Понякога болестта има символично звучене. Необходимо е само да се научим да разбираме езика, на който говори то с нас чрез сигналите, които ни изпраща.
 

Безуспешно се лекувате от язва? А не се ли увличате по „самоизяждане”, „гризете себе си”? Мъчат ви болки във врата? Не е ли време да махнете тези, които ви висят на врата? Гърбът ви боли? Може би сте се нагърбили с твърде непосилни задачи? Страдаете от астматични пристъпи? Помислете кой или какво не ви дава да дишате с пълни гърди, задушава ви…

„Както е невъзможно да пристъпите към лекуване на око, без да мислите за главата, или да лекувате главата, без да мислите за целия организъм, така и не може да лекувате тялото, без да лекувате душата” — пише Сократ.

Бащата на медицината Хипократ също твърдял, че човешкият организъм е единна структура. И подчертавал, че е много важно да се търси и отстранява причината за болестта, а не само нейните симптоми. А причините за нашите телесни болежки много често се обясняват с психологическото ни неблагополучие.

Психосоматиката (гр. psyche — душа, soma — тяло) е наука, която изследва влиянието на психологическите фактори на телесните заболявания.

Психотерапевтът д-р Сергей Новиков, казва: „Психосоматиката не е просто взаимовръзка между телесното и психическото. Това е цялостен подход към пациента, който престава да бъде просто носител на някакъв орган или симптом на заболяване и се превръща в пълноценна личност със своите вътрешни проблеми и като следствие – на телесните си недъзи”.

Още през 30-те години на миналия век един от основателите на психосоматиката Франц Александер определил седем класически психосоматични заболявания – така наречената „свята седморка”. В нея влизали: есенциална (първична) хипертония, язва на стомаха, ревматоиден артрит, хипертиреоидизъм, бронхиална астма, колит и невродермит. В днешно време списъкът с психосоматични разстройства е много по-дълъг.

„По данни на Световната здравна организация от 38% до 42% от всички хора, посещаващи традиционните лекарски кабинети, са пациенти от психосоматичния профил, но аз мисля, че те са много повече”, допълва Новиков.
Стресът, дългото нервно напрежение, душевните травми, скритата обида, страховете, конфликтите… Даже ако се опитваме да не ги забелязваме и да ги забравим, да ги изтласкаме от съзнанието си, тялото помни всичко. И ни го припомня. Зигмунд Фройд пише: „Ако изгоним проблема през вратата, то той под формата на симптом се връща през прозореца”.

Бронхиалната астма възниква при попадане в дихателната система на едни или други алергени, може да се предизвика от инфекция, но и от емоционални фактори.Астмата ни застига, когато не можем да дишаме с пълни гърди от нещо или някого. Когато жизнената ни ситуация се подрежда така, че търсим и не намираме „отдушник”, живеем в тежка, гнетяща атмосфера, не получаваме и глътка чист въздух… Това заболяване може да се задейства от неблагоприятната обстановка в работата, когато шефът не дава  на подчинения си да диша. Или в дома са нахлули орда роднини, които изобщо не смятат да си ходят и обстановката е – „няма кислород”. Децата могат да боледуват от астма зарази силно контролиращите си родители, които почти ги задушават в прегръдките си.

Известният лекар, психотерапевт и писател Валери Синелников, автор на книгата „Възлюби болестта си“, смята, че повечето астматици трудно плачат: „Астматиците в реалния живот не плачат изобщо. Такива хора сдържат сълзите си, както и риданията. Астмата — това е сподавено хлипане… опит да изразиш нещо, което не можеш да покажеш по друг начин”.
Смята се, че язвата може да е провокирана от пушене, прекомерна употреба на алкохол, неправилно хранене, наследствена предразположеност, висока концентрация в стомаха на солна киселина, а също така и от бактерията хеликобактер пилори. Психологическите причини може да са продължителен стрес и особеностите на характера, присъщи на много болни от язва.

Хората с язва в повечето случаи са тревожни, раними, неуверени в себе си личности, които обаче изискват от себе си много, хиперотговорни. Те винаги са недоволни от себе си, склонни са към самобичуване и „самоизяждане”. Има даже поговорка по този въпрос – „Причината за язвата не е това, което ядете, а това, което ви яде”. Нерядко язва имат и тези, които са заседнали в някаква ситуация и им е трудно да приемат новите обстоятелства в живота си.

wpad393458_1aБолките в кръста могат да са по различни причини – травми, физическо претоварване, работа в неудобно положение, преохлаждане… Сред възможните психологически обяснения са силна емоционална реакция, хронично напрежение, в което се намираме. При непосилни емоционални и психически натоварвания човек не може да носи повече „тежкия си кръст”, нагърбвайки се с товар, който не е в състояние да мъкне.

Диабетът от гледна точка на психосоматиката не се получава от сладък живот. Точно обратното… Според психолозите тази болест е провокирана от конфликти в семейството, продължителен стрес и обида. Но базовата психологическа причина за диабета е неудовлетворената потребност за любов и нежност. При хроничен „глад за любов” възниква желание да вкусиш поне малко от някаква радост житейска и човекът започва да „засища” емоционалните си празноти с храна. Храната става за него основен източник на удоволствие. И на първо място – сладкото. Следва преяждане, затлъстяване, повишено ниво на захарта в кръвта и сериозната диагноза — диабет. Като резултат дори сладкото като последен източник на наслада вече е забранено.

Според Валери Синелников организмът на диабетиците им подсказва: „Ти ще можеш да си доставяш сладко отвън, само ако направиш живота си „сладък”. Научи се да се наслаждаваш. Избери си само приятното за теб. Направи така, че всичко в този свят да ти носи радост и наслаждение”.

Световъртежът е банална проява на морска или транспортна болест и е симптом на различни болести, някои от които много сериозни. Лекарите знаят какви и знаят как да ги диагностицират. Но ако безкрайното ходене по лекарски кабинети не носи резултат, а докторите са единодушни, че „нищо ви няма”, то причините могат да се потърсят на друго място.

Възможно е житейските обстоятелства и ситуации в момента да ви карат да се въртите като катеричка в колело. Или около вас се случват неща, от които ви се завива свят. А може би толкова бързо сте се издигнали по йерархичната стълбичка в работата, че за кратко време сте стигнали височина, на която ви се замайва главата?

За косопада също има обективни причини. Това са и гени, и хормонални нарушения, а и отново стрес. Често пъти косите падат усилено след тежки преживявания или нервен шок – смърт на близък, раздяла с любимия човек. Ако обвиняваме за случилото се себе си, отчаяно съжалявайки за загубеното, което не може да се върне, ние буквално „си късаме косите”. Стремителното оплешивяване нашепва: „Време е да се разделиш с всичко остаряло и излишно, раздели се с миналото си, пусни го. И тогава на негово място ще дойде нещо ново. В това число и нови косми“.

Purple Bridesmaid DressesНевралгията на троичния нерв предизвиква силна и мъчителна болка. Троичният нерв е петият от 12-те чифта черепно-мозъчни нерви, отговорни освен за всичко друго и за чувствителността на лицето. Ето какво е психосоматичното обяснение за тази раздираща болка. Ако не харесвате краката си, или размера на талията си, то тези недостатъци могат да се скрият със съответните дрехи, но лицето винаги е на показ. Освен това върху него се изписват всичките ви емоции. Но често не ни се иска да разкрият „истинското ни лице”. Влизаме в роли и слагаме маски, лепим усмивки, за да скрием истинските си преживявания. И едновременно с това не ни се иска да се „обезличим”.

Несъответствието между истинското ни лице и маската, зад която се крием, води до това, че лицевите ни мускули са постоянно напрегнати. Нашата сдържаност и вечна усмихнатост се обръща срещу нас – възпалява се троничният нерв, „парадното” лице изведнъж изчезва, а на негово място се образува изкривена от болка гримаса. Излиза, че сдържайки агресивните си импулси, любезничейки с тези, които с удоволствие бихме размазали, ние си удряме шамар сами на себе си.

Баналната болка в гърлото също би могла да има психологически предпоставки. Кой от вас не е хващал ангина или грип точно преди класното по математика, от която ви е „дошло до гуша”? А кой не е вземал болничен, защото на работа са го „стиснали за гърлото”?Често ги боли гърло и хора, които трудно изразяват емоциите си. Те „преглъщат” обидата, въпреки че външно изглеждат силни и безчувствени. Но зад студенината се крие бурен темперамент, а в душата бушуват страсти. Бушуват, но излизат навън, а засядат в гърлото.

Разбира се, че не всяка болест онагледява различни фрази. Не всяка хрема е знак от съдбата, но все пак имайте едно наум. Естествено, че ще потърсите лекар, ако не ви е добре и нещо ви боли. Но ако забележите, че заболяването се лекува трудно и не му влияят предписаните медикаменти или животът ви е пълен със стрес и конфликти, струва си да се замислите дали вашите проблеми със здравето не са предизвикани от неотреагирани емоции, подтиснати обиди, преживявания или страхове. Не карат ли нашите неизплакани сълзи тялото ни да плаче?

Източник: http://fithacker.ru/, превод: spisanie8.bg

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница. 

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!! 
Поздрави, Елена  

“Защо на мен, защо, защоооо?” Чувала съм този въпрос от много хора – някои клиенти, други – близки и приятели. Задавала съм го и аз. Изправени пред загубата, пред неуспеха, пред безсилието да случим това, за което копнеем, питаме ЗАЩО и настояваме за обяснение. “Какво не направих, а? Къде сгреших? И докога така, докога?!”

СМИРЕНИЕТО… Не е нещо, което ми е присъщо, уча се още… Тази дума обаче напира в главата ми сякаш иска да бъде споделена, изказана и предадена нататък. То не е нито “не мога повече”, нито “отказвам се”, не е примирение, нито приемане… Бил ли си смирен? Познаваш ли усещането да знаеш, че колкото и да си перфектен, колкото и усилия да си положил, нямаш последната дума? Молил ли си се някога? Не ми отговаряй, защото и да ми кажеш “не”, няма да ти повярвам. Повечето от нас са били в моменти на безизходица, на загуба, на силно усещане за безпомощност…  Тогава се молим. Всички. Дори атеистите.

Какво е смирението? СИЛАТА ДА ПРИЗНАЕШ, ЧЕ СИ СЛАБ. Нормално е да ти е трудно, като си чувал хиляди пъти: “ти сега защо ревеш?!”, “дръж де като голямо момче/момиче”, “кога най-после ще се научиш да се оправяш сам?”

Да имаш уменията, качествата се справяш сам е едно, а съвсем различно е да знаеш, че не си ВСЕВЛАСТЕН и не е нужно да бъдеш. Ти, аз, те сме брънки от цялото и между нас има енергия и връзки. Когато аз се смирявам, ти също си малка стъпчица по-близо до това. Вървим към целта като костенурки – баааавничко, със скоростта, с която успяваме да узряваме за следващата крачка…

magical_forest_matte_by_unfor54k3n.pngЗащо ни е трудно да се смирим? Заради КОНТРОЛА – нуждата да сме нащрек и да владеем ситуацията, да не изпускаме нищо от очи, за да няма изненади… Заради СТРАХА – ами, ако падна, ако се проваля, ако ме видят смешен и жалък? Ами, ако се покажа слаб и уязвим, какъвто съм зад бронята? Ако я сваля, може би ще пронижат мекото в мен и ще боли… По-добре да се събера и да вдигна гарда.

Свикнали сме с МАСКИТЕ, които носим. Даже ги бъркаме с истинското си лице – аз съм смел, можещ, вдъхващ доверие и респект. Да, но това е егото. Кой си ти отвътре, прегърнал слабостите и страховете си? Супермен или малко, изплашено зайче? И какво, ако зайчето иска да се покаже, ще го смачкаш и натикаш обратно ли? Да, така правим, докато не осъзнаем, че в зайчето е сърцето ни и колкото повече крием дългоушкото, толкова повече губим връзка със себе си. Отказваме се от сянката си, от съществуването й и по този начин от цялостта си.

Кое ти е по-важно – лъскавата корица или съдържанието на книгата? Розовата панделка върху кутията ли ще си или подаръкът в нея? Отговори си, тогава, ако още имаш нужда, пак питай “ЗАЩО?”.

СМИРЕНИЕТО, че сме несъвършени и не перфектни, МОЛИТВАТА за подкрепа и напътствие, БЛАГОДАРНОСТТА за грижата към нас, носят вътрешно притихване. После идва светлината и радостта, усещането за закрила. 

Наскоро чух теза, че вярата в Бога е вяра в нас самите, а молитвата е разговор с това, което искаш да бъдеш. Не съм теолог, не познавам каноните и не претендирам да съм в съзвучие с тях. Знам обаче, че всеки може да се слива с божественото по свой си начин. Знам, защото го усещам.

Смирението помага да спреш да търсиш вината в другите, да спреш да обвиняваш себе си. Да продължиш, защото знаеш, че има кой да те води и всичко, случващо се с теб е за висшето ти благо. Да бъде така за всички ни!

Още по темата прочети тук: Ти водиш, аз следвам

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница. 

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!! 
Поздрави, Елена  

Тази снимка идва при мен под една или друга форма няколко пъти. Не съм я публикувала до сега, защото предпочитам да забравя операциите, инжекциите, болката, през която съм преминала. Не смятах, че и вие, които ще прочетете това, имате нужда от напомняне за тях, ако вече сте ги преживели. Съвсем излишно е пък да се стряскате, ако тепърва ви предстоят медицински процедури, свързани със зачеването.

Преди няколко дни моя приятелка ми сподели, че за нея е странно, че никога не съм й говорила за физическата болка, която обикновено съпътства тежкия път към бебето. Дадох си сметка, че тя е нещо, което аз се опитвам да избутам от съзнанието си – да я забравя, да не я признавам дори. Като човек, занимаващ се с психология, осъзнавам, че се опитвам да избягам от нея и да отрека правото на тялото си да страда и да му ЗАБРАНЯ да се страхува. Само че то има собствен глас, който моето “мъжество” не може да заглуши. Вашето вероятно също не би могло, а и не би трябвало.

IVF-baby-facebookПубликувам снимката на малката Анджела днес, за да напомня отново на вас и на себе си, че имаме тяло, ум и емоции, които действат в симбиоза. Нужно е да познаваме, признаваме и зачитаме преживяванията и на трите, ако искаме да се подкрепим максимално по пътя към бебето. Следващата крачка е да се опитаме да отработим натрупаните в тях травми, за да не ни спъват и саботират, докато вървим към него. В противен случай сме като лодка, която се опитва да плава към своята цел със спусната котва – винаги ще стигаме само до там, до където ни позволява въжето на собствените ни страхове и ограничения!

По отношение на снимката, както пише manager.bg, “фотографията е публикувана във Facebook от Sher Institute – една от най-големите клиники за изкуствено оплождане в САЩ, – след като майката на детето, Анджела, най-накрая успява да забременее за втори път след тежка терапия, продължила година и половина.

Sher Institute пишат: „Уау, каква снимка! Благодарим на Анджела, която показа какво значи истинската любов, вложена в създаването на това прекрасно малко момиче.”

Фотографията е споделена хиляди пъти, а под нея родители от цял свят разказват историите си за опитите да заченат дете, което да е биологично свързано с тях.

Според д-р Молина Даял, лекар на Анджела, без дори да показва медикаментите, необходими за успешно оплождане, изображението успява да илюстрира физическите и емоционалните трудности, преживени от хората, които не са имали друг избор освен ин витро терапията.   

“Спринцовките бяха лесната част”, разказва Анджела. “Емоционалната борба, възходите и паденията бяха истински трудните. Бях необвързана и дълго време чаках подходящ партньор. Когато той се появи, вече бе станало твърде трудно да забременея.”

Разбирам я напълно и се сещам за онази приказка за мечката – “дълбока рана заздравява, лоша дума на се забравя”. Ако разширим малко значението, можем да я отнесем към емоциите – това, което сме преживели, ни прави това, което сме всъщност. Проблемът е, че колкото и да сме осъзнати, не винаги отчитаме как точно ни се е отразило това, през което сме минали в живота си. А като не знаем, че нещо съществува, няма как да се справим с него.

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница.

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!!
Поздрави, Елена  

P.S Майчинството е в сърцето. Отключете го!

Иска ли ти се понякога да можеш да изключиш главата си? Ей така, да й натиснеш копчето на позиция off и всички мисли, тревоги, страхове да изчезнат? Толкова хора го правят – едни се приспиват с хапчета, други се напиват до безпаметност, трети са дружки с наркотици и опиати… Получаваш като екстра самоунищожение. Пристрастените твърдят, че е толкова хубаво там – отвъд, че нямат желание да се връщат.

Има и полезни начини да се изключиш – секс, медитация, катерене до някой връх. Вие сигурно ще добавите още. Проблемът е, че нищо не трае вечно. Е, четох за някаква Лиз от Сиатъл, която попаднала в спешното след 3-часов оргазъм, ама нещо не мога да си го представя докрай пък и не е било голям кеф след един момент, доколкото разбирам.

Защо ви ги говоря тези неща ли? Ами пак заради онази статистика, че че 80% от от обичайните мисли на нормалния човек са отрицателни. Това правело 45 000 негативни мисли на ден! И то в един нормален ден. Какво остава за случаите, когато имаш някакъв проблем – някой е болен, загубил си работата си, връзката ти се руши или си гушнал огромна папка с изследвания и епикризи с прозрението, че да станеш родител май няма да е лесно като при птичките и пчеличките.

От всички страни ни повтарят, че нашите мисли и чувства творят заедно чрез закона за привличането нашата реалност. Получаваме това, което сме си “поръчали” чрез тях. Та какво си мислиш в момента? Какво говориш на себе си? Излиза, че шансът да е нещо хубаво е 20%. Самозакопаваме се дружно значи…

Ако някой, който обичаме има проблем, бихме ли му казали: “лоша работа, не знам как ще се справиш?”. Едва ли! Бихме го окуражили и мъдрували за изход, вместо да се тюхкаме. Тогава защо не го правим за нас самите – най-ценното, което имаме?

Мислила ли си си нещо подобно – С тези тръби/яйчници/матка, ще е трудно да забременея! Как може да се случи на мен? Тялото ми е толкова глупаво. Дефектна съм! Не ми е писано да съм майка! Всички раждат само аз не мога! Ще се справя ли? Ще бъда ли добра майка? Мога ли наистина да отгледам дете? Защо му е на партньорът ми да е с мен като не мога да му дам бебе?

А мислиш ли си го още? Освен, че тези негативни мисли те карат да се чувстваш като затворена в капан, няма и как да помогнат. И тук не говорим за това да си промиваме мозъците и да се самозаблуждаваме, че всичко е цветя и рози. Проблемът е, че като сеем ветрове, ще пожънем бури, като виждаме само магарешки бодили навсякъде по пътя няма как да носим букет от рози накрая.

Мислите, емоциите и телата ни са свързани и колкото повече си повтаряме, че нещо е трудно, толкова повече се затяга примката. Това е все едно да включиш колата си на задна скорост и да искаш да изпревариш някой пред теб.

Изходът? Да намерим своя начин да елиминираме негативните мисли.

Да се застъпим за себе си – нека да си говорим така, все едно говорим на най-добрия си приятел – с обич, с подкрепа и с вяра, че струваме много и заслужаваме най-доброто.

Да бъдем осъзнати – за подводните камъни, които си залагаме неусетно всеки път като се гневим, като се самосъжаляваме и се чувстваме жертва на обстоятелствата.

Да вярваме, че мечтата ни е възможна – представяте ли си къде щяхме да сме, ако някой преди нас не беше си наумил, че можем да се чуваме, дори когато сме на хиляди километри, че можем да сме свързани в мрежа, дори да сме на различни континенти, че можем да стигнем звездите?  Моите мечти не са толкова невероятни. А вашите?

Да се заобиколим с хора, които ни подкрепят в начинанието- наша е властта да определяме с кого и колко ще общуваме. Казват, че нашите постижения са средностатистическото от сбора на тези на петимата души, с които прекарваме най-много време. Неусетно заприличваме на средата си, така че с чиста съвест можем да дадем червен картон на мрънкащите, недоволни и песимистично настроените хора. Няма как да променим мирогледа им, но можем да изберем дали да станем като тях.

Да работим с хора, с които сме от една порода – дали говорим за колегите в офиса или за нашия лекар, за да бъдем добър екип е важно да гледаме в една посока и да вярваме, че резултатът, към който се стремим, е постижим. Може би сте избрали най-добрият специалист, но, ако не се чувствате подкрепени и разбрани от него, ако усещате колебание и не можете да му се доверите изцяло, вероятно това не е вашият човек.

Да бъдем благодарни – за възможностите, за всичко, което сме и което имаме, за уроците, които научаваме. Винаги има нещо хубаво – и в мъката, и в загубата и в най-тежките мигове. Те ни карат да променяме себе си. Често от дистанцията на времето най-големите ни врагове се оказват наши учители. В крайна сметка нищо не си отива, докато не ни научи на това, което трябва да знаем.

От нас зависи. Както казва Далай Лама – “Когато ти се струва, че всичко около теб се обърква, това значи, че нещо хубаво търси място да влезе в живота ти”. Разбира се, можеш да вярваш и в обратното – че си Марко Тотев и все на теб ти се случват гадни неща. От теб зависи – и какви ще се мислите ти, и резултатът. Другото са извинения.

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница.

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!!
Поздрави, Елена