигаща почти до земята, образува със Земята триъгълник, което помага притеглянето и  съхраняването на необходимата питателна сила за жената. Широката долна част на полата, която се поклаща и усуква около краката при ходене, образува торсионни полета, които също спомагат поемането и усилването на енергията на стихията на Земята. Когато обличаш къса пола, триъгълникът се смалява, съответно намалява и притокът на ресурсите на женствеността.

Долният ръб на полата носи и своето сакрално значение – това е защитен талисман. Долният ръб на полата защитава нашите сексуални центрове, чиято правилна работа осигурява женското здраве и добрата репродуктивна функция. При това той помага на жената да поддържа чистота и целомъдрие, което оказва влияние на нейната психическа сила. Дългата пола защитава от похотливите погледи, които могат да пробият долните чакри и да предизвикат източване на сексуалната енергия, а като следствие и жизнената сила, и женската привлекателност. Като резултат, жената става бедна в енергиен план и няма какво да даде на мъжа, затова става и малко забележима и неинтересна за него.

Не току така съществуват традициите и обичаите. В миналото всичко е имало огромен смисъл! Даже фактът, че жената е покривала главата си с кърпа, също има своето сакрално значение! Това й е помагало да не се «рее във въздуха» със съзнанието си, по начина, по който го правят мъжете. Та нали мъжът храни своя дух със стихията на въздуха, през горната част на тялото. А днес кърпата вече е рудимент, но тя също е имала участие във формирането на женската енергетика – малко горе, много долу, като ни прави устойчиви надолу.“

И какво, вадим ли полите?

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница. 
Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация. 
Желая ви сбъдвания!!! 
Поздрави, Елена  

Ако искате дете, а все още нямате план какво точно трябва да предприемете, за да може то да се случи, вариантите са два – или го „правите“ от твърде скоро, или вече сте минали през различни фази и сте стигнали до ниво приемане.

Преди истински да ви раздразня с това си небрежно заключение, бързам да поясня. Да имаш дете и да продължиш живота на рода си е естествен човешки инстинкт. Поради тази причина е нормално да бъдеш гневен, когато установиш, жестоката несправедливост това нормално развитие да ти е отказано. Или пък това, което при повечето хора е резултат от елементарен акт на правене на секс (даже не на любов), при теб да е дългогодишно ходене по мъките, бодене с игли, стотици гинекологични прегледи и т.н.

Лесно е да подчиниш живота си на календари, менструации, овулации, прегледи, процедури, операции. Всички те изискват време и безпощадно те лишават от възможността да мърдаш встрани. Нали така?

И къде отива Животът ти?

Мили момичета, искам да ви кажа нещо – ваш е изборът дали ще наричате пътят към бебето битка или пътуване. Вие решавате дали ще „спрете“ живота си, докато воювате за детето си, или ще пуснете отново в себе си удоволствието от това, че имате любов и близост, хора, които ви обичат, приятели, професионални амбиции, победи и случени радости.

Детето не е трофей за спечелена победа, а плод на любовта, която носите в сърцата си, на майчинското чувство, от което сте изтъкани. 

Ще ме репликирате вероятно с питането как така бебеправенето да не е битка, ако в него участва цял екип от лекари и лаборанти, ако в него са заложени хиляди левове, ако струва заеми, ако ви коства повишението в службата, екскурзията, спонтанният секс дори?

Войните взимат жертви, битките се водят в пълно бойно снаряжение от упоритост, устойчивост, емоционална и физическа мобилизация. Всяка от нас има избор дали иска да воюва за бебето си до последна капка кръв или да си позволи да живее така, че да има емоционалната сила да го прегърне с любов и благодарност, когато то стане част от живота й. Казвам прегърне, а не да се вкопчи в него и да да го смачка със свръхпротектизма си и с безпокойството, че сбъднатата мечта трябва да се пази с цената на всичко.

Казвам го в прав текст – да бъдеш майка е само една част от това да бъдеш личност и да се чувстваш добре в кожата си. Да си майка нито е гаранция за щастие, нито необходимо и достатъчно условие за него. Моля ви, не позволявайте бебето (липсата му) да се превърне в гредата, която пречи на вашия живот да се придвижва напред. Нека бебето (липсата му) да бъде стимула да развивате себе си и връзката си, да постигате чудесата в живота си. Така, когато го гушнете, вместо да сте съсипани от водената война, ще сте окрилени от собствените си метаморфози по пътя към него.

На война ли сте или на пътешествие по пътя към бебето? Отговорът зависи от начина, по който се чувствате и от това дали в живота ви има други жизнеутвърждаващи стремления и цели. Там ли са или План „Бебе“ ги е погълнал?  Отговорете си честно пред себе си и ако това, което чувате вътре в душата си, не ви харесва, помнете, че винаги има път към промяна. Дори да не виждате изход, той винаги е там. Изборът е ваш и е важно не какво ви се случва, а как го приемате.

Стискам ви палци и ви подкрепям с вярата си, че всичко се случва в точното време и по най-добрия начин.

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница.
Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация. 
Желая ви сбъдвания!!!
Поздрави, Елена