• Любовта започва отвътре навън или как да се научиш да обичаш себе си!
  • Мечтаеш за любов?
  • Търсиш я навсякъде и все не я намираш?
  • А обичаш ли себе си?
  • Приемаш ли се?
  • Думите и действията ти казват ли “Аз заслужавам”?
  • Или потъваш в блатото на самокритиката и отчаянието?

Лектор на събитието е психологът Елена Димитрова-Ангелова.

Повече информация и поръчки за запис на лекцията: info@happinessfactory.bg

  • Кажи “стоп” на страховете и ограничаващите вярвания!
  • Заслушай се в себе си!
  • Това твоите страхове и ирационални мисли ли са?
  • Или чуваш репликите на родителите си, близките, партньора, които някога са ти казали, че няма да се справиш, че нещо е опасно, че нещо е НЕВЪЗМОЖНО.

Ключът е в теб!

Ще се осмелиш ли да погледнеш най-големия си страх в очите?

Лектор на събитието е психологът Елена Димитрова-Ангелова.

Повече информация и поръчки за запис на лекцията:  info@happinessfactory.bg

  • Искаш ли да бъдеш уверен, да умееш да си поставяш цели и да ги постигаш?
  • Готов ли си да повишиш собствената си самооценка и да се заявиш по нов начин?
  • Омръзна ли ти да правиш каквото се очаква от теб и да се чувстваш зле след това?
  • Пречат ли ти перфекционизмът и самокритиката?
  • Искаш ли да знаеш каква е разликата между увереност и самоувереност, и да изградиш и двете по здравословен начин?
  • Дошъл ли е моментът да заявиш себе си и границите си и да се почувстваш значим?

Лектор на събитието е психологът с дългодишна практика Елена Димитрова-Ангелова, която ще ти покаже как да развиеш по най-добър начин своята увереност и да бъдеш успешен човек!

Повече информация и поръчки за запис на лекцията:  info@happinessfactory.bg

В дни като днешния, в който се провалят планове и емоциите пълнят палитрата, Светът ми говори. Прави го деликатно, нашепвайки. Нещо се завърта пред мен, докосва ме, отлита…
В дни като днешния, сълзите са на една мисъл разстояние или пък бликват преди да съм усетила очите да парят…
В дни като днешния, възможно е всичко и затова сядам насред хаоса, за да бъда, да пиша, да дам…
В дни като днешния нечии думи докосват сърцето ми и запечатват мига…
Прочетох ги и застанаха в мен, не отлитат, искат да стигнат до вас. Te са на Реджина Брет – писател, журналист, два пъти номинирана за  Пулицър, преживяла рак на гърдата.

Тя пише своите “45 урока, на които ме научи животът” на един дъх. Разказва: “В нощта преди моята 45-годишнина не ми се спеше. Бях изпълнена с благодарност за това, че ми беше позволено да доживея до 45 години. Две мои лели починаха от рак на гърдата, без да оцелеят до моята възраст. Затова се чувствах щастливка, че имах рак на гърдата на 41 и доживях до 45-годишнината си. Замислих се, на какво ме научи животът през всичките тези години, и отворих дневника си. “Уроците на живота” се изляха от мен като поток, а аз едва успявах да ги “уловя” и напиша”. 


Ето ги и тях – уроците на една жена, преминала през изпитанията а и оценила живота от сърцето:

1. Животът не винаги е справедлив, но все пак е хубав.
2. Когато се съмняваш, просто направи следваща малка крачка.
3. Животът е твърде кратък, за да губиш време да мразиш някого.
4. Твоята работа няма да се погрижи за теб, когато си болен. Ще го направят приятелите и роднините. Дръж на тях.
5. Покривай задълженията си по кредитните карти всеки месец.
6. Не е нужно да печелиш всеки спор.
7. Плачи с някого. По-целебно е, отколкото да плачеш сам.
8. ОК е да се ядосаш на Бог. Той може да го понесе.
9. Заделяй за пенсия още от първата си заплата.
10. Когато става дума за шоколад, съпротивата е безполезна.
11. Помири се с миналото си, за да не засенчва настоящето.
12. ОК е децата ти да видят, че плачеш.
13. Не сравнявай живота си с този на другите. Нямаш представа за целта на тяхното пътуване.
14. Ако връзката ти трябва да остане тайна, не трябва да си в нея.
15. Всичко може да се промени само с едно примигване. Но не се тревожи, Бог никога не затваря очи.
16. Поеми дълбоко дъх. Това успокоява ума.
17. Освободи се от всичко, което не е полезно, красиво или носещо радост.
18. Това, което не те убива, наистина те прави по-силен.
19. Никога не е късно да имаш щастливо детство. Но второто зависи само от теб и никой друг.
20. Когато преследваш това, което обичаш в живота, не приемай “не” за отговор.
21. Запали свещите, използвай хубавите чаршафи, носи любимото си бельо. Не ги пази за специален случай. Днешният ден е специален.
22. Подготви се добре, след това се пусни по течението.
23. Бъди ексцентричен сега. Не чакай старостта, за да носиш лилаво.
24. Най-важният сексуален орган е мозъкът.
25. Никой не отговаря за твоето щастие, освен самият ти.
26. Погледни на всяка така наречена катастрофа с мисълта “След пет години това ще има ли значение?”
27. Винаги избирай живота.
28. Прости на всички всичко.
29. Какво мислят другите за теб не е твоя работа.
30. Времето лекува почти всичко. Дай време на времето.
31. Независимо дали ситуацията е добра или лоша, тя ще се промени.
32. Не се приемай на сериозно. Никой друг не го прави.
33. Вярвай в чудеса.
34. Бог те обича поради това Кой Бог Е, не поради нещо, което си или не си направил.
35. Не ревизирай живота. Дай най-доброто, на което си способен сега.
36. Да остарееш е по-добре, отколкото да умреш млад.
37. Твоите деца получават само едно детство.
38. Всичко, което действително има значение в края на краищата е, че си обичал.
39. Излизай всеки ден навън. Чудеса те очакват навсякъде.
40. Ако натрупаме проблемите си накуп и погледнем проблемите на другите, ще пожелаем нашите обратно.
41. Завистта е загуба на време. Вече имаш всичко, от което се нуждаеш.
42. Най-доброто предстои.
43. Без значение как се чувстваш, стани, облечи се и излез.
44. Предай се на Живота.
45. Всеки миг от живота е дар от Бога, бъди благодарен.

И след тези 45 урока съм благодарна, че съм облечена в лилаво, че имам бръчки по челото и че се научих да си давам време. То наистина лекува! Благодаря ви, че четете това! Ако искате да се споделим, елате в четвъртък на Женски срещи, за да се отпразнуваме себе си и живота!

В навечерието на празника на любовта, 13 февруари, в темата:  АЗ И ТИ ЗАЕДНО ще изследваме взаимодействията между мъжа и жената, които се счита, че съпътстват психическата зрялост. Какво представлява семейството (или устойчивото партньорство, носещо същите характеристики)? Какво е изконното предназначение на мъжа и на жената? Кой, какво внася в цялото? Какви са мотивите и принципите, които изграждат щастливо семейство? Ще изучаваме и градим, ще сверим личния си компас и ще проектираме своята карта на щастливото семейство. Добре дошли сте да се присъедините в групата. Смятам, че времето в нея, е добра лична инвестиция. Подробностите са тук: https://bit.ly/37gpXSz

Снимката е Oil painting Tenderness, Pictures, Zelenograd, Фото №1

До среща, Елена

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация.
Ако пък още не сте си изтеглили безплатния ресурс „По пътя към бебето“, можете да го направите от линка: http://bit.ly/kniga-po-patia-kam-bebeto

Имали ли сте чувството, че другите могат и знаят повече и за разлика от вас, живеят с лекота и радост? Сравнявате ли се с колегите, съседите, с братовчедите си? Кой е постигнал повече – вие или те? Защо болшинството от нас са толкова ориентирани към ПОСТИЖЕНИЯТА?

Задайте си въпроса колко пъти сте се страхували от реакцията на родителите си към оценка, която сте получили? Сочили ли са ви за пример отличничката на класа/съседката? Ослушайте се какво си говорят повечето от родителите в метрото, в парка, на рождения ден, на който сте попаднали и вероятно ще си спомните, какво са ви казвали на вас преди години. Ако не знаете отговора, ще ви го кажа – хвалят се или се оплакват от отрочетата си.

“Дидка ходи на уроци по математика, френски и английски, а сега ще я записвам и на пиано. Казала съм й или да става човек, или да хваща гората…”

“Иван пък с тоя негов баскетбол! Имал талант разправят, обаче аз изобщо не съм съгласна да бъде за сметка на математиката. Той си знае, че петицата за мен не е оценка. Донесе ли две поредни петици и край с тренировките”.

Традиционно родителите споделят за ПОСТИЖЕНИЯТА на децата си и за своите ИЗИСКВАНИЯ към тях, а не за това какво носи на малките радост и удовлетворение. Много рядко някой ще каже: “Детето е щастливо, когато свири на пиано/ходи на уроци по математика/плува”? Не че родителите не искат децата им да са щастливи – напротив, но много рядко им хрумва, че това може да е по-важно от успехите им в разни области, както и че постиженията сами по себе си не са гаранция за щастие.

Причината? Родителите също са израснали в семейства, където любовта е била обвързана с постижения, оценки, т.е. мама е казвала: “Браво моето момиче”, когато занесат шестица, но е била като ужилена от тройката. Все пак сме продукт на нагласата: “Учи, за да не работиш”, “Който не учи, няма да сполучи и т.н”. Тук не коментираме ценността на просветата и дали е добре да се учиш, а какво се случва с човека, когато любовта, която получава е условна. Причината за всичко това е, че огромен процент от семействата в България са т.нар. КУЛТОВ тип семейства. Другите два типа дисфункционални семейства са ХАОТИЧНОТО и КОРУМПИРАНОТО семейство.

Какви са характеристиките на типовете семейства и какъв е резултатът, до който водят отношенията в тях?

Култовото семейство е масовият тип на нашата географска ширина. То е организирано и стриктно, има ясни правила, които не се променят, както и граници, а мотивът “какво ще кажат хората” е много сериозен. Външно погледнато, в него има подредени, безконфликтни отношения, а един от родителите (често бащата), е на голяма почит. Нагласата е: “Трябва да сме по-добри от другите, да сме перфектното семейство”. Любовта се основава на ЗАДЪЛЖЕНИЕТО, на дълга, на вършенето на разни задачи. Личните нужди не са от значение, защото семейството се поставя на първо място и всеки един трябва да върши своята част от работата.

Мотото е: “Работата на първо място” и се съблюдават високи морални критерии (поради данък обществено мнение). Всичко трябва да е планувано и спонтанността не е приета добре.Няма как детето да се прибере с приятелче за вечеря без да е попитало, обсъдило, дало предизвестие за предстоящото събитие.

Има много КОНТРОЛ и ПРАВИЛА. В очите на децата родителската любов е обвързана с техните ПОСТИЖЕНИЯ. Какви са оценките, резултатите от олимпиадите, колко и какво могат да постигнат и т.н. Подходът обикновено е: “Искам от теб, защото ти желая най-доброто”.

Ако няма постижения, родителят е неудовлетворен и усещането в детето е, че любовта е сякаш по-малко. В лошата си страна родителите в култовото семейство са критични, осъдителни, контролиращи, изискващи твърде много. Често това се прави с най-добри намерения, защото хората са резултатно ориентирани.

Последствията: Любовта е пряко обвързана със задължението, изпълняването на дълг, нещо, което трябва да доказваш. Тя е зависима от действието. Децата стават ригидни, имат силното усещане за НЕДОСТАТЪЧНА СТОЙНОСТ. Усилието им е насочено към това по някакъв начин да угаждат на другите, като предварително се настройват на честотата: “Какво би искал този човек от мен/какви очаквания има, за да мога аз да ги задоволя и респективно той да ме харесва/обича?” Понякога хората, пораснали в такива семейства. могат да се държат като свръх човеци и трудно да създават искрени приятелства. 

children_families

Хаотичното семейство – при него на първо място са ЕМОЦИИТЕ и вместо от правила, то се ръководи от НАСТРОЕНИЯ. Често това са семейства на разведени/самотни родители. Всеки се грижи за всеки в семейството, майката се оплаква на дъщерята, тя пък е приятел на бащата… Ако има проблем в семейството – всички са въвлечени. Изглежда така все едно са сплотени и си помагат, но всъщност се натоварват един друг. Получава се сценарият на “Моята голяма, луда, гръцка сватба, но разигран на живо”. Винаги някаква емоция може да срути плана и резултатът е непредсказуемост – закъснява се за градина, пропуска се училище.

Реално контролът липсва, защото дисциплината е избирателна – според настроението. Тук са майките, които казват, че са приятели с децата си, което пък създава доста размити граници и е доста натоварващо. Така децата научават и стават свидетели на поведения на възрастните, които все още не могат да асимилират. Въпреки външната липса на изява, това може да е доста травмиращо за тях. Характерно е също, че ако майката решава проблем на детето, тя го прави от позицията на детето, а не като възрастен наблюдател. Например, ако дъщерята е разстроена от това, че е скъсала с гаджето си, майката му се обажда, за да му иска обяснение и т.н.

Тъй като липсват правила или те се променят през цялото време, много често усещането е за небезопасност, защото децата не знаят какво ще се случи и каква реакция могат да очакват от родителя. Той пък обикновено е емоционално отсъстващ, ангажиран с неговите проблеми (майката е твърде заета с личните любовни/работни драми, които има) и децата са оставени да се оправят сами. В последствие те стават съзависими, имат нужда да се вкопчат в някого, нямат усещането как да се погрижат за себе си, сменят посоката, лутат се. Живеят с чувство на ИЗГУБЕНОСТ и НЕСИГУРНОСТ.

Последствията: Децата не могат да се доверят, че любовта е константна. Свързват я с емоцията. Ако тя липсва (например налице е едно тихо и мирно съжителство с партньора), те си създават ДРАМА, натоварват се с емоционални проблеми – свои и на другите. Често разбират любовта като нуждата да обгрижваш емоционално, да си на разположение на останалите, да си нещо като кошче за душевни отпадъци. 

102010093-torn-family-1910x1000

Корумпирано/дисфункционално/мафиотско/смесен тип семейство са названия за един и същи феномен – семейство, което навън за пред другите хора изглежда добре, но при закрити врати, взаимоотношенията са лоши. Има някаква тайна, която остава скрита вътре – баща, който е алкохолик, истерична майка, злоупотреба – физическа, психическа, емоционална, сексуална. Детето знае, че за това не се говори и преглъща насилието, на което е подложено, независимо от формата му.

Възможни са крайности – единият родител да настройва детето срещу другия, или пък насилва другия пред децата. Може да тероризира детето и едновременно с това да му обяснява колко го обича. Стига се до трагичната ситуация” “Бий ме, обичам те”. Чести са паралелни връзки на родителите, хаос в бита – не е ясно кой, откъде идва/отива, кога се яде, ляга/става от сън, какъв е източникът на парите, с какво всъщност разполага семейството като ресурс. Никаква подреденост и сигурност.

Мотото е да бъдеш силен, груб, да оцеляваш, да не чувстваш много, да нямаш лични нужди. Границите в семейството са доста размити, заради злоупотребата/тайната, но за външните хора са непропускливи/затворени като зидове.

Последствията: Детето става деструктивно, с чувство за недоверие към външния свят. Може да е експлозивен и отмъстителен човек или пък потиснат и депресивен. Може да има честа смяна на настроенията, страхове, нужда да бъде нащрек. Такива хора живеят с усещане за предателство, все едно някой може да им забие нож в гърба. Развиват зависимости – които могат да са както пристрастявания, така и обсебващи партньори. Самите те често са болезнено ревниви или жертви на подобно отношение. Отлагат ваденето на проблема на показ и така възпрепятстват разрешаването му и самите те остават в дисфункционални връзки. 

И сега, след изреждането на трите основни типа дисфунционални семейства – култово, хаотично и корумпирано, които могат и да се размесват в една или друга степен, резонно идва въпросът: Има ли нормални семейства? Да,слава Богу!

Кои? Тези, които не са склонни да попадат в никоя от изброените категории.

Накратко: Здравословно е семейството, в което ЛЮБОВТА е БЕЗУСЛОВНА, има ПРАВИЛА, но са гъвкави и ЛЮБОВТА ОСТАВА дори те да са нарушени. СПОДЕЛЯНЕТО е налице, но се прави, защото хората са ти близки, но не за да им прехвърлиш мъката си.

В здравословното семейство се приема, че е:

  1. ОК да чувстваш това, което чувстваш, независимо дали емоцията е положителна.
  2. Нормално е да имаш желания/нужди.
  3. Нормално е да изследваш тялото си и се доверяваш на нуждите си.
  4. Важно е знаеш какви са ти границите, да ги поставяш и отстояваш.
  5. Нормално е понякога да имаме конфликти, но учейки се да ги преодоляваме, ние задълбочаваме любовта между нас.

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Ако искате да видите Криси и мен в нов проект, сте добре дошли на лекцията Фабрика за щастие – тайната на уверения човек на 3.12.2019 г!
Ще се радвам да се запознаем лично на Женски срещи за подкрепа и медитация или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!! 
Поздрави, Елена  

*теоретичната постановка е въз основа на  методология за работа с вътрешното дете.

11 ноември е един от най-мощните енергийни дни в годината. Ако и вие като мен сте препуснали през него през глава, устремени в задачите си, време е сега да се поспрете и да се замислите какво е важно за вас да постигнете и получите.  После хубаво да почувствате това, към което се стремите, да се усетите като част от картината на тази реалност и да помолите от цялото си сърце да я изживеете наяве.

Твърди се, че енергетиката около нас и вътре в нас се променя и само силните ще оцелеят. Но не става дума за силните на мускули, а за този, който остава себе си и следва сърцето си. Тогава той върви по Пътя си, дори когато не знае накъде е тръгнал и се чувства несигурен в крачките си.

Допълнителна сила на деня дава и фактът, че на 11 ноември православната църква почита Свети Мина като закрилник на семейството. Името му означава „месечина, луна“. Свети Мина е патрон и покровител на всички народни лечители, знахари, воини, както и на хората, поели на дълъг път. Той помага да намерим изгубени вещи и душевно спокойствие, подходяща работа, приятели, дори любов.

Светецът закриля децата, жените и семействата и се счита, че ако не можем да имаме деца или страдаме от някакво заболяване, пак той ще ни намери подходящ лекар или лекарство. Св. Мина ще измоли от Господ да ни изпрати душата на дете, защото за появата на един човек на Земята, не е достатъчно само биологичното зачеване. Родителите правят тялото, но ако Господ не им изпрати душа, която да се въплъти в това тяло, няма бременност и раждане.

Да бъде светлина, радост и закрила за всички нас, децата и близките ни! Да бъде същото и за враговете ни! И нека Светецът измоли дечица за всички, които копнеят за тях и са отворили място за Любовта в сърцата си!

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация.
Ако пък още не сте си изтеглили безплатния ресурс „По пътя към бебето“, можете да го направите от линка: http://bit.ly/kniga-po-patia-kam-bebeto

Желая ви сбъдвания!!! 
Поздрави, Елена  

Архангел Михаил – отпред, Архангел Михаил – отзад,
Архангел Михаил – отдясно, Архангел Михаил – отляво,
Архангел Михаил – отгоре, Архангел Михаил – отдолу,
Архангел Михаил – навсякъде, където и да съм!

Не помня кой и кога ме е научил на този призив към Архангел Михаил, но съм му благодарна. Пазя тези думички в сърцето си от години и често ги споделям, когато някой има страхове, чувства се несигурен или смята, че енергиите на другите го застрашават.

Архангеловден е и молитвите ни се чуват по-силно. Затова нека първо благодарим за всичко, което сме и което имаме, както и за това, което ни се изплъзва, в унисон с нашето най-висше благо. Вярвам, че дори кога страдаме и се бунтуваме, когато се чувстваме изоставени и забравени от закрилниците си, те бдят над нас и ни помагат да минем през изпитанията, които са ни нужни, за да стигнем там, където за нас е най-добре. Не че това убеждение много ме успокоява, когато аз самата съм в тежък момент, но когато съумея да помисля трезво отново, се уповавам на него и виждам светлината.

Не претендирам да съм веща по “ангелските работи”, но Дорийн Върчу твърди, че архангелите не принадлежат на определена религия. Те помагат на всеки, независимо дали е последовател на някаква вяра или не е религиозен. Могат да дойдат при всеки от нас – поотделно и едновременно, защото съществуват отвъд ограниченията на пространството и времето.  Тя казва, че можем да призовем архангелите, като ги помолим мислено да ни помогнат. Няма нужда да произнасяме никаква специална или канонична молитва.

Точният брой на архангелите варира в зависимост от религиозната система или свещения текст. В Библията, Корана, Евангелие от Леви, Кабала, Трета книга на Енох и в съчинение на Дионисий Ареопагит се назовават и описват различен брой архангели.

Според християнската религия, седем са първенствуващите ангели, наречени Архангели, които стоят край Бога и всеки един от тях има своя мисия. Един е „известител на тайните човешки“, друг е „церител на недъзите“, а Архангел Михаил е „пазител на душите и борец против злото“. Затова често е рисуван с огнен меч и копие, с което пробожда дявола.

В православната именна традиция няма друг божи хранител с толкова много длъжности: „вожд на небесните сили“, „борец против духовете на тъмнината“, „защитник на християните от дявола“, „предводител на христовите армии срещу езичниците“, „пазител на нашите души“ и „душевадец“. Ето тази, последната, като че ли е една от най-важните му мисии – Архангел Михаил е пратеник на Бога, който прекъсва земния ни път, той прибира душата на човека. Но преди това да стане, според православната вяра, всеки един от нас – християните, при своето кръщение се дарява от Бога с ангел-пазител, който го предпазва от опасности, беди и скърби, а когато човек съгреши, ангелът е този, който му посочва праведния път. Но трябва да внимаваме, този ангел не прощава всички наши грехове, той не е принуден да бди над нас вечно. Ако нещо не му хареса, той може да престане да ни закриля и тогава дори Бог не може да ни помогне. Колкото по-праведен е бил човек през времето на земния си път, толкова по-чиста отива душата му при Архангел Михаил.

Където и да е истината за ангелските дейности, аз вярвам, че те са на наша страна и ни пазят и закрилят. Избирам да ги виждам когато перца от гълъб падат върху мен или се оказват на пътя ми, когато някой непознат ми се усмихне или усетя, както в момента, топлина да се разлива в гърдите ми. Така че честит да ни е специалния ангелски ден! Просветление и благодат да ни донесе! А вие именници, пребъдете в здраве и берекет!

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница. 

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация.
Ако пък още не сте си изтеглили безплатния ресурс „По пътя към бебето“, можете да го направите от линка: http://bit.ly/kniga-po-patia-kam-bebeto

Желая ви сбъдвания!!! 
Поздрави, Елена  

Раждаме се с обещанието за дълъг път напред. А на дни като днешния (Задушница), когато почитаме мъртвите, идеята за последна спирка навява размисли – за отминалото време, за изживяното, за пропуснатото…

Преди години – за кратко, се поставих в ситуация да наваксвам по темите, свързани със света на модата и големите в него. В спомените ми стои образът на една щура, смела и мъдра жена с огнена коса – Вивиан Уестууд. Понастоящем тя върви към своя 80-годишен юбилей и я определят като родоначалник на пънк модата, знакова фигура в цялостния облик на индустрията, независим дизайнер със собствен и запомнящ се почерк… Тя е еколог и активист, все още се предвижва  из Лондон с колело. Най-впечатляващото от щурия й и шарен образ, е уникалната й философия, която е изцяло на страната на Живота.

Споделям ви нейните 10 правила с убеждението, че следвайки ги, имаме шанс да грабим от Живота с пълни шепи и да му отдадем цялата си любов и потенциал. Да, някои от тях са крайни, други – могат да бъдат оборени с трябва/не трябва, може/не може, редно/нередно. Ще се радвам обаче, ако четейки ги, можем да поразклатим онази твърде предпазлива част от нас, която все ни нашепва: “Внимавай! Помисли какво ще кажат хората?!”

Мисля си, че най лошо би било, ако хората нямат какво интересно да кажат за нас, защото сме твърде добри, кротки и съобразяващи се… Време ли е да кажем “Да” на Живота? А “Да” на себе си? И най-дългият път си има край, да не забравяме!

Ето ги и житейските  правила на Вивиан Уестууд. Не  ги мислете, почувствайте ги :

 1. Стреми се към невъзможното. Винаги!
“Вдигни летвата високо над всички останали. Никой не ми е казвал, че ще се превърна в това, което съм днес. Аз не съм го и очаквала. Просто винаги съм знаела, че съм родена, за да бъда необикновена.”

2. Приемай обстоятелствата!
“За мен животът е постоянно преминаване през различни етапи. Наясно съм, че всичко има начало и край. Срещаш някого, той те прецаква, не ви се получава. Стиснете си ръцете и продължи напред. Това просто не е твоят човек, колкото и да се тръшкаш.”

3. Не бъди моралист!
“Оу, те са най-страшните. Трудно ми е да общувам с моделки, журналистите са досадни, снобарите са скучни, гейовете ме дразнят, съучениците ми са вече превъртели, но моралистите са най-страшни. Моралът е неприличен като средния пръст. Всички го размахват като нещо не им е наред.”

4. Не отлагай!
“Не спирай, не почивай, не отлагай. Утре може да припадна в колата или да се удавя във ваната. Затова днес трябва да свърша всяка глупост.”

5. Не давай обяснения!
“Никога не гледам назад, никога не искай от мен да се откажа. Не харесвам историята, тя и без това е написана на хиляди страници. Моето време никога не е било, то винаги е.”

6. Хич да не ти пука!
“Страхът няма да те спаси от гадостите, само ще направи по-неприятен вкуса на обяда ти, преди да се върнеш в офиса, за да откриеш, че смятат да те уволнят.”

7. Не спестявай!
“Харчи толкова, колкото имаш. Пестенето е като да бъдеш мишка в ресторант. Имаш достатъчно храна около себе си, но все пак си мишка и ядеш като такава. Не са нужни повече обяснения”

8. Пътувай!
“Моите пари са вкъщи, в дрехи, във вечери, дори и във фалшиви приятелства. Но моето богатство е в пътуванията. Не бих могла да ви разкажа за тях. Да не би да искате да го получите наготово?”

9. Любовта трябва винаги да бъде лесна!
“Никога не съм правила опит да получа любов. Тя не е трофей. Любовта трябва да е лесна и да идва от само себе си. Другото е преследване и изнасилване, което обикновено завършва със самоубийство или в най-добрия случай с рецепта за по-силни успокоителни.”

10. Обичай себе си!
“Дано тази любов да не бъде несподелена. Защото тя е най-голямата. Обичай се, глези се, разхождай се гола, гледай се с часове пред огледалото”

Ако намирате статията за полезна или пък тя ви вдъхновява, моля, споделете я, за да достигне до повече хора! Ако пък искате да се видим на живо, заповядайте на 3.12.2019, за да предприемем заедно стъпка напред към увереността. Запазете си място тук: https://bit.ly/2PGzhKw

Желая ви сбъдвания!!! 
Поздрави, Елена  

„Изследванията ми може и да са перфектни, но на мен ми прилошава всяка сутрин. Как да отида на работа като ме е страх, че ще се падна някъде навън?“, пита мъж на 40, потърсил помощта ми.

„Страхувам се, че нещо ще се обърка в последния момент и в крайна сметка няма да имам дете“, изплаква бременната в пети месец жена, която седи на дивана срещу мен.

А можете ли да си представите какво изпитва жената, която се страхува да напусне дома си, заради честите панически атаки? Стои си вкъщи и телефонът й звъни все по-рядко. Приятелките й една по една се отказват да се опитат да я измъкнат навън.

Нека да ви кажа една тайна – страховете са присъщи на всеки! Ако някой ви каже, че няма нищо, от което да се страхува, има два варианта – залъгва сам себе си или вас.

Всички се страхуваме. Въпросът е позволяваме ли на това да ни спре?

Притесненията свързани с нашето физическо, психическо и материално благополучие и това на хората около нас, са естествени. Към тях се добавят и страха от самота, от изоставяне, от провал, от успех, от не случване на важните за нас неща – да имаме щастлива връзка, дете, дом, работа, която ни развива и обезпечава… Списъкът при всеки човек е различен. Отклонение от нормата е по-скоро, ако той липсва. Към всичко това се добавят и различните фобии.

Като теглиш чертата разбираш, че за колкото и смел да си се имал, все има някое чудовище, което те е хванало за гърлото. Реакцията към страха обикновено е или желание да се изолираш или обратното – нужда да си заобиколен от много хора и да не оставаш сам със себе си. Във всички случаи обаче той те сковава и не ти позволява да мислиш и действаш рационално.

Как да преборим страховете си?

1. Признай страха – не се опитвай да бягаш от него, да го отричаш или да се правиш, че го няма, заравяйки глава в пясъка като щраус. Последната поза благоприятства страхът да те нападне в гръб, когато най-малко очакваш и да ти разкаже играта, както той си знае. Всеки, участвал в някакъв двубой ще потвърди, че е от огромна полза да познаваш противника – така му знаеш номерата и си подготвен за тях. Опознавайки страха можеш да прецениш до каква степен той е обективен.

2. Приеми, че страхът е част от теб и не му се ядосвай. Колкото повече обръщаме внимание на това, което ни дразни, толкова по-голямо става то. Затова се опитай да погледнеш на страха като на свой приятел. Отговори си на въпроса по какъв начин този ти страх ти е помагал в миналото? Може би те е предпазил от някоя тинейджърска щуротия, попречил ти е да си разбиеш главата в необмислена постъпка? Във всяка ситуация – дори най-разстройващата и гадната има и добра страна. Няма изключения – просто така е устроен светът – в идеята за ден, стои нощта.

exwnlcg7ijbnab7j2p3t3. Дай си сметка, че страхът ти не е реалност – той е плод на ума и на въображението ти, на твоята вътрешна нагласа. Той е заложен в гените ни от далечни прародители, които са се борили за оцеляването си в свят, пълен с опасности и зверове. Култивиран е от родителите ни с доброжелателното – “не се катери, ще паднеш”, “не се доверявай на непознати”, “пари се печелят трудно, пази ги”, “хората са лоши”, “трябват връзки за всичко”, “смисъла на живота са децата – за теб живея”… Може да се изброява до безкрай.

Ние сме почвата, в която нашите родители са посели зрънцата на собствените си разбирания и ограничаващи убеждения. Направили са го от грижа и желание да ни подготвят за живота. Само че тези семена, вместо да ни дават криле и да ни помагат да полетим, ни привързват към земята като тропически лиани. За да ги разсечем, трябва да си дадем сметка, че тези страхове са ни предадени по наследство и да сменим нагласата си. Постижимо е и работата със специалист помага за целта.

4. Какво е най-лошото нещо, което може да ти се случи, ако  предприемеш действието, от което се страхуваш? Бъди реалист, отговаряйки на този въпрос. Не оставяй на съзнанието ти да рисува апокалиптични картини, а използвай статистиката. Колко процента от хората са били нахапани от куче до смърт, колко са изгубили живота си в самолетна катастрофа, колко са останали без деца и т.н.? Какъв е обективният шанс точно ти да си част от този процент?

5. Страхът намалява, когато вървиш срещу него – дори една малка крачка да направиш в посока нещото, от което се страхуваш, тя покачва твоята увереност, повишава самоуважението ти и смалява чудовището, срещу което си се изправил. Ако се страхуваш от кучета, погали някое пале, ако не можеш да пътуваш с метро, си наложи да влезеш в тунела и да постоиш там 2 минути, утре 5. Наложи си да се изправиш срещу страха си и да направиш първата стъпка, дори да е микроскопична. След това си признай победата, похвали сам себе си и утре действай пак. След като си престъпил първия път, можеш да го направиш отново, нали?

overcoming-fear6. За всяко нещо си има първи път – казвам го не аз, а Сър Едмънд Хилари, първият покорил връх Еверест: “Имахме непрестанния страх от това, че всъщност не знаехме дали е физически възможно да стигнеш върха, тъй като твърде много експедиции са били неуспешни в опитите си. Имахме и тази сериозна психологическа бариера за преодоляване. След като ние веднъж стигнахме върха и показахме, че това е възможно, това до някъде облекчи задачата за всички останали след нас.”

Това, че никой до сега не е правил нещо, не означава, че то е невъзможно – уточнявам го в случай, че мечтата ти е наистина мащабна. След като главата ти е стигнала до мисълта за нея, значи има как да бъде осъществена. Примерите са безкрайно много.

7. Погледни на страха като на нещо конструктивно – притеснение, което те кара да се развиваш, да работиш над себе си, да търсиш изход. Точно твоят страх те накара да прочетеш тази статия, нали?

8. Намери си подходящо обкръжение – нека то е от хора, които имат силата и смелостта да се изправят пред страховете си и да реализират целите си, да вярват и да вървят напред. Тези, които се вайкат, не правят нищо и оправдават с обстоятелствата, не са подходяща компания за теб. Нали си чувал, че човек е средното на петте човека, с които общува най-много – и като доходи, и като постижения и като нагласа към живота. Огледай се, кои са твоите пет човека? Нищо чудно и ти като мен преди известно време да направиш тази сметка и да не харесаш резултата. Ако е така, нуждата от промяна е спешна.

 “Страхът може да те направи затворник. Надеждата може да те освободи”. Тази фраза от филма “Изкуплението Шоушенк” се е запечатала в ума и сърцето ми от години. Повтарям си я всеки път като се паникьосам. За мен тя осветява два изхода като в тъмен киносалон. На единия пише “страх”, на другия “надежда”. Първият води към ступор и неадекватни действия, а зад втория ме чакат мечтите ми. Те са магнитът, към тях вървя. Понякога с олюляващи се крака и микроскопични стъпки, но вървя, защото знам, че стигайки там, вече ще съм по-добра версия на себе си и ще съм благодарна за пътя.

Побеждаваме страха когато сме в служба на себе си и на мисията си и не му позволяваме да ни отклонява. Той се храни от вътрешното ни противоречие и от липсата ни на вяра в собствените сили. Показвайки си, че можем да вървим напред въпреки него, ние всъщност вече сме му видели сметката.

Още за СТРАХОВЕТЕ – техните ПРОЯВЛЕНИЯ, ИМЕНА и ЛИЦА, можете да научите от видеото:

 

Накрая искам да отбележа три от причините хората да се провалят в борбата със страховете:

1. Не отчитат малките си победи. Обявяват ги за незначителни и нищожни и по този начин убиват мотивацията си да опитват.

2. Не са достатъчно упорити, за да превърнат постигнатото в навик и системата им ги връща в изходна позиция. Ние сме свикнали със статуквото и несъзнателно го поддържаме като намираме извинения защо не предприемаме стъпки за промяна – нямам време, разболях се, обстоятелствата са такива сега…

3. Не намират съюзници в борбата – твърде горди са, за да потърсят помощ и подкрепа в околния свят или очакват да я получат от най-близките си хора. Те пък често носят подобни модели като тези, срещу които човекът се бори в момента или не разполагат с капацитета, устойчивостта и емпатията, за да им я осигурят, въпреки доброто си намерение.

Страхът е част от нас, но това не означава, че ние сме страхът или сме страхливи. Каквато и емоция да изпитваме, не бива да се идентифицираме с нея. В нас винаги остава здравата, хармонична, съвършена същност, с която сме се родили. Тя е като синьо, спокойно небе. А всичко, което ни пречи – страховете, вината, болката, негативните вярвания и убеждения, са като облаци по него. Нужен е вятър, за да ги разпръсне и отнесе. Осъзнаването на проблемите, тяхната преработка, създаването на нови когнитивни схеми и на навици, са вятърът на личностното развитие и на пътя към по-добра версия на себе си.

Страховете са трамплин за промяна. Колкото по-устойчиви са, толкова по-голям е потенциалът им да ви изтласкат нагоре.
Ако сте готови за засилка и скок, ви очаквам във вторник, на 22 октомври 2019 г., за да кажем “СБОГОМ, СТРАХОВЕ!“ Лекцията е с практическа насоченост, ще има лесно приложими и работещи техники и упражнения.
За подробноти и записвания, проследете линка- https://www.facebook.com/events/805662383183252/

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
И не забравяйте, имате възможност за конкретни действип, които да ви подкрепят, на 22.10 като участвате в “СБОГОМ, СТРАХОВЕ!“!

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!!
Поздрави, Елена  

Знаете ли колко често се случва мои клиенти (предполага се – осъзнати хора, които посещават психолог) да считат, че физическите болки, които изпитва, не са по “моята част”?  Без да претендирам, че разбирам от всичко, аз знам, че болката е симптом, начинът на тялото да ни каже, че нещо, някъде сме объркали по пътя.

Има множество симптоми, но всички те са израз на едно и също събитие, което наричаме болест и което винаги се разиграва в съзнанието на човека. Така както тялото не може да живее без съзнание, не може и “да се разболее” без съзнание, твърди Рюдигер Далке в книгата си “Болестта като път”. Два пъти съм посещавала негови семинари и съм докосната от начина, по който той – лекарят, едновременно се гордее от своята човеколюбива професия и се срамува от избора на голяма част от представителите на медицинското съсловие да приемат болестта като нещо, касаещо само отделен орган, система и нямащо нищо общо с личността на човека, с цялостта му на дух, психика и тяло.

Харесва ми примера със светещата лампичка на таблото на колата – когато тя се появи, знаем, че нещо, някъде в невидимите за нас системи не е наред и отиваме при механик. Как ще реагираме, ако той ни предложи да ни “реши” проблема като отвие крушката на лампичката? Изглежда нелогично, нали? Тогава защо приемаме за подходящо лекарят ни да търси най-подходящото хапче, с което да тушира и спре болката? Защо не искаме да рискуваме като подминем симптомите на колите и просто изключим лампичките, а искаме да изгасим SOS сигналите на телата си?

Казано с думите на Далке, болестта е състояние на човека, което сочи, че неговото съзнание вече не е в ред или в хармония. Тази загуба на вътрешн равновесие се явява в тялото като симптом…Той ни информира, че като хора, като духовни създания сме болни, т.е. равновесието на душевните ни сили е нарушено. Симптомът е партньор, който ни помага да разберем какво ни липсава и съответно да превъзмогнем същинската болест.

Кой симптом за какво ни предупреждава, е обширна тема, по която мои предпочитани наръчници са вече споменатата книга “Болестта като път” и “Твоето тяло казва: Обичай се!” на Лиз Бурбо. В случая обаче споделям с вас кратък наръчник от zdraven.bg, който може да послужи за отправна точка във вашите търсения. Той е изграден върху идеята, че нашите мисловни модели определят изживяванията ни и са в основата на симптомите и болките на телата ни, които пък отразяват състоянието на вътрешния ни свят. Въпреки че в някои случаи тълкуването на симптомите, посочени в статията, е различно от това в другите източници, а и по разбираеми причини – доста схематично, вярвам, че то е от полза да ни подкрепи в търсенето на отговори за това какви са отклоненията в нашата хармония. Нещо като указателна табела по Пътя – дали ще я ползваме или ще профучим край нея с 200, е въпрос на лична преценка и индивидуално разбиране за крайна цел безопасно шофиране.

Ето основни болни места по човешкото тяло и вероятните причини за това:
Ако боли врат: Това е отказ да се види другата страна на нещата; инат; липса на гъвкавост.
Болка в рамене: Раменете представляват умението да се радваме на нещата. При болка – възприемаме нещата като бреме.
Болка по гръбнака: Гръбнакът символизира опората в живота. При болка в горната част на гръбнака – липсва емоционална подкрепа; човек се чувства необичан.
При болка в средната част на гръбнака – чувство на вина и застой в минали събития.
При болка в долната част на гръбнака – старх за материалната сигурност.
Болка в лактите: Срещаме трудност при приемане на новото, а има промяна в посоката.
Болка в китките: Китките са символ на лекота и движение. При болка – означава липсата им.
Болка в коленете: Липса на гъвкавост в мислите, идеите и действията; инат; страх.
Болка в глезените: Глезените символизират умението да се изпитва наслада. При болки – липса на гъвкавос; блокирана вина.
Болка в палеца на крака: Човек не умее да се радва и весели.

Други връзки между болка или състояние и емоционалното поведение:
Артрит: човек се чувства необичаен.
Възпаление: страхове.
Болка в ставите: промяна в посоката на живота.
Навяхване и изкълчване: нежелание за движение в определена посока; гняв и съпротива.
Схващане и скованост: консервативно и праволинейно мислене и поведение.
Слабост и отпуснатост: нужда от умствена почивка.

По азбучен ред
Абцес (гноен) – Безпокоящи мисли за обиди, пренебрежение и гняв.
Алкохолизъм – “На кого му пука“. Чувство за безполезност. Неприемане на собствената личност.
Алергия – Кого не понасятe? Отрицание на собствената сила.
Аменорея (липса на менструация 6 и повече месеца) – Нежелание да бъде жена. Неприязън към самата себе си.
Амнезия (загуба на паметта) – Страх. Бягство от живота. Неспособност да отстоиш, да защитиш себе си.
Ангина – Въздържане от груби думи. Чувство на неспособност да изразиш себе си.
Анемия (малокръвие) – Отношение от типа “Да, но…“. Липса на радост. Страх пред живота. Ниско самочувствие.
Анемия – Вярата в собствената нищожност отнема радостта от живота.
Аноректално кръвотечение (наличие на кръв в изпражненията) – Гняв и разочарование.
Анус – Неумение да се избавите от натрупаните проблеми, обиди и емоции.
Анус (гноен абсцес) – Злоба към това, от което искате да се избавите.
Анус (фистула) – Непълно изчистване от остатъците. Нежелание за раздяла с натрупаните боклуци от миналото.
Анус (болка) – Чувство на вина. Желание за наказание.
Апатия – Съпротивление на чувствата. Подвластност на емоциите. Страх.
Апендицит – Страх. Страх от живота. Блокиране на всичко добро.
Апетит (загуба) – Страх. Самозащита. Недоверие към живота.
Апетит (увеличен) – Страх. Нужда от защита. Осъждане на емоциите.
Артерии – По артериите тече радостта от живота. Проблеми с артериите – неумение да се радвате на живота.
Артрит на пръстите на ръцете – Желание за самонаказване. Самопорицание. Чувство, че сте жертва.
Артрит – Чувство, че не те обичат. Критика, обида.
Астма – Неспособност да дишаш за собствено добро. Чувство за подтиснатост. Сдържане на ридаене.
Астма при бебета и деца – Боязън от живота. Нежелание да бъдат тук.
Атеросклероза – Съпротивление. Напрежение. Непоколебима тъпота. Отказ да се види хубавото.
Бедра (горна част) – Устойчива опора на тялото. Основен механизъм за движение напред.
Бедра (заболявания)- Страх от движение напред при изпълнение на основните задачи. Липса на цел.
Бяло течение – Убеждение, че жените са безсилни да влияят на противоположния пол. Злоба към партньора.
Безплодие – Страх и съпротива към жизнения процес или липса на потребност за придобиване на родителски опит.
Безсъние – Страх. Недоверие към жизнения процес. Чувство на вина.
Болест на Адисон (бъбречна недостатъчност) – Остър емоционален глад. Гняв, насочен към себе си.
Болест на Алцхаймер (вид старческо слабоумие) – Нежелание да се приеме света такъв, какъвто е. Безнадеждност и безпомощност. Гняв.
Болест на Ходжкин (заболяване на лимфната система) – Чувство за вина и страх, че не сте на висота. Напрегнати опити да се докажат със своята ценност до положение, докато в кръвта не изчезне запасът от необходимите й вещества. В гонитба за самоутвърждаване забравяте за радостта от живота.
Болка – Чувство за вина. Вината винаги изисква наказание.
Болки от газове в червата (метеоризъм) – Стягане. Нереализирани идеи.
Брадавици – Израз на ненавист.
Бронхи – Напрежение в семейството. Спорове и критики.
Булимия – Страх и безнадеждност. Преизпълване и избавяне от чувство за ненавист към себе си.
Вагинит – Злоба към партньора. Чувство на вина на сексуална почва. Самонаказание.
Варикозно разширени вени – Присъствие в неприятна за вас ситуация. Неодобрение. Чувство за затрупване с работа.
Венерически болести– Чувство за вина на сексуално почва. Желание да наказваш. Увереност, че гениталите са срамни, греховни и мръсни.
Вирусни инфекции- Липса на радост в живота. Огорчение.
Витилиго – Чувство за пълно отчуждение. Не се намирате в свой води. Не сте член на групата.
Венци: заболявания – Неспособност да изпълнявате решения. Липса на ярко изразено отношение към живота.
Вирусни инфекции – Липса на радост в живота. Огорчение.
Враснал нокът на крака – Безпокойство и чувство за вина по повод вашето желание за движение напред.
Възпаление – Страх. Ярост. Възбудено съзнание.
Възпалителни процеси – Условията, в които се налага да живеете, предизвикват гняв и разочарование.
Гангрена – Болезнена чувствителност на психиката. Радостта потъва в лоши мисли.
Гастрит – Чувство за обреченост. Неопределеност.
Гениталии: проблеми – Страх да не се окажеш на нужната висота.
Глава (световъртеж) – Мимолетни, несвързани мисли. Нежелание да видиш.
Главоболие – Собствена недооценка. Самокритика. Страх.
Глухота – Неприемане, упоритост, изолация.
Гонорея – Потребност от наказване.
Грип – Реакция на негативно настроено обкръжение, общоприети отрицателни принципи. Страх. Вяра в статистиката.
Гъбички – Назадничави убеждения. Нежелание да се разделиш с миналото. Миналото влияе над настоящето.
Гърди – Символизират майчинската грижа, износване, кърмене.
Гърди: заболявания – Отказ да се “храните“. Поставяте себе се на последно място.
Гърди: киста, уплътнения, болезнени усещания (мастит) – Прекалено много грижи. Излишна протекция. Насилие над личността.
Гърло– Канал на експресивността и творчеството.
Гърло: болести Неспособност да отстояваш себе си. Преглътнат гняв. Творческа криза. Нежелание за промяна.
Дебело черво – Символизира избавянето от ненужното. Асимилация. Изчистване.
Дебело черво: проблеми- Страх да се избавиш от всичко отживяло и ненужно.
Депресия – Гняв, които вие, по ваше мнение, нямате право да чувствате. Безнадеждност.
Диабет – Мъка по несбъднатото. Силна нужда от контрол. Дълбока печал. Не е останало нищо приятно.
Дизентерия (амебна) – Увереност, че се стремят да се домогнат до вас.
Дизентерия (бактериална) – Потиснатост и безнадеждност.
Дизентерия– Страх и концентриран гняв.
Дисменорея (нередовен цикъл) – Гняв, обърнат към себе си. Ненавист към женското тяло или жените.
Дишане – Символизира способността да вдишаш живота.
Дишане: болести – Болезнен страх или отказ да вдъхнете живота с пълни гърди. Не признавате правото си да заемате пространството или да съществувате.
Жлъчно-каменна болест – Огорчение. Тежки мисли. Проклятия. Гордост.
Жълтница/хепатит А/ – Вътрешна и външна предубеденост. Едностранни изводи.
Задържане на течности – Какво се страхувате да загубите?
Запек – Нежелание да се разделиш с остарели мисли. Потъване в миналото. Понякога язвителност.
Зъби – Символизират решения.
Зъбни болести – Продължителна нерешителност. Неспособност за разбиране на идеите, за техния последващ анализ и вземане на решение.
Изкривяване на гръбначния стълб – Неспособност да плуваш по течението на живота. Страх и опити да задържиш остарели мисли. Недоверие към живота. Липса на цел.
Излишно тегло – Страх. Нужда от защита. Нежелание да чувстваш. Беззащитност, самоотричане. Подтиснат стремеж да постигнеш желаното.
Импотентност – Сексуално напрежение, чувство за вина. Социални убеждения. Озлобеност към партньора. Страх от майката.
Инфекции – Раздразнителност, гняв, досада.
Кандида – Чувство за разпиляване. Силно разочарование и гняв. Претенции и недоверие към хората.
Катаракта – Неспособност да гледаш радостно напред. Мъгливо бъдеще.
Кашлица – Желание да извикаш на целия свят. “Вижте ме, чуйте ме!“
Кератит – Силен гняв. Желание да удариш който и каквото видиш.
Киселини в стомаха – Страх, страх, страх.
Кисти – Неудовлетвореност. Разкаяние. Стремеж да се избавите от ситуация.
Киста – Постоянно прехвърляне в главата на предишни обиди. Неправилно развитие.
Китки – Символизират движение и лекота.
Кожа (болести) – Безпокойство, страх. Стари, неприятни чувства, останали в душата. Заплахи.
Кожа – Защитава нашата индивидуалност. Орган на чувствата.
Колена (заболявания) – Инат и високомерие. Неспособност да бъдеш гъвкав. Страх. Нежелание да отстъпиш.
Колена – Символ на гордостта. Усещане за изключителността на собственото Аз.
Коленни стави – Липса на гъвкавост и чувство за вина.
Колики – Раздразнение, нетърпение, неодобрение към околните.
Колит – Неувереност. Символизира липсата на способността леко да се разделяш с миналото.
Кома – Страх. Избягване на някой или на нещо.
Конюнктивит – Гняв и разочарование. Нежелание да видиш.
Копривна треска – Дребни, скрити страхове. Стремеж да направиш от мухата слон.
Коронарна тромбоза – Чувство за самота и страх. “Имам недостатъци. Нищо не правя. Никога няма да постигна това“.
Костен мозък – Символизира дълбоките убеждения, касаещи самите вас. И то, как се поддържате и грижите за себе си.
Кости – Символизират структурата на Вселената.
Костни заболявания (деформации) – Угнетена психика и напрежение. Нееластични мускули. Тъжни и мрачни мисли и думи.
Костни заболявания (счупване или пукване) – Бунт против чуждата власт.
Кръв (заболявания) – Липса на радост. Липса на движение на мисълта.
Кръвно (повишено налягане) – Неразрешени остарели емоционални проблеми.
Кръвно (понижено налягане) – Липса на любов в детството. Понижено настроение. “Все едно нищо няма да стане“.
Кръв (съсирване) – Затваряте потока на радостта.
Кръв – Символизира радостта, свободно циркулираща в тялото.
Кръвотечение от венците – Липса на радост от решенията, които вземате в живота.
Кръвотечение – Радостта си отива. Гняв.
Лакът – Символизира смяна на посоката и възприемане на нов опит.
Ларингит – Злобата отвътре пречи да говорите. Стратъх ви пречи да се изказвате. Стига ми това.
Левкемия – Силно подтисната вдъхновение. “На кого е нужно това?“
Лимфа (заболявания) – Предупреждение за това, че трябва да се преориентирате към най-главното в живота: любовта и радостта.
Лице – Символизира това, как се представяме пред света.
Лява страна на тялото – Символизира възприемчивостта, женска енергия, жена, майка.
Мазоли – Дълбоко вкоренени мисли, стремеж да съхраните в съзнанието си цялата болка на миналото. Закостенели концепции и мисли. Вкоренен страх.
Малария – Небалансирани отношения с природата и живота.
Матка – Символ на храм на творчеството.
Менингит – Възбудени мисли и злоба към живота.
Менопауза (проблеми) – Страх, че някой губи интерес към Вас. Страх от остаряването. Омраза към себе си. Лошо самочувствие.
Менструация (проблеми)– Отхвърляне на своята женственост. Чувство за вина, страх. Убеденост, че всичко, което е свързано с гениталиите е греховно или нечисто.
Мигрена – Ненавист към принуждението. Съпротивление срещу хода на живота. Сексуални страхове (мастурбацията обикновено отслабва тези страхове).
Миризма на тялото – Страх. Нехаресване на себе си. Страх пред другите. Понякога язвителност.
Миризма от устата – Гневни мисли, мисли за мъст. Пречи ви миналото.
Мозък (оток) – Неправилни убеждения. Инат. Отказ да преразгледаш остарели стереотипи.
Мозък – Символизира компютър, пулт за управление.
Морска болест – Страх. Страх от смъртта. Липса на контрол.
Мускули (дистрофия) – Няма смисъл да порастваш.
Мускули – Съпротивление към новия опит. Символизира способността за движение по житейския път.
Надбъбречни жлези: заболявания – Понижено настроение, подтискане на самия себе си. Чувство за тревога.
Нарколепсия – Не си в състояние да се справиш с каквото и да е. Панически страх. Желание да заминеш далеч от всички и всичко. Нежелание да се намираш тук.
Невроза – Страх. Безпокойство. Борба, суета. Недоверие към жизнения процес.
Незадържане (урина) – Препълване с емоции. Многогодишно сдържане на чувствата.
“Неизлечими болести“ – В настоящия момент не е възможно лечение с външни средства. Трябва да се вгледате в себе си, за да се излекувате. Идвайки отникъде, отива никъде.
Нерви – Символизират връзката. Орган на възприятие.
“Нервен“ стомах – Животински страх, ужас, безпокойство.
Нервен срив – Егоцентричност. Запушване на каналите за общуване.
Нефрит – Твърде силна реакция към разочарованията и неуспехите.
Нещастни случаи – Неспособност да отстоявате себе си. Бунт срещу властта. Вяра в насилието.
Нокти – Символ на защита.
Нокти (гризане) – Усещане за безизходица. Ненавист към единия от родителите.
Нос (запушен) – Непризнаване на собствената ценност.
Нос (кръвотечение) – Нужда от признание. Усещане, че не те признават и не те забелязват. Силна потребност от любов.
Онемяване (внезапно възникнало усещане за онемяване) – Сдържане на чувствата, уважението и любовта.
Оплешивяване – Страх. Напрежение. Стремеж да се контролира всичко. Недоверие към процеса на живот.
Остеомиелит – Гняв и разочарование към самия живот. Чувство, че никой не те поддържа.
Остеопороза – Усещане, че в живота няма за какво да се захванеш. Нямаш опора.
Отделяне на гной – Гняв към неспособността да вземате решения. Хора с неопределено отношение към живота.
Отит – Гняв. Нежелание да слушаш. Шумен дом. Родителите се карат.
Отоци – Задържате в себе си стари обиди и сътресения. Силно угризение на съвестта. С кого или с какво не искате да се разделите?
Очи – Символизират способността ясно да се вижда миналото настоящето, бъдещето.
Очни болести – Не харесвате това, което виждате в собствения си живот.
Очни болести: астигматизъм – Неприемане на собственото аз. Страх да видите себе си в истинската светлина.
Очни болести: глаукома – Нежелание да простите. Подтискате стари обиди.
Очни болести: далекогледство – Усещане, че не сте от този свят.
Очни болести: детски – Нежелание да се види какво става в семейството.
Очни болести: катаракта – Неспособност да гледате с радост напред. Мрачно бъдеще.
Очни болести: късогледство – Страх от бъдещето.
Панкреатит – Неприемане. Гняв и безизходност; струва ти се, че животът е загубил своята привлекателност.
Паразити – Настъпва власт на другите, позволявате им да вземат връх.
Паралич – Страх, ужас. Избягване на ситуация или човек. Съпротивление.
Паркинсон – Страх и силно желание да контролирате всички и всичко.
Пикочни пътища (инфекция) – Раздразнителност. Злоба – обикновено към противоположния пол или към сексуалния партньор. Прехвърляте вината на другите.
Пикочопровод (възпаление – уретрит) – Озлобленост. Отегчаване. Обвинение.
Плач – Сълзите са реката на живота, те текат и от радост, и от мъка.
Пневмония – Отчаяние. Умора от живота. Емоционални рани, които не могат да се заличат.
Повръщане, повдигане – Отричане на идеите. Страх от новото.
Подагра – Потребност от доминиране. Нетърпение. Гняв.
Подуване – Затъване в мисли.
Полимиелит – Парализираща ревност. Желание да задържиш някого.
Поражение на лицевия нерв – Голямо усилие, за да сдържите гнева си. Нежелание да изразите чувствата си.
Пороци – Бягство от себе си. Страх. Неумение да обичаш себе си.
Порязване – Наказание за отстъпване от собствените правила.
Предменструален синдром – Позволявате да цари безпорядък. Усилвате външното въздействие. Отхвърляне на женските процеси.
Припадък – Страх. Не мога да се справя.
Пристъпи (припадъци) – Бягство от семейството, от себе си, от живота.
Пристъпи (задух) – Страх. Недоверие към живота. Затънали сте в детството си.
Проказа – Пълна неспособност да управляваш живота си. Вяра в собствената непригодност.
Простата (заболявания) – Вътрешен страх от отслабване на мъжествеността. Започвате да се предавате. Сексуално напрежение и чувство за вина. Вяра в остаряването.
Простуда – Твърде много събития едновременно. Безпорядък. Дребни обиди. Убеждения от типа “Всяка зима три пъти ме хваща настинка“
Пръсти – Символизират млечните жлези.
Пръст (палец) – Символ на интелект и безпокойство
Пръст (показалец) – Символ на “его“-то и страха.
Пръст (среден) – символ на гняв и сексуалност.
Пръст (безименен) – Символ на приятелски и любовни връзки и свързаните с тях мъка и печал.
Пръст (малък) – Символ на семейството и свързаното с него лицемерие.
Психоза – Бягство от семейството. “Излизане“ от себе си. Отчаяние и избягване от живота.
Псориазис – Страх, че ще те обидят. Загуба на самоусещане. Отказ да приемете отговорност за собствените чувства.
Пъпки – Липса на емоционална защита. Съпротивление.
Радикулит – Лицемерие. Страх за пари и за бъдеще.
Раждане – Символизира начало на жизнен процес.
Раждане (отклонения) – Карма. Вие сами сте решили да се появите по този начин. Ние си избираме родителите и децата.
Разстройство (диария) – Страх. Отказ. Избягване.
Рак – Дълбока рана. Стара обида. Голяма тайна или мъка не дават покой. Съхранено чувство за ненавист.
Рамене – Символизират способността да преминаваш през препятствията на живота.
Рани – Чувство за вина и гняв, отправени към себе си.
Ранички (на устните или в устата) – Обвинения. Сдържани отровни думи.
Ранички (по тялото) – Неизразен гняв.
Разтягане – Гняв и съпротивление. Нежелание да вървите по някакъв определен път в живота.
Рахит – Емоционален глад. Нужда от любов и защита.
Ревматизъм – Чувство за собствена уязвимост. Потребност от любов. Хронични огорчения. Обида.
Ревматичен артрит – Крайно критично отношение към проява на сила. Чувство, че някой ви въздейства твърде много.
Респираторни заболявания – Страх да дишате живота с пълна сила.
Ригидни мускули – Непреклонна упоритост.
Ръце (кисти) – Държат и управляват. Хващат и държат. Стискат и отпускат. Ласкаят. Щипят. Всевъзможни видове общуване с миналото.
Ръце – Изразяват способността да се съхрани жизнения опит.
Сенна хрема – Емоционална борба. Чувство за вина. Убеденост, че ви преследват.
Синузит – Раздразнение, предизвикано от един от близките.
Сифилис – Злоупотреба със своята сила и ефективност.
Скелет – Разрушаване на структурите. Костите символизират зданието на нашия живот.
Слабост – Нужда на ума от почивка.
Слабоумие – Нежелание да приемаш света такъв, какъвто е. Безнадеждност и безпомощност. Гняв.
Сливици – Символизират “сдържаност“. Нещо може да започне и без вашето участие и желание.
Слънчев сплит – Център на интуицията.
Сляп цирей – Силен гняв по повод собствени несправедливи действия.
Спазми – Въображаеми мисли, породени от страх.
Спастичен колит – Страх да не изпуснете нещо от ръце. Ненадеждност.
СПИН/ХИВ– Чувство за беззащитност и безнадеждност. Вяра в собствената нищожност. Неприязън към себе си. Чувство за сексуална вина.
Спонтанен аборт – Страх. Страх от бъдещето: “Не сега – после“. Грешен избор в момента.
Срамна кост – Символизира защитата на половите органи.
Стави – Символизира смяна на направлението в живота и лекотата от тези движения.
Старост – Връщане в “безпроблемното детство“. Нужда от грижа и внимание. Това е начин за контрол над околните.
Стомах – Склад на храната. Отговоря и за “усвояване на мислите“.
Стомашни болести – Ужас. Страх от новото. Неспособност да усвоите новото.
Стъпала – Символ на нашето разбиране на самите себе си, на другите хора.
Стъпала (болести) – Страх от бъдещето и от страх от това, че няма да направите и крачка напред.
Сухота в очите – Лоши очи. Нежелание да гледате с любов. По-скоро да умра, отколкото да простя. Злорадство.
Сърбежи – Желания, които противоречат на характера ви. Неудовлетвореност. Разкаяние. Стремеж да се избавите от ситуация.
Сърце – Символизира центъра на любовта и безопасността.
Сърце (болести) – Стари емоционални проблеми. Липса на радост. Вяра в необходимостта от напрежение и стрес.
Сърце (пристъпи) – Липса на радост в сърцето заради пари или кариера, или за нещо друго.
Тения (глисти) – Силна убеденост, че сте жертва и вършите грехове. Безпомощни сте пред разбиранията си за това, как трябва да се отнасят другите към вас.
Тикове – Страх. Усещане, че другите те наблюдават.
Тонзилит – Страх. Подтискане на емоциите.
Травми – Гняв, обърнат към себе си. Чувство за вина.
Тревога – Недоверие към жизнения ход и неговия естествен процес.
Треска – Вътрешна стегнатост, отстъпление и отдръпване в себе си. Стремеж да отстъпиш. “Оставете ме на мира“
Туберкулоза – Разточителство поради егоистичност. Собственичество. Жестоки мисли.
Увиснали черти на лицето – Резултат от “увиснали“ мисли в главата. Обида към живота.
Умора – Съпротивление, скука. Занимания с нелюбими неща.
Уста – Символизира възприемането на нови идеи.
Уста (заболявания) – Превзетост. Неспособност за възприемане на нови мисли.
Ухапване – Страх. Откритост към всякакво пренебрежение.
Ухапване от животни – Гняв, обърнат навътре. Потребност от наказание.
Ухапване от насекоми – Чувство за вина от дребнавост.
Уши – Изразяват способността да слушаш.
Фиброкистозна дегенерация – Пълна убеденост, че животът не носи нищо хубаво. “Бедничкият Аз“
Фиброма и киста – Помните обидата, нанесена от партньора. Удар по женското самолюбие.
Флебит (възпаление) – Гняв и разочарование. Прехвърляне на вината на другите за това, че в личния живот има малко радост или тя съвсем липсва.
Фригидност – Страх. Неприемане на насладите. Убеденост, че секса е лошо нещо. Безчувствени партньори. Страх от бащата.
Хемероиди – Гняв към миналото. Страх от раздяла. Тягостни чувства.
Хепатит B и C– Съпротива към промените. Страх, гняв, ненавист. Черният дроб е мястото на гнева и яростта.
Херния – Прекъснати отношения. Непрежение, отегченост, неправилно творческо самоизразяване.
Херпес – Желание да правиш всичко не както трябва. Неизказана мъка.
Хипервентилация на белия дроб – Страх. Съпротива към промените. Недоверие към процеса на промяна.
Хипертиреоза – Гняв към игнориране на вашата личност. Отпускане на ръце. Чувство за безнадеждност, застой.
Хиперфункция (повишена активност) – Старх. Огромно напрежение и трескаво състояние.
Хипогликемия (понижено състояние на глюкоза в кръвта) – Смазване от тежестта на живота “На кого му трябва“.
Хипофиза – Символизира центъра за управение.
Хирзутизъм (прекалено окосмяване при жените) – Скрит гняв. Обикновено използваното прикритие е страх. Стемеж към обвиняване. Нежелание да се занимаваш със самовъзпитание.
Хранително отравяне – Позволятате на друг да вземе контрола в свои ръце.
Хрема – Молба за помощ. Вътрешен плач.
Хронични болести – Нежелание за промени. Страх пред бъдещето. Чувство за опасност.
Хъркане – Нежелание да се разделиш с остарели стереотипи.
Целулит – Натрупан гняв и самонаказание.
Циркулация – Символизира способността да чувстваш и изразяваш позитивни емоции.
Цистит (болест на пикочния мехур) – Тревожно състояние. Боите се да си дадете свобода.
Челюст – Гняв. Обида. Желание за мъст.
Черва проблеми – Страх да се избавиш от всичко отживяло и ненужно.
Черва – Символизират избавяне от ненужното. Асимилация. Леко изчистване.
Черен дроб (заболявания) – Постоянни оплаквания. Оправдаване на собствената придричивост. Лошо самочувстие.
Черен дроб – Съсредоточване на гняв и примитивни емоции.
Шия – Символизира гъвкавост. Способност да видиш какво става зад гърба ти.
Шия (болести) – Нежелание да видите другата страна на въпроса. Упоритост. Липса на гъвкавост.
Шум в ушите – Нежелание да чуеш вътрешния глас. Инат.
Щитовидна жлеза – Най-важната жлеза за имунната система. Чувство, че ви атакува живота. “Те се стремят да се доберат до мен“.
Щитовидна жлеза (болести) – Унижение. Никога не мога да направя това, което искам. Кога ще дойде моя ред?
Язва – Страх. Твърда увереност, че сте в загуба.
Яйчници – Символизират съзидателните центрове.

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница. 

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация.
Ако пък още не сте си изтеглили безплатния ресурс „По пътя към бебето“, можете да го направите от линка: http://bit.ly/kniga-po-patia-kam-bebeto

Желая ви сбъдвания!!! 
Поздрави, Елена