Искам да ви питам нещо. Случвало ли ви се е до сега, когато посетите гениколог и му заявите желанието си да имате дете, той да ви попита как се чувствате емоционално, какви са хранителният ви режим и начинът ви на живот? Много силно се надявам някой да отговори с “да” на този въпрос. Това ще ми даде надежда, че най-после някъде са погледнали на пациента си не само като носител на репродуктивна система, а като на човешко същество, което е цялостно – т.е. има тяло, съзнание и емоции, които си взаимодействат.

Уточнявам: харесвам лекарите! Обикновено те са интелигентни хора с малко странно чувство за хумор и някои от тях имат наистина огромно сърца. Благодарна съм им за много неща. Става дума за друго. Знаете ли колко е плодородна земята в Тракийското поле? По-вероятно е едно семенце, боднато там, да се превърне в растение и да даде плод по лесно, отколкото, ако го засадим на някоя скала на Витоша, нали? Същото е и с нас и телата ни.

Истината е, че позитивни промени в храненето и начина ни на живот са сериозна подкрепа към тялото ни, когато искаме да заченем, независимо от метода, който ще ползваме. И не ме питайте защо повечето роми се хранят далеч от здравословното и имат по много деца. Това е друг разговор, в който можем да намесим и кармата и това, че всеки е дошъл за различни уроци и с различна мисия в този си живот… А и говорим как да създадем перфектните условия за зачеване, износване и раждане на здраво дете, нали?

Вече писах за част от т.нар. Топ храни за зачеване. Там можете да прочетете още доводи защо какво ядем е важно. Сега идва ред на продължението на темата.

Egg-Laying-Issues-3-LargeЯйца (Витамин D, B12 и протеини)
Започваме с храната, която се приготвя най-лесно и бързо, а ни носи екстри като Витамин D, B12 и протеини. Чела съм статии, в които експерти в областта на фертилитета препоръчват да се ядат поне 2 яйца на ден, разбира се от щастливи кокошки. Ако си имат имена и петел (т.е. ги гледа баба ви или някой познат фермер), още по-добре. Те ни носят и минерали, които подобряват функцията на репродуктивната система.

Ядки и семена (Омега 3, цинк, витамин Е, протеини)
Нужно е да се приемат сурови, защото есенциалните мастни киселини и цинкът са чувствителни към топлинната обработка.

SeedsНай-добрите семена и ядки за омега-3 са:
Орехи – 1/4 чаша = 2,270mg
Лененото семе – 2 с.л. = 3,510mg
Семена от коноп – 3Tbs = 3,000mg
Семена от чиа – 1с.л. = 2,300mg

Най-добрите семена и ядки за витамин Е са:
Слънчогледови семки – 1 / 4cup = 18.10mg
Бадемите – 1 / 4cup = 8.97mg

Най-добрите семена и ядки за желязо са:
Тиквени семки – 1 / 4cup = 5.16mg
Сусам – 1 / 4cup = 5.24mg

Eat your greens ~ spinach, broccoli, curly lettuce and asparagus. Healthy eating.Тъмнолистни зеленчуци (желязо, фолиева киселина, B6, витамин Е)
Тъмнолистни зеленчуци са пълни с минерали, антиоксиданти и витамини и са от съществено значение за повишаване на плодовитостта. Желязото и фолиевата киселина помагат на кръвните клетки да носят повече кислород, а той е нужен за доброто функциониране на посестримите им из тялото.
Примери на тъмни зеленолистни зеленчуци са спанак, къдраво зеле, алабаш, зеле. Сигурно има и още.

friuts


Плодове (Витамин С, флавоноиди, антиоксиданти)

Плодовете са храните с най-високите нива на антиоксиданти на порция. Горещо се препоръчват сини сливи, нар, стафиди, боровинки и ягоди. Не забравяйте, че антиоксидантите са чувствителни към топлина, така че да се получи в тяхна полза ядете плодове пресни, зрели и сурови.
Едно напомняне – портокалите имат много витамин С, но не е добре да се ядат по време на овулация, защото се отразяват на киселинността на средата и могат да попречат на движението на сперматозоидите.

 

colorful-fruits-and-veggies-21Цветни зеленчуци (В6, витамин С, бета каротин)
Червените и оранжеви зеленчуци са богати на бета каротин, за който се счита, че е от изключително значение за репродуктивното здраве при жените. Той балансира хормоните и регулира менструацията. Най-лесният начин да получите коктейл от хранителни вещества е да хапвате по-голямо разнообразие от зеленчуци, т.е. колкото по-шарена е салатата, толкова по-добре. За морковите и чушките може да се каже, че помагат за синхронизацията на хормоните от хипофизата и щитовидната жлеза.

groups-of-lentilsПълнозърнести храни (богати на желязо и витамин В)
Особено препоръчителни са безглутеновите зърна – амарант, киноа, елда, просо, кафяв ориз и т.н. Не бива да подминаваме и лещата и боба, които са изключително богати на витамин В. Доказано е, че ниските му нива в организма могат да са причина за стерилитет, както за спонтанни аборти и раждане на бебета с ниско тегло. Лещата е сред най-големите източници на желязо и фолиева киселина. Чаша варена леща осигурява 90% от дневните ни нужди от фолиева киселина. Преди да сложите голямата тенджера на печката, да ви напомня, че от голяма част от зърнените култури освен супи, могат да се правят хумуси, гарнитури, салати и да са част от много вкусотии.

Попадала съм на крайни мнения, свързани с това нужно ли е да консумираме месо и риба и създадени ли сме за това ние хората. Аз самата смятам, че е важно да се стремим месото, което консумираме да е с ясен произход. Ако ще е набухано с хормони и фуражи с всякакви добавки, няма как да ни се отрази добре.

На месна тема е нужно да отбележим, че черният дроб е изключително ценен като източник на Витамин D, цинк, селен, желязо, фолиева киселина, В12, CoQ10.

Говеждото месо (от пасищни животни) е богато на Омега 3, желязо, B 12 и протеини, но трябва да сме сигурни, че не идва от резерва на някоя далечна държава и не е стояло замразено от годината ни на раждане.

Рибата и морските дарове ни носят Витамин D, омега 3, цинк, селен, B12, CoQ10, но трябва да търсим такава, която не е била отглеждана в рибарници. Скоро научих, че наред с пъстърви и скумрии, и сьомгата се била отглеждала. Трябвало да ядем дива такава. Отбелязано е на етикета.

Толкова за полезните храни за сега. Темата обаче е огромна и има още много какво да се добави. Обещавам скоро да споделя наблюдения и за това какво не бива да се яде. За сега оставам с надеждата, че ние всички имаме вътрешен критерий за това, което ни вреди.

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница.

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!!
Поздрави, Елена  

Днес бях с усещането, че ме сърбят ръцете да попиша. Исках да е нещо полезно, ама какво? Отварям си съобщенията във Facebook страницата на сайта и там ме чака следното – “Добро утро, Елена”, усмивка и линк към статия в mindbodygreen.com – 10 Things Every Woman Should Know About Her Hormones! На това аз му казвам синхроничност на Вселаната! Благодаря ти, Нели, веднага се залавям с превода. Ще запазя смисъла, но елементите на разсъждение от моя страна са неизбежни:)

Предполага се, че ако ходиш на йога, пиеш фрешове, четеш и изпълняваш всякакви здравни съвети, трябва да си в добра форма, нали така? Е, не точно! В пъзела може да липсва една съществена част, която често се пренебрегва – хормоните!  Те влияят върху всичко – настроението, теглото, енергията ни… Дори и да сме много осъзнати на тема здраве и да се опитваме да правим най-доброто за тялото си, възможно е да пропускаме ключови неща. Ето кои са 10-те неща, които всяка жена трябва да знае за своите хормони:

1.Хапчето на оправя проблемите ти.

Противно на общоприетото мнение, хормоналните препарати всъщност не лекуват предменструалния синдром (ПМС), акнето, обилната менструация, промените в настроението. Тe просто прикриват симптомите в краткосрочен план чрез изкуствени хормони, които блокират естествения ритъм на тялото. Единственото нещо, което може да оправи тези симптоми трайно, е да се овладее причината за тях (корена им) като се промени начина на живот и хранене.

Противното ще прилича на подхода на повечето от БГ лекари – имаш остра желязо дефицитна анемия, за която не знаеш и съвсем резонно страдаш от чести главоболия. Личният ти лекар не ти пуска ПКК (за да е разбере има ли физиологична причина), а ти изписват аналгин. Случи ми се преди 3 години. Познайте дали хапчето помогна?

2. Вашите хормони не са ви врагове, а най-добри приятели, така че доверете им се.

balance-hormones-in-bodyЗдравословният хормонален баланс не само пази кожата блестяща, тегло стабилно, настроението добро, енергията на високо ниво, а също така ни помагат да се свържем с нашето творческо начало и с амбицията си. Като знаем как ежемесечните промени в нашите хормони се отразява на функционирането на мозъците ни и на нивата на енергията ни, имаме предимството да се съобразим с това и да си осигурим комфорт. Ако работим в екип с хормоните си, а не вървим срещу тях, можем да планираме живота си по подкрепящ за нас самите начин.

Аз разбирам това така – като знаеш, че имаш обилна менструация и си отпаднала или имаш някакви други неразположения, не насрочваш тежки работни срещи точно в тези дни и дори си работиш от вкъщи. Казват че като има желание, има начин, така че преди да отхвърлим идеята като налудничава, нека помислим дали можем да я осъществим.

3. Да имаш ПМС не е нормално.

Въпреки че ПМС отдавна се е превърнал в етикет за “онези дни от месеца,” ако имаш симптоми като промени в настроението, акне, подуване на корема, спазми и т.н, не приемай това като нормална част от живота! Нашите тела са създадени да изминават своите цикли по естествен начин без това да ни кара да се чувстваме като парцали. Ако е на лице изострен предменструален синдром, това означава, че нивата на естроген и прогестерон не са балансирани. Промяна в хранителните навици може да промени това.

4. Хормоните имат нужда от мазнини.

Преди да направите омлет само от белтъци, обърнете внимание на факта, че хормоните на репродуктивната ни система няма как да функционират без мазнини.  Без подходящите хранителни вещества, тялото ни няма материал, чрез който да синтезира хормони. Кажете “да” на жълтъците!

5. Можете да подобрите способността си за зачеване с подходящата храна.

Годините, прекарани на диета или съпроводени от неподходящ избор на храна, може да са лишили тялото ви от микроелементите, които са му нужни за изпълнява своя здравословен цикъл. Все повече и повече млади жени срещат трудност да заченат и много често това е свързано с начина, по който храната влияе на  хормоналните нива. Дори и да не сте сигурни,че някога ще поискате да станете майки, направете на тялото си услуга и се погрижете за репродуктивната си система. Ако пък желанието ви е точно обратното вижте статията  Топ храни за зачеване.

6. Правилната детоксикация изисква специфичен дневен прием на хранителни вещества.

Fresh-pressed-JuicesАко се изкушите за да опитате да пречистите организма си, обърнете внимание, че еднократното пречистване няма да бъде ефективно, ако вашите ежедневни навици не подкрепят хормоните ви. Екстремните детокс програми и пречистването със сокове, ако не е направено, както трябва, може да донесе повече вреда отколкото полза като предизвика стрес в тялото и то започне да складира повече мазнини.  Черният дроб има две основни фази на детоксикация и за да могат хормоните и  токсините да бъдат освободени правилно, той трябва да разполага с ключови витамини, аминокиселини и антиоксиданти. Всички те могат да бъдат придобити  чрез храната. Вижте какви детокс програми се предлагат от хората, занимаващи се с темата зачеване в записа от уебинара “Мисия забременяване”

7. Хормоналният дисбаланс често се дължи на дефицита на микронутриентни.

Когато искаме да подобрим баланса на естроген, прогестерон, тестостерон, кортизол и работата на щитовидната си жлеза, всичко се свежда до наличието на нужните запаси от микроелементи (витамини, минерали, аминокиселини, Омега 3 мастни киселини). Всички те са налични в храната, въпреки че в  някои случаи се препоръчва и приемането на хранителни добавки. Ако ви интересува ми пишете ми и ще ви кажа каквото знам.

8. Нека двигателната ви активност е съобразена с хормоналните цикли на тялото ви, а не в разрез с тях.

Нивата на тестостерон, метаболизмът, кортизолът и настроението ни се променят в съзвучие с нашия 28-дневен цикъл. Това означава, че колкото и да ни е нужно движение, за да функционира тялото ни правилно, една и съща тренировка не е подходяща за всеки ден или дори за всяка седмица. Така че не си налагайте да правите едно и също през цялото време и не се учудвайте, че дори имате съпротива срещу това.  Нашите месечни хормонални модели изискват различен вид упражнения. Една седмица тичане в парка може да ни се отрази страхотно, но на следващата може би по-подходяща ще е йогата.

9. Функционирането на храносмилателната система също има отношение към хормоните.

Въпреки че все още ми е трудно да отговарям на въпросите на хомеопата си, свързани с вида на акото ми и неговата редовна поява в живота ми, смело превеждам и тази част от статията. Тя гласи, че не бива да оставяме без внимание факта, че ходим до тоалетна веднъж на седмица, че чувстваме издути след като хапнем или че имаме киселини. Когато храносмилателната ни система не работи както трябва, тялото ни нито усвоява хранителните вещества оптимално, нито освобождава токсините и хормоните ефективно. Това опропастява възможността да имаме качествен хормонален баланс.

10. Възбудата, а не кулминацията осигурява огромни ползи за хормоналния баланс

Kулминацията е моментът, когато нервните окончания достигнат максималните си стимулация, докато възбудата е платото от усещанията, водещи до оргазъм. Когато сме възбудени, от една страна, се стимулира отделянето на окситоцин и азотен оксид, които помагат за регулиране на цикъла, повишават сексуалното ни желание и способността за зачеване, а от друга, се освобождава излишъкът от кортизол. Това е чудесна новина за жените, защото ние сме “проектирани” да бъдем възбудени толкова дълго, колкото искаме. Така че явно за наше добро е да поддържаме предоргазменото плато, а не да се опитваме да го съкратим. Авторката препоръчва да заложим на сериозната игра с вибратора, а аз си мисля, че мъжете ни биха се зарадвали да помогнат:) Как ви звучи?

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница.

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!!
Поздрави, Елена  

Знаете ли, че това, което ядете днес се отразява на качеството на вашите яйцеклетки след 90 дни? Знаете ли, че хормоните в тялото ви и техните нива са в пряка зависимост от начина, по който се храните? А, че има специални хранителни вещества, от които вашето бебе (фетус) се нуждае, за да се развива правилно още преди дори да можете да установите, че сте бременни?

Да се храним здравословно, докато се подготвяме да забременеем, е едно от най-добрите неща, които можем да направим. Така от една страна работим в името на собственото си здраве, а от друга – подкрепяме функционирането на репродуктивната си система. Учените вече отдавна са доказали, че дори малки промени в начина ни на хранене, значително повишават шансовете ни ежемесечно да отделяме здрави яйцеклетки, намаляват процентите на спонтанните аборти и подкрепят износването на здрави бебчета.

Има много храни, с които можем да повишим нашата плодовитост. Като за начало съм подбрала някои от тях, които са лесно достъпни. Има научни доказателства, че липсата на част от компонентите на тези храни (цинк, желязо, омега 3) често са причината за стерилитет.

В Йейлския медицински университет изследвали 67 жени, които имали трудности със забременяването. Оказало се, че едва около 7% от тях имали достатъчно витамин D. Това май прави 5 жени от 67! Витамин D  има пряко отношение към овулацията и хормоналния баланс. По естествен начин си го набавяме от яйцата, по-мазната риба и като прекарваме на слънце поне 15-20 минути на ден. След като вече имаме достатъчна причина да се препичаме на слънце или още по-добре да се разхождаме в парка ежедневно, добавяме още част от храните, с които можем да се подкрепим, докато вървим по пътя към нашите бебета.

Броколи (средство за „почистване” на хормоните)

broccoliТози чудесен зеленчук ни помага да се отървем от излишния естроген. Прекомерните му нива са отговорни за някои злокачествени образувания, както и за наддаването на тегло, умората, раздразнителността. Е, да, винаги може да сме си леко избухливички и склонни към пълнеене по природа, но е факт, че сме бомбардирани от химически естрогени на всяка крачка.

Да се върнем на темата броколи. Това нехарактерно за традиционната ни кухня чудо, може да се хапва сурово в салата или на пара. Аз лично го харесвам на фурна (с малко вода, зехтин, черен пипер и една идея сол), а снощи го добавих към пастата. Не се препоръчва да го готвите твърде много, както и да си го купувате замразено. Целим най-доброто му усвояване, а не да го ядем след като вече сме го унищожили.

Тиквено семе (има си цинк, желязо и омега 3)

pumpkin-seeds-fbЦинкът е изключително важен за зачеването, а най-ясната индикация, че ни липсва (той и магнезият) е, ако имаме почти неконтролируем глад за сладко. Цинкът е нужен за много процеси в организма, а сред тези, свързани с репродуктивната система, са качеството на семенната течност и нивото на тестостерона (да зарадваме половинките си още днес с пакетче сурово тиквено семе:). Цинкът е от изключително значение за имунната система и за това да предадем на поколението си здраво ДНК. Най-добрият източник на тази, ценен за тялото ни минерал, са стридите, но ако татко ви не се казва Рокфелер, можете да се придържате към суровото тиквено семе и към сусама.

Орехи (омега 3 отличници)

walnutОмега 3 наситените мастни киселини са много важни за тялото, за да синтезира то хормони в нужните нива, както и за мозъчното развитие на плода по време на бременност. Традиционният източник на Омега 3 е рибата. Чията/чиата също е много богата на тях, но те се съдържат в големи количества и в суровите орехови ядки. Знаете ли, че ¼ чаша такива ядки съдържа 2,270 мг Омега 3 наситените мастни киселини? Можете да ги хапвате като междинна закуска или като ги добавите към плод или салата. За предпочитане е да сте ги накиснали във вода предишната нощ. Ако леко горчивата люспа ви притеснява, можете лесно да я премахнете, като ги извадите от водата.

Червено цвекло (истинската храна на Понай Моряка)

chard-harvard-chicken-001Чаша цвекло на пара съдържа 4 мг желязо, протеини, както и витамин С. Той помага за усвояването на желязото. Можете да добавите сурово рендосано (блендирано) цвекло към салата от спанак. Аз лично пия фреш от червено цвекло. Като му се сложи сок от морков и ябълка вкусът е превъзходен.

Излиза, че е чудесно предложение за вечеря да си хапнем риба (ако може да си осигурите такава, която не е отглеждана в рибарник, е прекрасно) и салата от спанак, червено цвекло и орехови ядки. Разбира се, че ще е нужен студено пресован зехтин, а и предполагам, че никой няма да ви се разсърди, ако ръснете и малко сусам или тиквено семе. Може да има и броколи за гарнитура, но да приемем, че това е разкош, а усмивката е задължителна!

Очаквайте продължение за полезните храни…

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница.

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!!
Поздрави, Елена  

И след три месеца пак ще направим трансфер каза докторът след втория спонтанен аборт. “Аз на всеки 3 месеца ли ще го преживявам това?!”, попитах. Той ме погледна и нищо не каза. 

Думите са на жена, която в момента се бори да възстанови психическата си устойчивост и да си вземе живота в ръце. Трудно е да се върнеш към усещането за смисъл, след като си го вложил изцяло в това какъв ще бъде резултатът от твое действие – дали ще донесе успех или ще ти попари надеждата.

“Направих 5 опита ин витро един след друг. Не мога да понеса нищо повече”, казва тя. Погледът е сведен, раменете прегърбени, апатична и вяла е… Питам я как се е чувствала след първия неуспех, след втория… Не връщам миналото от любопитство. Знам, че да се потопи в детайлите от събитието и да разпознае емоциите, ще отприщи бента и ще я доближи към катарзиса. “Не знам. Отдавна съм спряла да се питам какво чувствам. Важното е да се действа, нали?”, отговаря ми сухо тя.

Дали? Никога не съм предполагала, че ще пиша статия за умението да спреш, когато целият свят крещи: “давай! давай! ще успееш”. И не, не призовавам никого да се предава, отчайва, отказва от желанието си да има дете/ да постигне мечта. Не казвам също, че резултат може да се постигне само с визуализации, медитации и “когато му дойде времето”. Искам обаче да напомня няколко неща:

Действието, в името на това да правим нещо, е също толкова безсмислено както бездействието. Нищо, че знаеш поговорката: “За лудо работи, за лудо не стой”. Излез от командата автопилот и си помисли какво ти дава/взима тази концепция, предавана от поколения. После си припомни, че имаш глава на раменете, за да разпознаваш и следваш вярното за теб в ситуацията. Може би аз смятам, че трябва да се тича към върха, но можеш ли ти да го направиш с раницата на гърба, с камъче в обувката, без да четеш маркировката?

Усещането за контрол, което ни дава действието, понякога е ИЗМАМНО. Ако днес аз пиша цял ден и цяла нощ, утре пак и пак, може и да имам задоволството, че най-после нуждата да пълня сайта си е под контрол, но рискувам да рухна от умора, да допускам грешки, да пиша безсмислици… За да имаме емоционална свобода и да запазим психичното си здраве, е нужно да си дадем време и пространство да УСЕТИМ как се чувстваме, след като сме направили нещо. Имаме ли сили и устойчивост, как можем да ги възстановим? Какви са емоциите, които изпитваме? Можем ли да ги формулираме? Признаваме ли си ги? ПОЗВОЛЯВАМЕ ли си ги?

we-answered-your-question-now-what-1Пълната ЗАГУБА на КОНТРОЛ може да е наш приятел, защото ни изправя лице в лице със страховете ни и отприщва ГНЯВ/ЯРОСТ. Те пък носят енергия. Бинго – от една страна разбираме къде всъщност ни стяга обувката и какво можем да направим, за да ни стане удобна, от друга – имаме силата да променим нещата. Нужно е само да позволим на гнева да ни води към промяна, да е градивен. Звучи като оксиморон, но е факт – фазата на гнева е нужна, за да минем към нивото на приемането. Нормално и лечебно е да изпитваме гняв и да му даваме воля. Знам, че мама е казвала обратното. Но това води само до потискане и преглъщане на негативната емоция. Оттам нататък какво да прави тялото с нея, освен да соматизира? Ето ги туморите, бучките, алергиите… Само освобождавайки гнева можем да го вентилираме и да продължим напред.

И ако най-после видяхте нечия благословия да фучите и трещите на воля, искам да поясня. Идеята не е да пометете мъжа/шефа/доктора/кухнята с гнева си, а да му помогнете да излезе по безопасен начин (не на шефа, на гнева). Може би ще мятате възглавници и ще крещите в тях, ще удряте с кърпа по облегалката на стола, ще млатите боксова круша до откат, ще опишете теглата си на лист и ще го накъсате на микроскопични парченца, ще правите динамични медитации, ще плувате, докато ви се откачат ръцете… Вариантите са много – намерете своя и му се отдайте с плам и усърдие. После пак и пак, докато изпразните кошчето за душевни отпадъци. След това ще сте като нови, обещавам.

ПРИЕМАНЕТО (моля да не се бърка с примирение) е лечебно. То ни връща силата.

“Приемете – тогава действайте. Каквото настоящият момент предлага, го приемете, все едно че вие сте го избрали. Винаги работете с него, а не срещу него.”

Цитирам тези думи на Екхарт Толе, подкрепени от личната ми увереност, че едва след като приемем ситуацията, колкото и гадна и тежка да е, можем да имаме адекватна стратегия за справяне. Приемането ни връща силата и влиянието, отваря вратичката за някаква малка крачица, а с нея идва и оптимизмът за бъдещето, волята за живот.

Апетитът идва с яденето, жаждата за живот с живеенето, а радостта със смеха. Започнете да осъществявате живота, който искате да имате, без да отлагате нищо за ПОСЛЕ. Най-подходящият момент да реализирате плановете си е СЕГА. Не когато бебето дойде, отслабна, завърша ремонта… Сега!

Колкото по-абсурдно ти се струва, толкова по наложително е да се измъкнеш за косата  и да предприемеш стъпката, от която се нуждаеш. Оставам на теб да решиш дали тя е да ревнеш с всички сили, да се запишеш на бокс или да проведеш разговора, който отдавна отлагаш. В същото време не забравяй, че паузата също е действие. Тя е умението да спреш, да сканираш това, което е в душичката ти и да осъзнаеш къде си в момента. После като въз(приемеш) обстановката/ситуацията, ще усетиш накъде да вървиш.

Стискам ти палци да нацелиш своята пътечка и да върнеш себе си на себе си. Ако пък имаш нужда от поглед отстрани и подкрепа, можеш да ме откриеш чрез  Facebook страницата на блога или чрез контактната форма на сайта. Благодаря, че прочете! В случай, че ти идва отвътре, предай нататък:)

“Той не ме разбира! Сякаш сме на различна вълна… Аз толкова много искам дете, а на него сякаш му е все едно. Да, принципно иска, ама не бърза. Сякаш не му пука кога ще стане. Толкова самотна се чувствам…”

Тези думи са на моя клиентка, навършила 30, която се опитва да забременее и от 2 години обикаля лекарски кабинети. Няма диагноза, която да обяснява стерилитета и това покачва нивото й на тревожност. Стресът е най-голям при т.нар. неизяснен фактор. Усещането е като да си затворен в стая без врата, да се блъскаш с глава в стената и все да не можеш да направиш отвор. Не ти е ясно нито защо си зазидан в стаята, нито кой е врагът ти. Не разбираш обаче, защо човекът до теб е спокоен и докато седи уж в същата стая, има съвсем различни мисли и нагласа. Неговият живот продължава, докато твоят се срутва. Сама си.

Питам Ваня (така ще я наричам), какви очаквания е имала към мъжа си, когато го е избрала за себе си. Отговаря ми – никакви. Може ли да е вярно това? Принципно не! Липсата на очакване също е очакване. Влизаме във връзка със своите идели за отношения. Например: той да не лъже, да не ми изневерява, да ми дава свобода, да ме подкрепя, да изкарва пари, да говорим на един език, да споделяме един с друг как се чувстваме, да вярва в мен, да ме цени, да няма агресия, да ме обича безусловно, да ме приема такава, каквато съм, да ме забелязва и да се вълнува от мен…

Наскоро бях на семинар на Милан Кармели, на който някои хора изброиха по около 30 идеала, които носят и очакват от другия. Трябва да отбележа, че участниците мъже заявиха значително по-малка бройка – 6 до 10. С голямата кошница се оказахме ние жените. Нашите идеали са начин да защитим себе си във връзката. Те всъщност озвучават страховете ни. Проблемът е, че не ги казваме на глас и очакваме, че другият ще се сети. 

Да се замислим обаче даваме ли нещата, които искаме? В случая Ваня иска мъжа й да е потопен в това, което вълнува нея, да гори в темата “бебе”, да се събужда и да заспива с идеята за него и да търси начини да го постигне. Проблемът е, че “той си прави някакви си негови неща – чете си разни блогове, вълнува си се от разни работи”. Какви са те Ваня не се интересува. И защо да го прави – те са толкова по-малко важни от нейната цел? Ето го разминаването – очакваме, че другият трябва да е на нашата вълна, но не е нужно ние да сме на неговата…

Забравяме за полярността – мъжете и жените са различни като качества и преживяват света по различен начин. Дори да вземем клишето, че едните са от Марс, а другите от Венера, то се е превърнало в такова, заради истината, която носи в себе си. Различието е закодирано в нашето ДНК. Мъжете са с различни приоритети от нашите и са по-малко свързани с живота. Независимо дали си майка или не, смисълът на женствеността е да даваш живот. Дали ще е чрез дете, чрез създаване на неща, или грижа за другите, всяка от нас има нужда да се реализира в своята женственост. Мъжете обикновено искат дете ПРЕЗ жената, ЗАРАДИ нея и умението й да запали страстта им да продължат родовете си ЧРЕЗ нея. Не е случайно, че, ако се разведат и създадат ново семейство, мъжете се грижат повече за настоящата си жена и общите им деца. Причината е проста – децата са функция на жената и на връзката с нея.

Очакваме, че като имаме връзка, то трябва да мислим по еднакъв начин с мъжа. Това е пълна заблуда. Ако трябва да сме честни, когато се запознаваме с някого ние имаме интуиция за него.Обикновено имаме усещане какво можем и не можем да очакваме от този човек. Често избираме обаче да си затворим очите пред нещата, които виждаме и да смятаме, че ще се напаснем, стиковаме. Нещата, които са ни се стрували странни и дори чаровни във въпросния човек, обикновено започват да ни дразнят в последствие.

6925637-man-woman-couple-mood-heart-paper-love-feelings-handsНужно е да поемем отговорност за изборите, които сме направили – нека да помислим и честничко да си признаем пред себе си кои са предупредителните сигнали, които светнаха пред нас, когато за първи път си помислихме, че можем да бъдем в двойка с въпросния човек? Какво знаех аз тогава, а не казах? Отговорът на Ваня беше – “знаех, че инициативата винаги ще е моя, ще печеля повече, ще се грижа повече и че той никога няма да бъде особено успешен или отдаден на това, което прави”. Разплака се, казвайки това. За първи път тя прозря и призна пред себе си, че всъщност си е избрала този мъж, такъв, какъвто е, а има огромни изисквания към него да бъде друг.

Можем да предоговаряме. Това е изходът, ако сме недоволни, а избираме пътя да се борим за задълбочаване на връзката си. Как да го направим? С открито сърце и смелост. Седнете и напишете от кои са нещата, от които ИМАТЕ НУЖДА. В какво имате нужда да бъдете подкрепени? Кое е истински важно за вас и какво очаквате от партньора. Нека той да направи същия списък.

Споделете с партньора вашите НУЖДИ. Без да се връщате към миналото, без да обвинявате и да влизате в ролята на жертва.

Аз се чувствам, имам нужда, моля те, би ли… Това е формулировката, която можете да използвате. В случая на Ваня – “Аз се чувствам сама по пътя към бебето. Имам нужда да усещам подкрепата ти. Моля те, можем ли да обсъдим въпроса? Можеш ли, когато следващия път ходя на лекар, да дойдеш с мен? Може ли заедно да потърсим клиника, на която да се доверим? Моля, нека да обсъдим какви са възможностите да имаме бебе, какви са изходите за нас?”

Правете компромиси, а не жертви. Подходете делово към предоговарянето на условията във вашата връзка – колкото по-ясни сте в очертаването на правилата и задълженията на всяка от страните, толкова по-регламентирани и ясни ще са отношенията ви. Коментирайте, докато стигнете до ситуация “печеля-печелиш”. Отнема време, но е единственото, което си струва в дългосрочен план.

Бъдете честни – има нещо дълбоко сбъркано във връзката ви, ако истината може да я разруши. Би било жалко обаче, ако падне в жертва на неизказани страхове, премълчани очаквания, преглътнати недоволства и липса на грижа към нея.

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница. 

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!! 
Поздрави, Елена  

“Отпусни се и бебето ще се получи, когато най-малко очакваш”. Тази реплика гарантирано и безотказно подлудява всяка жена, която чака да чуе думичката “мамо” отдавна. Как да се отпуснеш като знаеш в кой точно ден от цикъла си и на сън да те бутнат, самосъбуждаш се термометър, заврян там, където не му е мястото, за да си наясно дали си в овулация и си опираш краката в стената всеки път като правиш секс? Знам от опита си с моите добронамерени приятелки, че далеч повече са неподходящите неща, които можеш да кажеш на изнервена жена, отколкото тези в целта. Наясно съм колко кухи ти се струват реплики от типа – “млада си”, “ще стане като му дойде времето” и “радвай се, че все още нямаш деца, че виж ме мен на какво приличам”. Виждала съм как се пали червената лампа в главата ми и ми е искало да извикам – “Аз не съм ти! Ако искаш да си ми полезна, ме попитай от какво имам нужда, вместо да се печеш на бавен огън и да се чудиш какво да ми кажеш…”

Затова днес ще ви кажа това, което аз имах нужда да чуя тогава – че трябва ДА ПУСНА МЕЧТАТА, ЗА ДА Й ПОЗВОЛЯ ДА СЕ СЛУЧИ. Това не означава да се откажа от нея, а да спра да контролирам ситуацията и да се опитвам да я постигна по определен начин. Наскоро ми споделиха съвет, която баба Ванга дала на една от кръщелничките си – “Никога не се моли на Господ да ти даде Иван за мъж (девойката харесвала Иван). Искай от Него да ти даде най-подходящия за теб мъж”.

kinderwunschНикоя от нас няма власт над живота и не може да накара душите да се движат в определен порядък. Моята, твоята работа е да кажеш “искам бебе и съм готова да го приема в тялото, живота и сърцето си” (ако разбира се това е вярно) без да правиш ясен график как това бебе да дойде. В противен случай се пълним с разочарование и болка всеки път, когато стройните ни планове се сгромолясат. Нужно е да оставим пространство на Вселената и на висшата сила да действат!

Можем да призовем душата на бебето си дори като я помолим за напътствие как да я привлечем в нашия свят тук и сега. Иначе, ако действаме, притиснати от собствения си гняв и от тиктакането на часовника, рискуваме да си причиним много болка – и физическа и емоционална. Пътят на някои бебета не предполага те да бъдат заченати инвитро (при други пък е точно обратното, разбира се). Сигурно и вие като мен знаете за жени, които правят два, три неуспешни опита инвитро, а после забременява по естествен начин. С дамата, която аз визирам, правихме заедно инвитро процедури – моята – успешна, нейната – не. После при нея последва безрезултатен втори опит, а през следващите две години зачена от съпруга си и износи едно след друго две прекрасни момиченца. Чудо ли е или се е случило това, което е трябвало да бъде, въпреки нетърпението и напъването детето да дойде бързо и чрез инвазивен метод?

Единственият начин да превърнем мечтите си в реалност е да следваме насоката, която сме получили и когато направим следващата крачка да сме будни за знаците. Дали първата крачка е да прочетеш определена книга, до отидеш на обучение, да направиш пречистване на тялото и душата си или да тръгнеш на танци, само ти самата знаеш. Ти си вътре в твоето тяло и разполагаш с интуиция – ползвай ги!

Никой не може да ни гарантира как и кога ще дойдат нашите бебета при нас. Същото важи и за останалите ни мечти. Въпросът е да вървим с вярата, че картите в живота ни се подреждат по най-добрия възможен начин и да сме благодарни за всичко, което имаме. Така то ще стане още повече! Нека да бъде! Нека бъдат БЕБЕТА И СВЕТЛИНА по пътя!

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница.

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!!
Поздрави, Елена  

Срещнах млада и усмихната жена в гримьорната на Канал 3 преди няколко месеца- и двете щяхме да участваме в следобедния блок. От екрана разбрах, че е написала книга – „Щастлива и красива бременност като моята” и си казах – ето един човек, дръзнал да излезе от клишето “да чукнем на дърво” и “тихо, да не чуе Дявола” и се е  похвалил публично с лекотата на нещо толкова лично и интимно. После разбрах, че средствата от продажбата на книгата отиват за закупуването на кувьози – кауза, която си струва да подкрепим. 

В сайта, в който обикновено пиша за трудно постигнатите и дълго чакани бременности, е време да споделя и за пътя на една майка, изпълнен с лекота. Представям ви Десислава Николова. 

Деси, преди 10 години виждала ли си себе си в ролята на писател? Какво те провокира дебютът ти да бъде точно с „Щастлива и красива бременност като моята”?

Преди 10 години точно бях приета в Академията на МВР и с идването в големия град буквално не знаех къде се намирам…. голяма промяна, голям стрес… Фокусът ми беше да се адаптирам и определено не ми е хрумвало да пиша книги и не съм имала осъзнатост да си правя дългосрочни планове. За щастие сега вече знам колко е важно човек да има ясни цели за годините напред. Но това, което съм знаела и съм правила още от тогава, е да чета книги и да прилагам мъдростта в живота ми… И на пръв поглед нищо да не променя прочетеното.  Натрупвайки се с времето, виждам колко много то е допринесло за по-доброто ми качество на живот.

И през периода на бременността аз вече бях живият пример за щастлива и красива бременна жена, отговорна за живота си, благодарна за това, че ще бъда майка, поддържаща духа и тялото си, синхронизираща успешно време за себе си, семейство, приятели, работа…  На фона на всичко това, съчетано с възхищението на приятелите ми „как е възможно бременната жена да е всичко това“ и с появилото ми се желание да съм полезна на бъдещите и настоящи родители с моята позитивна гледна точка, започнах да пиша книгата „Щастлива и красива бременност като моята“.

Кажи ми повече за своята благотворителна кауза и защо избра парите от продажбата на книгата да отиват точно за кувьози? 

Всички средства от продажбата на книгата се събират за закупуването на кувьози.  Идеята за тази кауза се роди, когато в осмия месец от бременността имах силни контракции и разбрах нуждата на недоносените бебета от здрави и нови кувьози, за да се доразвият, да нямат трайни увреждания и да бъдат пълноценни хора. След като родих, вече усетих напълно това космическо щастие да си родител, да гушкаш здравото си, красиво бебенце. В знак на благодарност към това, което имам аз, реших, че поне малко ще допринеса за щастието на другите родители и техните бебенца. Утвърдих в съзнанието си, че това е точната кауза и наименувах проекта „Подари щастие“.

Каква е рецептата за щастлива бременност?  

Рецептата според мен е да даваш най-доброто от себе си, да вярваш, че получаваш винаги най-доброто и ти предстой още по-добро.  Вярвам в силата на положителната нагласа и в това, че трябва да се потрудиш за резултатите. Повече тънкости за по-щастлив живот през бременността и не само, всеки може да намери в самата ми книга. Тя очертава най-важните промени, които човек ако предприеме бързо ще се убеди, че за да е по-щастлив и по-красив не му е нужно нищо повече от желание.

Какво за теб е щастие?  

Щастието за мен е да виждам, че положените грижи за каквото и да е (здраве, добри отношения, финанси) се възнаграждават и бера плодовете.

Щастие за мен е да развивам качествата си, да вярвам, че мога да създавам реалности. Вярата в себе си и че най-доброто предстой, ми носи щастие.

Щастлива съм, че винаги виждам положителната страна на нещата и така всичко, което ми се случва в живота го възприемам като част от играта.

Щастие е да осъзнаеш, че то си е в нас винаги и се събужда, когато разберем, че никой с нищо не ни е длъжен и виновен; че ние сме си капитаните на кораба и отговорността за всичко, което е в живота ни си е наша. Е, това изисква воля, сила, готовност…но целта е важна – изборът да бъдеш щастлив!

Какво би желала да постигнеш с книгата си? В какво виждаш мисията си? 

Искам лекичко чрез проекта с книгата да се запечата в ума на хората, че:

  • Всичко в живота е постижимо, колкото нереално и трудно да изглежда в очите на другите, важното е ти да си вярваш;
  • Не е необходимо да си страдал, за да цениш това, което имаш.
  • Щом този проект събира толкова много положителни, отговорни и развиващи се хора, значи държавата ни има и друга страна различна от тази, която се дава по новините.
    А за мисията ми – искам да бъда пъстро, красиво, благоуханно, многогодишно цвете в градината на живота.От какво се подхранва твоят ентусиазъм?

От детска наивност (смее се)…ентусиазмът специално за развитието на проекта „Подари щастие“ се подхранва от благодарността за това, което имам; от любовта към децата; от това, че виждам резултатите – една книга, наистина помага на жените да бъдат такива каквито искат, да са по-положителни, да са по-вярващи в себе си, да се справят със страховете си, да имат смелост да родят естествено – получава се една спирала на ентусиазма нагоре – колкото повече даваш, толкова повече ентусиазъм получаваш.

Казват, че откъдето и да тръгнеш, все до себе си стигаш. Какво научи за себе си, пишейки книгата? 

Проектът с книгата ми е голям учител – затвърдих си много убеждения, научих много неща и си ги записвам. Тотално ми се утвърди мнението, че заобикалящият ни свят е отражение на нашия вътрешен и когато се променяме отвътре проектираме резултатите навън. А книгата е моят начин на живот по принцип, така че тя е полезно четиво за всеки без значение пол и възраст. Тя е моето второ детенце, а първото – Никола вече почти изцяло е усвоил и прилага написаното в нея.

Какво би казала на разочарованите от своите загубени (или все още неслучили се) бременности жени, които четейки това интервю, може би ще си кажат: „лесно й е на нея, широко й е около врата“? 

Ще ги помоля да направят съпоставка между малко дете-майка му и човека-Вселената, Висшата сила, Бог (кой в каквото вярва) и да осъзнаят, че ние сме както малкото дете, което иска от майка си нещо, дърпа се, тръшка се, плаче, знае, че го е заслужило или пък му го взимат без причина и т.н., но майката го обича безусловно и винаги иска за него най-доброто и ще му го даде в най-добрия момент, може би сега още не е пораснало детето…. Ще му го даде, когато е готово! Вселената ще ви даде всичко, за което мечтаете, защото всеки иска детето да му де щастливо, а за нея няма невъзможни неща.

И не пропускайте шанса на днешното време да си помогнете с алтернативна медицина, да поработите с психотерапевт върху болките и травмите, които имате.

По този въпрос „лесно й е на нея, широко й е около врата“ – още откакто се помня мама ми е казвала да се гледам себе си и да се сравнявам с вчерашната аз. Мама е мъдра жена и с този неин урок ме е научила да не завиждам, а да се радвам на чуждите успехи, а когато човек има нужда от помощ – ако мога и иска помощта ми да му помогна, а ако ли не – неговата ситуация да не става моя тема за обсъждане. Каква пък мъдрост е това ли – ами да не си пилееш енергията напразно, а да можеш да я насочваш.

За какво си мечтаеш? 

За не чак толкова много неща, колкото имам усещането, че мога да си пожелая. Уча се да мечтая и да си очертавам пътя напред в различните сфери на живота в дългосрочен план. Принципът „Искай и ще ти се даде“ ми е основен в живота. Затова си позволявам да искам, но не се вкопчвам в желанията си и не забравям, че за всяко нещо трябва да платиш нужната цена.

Благодаря на Деси за ентусиазма и за силата да твори добро. Каня ви да подкрепите проекта й и благотворителната кауза като си купите книгата

Ако пък вие сте готови да споделите своята история, аз с радост ще я публикувам, за да предадем вярата, надеждата и любовта нататък. Пишете ми чрез контактната форма на сайта, ако искате да дадете гласност на своите преживявания и осъзнавания. За някой конкретен човек те могат да се окажат точно подкрепата, от която има нужда в момента. Заедно сме силни! 

За да виждате моите ежедневни публикации, ви каня да се присъедините към Facebook страницата на блога. Ако харесвате статията, ще се радвам да я споделите. 

P.S. Добре дошли сте и на Женски срещи за подкрепа и медитация всеки четвъртък – много ги обичам!

“Страх ме е от…” Всички ние сме казвали това изречение, продължено по различни начини. Какво прави с нас страхът? Сковава ни или ни разтреперва, но все пречи на нормалното ни функциониране. В основата му стои мисълта “Няма да се справя” и безпокойството за утрешния ден. Често гневът и омразата са замаскиран страх, който не осъзнаваме. Това, че не го виждаме, съвсем не значи, че не ни пречи за съжаление.

Довечера в Женски срещи за подкрепа и медитация ще се фокусираме върху начина, по който работят съзнанието и подсъзнанието и ще градим стратегии за справяне с безпокойството. Така можем да се подкрепим в това да разперим крилете и де полетим. За отскок искам да споделя с вас две неща – първото е противоотрова срещу безпокойство, а второто – една прекрасна притча за разперените криле.

Противоотрова срещу безпокойство – ако трябва да я опиша с една дума, тя ще е “действие”. То е нещото, което може да ви изкара от вцепенението на мисленето в стил: какво ще стане, ако… Ако си представите страховете, фобиите и мрачните мисли от едната страна на координатна ос, от другата й страна ще бъде действието. Колкото повече енергия влагате в това да правите по възможност приятни и смислени неща, толкова по-малко енергия ще имате за притеснения и безпокойства.

Въпроси за неутрализиране на безпокойството: Може ли нещото да се промени от това, че се безпокоя за него?  Какво е най-лошото нещо, което може да се случи и каква е вероятността да се случи? Колко от мрачните ми прогнози до този момент са се сбъднали? Какво съм научил от сбъдналите се (ако има такива)?

Нека се подкрепим и с една прекрасна “Притча за страха и трудния път към щастието” – автор е Мира Ганчева (edna.bg). Нека да си напомним, че единственото, с което гарантирано разполагаме, е животът тук и сега. Наш е изборът дали да го изживеем пълноценно или да го смачкаме заради страхове: от провал/успех, отхвърляне, от загуба, от грешка и вземане на решения, от бъдещето, от старостта. от смъртта, от болести и злополуки, от промяна, от обвързване, от край на статуквото/връзката, от загуба на контрол, от измама и насилие… Време е да разтворим крилете и да полетим!

butterfly“Родила се на света една гъсеница. Тя била малка и красива, но с годините пораснала, наедряла и ставала все по-тромава, стъпвала тежко и хапвала много. Вървяла си по пътя и срещала други живи същества. Тя им се радвала, общувала с тях и искала да си поиграят. Започвали да играят, но гъсеницата била покрита със странни власинки, които закачали, гъделичкали, дразнели другите същества и те скоро си тръгвали от нея или тя сама си тръгвала, защото те ѝ се присмивали.

Тя оставала сама. Започнала да се учи как да се отърве от тези власинки, за да заприлича повече на другите или пък да стане невидима, за да я оставят на мира. Ходила, ходила по белия свят, търсейки приятели, които да я приемат такава каквато е. През всичкото това време тя учила, като наблюдавала света, наблюдавала съществата, техните взаимоотношения, проблеми, амбиции и прочие.

И все се питала как да стане като тях, да бъде една от тях, какво още трябва да научи.

Накрая разбрала, че трябва да погледне в себе си, да разбере колко е важна за света, че внася още един щрих и цвят в този свят и не е нужно да се слее с общия фон, защото щом природата я е създала така, значи има нужда и от нея. Но тя не чувствала нещата така. Нейната различност ѝ тежала.

Тя се чувствала тъжна и нещастна, за това се скрила от света и се затворила в пашкул. В него тя седяла и чакала. Плачела, бунтувала се, изпитвала гняв към нерадата си съдба, вина заради външния си вид и своята различност.

Мислела, гледала в себе си, размишлявала върху своите преживелици. Докато един ден не разбрала, че тя е важна, силна, значима и е готова да се пребори за мястото си под слънцето, защото на белия свят има място за всички Божи твари.  

Поела дълбоко дъх, натиснала силно стените на пашкула, разкъсала го и… излетяла. Какво чудо, каква лекота, каква свобода! Оковите ги нямало. Тя се понесла като перце в небесната шир. Тя летяла. Не можела да повярва. Оглеждала света от високо. Радвала се. Дишала и се въртяла около себе си, поемайки с наслада всички нови усещания.

Усещала лекота, обич към себе си и света. Усещала сила. Погледнала крилете си – те били толкова нежни, пъстри и красиви. Те ѝ давали сила да отиде, където пожелае, да се носи по въздуха, да се издига и спуска, да прави пируети и лупинги. Това било усещане за невероятна свобода.  Спуснала съм към едно цвете – пила от нектара му. После отишла на друго цвете – пийнала и от него. Погалила го с крилце и му поблагодарила.

Литнала отново в небесата. Спуснала се към един поток да пийне водица. И, о чудо! Там не видяла себе си. От водата я гледало едно приказно създание – нежно, грациозно, красиво. С тъничко телце, с тънички и фини, почти невидими крачка, с бляскави, чисти и любопитни очички.

Тя се помръднала насам-натам, но то правело същото. Тя се огледала насам, натам, нагоре, но не видяла никого. Разбрала, че това е тя. Онази същата гъсеница, но вече преродена и с нова визия. Пила водица и литнала отново. Щастлива, показвайки новото си аз на цветята, на други създания, които виждала около себе си.

Вижте ме! Вижте ме, колко съм хубава! – викала тя с пълен глас.

Какво си ти? – питали цветята.

Не знам, но съм толкова хубава. Бях се скрила от света, но ето, че сега се появих отново и изглеждам така. – отговаряла тя с усмивка и се издигала нависоко и после се спускала отново надолу.

Както си летяла над една полянка, изведнъж видяла много други същества, които изглеждат като нея. Тя се скрила зад едно голямо листо и плахо погледнала оттам. Те били също много красиви, цветни, големи, малки. Летели заедно от цвете на цвете или се заигравали във въздуха.

На полянката се появили деца.

– Вижте, пеперуди! Да ги хванем. – викали те и се насочили с бягане към тях като държали нещо в ръцете си. Посегнали с него към пеперудите и ги затворили в него. После ги извадили и ги пуснали в друго нещо.

Нашата приятелка гъсеницата погледнала тъжно надолу и видяла в тревата един бръмбар.

808-butterflies-cuКакво ще стане сега с тези прекрасни създания?попитала тя. Защо тези деца ги хванаха?

Ще ги забодат на някоя стена казал той незаинтересовано.

Но  защо? проплакала тя – Те са толкова красиви!

Затова и децата ги хващат, за да си ги занесат в къщи и да им се радват.

Но те ще умрат!продължавала да настоява гъсеницата.

Да, но пак ще са красиви. Тръгвам, че си имам задачи казал навъсено бръмбарът и продължил по пътя си.

Гъсеницата постояла още малко и тъжна литнала над полянката. На едно то цветята видяла пеперуда. Приближила се към нея и я попитала:

– Видя ли какво стана току що?

– Да – отвърнала тя.

Не те ли е страх? 

Да.

И как живееш в страх, че някой ден може да те хванат и заковат за стената?

Ами, не мисля за това. Живея си живота, радвам се на всеки ден, а ако това стане, ще бъда доволна, че съм живяла както си искам. Ние сме пеперуди и имаме възможността да летим, да виждаме нови неща. Забавно е!

 – И аз ли съм пеперуда? – попитала боязливо нашата малка приятелка.

– Разбира се! – казала тя и отлетяла.

А нашата малка приятелка постояла още малко замислена на цветето. Значи вече не била грозна космата гъсеница, която никой не поглеждал. Сега била красива пеперуда, която имало опасност да привлече вниманието на някого, който да иска да я забоде на стената си за украса.

Нямало пълно щастие. Все трябва да се притесняваш и пазиш от нещо. Но пък сега тя била лека и волна. Крилата ѝ можели да я отнесат където пожелае. Ако внимава, може и да се избави от лапите на зложелители. Усмихнала се и литнала високо, високо и виждала пъстротата на света далеко, далеко.

На душата ѝ отново станало леко. Летяла и се въртяла докато вече не чувствала крилете си от умора. Легнала в чашката на едно цвете и заспала сладко, сладко, а душичката ѝ продължавала да трепти от щастие.”

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница. 

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!! 
Поздрави, Елена  

Обичам историите! Особено тези, които носят сърце в себе си. Споделям ви една, пълна с любов. Познавам героинята лично и знам, че някои от думите, написани в сайта от мен, биха могли да са и нейно дело. Изживяното е толкова сродно, сходно и емоционално препокриващо се! Дори имената на дъщерите ни имат само една буквичка разлика. Подскачах като дете, когато разбрах, че очаква своята. Но да не смесвам нишките, че като се намеси вълнението и без това става твърде объркано. Ред е на интервюто на Криси за  Елица Алексиева, публикувано в iWoman.bg.

“Зачеването на дете е едно от чудесата на света, на живота и на любовта. Но съдбата невинаги ни дава наготово това, което искаме и което мнозина приемат за даденост, за нещо съвсем логично и обикновено. А то не е! То е магия – истинска и неподправена, то е и игра – на търпение и на надежда. Днес ще ви срещнем с една истинска магьосница, минала по трънливата и вълшебна пътечка, за да се срещне със своята малка фея. Тя се казва Кристина и ще ни разкаже нещо повече за ин витро процедурите, за силата на духа и за безмерното щастие, което понякога се крие само в две черти.

Трудно ли се говори за ин-витро?

Загледала съм се в притворените очи на съпруга ми и леката му усмивка и си мисля: “Ако снимам лицето ти, мога да кръстя тази фотография щастие, но ако те снимам целия, как си я гушнал до гърдите си, как си допрял глава до нейната – тогава ще трябва да я кръстя цялото щастие”. Такова е наистина. Времето стана в пъти по-плътно и розово, откакто я има в живота ни. А от кога я има – от много отдавна! Както повечето деца ин-витро, така и нашата 10-месечна дъщеря заживя в сърцата ни първо като мечта, после като болка, после като копнеж и накрая като победа. Ние сме от късметлиите, при които детето дойде сравнително рано – едва две години след откриването на проблема ни. Време, достатъчно да преболедуваш първоначалния ужас от новооткрития проблем, да се гневиш на съдбата, да изговориш случващото се. Дали е трудно, може би да. Създаването на дете е нещо интимно, не само във физически аспект. Това е истинското намерение пред Вселената, че си готов да се потопиш, претопиш и слееш с друг човек завинаги. Поне в романтичните ни представи като семейство. За това се изисква известно време преди да се открехнеш душата си и да заговориш за процедурите си, които са отвъд топлината на брачното ложе, като за нещо също толкова естествено и нормално, колкото е зачеването на дете по принцип. А то е! Защото парадоксът на ин витрото, което неточно наричат изкуствено оплождане е точно това – за мнозина почти единствен, следователно и най-естествен начин да случиш мечтата си, т.е. ин витрото е самият живот!

Какво би искала да знаеш преди “борбата”? 

Онова, което ми се искаше да знам още в началото, е че всички, които преминават през тази процедура, всъщност преживяват сходни етапи в емоционален план. Успокоително е да знаеш, че начинът, по който се чувстваш, та дори и налудничавите идеи, които те посещават в безсънните часове на нощта, са част от цялостното преживяване – нещо твърде нормално за ситуацията, в която си, нещо, което в момента преживяват още около 250 хиляди двойки в България, в действителност може би и на повече… Не си сам в мъката си, колкото и безмерна да ти се струва, тя всъщност е споделена с още толкова момичета и момчета, че за теб и твоя любим остава някаква си 1/250 хилядна тъга! Звучи преодолимо, нали? Всъщност създаването на дете ин-витро наистина не е занимание самотно. В зачеването на бебето ни главна роля имахме не само ние, но и докторът, ембриологът, акушерките и анестезиологът. Огромно място заемаха момичетата от рецепцията на болницата, с които споделях тревогите си и тайните залежи от черен шоколад, момичетата на касата, които знаеха кога да ми се усмихнат, за да отдъхна, родителите ни, приятелите ни…

Когато съм си представяла как ще кажа на семейството си, че очакваме дете, в главата ми са избухвали фойерверки от изненада и радост. Дълго тъжах, че тази емоция ще ми е отнета заради начина на зачеване. Все пак близките ни знаеха кога е процедурата, трансфера и теста… Онова, което нито аз, нито те знаеха, че съм живяла в поредното клише – защото радостта им, когато им казаха, че сме успели, беше по-голяма от тази в най-смелите ми мечти, сестра ми крещя и плака от облекчение, знаейки колко осъзнато и искрено желаем това дете, а ние със съпруга ми се разтреперихме от вълнение точно така, както вероятно сте потреперили и вие пред вашия тест. Защото животът е непредсказуем и това ни задължава да сме смели и с отворени сърца, готови за всяко малко чудо. Сега съм благодарна на това време, което ни беше отпуснато, докато чакахме бебето си, защото освен че поставихме пред себе си някои истински важни въпроса за смисъла на съвместния ни живот, любовта и брака, чиито отговори изстрадахме, но пък заслужено получихме, ни даде и време да се влюбим в дъщеря ни отпреди да я срещнем, да гледаме на случването и като на магия и подарък, да запомним с какво сме били облечени в деня на пункцията или какво сме обядвали веднага след трансфера, когато си я прибрахме “у дома”, както каза нашият прекрасен доктор. Тези неща се помнят, както вероятно всички вие помните първата си целувка или срещата с любимия. Защото ин витрото, животът, е любов. За някой от пръв поглед, за нас от втори, а за други – от пореден.

Коя е най-трудната част от процедурата? Емоционалната или физическата болка?  

Но е точно толкова емоционално наситено, както когато си в любовна връзка. Не познавам жена, която да прекрачва прага на болницата за своята процедура и да не носи в душата си океан от страх, но и бряг от безкрайна надежда. Как ще се случат нещата – дали ще е поредното опустошение, след което не можеш да дишаш, но след време някак успяваш да се изправиш по-смислен, по-цял и смел, или ще е началото на най-трепетния етап от живота – Божа работа, би казал най-добрият репродуктивен специалист в България. Да. Защото ин витрото, животът, е деликатно, фино нещо. Крехко и непредсказуемо, случва се когато и както реши, а нашата единствена работа е да сме смели и да му се наслаждаваме.

Да, на ин витртото, колкото и абсурдно да звучи. Нима бихте заченали детето си, лягайки до любимия с огорчение, гняв и безсилие? Не. На ин витро се ходи с червило, усмивка и вяра, както на най-важна среща! Вярно е, че е болка, в пъти по-силна в емоционален план отколкото във физически (в моя случай), и че понякога изглежда като вмешателство в интимния живот между двама души, но повярвайте ми случването не е по-малко съкровено и истинско. Напротив! Да знаеш, че преодоляваш суетата на природата, която някак е пропуснала да те посипе с прашец за плодовитост, е също толкова удовлетворяващо, както когато преодоляваш силата на гравитацията и налягането, докато се гмуркаш надълбоко или се катериш нависоко – няма връщане назад и пътят е само напред! Вероятно и за мен, както за вас, алпинистите са особена порода хора, чиято радост и наслаждение от покоряване на върхове в нечовешки условия, е необичайна и неразбираема. Но те наистина я преживяват, точно като трепетното вълнение, което чувствах аз, с шапка и калцуни пред вратата на операционната. Обичах да казвам: няма как да се прибера по-небременна – или нищо няма да се промени сега, или ще забременея. Нищо повече или по-малко. По пътя си срещнах толкова много знаци, толкова много добрина, за които да благодариш и да се насладиш, че няма как да излезеш ограбен от това приключение. Дори след неуспех. Все пак алпинистите знаят кога да се откажат и как да се подготвят за следващия щурм. Защото неуспехът всъщност е просто крачка към успеха. Математика на любовта, както казва съпругът ми.

Какво би казала на другите, поели по пътя към Мечтата? 

Докато пиша това и го гледам да приспива детето ни, разбирам какъв дар ни е направила Съдбата, избирайки ни да минем по този път. Пиша “път”, защото за мен ин витрото не бе борба. Борбата изисква съпротивителни сили, а животът, изисква нищо повече от това да му се подчиниш и смирено да се оставиш да те води, вплел ръка в неговата ръка, за да се случи онова магическо и споделено родителство, когато бащата е готов да смени работата си, за да може да е повече време у дома и да приспива момиченцето си следобед, “бащино-дъщерски” ритуал. Нашата мъничка победа след нелеките преживявания, през които преминахме, за да се случи тя. Връщайки се назад, смело мога да заявя, че едва ли има по-слято, по-любовно и по-интимно преживяване от нашето ин витро! И това клише се предаде, защото май животът, т.е. ин витрото винаги се случва отвъд клишетата.

За това на всички, които са в подножието на върха, бих казала – разчитайте на хората около вас безрезервно, бъдете смели, искрени, но разсъдливи, наслаждавайте се на всяка среща, буря и успех. Събирайте знаци, истории и вяра, защото един ден детето ви ще е истински гордо, докато му разказвате какво магично приключение е било случването му, точно както се разказва вълшебна приказка, просто ние с вас сме орисани не само да я разказваме, а и да сме главните герои в нея!”

Това е първа част от приказката на Криси. Вярвам, че ще има и следваща, защото за разлика от много други тя не пуска завесите с познатото “и заживели щастливо”.  Тя носи отворено сърце и смелостта да говори и за слънцето, и за луната в живота си. Спомням си как на времето, попадайки на mechtazabebe.com, сподели радостта си, че е намерила и друг човек, който мисли, че  тежкият път към бебето му е дар от Вселената. Написа ми: “Сега съм малко по-спокойна, че не съм единствена и с безкрайно грешна перцепция :)”. Дай Боже да сме все повече, тези, които вярваме в Пътя!

Ако сте готови да споделите своята история, аз с радост ще я публикувам. Това за мен е нещо като да предадеш Вярата нататък. Пишете ми чрез контактната форма на сайта, ако искате да дадете гласност на своите преживявания и осъзнавания. За някой конкретен човек те могат да се окажат точно подкрепата, от която има нужда в момента. Заедно сме силни! 

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница.

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!!
Поздрави, Елена  

*Снимката на Криси и семейството й е дело на Изабел Басмаджиян

Снощи работих с група прекрасни жени по темата “Партньорство и проекция”. Гледах очите им, вълнувах се от емоциите им и си мислех колко хубаво би било да има такива групи и за мъже – водени от мъже, съпреживени, истински, безкиселинни и подкрепящи.

Днес ми попадна текст (в edna.bg), написан от мъж, преминал през тежък развод. Той е психолог и се казва Gerald Rogers. Мисля, че е добре, да се чете и препрочита.
Мили мъже, специално за вас! Дами, моля, помогнете ми, да стигне до тях:

Ето какво пише мистър Роджърс в социалните мрежи:

Очевидно не съм специалист по взаимоотношения. Но всички обстоятелства, свързани с развода ми, ме накараха да погледна от друг ъгъл.
След като изгубих жената, която обичам, и 16-годишен брак, това са нещата, които исках някой да ми беше казал:

1. Не спирайте да я ухажвате. Не спирайте да ходите не срещи.

НИКОГА не приемайте жената до себе си за даденост. Когато я попитахте дали иска да се омъжи за вас, вие обещахте да бъдете мъжа, който ще притежава сърцето ѝ и яростно ще го защитава. То е най-важното свещено съкровище, което притежавате. ТЯ ИЗБРА ВАС. Никога не го забравяйте, и никога не ставайте мързеливи в любовта.

2. Пазете сърцето си.

Пазете сърцето си със същата отдаденост, с която защитавате и сърцето на жена си. Обичайте себе си, обичайте целия свят, но пазете специално място в сърцето си, което да не допускате никой друг освен съпругата ви. Нека то да е винаги готово да я пусне вътре и да не позволява на никого другиго да влезе там.

3. Влюбвайте се ОТНОВО и ОТНОВО и ОТНОВО.

Непрекъснато се променяте. Не сте хората, които сте били в деня на вашата сватба, и след 5 години няма да сте хората, които сте сега. Промяната ще дойде, затова трябва всеки ден да се преизбирате отново и отново. ТЯ НЕ Е ДЛЪЖНА ДА ОСТАНЕ С ВАС и ако не се грижиш добре за сърцето ѝ, тя ще го даде на някого другиго или напълно ще ви изолира и лиши от всякаква възможност да си го върнете. Не спирайте да се борите за любовта ѝ, сякаш я ухажвате за първи път.

4. ВИНАГИ ТЪРСЕТЕ НАЙ-ДОБРОТО в нея. Фокусирайте се върху нещата, които обичате. Така те ще се увеличат.

Ако обръщате внимание на нещата, които ви дразнят, вие ще виждате единствено това. Ако обръщате внимание на нещата, които обичате, вие ще бъдете изпълнени от любов. Правете го до такава степен, че в един момент да не виждате нищо друго освен чиста любов. Тогава ще се почувствате като най-големия късметлия на света, защото имате тази жена до себе си.

5. НЕ Е ВАША РАБОТА ДА СЕ ОПИТВАТЕ ДА Я ПРОМЕНЯТЕ.

Ваша работа е да я обичате, без да очаквате да се променя. А ако тя се промени, обичайте това, в което се превръща, независимо дали го искате или не.

6. ПОЕМЕТЕ ПЪЛНА ОТГОВОРНОСТ за чувствата си.

Жена ви не е длъжна да ви кара да се чувствате щастливи и тя НЕ МОЖЕ да ви направи нещастни. ВИЕ сте отговорни за вашето лично щастие, оставете го да прелее във връзката ви и в любовта ви.

7. НИКОГА НЕ ОБВИНЯВАЙТЕ жена си, ако сте разочарован или ядосан заради нея. 

Те са ВАШИ емоции и ВАША отговорност. Когато се почувствате така, спрете се и помислете къде се крие проблемът, какво не е наред с вътрешния ви свят. Вие сте били привлечени от тази жена, защото в нея сте видели най-подходящия човек, който да излекува раните от детството ви. Когато излекувате себе си, няма да се чувствате неудовлетворени заради нея, дори ще се чудите защо някога сте бил.

8. ПОЗВОЛЕТЕ на жена ви да бъде СЕБЕ СИ.

Когато тя е тъжна и разстроена, не е ваша работа да поправяте нещата, ваша работа е да БЪДЕТЕ ДО НЕЯ и да и покажете, че всичко е наред. Накарайте я да знае, че ще я чуете, че тя е важна за вас и че вие винаги ще бъдете нейна опора. Женската душа е буря от емоции и ако сте силни и не я съдите, ще спечелите доверието ѝ и така тя ще отвори сърцето си за вас. НЕ БЯГАЙТЕ, КОГАТО ТЯ Е ТЪЖНА. Бъдете до нея, нека тя знае, че няма да ходите никъде. Не само я слушайте, опитвайте се да ЧУЕТЕ дори това, което премълчава.

9. БЪДЕТЕ ГЛУПАВИ.

Не се взимайте прекалено насериозно. Смейте се. Разсмивайте я. Смехът прави всичко по-леко.

10. ДОКОСВАЙТЕ ДУШАТА ѝ всеки ден.

Научете нейния език на любовта и специфичните неща, които я карат да се чувства важна и ОЦЕНЕНА. Накарайте я да направи списък с 10 НЕЩА, които я карат да се чувства обичана. Запомнете ги, нека те станат ваш приоритет, за да я накарате да се почувства като кралица.

11. ЖИВЕЙТЕ СЕГА.

Не ѝ давайте само времето си, а вашето внимание и вашата душа. Направете всичко необходимо да изчистите съзнанието си, за да бъдете с нея НАИСТИНА. Дръжте се с нея така, сякаш е най-ценният ви клиент. Защото е.

12. ПРИЕМАЙТЕ Я КАТО СЕКСУАЛЕН ОБЕКТ.

Омагьосвайте я с мъжката си сила, проникнете до най-дълбоките дебри на душата ѝ. Накарайте я да се разтопи, защото знае, че сте до нея.

13. НЕ БЪДЕТЕ ИДИОТИ.

Но и не се страхувайте да правите грешки. И вие, и тя ще грешите. Учете се от грешките си. Не е нужно да сте перфектни, просто не бъдете прекалено големи идиоти.

14. Дайте ѝ СВОБОДА.

На една жена толкова ѝ е свикнала да се раздава непрекъснато, че понякога има нужда да остане сама, за да се погрижи за себе си. Понякога има нужда да се махне, да избяга. Ако я пуснете на свобода, тя сама ще реши да се върне. Насърчавайте я да отделя време за себе си, ОСОБЕНО след като ви се родят деца.

15. БЪДЕТЕ УЯЗВИМИ.

Не е нужно всичко да ви е наред. Бъдете готови да споделите чувствата си, страховете си, да признаете грешките си.

16. БЪДЕТЕ ИСКРЕНИ.

Ако имате доверие един на друг, трябва да сте готови да споделяте ВСИЧКО. Особено нещата, които не искате да споделите. Иска се много смелост, за да обичате напълно. Иска се много смелост, за да ѝ позволите да ви обича такива, каквито сте, с всички ваши добри и лоши черти. СВАЛЕТЕ МАСКАТА.

17. НЕ СПИРАЙТЕ ДА СЕ РАЗВИВАТЕ. 

18. НЕ СЕ ПРИТЕСНЯВАЙТЕ ЗА ПАРИТЕ.

Парите са игра, научете се да играете заедно и да я печелите. Конфликтите между съотборници не са полезни. Намирайте начини да си помагате взаимно, да обедините усилията си, за да успеете.

19. ВИНАГИ ПРОЩАВАЙТЕ.

Мислете за бъдещето, вместо да си губите времето с мисли за миналото. Грешките в миналото ви са едно тежко излишно ремарке, което тежи и на вас, и на съпругата ви. ПРОШКАТА Е СВОБОДА. Освободете се от тежестта и винаги избирайте любовта.

20. ВИНАГИ ИЗБИРАЙТЕ ЛЮБОВТА.

Накрая това е единствения съвет, от който имате нужда. Ако това е вашият основен принцип, който ръководи решенията ви, няма нищо, което да застраши брака ви и щастието ви.

Любовта винаги устоява!

Мили момичета, представяте ли си какво ще бъде, ако мъжете ни направят за нас всичко това, а ние им отвърнем със същото!?

ЛЮБОВ ви желая, не привързване!

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница.
Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация.
Желая ви сбъдвания!!!
Поздрави, Елена