Blog

„Не е лесно да си жена! Знаеш, че си създадена да направиш някой мъж щастлив, обаче е трудно да намериш къде се е скрил тоя нещастник.“ – смях се с глас на сутрешното си откритие в нета! Ми да, ти си изкарала цял ден да се киприш, гласиш, сушиш, опъваш, нагласяш, пристягаш, наточваш… Отиваш издокарана на поредния бар/купон/среща, пълна с очаквания за съвършения миг, когато ще разпознаеш любовта… Чакаш, оглеждаш се, въртиш очи, атакуваш може би. После удря дванадесетият час и принцът се превръща във фъфлеща тиква, а в главата ти кънти: „дали аз закъснях или времето бързашеее“…

Истината е, че вероятно си подранила!

Подранила си да търсиш Него, единственият, преди да си обикнала племето му. Онова мъжко племе, което много ясно надушва мъжемразките. Инстинктът им работи безпогрешно и като детектор улавя разочарованието, болката, неудовлетворението, скрито зад дълбокото деколте. О, да, гледката, която то разкрива е кукичка, която може да ги закачи за определено време, но не е достатъчно силна, за да ги задържи.

За да привлечеш/хванеш мъж или да се оставиш да бъдеш намерена от него, е нужно да обичаш мъжете, да ги уважаваш и зачиташ. Тогава сензорите им улавят одобрението, благоразположението и това им дава крила. Ама не такива, които да ги носят с 200 надалеч от теб, а такива, с които да те прегърнат и да те вземат за себе си.

Крушата си има опашка, а неодобрението към мъжете (да не кажа омразата) си има корен.

• * Може да е в разочарованата от мъжете майка, която с цялото си поведение ти показва, че те за нищо не стават и на тях не може да се разчита. Или пък, кардинално е решила въпроса като ги е отписала от живота си навеки, след като баща ти й е разказал играта.
• * Може да е в матриархата, който са наложили прекрасните, силни, можещи и справящи се жени в твоя род – мъже има, но те са някак в периферията и със съвсем не такава значимост в заедността.
• * Може да е в това, че не зачиташ и уважаваш баща си и не го приемаш. Да, той може наистина съвсем да не струва, но е те е създал и докато не го признаеш и реабилитираш, няма как нито себе си да приемеш докрай, нито мъжете да ти станат мили и драги.
• * Може да е в онзи гадняр, който се подигра с чувствата ти на времето или в онзи смотаняк, който те заряза, тъкмо когато се отпусна и истински го заобича… Лошата новина е, че докато ги наричаш с тези „мили“ епитети и ти горчи, когато се сетиш за тях, на любовния фронт няма да потръгне. Просто защото ти не си на разположение емоционално – все още си ангажирана с тях.

Варианти много, коренова система богата и здрава, оплетена и мощна…

И сега накъде? Ами пак натам – навътре към теб, към раните и белезите. Има ли някоя, дето кърви? Има ли белег, който дамгосва? Ако има – лекувай с много емпатия към себе си, намери някой, който да обработи раната и да ти помогне с превръзките…

Ако не виждаш следите – пак потърси. Как възприемаш мъжете? Доверяваш ли им се? Харесваш ли ги? Карат ли те да цъфтиш? Имаш ли предубеждения, глобализации и печати към тях?  И дори да смяташ, че са „от един дол дрянки“, пак не забравяй, че в точния момент някои от тях са сочни, сладки и много полезни!

Желая ти късмет по пътя към любовта и искам да ти споделя от първо лице, че има жаби, които се превръщат в принцове, след като дълго ги целуваш. Слава Богу има и принцове, които остават такива и след като удари дванадесетият час. Днес моят ме събуди, слагайки пореден пръстен на ръката ми – 10  години след халката и почти 12 след първия. И не, не е идеален, нито безгрешен, също като мен 🙂

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница.
Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация. 
Желая ви сбъдвания!!!
Поздрави, Елена  

Нали сте чували, че много хубаво не е на хубаво, че прекален светец и Богу не е драг? Сигурно са измислени от някой, който доста си е падал по хапването, пийването и както се казва по „тези три неща“. „Човещинка“ е въздишал той, докато блажено е надигал чашката с винце и е примлясквал с наслада, изтегнат под някоя сянка…

Мислите ми литнаха в непредвидена посока и ги връщам обратно, за да споделя няколко думи за т.нар. „женска енергия“, в защита на която се надига все по-френетична вълна. Преди да сте ме линчували, за протокола да отбележа, че съм категорично „за“ свързването с нея, за подклаждането и подсилването й с практики, ритуали, танци и т.н. За да си здрава жена, да живееш с лекота и радост, да изпитваш удоволствие, наслада и да си привлекателна за себеподобните си и от двата пола, е нужно да развиваш енергията ин. Тук обаче идва голямото НО:

1. Женска енергия притежават и мъжете и жените. Същото важи и за мъжката енергия. Ако сме обърнали гръб на женската енергия ние не умеем да се обвързване емоционално, не можем да приемаме себе си и другите такива, каквито сме. Ако сме скарани с мъжката енергия в нас, страда самооценката и умението да се отстояваме и да постигаме.
2. Анима и Анимус (архетипи, въведени от Юнг. обозначаващи нашата вътрешна жена и вътрешния ни мъж) си взаимодействат вътре в нас и ни влияят. От тяхната интеграция и цялостност зависи как се чувстваме ние и какви партньори избираме в живота.
3. Според Ошо, когато се влюбваш в някого, ти се влюбваш в огледалото на твоя вътрешен мъж/жена. Сега сигурно всеки, преживяващ нещастна любов, си мисли, че огледалото му е криво. Всъщност пълноценните връзки, за които мечтаем, могат да се случат само след като ние самите сме цялостни и пълноценни. Това означава да сме интегрирали полярностите в себе си, защото външният ни живот в по-голямата си част е отражение на вътрешния ни свят.
4. Д-р Рюдигер Далке твърди, че съвършеният човек е андрогин, т.е. той е слял мъжките и женските аспекти в душата си в единство. Андрогинността разбира се се отнася до психично ниво – тялото запазва своя пол.След всичко това няколко мои разсъждения по темата „женска енергия“. Да си в нея НЕ означава:
   *Да нямаш инициатива, да стоиш и да чакаш Вселената всичко да сбъдне и направи вместо теб, принцът на бял кон да те отнесе като куцо пиле домат, мама и тате да те отглеждат, докато станеш на 40, а колегите да ти вършат работата, защото ти си в приемането и получаването.
   *Да си префърцунена кифла, за която трагедията на деня е счупеният нокът, а авторитетите в живота й започват и свършват с имена на марки.
   * Да бъркаш приемането с примирението и да съществуваш във връзки и отношения, в които не зачитат теб и мнението ти, че даже ти правят  и профилактика на висок глас, за да си знаеш мястото. За шамарите, за които ти си била виновна, защото си го изкарала от нерви, изобщо няма да говоря.
   *Да се самоубеждаваш, че няма област, в която да си изявена, защото такава ти била съдбата, щяла си да влезеш в мъжката енергия, ако започнеш много да плануваш и действаш и то твоето щяло да дойде при теб чрез мъжа ти.
   *Да бъркаш търпението да изчакваш точния момент с отлагането и страха да направиш крачка в желаната посока. Това те прави социално неадаптивна и проблемът обикновено е в липсата на мъжка енергия, която помага да се заявяваме и отстояваме.
   *Да си апатична и да виниш другите и света за липсата ти на успех – женствеността не е липса на живец и творчески планове, а различен подход в осъществяването им. Ние самите, независимо дали сме мъже или жени, сме отговорни да пишем сценариите в живота си и да ги адаптираме  към случващото се.
   *Да намираш живота и усилията за изтощителни и изискващи мъжка сила и хъс, което ги прави неподходящи за теб. Ако има такова усещане, то може да е белег за липса на мотивираща жизнена цел. Съществува и вариант и да е индикация за недобра връзка с бащата, защото отношенията с този родител, неговата подкрепа, ни учат да заставаме на своя страна, да имаме енергията да се отстояваме и да се справяме с предизвикателства.
   *Да влизаш в клишетата – те мъжете са такива и онакива, защото те отиват на 5-годишно момиченце, което осъзнава половата си принадлежност, подчертавайки разликите си с онези с шортите и късите коси. Преди да сме мъже и жени, ние всички сме хора и носим в себе си и двете енергии, но в различна степен.Жената е многолика и цветна, последователна и променяща се, нежна в силата си, силна в слабостта си. В своята пълнота и цялостност тя е свежа, лека и радостна като малко момиченце, съблазнителна, магнетична и омайна като неустоима любовница, целеустремена, устойчива и категорична като кралица, грижовна и подкрепяща като любяща майка.

   Пожелавам на вас и на себе си с всеки следващ ден да ставаме все повече Жени, за да бъдем щастливи, живеейки в потенциала си, за да имаме истински мъже до себе си и да раждаме деца с лекота и радост! Дай Боже, да бъде!

   Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
   Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница.
   Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация. 
   Желая ви сбъдвания!!!
   Поздрави, Елена  

Ревността винаги гледа с далекоглед, който прави малките предмети големи, джуджетата – гиганти, подозренията – истини. Това е мисъл а Мигел де Сервантес, но съм сигурна, че всеки от нас има свои разсъждения по темата – не защото му е приятна и иска да рови в нея, а защото я познава от личните си преживявания. Казват, че тя върви ръка за ръка с любовта, но май е по-вероятно да е дружка на собственическото чувство и на неувереността. Имате ли време за една бърза приказка? Ето я:

В едно село живял мъдрец. Един ден при него дошъл за съвет мъж, който споделил, че е нещастен и се срамува от собствените си пороци.
– Аз съм твърде ревнив. Знам, че това е недостойно чувство, но не мога да се справя с него. Съпругата ми е лоялна, любяща, но аз все още се разкъсвам от ревност. Знам, че тя е честна с мен, но въображаеми любовници ме карат да полудявам при мисълта, че може да се подиграва с мен. Изтощен съм до краен предел. Дайте ми съвет как да се отърва от тази неволя. – казал мъжът.
Мъдрецът се замислил, а след това му отговорил:
– Чух една история за човек, който наследил красива черешова градина. Всяка пролет дърветата били в разцвет, всичко било покрито със снежнобели венчелистчета. От най-малкия бриз те се издигали във въздуха и всичко било толкова красиво.
Собственикът на градината се грижил много за наследството си и всяка година дърветата давали богата реколта. Но веднъж при него се отбил лош човек, клеветник и завистник.
– Каква прекрасна градина. Жалко, че през нощта може да дойдат крадци. – казал неканеният гост.
След като си тръгнал, думите му силно притеснили собственика на градината. Нощем започнал да излиза и да пази градината, денем спял, защото бил уморен, а и трябвало да има нови сили, за да пази реколтата си.
С течение на времето никой не се грижел за дърветата, оградата на имота му също се разрушила. Така мъжът седейки всяка нощ в градината, забравил за прекрасния вкус на черешите си.

Може би всички на моменти сме забравяли за прекрасния вкус на любовта, докато ревността е набъбвала в нас… Понякога моментите са се превръщали в часове, а може би в дни… В съвсем младите си години съм живяла доста време във връзка с много ревнив мъж. В началото приемах въпросите – къде си? с кого си? той защо така те погледна? ти него харесваш ли го, не ме лъжи, личи ти… – като израз на истинска, голяма, всепоглъщаща любов. Странно ми беше, но част от незрялата ми и наивна душичка ликуваше – той ме обича силно! С времето въпросната „любов“ започна да ме задушава, да ме кара да се чувствам като в затвор, да ме задъхва, тормози…

Едно вътрешно гласче започна да се надига и да шепти – „бягай, това е опасно“. Наострих уши, а то започна да укрепва в мен. Чух се да крещя: „Престани! Тровиш ме! Аз не съм курва, която трябва да следиш и контролираш! Държиш се все едно не заслужавам доверие и на мен не може да се разчита! Това е обидно!“ Повтарях го много пъти. До задъхване. Той неизменно обясняваше колко ме обича и вадеше „доказателства“ за моите несъществуващи флиртове, задявки изневери… Отне ми време и много сълзи да се измъкна! Направих го заради себе си, заради самоуважението и жаждата за свобода. Болеше. Много. После проумях, че ми се е случвало, защото съм го позволила през незнанието как да отстоявам себе си, през наивността и неувереността си, през неумението да застана на своя страна и да следвам нуждите си. Научих се – по трудния начин.

През призмата на психологията ревността е нормално чувство като всички други и се поражда от стремежа на човека да бъде важен. Може да е плод на липсата на увереност, на нуждата от другия, за да се чувстваме ценни и значими.

Наричат я „убиец на любов“. Тя може и да е подсъзнателното желание да накараме партньора да ни напусне, въпреки че на пръв поглед звучи доста парадоксално. Ревността е и сигнал, че сме обърнали гръб на себе си.

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница. 
Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация. 
Желая ви сбъдвания!!! 
Поздрави, Елена  

Когато Бог създавал жената, той работил късно на шестия ден.

При него дошъл един ангел и го попитал:

– Защо отделяш толкова много време за това?

Господ му отговорил:

– Виж само колко различни изисквания трябва да изпълня, преди да я сметна за готова. Тя трябва да се мие лесно, но да не е пластмаса, да има над 200 подвижни части и при това да се движи грациозно. Трябва да се лекува сама, когато е болна. Да работи по 18 часа на денонощие. Трябва да има само две ръце, но да може да прегръща с тях едновременно няколко деца, и то така да ги прегръща, че да излекува всяка болка, независимо дали е душевна или са си ударили коляното.

Ангелът бил впечатлен.

– Това стандартен модел ли е? Но това е невъзможно! Цялата тази работа не може да се свърши за един ден. Отложи я за после.

– Не – казал Господ. – Ще я довърша днес и тя ще бъде моята любимка.

Ангелът се доближил и докоснал жената.

– Господи, но тя е толкова нежна!

– Да, тя е нежна, но освен това съм я направил и много силна. Не можеш да си представиш дори колко неща може да издържи и преодолее. Изглежда ранима, но крие в себе си огромна мощ.

– А тя може ли да мисли?, попитал ангелът.

Бог казал:

– Тя може не само да мисли, но и да се аргументира и убеждава.

Ангелът докоснал бузите на жената.

– Господи, мисля, че тази тук е дефектна, струва ми се, че тече.

– Не, тя не е дефектна, поправил го Бог и продължил: Това са сълзи.

– Те за какво са? попитал ангелът.

– Те са израз на нейната тъга, нейната любов, нейната самота, нейните страдания и нейната гордост.

Ангелът бил наистина впечатлен.

– Господи, ти си гений! Помислил си за всичко. Жената наистина е невероятна!

– О, да – казал Бог. Тя има сила, с която може да удиви мъжа. Тя може да се смее, когато й се плаче. Тя може да се усмихва, когато я е страх. Тя ще помага на друг, когато самата тя има нужда от помощ. Само един неин поглед е способен да направи онова, което мъжът не може да постигне…

Ангелът занемял и гледал жената като омагьосан. После Господ въздъхнал:

– Тя все пак има един недостатък, който може да й съсипе живота, ако тя сама не го поправи.

– Какъв е този недостатък?

– Тя не си знае цената… 

Хубава притча, нали? (намерих я в dama.bg). Струва ми се обаче, че към основния ни недостатък, че не си знаем цената, можем да добавим още един много съществен: Жената се склонна да се увлича в това да се грижи, да отглежда, да подкрепя! Прави го с неподозирана жертвоготовност ден след ден, месец, след месец, години…  Мотивът е любов, а убеждението, че чрез това си поведение тя е в услуга на другите и това непременно е нещо хубаво.

Сигурна съм, че в момента някои от вас повдигат изненадано вежди и възмутено питат: „А не е ли?!“

Е!, когато е в нужната доза, не е равно на пренебрегване на себе си и не е УПРАЖНЯВАНЕ НА КОНТРОЛ. Не си даваме сметка, че често зад грижата за другите, подкрепата към тях, решаването на проблемите и разплитането на ситуациите вместо тях, стои подсъзнателният стремеж да бъдем нужни, незаменими, безценни. Това от една страна привързва другите към нас, от друга – вдига самооценката ни и важността ни в собствените очи, а от трета – помага ни да държим юздите и да управляваме.

Живеем в дуален свят, в който сянката се съдържа в светлината. Дори най-алтруистичните действия носят и друга, вторична полза за този, който ги прави. И това не е беда. Проблемът е, че когато контролираме (помагайки) ние пречим на човека да разгърне собствените си компетенции и да взима сам решения. Превръщаме го в детето, което не може само да си връзва връзките на обувките, защото майката го прави по-бързо и по-добре. Това е повод за размисъл за всички ни 🙂

Какви са сенките  в четирите женски архетипа – момиченце, любовница, кралица и майка – домакиня. Какви са техните прояви, кой преобладава в нас и как да развием най-малко изявения? Това е темата тази вечер в Женски срещи за подкрепа и медитация – СИНТЕЗ НА ЖЕНСТВЕНОСТТА.

Чрез медитативна техника ще се срещнем тези четири наши образа, ще ги изследваме, опознаем и разгърнем. Целта е да съвместим радостта и лекотата на момичето с магнетизма на любовницата, увереността на кралицата, стабилността и баланса на майката домакиня. Колкото по-трудно достижимо ни изглежда това, толкова по-наложително е да тръгнем към него, за да бъдем цялостни. Моля, свържете се с мен, ако решите да присъствате, местата са ограничени.

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница. 
Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация. 
Желая ви сбъдвания!!! 
Поздрави, Елена  

Напоследък преживявам дежавю. Неприятно. Няколко пъти ми се случва, докато ми разказват за себе си, клиентки да отбележат мимоходом, че подобна на тяхната миома/бучка/киста е имала майка им. Самата аз трудно приех за себе си, че нещата, през които минавам в живота си, дори на пръв поглед доста различни, в същината си имат зловещо подобие с тези на майка ми… Ама как?! Та аз по нищо не приличам на нея,  недоумявах години наред. „Да бе, да“, надсмивам се над себе си напоследък.

Генетика, наследственост – да, съществуват. Обаче има и друго – нуждата от принадлежност и свързване.

Лоялни сме към майката и сме склонни да носим нейния модел, да приемаме за свои нейните притеснения, грижи, болести дори. Това, че се възприемаме като много различни и даже сме склонни да твърдим, че нямаме никакви общи неща с майките си, не пречи на процеса на „присвояване“. Накрая се оказва, че носим чужди тежести, които обаче ни спъват в нашия живот. В по-голяма степен всичко това важи за жените, но и мъжете не са застраховани от подобно вплитане и отъждествяване. Такова може да е налице и с бащата (и от двата пола), но то е предмет на друга тема.

Темите в Женски срещи за подкрепа и медитация често са свързани с майката. Както се случва със синхроничностите, тази сутрин ми изскочи една статия, наречена „Болката на майката е нейна отговорност, не ваша!“. Заглавието обобщи мислите ми, а съдържанието си заслужава. Авторът е Бетани Уебстър, преводачът Албена Люцканова. Източникът е 9journal.com.ua, а аз я открих в aida.bg. Споделям, защото е важно и вярно:

„Потокът между подрастващото момиче и неговата майка трябва да бъде едностранен – постоянна поддръжка от страна на майката към нейната дъщеря. От самосебе си се подразбира, че дъщерите са напълно зависими от емоционалната, мисловна и физическа подкрепа на своите майки. Но един от многото аспекти на майчините травми е тази динамика на взаимоотношенията, когато майката е неадекватно зависима от мисловната и емоционална поддръжка, осигурявани й от нейната дъщеря. 

Майката, родила своето дете, може да почувства несъзнателно, че най-сетне си има някой, който ще я обича безусловно. Тя започва да използва детето за удовлетворяване на собствената си нужда от обич, останала силно неудовлетворена от нейното детство. Това поставя дъщерята в непоносима за нея ситуация, в която й се възлага отговорността за благополучието и щастието на нейната майка. Тогава на малкото момиче се налага да потиска собствените си нужди, възникващи в процеса на неговото развитие, за да удовлетвори емоционалните потребности на майка си.
Вместо да се опира на своята майка като на надеждна емоционална база за изследване на света, от дъщерята се очаква самата тя да бъде такава база за майка си. В процеса на израстване момиченцето е напълно зависимо от нея, затова то няма голям избор – или трябва да се подчини и да удовлетвори майчината нужда, или да въстане против нея.
Когато майката натоварва дъщеря си с ролята на възрастен като заместител на партньор, приятелка или терапевт, тя я експлоатира. Когато от дъщерята се изисква да встъпи в ролята на емоционална опора за своята майка, тя не може да разчита повече на нея, за да получи необходимото удовлетворяване на своите собствени нужди.

Съществуват няколко варианта как дъщерята може да реагира на подобна динамика на взаимоотношенията:
– „Ако аз бъда наистина много добра (тиха, послушна, без собствени потребности), мама все пак ще ме забележи и ще се погрижи за мен.“;
– „Ако аз съм силна и защитавам мама, тя ще ме забележи.“;
– „Ако дам на мама това, което иска от мен, тя ще престане да ме използва.“ и т.н.

По-късно в живота си ние проектираме тази динамика и в отношенията си с другите хора.
– „Ако се опитвам да бъда достатъчно добра с него през цялото време, той ще бъде с мен.“
Или в работата:
– „Ако изкарам още едно висше образование, ще бъда достойна за повишение.“
В този случай майката встъпва в конкуренция с дъщерята за правото й да получи майчина защита. Тя й внушава, че майчината грижа и любов трябва да се заслужат. Момичето израства с убеждението, че за да заслужи любовта, одобрението и признанието на своята майка, трябва да се постарае с всички сили. После, когато порасне и встъпи в живота, то пренася тази динамика във взаимоотношенията си с останалите и непрекъснато привлича подобни ситуации.
(Междувпрочем такива взаимоотношения влияят и върху синовете.)
Дъщерите, натоварени с подобна родителска функция, израстват без детство. Те не получават нужното одобрение за себе си като личности, а само ако са изпълнили определената възложена им функция (да облекчат болката на своята майка).
Майката може да очаква от своята дъщеря тя да изслушва всичките й проблеми и дори да очаква от нея грижа и утеха, за да се справи със своите тревоги и страхове на възрастен човек. Тя може да очаква дъщерята да решава нейните проблеми, да подрежда безпорядъка в собствения й живот или да се заеме с емоционалното й разстройство. Такава майка се предава в ръцете на дъщеря си, защото самата тя е слаба, претоварена или неспособна да се справя с живота си.
За дъщерята това означава, че нейните собствени потребности, възникващи в периода на израстването й, натоварват майка й неимоверно много и тя започва да обвинява себе си за своето съществуване. По такъв начин момичето получава убеждение, че то няма право на свои потребности, няма право да бъде изслушвано и приемано такова, каквото е.
Дъщерята, на която е възложена подобна родителска роля, може да се вкопчи в нея и да я играе, за да има изгода от това. Например тя може да получава одобрение или похвала само тогава, когато изпълнява ролята на защитник на своята майка или неин спасител.
Заявяването на собствените нужди от страна на дъщерята може да крие заплаха от агресия или отхвърляне от страна на майката. Момичето може да изпитва страх, че майка му може да бъде изкарана лесно от равновесие и затова то често укрива от нея истината за своите потребности. Майката може да играе ролята на жертва и да внуши на дъщеря си, че тя е истински злодей, ако заяви своето право на съществуване на собствена реалност. В този случай дъщерята получава усещането за: „Искам твърде много. Моето истинско „аз“ е да причинявам болка на останалите. Аз съм твърде голяма. Трябва да остана мъничка, за да ме обичат.“
Когато дъщерята е емоционално готова да се отдели като възрастен човек, майката може подсъзнателно да възприеме това като повторно отхвърляне (след отхвърлянето в детството си) и ситуацията може да предизвика у нея неприкрита детска ярост, пасивни обиди или неприкрита враждебност.

Някои майки, които използват дъщерите си по подобен начин, често използват думи като „Нямам никаква вина за това!“ или „Спри да бъдеш толкова неблагодарна!“, когато дъщеря им изказва открито неодобрение от техните взаимоотношения или иска да обсъдят темата. Това се случва с тези дъщери, чието детство е откраднато чрез възлагане на отговорности, за да бъдат удовлетворявани агресивните изисквания майките им. След това, когато такава дъщеря държи да обсъди взаимоотношенията си с майка си, нейното поведение се тълкува като „наглост“. 

А може и майката да не желае да види своя принос към болката на дъщеря си, защото не би могла да го понесе, за нея това би било също болезнено. Често такива майки не могат да си признаят как се отразили върху самите тях отношенията със собствената им майка.
Думите „Не обвинявай майка си за нищо!“ често се използват, за да бъде засрамена дъщерята и да премълчава истината за собствената си болка.
Ако ние като жени сме готови действително да заявим своята сила, трябва да успеем да видим с какво нашите собствени майки са допринесли за травмите ни в детството. И тогава като зрели хора да поемем отговорността за изцеляването на тези рани.
Дъщерите трябва да знаят, че те имат право да чувстват болка и да я заявяват открито. В противен случай истинско изцеление няма да настъпи. Те ще продължат да саботират самите себе си и ще ограничават сами своите способности да се развиват в живота и да процъфтяват. 

Патриархатът е навредил дотолкова, доколкото жените, дали живот на своите деца и изгладнели и алчни за самоутвърждаване, одобрение и признание, са търсили любовта у своите дъщери. Този глад за любов обаче дъщерята не може да удовлетвори никога. Затова толкова много поколения дъщери принасят себе си като доброволни жертви на олтара на майчиното страдание с надеждата, че все някога ще станат достатъчно добри за своите майки. Те живеят с детинската надежда, че ако успеят да „нахранят“ своята майка, тя ще нахрани с любов тях. Този момент няма да настъпи никога. Да утолиш глада на собствената си душа може само тогава, когато изцелиш себе си от майчината травма и отстояваш собствените си живот и ценности.

Нужно е да спрем да жертваме себе си заради своите майки, защото в крайна сметка нашата жертва няма да ги засити. Болката на майка ви е нейна отговорност, а не ваша!
Когато отказваме да признаем онова, което са ни причинили като страдание собствените ни майки, ние продължаваме да живеем с чувството, че нещо не ни е в ред, че ние сме недостатъчно добри. Да чувстваш вина и срам е много по-лесно, отколкото да погледнеш истината в очите – как са ни отхвърляли и използвали в детството нашите майки. Срамът и вината – това са нашите защитници срещу болката. Нашето малко вътрешно момиче предпочита срама и самоунищожението – това съхранява неговата илюзия за добрата майка.
(Да се вкопчиш в чувството за срам и вина е начин да се държиш за майка си. Това чувство създава усещане за майчинска опека.)

За да отпуснем най-накрая ненавистта към себе си и самосаботирането, трябва да помогнем на своето вътрешно дете да разбере, че колкото и голяма вярност и привързаност да проявява към майката, оставайки малко и слабо, тя няма да се промени и да стане такава, каквато му се иска. Трябва да намерим в себе си кураж и сила и да отдадем майчината болка, която майка ни е прехвърлила върху нас, на самата нея. Да й я отдадем, защото тя е нейна отговорност.
Тя трябва да се справи с това.
Тя е възрастният човек, ние сме детето. Като деца ние не бива да носим отговорността за избора и поведението на възрастните около нас. Когато осъзнаем това, ние поемаме пълната отговорност върху себе си за преработване на получените травми от детството, признавайки как те са повлияли върху живота ни. Така ние можем да продължим по-нататък, осъзнавайки силата и дълбочината на собствената ни природа.
Много жени се опитват да пропуснат тази крачка и да преминат направо към прошката и милосърдието, където… зациклят. Не е възможно да загърбиш миналото, ако не знаеш какво точно трябва да загърбиш.

Защо е толкова трудно да признаем това, за което има вина нашата майка:
– На биологично ниво у децата е закодирана непоколебима вярност към тяхната майка, независимо от това какво е нейното отношение. Майчината любов е необходима на децата за тяхното оцеляване.
– Отъждествяването с майката предполага, че тя е на ваша страна.
– Трудно е да забележим у майка си жертвата от собствените й травми и патриархалната култура.
– Съществуват религиозни и културни табута – „Почитай баща си и майка си!“ и „свята майка“, които ни внушават чувство за вина и принуждават децата да премълчават своите чувства.
– Когато сме били малки момичета, ние сме били културно обусловени и пригодени да служим на другите, пренебрегвайки собствените си интереси.

Защо самосаботажът е проява на травма от майката?
– При дъщеря, която е натоварена с ролята на възрастен, връзката с майката се е формирала в условия на потискане на собствените потребности и чувства. (Да бъдеш малка = да бъдеш любима.)
– Затова съществува подсъзнателна връзка между майчината любов и самоизтощението.
– Дори в осъзната възраст да се сдобиеш с успех, щастие, любов и увереност, подсъзнанието помни „опасността“ в ранното детство, когато да се покажеш пораснала, спонтанна или естествена е предизвиквало болезнено отхвърляне от страна на майката.
– На подсъзнателно ниво отхвърляне на майката е равно на смърт.
– На подсъзнателно ниво самосаботаж (да останеш малка) е равно на безопасност (преживяване).

Ето затова е толкова трудно да обичаме себе си. Защото да отпуснем своето чувство за вина, срам и самосаботаж, означава да пуснем своята майка.
Изцелението на майчините травми е ПРИЗНАВАНЕТО на собственото ни право да живеем без дисфункционалните шаблони от нашето детство в общуването с майка ни. Всяка жена има право на това.
Това е тази вътрешна работа над себе си, за да се освободиш и станеш онази жена, за която си се родила.
Това съвсем не е очакването, че твоята майка ще се промени най-накрая и ще удовлетвори онази потребност, която ти е липсвала в детството. Дори напротив.
Докато не погледнем право в лицето и не признаем ограниченията на собствената ни майка, не признаем травмите, които тя ни е причинила, ние ще зациклим в Чистилището, очаквайки нейното одобрение и… в живота ни ще настъпи пауза.
Изцелението винаги означава да вземеш отговорността за собствения си живот в свои ръце.
Разбира се, този процес може да е съпроводен с конфликти и дискомфорт. Това означава, че изцелението върви с пълна сила по правилния път. Придържайки се към този път, в края на краищата ние стигаме до състояние на естествено милосърдие не само към себе си като дъщери, но и към своите майки, към всички жени във всички времена и въобще към всички живи същества.
Само че на този път към милосърдието ние отначало трябва да отдадем онази болката на своята майка, която тя ни е била прехвърлена в нашето детство.
Когато майката прехвърля на дъщерята собствената си отговорност за непреработената болка и я обвинява за признанията й за причиненото страдание, това показва само едно – истински отказ за поемане на отговорност.
Възможно е нашите майки никога да не поемат тази отговорност за тази болка, която несъзнателно са ни възложили, за да облекчат собственото си страдание. Но най-важното е ти, като дъщеря на майка си, така да признаеш болката и нейната уместност, че да почувстваш състрадание към своето вътрешно дете. Това освобождава и открива пътя към изцелението и към възможността да живееш така, както обичаш и заслужаваш.“ 

Да, няма как да простиш, преди да си осъзнала вредата, да си „хванала модела“, да си го разнищила и опознала. Целта не е да обвиняваме майките, да им се сърдим и да страдаме за отминали неща. Като майка аз самата знам, че тази „роля“ е без почивен ден и каквото и да си чел, осъзнавал и преживял, в крайна сметка, я „играеш“ като себе си – през твоите си травми, опитности, блокажи, характерови структури и т.н. Вярвам, че децата ни ни избират, за да можем взаимно да си причиняваме неща и да си учим уроците. Това обаче не ни спасява от отговорността да се стремим към по-добрата версия на себе си. В името на ЛЮБОВТА!

В статията са темите, с които ще работим онлайн на 28.10.2021 в ЛЕКУВАНЕ НА ЖЕНСКАТА ЛИНИЯ. Ако темата ви докосва, ще се радвам да се видим в групата.

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!

Ако имате нужда от подкрепа по пътя към бебето, практическият видео курс МЕЧТА ЗА БЕБЕ, е създаден за вас! Той е базиран на богатия ми психотерапевтичен опит с жени, борещи репродуктивни казуси.  Веднъж закупен, достъпът до курса остава и можете да правите упражненията и медитациите многократно. 

Желая ви сбъдвания!!! 
Поздрави, Елена  

„Мамо, виж така нямам корем!“, възторжено подвиква 7-годишната ми дъщеря, гледайки отражението си с „глътнат“ корем. На обърканото ми изражение обяснява, че еди-коя-си в групата казала, че на когото коремчето се вижда, човек е дебел. Запротестирах срещу тази зловредна логика, а отвътре се свих, задавайки си въпроса какво ще се случи, когато след някоя година дъщеря ми е убедена, че трябва да има плочки на корема, за да е красива… Тогава аз в очите й вече няма да съм „мама, която ме усеща и знае най добре“, а онази дето нищо не разбира от модерни неща…

Точно си мислех как да формулирам мислите си подходящо и попаднах на една прекрасна статия, която според мен всяка жена трябва да прочете. Както и тези мъже, които обичат жените. Казва се КОРЕМЪТ И ЖЕНСКАТА ЕНЕРГИЯ. Източник на материала, превод от руски е Албена Люцканова, публикуван е в pomada.cc, а аз го прочетох в блога на Аида Марковска. Моля, прочетете, важно е:

„Ние знаем твърде малко за тази важна област в женското тяло и често рушим своето здраве, следвайки реклами и стереотипи. Затова нека да я разгледаме внимателно.
В превод от много езици „корем“ означава „живот“. Буквално казано, всеки от нас е започнал своя живот именно в корема на своята майка. За жената коремът не е просто област в тялото – той е място на силата ѝ, източник на нейните блага и енергия, място за сътворяване на живота (просто си го представете).
Именно в корема (областта под пъпа, където се намират матката и репродуктивните органи) жената събира своята енергия, нейната основна сила е точно там. Енергийно жената е устроена като съд – нейната основна сила идва от Земята и се събира в корема ѝ. Натрупана там, тази сила снабдява цялото женско тяло, правейки го силно женствено и безумно привлекателно.

Ако в корема енергията е достатъчно и тече правилно, жената:
– е женствена, „мека“, гъвкава;
– сексуална, привлекателна;
– зачева леко и износва детето;
– ражда леко (без травми);
– е уверена в силата си и е спокойна;
– е пълна с живот, от нея буквално извира жизнена енергия, която ѝ е подарена от Майката-Земя;
– получава наслада от близостта си с хората и от своята сексуалност.

Но такива жени са единици. При повечето има блокажи в областта на слабините. Защо е така?
Още от детството нас ни учат, че е добре коремът да бъде стегнат, прибран, свит.
Какво ни носи това?
– Блокиране на енергията към останалите висши центрове;
– Неспособност да се отпуснем по-дълбоко;
– Повърхностно дишане, неспособност да дишаме чрез цялото си тяло;
– Женски болести;
– Тежък цикъл и ПМС;
– Натрупване на страхове и тревоги;
– Неспособност да получаваме наслада;
– Неприемане на собствената ни женска природа;
– Твърдост, отсъствие на мекота и гъвкавост;
– Напрегнат корем = напрегнат живот;
– Изработване на мъжки качества.

Блокажите в областта на корема се формират по няколко причини.
1. Главната от тях – отношенията ни с нашата майка. Отначало ние сме били съединени с нея именно в корема – чрез пъпната връв. Оттам сме получавали цялата информация за света, всичките си преживявания. Ако бременността е била лоша за майката, ако тя не е била готова да приеме своето дете, то самото няма да приема себе си, няма да е способно да се наслаждава и радва, защото главният човек в неговия живот не му е позволявал това.

Именно от мама се раждат много страхове, комплекси и блокажи. Повечето жени са уловени в този капан още с раждането си.
Но от мама ние можем да получим и висша наслада и безусловно приемане на себе си. Тя е източникът на нашия живот, а нейният корем е източник на блага за нас. Ако през своята бременност майката е била радостна, щастлива, очаквала е детето си, радвала му се е, ако го е защитавала с мислите си вътре в утробата, то ще се роди уверено в себе си, ще приеме своята природа още отначало. Затова майка ни е този човек, от когото трябва да започнем работата над себе си. Приемането на майката = на приемане на собствения корем (своя живот, собствената природа) = любов към себе си.
В този смисъл ще бъде чудесно да се проработи именно вътреутробния живот. Има всякакви медитации в това отношение. Включете спокойна музика. Представете си себе си в корема на своята майка и как двете сте свързани чрез пъпната връв. Вие сте едно неразривно цяло. Вие слушате туптенето на сърцето ѝ и това е най-приятната музика за душата ви. Нужно е да си представяте как се радва майка ви, как ви очаква (дори ако в действителност не е било така!). Медитирайте върху най-силната връзка между вашите тела – пъпната връв, извор на живот за вас.
Приемете, че вие и майка ви сте едно цяло. Дишайте в един ритъм. Съществувайте заедно. Тя ви обича и ви пази. Тя храни живота ви. Мама… Дишайте и почувствайте връзката помежду ви. Възможно е да ви се иска да плачете и това е добре. Трябва да плачете – така си отиват страховете и се ражда близостта.
Подобна медитация трябва да се прави дотогава, докато не настъпи пълно приемане, че вие сте дете на своята майка, нейна плът и кръв, част от нея. Това не само ще задълбочи отношенията ви, но и ще ви донесе спокойствие и отпускане.

2. На второ място твърде често блокажите в корема се формират от травматичен сексуален опит. Жената се „втвърдява“ и не желае повече да допуска до себе си мъж. Често се случва в брака тя просто да търпи и да очаква кога ще настъпи края на сексуалната близост.
Подобен сценарий на отношения също може да бъде пренаписан. Отначало е необходимо жената да опише травмата на лист хартия и да продължава, докато у нея напират думи за това. След това трябва да изгори листа. Следващата стъпка е мислено да визуализира (онагледи) друг образ на тази близост – по-приятен, носещ удоволствие и отпускане.
Добре е жената да проведе следната практика с мъжа си/партньора си. Тя ляга и се отпуска. Затваря очи. Мъжът ѝ/партньорът ѝ просто я гали нежно по корема по часовниковата стрелка. Някъде той оказва съвсем лекичък натиск, а след това отново продължава нежно. Движенията се извършват бавно и внимателно именно в тази зона на корема, която е ниско долу в слабините, между горната част на бедрата.
В тантрическите сексуални практики жената се подготвя за близост именно чрез масаж на корема. Отначало тя извършва дихателна практика, следвана от масаж на тялото и масаж на корема в областта на слабините. Чак след това се случва близостта, в която жената е способна да изпита не само божествена наслада, но и дълбок оргазъм.
Един специалист в подобни практики работеше с фригидна жена, която за 35 години нито веднъж не бе изпитвала удоволствие от близостта си с мъжете. Той научи нейния съпруг да ѝ прави масаж на корема и след няколко такива сеанса жената почувства за първи път не само дълбока и изпълнена с доверие връзка със своя съпруг, но и наслада от близостта си с него.
Трябва да предупредя, че в областта на корема се натрупва огромно количество усещания – както положителни, така и отрицателни. За да се стигне до приятно усещане, трябва да се пусне всичко негативно, което се е нагнетило там. При първите сеанси масаж на корема често се случва извеждането на страховете и неприятни емоции навън да става чрез сълзи и съкращение на мускулите. Страхът винаги ни държи в напрежение, не ни позволява да се отпуснем, затова първият етап е да го пуснете като си поплачете. След това ще настъпи спокойствието, а след него – блаженството.

3. Следващата причина за възникване на блокажи в корема са тежки емоционални състояния – загуба на близък човек, конфликтни отношения в семейството, сериозни разочарования в живота, дълго сдържана ярост, гняв, стрес, заплаха за живота.
Всичко това се събира постепенно и трайно в тази област. Подобни състояния се преживяват чрез писмовни практики, холотропно дишане и др.

Въобще жената трябва да се научи да отпуска корема си, да го приема такъв, какъвто е. Това ще ѝ помогне лесно да износи своето дете и лесно да роди. Много жени получават родилни травми именно заради напрежението в тази област и бедрата си. По време на раждането е важно коремът да е мек и отпуснат. Всички вътрешни органи трябва да бъдат релаксирани, за да може родилните пътища да се разкрият максимално широко и детето да се роди леко. Ако преди раждането жената е укрепвала коремните си мускули чрез коремни преси и физически упражнения, без да се е занимавала с отпускане и разтягане, съществува по-голям риск от родова травма.

КАК ЕНЕРГИЯТА ТЕЧЕ ПРАВИЛНО?
Когато коремът на жената е отпуснат, енергията тече свободно отдолу-нагоре. Тя снабдява цялото тяло и храни всички енергийни центрове. Именно заради това в много традиции жените са носили свободни дрехи: в Русия – сукмани, в Индия – сари, в Азия – широки поли-панталони и туники. (Българката не е изоставала от тази традиция – риза, пола, бръчник, аладжа.) По този начин енергията не просто постъпва лесно в тялото, но и се усилва за сметка на формата на своеобразния купол, който се образува около слабините и бедрата на жената.

ДЪЛБОКО ДИШАНЕ
Сега повечето жени дишат с горната повърхност на дробовете си. Дишането не е дълбоко и не снабдява достатъчно тялото с кислород. Ако коремът на жената е релаксиран, тя може да диша с него през цялото си тяло. Такова дишане успокоява, умиротворява, привежда в ред мислите, подмладява, кара енергията в тялото да се движи, внася в движенията грация, плавност, гъвкавост.

СЕКСУАЛНОСТ И ПРИВЛЕКАТЕЛНОСТ
Мекият корем въздейства сексуално на мъжа, понеже му въздейства подсъзнателно като символ на мекота, нежност, податливост. На силния мъж се нравят меки жени – не само по характер, но и по външност. Понеже външното е отражение на вътрешността.
Ако мъжът ви настоява, че трябва да поддържате корема си стегнат и с „плочки“, значи на него му харесват силни по мъжки жени. По този начин той подсъзнателно изисква от вас равни отговорности или да встъпите в ролята на лидер, което е повлияно от социалното влияние на рекламите. Не е необходимо да реагирате на това. Нужно е да приемете себе си и тогава другите също ще ви приемат каквато сте.
Мек и отпуснат корем не означава, че трябва да сте непременно закръглена. Дори слабичка девойка може да има такъв и ще изглежда много женствено, с изящни извивки. Тъкмо това е красиво, сексуално, женствено.
За да постигнете това състояние на отпуснатост, ще ви помогнат източните танци (бели денс). Това е прекрасно занимание за жени, което им помага да почувстват себе си по-привлекателни, женствени, чаровни. Тези танци помагат на жената да се освободи от блокажите и нагнетените в корема отрицателни преживявания.

КАКВО НЕ БИВА ДА СЕ ПРАВИ?
– Не е благоприятно да се излага на прекалена горещина корема. Това блокира енергията в ниските центрове и оставя по-високите изтощени.
– Не е благоприятно да се носят дрехи, разкриващи слабините. В тази област има натрупана много сексуална енергия и ако жената я демонстрира открито, тя се изтощава твърде бързо.
– Не е благоприятно да се носят стегнати дрехи. Те формират напрежение в тялото и енергията започва да се движи по мъжки тип, формирайки мъжки качества на характера.

Коремът – това е символ на живот. Както се отнасяте към него, така ще се чувствате самите вие.“

Май е дошло време да застанем пред огледалото и да се погледнем с цялото обожание, на което сме способни. Особено онези части, които все определяме като твърде големи, твърде малки, твърде еди-какво-си… Обвивката е отражение на вътрешния ни свят. Това в огледалото е версията на себе си, в която се в момента. За да я подобрим, е нужно първо да я приемем… с любов, напълно, изцяло и безрезервно!

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница. 
Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация. 
Желая ви сбъдвания!!! 
Поздрави, Елена  

„Не знам дали той е сродната ми душа, идеалната ми половинка и дали такова нещо съществува…“

„Не съм удовлетворена във връзката си… Мислила съм си даже дали не е по-добре да се разделим… Ама с него опитваме да имаме дете. Ако се разделим, все едно се връщам назад. Тогава и детето сякаш се отдалечава…“ 

„Не знам дали всъщност искам той да е баща на детето ми…“

Чувала съм подобни думи много пъти. Днес се случи отново и се роди импулса да напиша тези редове, осъзнавайки, че на някой в момента точно те му горчат в устата . Това, което ми беше странно в началото беше, че думите идват и от жени, които са пред или даже по време на ин витро процедура. Чудех се защо тези важни въпроси не са били на фокус по-рано. Защо излизат на дневен ред точно, когато е нужно жената  да е спокойна и отдадена на важното дело, с което се е заела?

Всъщност, когато се изправиш пред възможността мъжът до теб да стане татко на детето ти, започваш да оглеждаш избора си под лупа. Особено когато бебето не е „просто“ плод на отдаване и сливане между вас, а резултат от систематични усилия, манипулации, прегледи, инжекции… Бебето си е бебе и независимо дали клетчица от мама и клетчица от тати са се свързали сами в името на живота или са били подпомогнати отвън. Добавената стойност идва от съзнателните стъпки, от замесените хора, от часовете висене пред кабинета… Нормално е след всичко това да се чувстваш по-нервна и даже по-отговорна към избора ти на татко за своето чудо.

И все пак какво да правиш, ако в главата ти кънти въпросът: „Този мъж ли искам да е татко на детето ми?“

Първо си дай сметка дали има провокиращи го обстоятелства – допълнителна чувствителност, в следствие на хормони, манипулации, засилени страхове или повишена обща тревожност. Ако е така, е нормално да си по-сензитивна към това доколко и дали се усещаш подкрепена от партньора, дали сте на една вълна. Можеш да споделиш с него начина, по който се чувстваш и да го помолиш за повече внимание и съпричастност.

Анализирай усещанията си и виж дали не се възприемаш като жертва. Може да звучи странно, че след като сама си направила избора да се подложиш на някаква манипулация или процедура, после част от теб ще се чувства насилена да преживее болката, подуването и всички други неприятни усещания, които често съпътстват процеса. Факт е обаче, че ние хората (в общия случай) сме ориентирани към удоволствието и подсъзнателно преживяваме болката и дискомфорта като насилие. В такива случаи ни трябва и спасител. Очакваме в тази роля доброволно да се вживее мъжът до нас. Ако той не го прави, защото не разбира потребността ни от това или защото няма капацитет да откликне, се чувстваме предадени.

В такива случаи е добре да си припомним, че дори златната рибка изпълнява желания едва след като ги чуе и то по един доста буквален начин. Партньорът може и да е най-близкият ни човек, но това не го прави притежател на телепатични умения. И още нещо много важно – той също е замесен в ситуацията и има нужда от ресурс, за да се справи с нея. Понякога той самият се изживява като жертва в нея, защото трябва да се бори за това, което другите получават с лекота. Може би е нужно напрежението в двойката да се вентилира чрез среща с психолог, за да се подпомогне процеса и да се разгърне личния и общия потенциал. Не че би навредило в друг случай, напротив – това си е част от здравословното преминаване през житейските кризи.

Въпросът „Този мъж ли искам да е татко на детето ми?“ носи огромен потенциал за промяна. От една страна, той може да ти помогне да погледнеш под нов ъгъл партньора до теб, да оцениш и да се свържеш по нов начин с всичките му плюсове. От друга – ако си затънала в безперспективни отношения, да осветли това, да ти вдъхне кураж да се събереш и да промениш положението не само заради себе си, но и заради тези, които ще дойдат в живота през и чрез теб. И двата варианта са възможни и носят огромна сила. Твърдя го не само като психолог, но и като жена, която ги е преживяла. И двата. За добро.

Всеки избор носи своите последствия и има цена – наивно и детинско е да смятаме, че можем да имаме всичко накуп и едновременно. Аз имам своите малки и големи недостатъци, предполагам, че ти също. Това важи и за мъжа до теб. Вярно е също, че гледаме партньорите си през очилата на собствените си очаквания. Напиши на лист какви са силните качества на твоя партньор, както и слабите му страни. После можеш да оцениш всяко нещо, което си сложила на листа по десетобалната система, според важността/тежестта, което има то за теб. Например: Иван ме подкрепя и това е много важно за мен – давам му 10 точки. Той разхвърля вещите си и това не ми харесва, но и не е най-голямата драма на света – давам 5 точки. Третата стъпка е да събереш точките на положителните и на отрицателните му качества. Когато го направиш, ще си много по-наясно с картината и с цената, която плащаш, за да си във връзка точно с този мъж. Не забравяй, че той също плаща своята.

Ако от доста време се чудиш дали това е партньорът за теб, може би именно питането „искам ли той да е татко на детето ми“, ще осветли отговорите, които сърцето ти отдавна знае. Каквото и да откриеш в него, позволи на любовта да те води и направлява, а не на страха. Само, когато избереш любовта, можеш да възродиш феникса на собствения си живот. Чувала си легендата за него нали? Когато дойде моментът, той изгаря, заедно с всичко старо, което носи, за да може да възкръсне наново и начисто. Затова е символ на прераждането, на безсмъртието на новото начало. Вярвам, че всеки от нас носи феникса в себе си, но нямаме осъзнаване за силата си, докато не ни се наложи да излетим от кладата на собствените си ограничения, страхове и провали. След това можем да започнем начисто. Като себе си!

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница. 
Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация. 
Желая ви сбъдвания!!! 
Поздрави, Елена  

Чувствам се изгубена, предадена, подведена… Аз съм на 41 и трябва да започна от нулата. Оказа се, че мъжът, с когото живея, не иска дете. Аз не мога да си представя, че никога няма да съм майка…

Пред мен стои красива жена, с буйни коси и пълни със сълзи очи. Тя е успешна в работата си, постигнала е много неща. Доскоро си е мислела, че има успешна връзка, а сега е с усещането, че всичко се е срутило.

Жените, тяхната възраст и жизнен статус се сменят, но думите: „Той не иска дете!“ се забиват като клеймо БЕЗНАДЕЖДНОСТ в сърцата им. Заради тях смятам, че е важно да напиша тези редове.

Естествено, че има мъже, които мечтаят да станат татковци без дори да са припознали евентуалната майка. Има и такива, които влизат в тази роля случайно, без да са се замисляли дали я искат. На някои от тях тя пасва като ръкавица, други така и не успяват да се  почувстват уютно в нея… При повечето мъже идеята за поколение идва чрез жената. Любовта към нея, отдаването, плановете за бъдещето някак естествено започват да включват идеята за малко дънгалаче, което да научат да рита топка или за розовобуза бебка, която да бъде принцесата на тате.

Какво става обаче, когато темата бебе се превърне в табу и на любимия все му се появява спешна работа, когато тя се отвори? Казусите са най-разнообразни, но тук ще изброя няколко конкретни, с които съм се сблъсквала в работата си.

1. Мъжът приема връзката за неангажираща. Харесва жената, с която е, приятно му е да изкарва време с нея и/или да бележи сексуални постижения, но не я припознава като жената на живота си. Проблемът тук е, че ние дамите сме склонни да подменяме фактите със сценариите, които имаме в главите си. Тогава слагаме розовите очила и отказваме да видим красноречивите знаци, че сме поредната, а не последната жена, която той избира за себе си. После сме изненадани, че бебешката тема е табу.
Съвет: Ако един мъж каже или покаже, че не иска да има деца, задължително се осведоми дали всъщност проблемът не е , че той НЕ ИСКА ДЕЦА ОТ ТЕБ. Тогава много внимавай да не попаднеш в капана: „той не е готов, ще мине време, ще размисли“. Има и такава вероятност, но е малка. По-възможно е, ако в един момент се окаже, че правите бебе заедно да е заради биологичния му часовник и липсата на друга възможност. Устройва ли те това?

2. Мъжът не е узрял за темата бебе – често се случва, когато жената е на повече години от партньора си. Дори ситуацията да не е такава, майчинският инстинкт има склонност да се намесва на много по-ранен стадий. Бащинският обикновено се отключва едва когато малкото човече е вече факт.
Съвет: Ако партньорът ви иска бебе, но казва, че не му е дошло времето, уточнете помежду си какво има предвид той. Кога си представя, че ще стане татко – след година, след 5, когато успее да купи триетажна къща? Вече имаме и политическия опит, че мигът „когато му дойде времето“ е разтеглива и по-скоро имагинерна величина. Имаш ли време и желание да чакаш?

3. Мъжът се страхува от конкуренцията на малкото ревящо вързопче. Някои направо си го казват – „искам те цялата за себе си“, други не са готови фокусът на любимата да се измести, но тактично си мълчат, докато се правят на леко разсеяни по темата. Не забравяйте, че повечето от благоверните ни имат личен опит от това как любящата им майка ги е сложила на пиедестал, докато таткото се е сливал с обстановката.
Съвет: Не забравяйте, че в йерархията двойката стои преди детето, защото то идва чрез нея. За да расте то в сигурна среда и да има модел на балансирани взаимоотношения, е нужно хармонията между родителите да се запази. Ако споделяте тази идея, може би е добре да я направите достояние и на партньора си. Това вероятно леко ще смъкне напрежението. Добре ще е обаче после да реализирате убеждението си и в живота – като сте обещали внимание, дайте го.

4. Мъжът не иска да изгуби „мама“ – кавичките са, защото не става дума за биологичната му майка, а за жената до него, която е влязла в тази роля за възлюбения си. Тя се грижи за него, подкрепя го, обича го, но не от позицията на партньор и любовница, а през призмата на: „това аз ще го направя, защото той миличкия не може; аз взимам решенията, аз казвам какво ще става, аз знам какво е най-добре за него; добре че съм аз да го напътствам…“
Съвет: Често се намърдваме в ролята на мама без дори да си даваме сметка за това – заради грижовната си природа, заради капацитета си за справяне, заради желанието да помогнем, да приласкаем, да угодим. Неусетно изпиваме силите на мъжа, ама не като в онази народна песен, дето момъкът не може да стане, когато изгрява слънцето, заради среднощната страст. Ако си станала майка на партньора си и си го сложила в статута на момче, помни, че рано или късно момчетата порастват и се откъсват от прегръдката на мама. Обикновено, за да скочат в нечии по-горещи.

5. Мъжът е емоционално незрял и/или не може да носи отговорност – говорим за тези екземпляри, които отдавна са далеч от училищната скамейка, но по нищо друго, освен по ЕГН-то, не им личи. В тази категория обикновено са мамините синчета, които не са имали възможност да се научат да вземат решения. Мама ги е „кастрирала“ с цялата си любов и после ги е пуснала (или пък все още не) да ходят по земята като осиротели паленца и да й търсят заместител. Картинката тук се допълва от точка 4.
Съвет: Ако все пак решиш да имаш дете от такъв мъж, е доста вероятно да го убедиш да направи тази крачка – той все пак е свикнал да се подчинява на чужди очаквания и решения. Прецени обаче готова ли си сама да носиш отговорността да бъдеш родител – и на детето, и на татко му.

6. Мъжът не иска да се откаже от досегашния си начин на живот. Усеща бащинството като бреме, което не е готов да носи.
Съвет: Тук можеш да се надяваш, че все още не му е дошъл момента за това, но внимавай да не паднеш сама в собствения си капан. Има мъже, за които приятелите, забавленията, пътуванията, алкохолът, хобитата и т.н. са и си остават приоритет. Това не са младежки увлечения, а начин на живот. Да им отнемеш това е равносилно на затвор за тях. Или остават в затвора и губят живеца си, или чупят решетката, или ти накрая, изтощена от борбата, хвърляш ключа и напускаш полесражението. Да, съществуват и по-щастливи развръзки, но трябва да признаем, че са малко на брой.

7. Мъжът изобщо не си се представя в ролята на татко. Може да е заради липсващия баща в техния личен живот или пък заради травматичните отношения, които са имали с него. Може и бащинството просто да не е сред житейските им цели. Има жени, които съзнателно избират реализацията им като хора да се осъществи извън сферата на родителството. Има и такива мъже. Даже са повече. Това е право на личността, разбира се.
Съвет: Ако един мъж ти казва, че не се вижда като баща, не си представя, че ще бъде такъв и не иска дете, си извади памуците от ушите, излез от розовия балон и го чуй. В противен случай поемаш риска, ако му родиш дете, да го гледаш сама. И това е вариант, разбира се, но помисли дали те устройва.

Точките могат доста да се умножат и да, съществуват доста вариации на изброените случаи. За протокола обаче е нужно също да отбележим, че известна част от мъжете, които „в момента не искат деца“, всъщност се нуждаят да чуят, че ще се справят са тази отговорна роля. Този факт обаче не променя написаното дотук.
Важно е бебешката тема да се обсъжда откровено и отговорно, без недомлъвки и полуистини. Ако се чудите кога е правилното време за това, моят отговор е – когато започнете да гледате на другия като на бъдещия партньор в живота. Яснотата по темата ви дава предимството на информирания избор.

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница. 
Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация. 
Желая ви сбъдвания!!! 
Поздрави, Елена  

Ние хората имаме впечатляващия талант да изместваме фокуса си от истински важните неща и да отдаваме внимание на шарени дребнотемия и несъществени спорове. Още с наближаването на 14 февруари като подранил фойерверк се изпречва казусът какво да празнуваме на този ден – виното или любовта, сякаш и двете не се „употребяват“ ежедневно и няма никакъв начин да се смесят. Проблемът не дали и какво ще празнуваме ДНЕС, а какво има в душата ни в обикновените дни, преди да се анестезираме с вино и по-тежки упойки.
Там ли е ЛЮБОВТА или е префасонирана в примирение, удобство, комфорта на познатото?
Там ли е ДОВЕРИЕТО в себе си и другите или е удавено в сълзите на разочарованията?
Там ли е УВЕРЕНОСТТА, че ЗАСЛУЖАВАМ да бъда щастлива или хубавите неща са все за другите?
Там ли е ВЯРАТА в Живота и неговата мъдрост или ден след ден се боря с него като прасе с тиква?
Там ли е РАДОСТТА, че съм тук и сега или си я пазя за специални моменти?
Там ли е ОБИЧТА към себе си и другите или ще я търся, когато някой първи ми даде от своята?
Там ли е НАСЛАДАТА от УДОВОЛСТВИЕТО или са заложници на това кой, кога и дали ще ми ги поднесе?
Там ли съм АЗ самият, моят живот ли живея или стриктно изпълнявам очакванията на другите?
Усещам в себе си ресурс за още много въпроси и знам, че някои от тях са важни за мен и за вас. Ще подпомогна обаче търсенето на отговори като ви разкажа една прекрасна приказка, чийто оригинал е на руски. Автор е психологът Ирина Семина. Това е ПРИКАЗКА ЗА НЕНУЖНАТА САМОЖЕРТВА  – показно за това как сме склонни с лека ръка да прецакаме живота си в опит да угодим на другите.

– В името на какво искате да пожертвате връзката си?

– Казаха ми, че давате някакъв филм тук. За бъдещето. Защо не ми го пуснете и на мен?

– Филмите са различни. На някого пускаме филм за бъдещето, на друг – за миналото… На вас ще пуснем филм за настоящето. Гледайте.

– О, Боже! Та това съм аз. Ужасно изглеждам. Не, не е истина, аз се грижа за себе си.

– Ето как душата ви се проектира върху външността ви.

– Прегърбени рамене, устните увиснали надолу, очите мътни, провиснали коси…

– Така изглеждат хората, когато душата плаче…

– А това момче кое е? Добре изглежда… Притиска се в мен!

– Не го ли познахте? Това е мъжът ви, в проекцията на душата.

– Що за глупост? Мъжът ми е възрастен човек.

– В душата си е дете. И се притиска към майка си…

– Той и в живота е такъв. Все да се присламчи, да се докопа.

– Значи, не вие към него, а той към вас?

– Аз от малка знам – жената трябва да е по-силна, по-мъдра, по-решителна. Тя трябва да ръководи семейството и да насочва мъжа си.

– Силната, решителна и мъдра мамичка трябва да ръководи своето момче-мъж. Така излиза. И да му се поскара, и да го приласкае, и да прости. А вие какво искахте?

– Но аз не съм му майка, а жена! А във филма той е толкова виновен. И отново ще хукне при онази повлекана, а аз въпреки всичко го обичам!

– Разбира се, нали момчето ще си поиграе в пясъчника и ще се върне у дома. При любимата мама. Ще поплаче в престилката й, ще се извини… И ето го краят на филма. Да приключваме срещата. Ще жертвате ли любовта си? Не размислихте ли?

– А защо не ми показахте бъдещето?

– Защото го нямате. При такова настояще вашият „малчуган“ ще избяга, ако не при друга жена – към болест някоя. Или изобщо в нищото. Ще намери начин да изпълзи из под майчината пола. Той също иска да порасне.

– Но аз какво да правя? Заради какво да се саможертвам тогава?

– Вие решавате. Може би ви харесва да сте майка. Повече, отколкото да сте жена.

– Не! Искам да съм любимата жена!

– Мамичките също понякога са любими жени. Е, какво? Готови ли сте да се саможертвате? За да запазите това, което имате и мъжът ви да си остане момченце?

– Не… Не съм готова. Трябва да помисля.

– Разбира се, ние даваме време за размисъл.

– А съвети давате ли?

– Охотно и с удоволствие.

– Кажете ми, моля. Какво трябва да направя, за да порасне мъжът ми?

– Вероятно да престанете да бъдете мамичка. Да се обърнете с лице към себе си и да се научите да бъдете жена. Жена. Съблазнителна, вълнуваща, загадъчна, желана. Такава, на която се пеят серенади и се подаряват цветя, а не такава, на която и плачат в пазвата.

– Мислите ли, че ще помогне?

– Обикновено да. Но само в този случай, ако изберете да сте Жена. Ако ли не, заповядайте отново. Връзката ви с мъжа извън семейството е забележителна, ще я вземем с удоволствие. Знаете ли колко хора по света мечтаят за такава връзка? Така че, ако решите да пожертвате тази връзка в полза на нуждаещите се – заповядайте.

– Ще помисля…

№ 853 разтреперана излиза от кабинета здраво притискайки към гърдите си връзката, която е искала да пожертва.

№ 854, треперейки от вълнение, влиза в кабинета.  

Разпознахте ли се в някой от чакащите пред този специален кабинет? Давам си сметка, че е имало моменти в живота ми, когато аз съм висяла пред него. Сигурно ще има и други. Нали и моята баба като твоята се е притеснявала какво ще кажат хората… Нали майка ми я е наследила. Нали аз идвам след тях. Нали? А дали промяна е възможна? Категорично да! Най-малко защото не искам да предам нататък. Предполагам, че ти също.

За да се отвориш да живееш живота си с любов и осъзнатост, се иска вътрешна работа. Всеки сам намира (или пък не) начин как да я свърши. Моят е свързан с много обучения и семинари. Там, освен че се свързвам със себе си и се шлифовам, трупам и инструменти да помагам на другите. Правя го в лични консултации, семинари, а напоследък и в ежеседмичните четвъртъчни срещи. Тем често присъства и важната тема за ДОВЕРИЕТО (към себе си, партньорите, живота и любовта) – какви са причините да го губим и как да го възстановим.