cute angry child scaled

Най – доброто, което можем да дадем на децата си е да ги научим да обичат себе си – вчера сутрин случайно се натъкнах на тази реплика на Луиз Хей и реших, че си струва да я запомня. Също така „случайно“ през деня на три пъти изпадах в една и съща ситуация – задавам въпрос на детето и получавам аламинутен отговор от майката. Абсолютно покъртително!

Запитах се и аз ли се държа така неуважително към нуждата и умението на моето дете да има своя позиция и свободата да я споделя? Колко често си мисля, че знам по-добре от нея защо е избирала едно или друго нещо и съм готова да проявя светкавична любезност и да я заместя в отговора? Мога ли да зачета правото й да не отговаря, ако не иска? Позволявам ли на самата себе си да не отговарям на въпроса или на звънящия телефон, когато нямам настроение/мотивация/време за това?

Отговорът за мен е – опитвам се! Правя го все повече и все по-осъзнато. Приела съм, че понякога ще закъсняваме за градина, защото дъщеря ми няма да може да реши бързо коя рокля ще облече, че не винаги ще поздравява бабите пред блока, както и че ще тества границите ми. Приела съм, че няма да се вписва в представите на баща ми за послушно дете (за разлика от умалената версия на майка й едно време), че ще има своя визия за нещата от живота, дори когато на мен не ми е до това, и че ще има мнение, дори когато нямам ресурса да се съобразя. Знам, че стъпвам по тънък лед, но правя съзнателния избор да я подкрепя да израсне по-уверена, обичаща се и отстояваща себе си от мен. И понеже съм й пример – работя над това и аз да бъда „по“всеки ден.

Пак препрочитах Тибетските съвети за възпитание на децата от gnezdoto.net и си дадох сметка, че не съм успяла да приложа изцяло, тези, отнасящи се за възрастта до 5 години. А на вас как ви се струват те?

tibetan

Първи период: до 5 години
Дръжте се с детето „като с цар“. Не му забранявайте нищо. Ако е нужно, просто му се отвлечете вниманието. Ако заниманието му е опасно, веднага направете уплашена физиономия и издайте звук, с който да покажете, че се страхувате. Детето ще ви разбере отлично.

Помнете, че именно това е времето, когато се зараждат активността, любознателността и интересът към живота. В същото време, детският мозък все още не е способен на сложни логически връзки. Да си представим, че детето ви е счупило скъпа ваза. То не разбира, че за да купите тази вещ отново, ще трябва много да работите, да изкарате пари… Евентуалното наказание от ваша страна няма да има друг ефект, освен да му покажете, че трябва да се съобразява с по-силния. А не това искате, нали?

Втори период: от 5 до 10 години
Дръжте се с детето „като с работник“. Давайте му задачи и изисквайте от него да ги изпълнява. Ако е необходимо, наказвайте го, но не и физически.

В този период активно се развива интелектът. Затова спокойно го „товарете“ с нови знания. Детето трябва да се научи да предвижда какви ще са реакциите на хората спрямо неговите постъпки. Трябва да се научи как да провокира положително отношение към себе си и как да избягва отрицателното.

Трети период: от 10 до 15 години
Отнасяйте се с детето „като с равен“. Забележете, не на равно, а като с равен – все пак, вашите знания и опит са много по-големи от неговите. Стремете се да се съветвате с него по различни въпроси, давайте му възможност и го насърчавайте да решава самостоятелно. Ако е необходимо да наложите мнението си, нека е с „копринени ръкавици“ – обсъдете с детето своята гледна точка, обяснете му, подскажете му, дайте му подходящи примери. Само така ще го убедите в своята правота. Ако не сте съгласни с неговото намерение да направи нещо, не му забранявайте директно. По-добре насочете вниманието му върху бъдещите негативни последствия от неговите действия.

През този период се формира усещането за самостоятелност и независимо мисленето.

Последен период: от 15 години нататък
Изключително важно е да показвате уважението си към детето. Сега вече е късно да го възпитавате – време е да пожънете плодовете на своя труд.

Какво може да се случи, ако не спазвате тези правила?
– Ако до 5-годишна възраст го потискате, това ще повлияе негативно върху неговата активност, върху интереса му към живота, върху интелекта му. Ще го научите, че трябва по инерция да се подчинява на силата. А това ще го направи лесна жертва на наглеците, които ще среща в бъдеще.

– Ако след 5-годишна възраст все още го глезите, детето ще порасне инфантилно, неспособно да работи и да полага каквото и да е усилие, вкл. духовно.

– Ако след 10-годишна възраст го покровителствате като малко дете, то ще порасне неуверено в себе си. Ще бъде зависимо от хора, по-самостоятелни от него, които обаче невинаги ще могат да му оказват подкрепа.

– Ако след 15-годишна възраст не демонстрирате уважение към детето, то няма да ви го прости и ще си тръгне от вас при първата появила се възможност.

Чакам с нетърпение вашите коментари по темата. 

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница.

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!!
Поздрави, Елена 

baby easter scaled

Христос воскресе! Започва нов цикъл от живота на човеците. Пожелавам си да бъдем по-добри, приемащи, подкрепящи, изпълнени със светлина и движени от благоразположение! Да даваме любов, а не завист, да бъдем водени от приятелството и сърцето, а не от сложни сметки как би било добре за нас да се държим. Разполагаме с един живот и със свободния избор как да го изживеем – като негови автори или като пасивни наблюдатели. Можем да присъстващи тук и сега, даващи най-доброто от себе си или да предъвкваме миналото до несвяст и до пълно обезличаване на същността си.

eggs 2Желая ви любов и светлина, чисти помисли, леко сърце и вдъхновение! Нека има здраве, хармония и разбирателство в домовете ни и благодарност за тях в душите ни. Нека бъдем водени от Божията промисъл, насочвани от Ангелите и подкрепяни от цялата Вселена! Нека се сбъднат най-съкровените ни мечти и те да са в наша угода и в интерес на себеподобните ни. Нека интуицията да ни показва пътя към по-добрите версии на нас самите! Нека бъдем благословени да сме и да бъдем най-доброто, на което сме способни и това да ни дава удовлетворение и лекота! Да бъде!

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница.

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!!
Поздрави, Елена  

Business woman running

„Дневниците на една майка“ или „Приключенията на Неда“– според приятелите ми така трябвало да се казва романът, събрал случките за дъщеря ми, с които ги разсмивам. Аз обаче бих го кръстила „На педал“, „Газ до дупка“, „Да пребориш времето“ или нещо такова… Само тичалите до пълно побъркване към спирки на градския транспорт от всякакъв характер и пресичалите бегом кръстовища със заветната цел да вземат детето си от ясла или градина, ще ме разберат. Изхвърчаш като тапа от работа, задължително преди края на работно си време. Притеснен за последствията от това, се устремяваш с цялата бързина, на която си способен, към въпросното детско заведение. То по принципа на районирането е близо до дома ви, а не на работното ви място, което пък по закона на Мърфи е на другия край на града. Това налага да водите отрочето си там рано сутринта, почти по тъмно през зимата и да го взимате по късни доби. И как да му отговорите на въпроса „Мамо, защо съм последна?“.

Когато дъщеря ми тръгна на градина всяка сутрин караше баща й да й обещае, че ще я вземе бързо. Той, на работа до 17.30 на десетина километра от нея, й отговаряше – „Да, със скоростта на светлината, моето момиче“ . Подозирам, че един ден тя ще си мисли, че светлината е нещо доста мудно. В 4 от 5 случая тя е последната останала от групата в 18.20, когато той, притеснен и задъхан, успява да я прибере. Ужасно съм му благодарна, че го прави.

Докато аз самата работех до 6, в редките случаи, когато няма нищо извънредно, дори да можех да летя, да хвана такси или да тичам до премала, нямаше как да стигна навреме, за да я прибера. И колата не е решение, защото задръстванията са пословични…

В такива моменти човек се чуди защо като толкова професии могат да се практикуват дистанционно, българските работодатели изискват задължително присъствие в офиса? Не е ли важен резултатът, а не да те виждат как си седиш на стола, докато го постигаш? И онази особена гордост, с която на интервюто ти съобщават, че позицията е с нормирано работно време… После разбираш, че оставането до час-два след смяната, съботно-неделните дежурства, имейли и телефонни разговори, не се броят. Те си се подразбират – има работа, трябва да се свърши. Да не би „гъвкаво работно време“ да е мръсна дума (словосъчетание)? До кога ще ни тресе тази мания за контрол и пълно недоверие към възможностите на хората и респективно – майките, да организират деня си ефективно без някой да им казва кога са в обедна почивка? Защо да не си тръгнеш от офиса в 5 или в 4 следобед, след като за разлика от купонясвалите вечерта колеги, ти можеш да си там преди 8 сутринта дори? Защо да не не доработиш вечерта, когато децата са си легнали? Защо? Защото който има деца, да си ги гледа и да е мислил преди да ги ражда… Да, а всички ние сме се появили на този свят с пъпкуване – готови, отгледани и с очила.

Не искам да звуча като вмирисан на кебапчета политик, но отдавна сме в демографска криза и тя ще се задълбочава! Поне докато жените трябва да избират дали да си позволят да раждат бебета или да катерят със зъби и нокти кариерната стълбица. Статистиката показва, че все по-често ставаме майки за първи път на 35, което пък намалява драстично шанса за второ дете. От една страна часовникът тиктака, от друга – как пак да му бременееш като младите колежки напират на орди за местото ти? На Терминал 2 вечно има опашки от хора с еднопосочни билети. Въпросът е от къде ще внесем българи след 20 години?

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница.

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!!
Поздрави, Елена