Tag Archives: забременяване

58 393 бебетата са родени у нас през 2021 г – попадайки на статистиката си пожелах всички те да са плод на истинска любов и на осъзнато решение животът да бъде продължен за благото на всички замесени. Зачудих се и каква ли част от мъниците са дълго чакани, трудно заченати, горещо измолени? Колко ли години на безплодни усилия, попарени надежди и отчаяние са предшествали появата на някои от тях? Надявам се и вярвам, че все повече жени, мечтаещи за своето бебе, се чувстват добре подкрепени и че стигмата на безплодието отпуска хватката си, заедно с всяка дума, изречена с любов и с всяка откровено споделена история.

С времето и с професионалния си опит като психотерапевт, започнах да „надушвам“ приближаването на бебето и да усещам магията на онзи миг, в който жената е „пристигнала“ на мястото на жадуваната среща.

Случва се тогава, когато тя осъзнае, че бебето не може да бъде самоцел, нито трофей. То не е награда, осмисляща съществуването, нито завоевание. Пътят към него не е наказание, нито битка, а е израстване.

Ако се въоръжиш и тръгнеш на война срещу обстоятелствата, за да го получиш на всяка цена, то намира начин да ти се изплъзва, докато не свалиш бронята и не оголиш сърцето. Тогава заравяш томахавката и там в пепелището на сълзите намираш новото себе си – пречистено и обновено, готово да разпери крилете на ПРИЕМАНЕТО и да осъзнае силата си.

Пазя в сърцето си образите на десетки жени, които съм срещнала по пътя им към бебето. Понякога съм крачила до тях до деня, в който получа снимката на новопоявилото се, сбръчкано и зачервено парченце копнеж, поело първия си дъх…

Често срещата започва с дълъг разказ за перипетии, друг път – с усмивка, последвана от въздишка и рукнали сълзи, изненадани, че вместо преглътнати,  са пуснати на свобода.

 Разказите, са разнолики, но и поразяващо подобни, родени в една и съща болка, застинали в тъга и безсилие, гняв и обида…

„Имам чувството, че всички около мен са бременни – приятелките ми, роднините, жените по улицата… Всички, даже и онези, които не са имали такова намерение! Само аз правя какво ли не от години и нищо!“ – думите са изречени на един дъх, а после обикновено следва притеснението как ли ми звучи това, дали ще реша, че собственичката им е завистлива и злобна…

Понякога фактологията е смразяваща: „След три месеца пак ще направим трансфер, каза докторът след втория спонтанен аборт. Аз на всеки 3 месеца ли ще го преживявам това?!“, попитах. Той ме погледна и нищо не каза“.

Или: „Направих 5 опита ин витро един след друг. Не мога да понеса нищо повече“. Питам я как се е чувствала след първия неуспех, след втория? Отговаря: „Не знам. Отдавна съм спряла да се питам какво чувствам. Важното е да се действа, нали?, търси тя потвърждение, че самоунищожителният й избор е единственият възможен.

Дали? Възможно ли е по-добре да спреш, когато целият свят крещи: „давай! давай! ще успееш“. И не, не призовавам никого да се предава, отчайва, отказва от желанието си да има дете. Не казвам също, че резултат може да се постигне само с визуализации, медитации и „когато му дойде времето“. Искам обаче да напомня няколко неща:

Действието, предприето в името на това просто да правим нещо, е също толкова безсмислено, колкото бездействието. Може би е време да излезем от автопилота на поговорката: „За лудо работи, за лудо не стой“ и да си помислим какво ни дава и взима тази концепция, предавана от поколения? После да си припомним, че имаме глави на раменете, разполагаме и с интуиция, за да разпознаваме и следваме вярното за нас самите. Може би аз смятам, че трябва да се тича към върха, но можеш ли ти да го направиш с раницата на гърба, с камъче в обувката, без да четеш маркировката?

Усещането за контрол, което ни дава действието, обикновено е измамно. За да имаме емоционална свобода и да запазим психичното си здраве, е нужно да си дадем време и пространство да УСЕТИМ как се чувстваме, след като сме направили нещо, да интегрираме опита, да начертаем план за следващите стъпки. Имаме ли сили и устойчивост, как можем да ги възстановим? Какви са емоциите, които изпитваме? Признаваме ли си ги? Позволяваме ли си ги?

Пълната загуба на контрол може да е наш приятел, защото ни изправя лице в лице със страховете ни и отприщва гнева. Той пък носи енергия. Бинго – от една страна разбираме къде всъщност ни стяга обувката и какво можем да направим, за да ни стане удобна, от друга – имаме силата да променим нещата. Нужно е само да позволим на гнева да ни води към промяна, да е градивен. Звучи като оксиморон, но е факт – фазата на гнева е нужна, за да минем към нивото на приемането.

Нормално и лечебно е да изпитваме гняв и да му даваме воля. Знам, че родителите са ни учили на обратното. Но това води само до потискане и преглъщане на негативната емоция. Оттам нататък какво да прави тялото с нея, освен да соматизира? Ето ги туморите, бучките, алергиите… Само освобождавайки гнева можем да го вентилираме и да продължим напред.

И ако най-после видяхте нечия благословия да фучите и трещите на воля, искам да поясня. Идеята не е да пометете мъжа/шефа/доктора/кухнята с гнева си, а да му помогнете да излезе по безопасен начин (не на шефа, на гнева). Може би ще мятате възглавници и ще крещите в тях, ще удряте с кърпа по облегалката на стола, ще млатите боксова круша до откат, ще опишете теглата си на лист и ще го накъсате на микроскопични парченца, ще правите динамични медитации, ще плувате, докато ви се откачат ръцете… Вариантите са много – намерете своя и му се отдайте с плам и усърдие. После пак и пак, докато изпразните кошчето за душевни отпадъци. След това ще сте като нови, обещавам.

Потърсете загнездилите се дълбоко убеждения (страхове и вярвания), които саботират намерението да станете родители. Виждам и през себе си и през клиентите си, че когато иска бебе, освен да прави нужното, за да го постигне, е добре човек да спре, да се ослуша, да се огледа, ама не навън, а навътре в себе си. Полезно е да си даде сметка кой е и къде е? От какво се страхува? За какво се бори? Чувства ли се удовлетворен? Добре ли е придружен? И най- вече – защо му е това бебе? Дали ще трябва да му осмисля живота или ще дойде чрез него, за да живее собствения си живот?

Понякога от бебетата се очакват невъзможни неща – да ни направят щастливи, да излекуват наранените ни сърца, да преборят липсата на здрава самооценка и самочувствие, да ни спасят от работата, която не харесваме, да накарат мъжа до нас да ни обича, да ни направят значими в собствените ни очи…

Да продължавам ли или се намерихте? Да, сигурно има и бебета, които се инатят и не идват, играят си на жмичка с нас, колкото да се уверят, че много и силно ги искаме. Повечето обаче са такива, които чакат –ние, родителите, които са си избрали, да стигнем до кондицията, в която сме им нужни, за да можем да бъдем, както казва Халил Джубран „лъка, от който децата ви, като живи стрели, се изстрелват”…

Но нека да се върнем на ПРИЕМАНЕТО, че пътят към бебето е път към себе си  – то е лечебно, защото ни връща силата.

„Приемете – тогава действайте. Каквото настоящият момент предлага, го приемете, все едно че вие сте го избрали. Винаги работете с него, а не срещу него.“

Цитирам тези думи на Екхарт Толе, подкрепени от личната ми увереност, че едва след като приемем ситуацията, колкото и гадна и тежка да е, можем да имаме адекватна стратегия за справяне. Приемането ни прави на разположение за нас самите. Тогава се отваря вратичката за някаква малка крачица, а с нея идва и оптимизмът за бъдещето, волята за живот.

Апетитът идва с яденето, жаждата за живот с живеенето, а радостта със смеха. Започнете да осъществявате живота, който искате да имате, без да отлагате нищо за после. Най-подходящият момент да реализирате плановете си е СЕГА. Не когато бебето дойде, отслабнете, забогатеете, завършите ремонта и т.н.,  а сега!

Колкото по-абсурдно ни се струва всичко това, толкова по-наложително е да сменим досегашната стратегия и да отворим нова страница.  Понякога тя предполага да ревнем с пълен глас, да се запишем на бокс и да проведем разговора, който отдавна отлагаме. Друг път – да си позволим да се погрижим за себе си – за душата, тялото, партньорството и живота си, за да ги имаме и когато бебето дойде.

Силни са и онези моменти, в които си спомняме, че да спреш, също е  действие. Паузата помага да сканираме това, което е дълбоко в нас, да осъзнаем къде сме в момента и да се усетим как е за нас да сме на това място. После като въз(приемем) обстановката/ситуацията и получим вътрешна яснота, ще усетим и накъде да вървим.

Попътен вятър ви пожелавам от сърце, а ако имате нужда от подкрепа по пътя към бебето, вижте
МЕЧТА ЗА БЕБЕ – ПРАКТИЧЕСКИ ВИДЕО КУРС,  създаден да бъде вашия водач. https://mechtazabebe.com/мечта-за-бебе-практически-курс/

Желая ви сбъдвания!

• Благодаря на списанието за репродуктивно и семейно здраве „Искам бебе“ за поканата да напиша тази статия. Публикувана е в бр.16 на списанието.

Знам какво е да имаш чувството, че всички са с деца с изключение на теб самия. Знам какво е да си на рожден ден и останалите 10 двойки да коментират родителските си драми, а ти да си като дърво без клони. Знам какво е да се изпълваш с гняв всеки път, когато ти започне цикълът и да виждаш мътилката в очите на любимия като му кажеш „дойде ми“. Знам обаче и че всичко това не помага, не те доближава дори на  сантиметър към твоето бебе. Прави те нещастен и огорчен. А кой по дяволите може да иска да заживее в подобна киселинна среда? Това е все едно да засадиш домат в земя, напоена със сяра.

Получава се Параграф 22 – ти искаш бебе, то не идва, ти се пристрастяваш към мисълта, започваш да ставаш обсебен от идеята, подчиняваш живота си на нея и вместо да получиш награда за усилията, съдбата ти се изплезва с поредния отрицателен тест. Нормален природен закон – вкопчването в нещо, силната фиксация, не помагат то да стане част от живота ти, напротив. Всъщност няма разлика между това дали ще удушиш някого с голи ръце и с намерение да го направиш или ще го притиснеш толкова силно към себе си, че ще му попречиш да диша. Резултатът е един и същ!

Когато регистрираш, че бебето се бави, има два пътя към него. Започваш да действаш инвазивно – търсиш някой да те „оправи“ възможно най-бързо. Делегираш на доктора правото и отговорността да управлява твоя живот и трескаво се спускаш към прегледи, манипулации, операции, воден от  усещането, че вече си закъснял. Изобщо не те вълнува какво се случва на другите фронтове в реалността и дали тялото и душата ти са ОК с това, което става. Няма време за глезотии – на война като на война, мобилизираме се и на оръжие! И защо по дяволите не се получава това бебе?! Правя всичко по силите си, вися в клиниката ден и нощ, не смея да си купя нищо, за да имам нужните пари, не помня какво е това да заминеш някъде с любимия…

И при най-добрите специалисти успеваемостта не е 100% и не винаги най-надеждните пациенти (тези в най-подходящо състояние и възраст) си тръгват с бебе. Аз съм убедена, че успяват да заченат двойките и жените, които са избрали втория път –  да се вслушат в себе си, в собственото си тяло, да открият и задоволят собствените си нужди, да се срещна със страховете си, да ги опознаят и превъзмогнат. Всъщност шанс да дадат живот получават тези, които са готови за своето дете.

А ти, готова ли си? Какво е бебето за теб? Защо го искаш? Истински копнеж на душата ти ли е или знаеш, че е време да станеш майка, че това е начинът да скрепиш връзката си, че родителите ти искат внуче? Твое право е да избереш да правиш това, което трябва, въпросът е да си наясно, че то не е в разрез с това, което наистина искаш. Бъди честна със себе си и бъди сигурна, че бебето е само черешката на тортата, а не самата торта. Готов ли ти е блатът, момиче? Ако не, започвай да го бъркаш.

1. Първата съставка е 1 ч.ч. „майната му“, защото стресът и напрежението няма как да ти помогнат да заченеш.

2. После добавяш пълна кана с положителна самооценка – ти струваш много, ценна си заради самата себе си и акциите ти не се качват от това дали си майка или не. Освен, ако ти вече не си стигнала до там, че да си се убедила в обратното – ако е така, спешно си поправи заключението. Ако ти си мислиш това, ще го вярват и близките ти, и съседа от 5-ия етаж, и момичето, с което си играеше на лятото при баба ти в Горно Нанадолнище, демек – целият свят.

3. Оцени живота и му се наслаждавай – това е есенцията, с която е нужно да поръсиш обилно, защото, ако си се настроила, че той е напъване и мъка, няма как радостта да намери пролука, за да дойде при теб.

Има и други съставки, но и в готвенето се иска майсторлък, така че, ще ти ги кажа, когато набавиш първите три и ги забъркаш добре до получаването на хомогенна смес! Действай смело и с настроение, защото резултатът си заслужава усилието. Успех!

Ако имате нужда от подкрепа по пътя към бебето, практическият видео курс МЕЧТА ЗА БЕБЕ, е създаден за вас! Той е базиран на богатия ми психотерапевтичен опит с жени, борещи репродуктивни казуси.  Веднъж закупен, достъпът до курса остава и можете да правите упражненията и медитациите многократно. 

Желая ви сбъдвания!!! 
Поздрави, Елена  

Днес бях с усещането, че ме сърбят ръцете да попиша. Исках да е нещо полезно, ама какво? Отварям си съобщенията във Facebook страницата на сайта и там ме чака следното – „Добро утро, Елена“, усмивка и линк към статия в mindbodygreen.com – 10 Things Every Woman Should Know About Her Hormones! На това аз му казвам синхроничност на Вселаната! Благодаря ти, Нели, веднага се залавям с превода. Ще запазя смисъла, но елементите на разсъждение от моя страна са неизбежни:)

Предполага се, че ако ходиш на йога, пиеш фрешове, четеш и изпълняваш всякакви здравни съвети, трябва да си в добра форма, нали така? Е, не точно! В пъзела може да липсва една съществена част, която често се пренебрегва – хормоните!  Те влияят върху всичко – настроението, теглото, енергията ни… Дори и да сме много осъзнати на тема здраве и да се опитваме да правим най-доброто за тялото си, възможно е да пропускаме ключови неща. Ето кои са 10-те неща, които всяка жена трябва да знае за своите хормони:

1.Хапчето на оправя проблемите ти.

Противно на общоприетото мнение, хормоналните препарати всъщност не лекуват предменструалния синдром (ПМС), акнето, обилната менструация, промените в настроението. Тe просто прикриват симптомите в краткосрочен план чрез изкуствени хормони, които блокират естествения ритъм на тялото. Единственото нещо, което може да оправи тези симптоми трайно, е да се овладее причината за тях (корена им) като се промени начина на живот и хранене.

Противното ще прилича на подхода на повечето от БГ лекари – имаш остра желязо дефицитна анемия, за която не знаеш и съвсем резонно страдаш от чести главоболия. Личният ти лекар не ти пуска ПКК (за да е разбере има ли физиологична причина), а ти изписват аналгин. Случи ми се преди 3 години. Познайте дали хапчето помогна?

2. Вашите хормони не са ви врагове, а най-добри приятели, така че доверете им се.

Здравословният хормонален баланс не само пази кожата блестяща, тегло стабилно, настроението добро, енергията на високо ниво, а също така ни помагат да се свържем с нашето творческо начало и с амбицията си. Като знаем как ежемесечните промени в нашите хормони се отразява на функционирането на мозъците ни и на нивата на енергията ни, имаме предимството да се съобразим с това и да си осигурим комфорт. Ако работим в екип с хормоните си, а не вървим срещу тях, можем да планираме живота си по подкрепящ за нас самите начин.

Аз разбирам това така – като знаеш, че имаш обилна менструация и си отпаднала или имаш някакви други неразположения, не насрочваш тежки работни срещи точно в тези дни и дори си работиш от вкъщи. Казват че като има желание, има начин, така че преди да отхвърлим идеята като налудничава, нека помислим дали можем да я осъществим.

3. Да имаш ПМС не е нормално.

Въпреки че ПМС отдавна се е превърнал в етикет за „онези дни от месеца,“ ако имаш симптоми като промени в настроението, акне, подуване на корема, спазми и т.н, не приемай това като нормална част от живота! Нашите тела са създадени да изминават своите цикли по естествен начин без това да ни кара да се чувстваме като парцали. Ако е на лице изострен предменструален синдром, това означава, че нивата на естроген и прогестерон не са балансирани. Промяна в хранителните навици може да промени това.

4. Хормоните имат нужда от мазнини.

Преди да направите омлет само от белтъци, обърнете внимание на факта, че хормоните на репродуктивната ни система няма как да функционират без мазнини.  Без подходящите хранителни вещества, тялото ни няма материал, чрез който да синтезира хормони. Кажете „да“ на жълтъците!

5. Можете да подобрите способността си за зачеване с подходящата храна.

Годините, прекарани на диета или съпроводени от неподходящ избор на храна, може да са лишили тялото ви от микроелементите, които са му нужни за изпълнява своя здравословен цикъл. Все повече и повече млади жени срещат трудност да заченат и много често това е свързано с начина, по който храната влияе на  хормоналните нива. Дори и да не сте сигурни,че някога ще поискате да станете майки, направете на тялото си услуга и се погрижете за репродуктивната си система. Ако пък желанието ви е точно обратното вижте статията  Топ храни за зачеване.

6. Правилната детоксикация изисква специфичен дневен прием на хранителни вещества.

Ако се изкушите за да опитате да пречистите организма си, обърнете внимание, че еднократното пречистване няма да бъде ефективно, ако вашите ежедневни навици не подкрепят хормоните ви. Екстремните детокс програми и пречистването със сокове, ако не е направено, както трябва, може да донесе повече вреда отколкото полза като предизвика стрес в тялото и то започне да складира повече мазнини.  Черният дроб има две основни фази на детоксикация и за да могат хормоните и  токсините да бъдат освободени правилно, той трябва да разполага с ключови витамини, аминокиселини и антиоксиданти. Всички те могат да бъдат придобити  чрез храната. Вижте какви детокс програми се предлагат от хората, занимаващи се с темата зачеване в записа от уебинара „Мисия забременяване“

7. Хормоналният дисбаланс често се дължи на дефицита на микронутриентни.

Когато искаме да подобрим баланса на естроген, прогестерон, тестостерон, кортизол и работата на щитовидната си жлеза, всичко се свежда до наличието на нужните запаси от микроелементи (витамини, минерали, аминокиселини, Омега 3 мастни киселини). Всички те са налични в храната, въпреки че в  някои случаи се препоръчва и приемането на хранителни добавки. Ако ви интересува ми пишете ми и ще ви кажа каквото знам.

8. Нека двигателната ви активност е съобразена с хормоналните цикли на тялото ви, а не в разрез с тях.

Нивата на тестостерон, метаболизмът, кортизолът и настроението ни се променят в съзвучие с нашия 28-дневен цикъл. Това означава, че колкото и да ни е нужно движение, за да функционира тялото ни правилно, една и съща тренировка не е подходяща за всеки ден или дори за всяка седмица. Така че не си налагайте да правите едно и също през цялото време и не се учудвайте, че дори имате съпротива срещу това.  Нашите месечни хормонални модели изискват различен вид упражнения. Една седмица тичане в парка може да ни се отрази страхотно, но на следващата може би по-подходяща ще е йогата.

9. Функционирането на храносмилателната система също има отношение към хормоните.

Въпреки че все още ми е трудно да отговарям на въпросите на хомеопата си, свързани с вида на акото ми и неговата редовна поява в живота ми, смело превеждам и тази част от статията. Тя гласи, че не бива да оставяме без внимание факта, че ходим до тоалетна веднъж на седмица, че чувстваме издути след като хапнем или че имаме киселини. Когато храносмилателната ни система не работи както трябва, тялото ни нито усвоява хранителните вещества оптимално, нито освобождава токсините и хормоните ефективно. Това опропастява възможността да имаме качествен хормонален баланс.

10. Възбудата, а не кулминацията осигурява огромни ползи за хормоналния баланс

Kулминацията е моментът, когато нервните окончания достигнат максималните си стимулация, докато възбудата е платото от усещанията, водещи до оргазъм. Когато сме възбудени, от една страна, се стимулира отделянето на окситоцин и азотен оксид, които помагат за регулиране на цикъла, повишават сексуалното ни желание и способността за зачеване, а от друга, се освобождава излишъкът от кортизол. Това е чудесна новина за жените, защото ние сме „проектирани“ да бъдем възбудени толкова дълго, колкото искаме. Така че явно за наше добро е да поддържаме предоргазменото плато, а не да се опитваме да го съкратим. Авторката препоръчва да заложим на сериозната игра с вибратора, а аз си мисля, че мъжете ни биха се зарадвали да помогнат:) Как ви звучи?

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница.
Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация. 
Желая ви сбъдвания!!!
Поздрави, Елена  

„Поддържала съм връзки, които сега разбирам, че са били просто вкопчване, не любов. Търпях какво ли не само и само да не бъда изоставена… Чувствах, че ще умра, ако остана сама. Аз и сега не обичам да съм сама. Като се случи, все звъня телефони, чатя си с някой или излизам. Тягостно ми е да съм сама.“

„Знаеш ли кога се почувствах истински обичана от него? Като бях в болницата. Тогава нямах нужда да ми казва, че ме обича, защото виждах колко е притеснен… Сега искам да ги чувам тези думи, да ми ги казва. Понякога си мисля, че ще си тръгне и ще остана сама. Това ме ужасява.“

Реални реплики на хора, които носят травмата на ИЗОСТАВЯНЕТО, с маска ЗАВИСИМИЯ. И двете са ярки и забележителни жени – правят впечатление, заемат място в пространството, приличат на хора, които са уверени и някак са си самодостатъчни. Докато говорят обаче следят реакциите ми, търсят одобрение, лесно се разплакват.

Тази статия е обещаното продължение по темата за петте травми, която започнах с В плен на отхвърлянето. Отлагам я от много време. Дали е защото разпознавам част от себе си, скрита зад маската на зависимия или е обикновен мързел, който аз наричам „липса на време за писане сайта“? Понеже съм си обещала да бъда мила със себе си, ще спра със самоанализа и ще давам по същество – такова, каквото аз го виждам в книгата на Лиз Бурбо – „Петте травми, които пречат да бъдеш какъвто си“.

Като отправна точка взимам тезата на авторката, че душата ни е дошла в този живот, за да преживее една от петте травми (Отхвърляне, Изоставяне, Унижение, Предателство, Несправедливост с маски съответно – Бягащ, Зависим, Мазохист, Контролиращ, Скован) или комбинация от тях, за по-голям разкош. Така тя си намира родители, които да й  „причинят“ травмата и опитности, които да я отключват. Тук да ни светне червената лампа, че преди да обвиняваме някой за това какви сме, трябва да знаем, че този човек е само част от НАШИЯ собствен  глобален план за самоусъвършенстване. Ясно е, че няма да берем плодовете му в този живот, но пък в следващия може и да е голям кеф. Да носим маска означава да не сме такива, каквито сме, а да придобиваме различно поведение още от най-ранна възраст, убедени, че то ще ни предпазва.

Как се ражда травмата от изоставянето? 

Самата дума „изоставям“ означава да напуснеш някого, да не искаш да се занимаваш с него. Децата (респективно и ние навремето) се чувстват изоставени, когато в семейството се появи ново бебе и окупира вниманието на родителите, или пък те са твърде ангажирани професионално, или го прехвърлят за отглеждане при баба, или пък някой от родителите е болен и грижите отиват към него, а не към детето… Всичко, което невръстния мозък приема за изоставяне, а понякога и по-зрелият.  Травмата на изоставянето се преживява от родителя от другия пол и се активира през живота пак от хора от другия пол. Много често обаче, за допълнителен разкош, тя се комбинира с травмата на отхвърлянето от родителя от същия пол. Например бащата е изоставил семейството си и майката, силно депресирана от това, отсъства емоционално от живота на дъщеря си, не е на разположение.

Какви са проявленията на травмата от изоставянето? 

Маската на ЗАВИСИМИЯ се характеризира с тяло, на което му липсва тонус.  Ако то е дълго, слабо и превито, е белег за по-дълбока травма от изоставяне. То изразява точно това, което става вътре в човека. Зависимият смята, че не може да постигне нищо сам и че се нуждае от някого другиго, за да го подкрепя.  Сред петте различни типа зависимият е най-предразположен да се превърне в жертва. Той създава в живота си трудности от всякакъв вид – най-вече здравословни проблеми, за да привлече вниманието. Така той се опитва да се почувства значим, за да получи достатъчно подкрепа.

Обича да драматизира и да прави от мухата слон, защото чрез проблемите си получава внимание. Това му спестява чувството, че е изоставен. Както казва една моя клиентка: „Обичам да съм специална“. С тази травма най-често са свързани редките болести, които трудно се диагностицират. Мигрената също е чест спътник на зависимите хора, защото опитвайки се да бъдат това, което другите очакват от тях, блокират това, което наистина са.

Напомням ви, че жертвата много често обича да играе ролята на спасител, но това отново е, за да получи внимание. Разбираемо е, че зависимият обича да получава комплименти, да се чувства важен и значим, да е ярък и да изпъква. Това поведение обаче често води до болки в гърба, защото той се товари с отговорности, които не са негови.

Самотата е най-големият страх на зависимия. Той е убеден, че не може да се справи с нея. Ето защо се вкопчва в другите и прави всичко възможно, за да получи внимание. Готов е да прави какви ли не пируети, за да бъде обичан, за да не го изоставят. Затруднява се също да напусне някакво място, работа, всичко, с което е свикнал. Тъгата е най-наситената емоция, преживявана от зависимия – чувства дълбоко в себе си, без да разбира, нито да може да обясни откъде идва.

Зависимият е доста сексуален – когато се чувства желан от другия, се усеща по-значим. Той често иска повече секс, отколкото партньорът си.  Ако на зависимата жена й се случи да не й се иска да прави любов, тя няма да го каже на партньора си. Ще предпочете да се преструва, че й харесва, защото не иска да пропусне случай да се почувства желана.

Колкото по-тежка е травмата от изоставяне, с толкова по-голяма сила това означава, че ти сам се изоставяш (оставяш се да паднеш) или че изоставяш други хора, ситуации или намерения. Да не забравяме, че ние упрекваме другите за всичко, което ние самите правим и не искаме да видим. Именно поради тази причина привличаме около себе си хора, които ни показват какво причиняваме на другите или на себе си.

Как се лекува травмата от изоставяне? 

1. Никаква промяна не е възможна без приемане. Така че  първата стъпка е разпознаване на травмата и приемането й без критика и осъждане.
2. Втората крачка е да започнеш да се чувстваш добре, дори и да си сам и съзнателно да ограничиш търсенето на толкова много внимание. Да си сам и в тишина може да бъде силно лечебен процес. Спри да се вадиш от него цъкайки по телефона и обхождайки телефонния указател. Когато станеш достатъчен сам на себе си, ще се почувстваш желан и достатъчен и за другите.
3. Третата стъпка е да спреш да се изживяваш като Drama Queen и да се спираш навреме, когато започнеш да раздуваш проблемите си.
4. Научи се да казваш „не“ – приеми, че не ти е нужно всички да те харесват и че не трябва да пренебрегваш себе си, заради ничия любов.
5. Казано накратко – травмата от изоставяне се лекува с любов към себе си и усамотение.Бебешката тема и травмата от изоставянето Често зависимият има страха, че детето ще го измести, ще му отнеме вниманието на партньора. С по-голяма сила това важи за мъжете. Зависимата жена по-скоро се страхува да не бъде задушена от всички задължения, които детето води след себе си. В последствие обаче й харесва да усеща как бебето й е зависимо от нея – това я кара да се чувства важна и значима. Разбира се тези неща обикновено са на по-дълбоко ниво и често не се осъзнават. Могат обаче да бъдат сериозна психологическа спънка по пътя към бебето.Последното уточнение по темата е, че травмите обикновено се „предават“ в семействата. Колкото по-осъзнати и „изчистени“ сме преди да създадем деца, толкова по-лек ще е техния път. В този смисъл, когато бебето се бави, може да е благословия към рода, а не наказание.

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница. 
Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация. 
Желая ви сбъдвания!!! 
Поздрави, Елена  

Имала ли си усещането, че:

– Копнежът за бебе изпълва цялото ти същество и проследяваш с жаден поглед всяка бременна жена;
– Мечтата ти да станеш майка е толкова силна, че се чувстваш непълноценна;
– Биологичният ти часовник тиктака и се превръща в бомба, която е на път да взриви удоволствието от живота, всичко, което обичаш и на което държиш;
– Непреодолимото желание да станеш родител подлага на изпитание връзката ти и трови отношенията ти с любимия;
– Сексът се е превърнал в рутинно, задължително упражнение, когато си в овулация;
– Писнало ти е да се подлагаш на болезнени процедури и да планираш живота си според следващото ти посещение при лекаря;
– Чувстваш, че не можеш да понесеш повече загуби;

Ако се разпознаваш в част от описанието, то тогава, ТОЗИ ТРЕНИНГ Е ЗА ТЕБ!

… защото няма пряка път до никъде, където наистина си струва да стигнеш, а ТВОЕТО БЕБЕ ТЕ ЧАКА!

Какво ще научиш на тренинга?

– Заедно ще открием кое е нещото, което те задържа и не ти позволява да осъществиш мечтата си за бебе?
– Какви са страховете и ограничаващите вярвания, които ти пречат да станеш майка?
– Медитация и практики, които ще ти помогнат да визуализираш образа на твоето желано бебе и ще те подкрепят по пътя към него.
– Ще получиш инструменти как да излезеш от усещането за липса и да се съсредоточиш върху изобилието от ресурси в твоя живот.
– Как да се погрижиш за себе си така, че тялото ти – този съвършен, гениално разработен инструмент, да прояви своята мъдрост и да те насочва по пътя

БОНУС 1: Ефективна техника за освобождаване на емоционалния стрес, която можете да се ползва винаги и при всякакви обстоятелства;

БОНУС 2: Инструмент от енергийната психология за справяне с неоснователното чувство за вина, което често придобиваме, заради невъзможността да заченем и износим бебета, след като по наша преценка моментът за това вече е назрял.

ТИ ЗАСЛУЖАВАШ ДА БЪДЕШ МАЙКА! Природата не търпи празни пространства. Когато има липса, винаги има и начин тя да бъде запълнена.

Ако си готова да отвориш сърцето си и да избереш да бъдеш истински жива, ела на този тренинг. Довери ми се – минала съм по ПЪТЯ, знам цената му и всяка вечер целувам за лека нощ наградата от това, че съм го извървяла.

Очаквайте скоро тренинга „Мечта за бебе“ във видео вариант!

Водещ: Елена Димитрова–Ангелова,
Елена е магистър-психолог по Обща психология в СУ „Св. Климент Охридски“, завършила е обучения по Хипноза и Хипнотерапия към БАХХ и по метода на Фред Гало по Усъвършенствана енергийна психология (Advanced Energy Psychology – EDxTM), съчетаващ приложната кинезиология, работата с биоенергийната система и работата със съзнанието и подсъзнанието. Използва иновативната психотерапия EMDR – Десенситизация и Повторна Преработка на Информация посредством Движение на Очите и подходите на Позитивната Психотерапия.
Сертифицирана е като треньор и консултант по личностно развитие, както и за провеждане на първична терапия за лекуване на детски травми (Primal therapy – Dr. Arthur Janov). Създател е на сайт за подкрепа и помощ на двойки с репродуктивни проблеми https://mechtazabebe.com/, водещ е на тренинги и семинари. Често гостува като специалист в радио и ТВ предавания по теми, свързани с личното развитие и самоусъвършенстването, взаимоотношенията, родителството, партньорството, отглеждането на здрави и щастливи деца, трудното зачеване.

Майчинството е в сърцето. Отвори го!

Какво споделят жените, посетили тренинга:

§„С огромна благодарност към теб, Елена Ангелова! Твоята лекция „Мечта за бебе“ беше чудесна и много ми помогна. Ти си много харизматичен човек и всичко, което каза ми подейства особено положително. Чувствах те много близка, защото пътя който си извървяла, предполага съпричастност. Темите развиваш с такава лекота, но същевременно и задълбочентост. Много добре са обосновани психологически и подплатени с многобройни практически съвети. Стремиш да разгледаш проблема многопластово, на всички нива: от теоретично до чисто всекидневно и това е особено полезно за тези, които са поели пътя към майчинството. Лекцията беше истинско удоволствие за мен. Медитацията определено ми помогна. С нетърпение следя всяка твоя изява“. Стела

§ „Здравей, Елена!
Поздравления за уебсайта и за фейсбук страница (с не малко закъснение) и много успехи, лични и професионални!
Каня се да напиша това писмо много отдавна, още същата вечер след семинара, който посетих, края на февруари или началото на месец март, но по стечение на обстоятелствата, го правя едва сега…
Още тогава исках да пиша, че посещението на семинара „Мечта за бебе“ беше една от малкото ми импулсивни постъпки, но след като видях рекламата, съвсем случайно попадна пред мен, знаех, че ТРЯБВА и че ЩЕ БЪДА на този семинар 🙂 И не съжалих в нито един момент, така го чаках да дойде денят 🙂 Излезнах много спокойна и позитивно настроена, освободена, обнадеждена, заредена. Не знам къде точно се крие успехът му, но ефектът беше поразителен!
Темите, които се разлеждаха, са много актуални и необходими, а срещата с други момичета в такава ситуация – това за мен  се оказа много полезно. Никога не съм осъждала или съжалявала жените с такъв проблем, но когато ми се случи и на мен, когато приех, че не можем да имаме дете без чужда помощ, се почувствах все едно с някакъв недъг, недостойна, незаслужаваща, изтърпяваща някакво наказание. Знам, че не това е причината и това не е правилния подход към себе си, но когато видях и другите- красиви и нормални жени, с различни житейски проблеми, борейки се като мен, това ми въздейства особено възродяващо. Да, остана още много, по което да работя по проблема ми с отношението на околните, всъщност с това как аз виждам и очаквам отношението им, но началото беше добро и бързо. 

Определено има какво да ни кажеш и да ни дадеш и определено знаеш как, за да ни въздействаш. Пожелавам ти много успехи, вяра, вдъхновение!…

§ Здравей, Елена Ейнджъл!

С огромна благодарност към теб! Твоята лекция от 11.03. „Мечта за бебе“ беше чудесна и много ми помогна. Психологически обоснована и подплатена с много практически съвети, като се стремиш да разгледаш проблема многопластово на всички нива от теоретическо до чисто всекидневно. Беше истинско удоволствие за мен…

§ Здравей, Елена,

Пише ти най-негативния човек, който някога е идвал на твоите семинари. За щастие обаче аз се почувствах много добре след срещата с теб. Препоръчах на няколко мои познати да посетят твоите занятия и им казах, че е много приятно.

Замислих се, че всеки от нас има някакви мисия на този свят. Твоята мисия е много хубава! Желая ти много здраве  и успех, за да може дълги години да правиш това и да даваш енергия на хората!  

Поздрави, Валентина

§ Здравейте,Елена!  За мен срещата беше страхотна и вълнуваща просто ми идваше да полетя. Не бих могла да кажа коя част от събитието ми хареса най-много. Всичко беше чудесно. Повечето неща, сякаш ги знаех и усещах, но гласно ги чух за първи път наистина.  Дадох си сметка,  че страховете, които носим, са доста голям проблем за зачеването. Може би това е елементът, върху който трябва да работя основно. Смятам че темата беше доста изчерпателна. Просто вие бяхте страхотна!

§ Даниела:  Въпреки, че мина известно време от тренинга, искам още веднъж да ви благодаря за отделеното време и внимание. Срещата беше много полезна, положителна и оптимистична. Надявам се да има и други…

§ Силвия:  Тренингът беше впечатляваш! Водещата беше обърнала внимание и на най-малкия детайл. Моята приятелка с репродуктивен проблем, с която заедно бяхме на „Мечта за бебе”, каза, че много се е успокоила след тренинга и само за това говори. Очакваме и нови семинари!

§ Деница: Цялостното усещане от събитието е за топлина, любов, спокойствие. Получих повече, отколкото очаквах. Освежена и заредена съм.

Иска ли ти се понякога да можеш да изключиш главата си? Ей така, да й натиснеш копчето на позиция off и всички мисли, тревоги, страхове да изчезнат? Толкова хора го правят – едни се приспиват с хапчета, други се напиват до безпаметност, трети са дружки с наркотици и опиати… Получаваш като екстра самоунищожение. Пристрастените твърдят, че е толкова хубаво там – отвъд, че нямат желание да се връщат.

Има и полезни начини да се изключиш – секс, медитация, катерене до някой връх. Вие сигурно ще добавите още. Проблемът е, че нищо не трае вечно. Е, четох за някаква Лиз от Сиатъл, която попаднала в спешното след 3-часов оргазъм, ама нещо не мога да си го представя докрай пък и не е било голям кеф след един момент, доколкото разбирам.

Защо ви ги говоря тези неща ли? Ами пак заради онази статистика, че че 80% от от обичайните мисли на нормалния човек са отрицателни. Това правело 45 000 негативни мисли на ден! И то в един нормален ден. Какво остава за случаите, когато имаш някакъв проблем – някой е болен, загубил си работата си, връзката ти се руши или си гушнал огромна папка с изследвания и епикризи с прозрението, че да станеш родител май няма да е лесно като при птичките и пчеличките.

От всички страни ни повтарят, че нашите мисли и чувства творят заедно чрез закона за привличането нашата реалност. Получаваме това, което сме си „поръчали“ чрез тях. Та какво си мислиш в момента? Какво говориш на себе си? Излиза, че шансът да е нещо хубаво е 20%. Самозакопаваме се дружно значи…

Ако някой, който обичаме има проблем, бихме ли му казали: „лоша работа, не знам как ще се справиш?“. Едва ли! Бихме го окуражили и мъдрували за изход, вместо да се тюхкаме. Тогава защо не го правим за нас самите – най-ценното, което имаме?

Мислила ли си си нещо подобно – С тези тръби/яйчници/матка, ще е трудно да забременея! Как може да се случи на мен? Тялото ми е толкова глупаво. Дефектна съм! Не ми е писано да съм майка! Всички раждат само аз не мога! Ще се справя ли? Ще бъда ли добра майка? Мога ли наистина да отгледам дете? Защо му е на партньорът ми да е с мен като не мога да му дам бебе?

А мислиш ли си го още? Освен, че тези негативни мисли те карат да се чувстваш като затворена в капан, няма и как да помогнат. И тук не говорим за това да си промиваме мозъците и да се самозаблуждаваме, че всичко е цветя и рози. Проблемът е, че като сеем ветрове, ще пожънем бури, като виждаме само магарешки бодили навсякъде по пътя няма как да носим букет от рози накрая.

Мислите, емоциите и телата ни са свързани и колкото повече си повтаряме, че нещо е трудно, толкова повече се затяга примката. Това е все едно да включиш колата си на задна скорост и да искаш да изпревариш някой пред теб.

Изходът? Да намерим своя начин да елиминираме негативните мисли.

Да се застъпим за себе си – нека да си говорим така, все едно говорим на най-добрия си приятел – с обич, с подкрепа и с вяра, че струваме много и заслужаваме най-доброто.

Да бъдем осъзнати – за подводните камъни, които си залагаме неусетно всеки път като се гневим, като се самосъжаляваме и се чувстваме жертва на обстоятелствата.

Да вярваме, че мечтата ни е възможна – представяте ли си къде щяхме да сме, ако някой преди нас не беше си наумил, че можем да се чуваме, дори когато сме на хиляди километри, че можем да сме свързани в мрежа, дори да сме на различни континенти, че можем да стигнем звездите?  Моите мечти не са толкова невероятни. А вашите?

Да се заобиколим с хора, които ни подкрепят в начинанието- наша е властта да определяме с кого и колко ще общуваме. Казват, че нашите постижения са средностатистическото от сбора на тези на петимата души, с които прекарваме най-много време. Неусетно заприличваме на средата си, така че с чиста съвест можем да дадем червен картон на мрънкащите, недоволни и песимистично настроените хора. Няма как да променим мирогледа им, но можем да изберем дали да станем като тях.

Да работим с хора, с които сме от една порода – дали говорим за колегите в офиса или за нашия лекар, за да бъдем добър екип е важно да гледаме в една посока и да вярваме, че резултатът, към който се стремим, е постижим. Може би сте избрали най-добрият специалист, но, ако не се чувствате подкрепени и разбрани от него, ако усещате колебание и не можете да му се доверите изцяло, вероятно това не е вашият човек.

Да бъдем благодарни – за възможностите, за всичко, което сме и което имаме, за уроците, които научаваме. Винаги има нещо хубаво – и в мъката, и в загубата и в най-тежките мигове. Те ни карат да променяме себе си. Често от дистанцията на времето най-големите ни врагове се оказват наши учители. В крайна сметка нищо не си отива, докато не ни научи на това, което трябва да знаем.

От нас зависи. Както казва Далай Лама – „Когато ти се струва, че всичко около теб се обърква, това значи, че нещо хубаво търси място да влезе в живота ти“. Разбира се, можеш да вярваш и в обратното – че си Марко Тотев и все на теб ти се случват гадни неща. От теб зависи – и какви ще се мислите ти, и резултатът. Другото са извинения.

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница.
Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация. 
Желая ви сбъдвания!!!
Поздрави, Елена  

За кого е подходящ този уебинар:

• За всички жени, които искат да станат майки, независимо от това дали планират да имат бебе сега или са оставили реализацията на намерението за тогава, когато му дойде времето;
• За дамите, които са уверени, че ще реализират мечтата си от раз – без забавяне и перипетии, както и за тези, които от дълго време вървят по пътя към бебето, но срещата с него все се отлага;
• За тези от вас, които усещат със сърцето си, че искат да създадат подходящи условия бебето им да бъде заченато и износено по най-добрия и подкрепящ начин;
• За споделящите схващането, че посрещането на детето в живота идва много преди то да поеме първата си глътка въздух.

Какво ще научите и получите?

• Какви са начините да пречистим организма си от натрупаните шлаки и токсини и да подпомогнем работата на репродуктивната си система;
• Насоки как да подготвим тялото си за предстоящото събитие – какви са подходящите за консумация храни и кои са нещата, които е добре да избягваме;
• Как да настроим душата си на вълна бебе;
• Как да „пуснем” мечтата за бебе така, че да й позволим да се случи;
• Въздействаща и силна на МЕДИТАЦИЯ, чрез която да повикаме душите на бебетата си!

Ето и линк към записа : Мисия забременяване 

Ако считате информацията за полезна, ще се радвам да дадете своя лайк на Facebook страницата на сайта! Благодаря ви за подкрепата!

P.S. КОГАТО БЕБЕТО СЕ БАВИ, независимо дали има физиологически причини за това или не, обикновено са налице психологически.

Каня ви да поработим заедно върху тях като в тренинга „МЕЧТА ЗА БЕБЕ„. Имам да споделя и още много неща, които ще подкрепят вас и връзката ви по пътя към бебето. Разгледайте програмата и ако сърцето ви откликне на нея по някакъв начин, не се колебайте да се свържете с мен!

Благодаря ви и желая на всички вас скоро да гушкате бебетата си!

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница.
Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация. 
Желая ви сбъдвания!!!
Поздрави, Елена