buterflies

„Страх ме е от…“ Всички ние сме казвали това изречение, продължено по различни начини. Какво прави с нас страхът? Сковава ни или ни разтреперва, но все пречи на нормалното ни функциониране. В основата му стои мисълта „Няма да се справя“ и безпокойството за утрешния ден. Често гневът и омразата са замаскиран страх, който не осъзнаваме. Това, че не го виждаме, съвсем не значи, че не ни пречи за съжаление.

Довечера в Женски срещи за подкрепа и медитация ще се фокусираме върху начина, по който работят съзнанието и подсъзнанието и ще градим стратегии за справяне с безпокойството. Така можем да се подкрепим в това да разперим крилете и де полетим. За отскок искам да споделя с вас две неща – първото е противоотрова срещу безпокойство, а второто – една прекрасна притча за разперените криле.

Противоотрова срещу безпокойство – ако трябва да я опиша с една дума, тя ще е „действие“. То е нещото, което може да ви изкара от вцепенението на мисленето в стил: какво ще стане, ако… Ако си представите страховете, фобиите и мрачните мисли от едната страна на координатна ос, от другата й страна ще бъде действието. Колкото повече енергия влагате в това да правите по възможност приятни и смислени неща, толкова по-малко енергия ще имате за притеснения и безпокойства.

Въпроси за неутрализиране на безпокойството: Може ли нещото да се промени от това, че се безпокоя за него?  Какво е най-лошото нещо, което може да се случи и каква е вероятността да се случи? Колко от мрачните ми прогнози до този момент са се сбъднали? Какво съм научил от сбъдналите се (ако има такива)?

Нека се подкрепим и с една прекрасна „Притча за страха и трудния път към щастието“ – автор е Мира Ганчева (edna.bg). Нека да си напомним, че единственото, с което гарантирано разполагаме, е животът тук и сега. Наш е изборът дали да го изживеем пълноценно или да го смачкаме заради страхове: от провал/успех, отхвърляне, от загуба, от грешка и вземане на решения, от бъдещето, от старостта. от смъртта, от болести и злополуки, от промяна, от обвързване, от край на статуквото/връзката, от загуба на контрол, от измама и насилие… Време е да разтворим крилете и да полетим!

butterfly„Родила се на света една гъсеница. Тя била малка и красива, но с годините пораснала, наедряла и ставала все по-тромава, стъпвала тежко и хапвала много. Вървяла си по пътя и срещала други живи същества. Тя им се радвала, общувала с тях и искала да си поиграят. Започвали да играят, но гъсеницата била покрита със странни власинки, които закачали, гъделичкали, дразнели другите същества и те скоро си тръгвали от нея или тя сама си тръгвала, защото те ѝ се присмивали.

Тя оставала сама. Започнала да се учи как да се отърве от тези власинки, за да заприлича повече на другите или пък да стане невидима, за да я оставят на мира. Ходила, ходила по белия свят, търсейки приятели, които да я приемат такава каквато е. През всичкото това време тя учила, като наблюдавала света, наблюдавала съществата, техните взаимоотношения, проблеми, амбиции и прочие.

И все се питала как да стане като тях, да бъде една от тях, какво още трябва да научи.

Накрая разбрала, че трябва да погледне в себе си, да разбере колко е важна за света, че внася още един щрих и цвят в този свят и не е нужно да се слее с общия фон, защото щом природата я е създала така, значи има нужда и от нея. Но тя не чувствала нещата така. Нейната различност ѝ тежала.

Тя се чувствала тъжна и нещастна, за това се скрила от света и се затворила в пашкул. В него тя седяла и чакала. Плачела, бунтувала се, изпитвала гняв към нерадата си съдба, вина заради външния си вид и своята различност.

Мислела, гледала в себе си, размишлявала върху своите преживелици. Докато един ден не разбрала, че тя е важна, силна, значима и е готова да се пребори за мястото си под слънцето, защото на белия свят има място за всички Божи твари.  

Поела дълбоко дъх, натиснала силно стените на пашкула, разкъсала го и… излетяла. Какво чудо, каква лекота, каква свобода! Оковите ги нямало. Тя се понесла като перце в небесната шир. Тя летяла. Не можела да повярва. Оглеждала света от високо. Радвала се. Дишала и се въртяла около себе си, поемайки с наслада всички нови усещания.

Усещала лекота, обич към себе си и света. Усещала сила. Погледнала крилете си – те били толкова нежни, пъстри и красиви. Те ѝ давали сила да отиде, където пожелае, да се носи по въздуха, да се издига и спуска, да прави пируети и лупинги. Това било усещане за невероятна свобода.  Спуснала съм към едно цвете – пила от нектара му. После отишла на друго цвете – пийнала и от него. Погалила го с крилце и му поблагодарила.

Литнала отново в небесата. Спуснала се към един поток да пийне водица. И, о чудо! Там не видяла себе си. От водата я гледало едно приказно създание – нежно, грациозно, красиво. С тъничко телце, с тънички и фини, почти невидими крачка, с бляскави, чисти и любопитни очички.

Тя се помръднала насам-натам, но то правело същото. Тя се огледала насам, натам, нагоре, но не видяла никого. Разбрала, че това е тя. Онази същата гъсеница, но вече преродена и с нова визия. Пила водица и литнала отново. Щастлива, показвайки новото си аз на цветята, на други създания, които виждала около себе си.

Вижте ме! Вижте ме, колко съм хубава! – викала тя с пълен глас.

Какво си ти? – питали цветята.

Не знам, но съм толкова хубава. Бях се скрила от света, но ето, че сега се появих отново и изглеждам така. – отговаряла тя с усмивка и се издигала нависоко и после се спускала отново надолу.

Както си летяла над една полянка, изведнъж видяла много други същества, които изглеждат като нея. Тя се скрила зад едно голямо листо и плахо погледнала оттам. Те били също много красиви, цветни, големи, малки. Летели заедно от цвете на цвете или се заигравали във въздуха.

На полянката се появили деца.

– Вижте, пеперуди! Да ги хванем. – викали те и се насочили с бягане към тях като държали нещо в ръцете си. Посегнали с него към пеперудите и ги затворили в него. После ги извадили и ги пуснали в друго нещо.

Нашата приятелка гъсеницата погледнала тъжно надолу и видяла в тревата един бръмбар.

808-butterflies-cuКакво ще стане сега с тези прекрасни създания?попитала тя. Защо тези деца ги хванаха?

Ще ги забодат на някоя стена казал той незаинтересовано.

Но  защо? проплакала тя – Те са толкова красиви!

Затова и децата ги хващат, за да си ги занесат в къщи и да им се радват.

Но те ще умрат!продължавала да настоява гъсеницата.

Да, но пак ще са красиви. Тръгвам, че си имам задачи казал навъсено бръмбарът и продължил по пътя си.

Гъсеницата постояла още малко и тъжна литнала над полянката. На едно то цветята видяла пеперуда. Приближила се към нея и я попитала:

– Видя ли какво стана току що?

– Да – отвърнала тя.

Не те ли е страх? 

Да.

И как живееш в страх, че някой ден може да те хванат и заковат за стената?

Ами, не мисля за това. Живея си живота, радвам се на всеки ден, а ако това стане, ще бъда доволна, че съм живяла както си искам. Ние сме пеперуди и имаме възможността да летим, да виждаме нови неща. Забавно е!

 – И аз ли съм пеперуда? – попитала боязливо нашата малка приятелка.

– Разбира се! – казала тя и отлетяла.

А нашата малка приятелка постояла още малко замислена на цветето. Значи вече не била грозна космата гъсеница, която никой не поглеждал. Сега била красива пеперуда, която имало опасност да привлече вниманието на някого, който да иска да я забоде на стената си за украса.

Нямало пълно щастие. Все трябва да се притесняваш и пазиш от нещо. Но пък сега тя била лека и волна. Крилата ѝ можели да я отнесат където пожелае. Ако внимава, може и да се избави от лапите на зложелители. Усмихнала се и литнала високо, високо и виждала пъстротата на света далеко, далеко.

На душата ѝ отново станало леко. Летяла и се въртяла докато вече не чувствала крилете си от умора. Легнала в чашката на едно цвете и заспала сладко, сладко, а душичката ѝ продължавала да трепти от щастие.“

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница. 

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!! 
Поздрави, Елена  

pexels photo 51305

Снощи работих с група прекрасни жени по темата „Партньорство и проекция“. Гледах очите им, вълнувах се от емоциите им и си мислех колко хубаво би било да има такива групи и за мъже – водени от мъже, съпреживени, истински, безкиселинни и подкрепящи.

Днес ми попадна текст (в edna.bg), написан от мъж, преминал през тежък развод. Той е психолог и се казва Gerald Rogers. Мисля, че е добре, да се чете и препрочита.
Мили мъже, специално за вас! Дами, моля, помогнете ми, да стигне до тях:

Ето какво пише мистър Роджърс в социалните мрежи:

Очевидно не съм специалист по взаимоотношения. Но всички обстоятелства, свързани с развода ми, ме накараха да погледна от друг ъгъл.
След като изгубих жената, която обичам, и 16-годишен брак, това са нещата, които исках някой да ми беше казал:

1. Не спирайте да я ухажвате. Не спирайте да ходите не срещи.

НИКОГА не приемайте жената до себе си за даденост. Когато я попитахте дали иска да се омъжи за вас, вие обещахте да бъдете мъжа, който ще притежава сърцето ѝ и яростно ще го защитава. То е най-важното свещено съкровище, което притежавате. ТЯ ИЗБРА ВАС. Никога не го забравяйте, и никога не ставайте мързеливи в любовта.

2. Пазете сърцето си.

Пазете сърцето си със същата отдаденост, с която защитавате и сърцето на жена си. Обичайте себе си, обичайте целия свят, но пазете специално място в сърцето си, което да не допускате никой друг освен съпругата ви. Нека то да е винаги готово да я пусне вътре и да не позволява на никого другиго да влезе там.

pexels photo 2197763. Влюбвайте се ОТНОВО и ОТНОВО и ОТНОВО.

Непрекъснато се променяте. Не сте хората, които сте били в деня на вашата сватба, и след 5 години няма да сте хората, които сте сега. Промяната ще дойде, затова трябва всеки ден да се преизбирате отново и отново. ТЯ НЕ Е ДЛЪЖНА ДА ОСТАНЕ С ВАС и ако не се грижиш добре за сърцето ѝ, тя ще го даде на някого другиго или напълно ще ви изолира и лиши от всякаква възможност да си го върнете. Не спирайте да се борите за любовта ѝ, сякаш я ухажвате за първи път.

4. ВИНАГИ ТЪРСЕТЕ НАЙ-ДОБРОТО в нея. Фокусирайте се върху нещата, които обичате. Така те ще се увеличат.

Ако обръщате внимание на нещата, които ви дразнят, вие ще виждате единствено това. Ако обръщате внимание на нещата, които обичате, вие ще бъдете изпълнени от любов. Правете го до такава степен, че в един момент да не виждате нищо друго освен чиста любов. Тогава ще се почувствате като най-големия късметлия на света, защото имате тази жена до себе си.

5. НЕ Е ВАША РАБОТА ДА СЕ ОПИТВАТЕ ДА Я ПРОМЕНЯТЕ.

Ваша работа е да я обичате, без да очаквате да се променя. А ако тя се промени, обичайте това, в което се превръща, независимо дали го искате или не.

6. ПОЕМЕТЕ ПЪЛНА ОТГОВОРНОСТ за чувствата си.

Жена ви не е длъжна да ви кара да се чувствате щастливи и тя НЕ МОЖЕ да ви направи нещастни. ВИЕ сте отговорни за вашето лично щастие, оставете го да прелее във връзката ви и в любовта ви.

7. НИКОГА НЕ ОБВИНЯВАЙТЕ жена си, ако сте разочарован или ядосан заради нея. 

Те са ВАШИ емоции и ВАША отговорност. Когато се почувствате така, спрете се и помислете къде се крие проблемът, какво не е наред с вътрешния ви свят. Вие сте били привлечени от тази жена, защото в нея сте видели най-подходящия човек, който да излекува раните от детството ви. Когато излекувате себе си, няма да се чувствате неудовлетворени заради нея, дори ще се чудите защо някога сте бил.

The wedding free license CC08. ПОЗВОЛЕТЕ на жена ви да бъде СЕБЕ СИ.

Когато тя е тъжна и разстроена, не е ваша работа да поправяте нещата, ваша работа е да БЪДЕТЕ ДО НЕЯ и да и покажете, че всичко е наред. Накарайте я да знае, че ще я чуете, че тя е важна за вас и че вие винаги ще бъдете нейна опора. Женската душа е буря от емоции и ако сте силни и не я съдите, ще спечелите доверието ѝ и така тя ще отвори сърцето си за вас. НЕ БЯГАЙТЕ, КОГАТО ТЯ Е ТЪЖНА. Бъдете до нея, нека тя знае, че няма да ходите никъде. Не само я слушайте, опитвайте се да ЧУЕТЕ дори това, което премълчава.

9. БЪДЕТЕ ГЛУПАВИ.

Не се взимайте прекалено насериозно. Смейте се. Разсмивайте я. Смехът прави всичко по-леко.

10. ДОКОСВАЙТЕ ДУШАТА ѝ всеки ден.

Научете нейния език на любовта и специфичните неща, които я карат да се чувства важна и ОЦЕНЕНА. Накарайте я да направи списък с 10 НЕЩА, които я карат да се чувства обичана. Запомнете ги, нека те станат ваш приоритет, за да я накарате да се почувства като кралица.

11. ЖИВЕЙТЕ СЕГА.

Не ѝ давайте само времето си, а вашето внимание и вашата душа. Направете всичко необходимо да изчистите съзнанието си, за да бъдете с нея НАИСТИНА. Дръжте се с нея така, сякаш е най-ценният ви клиент. Защото е.

12. ПРИЕМАЙТЕ Я КАТО СЕКСУАЛЕН ОБЕКТ.

Омагьосвайте я с мъжката си сила, проникнете до най-дълбоките дебри на душата ѝ. Накарайте я да се разтопи, защото знае, че сте до нея.

13. НЕ БЪДЕТЕ ИДИОТИ.

Но и не се страхувайте да правите грешки. И вие, и тя ще грешите. Учете се от грешките си. Не е нужно да сте перфектни, просто не бъдете прекалено големи идиоти.

14. Дайте ѝ СВОБОДА.

На една жена толкова ѝ е свикнала да се раздава непрекъснато, че понякога има нужда да остане сама, за да се погрижи за себе си. Понякога има нужда да се махне, да избяга. Ако я пуснете на свобода, тя сама ще реши да се върне. Насърчавайте я да отделя време за себе си, ОСОБЕНО след като ви се родят деца.

15. БЪДЕТЕ УЯЗВИМИ.

Не е нужно всичко да ви е наред. Бъдете готови да споделите чувствата си, страховете си, да признаете грешките си.

16. БЪДЕТЕ ИСКРЕНИ.

Ако имате доверие един на друг, трябва да сте готови да споделяте ВСИЧКО. Особено нещата, които не искате да споделите. Иска се много смелост, за да обичате напълно. Иска се много смелост, за да ѝ позволите да ви обича такива, каквито сте, с всички ваши добри и лоши черти. СВАЛЕТЕ МАСКАТА.

17. НЕ СПИРАЙТЕ ДА СЕ РАЗВИВАТЕ. 

18. НЕ СЕ ПРИТЕСНЯВАЙТЕ ЗА ПАРИТЕ.

Парите са игра, научете се да играете заедно и да я печелите. Конфликтите между съотборници не са полезни. Намирайте начини да си помагате взаимно, да обедините усилията си, за да успеете.

19. ВИНАГИ ПРОЩАВАЙТЕ.

Мислете за бъдещето, вместо да си губите времето с мисли за миналото. Грешките в миналото ви са едно тежко излишно ремарке, което тежи и на вас, и на съпругата ви. ПРОШКАТА Е СВОБОДА. Освободете се от тежестта и винаги избирайте любовта.

20. ВИНАГИ ИЗБИРАЙТЕ ЛЮБОВТА.

Накрая това е единствения съвет, от който имате нужда. Ако това е вашият основен принцип, който ръководи решенията ви, няма нищо, което да застраши брака ви и щастието ви.

Любовта винаги устоява!

Мили момичета, представяте ли си какво ще бъде, ако мъжете ни направят за нас всичко това, а ние им отвърнем със същото!?

ЛЮБОВ ви желая, не привързване!

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница.
Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация.
Желая ви сбъдвания!!!
Поздрави, Елена  

energiya izobiliya

Вярваш ли, че можеш да постигнеш всичко, което искаш? Знам, че отговорът може да варира от едва смутолевено „Да“, до онзи знак с ръка, с който ние българите питаме без думи: „Ти луда ли си?“ Онзи ден ровех в тефтер от миналата година, търсейки един телефон. Да, старомодна съм – все още ми се случва да изхвърля изписан химикал 🙂 Та, номерът не го намерих, обаче се натъкнах на мои желания, писани през миналогодишния септември. Oказва, че 8 от 10 вече са факт, деветото- отчасти и едно се мъдри все още важно и надуто в своята недостижимост. Изненадах се, ама много! Добро КПД на сбъдване! Вярвала ли съм, че е възможно, когато съм ги писала. Ами надявала съм се, но чак пък да съм вярвала… Трябва да призная, че за да се случат някои от тях съм работила здраво, а други съм постигнала с шут в задника. Така де, като ме е било страх да скоча, Вселената се е погрижила да ми издърпа килимчето.

И понеже тази седмица съм на тема изобилие- върху това ще работим в четвъртък, в Женските срещи, при мен дойде и една прекрасна притча за сбъдването и за вярата в себе си.


Веднъж един бизнесмен затънал до шията в дългове и не можел да намери изход от създалата се ситуация. Не можел да плаща нито на кредиторите си, нито на доставчиците си.
За да се разсее малко от тревогите си, той отишъл в парка, но лошите му мисли не го напускали. Мъжът седнал на една пейка и хванал главата си в ръце, опитвайки се да измисли начин да спаси бизнеса си от банкрут. Внезапно един старец се доближил до него.
 – Виждам, че нещо ви тревожи – казал той – Ще споделите ли мислите си с мен?
Бизнесменът му разказал за проблемите си, за липсата на пари и, че банката отказала да му отпусне още един кредит, с който да спаси бизнеса си. Възрастният човек го изслушал, без да го прекъсва и после казал:
– Мисля, че мога да ви помогна.
Той попитал бизнесмена за името му, написал му един чек и го сложил в ръката на изненадания човек.
– Вземи тези пари. Ще се срещнем отново тук точно след една година, за да ми ги върнеш.

Мъжът нямал време да каже нищо, защото старецът се изгубил като дим в тълпата.

 

izobilie 1Бизнесменът погледнал чека. На мястото за сумата възрастният човек бил написал 500 000 долара, а отдолу – името Джон Д. Рокфелер. Джон Д. Рокфелер! Един от най-богатите хора в света!
„Мога да реша всичките си проблеми,“ помислил си той.
Но вместо това той решил да остави чека в сейф. Самата мисъл за съществуването му му давала силата, от която се нуждаел, за да измисли начин да спаси бизнеса си.
С нови сили той сключил няколко добри сделки и успял да отложи крайния срок за погасяване на дълговете си. Успял да направи големи продажби. Само за няколко месеца той изплатил задълженията си и отново започнал да печели пари. Година след това, той се върнал в парка с чека в ръка.
В уреченото време възрастният човек се появил. Бизнесменът бил готов да му върне чека и да му разкаже за успеха си, но изненадващо една сестра се появила и сграбчила стареца за ръката.
– Най-накрая те намерих! – възкликнала тя – Надявам се, че не ви е притеснил. Често бяга от вкъщи и разправя на хората, че е Рокфелер.
Бизнесменът останал като гръмнат. През цялата предходна година той бил толкова зает с бизнеса си, купувал и продавал и вярвал, че във всеки един момент може да използва онези половин милион долара, за да се спаси, ако ситуацията го изисква.

Внезапно той осъзнал, че не парите – реални или измислени – са преобърнали живота му. Новата му вяра в себе си му дала силите да постигне всичко, което желаел. (*източник на притчата: brightside.me)

И какво излиза накрая? Ако ни е страх, за да постигнем нещо, трябва да вярваме, че имаме резервен план. Предлагам ви той да бъде, че приемаме себе си и се обичаме такива, каквито сме и сме щастливи с това, което сме и което имаме. Когато стъпим на тази здрава основа, можем да надграждаме. В противен случай сме в мочурището на съмнението и самокритиката, а те освен, че срутват всичко, са и белег за незрялост.

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!

Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница.
Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!!
Поздрави, Елена  
20703

Толкова много време не съм писала тук, че в главата ми са се подредили пластове от неизречени думи. Понякога се изкушавам да се направя, че не ги виждам и да отпраша напред, уж свободна от тях. Друг път – изглеждат толкова много и непосилни за „разтребване“, че ги отлагам като пролетно почистване през януари. После пък се обиждам на обстоятелствата: не се отваря пространство за споделяне – мое и лично. Фокусът е към разгромяването на скалите, които оковават другите. Един се освободи, идва следващият, още по-превит под тежестта…

Днес денят ми започна с вкуса на нечия чужда обида, която замига на екрана на телефона: „Не издържам вече този човек да ме унижава и обижда с поведението си…“

В главата ми се завъртя светулката на истината: „Другият ти е огледало. Не той те обижда, а ти се обиждаш.“ Сетих се за една реплика (май на Стайнбек), че обидата зависи от интелигентността и чувството за сигурност. Изразът „кучи син“ може да обиди само човек, който не е съвсем сигурен в майка си… Обаче не всеки има уши да чуе това и отворено сърце, за да остане на страната на любовта.

Всички познаваме Нейно Величество Обидата. Има много лица – надменна и мълчалива като снежна кралица, разгорещена и опасна като мълния, посичаща като самурайски меч, затръшваща врати като тийнейджърка, окончателна и неумолима като смъртта.

Общото между всичките й проявления е, че Обидата разрушава любовта. Всеки, който обижда и всеки, който се обижда, наранява себе си. Наранява душата и тялото си. Трупа се напрежение,  което се отразява на цялостното физическо състояние и дори на обмяната на веществата. Обидата, която задържаме в себе си, е лоша енергия, която предизвиква язва на стомаха и на дванадесетопръстника, тумори, обриви и главоболие, мигрена и др. Причината – между човешкия ум, емоции и тялото има неразривна връзка. Всяко емоционално и психическо състояние оказва влияние на физическо ниво. Повтарям и за вас, и за себе си: всяко емоционално и психическо състояние оказва влияние на физическо ниво.

Какво да правим, ако сме склонни да се обиждаме?  Ще отговоря с прекрасна приказка, която ми попадна наскоро:

nevestulka mustela nivalis„Някога, много отдавна, когато хората започнали да общуват помежду си, в човешката душа се заселило малко, но хищно животинче. Името му било Обида. И оттогава станало постоянен спътник на човека.

Като всяко зверче, то безпогрешно надушвало най-слабите и нападало първо тях. Било малко и пъргаво и бързо се промъквало в душата на човека. Първоначално било безобидно и невзрачно. То самото не се чувствало добре там и се опитвало да си тръгне.

Някои хора не му обръщали никакво внимание и веднага го пускали да си върви. Оказвайки се на свобода, то бързо умирало. И забравяли за него.

Други обаче започвали да се вглеждат в него. Колкото повече се вглеждали, толкова повече им харесвало то. И започвали да го опитомяват – хранели го, грижели се за него и все повече свиквали с присъствието му. А то пък се настанявало все по-удобно и все по-често напомняло за себе си.

Нещастно и объркано животинче било Обидата. То самото не било много сигурно в себе и понякога само започвало да търси път навън, но бързо срещало себеподобни и се обърквало още повече.

Най-ревностният му благодетел и закрилник, който не му позволявал да си тръгне, била Гордостта. Защото такава била нейната природа. Тя винаги заставала на пътя му и го връщала обратно.

Един от добрите му другари бил Гневът. Когато се срещнели с него, те веднага си подавали ръка и се вкопчвали един в друг, подкрепяли се, градели общи планове. И дори и единият да се опитвал да избяга, другият не му позволявал. И така си растели заедно.

Обидата било вечно гладно и ненаситно животинче. То все си търсело храна и тихичко похапвало каквото намери. И яде ли, яде… Яде отвътре. Колкото повече яде, толкова повече расте.

Когато било добре нахранено и гледано, то израствало, ставало голямо и важно. Заемало все по-голямо място и се чувствало все по-уютно в бедната човешка душа. Колкото по-голямо ставало, толкова по-големи ставали и верните му другари – Гневът и Злобата.

А човекът ставал все по-слаб. Започвал да боледува, да се чувства зле. Но вече толкова бил свикнал със своя питомец Обидата, че и през ум не му минавало най-простото и очевидно нещо – да се раздели с малкия звяр, превърнал се в хищник, и да го пусне на свобода.

Обидата обаче имала и един голям враг. И той се наричал Прошка. Срещнело ли се с нея, зверчето, колкото и голямо и наперено да било, тя го поглеждала снизходително, усмихвала се кротко и го повеждала към изхода.“

И тук идва най-същественото според мен – прощаваме не заради другия, а от любов към себе си. Ако не извадим трънчето на обидата навреме, то започва да влиза все по-навътре, да набира и да боли. Нас ни боли, а не другият.

Как да подкрепим себе си и тялото си, за да можем да освободим задържания гняв на обидата? 
Като се свържем със сърцето си и го отворим за безусловната любов към себе си. Разковничето е, че за да я изпитваме към другите, за да имаме разбиране и състрадание към тях, ни е нужно първо да ги изпитваме към себе си.

ht meridianЕто и нещо съвсем конкретно, което можем да правим, за да се подкрепим по пътя на любовта – да подсилим меридиана на сърцето.
Как? Намерете крайната точка на меридиана – върху кутрето – на кожата на долния ъгъл на нокътя (откъм безименния пръст). Потупайте я с двата пръста на другата ръка, казвайки: „Нося прошка в сърцето си. Обичам себе си и другите“.
Повтаряйте поне по три пъти всяка сутрин в продължение на три седмици. Според дълбочината на проблема можете да правите упражнението няколко пъти на ден. Пийте много вода, за да изведете отделените токсини от тялото. Ефект винаги има, зависи не от настройката, а от постоянството ви.

Пожелавам ви слънце в душите! Ако искате да научите още полезни и лесно приложими техники от Усъвършенствана енергийна психология по метода на Фред Гало, сте добре дошли всеки четвъртък от 19 часа на Женски срещи за подкрепа и медитация.

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница.

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!!
Поздрави, Елена  

ph 123061

Късмет – пожелаваме си го често помежду си, наред със здравето и любовта. Какво е да имаш късмет? Да спечелиш от тотото? Да намериш банкнота на улицата? Запъхтян да хванеш влака в последната минута? Да срещнеш сродната си душа? Нечия ръка да те задържи точно преди да се стовариш на земята като гюле?

А късмет ли е да фалираш и да се научиш да управляваш по-добре парите си? Да изпуснеш влака и да срещнеш любовта? Да изгубиш работата си и да намериш призванието си? Да не успяваш да станеш родител с лекота, но да градиш себе си и връзката си по пътя? Късмет ли е стройната картинка на живота ти да се разбие на пух и прах и да започнеш на чисто?

Да, факт е, че докато си в помийната яма няма как да ти мирише на рози и докато си в дупка не се и сещаш да се любуваш на небето. Искам обаче да напомня на вас и на себе си, че когато губим, не е ясно какво печелим. Ще го направя чрез текста на Аглая Датешидзе – руски психотерапевт, наречен „За превратностите на живота, които ни лекуват и преобразяват“

Ако имате късмет, ще останете сами. Съвсем самички – до вас няма да има никой и ще ви се наложи да потърсите опора на земята и да повярвате в себе си.

Ако имате късмет, ще дойде момент, когато животът ще ви удари, за да ви разполови като орех и извади наяве сърцевината.

Ако имате късмет, ще почувствате болката. Толкова ще ви боли, че тая болка ще ви накара да умирате, за да може да се преродите отново.

Ако имате късмет, ще плачете. И тези сълзи никой и нищо не ще може да спре. С тях ще дойде освобождението, а после – истинският живот.

Ако имате късмет, ще бъдете уязвими. И няма да успеете да го скриете от другите. Тогава ще узнаете, кои са с вас, и кои не.

Ако имате късмет, няма да знаете отговорите на въпросите. И тогава ще се наложи да потърсите своята истина.

Ако имате късмет, ще се разочаровате от хора, идеи, учители и добри вълшебници. И преживявайки това, ще може да видите реалния свят.

Ако имате късмет, няма да има от кого да поискате съвет. Съвсем от никого. И ще трябва да откриете вътрешния си компас.

Ако имате късмет, ще ви бъде непоносимо, толкова много, че ще трябва да направите нещо с това или да се отпуснете и да позволите на света да направи нещо с вас.

Ако имате късмет, ще губите, ще се заблуждавате, ще бъдете предадени и почти смазани. И това „почти” ще набразди лицето ви с бръчките на мъдростта. А опитът ще остане с вас за цял живот.

Ако имате късмет, ще останете без пари. И ще се наложи да встъпите в истински отношения с хората, на които по-рано просто можехте да платите.

Ако имате късмет, ще имате страшно много пари и ще стигнете дъното на отчаянието, когато се сбогувате с илюзията, че щастието е в тях.

Ако имате късмет, далеч не всички ще ви обичат. И ще е нужно да настроите вътрешната си ценностна система. А желанието да се харесате на всички ще отпусне примката, стегнала гърлото ви.

Ако имате късмет, някой много близък ще се отвърне от вас. А вие ще научите цената на миговете щастие.

Ако имате късмет, ще се сблъскате с любимите лице в лице. И ще има две истини. Тяхната и вашата. И ще почувствате кънтящото пространство между отделни вселени, които едва се докосват.

Ако имате късмет, вие ще издържите на всичко това. И ще откриете начин да се преобразите, да преживеете онази вътрешна алхимия, която създава от болката красота, от гнева – смирение, от страха – постижения, от радостта – вдъхновяващ пример. Вината и срамът пречистват душата, както чистачът измита стария боклук. И белезите се превръщат във врати.

Ако имате късмет ще дойде точният момент …“

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница.

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!!
Поздрави, Елена  

000760236 bebe dormido en brazos

Все по-често ми се случва да работя с бременни жени и майки на малки бебета и това е чудесно! „Познавам“ някои от мъниците още от момента, когато са били силен копнеж и намерение в сърцето на мама, други се появяват при мен, когато тя е тревожна, заради предстоящите промени, носи усещането, че не е капитан на живота си или нещо друго. Бременността, раждането и отглеждането на детето (особено първите месеци) е много специално време. Попаднах на статия на Елица Грънчарова, която е събрала препоръките  на немската акушерка с 20 годишен стаж Ува Майнер към майките от посещенията й в България (публикувани в estestveno.com). Вярвам, че ще намерите в тях  по нещо ценно за себе си, дори да не можете да приемете всички. Желая ви вълшебно пътуване към и през майчинството!

uva„Когато създаваме дете и го родим, всъщност раждаме бъдещето, което ще има влияние върху седем поколения напред. Това е голяма отговорност. Нека се замислим какво искаме да дадем на планетата – дали човек, проникнат от страх и агресия, или личност, изпълнена с вяра и отговорност към Земята, на която живее“. Според Ува, два-три месеца преди зачеването сперматозоидите и яйцеклетката в телата на родителите вече са програмирани с информация според тяхното емоционално състояние. Ако детето се роди в среда на страх, стрес и насилие, през живота си то ще има нужда от много адреналин за да се бори с действителността. Затова е по-добре да имаме спокоен и балансиран живот преди да заченем детето.

Зачеване

Докато бебето е в утробата, всичко, което преживява майката, усеща и бебето, с тази разлика, че то още не знае защо се чувства точно по този начин. След като много деца са заченати случайно (а според небезизвестна шега над 85 процента от човечеството не е планирано, често родителите минават през период на адаптация за да свикнат с новината за настъпилата бременност. Този начален период може да е проникнат с несигурност и малко страх и това е нормално за повечето хора. Проблемът е ако в по-голямата част от времето в утробата бебето живее в емоционално негативна среда. Майката разбира защо се чувства по този начин, но бебето не разбира, само усеща негативните емоции. Тогава раждането му може да бъде по-трудно.

Ултразвук

Ува Майнер съветва родителите да не правят ултразвук на плода си до преди две седмици преди раждането, защото ултразвуковите прегледи, особено вагиналните, внасят радиация в тялото на майката и бебето. Ако това е невъзможно, добре е да се избягва ултразвука доколкото е възможно. Тя препоръчва към третия месец от бременността майката да пусне кръв и урина за изследване. „А ако преносвате, отидете на романтичен уикенд“, посъветва Ува.

Храна

Храненето през бременността е от съществено значение. Ува препоръчва майката да не прави (цялостна) детоксикация на организма си докато е бременна и докато кърми.

– Консумирайте минимално количество захар, защото от нея бебето рязко минава през моменти на спокойствие в момент на висока кръвна захар и приповдигнатост. Ува цитира скорошни изследвания, които посочват, че захарта е по-адиктивна дори от кокаина. Освен това захарта прави средата в стомаха киселинна и организмът отделя по-големи количества калций, за да се справи с тази киселинността. По този начин се губи ценен калций.

– Ако изпиете едно кафе, за бебето това се равнява на 10 кафета, продължи тя. Същото се отнася и за алкохола, защото бебето все още няма толкова добре развит метаболизъм, че да преработва етанол. Освен това, кафето и черният чай също създават висока киселинност, която е виновна за изчерпването на калция. Ако бебето не се чувства добре в корема на мама, на него ще му е трудно да й се довери (както за раждането, така и за живота по-нататък).

– Въпросът не е дали ядем месо или не, а как се грижим за животните, които после консумираме. Опитайте се поне част от храната, която ядете докато сте бременна, да е от орагнично производство. Ува посочва скорошно изследване, направено на околоплодната течност, което показва, че тя е насителна с всички химикали, които се използват за производството на храните: пестициди, ГМО, антибиотици, хормони и други. В таква среда ембриона расте още от първия ден на зачатието.

– Сутрин бременната е добре да закусва яйце, пълнозърнест хляб, кисело мляко, овесени ядки и поне малка чашка ферментирала храна, която е много полезна за имунитета. Ува отрича бялото брашно, защото то се разгражда до захар в стомаха на човека.

– Плодовете са полезни, но не е добре да се прекалява с тях заради високото съдържание на захар. Може да консумирате около два плода на ден, но не две дини, заради фруктозата, която се превръща в захароза и води до спад на калция в организма.

– Поне една голяма салата на ден.

– Поне два сготвени зеленчука.

– Някакъв добър източник на протеин, но не пиле, защото обикновените пилета в магазините се отглеждат с много хормони и антибиотици.

– Не консумирайте много пшенично брашно, предпочитайте пълнозърнест ориз и всички пълнозърнести продукти

– Водата е изключително важна за бременната жена, тъй като плода живее във вода, пие от нея и пишка в нея. Околоплодните води се сменят на всеки 6 часа. Затова е добре да се пие минимум два литра вода на ден. Бременната жена трябва винаги да има до себе си вода и да пие през цялото време на глътки, а не по една голяма чаша на няколко часа. По-добре е родителите да не пият вода от пластмасови бутилки, защото пластмасата се отделя във водата и така се трупа голямо количество отпадък не само в организма на майката и бебето, а и в околната среда. Вземете си филтър за вода, пийте от стъклена или стоманена бутилка поне докато сте бременни.

– Пийте чай от смес от коприва, малинови листа и малко мента, който е страхотна тонизираща напитка за матката. Може да се пие топъл или студен.

– Когато мислите за храната си плацентата е в много добро състояние. В началото на бременността на много жени им пролошава и ядат съвсем малко. За да се изхрани в този период бебето и тялото на майката произвеждат голяма плацента.

– Нужна е малка промяна! Правете промените малко по малко всеки ден, правете каквото можете, а вечер преди да заспите си помислете за положителните промени, които сте направили през деня и не се съдете, ако те ви се струват недостаъчни“.

През бременността

– Не гледайте агресивни филми, глупави филми. Не четете глупостите по вестниците, нямате нужда от тази информация. Нещата се случват и без вашето знание. Съхранявайте пространството си.

„Докато сте бременна, тялото ви е свещен храм, в който трябва да внасяте само положителни емоции и храни. Бременната е най-близо до Бог и до отвъдното. За будистите раждането е смърт и смъртта е раждане. Бебето минава през родилния канал, за да види светлината…“

Общуване с бебето

– Бъдете съзнателни и контактувайте с бебето всеки ден

– Започнете да пишете на ръка дневник още от момента, когато разберете, че сте бременна. Споделяйте в него всички свои положителни емоции, които преживявате в този период, разказвайте на бебето случките, през които минавате, а то усеща чрез вашите емоции и все още не може да види. Лепете в тетрадката всяко малко цвете и снимка, които получите и ви харесват, за да ги дадете на детето си когато порастне. Тази съзнателна връзка на споделяне, която сътворявате с него, ще ви помогне да родите по-леко. Ува съветва родителите да пазят този дневник и да го подарят на детето си когато навърши 18 години, споделяйки как нейният син чете своя дневник с наслада и удоволствие дори днес, потапяйки се в своите несъзнателни спомени от времето, прекарано в корема на майка си. Според нея, тази връзка между съвременните родители и децата им за съжаление вече липсва.

– Когато си легнете вечер с мъжа ви и загасите лампата, изберете приспивна песен, която и двамата знаете. Пейте я всяка вечер на бебето. Когато се роди ще му е по-лесно да заспива, защото то подсъзнателно ще помни песента.

– За да създадете новото пространство за бебето физически, можете да организирате свещено място в дома си, подобно на олтар, и там всеки ден да палите свещ, да поставяте цветя, снимки или други ваши любими вещи заедно с другите си деца. По този начин бебето ще усети, че освобождавате за него ново, специално място в дома си и в сърцето на всички членове на семейството, и ще му е по-лесно да се роди, за да заеме своето, вече отредено място.

sisterПо-големите деца

– Ако имате други деца, опитвайте се да не ги вдигате докато сте бременна. Уважението към майката, носеща живот в себе си, е много важно и е съществено децата да го развиват у себе си от малки. Детето трябва да разбере, че мама е в специално състояние, защото носи и пази бебето. Като алтернатива Ува предлага на майките да седнат и тогава да прегърнат голямото си дете, да му обяснят ситуацията и да подчертаят, че не става дума за нейното бебе или за бебето на татко, а за нашето бебе.

– Най-големият подарък за голямото дете е да присъства на раждането на своето сестриче или братче. По този начин, освен че лично и с ентусиазъм ще приветстват новия член на семейството, те няма да се страхуват от раждането като процес и когато порастнат, ще знаят че това е най-естественото продължение на бременността и началото на живота сред всички нас.

Партньорът

– Можете да учите децата си само чрез личния пример, който им давате. Може да говорите до посиняване какво да правят и как да го направят, но ако вие не го практикувате, няма да има полза. Най-големият подарък, който един баща може да даде на дъщеря си, е да обича майка й. Понякога е изтощително, тежко и дори досадно да си майка, но това е най-свещеният акт в нашия животи затова подкрепата на мъжа до нас е изключително важна. Най-интелигентните мъже са тези, които правят жените си щастливи, защото няма нищо по-тежко от живот с ядосана жена. Няма и нищо по-хубаво от живот с щастлива жена.

– Когато жената е бременна, емоциите й лесно излизат навън, а мъжете си мислят, че след като тя споделя, иска мъжът да намери решение на проблема й. Всъщност жената иска просто да бъде прегърната и уверена, че я обичат, защото не само жената очаква дете, а и мъжът.

– Ако бащата не участва в живота на детето си, то няма да си помисли, че има лош баща, а ще остане с усещането, че то самото не е достатъчно добро, и може да се затвори в себе си. Родителите са двата бога за детето си поне докато навърши 12-13 години. Ако децата носят у себе си усещането, че не са достатъчно добри, то остава за цял живот и струва много пари и терапии да се промени. Затова нека се научим да се обичаме във всички случаи, дори когато сме нещастни. Нека мъжът обича жена си и обратното, не защото е негова, а защото е душа и са избрали да пътуват заедно. Ние влияем върху всичко около нас и ако сме агресивни, всичко и всички около нас страдат от нашето поведение

Лична промяна

– Родителите трябва да си простят за цялото насилие и корупция, на които са свидетели в съвременното общество, но които всъщност са вътре в самите нас. Трябва да си простим за тези качества и да ги променим съзнателно. Раждайки в унижение, страдание и страх, ние добавяме към негативните емоции като цяло. Но ние не сме жертви, а сме отговорни за всяко чувство, породено в нас. Нередно е да обвиняваме другите, че са ни накарали да се чувстваме по определен начин, а да се обърнем навътре към себе си и да се запитаме какво поражда необходимостта от това чувство в нас.

– Хубаво е да мислим какво искаме да донесе новото дете на света и нека сами сбъднем тези желания. Ще видите, че когато вие започнете да се променяте отвътре, и около вас ще настъпят промени.

– Често децата се възприемат като украшение на родителите или като задължение, купуваме им модерни дрешки за да демонстрираме своя социален статус, а после ги слагаме пред телевизора за да не ни пречат. „Бъдете промяната в света, която искате да видите.“

Раждането

Раждането е първото голямо емоционално преживяване за бебето. Чрез него бебето добива сила и воля за живот. Ако се роди когато е избрало, нервната му система и всичките й окончания се стимулират докато тялото преминава по естествен начин през родилния канал, защото окончанията са разположени по повърхността на главата и по цялата кожа. Ува цитира изследване на френския гинеколог Мишел Оден, който е открил, че след въвеждането на упойващите вещества по време на раждане, зависимостта от наркотици у поколението, родено след това, се е покачила със 70 процента!

– Преди да родите пригответе смес от билки: розмарин, живовляк, невен, алое, малко чесън и малко морска сол. След като родите можете да седите в леген с отвара от билките: ако имате шевове по един път на ден, ако нямате – до два пъти на ден.

Рициновото масло също е много добро след раждане. Един час след ваната с билки намажете перинеума с рициново масло.

– Ако ви се иска да се потопите във вода след раждането, може да легнете заедно с бебето в топла вана, обогатена с отвара от горепосочените билки. Ако имате добра приятелка, която прави хубав масаж, може да я помолите да дойде да ви масажира. Грижете се за родилите си прятелки! Сгответе прекрасно ястие, занесете го на родилката и си тръгнете.

– Когато раждате, не напъвайте ако нямате усещане за естествени напъни. Ако лекарят ви казва да напъвате, можете кротко да му отговорите: „Почакайте, аз знам“. Бебето, което излиза без намеса отвън е като пиленцето в яйцето и като какавидата в пашкула, които трябва да наберат физическата сила, за да излязат. Освен това, по този начин получават позитивното послание: „Мога да се справя“.

След раждането

Ува съветва родителите да допускат само своите родители на посещение при бебето и майката през първите десет дни след раждането и то единствено ако помагат в домакинството. След раждането майката и бебето са заедно в едно сапунено мехурче. Не е хубаво да се ходи по магазини или на други обществени места. Там има твърде много стимули и бебето се стяга, става нервно и получава коремни спазми, колики. Добре е майките да отделят време на този свещен момент.

– Ако имате въпроси, изберете си един човек, на когото вярвате. Не питайте пет души, защото ще получите пет различни отговора. Според Ува родилката може да носи бебето, но да не вдига нищо по-тежко от теглото на новороденото. Тя отново обърна внимание колко е труден следродилния период за съпрузите. В началото те са изключително щастливи, но след три дни разбират, че има много домакинска работа. Добре е бащите да се грижат всеотдайно за родилката, за нейната храна и за домашния уют през първите 40 дни след раждането.

– Не къпете бебето докато не му падне пъпчето. Верниксът го предпазва от бактериите в околната среда. Може да почиствате пъпчето с горепосочената билкова смес за вана, в която седите след раждането. Пъпчето се пудри с естествена пудра от бяла глина, или хума. Спиртът е много токсичен, затова не е препоръчителен.

Спете с бебето си в едно легло. Човешките бебета се раждат девет месеца по-рано в сравнение с другите бозайници поради големия размер на главата. Затова имат нужда да бъдат „доносени“ след като се родят. Когато спите с бебето ще можете да му давате да суче винаги, когато се размрънка без дори да се налага да ставате. Майката и бебето са едно цяло.

Хранене по време на кърменето

– Най-лошо е да ядете шоколад. Дори от няколкло парченца шоколад бебето може да не спи цяла нощ. Не яжте боб, леща, грозде, малини, къпини, ягоди, пъпеж, цитрусови плодове, зелеви растения и пържени храни, може малко диня, и не прекалявайте с млечните продукти. Може да ядете готвен лук, но не и суров чесън и лук. Не се хранете с плодове с костилка вътре, с изключение на авокадо, папая и манго. Кивито също не е препоръчтелно, защото е високо киселинно.

– Бебето се учи да храносмила и е редно да го предпазвате от прекалено много стимули. След два месеца може да пробвате да хапнете например малко боб и да видите как ще реагира.

Не вземайте лекарства докато сте бременни и кърмите. Направете обстойно проучване преди да ваксинирате децата си и вземете информирано решение.

Ако искаме по-добро човечество, трябва да изиграем ролята си.

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница.

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!!
Поздрави, Елена  

2

Напоследък все по-често си задавам един и същи въпрос – ще успея ли някога да приемам информацията, че някое бебе се е родило недоносено и се бори за живота си, без това да ме съкрушава трайно. Някои от бебетата „познавам“ от ембриони, защото съм работила с майките им. Други се появяват в живота ми изневиделица през нуждата на жена, която е в безизходица и има чувството, че ако не поговори с някого, ще се пръсне. Няма да коментирам изобщо нормално ли е да оставиш току-що родила жена да се справя сама с раздиращата болка, че чаканата радост е на крачка да прерасне в трагедия. Защо по дяволите там в болниците няма психолози, които да отреагират в тези моменти на тежки, помитащи лични кризи? Да не говорим, че дори щастливото събитие и новопридобитата роля на майка си е стрес само по себе си и изисква подкрепа.

Няма да коментирам  и защо майките са с ограничен достъп до децата си, след като техния глас, топлина и докосване са източник на енергия за живот за борещите се за глътка въздух миниатюрни юначета…

Ще кажа само, мили майки, моля ви мобилизирайте цялата  нечовешка сила на раненото си сърце, целия си кураж, цялото присъствие на духа, на което даже не подозирате, че сте способни. Говорете на децата си, докато са в кувьозите, докосвайте ги, казвайте им, че ги обичате, бъдете там за тях, защото вашата енергия и присъствие са незаменими за тях!

ПОЛЗВАЙТЕ ГЛАСА СИ!!!  Детето започва да го чува от петия месец на вътреутробното си развитие и го чува по-често от всички останали звуци.  За бебето той е най-близкото, уютно и заземяващо нещо. Целта е интонацията да е такава, че да му дава чувство за спокойствие, да е нежна и любяща.  

Кажете на детето си – „Обичам те!  Много и силно те обичам! Ти носиш частица от мен. С всяка минута тялото ти става все по-добре, имаш силно и здраво сърце, гърди, коремче. Дишаш с лекота, растеш и заякваш с всяка минута! „ Дайте  воля на майчиното сърце – измисляйте и говорете, защото така вие му правите майчина хипноза. Старайте се изреченията да са положителни и в сегашно време. Не казвайте, ще оздравееш, ще пораснеш, а „здрав си и растеш“. Нека бебето да усеща вашата подкрепа, дори да сте ридали горчиво преди това от безизходица и мъка. Не плачете пред него и никога не му говорете неща от типа – животът ми няма смисъл без теб, ще умра, ако нещо стане с теб…

Не забравяйте, че при децата са възможни съвършено непредсказуеми, парадоксални и различаващи се реакции на лекарства и психологически намеси от тези от възрастните. Майката като средство за лечение е абсолютно безопасна и изключително могъща.

Няма да добавям факти, подкрепящи тезата ми, нито ще говоря за травмите, които се отключват, когато детето е отделено от родителите си в този крехък стадий от неговото развитие. Вместо това, ви приканвам да прочетете една истинска, вълнуваща горчиво-сладка история – изповед на една майка на недоносени деца. Хваща за гърлото, но носи и надеждата на бялата лястовица:  Ето я  тук!

А всички ние, които не сме изправени пред подобно предизвикателство, нека, когато можем, да изпращаме енергия, любов и молитва за мъничетата, за които животът е изпитание от първата среща със светлината и техните семейства. Нека не забравяме, че за чудо са нужни НАДЕЖДА, ВЯРА и ЛЮБОВ. Заедно можем повече!

Благодаря ви, че прочетохте! Да споделя беше важно за мен! Ако и вие го усещате така, моля предайте нататък!

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница.

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!!
Поздрави, Елена  

o WOMAN WRITING LETTER facebook

Напрегната утрин на прага на важно решение. Първият ми досег с реалността улови бълбукането на планове и спешни задачи в главата ми. Как може да е толкова рано, а вече да съм с усещането, че закъснявам? Как да се мобилизирам, за да успея със задачите и същевременно да остана безпристрастна и отворена, за да позволя на интуицията да ме води? Някъде вътре в мен едно тъничко гласче каза; „Благодаря!“. Усмихнах се на спомена за нещо красиво, което прочетох наскоро. Споделям с вас притчата за божията благословия с пожелания за прекрасен ден. Ако решите, предайте нататък:)

Сънувах, че съм отишъл в Рая и един ангел ме развежда из него. Влязохме в голяма работилница, пълна с ангели. Моят водач спря в първото отделение и каза:
– Това е нещо като пощенска станция. Всички молитви, отправени към Бог, пристигат първо тук.
Огледах се наоколо и видях, че много ангели са заети да подреждат молбите на хора от цял свят.
После тръгнахме по един дълъг коридор и стигнахме до следващото отделение.
– Тук е мястото за опаковане и доставка – каза ми ангелът.
–  В това отделение се подготвят и изпращат всички благословии и благини към хората.
Аз отново бях впечатлен колко усилен труд кипи наоколо. Толкова ангели бяха ангажирани с тази работа! Очевидно имаше много благословии, които трябваше да бъдат изпратени на земята.
Последно спряхме в края на коридора в едно съвсем малко отделение. За моя голяма изненада там имаше само един ангел и тои не вършеше почти нищо.

o LETTERS facebook

– Това е отделът за признателност към Бог – призна ми смутено моят водач.
– И защо няма никаква работа тук?
– Тъжно, нали? Толкова малко хора изпитват признателност към Бог, след като молбите им бъдат чути и изпълнени.
– А как могат хората да изразят своята признателност?
– Съвсем просто. Стига просто да кажат:
„Благодаря, ти Господи“. Ако имате храна в хладилника си, дрехи на гърба си и покрив над главата си, значи имате повече от 75% от хората на Земята.
Ако имате пари в банката и в портмонето си и си позволявате разнообразна храна, значи сте по богати от 92% от населението на света.
Ако тази сутрин се събудихте здрави, значи сте по щастливи от много хора, които няма да доживеят края на деня.
Ако никога не сте изпитвали ужаса на войната, самотата в затвора, агонията на мъченията или пристъпите на глад, значи сте по добре от 700 милиона човешки същества.
Ако можете да изповядвате вярата без страх от преследвания, затвор, мъчения и дори смърт, значи сте по щастливи от три милиарда хора на Земята.
Ако родителите ви са още живи и не са разведени… значи наистина сте голям късметлия.
Ако можете да вдигнете глава и да се усмихнете значи сте много по добре от онези, които живеят в несигурност и отчаяние.
А ако четете тази история, значи сте по щастливи от два милиарда души по света, които изобщо не могат да четат. 

БЛАГОДАРЯ!

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница.

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!!
Поздрави, Елена  

a book a week image

Живял някога един мъдър старец, за когото се говорело, че притежавал цялото познание на света. Веднъж при него дошла една жена и го помолила:
– Старче, искам да знам всичко, научи ме на цялото познание.
– Добре. – отговорил й старецът. – Ела с мен.
И я отвел в една дълбока, тъмна пещера, където имало безброй дебели прашни книги.
– Когато прочетеш всички тези книги, ще имаш пълното познание – казал й той.
Жената се съгласила. Ден и нощ стояла в пещерата и неуморно четяла, ли четяла. От време на време старецът минавал покрай пещерата, подпирайки се на една тежка чепата сопа и питал жената:
– Е, научи ли вече всичко?
– Още не. – отговаряла тя.
Тогава старецът вдигал сопата и я удрял по главата… И това се повтаряло – седмици, месеци, години…
Един ден старецът отново минал покрай пещерата и задал обичайния си въпрос:
– Научи ли вече всичко?
– Не още – отговорила жената. Но когато старецът посегнал да я удари със сопата тя хванала ръката му – и застинала от страх в очакване на най-лошото – наказанието сигурно щяло да бъде много сурово.
Но старецът се усмихнал широко:
– Браво! Сега вече знаеш всичко, от което имаш нужда!
– Как така? – учудила се жената.
– Ти разбра, че никога няма да притежаваш пълното познание за всичко. Освен това научи как можеш да спреш болката… 

Не е ли изумително колко често сме така устремени към постигането на нещо, че ограничаваме цялото си същество по пътя към него. Оставяме удоволствието, разнообразието, дори мечтите за нещо различно настрани да си чакат реда. И те чакат, ние също. А знаем ли с колко време разполагаме?

Казват, че сред надгробните камъни е мястото на най-много неиздадени стихове, неизпети песни, неизживени любови, пропуснати мигове, пренебрегнати специални моменти…  Това е там! А ние сме тук и сега и имаме ДНЕС! Напомням го на вас и на себе си и ви желая живот в лекота и радост 🙂

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница.

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!!
Поздрави, Елена  

Funny Husband Wife Cartoons Pictures 5 e1495179200564

„Не е лесно да си жена! Знаеш, че си създадена да направиш някой мъж щастлив, обаче е трудно да намериш къде се е скрил тоя нещастник.“ – смях се с глас на сутрешното си откритие в нета! Ми да, ти си изкарала цял ден да се киприш, гласиш, сушиш, опъваш, нагласяш, пристягаш, наточваш… Отиваш издокарана на поредния бар/купон/среща, пълна с очаквания за съвършения миг, когато ще разпознаеш любовта… Чакаш, оглеждаш се, въртиш очи, атакуваш може би. После удря дванадесетият час и принцът се превръща във фъфлеща тиква, а в главата ти кънти: „дали аз закъснях или времето бързашеее“…

Истината е, че вероятно си подранила!

Подранила си да търсиш Него, единственият, преди да си обикнала племето му. Онова мъжко племе, което много ясно надушва мъжемразките. Инстинктът им работи безпогрешно и като детектор улавя разочарованието, болката, неудовлетворението, скрито зад дълбокото деколте. О, да, гледката, която то разкрива е кукичка, която може да ги закачи за определено време, но не е достатъчно силна, за да ги задържи.

За да привлечеш/хванеш мъж или да се оставиш да бъдеш намерена от него, е нужно да обичаш мъжете, да ги уважаваш и зачиташ. Тогава сензорите им улавят одобрението, благоразположението и това им дава крила. Ама не такива, които да ги носят с 200 надалеч от теб, а такива, с които да те прегърнат и да те вземат за себе си.

ab7334abeef7f6eb795d0ab7ccc0d10fКрушата си има опашка, а неодобрението към мъжете (да не кажа омразата) си има корен.

  • * Може да е в разочарованата от мъжете майка, която с цялото си поведение ти показва, че те за нищо не стават и на тях не може да се разчита. Или пък, кардинално е решила въпроса като ги е отписала от живота си навеки, след като баща ти й е разказал играта.
  • * Може да е в матриархата, който са наложили прекрасните, силни, можещи и справящи се жени в твоя род – мъже има, но те са някак в периферията и със съвсем не такава значимост в заедността.
  • * Може да е в това, че не зачиташ и уважаваш баща си и не го приемаш. Да, той може наистина съвсем да не струва, но е те е създал и докато не го признаеш и реабилитираш, няма как нито себе си да приемеш докрай, нито мъжете да ти станат мили и драги.
  • * Може да е в онзи гадняр, който се подигра с чувствата ти на времето или в онзи смотаняк, който те заряза, тъкмо когато се отпусна и истински го заобича… Лошата новина е, че докато ги наричаш с тези „мили“ епитети и ти горчи, когато се сетиш за тях, на любовния фронт няма да потръгне. Просто защото ти не си на разположение емоционално – все още си ангажирана с тях.

Варианти много, коренова система богата и здрава, оплетена и мощна…

И сега накъде? Ами пак натам – навътре към теб, към раните и белезите. Има ли някоя, дето кърви? Има ли белег, който дамгосва? Ако има – лекувай с много емпатия към себе си, намери някой, който да обработи раната и да ти помогне с превръзките…

Ако не виждаш следите – пак потърси. Как възприемаш мъжете? Доверяваш ли им се? Харесваш ли ги? Карат ли те да цъфтиш? Имаш ли предубеждения, глобализации и печати към тях?  И дори да смяташ, че са „от един дол дрянки“, пак не забравяй, че в точния момент някои от тях са сочни, сладки и много полезни!

Желая ти късмет по пътя към любовта и искам да ти споделя от първо лице, че има жаби, които се превръщат в принцове, след като дълго ги целуваш. Слава Богу има и принцове, които остават такива и след като удари дванадесетият час. Днес моят ме събуди, слагайки пореден пръстен на ръката ми – 10  години след халката и почти 12 след първия. И не, не е идеален, нито безгрешен, също като мен 🙂

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница.

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!!
Поздрави, Елена