Работна сесия с двойка около деня, в който честваме деня на Независимостта, завърна при мен темата за независимостта и зависимостта в партньорството.  От една страна е инстинктът за самостоятелност, за отделеност, от друга –  невротичната потребност да притежаваме другия, да се слеем с него, да станем едно и така да си гарантираме, че няма да ни напусне…

Малко хора осъзнато си казват – “ей сега ще се слея с него, ще се претопим взаимно и край, заедно сме завинаги”. Повече са тези, които са убедени, че зачитат партньора си, уважават различията помежду си и му дават свобода, а на практика, очакват, че той ще се държи, мисли и постъпва като тях. Ако не го прави, значи не ги обича и това е повод за гняв. Не би трябвало партньорството де е инструмент за насаждане на чувство за вина и невроза, но често тъкмо това се случва.

Ако сме осъзнати, че всеки ден правим ИЗБОРА да бъдем заедно, защото имаме свободна воля и никой, нищо не може да ни принуди, тогава броят на разводите/разделите рязко ще спадне. Причината тях да ги има в такова пищно изобилие (както и толкова много връзки да продължават, въпреки кошмара, който представляват) е, че заедността се превръща в ЗАВИСИМОСТ И ЗАДЪЛЖЕНИЕ, а любовта от копнея, жадувам, става ТРЯБВА, НАЛАГА СЕ.

Уейн Дайър във “Вашите слаби места” пише: “Във взаимоотношенията, които почиват върху любовта, всеки от партньорите позволява на другия да бъде такъв, какъвто той самият избере – без никакви очаквания и изисквания. Това е искрена връзка между двама души, които толкова много се обичат, че нито един от двамата не ще очаква другият да бъде такъв, какъвто не би желал да бъде. Този тип взаимоотношения е толкова рядък, че почти се е превърнал в мит.

Представете си съюз с любимия човек, в който всеки от двамата може да бъде такъв, какъвто желае да бъде. Сега помислете какви всъщност са браковете на повечето хора. Как се промъква тази отвратителна зависимост и как помрачава отношенията?

Бракът може да бъде вълнуващо преживяване, когато двама души имат достатъчно увереност в себе си и се обичат достатъчно, за да ПОДХРАНВАТ по-скоро САМОСТОЯТЕЛНОСТ, отколкото зависимост, но в същото време споделят щастието с любим човек. Но когато двама души се стремят да създадат едно цяло или единият се опитва по всякакъв начин да командва другия, искрата, която е у всички нас, избухва и ние започваме да се борим за най-значимата човешка потребност – от независимост.

Дългогодишният брак невинаги означава щастлив брак. Мнозина съпрузи остават заедно от страх пред неизвестността, от инертност или защото така е редно. В щастливия брак, когато и двамата съпрузи изпитват истинска обич един към друг, единият винаги е готов да позволи на другия да решава сам за себе си, без да го командва.

Зависимостта е, фигуративно казано, змията в рая на щастливия брак, тъй като създава модели на налагане и подчинение, с които разрушава взаимоотношенията. Това слабо място може да бъде премахнато, но битката ще е люта, защото става въпрос за власт и контрол, от които малцина са готови да се откажат без борба. Най-важното е зависимостта да не се смесва с любовта.

Колкото и странно да изглежда, браковете се заздравяват, когато в близостта между съпрузите остават празни пространства.

Ето някои често използвани стратегии за поддържане на нишките на властност и контрол в брака:

  • партньорът вика, кряска, повишава тон по различни поводи;
  • прилагат са заплахи от рода на “Ще те напусна, ще се разведа”;
  • правят се опити да се насажда чувство за вина. “Ти нямаш право да…”, “Не разбирам как можа да извършиш подобно нещо”;
  • прилага се поведение на гняв и невъздържаност – хвърляне на предмети, ругаене, чупене на мебели и т.н.;
  • залага се капанът на физическото страдание. Когато единият партньор не се подчинява на другия, този който обича да се налага, заявява че е получил сърдечен инфаркт, че има главоболие, болки в гърба и какво ли не още. Партньорът ви може да ви манипулира по този начин, ако се е научил, че щом се разболее, вие ставате послушен/а;
  • прилага се политика на мълчание. Мълчанието и умишленото цупене са отлични стратегии, с които единият може да се опита да накара другия да се държи както трябва;
  • пускат се в ход сълзите, за да може другият да се почувства виновен;
  • изиграва се сцена на напускане. Само като стане и излезе от къщи, единият партньор може да накара другия да се откаже от дадено поведение;
  • с “хватката” “Ти не ме обичаш вече” или “Ти не ме разбираш” единият партньор постига своето и увековечава зависимостта в брака.

Всички изброени стратегии са методи, с които единият принуждава другия да изпълнява отредената му роля в брака. Те се прилагат, когато дават ефект. Ако единият партньор откаже да бъде манипулиран по този начин, другият ще престане да използва тези методи.

И, обратно, ще свикне да ги прилага, ако другият поддава на уловките му. Ако реагирате с покорство, вие научавате другия, че можете да изтърпите всичко. Ако другите ви подценяват, това значи, че излъчвате сигнали, които ги карат да ви подценяват.

Вие можете да научите хората да се отнасят с вас така, както бихте желали да се отнасят. Това ще бъде дълъг и сложен процес, защото досега сте учили другите да се държат с вас другояче.

Вие можете да извършите промяната, независимо дали става въпрос за работата, семейството, магазина, автобуса, или за всяко друго място, където не се отнасят добре към вас. Вместо да си задавате въпроса “Защо те не се държат по-добре с мен?”, се запитайте: “Какво правя, че уча хората да се държат така с мен?” Огледайте самия себе си и започнете да внасяте промяна в реакциите и поведението си. “

Отново стигаме до това да поемем лична ОТГОВОРНОСТ за това, което е на пътя ни. Променяйки отношението към себе си и начина, по който четем и приемаме случващото се, реалността ни става различна. Назовавайки ясно и от сърцето това, от което имаме нужда, с пълната увереност, че го заслужаваме, прави възможно другият да откликне пак от сърцето, вместо от Егото. Тогава любовта празнува, а партньорството е свободен, доброволен и осъзнат избор. Иска се само да обърнем пръста, сочещ другия като този, който трябва да се промени, към себе си. Това “само” променя животи – сигурна съм, защото го виждам многократно в годините работа с хора.

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница. 

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!! 
Поздрави, Елена  

Когато се прибрах вкъщи онази нощ, докато жена ми сервира вечерята, аз хванах ръката й и казах „Трябва да ти кажа нещо“. Тя седна и яде безмълвно. Отново видях болката в очите ѝ.

Внезапно не знаех как да отворя уста. Но трябваше да й кажа, че мисля за развод. Повдигнах темата спокойно. Тя не изглеждаше ядосана от думите ми, вместо това тихо попита „Защо?“. Избегнах въпроса й. Това я ядоса. Тя захвърли настрана приборите и извика: „Ти не си мъж!“.

Тази нощ не си говорехме. Тя плачеше. Знаех, че искаше да разбере какво се е случило с брака ни. Но трудно можех да ѝ дам задоволителен отговор. Тя беше загубила сърцето ми заради Джейн. Вече не я обичах. Просто я съжалявах.

С дълбоко чувство на вина изготвих споразумение за развод, в което пише, че тя може да задържи къщата ни, колата и 30% от акциите на моята компания. Тя погледна споразумението и го скъса на парчета. Жената, която беше прекарала десет години от живота си с мен, се беше превърнала в непозната. Съжалявах за похабеното й време, ресурси и енергия, но не можех да се върна назад, защото обичах Джейн толкова много. Най-накрая тя се разплака пред мен, и това беше, което очаквах. За мен този плач беше някакво облекчение. Идеята за развод, която ме беше обсебила от няколко седмици, изглеждаше по-сигурна и ясна.

На следващия ден се прибрах много късно и видях, че тя седи на масата и пише нещо. Не вечерях, отидох направо да си легна и заспах много бързо, защото бях уморен след дългия ден, който бях прекарал с Джейн. Когато се събудих, тя още пишеше на масата. Не ме интересуваше. Обърнах се и заспах отново.

На сутринта тя ми представи нейните условия за развода: не искаше нищо от мен, освен един месец предизвестие преди развода. Искаше през този месец да се опитаме да живеем до колкото е възможно нормален живот. Причината беше проста: синът ни имаше изпити след един месец и тя не искаше да го смущаваме с разбития си брак. Това беше приемливо за мен. Но имаше нещо повече. Помоли ме да си спомня как на сватбения ни ден съм я пренесъл през прага на младоженската стая. Тя изискваше в рамките на този един месец да я нося от спалнята до входната врата всяка сутрин. Реших, че полудява. Само за да направя последните ни дни заедно поносими, приех странното ѝ настояване.

Казах на Джейн за условията на жена ми. Тя се засмя шумно, казвайки, че това е абсурдно. „Без значение какви номера прилага, ще трябва да приеме развода“, каза презрително тя.

С жена ми не бяхме имали никакъв физически контакт откакто изразих намерението за развода. Затова, когато я взех, за да я нося до вратата на първия ден, и двамата изглеждахме непохватно. Синът ни ръкопляскаше зад нас: „Татко носи мама на ръце“. Думите му ми причиниха болка. От спалнята в хола, а след това до вратата, извървях около десет метра на ръце с нея. Тя затвори очи и каза меко: „Не казвай на сина ни за развода.“ Кимнах, чувствайки се малко разстроен. Оставих я пред вратата. Тя отиде да чака автобуса за работа. Аз шофирах сам до офиса.

На втория ден беше по-лесно и на двама ни. Тя се облегна върху гърдите ми. Усетих аромата на блузата й. Осъзнах, че не съм поглеждал внимателно тази жена дълго време. Осъзнах, че тя вече не беше млада. Имаше фини бръчици по лицето, косата й беше започнала да посивява. Бракът ни беше оставил своя отпечатък върху нея. За минута се замислих какво й бях причинил.

На четвъртия ден, когато я вдигнах, как някакво чувство за близост се връща. Това беше жената, която ми е посветила десет години от живота си. На петия и шестия ден усетих, че нашата интимност се засилва. Не казах на Джейн. С течение на месеца беше все по-лесно да я нося. Може би бях заякнал от всекидневната тренировка.

Една сутрин тя избираше какво да облече. Пробва няколко рокли, но все не намираше подходяща. После въздъхна: „Всичките ми рокли вече са ми големи.“ Изведнъж осъзнах, че колко е отслабнала. Това беше причината да я нося по-лесно.

Изведнъж това ме порази… тя беше погребала толкова много болка и горчивина в сърцето си. Несъзнателно се протегнах и я докоснах по главата. Синът ни дойде в този момент и каза „Татко, време е да носиш мама“. За него да вижда как баща му носи майка му беше станало неразделна част от живота му. Жена ми го извика и го прегърна силно. Обърнах се настрана, защото ме беше страх, че мога да променя решението си в последната минута. После я понесох на ръце, от спалнята през хола до коридора. Ръката ѝ обгръщаше врата ми меко и естествено. Държах я плътно до себе си, беше точно като на сватбата ни. Но това, че беше тежеше толкова по-малко ме натъжаваше. В последния ден, когато я държах на ръце, едва можех да помръдна. Синът ни беше отишъл на училище. Прегърнах я силно и казах: „Не бях забелязал, че в живота ни липсва близост.“

Карах бързо към офиса… скочих от колата, без да заключа вратата. Беше ме страх, че забавяне може да ме накара да променя решението си… качих се по стълбите до кабинета ми. Качих се горе. Джейн отвори вратата, а аз казах: „Съжалявам, Джейн, вече не искам този развод.“ Тя ме погледна поразена, а след това ме докосна по челото: „Да нямаш температура?“ Махнах ръката й от главата си. „Съжалявам, Джейн, няма да се разведа. Брачният ми живот беше скучен, вероятно защото тя и аз не оценявахме детайлите в живота ни, а не защото не се обичаме повече. Сега осъзнавам, че след като я пренесох на ръце в дома ми на сватбения ни ден, трябва да я нося, докато смъртта ни раздели.“ Джейн сякаш се събуди от сън. Удари ми силен шамар, трясна вратата и избухна в сълзи. Слязох по стълбите и тръгнах с колата.

В магазина за цветя по пътя поръчах букет за жена ми. Продавачката ме попита какво да напише на картичката. Аз се усмихнах и написах: „Ще те нося всяка сутрин, докато смъртта ни раздели.“

Тази вечер пристигнах у дома с цветя в ръцете и усмивка на лицето, хукнах нагоре по стълбите… само за да открия жена ми в леглото – мъртва. Съпругата ми се беше борила с рака в продължение на месеци, а аз съм бил толкова зает с Джейн, че изобщо да не забележа. Тя е знаела, че скоро ще умре и е искала да ме спаси от всякаква отрицателна реакция на сина ни, в случай, че побързаме с развода. Поне в неговите очи аз съм любящ съпруг…

Малките детайли от живота ни са това, което е от значение в една връзка. Не е къщата, колата, имуществото или парите в банката. Тези неща създават благоприятна среда, но сами по себе си не могат да донесат щастие.

Затова намерете време да бъдете приятели с човека до вас и да правите един за друг тези малки неща, които изграждат близостта. Направете брака си истински щастлив!

Открих този текст в obekti.bg, а източникът му е Bright Side. Публикувам го, защото ме хвана за гърлото. Причината е не в мелодраматичната развръзка, а във факта, че всеки път, когато работя с двойки в криза, виждам как големите любови са се погубили в малките детайли. Хората седят в двата края на дивана и си крещят, загубили усещането, че сърцата им могат да се докоснат и да се чуят. Дебна промеждутък на пропукване на маските, за да ги върна там някъде, назад във времето, там където очите са се изпивали жадно, а устните са търсели среща.

Някои успяват да се хванат за нишката на времето и да се спуснат до извора на любовта си. Той промива раните, освежава спомените и в пепелището на болката се ражда зрънце надежда. После са нужни постоянство, мотивация, отворено сърце и много, много желание, за да се появят първите стръкчета на настоящата зедност.

Други улавят нишката на времето и вместо да я оставят да ги води надолу към извора, гледат бързичко да я скъсат, за да могат с чиста съвест да погребат любовта си – няма я, край, отишла си е…

И не че няма междинни варианти, но ми се иска да се върнем на първия и да си напомним, че малките детайли от живота ни са това, което е от значение в една връзка. Да си напомним и да направим онова малкото, което можем сега, в този миг. Утре пак! И отново – до срещата, там някъде отвъд Егото и право в сърцето! Да бъде любов!

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница. 

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!! 
Поздрави, Елена  

Ендометриоза е за съжаление често срещана диагноза сред дамите, които идват при мен за психологическо консултиране. Това е тема, по която повечето от тях знаят малко. За съжаление подходът, който имат лекарите към нея, обикновено е крайно инвазивен. Очаквайте скоро статия за психологическите причини, стоящи зад болестта, но сега, в подкрепа към разпространяването на адекватно знание за тази болест, споделям статия, наречена “Наръчник за прилагане на холистичния подход при лечение на ендометриоза”, публикувана в http://www.endometriosis.bg:

Ако имате ендометриоза или познавате някой който има, е добре да знаете това: хроничната болка, която съпътства тази диагноза, е трудно да бъде пренебрегната и броят на жените, страдащи от заболяването е голям. Смята се, че една на десет жени има това заболяване, възможно е дори и да са повече, тъй като много момичета в тийнейджърска възраст не са диагностицирани.

Ендометриозата е хормонално зависимо, възпалително заболяване, при което тъкан от вътрешността на матката расте извън нея (напр. в коремната кухина). Тя кърви при всеки менструален цикъл и може да доведе до образуването на съединителна тъкан, която захваща едни за други вътрешните органи като черва, пикочен мехур и т.н. Няма как да се преувеличи степента на болезненост или сложността на състоянието и е много трудно да се открие причината за него, както и да се открие правилното лечение.

Решението за лечение е индивидуално, съществуват няколко възможности, някои от тях диаметрално противоположни. В свои проучвания, Др. Авива Ром от Ню Йорк предлага като най-ефективно решение холистичен подход, насочен към намаляване на възпалението и оксидативния стрес, поддържане на оптимални хормонални нива, както и подпомагане на естествените процеси на детоксикация на организма. Тя споделя своите най-добри практики, диети, хранителни добавки и препоръки за физиотерапия.

Въпроси и отговори с д-р Авива Ром 

Какво представлява ендометриозата и какво я предизвиква? 

Ендометриозата е възпалително и хормонално зависимо заболяване, при което нормална тъкан от вътрешността на матката, наречена ендометриум, се намира на други места в тялото, където не би трябвало да бъде. Най-често се среща в коремната кухина, където може да попадне върху тънък слой тъкан, наречена перитонеум, която покрива червата, пикочния мехур, яйчниците и фалопиевите тръби. Неправилно позиционираната извън матката ендометриална тъкан, активирана от месечните хормонални промени по време на цикъл, започва да кърви. Тази кръв дразни изключително много нервите в коремната кухина, като предизвиква болката, свързваща се с това заболяване.

С времето, дразненето и свързаното с него възпаление водят до формирането на съединителна тъкан и тя води до формирането на сраствания, органите се слепват един за друг и стават неподвижни. Това може да доведе до болка в пикочния мехур и червата, запек, болка при овулация, силни менструални крампи и болки, проблеми при забременяването и болка при полов контакт.

Макар че съществуват много теории, от медицинска гледна точка, точните причини за ендометриозата не са известни. Знаем само, че е възпалителен процес с необичаен имунен отговор и се активира от цикличните хормонални промени, излагането на нарушителите на функциите на ендокринната система от околната среда (срещат се в пластмаси, парфюми, продукти за лична хигиена и за домашна употреба и са вредни не само за хормоналния баланс, но също и за имунната система и поддържат възпалителните процеси), диетата, и други фактори като стрес, липса на сън, които също въздействат на възпалението и имунитета.

Колко жени са засегнати от това състояние?  Има ли определена възрастова група, която се засяга по-често и съществуват ли ранни  симптоми?

Учудващо, поне една на десет жени и момичета в САЩ имат ендометриоза, със силни болки и крампи, причинени от това състояние, засягащо 6.5 милиона жени само в САЩ и Канада. Освен това, бройката на подрастващите момичета, които все още не са диагностицирани, е много по-голяма от първоначално предполаганата. Най-често срещаният ранен симптом, подсказващ за наличието на това заболяване, е изключително болезнената менструация, но въпреки това често заболяването не се открива докато болката в таза и другите симптоми не станат много проблематични.

Какви са симптомите?

Най-често срещаните симптоми са:
  •         Болезнена менструация;
  •         Хронична или периодична тазова болкa;
  •         Болка при полов контакт;
  •         Проблеми с червата, най-вече запек, диария, болка в червата, или симптоми, наподобяващи синдром на раздразненото дебело черво;
  •         Безплодие;
  •         Овариални тумори (при около 20 % от жените);
  •         Болка при уриниране или други проблеми с пикочните пътища.

Какви са възможните лечения на ендометриозата и има ли аргументи „за“ и „против“ тях? 

За съжаление не съществува единен подход в лечението на ендометриозата или такъв, който да действа при всички пациентки. Освен това, повечето видове лечения потискат или временно елиминират проблема, но не го лекуват напълно и носят някои рискове.

Лекарствата за хронична болка като ибупрофен и други нестероидни противовъзпалителни се препоръчват много често за това заболяване и могат да доведат до временно облекчение, но крият други рискове като дълготрайно увреждане на лигавицата на червата и сърдечен удар. Също така е добре да се избягва и честата употреба на аспирин, дори и дозите от около 81 мг на ден за няколко седмици се асоциират с повишен риск от стомашно кървене. Хормоналните терапии, като оралните контрацептиви, прогестините и (GnRH) антагонистите на гонадотропин-освобождаващия фактор може да облекчат симптомите на лека до средна болка, но също имат както краткосрочни, така и дългосрочни странични ефекти.

Докато лапароскопското премахване на ендометриална тъкан може да намали симптомите до две години, в повечето случаи, симптомите се завръщат, а самата процедура повишава риска от формиране на съединителна тъкан.

Понякога се препоръчва хистеректомия (хирургично отстраняване на матката), но това не е опция за жени, които искат да забременеят и не бива да отричаме, че хистеректомията е една от най-често изпълняваните ненужни операции в САЩ, включително и за лечение на ендометриоза. Макар, че понякога помага, когато са изчерпани другите методи, или симптомите са непоносими, все пак това е голяма коремна операция, така че е най-добре да се потърси второ мнение преди да се прибегне до нея.

Кой подход намирате за най-ефективен при пациентите? 

Смятам, че холистичният подход, медицински подход, основан на тялото, фунциониращо като единна система, е най-ефективен за премахване на болката и нездравата тъкан. За разлика от лечението с лекарства или операцията, това е дългосрочен подход, който включва намаляване на възпалението и оксидативното увреждане, предизвикано от хроничното възпаление, поддържане на оптимални хормонални нива, подобряване на естествените процеси на детоксикация на организма – чрез диета, хранителни добавки и физиотерапия.

Каква диета бихте препоръчали?

От съществено значение е противовъзпалителната диета, при която приемът на токсини се свежда до минимум.

Противовъзпалителна диета включва:
  •         8-10 чаши комбинирани свежи зеленчуци-предимно зеленолистни като кейл, зеле, броколи, брюкселско зеле;
  •         шепа сурови ядки като бадеми, орехи, пекан (американски орех);
  •         1/2 до 1 чаша сготвени растителни протеини и зеленчуци на ден;
  •         1/2 до 1 чаша пълнозърнести храни;
  •         150 грама риба или пилешко месо;
Добавете фибри:

Приемането на достатъчно фибри и ежедневната дефекация са от съществено значение за овладяване на възпалението, намаляването на токсините и излишния естроген в организма. За тази цел, се препоръчват 1-2 лъжици смляно ленено семе, разбъркани в смути или добавени към храната.

Премахнете от диетата си храните, които предизвикват възпаление:
  •         Млечни продукти;
  •         Глутен;
  •         Царевица;
  •         Захар;
  •         Червеното месо също предизвиква възпаления, така че ако страдате от ендометриоза, растително базираната диета без червено месо и с малки количество пиле или риба е за предпочитане.
Внимание с  кофеина:

Кофеинът може да провокира симптомите на ендометриоза при някоии жени, така че ако консумирате кафе всеки ден, опитайте без него за няколко месеца. Зеленият чай е добра алтернатива, богата на антиоксиданти.

Старайте се да се храните с био храни:

Опитайте се да го направите поне за три месеца, защото най-често срещаните токсини от околната среда в храната и опаковките може да окажат много голямо влияние върху ендометриозата. Месото също трябва да бъде от био производство, за да се избегнат химикалите и хормоните, които се използват при отглеждането на животните и също са вредни.

Избягвайте токсините:
  •         храни, които се съхраняват в пластмасови опаковки;
  •         храни, опаковани или затоплени в микровълнова фурна в пластмасова опакова;
  •         храни, замърсени с пестициди и хербициди например много плодове и зеленчуци, внесени от страни, където регулациите за употребата им са по-свободни;
  •         пластмасови бутилки за вода (дори и да не съдържат BPA, защото много от заместителите му са също толкова проблематични).
Обърнете внимание на теглото си и консумацията на захар:

Изброените по-горе съвети ще запазят постоянно нивото на кръвната ви захар, а това от своя страна е важно за противодействие на възпалението и преодоляване на глада за сладко и тестени храни.

Наднорменото тегло повишава вероятността за развиване на естрогенна доминантност, а загубата на тегло подпомага овладяването на възпалението. Противовъзпалителната диета е чудесен начин да отслабнете без да се налага да тренирате много.

Какво можете да ни кажете за билките и добавките?

Протвивовъзпалителните средства, с които лекувам моите пациентки, са следните:
  •         Куркумин (екстракт от куркума, който представлява и антиоксидант) -1200-2400 мг на ден;
  •         Бромелаин (ензим от ананас) -200-800 мг/ден;
  •         Кверцетин – екстаркт от ябълки, лук, омега 3 от рибено масло) – 250 мг три пъти дневно;
  •         Омега 3 мастно киселини от рибено масло (комбинация между ейкозапентаенова и докозахексаенова киселина).
Препоръчвам и комбинация от антиоксидантите, които предпазват тъканите от увреждане:
  •         NAC или Н-ацетил цистеин – 600мг три пъти дневно;
  •         екстракт от Европейски бор (Пикногенол) – 30 мг два пъти дневно;
  •         Зелен чай – до 300 мг три пъти дневно.

NAC е мощен антиоксидант, който е с доказано положително въздействие при ендометриоза в следствие на проведени проучвания.  През 2013 е проведено проучване с 92 жени в Италия, от тях 47 взимат NAC, а 42 плацебо. От тези, които са приемали 600 мг NAC три пъти дневно, три последователни дни всяка седмица за три месеца, 24 пациентки са се отказали от лапароскопия поради изчезване или намаляване на ендометриозата, намаляване на болката или защото са забременяли. 14 от жените, приемали NAC са намалили размера на кистите, а при 8 се наблюдава напълно изчезване, при 21 болката е намаляла, а една е забременяла. В плацебо групата само една жена е отменила операцията си. Общо 8 жени са забременяли в NAC групата и 6 в контролната група.

Друг растителен антиоксидант е Пикногенолът (добива се от кората на Европейски бор). С него също са проведени проучвания с обещаващи резултати. Жените, които приемат Пикногенол по 30 мг на ден за 48 седмици споделят за намаляване на болковия симптом с 33%, включително и на силната болка. И докато редуцирането на болката не е толкова значително, колкото при групата на хормонална терапия (антагонисти на гонадотропиновия освобождаващ хормон), то е много по-продължително и без рецидиви. 5 жени от групата, приемаща Пикногенол забременяват, което е важен резултат, като се има предвид факта, че ендометриозата предизваиква проблеми с фертилитета.

За детоксикация препоръчвам:
  •         Индол-три-карбинол, екстракт от броколи, който спомага за детоксикацията и елиминирането на излишния естроген и може да се приема като хранителна добавка;
  •         NAC и куркумин плюс Кверцетин, всички те спомогат за детоксикацията по естествен път.

Съществуват ли и други състояния, свързани с ендометриозата, за които е добре да знаем?

Жените с ендометриоза и значителни сраствания може да развият проблеми с червата, най-вече запек, трудности  при зачеването, хронични инфекции на пикочните пътища. Освен това, заради хроничната болка, съществува риск от прекалената употреба на медикаменти за болка, не само като Тиленол (токсичен за черния дроб) и Ибупрофен (пропускливи черва, стомашно чревно кървене, сърдечен удар), но и зависимост от лекарства за болка, които се изписват на зелени рецепти.

Имате ли някакви съвети за намаляване на болката?

Билките и хранителните добавки могат да помогнат за болката и са по-безопасни от лекарствата като ибупрофена, който дразни червата и по-продължителната му употреба носи рискове от сърдечен удар.

За болката препоръчвам:
  •         корен от джинджифил, 500 мг, 2-4 пъти дневно. Доказано е, че той може да постигне ефекта на ибупрофена, като се избягват рисковете от употребата му.
  •         Мелатонин – 10 мг на ден значително намаляват хроничната болка (включително и болката при полов контакт). Според едно проучване, жените които приемат мелатонин, намаляват до 80 процента необходимостта от болкоуспокояващи. При проучвания с животни, мелатонинът води до намаляване и свиване на ендометриозните лезии. Препоръчителната доза е 1-3 мг на ден и постепенно увеличаване. За предпочитане е да се взима вечер, тъй като предизвиква сънливост.
  •         медицинската марихуана също може да се използва за облекчаване на болката в страните, където е разрешена употребата й.
  •         акупунктурата помага при болка и може да се съчетае с масажи, извършени от кинезитерапевт, с опит при лечението на болка в таза, предизвикана от ендометриоза.

Оригинален текст: A Guide to Understanding—and Holistically Treating—Endometriosis

Превод: Ирина Николова 

* Очаквайте скоро статия за психологическите причини, стоящи зад болестта!

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница. 

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!! 
Поздрави, Елена  

Как помниш всичко това?! Ако направя класация на ситуациите, в които съм изумявала някого, повечето ще съдържат този въпрос. Мога да забравя за какво съм влязла в магазина, но дори аз се учудвам с каква лекота подреждам на файлове в главата си историите на хората, с които работя индивидуална терапия.

Може би, защото ги слушам със сърцето си… Или пък, защото те ги разказват с толкова много емоция – задържана, нагнетена, напластена, изригваща като разклатена бутилка с пенливо вино. Духът на болката излиза, когато срещне някой, достатъчно устойчив, за да понесе вълната й, достатъчно  чувствителен за да усети соления и вкус и по възможност – способен да намаже раната с мехлем.

Понякога хората ми се извиняват, питат как понасям всичко това, дивят се що за професия съм си избрала. После благодарят и си тръгват някак по-леки… Понякога се шегувам, че салфетките са най-тежкият консуматив, друг път, че имам вълшебен паркет, който се храни с тежки чувства. А всъщност се чувствам като детектив, който надушва със сърцето си болката, травмата, задържаната енергия. После вади куфарчето с инструменти и прецизно и безпристрастно разучава “местопрестъплението”, след това някак се качва в машина на времето и се опитва да поправи нещата. Звучи странно написано така, но да, аз вярвам и виждам в работата си, как лекуването на травмите, преминаването отвъд тях и приемането на нещата такива, каквито са, работи като машина на времето. А иначе хората са различни! Ще ползвам един текст от фейсбук профила на Iva Ivanova , станал популярен от публикация на Ваня Гайдарова. Той казва много неща, вярно и красиво:

“Има хора-глухарчета. Крехки и чувствителни. Речеш да въздъхнеш с едно Уффф и те се разпиляват на сто страни.

Има и хора-птички. Стреснати и нервни. Дадеш им зрънца обич, а те клъвнат едно-две и те погледнат с недоверие. С едно око. Плеснеш с ръце от неуместна радост и спонтанно щастие, а те без пера останат, пък литнат. Как го правят с тия оскубани криле? Радичкови пилета някакви.

Има и хора-цифри. Ходещи калкулатори. Вземеш, че натиснеш погрешно копче и им се повреди системата. И трябва да си носиш постоянно в джоба зарядно, щото в най-неподходящия момент им спира тока. Гаснат внезапно. Като изгорели крушки.

Има хора-рибарско столче. Удобни. Заемат малко място и служат вярно години наред, но изведнъж им се къса платното и падаш по задник в гьола.

Има хора-паяци. Оплетат ти хамак и го вържат между два бора. Уж те люлеят приспивно, а те изсмукват, докато не се превърнеш от люспа на нещо.

Има хора-дъги. Цветни, ефимерни и вкусни като захарен памук от панаирджийска сергия, сиреч лапаш нещо, а гълташ нищо.

Но има и хора-знаци. Появяват се рядко. Вероятно веднъж в живота, а може би два или три. Напоследък често си мисля за тях. Дали не съм пропуснала някого, защото трудни за разпознаване са те.

Хората-знаци се появяват внезапно и най-често, когато си седнал на душевен тротоар, а краката ти висят в бездна. Разчитането на хората-знаци е трудно и не ти дават втора възможност. Или ги разчиташ, или се качваш отново на сала и гребеш срещу течението.

Как се разпознават хората-знаци? Ми все едно нещо ти прави трапанация на черепа и ти налива с фуния древен и мъдър планктон. Няма да проговорите санскрит, нито внезапно ще съзрете Андромеда с просто око във вселенската чорба.

Просто трябва да сте готови за тях. Те знаят кога да приседнат на онзи душевен тротоар. Как? Не зная.”

Вероятно всеки от нас носи проявление на споменатите видове в себе си и показва ту тази, ту онази част… Тук и сега обаче, аз благодаря в сърцето си на хората-знаци, които съм срещнала по пътя си. Много са, разнопосочни са,  понякога дори са сред клиентите ми – тези със задържаната болка, но винаги са били точните за мен! Благодаря! И нека има още и още от вас. Душевен тротоар дал Господ!

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница. 

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!! 
Поздрави, Елена  

На 23 септември, в 10.50 часа настъпва Есенното равноденствие – уникален преломен момент, когато можем да се освободим от товара и кармичната обремененост, получени по време на хилядолетния си земна опитност. Това ни дава невероятната възможност да навлезем в новите пространства и енергии чисти и необременени, свободни и открити, като приемаме с радост и Любов новото, което идва.

В дните на Равноденствие продължителността на деня и нощта е еднаква поради, което те съдържат смисловия заряд на грандиозната сила, необходима за поддържането на равновесието в света. Изравняването на деня и нощта изобразява изцелителния баланс и природната плодоносна пълнота. По вид този момент от слънчевия цикъл отговаря на пълнолунието от лунните фази.

Време за размишления върху уроците от изминалите месеци – с нарастването на нощите мислите се обръщат навътре. Както си подредите нещата сега, така ще се реализират те през следващата година.

Време е за сбогуване със старото и посрещане на новото – не се колебайте да се отървете от всичко, което вече е остаряло и да вдъхнете живот на нови неща. Това могат да бъдат както материални неща – дрехи, вещи, бижута, така и нематериални – отношения, проекти, желания. Това ще даде невероятни резултати в бъдеще.

Време е за благодарност – погледнете назад и се порадвайте на постиженията и успехите си, дори и на най-незначителните.  Благодарете на себе си, на живота и на всички, които са част от него – направете го днес!

Днес Вселената, както никога досега, е открита за нашите желания! Намислете си ги, пуснете ги (т.е. не се вкопчвайте в тях)  и оставете Вселената да се погрижи. Ако са за ваше най-висше благо, те ще се сбъднат по най-добрия начин, в точното време. Да бъде!

  • В материала са използвани информации от от esotericblog и edna.bg 

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница. 

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!! 
Поздрави, Елена  

– Ще дойдеш ли тази вечер на вечерята?
– Не!
– А в събота на Банско?
– Не!
– Е, защо!?
– К’во да правя с тези хора!

Този подслушан в метрото разговор ме накара да се замисля за многобройните случаи, в които отказваме среща, пътуване, разговор, участие в проект, усмивка…. Замисляме ли се, че когато казваме “не” на Живота и той може да ни отвърне със същото? Ясно е, че “не” понякога е заявяване на граница, отстояване на себе си и интереса си, но в случая говоря за онова му проявление, свързано със затварянето, отделянето от другите и възможностите, които Животът ни поднася, с оглед да запазим черупката си, да не бъдем наранени, да не излизаме от зоната си на комфорт. Сетих се за една красива и поучителна история, която ще ви разкажа. Вярвам, че тъй като от малки се учим от приказките и поуките в тях, тя ще “падне” точно на мястото си и ще остави по-трайна среда от всякакви статистики и психологически концепции.

Според една легенда Бог се явява пред всеки един от нас в различни форми – като просяк на улицата, като малко измръзнало коте, като непознат, който седи на съседната пейка… Нашата реакция в една такава ситуация може да преобърне живота ни, да сбъдне мечтите ни. Всичко зависи от това как ще постъпим в този момент.

Живял на света един човек. Той имал три мечти: да има добре платена работа, да се ожени за красавица и да стане световноизвестен.

В една мразовита зима човекът бързал за интервю в известна фирма. Възрастен мъж се строполил на земята току пред него. Човекът погледнал падналия, помислил си, че е пиян и не му подал ръка. Така успял да не закъснее за планираната среща. Интервюто обаче не минало успешно и не го взели на работа. Веднъж, в една прекрасна лятна вечер, човекът се разхождал из градските улици. Спрял да види представлението на трупа улични актьори. Загледалите се минувачи не били много, но етюдът, който изпълнявали смешниците, бил увлекателен и весел. След края му се чули аплодисменти и скупчилите се зрители започнали да се разотиват. Нашият човек също тръгнал да си ходи, но някой го докоснал по рамото срамежливо. Била главната героиня в етюда – старица, облечена и гримирана като клоун. Тя го попитала дали му е харесало видяното и как оценява играта на актьорите. Човекът не искал да говори, пък и си помислил, че тя ще му протегне шапката, за да пусне в нея някой лев. Обърнал се, без да каже нищо, без да се усмихне, дори без да я погледне в очите и се прибрал у дома.

Дъждовна вечер. Човекът се връщал от рожден ден на приятел. Бил страшно изморен и си мечтаел за ароматна вана и пухкави завивки. Изведнъж чул приглушено ридание. Една жена седяла на пейката пред входа му и плачела тихичко. Нямала чадър. Като видяла нашия човек, се оживила и го помолила за помощ. Било се случило нещастие в семейството. Тя просто искала да поговори с някого. Човекът се замислил за секунди, но си представил ваната и топлото легло и бързичко влязъл във входа си.

Животът му бил нещастен. Той починал в самота.

Вече на Небето, човекът срещнал своя Ангел Хранител – вечния си приятел.

– Ти знаеш, живях доста нещастно и безсмислено. Имах три мечти, но те не се сбъднаха. Жалко все пак…

– Хм… Приятелю мой, аз направих всичко, за да се сбъднат мечтите ти, но за да се случи това, ми трябваха само твоята ръка, очите ти и сърцето ти.

– И за какво?

– Помниш ли онзи, който падна пред теб на заледената пътека? Той беше генерален директор на фирмата, в която ти толкова искаше да работиш. Очакваше те бляскава кариера. Всичко, което се искаше от теб, беше ръката ти. Ами онази жена – уличен клоун, помниш ли я? Която те спря с въпрос в онази вечер? Всъщност това беше красива млада талантлива актриса, гримирана като старица. Тя се влюби в теб от пръв поглед. Очакваше ви щастливо бъдеще, деца, неугасваща любов. Всичко, което се искаше от теб, бяха очите ти. Хайде сега си припомни жената на пейката до входа ти. Да, да, плачещата жена, която те спря и помоли да седнеш за малко до нея просто за да си поговорите. Тя беше известна писателка. Беше преживяла криза в семейството си и имаше нужда от душевна подкрепа. Ако беше откликнал. Ако беше я поканил на чаша чай в дома си да се постопли, тя щеше по-късно да напише книга, в която да разкаже тази случка. Книгата щеше да стане бестселър, щеше да се издаде в милионен тираж по света и ти щеше да си известен. Защото в предговора си тя щеше да те назове и да разкаже как си преобърнал живота й в онази вечер и си я вдъхновил за тази книга. Всичко, което се искаше от теб, беше сърцето ти.

Човекът въздъхнал и тръгнал по лунната пътека към звездния безкрай…

Пожелавам на вас и на себе си да разпознаваме и грабваме всички възможности, които ще сбъднат мечтите ни! Нека не забравяме, че имаме очи, ръце и сърца и да ги ползваме по предназначение – за да се свързваме, прегръщаме и обичаме.

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница.

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!!
Поздрави, Елена 

Отбелязах в графика почивен понеделник. Почувствах го като късче лято през зимата, като открадната целувка на перона…  Направих го спонтанно – ей така, от любов  към  себе си, като подарък –  от тези, които не чакаш и дори не предполагаш. Напоследък  съзнанието на работохолика в мен се прояснява, избухва в проблясъците на настоящето, заслушва се в ритъма на сърцето и нашепва: “Тук си, огледай се, почувствай го, вкуси го”. “Време е”, казват очите, минаващи през разноцветните тефтери с графици, отмерващи годините…

Утре отново ще се гмурна в реката от човешка болка от недостигнати копнежи, погубени желания, разминати любови, загуби, тъги… Но днес е ден за мен – с дъх на трева и слънце, което заслепява! Благодаря!

И понеже Животът е щедър, ми поднесе дара на думите, написани от друг, но свирещи на струната на моята душа. Споделям ги с любов. Да ни е честит юли и да ни донесе пълни торбички с лакомства!

“Преброих  годините си открих, че ми е останало по-малко време на този свят от времето, изживяно досега.

Чувствам се като онова момче, което е спечелило пакетче лакомства. То изяжда част от тях бързо и с удоволствие, а когато забелязва, че му остават малко, започва да ги поглъща бавно, да се радва на всяка хапка. Подбира внимателно мига на поредния пир, предвкусва го, усеща с всяка своя клетка, до най-дълбоките фибри на организма си, сладостта на лакомствата.

Вече нямам време за безкрайни срещи, където се дискутират статути, норми, правила, начини на действие, вътрешни регламенти, с пълното съзнание, че разговорите няма да доведат до никъде.

Вече нямам време да понасям абсурдни личности, които, независимо от възрастта си, не са пораснали. Нямам време да се занимавам с посредствености. Нито пък искам да присъствам на събирания, където дефилират напомпани его-та.

Не толерирам манипулатори, интересчии, кариеристи, маневристи.

Ядосват ме индивиди, които се опитват да дискредитират по-кадърните, за да си присваят техните места, да си припишат техните таланти и постижения.

Ненавиждам да бъда свидетел на борбата за по-важно място, да наблюдавам ефекта, който тя предизвиква сред по-амбициозните.

Презирам хората, които не спорят за съдържания, а за титли. Времето ми е прекалено ценно, за да се занимавам с титли.

Искам есенцията, ядрото, същността, душата ми бърза…

Няма много лакомства в пакета…

Искам да живея до човечни хора, много човечни, преди всичко друго, човечни.

Хора, които обичат да се смеят на грешките си.

Които не се суетят около успехите си и не се самозабравят.

Които не се смятат за избраници, за елит, превъзхождащ останалите. Преди наистина да са станали такива.

Които не бягат от отговорностите си.

Които защитават човешкото достойнство.

Които не искат нищо друго, освен да върват редом с истината и справедливостта, честта и достойнството.

Есенциалното, основното, простото, обикновеното, натуралното най-базисното, това е, което прави живота ценен. Което прави пътешествието ни на този свят да си струва.

Искам да се обградя с хора, които знаят как да докоснат сърцето на другите и могат да го направят.

Хора, които не са се ожесточили от жестоките удари на живота, а са израстнали с една мекота в душата. Които нещастието е направило по-мъдри.

Да, бързам да живея с интензивността, която само зрялата възраст може да ми даде.

Искам да не пропилея нито едно от лакомствата, които ми остават. Сигурен съм, че ще бъдат още по-сладки от тези, които досега съм изял.

Целта ми е да стигна до края спокоен, в мир с любимите си същества и с моята съвест.

Надявам се, че това един ден ще стане мечтата на всички ни, защото така, или иначе, ще стигнем до края…А защо да не бъде с радост и удовлетворение?

Из „Ценното време на зрелостта“ на Марио де Андраде, на заем от фейсбук стената на приятел.

Благодаря ви за споделеното време!

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница.

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!!
Поздрави, Елена 

Никога не съм виждала Ванга – срещнах се с магията на Рупите много след като пророчица си беше отишла в своя си свят – онзи, който и приживе контактуваше с нея и я напътстваше да помага на толкова хора. Зная, че за едни е светица, а други тотално отричат способностите й, но това е само белег, че е направила изключителни неща. Попадайки за пореден път на нейни думи, отново бях сразена от мъдростта им. Споделям ги с вас с надеждата, че всеки ще намери в тях репликата, която ще го подкрепи в момента:

Няма нищо по-страшно от отчаянието. То е най-лошата болест. Няма цяр за него – то разяжда отвътре.

Тези, дето са нервни, тези, дето се страхуват от това, от онова – те не са болни. Акълът им е болен. Нека се прегледат, на невролог да отидат, на бани нека идат и да му пуснат края. Със страх не се живее. 

Научете се да почивате правилно. Денят е създаден за работа, а нощта за почивка. За да сте здрави и работоспособни, си лягайте вечер в 9 часа и ставайте сутрин в 5-6.

Пийте често чай от горски плодове и растения. Те са чисти и са извор на здраве.

Поне веднъж седмично яжте варено жито и пийте водата, за да се очиства организма ви и да имате сили.

Движете се повече и работете. Мързелът е болест, която уврежда не само нравствено, но и физически.

България е благословена страна, защото тук растат много лечебни растения – пазете ги, за да ви пазят и те.

Прекаленото вземане на лекарства е вредно, защото те затварят вратата, през която може да влезе природата. Чрез билките може да се възстанови нарушеното равновесие в заболелия човек.

Ходете през лятото боси, за да не прекъсвате връзката си със земята.

Пускайте през лятото децата да играят навсякъде – нека да се цапат, да тичат… Така изграждат имунитет и ще са защитени от болестите през зимата.

Вечер преди лягане задължително си мийте краката, още по-добре е, ако можете да вземете душ. Така отмивате от тялото си не само праха, газовите изпарения от улиците и умората, но и всички негативни мисли и влияния, които нарушават съня.

Чистотата да се издигне в култ! Замърсяването, било то физическо или духовно е обратно на създаденото от бога, което е винаги и чисто, и красиво.

Не се къпете с много гореща вода.

Използвайте повече домашни сапуни и природни средства, които не вредят на човешкия организъм.

Не прекалявайте с торовете и химикалите. Храната се отравя и природата вече се задъхва, а това води до много болести.

Земята е нашата майка. Пазете я, почитайте я. Земята ни храни и търпи, но понякога се надига и наказва. Тя може много тежко да наказва…

Вие тровите земята, храните потомството си с отрови, а после идвате и се оплаквате: „Ох, колко хора са хванали рак, колко нови болести плъзнаха… Помогни, Ванге!“ Вразумете се, докато е време, иначе ще страдате.

Не късайте цветята! Всяко цвете е като едно слънце или баня. Когато ги гледаш и им се любуваш, ти получаваш такова освобождение, както от слънцето или както след баня. Когато ги късате, не забелязвате как те плачат… Тъжно е да се откъсне клонче от дърво или от люляк, макар и там да остават и други цветове. А колко скръбно е да се откъсне лале или кокиче – то е все едно майка да изгуби единственото си дете… Говорят ми растенията, но те са много, а аз успявам да запомня малко.

Цветята са живи същества, излъчват енергия, дават сила. По това как растат в една къща, ще разберете има ли любов и хармония в нея.

Не подарявайте откъснати цветя – така носите скръб на хората. Откъснатото цвете плаче като малко дете.

Светът е започнал с билките и с билките ще свърши. Но билките от една страна лекуват само хората, които живеят в нея. Така е определено. Всеки да се лекува със своите билки.

В Природата е написано кой как да се лекува. Четете езика на Природата – чрез нея Бог говори.

Земята е жив организъм. Не я гневете! Изучавайте нейния език и нейните закони и ги спазвайте, за да живеете по-дълго и по-добре. Ако сте внимателни с нея, тя ще ви даде много. Ако я гневите, ще ви накаже, защото е по-силна от вас. Колко години гледам вече: цели градове има погребани под земята след природни катаклизми, колко древни цивилизации са си отишли…

Не се плашете от болестите – имайте вяра. И най-здравият, ако няма вяра, ще умре.

Медицината прави чудеса, но и Бог прави чудеса.

Има два вида болести: едните се лекуват с бабински церове, другите – с професорски. Да знаете точната диагноза, това е най-важното за лечението.

Не стойте на течение, не стойте на влага, не пийте студена вода. От простуда стават повечето болести, от влага. 

Защо пушите, бе хора!? Ако това е хубаво, и мъжете, и жените щяха да имат комини на главите! Махнете тютюна, живейте по-дълго и без болести.

С нетърпение очаквам коментарите ви! 

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница.

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!!
Поздрави, Елена 

Знам какво е да имаш чувството, че всички са с деца с изключение на теб самия. Знам какво е да си на рожден ден и останалите 10 двойки да коментират родителските си драми, а ти да си като дърво без клони. Знам какво е да се изпълваш с гняв всеки път, когато ти започне цикълът и да виждаш мътилката в очите на любимия като му кажеш “дойде ми”. Знам обаче и че всичко това не помага, не те доближава дори на  сантиметър към твоето бебе. Прави те нещастен и огорчен. А кой по дяволите може да иска да заживее в подобна киселинна среда? Това е все едно да засадиш домат в земя, напоена със сяра.

Получава се Параграф 22 – ти искаш бебе, то не идва, ти се пристрастяваш към мисълта, започваш да ставаш обсебен от идеята, подчиняваш живота си на нея и вместо да получиш награда за усилията, съдбата ти се изплезва с поредния отрицателен тест. Нормален природен закон – вкопчването в нещо, силната фиксация, не помагат то да стане част от живота ти, напротив. Всъщност няма разлика между това дали ще удушиш някого с голи ръце и с намерение да го направиш или ще го притиснеш толкова силно към себе си, че ще му попречиш да диша. Резултатът е един и същ!

Когато регистрираш, че бебето се бави, има два пътя към него. Започваш да действаш инвазивно – търсиш някой да те “оправи” възможно най-бързо. Делегираш на доктора правото и отговорността да управлява твоя живот и трескаво се спускаш към прегледи, манипулации, операции, воден от  усещането, че вече си закъснял. Изобщо не те вълнува какво се случва на другите фронтове в реалността и дали тялото и душата ти са ОК с това, което става. Няма време за глезотии – на война като на война, мобилизираме се и на оръжие! И защо по дяволите не се получава това бебе?! Правя всичко по силите си, вися в клиниката ден и нощ, не смея да си купя нищо, за да имам нужните пари, не помня какво е това да заминеш някъде с любимия…

И при най-добрите специалисти успеваемостта не е 100% и не винаги най-надеждните пациенти (тези в най-подходящо състояние и възраст) си тръгват с бебе. Аз съм убедена, че успяват да заченат двойките и жените, които са избрали втория път –  да се вслушат в себе си, в собственото си тяло, да открият и задоволят собствените си нужди, да се срещна със страховете си, да ги опознаят и превъзмогнат. Всъщност шанс да дадат живот получават тези, които са готови за своето дете.

А ти, готова ли си? Какво е бебето за теб? Защо го искаш? Истински копнеж на душата ти ли е или знаеш, че е време да станеш майка, че това е начинът да скрепиш връзката си, че родителите ти искат внуче? Твое право е да избереш да правиш това, което трябва, въпросът е да си наясно, че то не е в разрез с това, което наистина искаш. Бъди честна със себе си и бъди сигурна, че бебето е само черешката на тортата, а не самата торта. Готов ли ти е блатът, момиче? Ако не, започвай да го бъркаш.

1. Първата съставка е 1 ч.ч. “майната му”, защото стресът и напрежението няма как да ти помогнат да заченеш.

2. После добавяш пълна кана с положителна самооценка – ти струваш много, ценна си заради самата себе си и акциите ти не се качват от това дали си майка или не. Освен, ако ти вече не си стигнала до там, че да си се убедила в обратното – ако е така, спешно си поправи заключението. Ако ти си мислиш това, ще го вярват и близките ти, и съседа от 5-ия етаж, и момичето, с което си играеше на лятото при баба ти в Горно Нанадолнище, демек – целият свят.

3. Оцени живота и му се наслаждавай – това е есенцията, с която е нужно да поръсиш обилно, защото, ако си се настроила, че той е напъване и мъка, няма как радостта да намери пролука, за да дойде при теб.

Има и други съставки, но и в готвенето се иска майсторлък, така че, ще ти ги кажа, когато набавиш първите три и ги забъркаш добре до получаването на хомогенна смес! Действай смело и с настроение, защото резултатът си заслужава усилието. Успех!

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница.

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!!
Поздрави, Елена  

Приказките с хепи енд и сватба обикновено слагат точката с “и заживели щастливо”. Историята мълчи какво се случва след година, 5, 10 и как са принцът и принцесата след 20 години брак, когато си знаят не само кътните зъби, но и сливиците:) Този текст на Ричард Пол Еванс (автор на над 20 бестселъри) е реална приказка за отвоюваната от годините любов. Струва си и четенето и практикуването!

Как спасих брака си

Преди известно време щерка ми, Джена, ми каза: „Когато бях малка, най-големият ми страх беше, че бихте могли да се разведете. След това, когато станах на 12, а вие се карахте постоянно, започнах да смятам, че това ще е най-добре за всички нас” След това Джена ме погледна и се усмихна: „Радвам се, че успяхте да оправите нещата между вас”.

С жена ми Кери се карахме от години. Когато гледам назад, не мога да си спомня как започна всичко, но явно характерите ни не си пасваха особено. Колкото повече време минаваше, толкоз по-ясни и болезнени ставаха различията помежду ни. Проблемите ни се задълбочаваха. Напрежението стигна такъв предел, че и за двама ни беше истинско облекчение, когато трябваше да пътувам извън града, за да представя някоя книга. Но когато се връщах, всичко започваше отначало. Скандалите зачестиха толкова, че вече ми беше мъчно да си представя как бихме могли да живеем съвместно, без да се караме. Бяхме на ръба на развода и все по-често започвахме да говорим за това.

Веднъж, по време на едно от пътуванията ми, отново се скарахме жестоко по телефона и Кери ми затвори. Бях сам, гневен и объркан. Бях достигнал предела си. По онова време се обърнах към Бог. Или по-скоро, започнах да говоря на Бог. Не знам дали може да се нарече молитва – когато крещиш на Бог не е точно молба – но каквото и да беше, няма да го забравя. Стоях под душа на хотела и крещях на Бог, че бракът е пълна небивалица и аз отказвам да живея по този начин. Не можех да разбера защо ми се случваше всичко това. Защо трябваше да е толкова трудно с Кери да имаме нормални взаимоотношения. Дълбоко в себе си знаех, че тя е добър човек. И аз бях добър човек. Тогава защо не се получаваше? Защо не се разбирахме? Защо се бях оженил за някой, който беше толкова несходен с мен? По коя причина тя не можеше да се промени?

Накрая, изтощен и обезверен, седнах на пода в банята и заплаках. И от дълбините на моето отчаяние дойде вдъхновението. Не можеш да я промениш, Рик. Можеш да промениш единствено себе си. В този момент започнах да се моля. Ако не мога да променя нея, Боже, нека тогава променя себе си. Молех се до късно през нощта. Молех се и на следващия ден по пътя към дома ни. Молех се, когато тя ми отвори вратата – една студена жена, която се държеше така, сякаш едва се познавахме. Тази нощ легнахме в леглото си, на сантиметри един от друг, но всъщност на километри разстояние. И внезапно отговорът се появи пред мен, вече знаех какво трябваше да направя.

На сутринта, докато още бяхме в леглото, аз се приближих до нея и я попитах:

– Как мога да направя деня ти по-хубав?

Тя ме погледна гневно.

– Какво?

– Как мога да направя деня ти по-хубав?

– Не можеш, – отговори тя. – Защо питаш?

– Защото наистина го мисля, – казах аз. – Просто искам да знам какво мога да направя, за да бъде денят ти по-хубав.

Тя ме погледна цинично.

– Искаш да направиш нещо? Отиди и оправи кухнята.

Тя явно очакваше да се вбеся. Вместо това аз кимнах.

– Добре.

Станах и разтребих кухнята.

На следващия ден я попитах същото.

– Как мога да направя деня ти по-хубав?

Тя присви очи.

– Почисти гаража.

Поех си дълбоко въздух. Бях имал тежък ден и знаех, че нарочно беше поискала това. Изпитах желание да й се развикам. Вместо това обаче казах само:

– Добре.

Станах и следващите два часа почиствах гаража. Кери не беше сигурно какво да си мисли.

Дойде следващата сутрин.

– Как мога да направя деня ти по-хубав?

– Не можеш. Просто не можеш! Спри да го повтаряш!

– Съжалявам, – казах аз. – Но не мога да спра. Обещах си. Как мога да направя деня ти по-хубав?

– Защо правиш това?

– Защото държа на теб, – казах аз. – И на нашия брак.

На следващата сутрин й зададох същия въпрос. И на по-следващата. И на по-следващата. Тогава, на втората седмица, се случи чудо. Когато я попитах същото, очите на Кери се напълниха със сълзи. Тя се пречупи и заплака. Когато отново можеше да говори, каза:

– Моля те, спри да ме питаш това. Проблемът не е в теб. В мен е. Аз съм тази, с която е трудно да се живее. Не знам как изобщо все още си с мен.

Аз нежно повдигнах брадичката й и тя ме погледна в очите.

– Защото те обичам, – отговорих. – Как мога да направя деня ти по-хубав?

– Аз трябва да те питам това.

– Да, така е, – казах аз. – Но не сега. Сега аз трябва да се променя. Ти трябва да знаеш колко много значиш за мен.

Тя сложи главата си на гърдите ми.

– Съжалявам, че бях толкова зла.

– Обичам те, – казах.

– Обичам те, – отговори тя.

– Как мога да направя деня ти по-хубав?

Тя ме погледна нежно.

– Може ли просто да прекараме малко време заедно?

Усмихнах се.

– Много ще ми е приятно.

През следващия месец продължих да й задавам този въпрос. И нещата наистина се промениха. Скандалите спряха. Тогава Кери започна да ме пита:

– Какво мога да направя за теб? Как мога да бъда по-добра съпруга?

wedding-bandСтените между нас рухнаха. Започнахме да водим смислени разговори за това какво искахме от живота и как можехме да направим другия по-щастлив. Не, не разрешихме всичките си проблеми. Не мога и да кажа, че повече не се скарахме. Но се промени начинът, по който се карахме. Не само, че се случваше много по-рядко, но не и беше така ожесточено, както преди. Преди просто не ни оставаше въздух от викане. Сега просто не искахме да се нараняваме повече…

С Кери днес сме женени повече от 30 години. И аз не само обичам жена си. Харесвам я. Харесва ми да съм с нея. Бързам да бъда с нея. Нуждая се от нея. Много от нашите различия се превърнаха в силни черти на брака ни, а другите… просто се оказаха без значение. Научихме се как да се грижим един за друг и нещо по-важно – научихме се как да поддържаме в себе си желанието да го правим.

Бракът не е лесно нещо. Но същото е и с това да си родител. Да имаш партньор в живота е прекрасен дар. Той ти помага да заобичаш в себе си чертите, които всъщност не са за харесване. Защото всички имаме такива черти, нали?

Осъзнах, че това е въпросът, който трябва да задаваме на любимия си човек: Как мога да направя деня ти по-хубав? Ето това е любовта, в романтичните филми и романи се говори само за привличането, за влюбването и всички си мислим, че после ще „живеем щастливо до края на дните си”. Истинската любов не значи просто да желаеш човека срещу себе си, а да желаеш щастието му. Дори ако понякога трябва да жертваш частица от собственото си щастие. Истинската любов не значи да превърнеш другия в свое копие. Значи да разшириш границите на своята толерантност, грижовност и нежност. Да се опитваш всеки ден да показваш на другия колко много значи за теб. Всичко друго е просто игра на егото…

Струва си, нали? Ще се радвам, ако коментирате!

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница. 

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!! 
Поздрави, Елена