Author: Елена Димитрова-Ангелова

Елена Димитрова–Ангелова е магистър-психолог по Обща психология в СУ „Св. Климент Охридски“, хипнотерапевт от Българска Асоциация по Хипноза и Хипнотерапия, сертифициран практик по метода Усъвършенствана енергийна психология (Advanced Energy Psychology – EDxTM), съчетаващ приложната кинезиология, работата с биоенергийната система и работата със съзнанието и подсъзнанието. Завършила е обучение по Позитивна Психотерапия и е терапевт в развитие по метода EMDR (Eye Movement Desensitization and Reprocessing) за справяне с травматични преживявания, тревожност, проблеми, свързани със себеоценката и други.  

dandelion wish

-Ако искаш нещо и отдадено правиш крачки към него, защо го нямаш? Психологията дава различни отговори, свързани с нечестно мотивираното желание, липсата на вяра, на постоянство и най-вече на увереност, че заслужаваш сбъдването на въпросната мечта. Днес обаче искам да ви покажа една различна гледна точка – тази, свързана с цената на избора. Ще го направя чрез красива притча:

Имало някога един магазин. Той се намирал на края на Вселената. Преди много години един ураган бил отвял табелата му, но всеки човек знаел, че в там се продавало не какво да е, а желания.

Магазинът бил огромен. В него можело да се купи почти всичко – здраве, скъпи яхти, апартаменти, брак, длъжността на вицепрезидент на голяма корпорация, любимото работно място, красиво тяло, последни модели автомобили, власт, успех и всичко, което можел да си пожелае човек. Всичко било опаковано в златни опаковки с прилежно сложен етикет със съдържанието и цената. Не продавали само живот и смърт – с тях се занимавали в централния офис, който се намирал на другия край на Галактиката.

Всеки, който прекрачвал прага на магазина, разбирал цената на своето желание. А цените били толкова разнообразни. Например, за да се сдобие човек с мечтаната работа, трябвало да заплати с отказа от стабилност и предвидимост. С други думи казано, да има смелостта да рискува и да се гмурне в дълбоките води. Властта струвала много повече. За нея човек трябвало да се откаже от някои от своите убеждения, да си позволява да заявява себе си независимо от одобрението или неодобрението на другите. Някои от цените изглеждали много странни. Например бракът бил много евтин, но за щастлив живот, цената била много висока. Цената понякога била много по-висока от очакваната, защото човек трябвало да заплати със своята роля на „жертва“, както и да се раздели с някои свои приятели и познати. Не всеки, който е дошъл в магазина обаче е готов да си тръгне под ръка със своето желание. Понякога виждайки цената, човек обръщал гръб на своя блян, тръгвал си. Други дълго време стояли пред своето желание и обмисляли откъде биха могли да намерят „средствата“ за осъществяването на мечтата си. Трети негодували срещу цените и искали намаление. 

Но имало и такива, които отивали в магазина и давали всичките си спестявания в името на своето желание. Много пъти са предлагали на собственика на магазина да намали цените, за да увеличи броя на своите клиенти, но той всеки път отказвал, защото така щяло да се понижи и качеството на желанията. Веднъж го попитали дали не се страхува от фалит, а той отговорил, че винаги ще има хора, които са достатъчно смели, за да поемат рискове и да променят живота си, хора, които биха се отказали от познатия и предвидим живот, които вярват достатъчно в собствените си сили и възможности и са готови да заплатят необходимата цена, за да постигнат своите желания. На вратата на магазина от сто години насам стои една табела, която гласи : „Ако желанието Ви все още не е изпълнено, значи още не е заплатена пълната му цена.“

И какво се оказва? Мечтите са безплатни, но трябва да си платим пътя до тях…

Ако вашата мечта е свързана с бебе, може би ще ви е интересно да прочетете: Наистина ли искаш бебе? и Защо бебето се бави?

Пожелавам на вас и на себе си смелост да следваме мечтите си. Интуиция да не попадаме в капана да искаме неща, за да отговорим на чужди очаквания. Лекота и радост по пътя към мечтите, за да пристигнем цялостни! Добре дошли сте на  Facebook страницата на сайта. Ще се радвам да ми пишете, ако имате нужда от подкрепа по пътя към мечтите!

* Притчата е публикувана със заглавие Магазин за желания – притча за цената на мечтите в gnezdoto.net.

sad child girl window rain drops hd

Нормално ли е да върнеш дете в градината от тоалетната с думите – „Ти сега ли намери да пишкаш?! Бягай бързо долу, баба ти те чака!“ Нормално е, когато нямаш връзка със собствените си нужди и далеч по-важно за теб е да направиш каквото ТРЯБВА, каквото се ОЧАКВА от теб. Като си свикнал да пренебрегваш това, което ти искаш, за да бъдеш одобряван, не можеш да имаш толерантност към тези, които откликват на себе си. Даже си склонен да ги осъдиш и квалифицираш като недосетливи, разглезени, несъобразяващи се… И разбира се говорим за нещата глобално – далеч отвъд физиологичните потребности.

Какво означава да имаш НУЖДА? За повечето от нас това е равнозначно на СЛАБОСТ, БЕЗСИЛИЕ, УЯЗВИМОСТ. Никак не е изненадващо, че „естествената“ реакция е да опитваме да заглушим тази част от нас, която иска, копнее, има нужда от…

Това, което не можем да променим обаче е, че ние сме социални същества и е естествена потребността ни да се свързваме, да получаваме любов и близост. Когато се страхуваме да последваме тези вродени нужда, ние ги ЗАМЕСТВАМЕ, КОМПЕНСИРАМЕ, ПОДМЕНЯМЕ. Правим го като развиваме зависимости към външни удоволствия – храна, алкохол, секс, наркотици, връзки…

Как да се върнем към себе си, да сме осъзнати за нуждите си и да ги удовлетворяваме по градивен начин?

Ами първо като сме осъзнати за своите СТРАТЕГИИ ЗА СПРАВЯНЕ С НУЖДИТЕ. Запознайте се с Отричащият, Оплакващият се, Даващият и Контролиращият. Може би за някой от тях ще имате чувството, че е с вас отдавна, други пък ще са ви твърде несимпатични. В този случай пък съвсем е добре да ви светне лампичката за внимание, защото най-много се дразним на това, което носим, но не харесваме.

noКак се ражда Отричащият, чиято стратегия е: „Не го искам вече“? Той произлиза от детето, което се е почувствало изоставено, предадено, нежелано. Нуждата му от споделяне не е била удовлетворявана. Нататък в живота, за да избегне болката този човек се отказва от желанията си или сам себе си убеждава, че са безпредметни, глупави, ненужни. Прави го, защото в главата му, ако няма налице нужда, значи няма проблем и може да си живее (пардон, живурка) спокойно.

Внимание! Под гладката спокойна повърхност, на която нищо не му трябва, клокочи нажежена лава от нужди и желания. Те обаче остават там – бушуващи и неудовлетворени, защото Отричащият ще осъжда себе си, ако се нуждае. Затова й заклеймява тези, които дръзват да го направят. Вътре в сърцето си тайничко им завижда, но никога няма да си го признае…

s-toddler-crying-large1Оплакващият се има за убеждение: „Никога не получавам точно това, което искам“. Той не е получил ДОСТАТЪЧНО в глобалния смисъл на понятието. Напрежението е част от същността му, усеща се жив само когато нещо куца.

Резултатът – като възрастен иска нещо, но го саботира, когато дойде в живота му с усещането, че не е „точното“, „достатъчното“, „подходящото“. Всъщност не може да се отпуска и да получава. Ако някой друг си позволи да го прави, се чувства ощетен, завижда им – „те имат, аз не“, но всъщност не е способен да приеме въпросното нещо.

givingДаващият се движи от: „Искам да се нуждаеш от мен“. Прави го, защото е приел за своя стратегия за получаване на любов да угажда, дори да дава повече, отколкото се очаква или е необходимо. По този начин той обръща фокуса си към другите и губи усещане за собствените си нужди.

Омагьосаният кръг е във вярата, че можеш да получиш само, ако дадеш, т.е. ако не правиш всичко това за другите, нищо няма да дойде към тебе самият.  Раздавайки се обаче се чувстваш прецакан и непризнат за това, което си направил. Парадоксът е, че когато някой иска да ти върне жеста, намираш начин да го заобиколиш и отхвърлиш.

kontroling childКонтролиращият е този, който е убеден: „Не се нуждая от нищо“/ „Нямам нужди“. Причината – още на ранна възраст се е научил/наложило му се е да бъде силен, обяснено му е/показано му е, че да се нуждаеш е незряло, детинско. После това, че не се нуждае, му е дало усещане за независимост, за превъзходство, за всевластие.

Резултатът: Чувството за доверие и единство са заменени от контрол и критика спрямо нашите собствени нужди и тези на другите. Капанът, в който попадаме, е, че докато се радваме на това, че сме независими към нуждите си, сме ЗАВИСИМИ към това да държим под контрол ситуацията, случващото се, хората… Това е изтощаващо физически и емоционално и засилва тревожността. В нас се събира един огромен масив от неудовлетворени нужди, заради които сме нащрек. Причината: ако позволим те да се проявят, губим измамното усещане за контрол…

Сещам се за една латинска сентенция, която казва, че нуждата променя закона и се чудя колко ли по-щастливи щяхме да бъдем, ако можехме да сме по-отворени към нуждите си? Тогава вместо да пием кафета и да цъкаме във фейсбук със замъглени погледи, може би щяхме да инвестираме още един час в сън… Вместо да се разнежваме от разтапящия се в устата шоколад, щяхме да се разтопим в прегръдка, била тя и нашата собствена… Щяхме да знаем, че без значение кой, какво иска от нас, важните сме ние, че за да можем дадем на другите, е нужно първо да дадем на себе си. Замисли се ти какво си даде днес? Откликна ли на себе си? От какво имаш нужда в момента – от бисквитка или от добра дума, или…?

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница. 

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!! 
Поздрави, Елена  

Footprints in the Sand Wallpaper 7

Събудих се трескава от мисълта колко много неща ТРЯБВА да свърша днес, утре, до края на седмицата, до 17 декември, когато предстои пътуване. ТРЯБВА, ТРЯБВА, ТРЯБВА – пелена, която ме покрива отвътре и ме задъхва. Започнах да ПРАВЯ, ПРАВЯ, ПРАВЯ, да ускорявам оборотите… Задъхването и притеснението се засилиха. Тъкмо да се ядосам за това понеделнишко нарушение на синхрона и един слабичък гласец се надигна отвътре. Попита плахо: „Важно ли е всичко това за теб? Трябва или искаш?“. После закрещя: „Пълниш се с пясък!!!“

Реших да ви разкажа тази история за пясъка с надеждата, че правилния момент тя ще съумее да обърне и вашия ден:

Един професор влиза за лекция. Взема голям буркан пълен с камъни и пита студентите: Според вас този буркан пълен ли е?! 
Те казват: Да, разбира се!
Той взема други по-малки камъчета и ги слага отгоре, те влизат вътре между големите камъни, и отново ги пита: А сега пълно ли е?
Те казват: Сега, да!

Тогава той взема пясък и пак го слага отгоре. Пясъкът се разпределил между камъните и професорът пак се обръща към тях: А сега какво ще кажете?  

Те отговарят: Сега е сигурно, че е пълен!!!  

Този път той взема вода, добавя я в буркана и студентите вече започват да се смеят! Защото виждат, че и за вода има място.

Професорът казва: камъните – те са нашето здраве, семейство, деца, приятели. Дори, ако човек губи всичко и има само това – пак може да се чувства пълен и щастлив. Малките камъчета са значимите неща – кола, къща, работа.
Пясъкът и вода – това са дребните или моментни неща в нашия живот, проблеми, неразбирания, конфликти, импулсивните желания, страст.
Обаче, ако вие първо напълните буркана с пясък или малки камъчета, тогава няма да ви стигне мястото за по-големите камъни. Ако вие давате вашето време за дребни неща, няма да имате време за по-големите във вашия живот. 

Важно е първо да се погрижим за големите неща и после да мислим за пясъка. 

Пожелавам на вас и на себе си здрав разум, за да разграничаваме важните неща от шлаката, сила, за да можем да спрем, дори когато инерцията ни дърпа нанякъде и интуиция, която да ни води по нашия път!

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница. 

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!! 
Поздрави, Елена  

broken heart sand

„Искам да говоря с теб… Извинявай, че те занимавам. Знам, че си имаш клиенти, групи и друга работа, ама имам чувството, че ще се пръсна… От 8 години се опитваме да имаме дете, от 6 сме в чужбина. Сега съм в стимулация. От доста време я чакам, би трябвало да съм доволна, обаче в главата ми само една мисъл – „това ли е таткото, който искам за моето дете….“

Подобни изповеди са част от работата ми. Понякога достигат при мен през хиляди километри и ме заварват тотално неподготвена. Границите изискват предварително да уговориш ден и час, ако ти е нужна консултация с някой, независимо дали е психолог, консултант или жрица с перо в косите. Нуждата обаче крещи: „не мога повече, ще се пръсна“ и тогава набираш онзи телефон, който отдавна си намерил, но все не ти стиска да ползваш. Чуваш сигнала свободно и вече така те боли, че си готов да забравиш всичките си задръжки и просто да се излееш. Някой да те чуе, да се излееш, да се споделиш. Така не си сама.

Да, това не е терапия. Не е дори телефонна любов. Две души се докосват за миг, проблясва искрица. Ще има ли огън, ще лумне ли пожар, който да изпепели старите модели и да даде път на нови осъзнавания и подходи, е въпрос на точен момент или на камъче, което обръща колата.

Партньорството… Тонове са изписани по темата! Как да го съблазним, задържим, подлудим… Горките мъже, обекти на този стратегически лов. Какво правим обаче, когато попаднем на нашия човек и в един прекрасен момент се окаже, че любовта боли? Кои са капаните към истинското свързване?

Ако не си свързана със себе си, не можеш да се свържеш с другия. Можеш да играеш роли, да се опитваш да бъдеш идеална за него, да се нагаждаш, да търпиш, да крещиш… Когато не си себе си обаче няма как вкусиш от насладата на любовта. „И вие психолозите като почнете с тези майки и татковци… Сега ще ми кажеш, че пак те са виновни, нали?“ – резонна реплика в такива случаи с предвидим отговор: „Да“. Само дето не са виновни. Просто са дали това, което са успели. Искали са от теб да бъдеш послушно дете/спокойно дете/ мирно дете/ принцесата на тати/ доброто дете на мама/кошче за душевни отпадъци/грижовната умница… Предали са нататък моделът, заложен от техните родители или пък каквото там им е дошло отвътре, докато са се опитвали да го избягват. Опитвайки се да се харесаме на родителите си, се учим да се нагаждаме според техните очаквания. Бавно и полека това става нашия модел. Когато някой е специален за нас, дълбоко подсъзнателно се питаме: „Каква ме искаш? Каква трябва да бъда, за да ме харесаш?“. Веднъж усетили отговора, започваме превъплъщението. Роля след роля – задобряваме. Тъкмо преди да заслужим житейския си „Аскеер“, започне да ни стяга обувката и да се питаме „коя съм аз, защо се чувствам неудовлетворена?“

Преди да се свържеш с Него, се увери, че мястото в сърцето ти е вакантно. Жалваме се, че искаме мъж или пък истинска близост с настоящия, а се чуваме с мама по пет пъти на ден (или със сестра си/ най-добрата си приятелка). Когато нямаме добри граници с мама, ние всъщност сме в партньорство с нея. Няма пространство за Него, а често и за бебе. Всъщност разговорите за проблема „бебето не идва“ или за разминаванията с партньора могат да са съдържанието на общуването с мама. Това не означава, че правим нещо да подобрим ситуацията по темата, въпреки че вероятно живеем в тази заблуда. Когато си купуваш гардероб, първо разчистваш място за него, когато искаш да си истински близка с някой друг, първо ставаш близка със себе си, а след това с него. Всичко друго е като кашоните на мястото на гардероба – помагат в складирането, но никога няма да станат гардероб.

Премерете си ценностите – дали някой ме обича разбирам по това дали одобрява моите ценности. Аз мога да обичам другия, ако споделям неговите ценности. В противен случай мога да съм толерантна до определен момент. После надушвам, че не сме от една порода и започва да боли. Казаното важи за всички ни – усещаме, че човек ни харесва и одобрява, ако споделя ценностните ни. В противен случай имаме чувството, че с действията си ни се противопоставя и се бори срещу нас.

Анализирайте отношенията между родителите си и бъдете нащрек – да, именно връзката между тези двама души, за които не можете да си представите, че са правили секс (ако сте като повечето хора, които познавам), е в основата на вашето отношение към близкия ви човек. Това е моделът, щампата. За да опитаме да го променим, е нужно да осъзнаваме какъв е, а после да го приемем без да съдим и да се гневим. След това да се следим и залавяме всеки път, когато го повторим. Едва тогава можем да стъпим встрани от него.

couple-breakupБазирайте отношението си на ДНЕС – колкото и да е тъжно да си го признаем, ние сме роботи, които в настоящето повтарят това, което са научили миналите дни/месеци/години. Мислите и чувствата ни в дадена ситуация са такива, каквито са ни са се случвали преди в подобна ситуация. Ако Пешо ми е изневерявал, когато е ходел в командировка и аз съм го научила, е нормално репликата на Иван, че утре заминава за Враца с колежката, да ме направи нервна, независимо дали съм осъзната за това или не. Резултатът – обръщам на влюбения в мен, моногамен Иван гръб в леглото, съскам през зъби, сърдя му се… После, ако залитне по колежката, ще потвърдя убеждението си, че „всички мъже изневеряват“ и изобщо няма да отчета, че моето враждебно поведение има участие.

Повтарям моделите се базират на това, което сме научили в миналото (и най-вече в ранна детска възраст, когато не сме имали опита критично да преценим ситуацията). Нужно е да бъдем осъзнати дали подхождаме/отнасяме се към партньора на база ВЧЕРА, защото, ако го правим, най-нормално е да получим и вчерашната развръзка.

Намери си БУТОНИТЕ и ги сподели с партньора. Ще опитам да ви обясня идеята през един от моите лични бутони. В ранните си младежки години имах дълга и напоителна връзка с много ревнив партньор. Той не понасяше да съм някъде без него, звънеше ми, проветряваше ме. От друга страна аз не се отказвах от личното си пространство, но наивно се надявах, че някой ден ще проумее, че държа на него и съм му вярна и всичко ще се оправи. Естествено нищо такова не се случи, но резултатът за мен е, че когато някой започне телефонен разговор с мен с „Къде си?“, главата ми се взривява. Нищо неподозиращият човек отсреща може сериозно да отнесе експлозията, която съпътства натискането на моя бутон. Предупредила съм за него съпруга си, както и други близки, имащи навика да започват разговора с „къде си“. Понякога усилията им да ме открият без да задават въпроса-бомба са наистина трогателни. Оценявам ги и съм им благодарна за тях.

Вашите бутони могат да са свързани със съвсем различни неща. Можете да ги разпознаете като бъдете осъзнати за думите/поведенията/случките, които предизвикват една и съща негативна емоция у вас или специфично тревожно усещане в тялото. Когато осъзнаете къде са те, ще можете да разпознавате, че някой с нещо ги е активирал. Тогава ще можете да овладеете реакцията си, защото ще знаете, че тя не е предизвикана от човека/ситуацията, а от активирането на необработената травма, която носите.

Другият е твое огледало – чрез него получаваш важна информация за забравените/непознатите/потулените части в себе си. Това в психологията се нарича проекция (механизъм на проектиране). Понякога проектираме едно наше качество върху повече от един човек. Ще имаме проблем с гневните, ако не признаваме или приемаме нашия гняв, с „надутите“, както вероятно ще наричаме хората със самочувствие, ако ние се принизяваме и не виждаме собствената си ценност. Това с най-голяма сила важи за партньорите, защото обикновено се подбираме така един друг, че да можем да си натискаме бутоните, да си помагаме всеки да опознае себе си и сянката си.

Може още дълго да се пише за партньорството и болката в любовта. Имам и доста какво да споделя по отношение на динамиката в двойката и нещата между двамата, които пречат за появата на бебето. Сега обаче искам да ви разкажа

една кратка приказка за десерт:

Два таралежа една мразовита нощ се опитвали да се стоплят взаимно. Като се доближили, така се наранили всеки с бодлите на другия, че бързо се отдалечили. Опитали пак, когато станало още по студено. Болката пак ги накарала да се разделят. Така още няколко пъти поред. Точно преди зазоряване, температурите паднали така, че двамата ни познайници или трябвало да намерят начин да се сгреят заедно, или да умрат от измръзване. Те започнали лекичко да се доближават един към друг, внимателно да се вглеждат в телата си, да синхронизират дишането си… Накрая намерили начин така да се долепят, че да се топлят без да се нараняват.

Е, понякога и с нас е така, а може би дори по-трудно, защото носим бодлите дълбоко в себе си, а не на гърба. Струва си обаче да опитваме!

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница. 

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!! 
Поздрави, Елена  

paper heart

Моля те, побързай, закъснявам!“, „Съжалявам, но нямам време за това сега.“, „Довечера ще закъснея“. Подобни, а понякога и не така любезни изречения присъстват в моя дом. Често. Обикновено ги казвам аз.

Веднъж дъщеря ми заяви, че иска и с нея да разговарям с „оня глас, с който говориш на леличките, като ти звънят по телефона, дори когато не е удобно“. Питам какъв е той, а тя: „Търпелив“. Преди два дни пък искаше медитация „като на твоите клиенти в четвъртък“. Прие процедурата съвсем сериозно, а после се похвали на баща си, че  след нея станала така весела, че веднага и се приискало да се гъделичкаме.

Знам, че липсвам на близките си, когато закъснявам в кабинета през седмицата, както и в уикендите, посветени на поредното ми обучение, квалификация, семинар… Има и моменти, в които се улавям как уж присъствам вкъщи, а всъщност в главата си прехвърлям нечий случай – какъв е прогресът, накъде да е следващата ми стъпка…  Отдавна приключих с чувството за вина по темата. Приемам, че за мен, за добро или лошо, удовлетворението от работата е от изключителна важност. Сигурно затова го приемат и близките ми – знаят, че това е част от мен. Благодарна съм им и довечера ще им го кажа, в случай, че не ми личи особено. Това ще е едното от моите три хубави неща, които ще споделя на масата.

Предлагам ви, ако тази идея ви харесва, да я привнесете и във вашите домове. Всеки член на домакинството споделя три хубави неща, които са му се случили през деня или три неща, за които е благодарен. Така, какъвто и да е денят, фокусът се измества към доброто в него и то „заразява“ и другия/другите. Има още една причина да започнете да го прилагате точно днес (21 ноември) – Денят на християнското семейство е! Той се отбелязва на църковния празник Въведение Богородично, а тази лесна практика може да е вашият начин да го почетете.

Традицията повелява семейството да ходи заедно на църква, а на вечеря то се събира около масата на чаша вино, топла питка и вкусна гозба. Така се чества здравата връзка между тях, а масата се оставя неразтребена, за да дойде Богородица през нощта, да хапне и благослови дома. Пожелавам ви тя да донесе благодат в домовете ви и искам да ви подаря една притча за семейството.

„Живяло на света семейство. Не просто семейство. Голямо семейство – 100 души се събирали в него. Има ли такива семейства? Да, има! Но, това семейство било специално. Няма няма кавги, няма обиди, няма раздори и разправии. Стигнал слух за това семейство и до самия владетел. И той решил да провери, истината ли говорят хората. Пристигнал в селото, а душата му се зарадвала: чистота и ред, тишина и спокойствие. Добри деца, спокойни възрастни. Удивен владетелят поискал да разбере, как се е сдобило с тази хармония и чисти отношения това семейството. Отишъл при най-възрастния член и му казал: „Разкажи ми вашата история?”
 Написал нещо на хартия възрастният мъж и подал листа на владетеля. На хартията били написани три думи:  

 ЛЮБОВ, ПРОШКА, ТЪРПЕНИЕ!  

 А в края на листа пишело:  

СТО ПЪТИ ЛЮБОВ, СТО ПЪТИ ПРОШКА, СТО ПЪТИ ТЪРПЕНИЕ! 

 – Това ли е всичко? – попитал владетелят.  

 – Да – отвърнал старецът – това е основата в живота на всяко добро семейство. Помислил малко и добавил:  

 – И на целия свят! „

Пожелавам на вас и на себе си ЛЮБОВ, ПРОШКА, ТЪРПЕНИЕ. Нека ги имаме към себе си, за да можем да ги дадем и на останалите!

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница. 

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!! 
Поздрави, Елена  

shutterstock 50320807

Днес – 17 ноември е Световният ден на малките, големи герои недоносените бебета. Не знам за вас, но аз всеки път се изпълвам с възхищение и преклонение пред Живота, когато видя снимка на човече, дошло на този свят преждевременно, опаковано с тръбички и лепенки, толкова крехко и нежно, а така силно вкопчило се във възможността за глътка въздух… Само мога да си представям какво е да дишаш в ритъма му и да се надяваш, че е така му даваш сили, да се молиш за мига, в който ще е безопасно да го гушнеш.

Статистиката казва, че над 15 млн. бебета се раждат преждевременно всяка година, като около 500 000 от тях са в Европа. Само в България над 6 000 бебета годишно идват на този свят много преди термина си. И всичко това се случва на фона на тенденцията на намаляване броя на ражданията…

Нека всички ние да изпратим любов и подкрепа на малките геройчета и на техните семейства. Ето какви са и другите начини, по които можем да им помогнем, всеки според силите си: долу вдясно на този линк.

Ако някоя мама или татко би искал да ми изпрати историята на своето дете/деца, родено като недоносено, която би била вдъхновение за други семейства, преминаващи по този път, аз с удоволствие ще я публикувам. Можете да се свържете с мен чрез контактната форма на сайта.

Желая здраве на вас и семействата ви!

Елена

3 saat en iyi dinlendirici muzik

Едно малко момченце искало да срещне Бог. То знаело, че трябва да измине много път до мястото, където Бог живее. И така, то сложило в куфарчето си сандвичи и лимонада и започнало своето пътешествие.

Когато изминало едва три пресечки, момченцето видяло един възрастен човек. Той седял в парка и наблюдавал гълъбите. Момчето седнало до него и отворило куфарчето си. Тъкмо щяло да отхапе от сандвича си, когато забелязало, че възрастният мъж поглежда гладен. То предложило на човека сандвич.

Старецът приел сандвича с голяма благодарност в очите и се усмихнал на момчето. Усмивката му била толкова любезна, че момчето поискало да я види отново и предложило на мъжа лимонада.

Той отново се усмихнал на момчето. То било възхитено. И те седели в парка целия следобед, яли и се усмихвали, без да си кажат и думичка.

Когато започнало да се смрачава, момчето осъзнало, че е много уморено, и станало да си върви. Но преди да измине и няколко крачки, то се обърнало назад, изтичало до пейката и прегърнало стария човек. Той се усмихнал с най-широката си и най-мила усмивка.

Когато, малко по-късно, момчето отворило вратата на дома си, майка му била толкова учудена от грейналото от радост лицето на сина си, че го попитала: “Какво те направи толкова щастлив?” Момчето отговорило: “Обядвах с Бог.” И преди майка му да успее да каже нещо, то добавило: “И знаеш ли какво? Бог има най-красивата усмивка, която някога съм виждал.”

През това време възрастният мъж, който също сияел от радост, се върнал вкъщи. Неговият син бил смаян от мира, изобразен на лицето му, и попитал: “Татко, какво те направи толкова щастлив?” Той отговорил: “Ядох сандвичи с Бог в парка.” Преди синът да успее да каже нещо, той добавил: “И знаеш ли, Той е много по-млад, отколкото очаквах.”

Много често ние подценяваме силата на едно докосване, на една усмивката, на мила дума, изслушващо ухо, честен комплимент или най-малък жест на грижа, всички от които могат да променят един живот. 

7360353-11332111Тази притча, наречена „Усмивката“ (horizonti.info), ме потопи в спомен от Женски срещи за подкрепа и медитация, които правя всеки четвъртък. Жени, седнали на постелките без грам суета, отворени сърца, грейнали очи, смекчени черти, одухотворени лица… Такива ги видях, след като запалих отново цялото осветление. Развълнувах се. Много. „Безкиселинна“ среда – беше се случила отвъд Егото и претенциите, напук на разочарованията и страховете как ли ще ме приемат другите.

Често някой ми казва, че иска да дойде, но се притеснява от начина, по който ще се почувства сред непознати. После груповата енергия се завихря и някъде там в процеса, душите се срещат и с изненада установяват, че са така подобни, сродни, близки…

„Почувствах се много добре, пълна с любов и щастие!“
„Много благодаря! За първи път ми се случва да погледна в очите на непозната и да разпозная себе си“
„Почувствах се окрилена, вярваща и спокойна“
„Идването ми е голяма крачка напред, защото не обичам да ходя на непознати места и при непознати хора. Тук беше много отпускащо за мен… Почувствах се свързана“.

Това са част от нещата, които някои от момичетата са ми написали. Какво ги е провокирало? Неестествено ни е да пребиваваме отвъд конкуренцията, състезанието, сравнението. Свикнали сме да се защитаваме, да сме нащрек, да си пазим гърба. Когато си дадем сметка, че не ни се е налагало да го правим, сме изненадани и очаровани. Освобождаващо и пречистващо е да почерпим от силата на заедността, от близостта на подобието, от съкровището на припознатото и споделеното. Колкото повече си позволяваме да споделяме с другите същността си, толкова повече се докосваме до нея и се събираме в СЕБЕ СИ.

Поканени сте и вие. Не всички, само онези, които са мотивирани да се променят към добро в името на радостта и лекотата. Следващата ни среща ще е в четвъртък.

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница. 

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!! 
Поздрави, Елена  

love 004097

Помните ли филмът за онези 21 грама, които човек губи в точния момент на смъртта си? Гледах го на по-късна възраст, но от дете вярвам, че душите на хората, които обичаме, остават около нас и ни закрилят. Никога не съм имала съмнение, че мога да общувам с бабите и дядовците си, лелите, чичовците и останалите близки до сърцето ми хора, които вече не мога да прегърна. Нямам спомен някой, някога да ми е обяснявал подобно нещо, даже по-скоро си спомням реплики в обратната посока.

Аз обаче знам – интуитивно и ирационално съм убедена, че като кажа: „Бабче, помагай!“, тя  там за мен – безрезервно и самоотвержено, както и приживе. Това ми дава сила и ми връща усещането за значимост, дори да съм го изпуснала някъде по трасето на ежедневието.

Да се свържеш с безрезервната любов в очите на някой, който носиш в сърцето си, е трансформиращо, лекуващо, окрилящо, отпускащо, подкрепящо, прегръщащо… Казват, че в любовта и във войната всичко е позволено. Аз не съм си прибягвала до „всичко“, дори когато ми се е искало да го направя. Вярвам изцяло обаче, че докосването между душите остава непроменено, дори ако тялото отдавна е изгубило спомена за прегръдката.

„Натъкнах“ се на този текст на Петър Дънов за душите. Сгря ме. Споделям го с вас:

danov5Отделянето на човешката душа от Бога съставя един от най- великите моменти в битието.Това отделяне е известно в ангелския свят под названието Зазоряване на човешката душа. Душата излиза от своя първоизточник като Божествен лъч и влиза в необятната вселена, за да извърши работата, която и предстои. Душата е вечна.Тя е така вечна, както Бог е вечен. Но докато Бог е абсолютно неизменен, душата непрекъснато се изменя, като по такъв начин се развива и добива нови качества.

Човешките души живеят и се движат в Бога.

Душите- това са различни състояния, в които Божественото съзнание се е проявило във време и пространство. Затова ние казваме: има само една велика божествена душа, а всички други души са само нейни прояви. Всичко може да изчезне в света, но душите никога. Те не могат да изчезнат, защото не може да изчезне божествената душа, божественото съзнание.

Само в душата може Бог да се изяви в своята пълнота. Любовта може да се изрази напълно само чрез душата. Ако вие изразите любовта си чрез сърцето, тя ще бъде само наполовина изразена. Ако я изразите чрез ума си, тя пак ще бъде само наполовина изразена. А всички слабости в света произтичат от половините.

Досега човешката душа е напъпвала, тя е достигнала да стане пъпка. Но в нашата епоха тази пъпка започва да се разтваря.Туй разтваряне на пъпката- душа е един от най- великите моменти в Космоса и се нарича разцъфтяване на човешката душа. И всички възвишени същества в Божествения свят очакват разцъфтяването на човешката душа.

Те знаят, че човешката душа е една свещена книга, в която Бог по особен начин, непознат за тях, е написал развитието на цялото битие.

Цветът, в който ще се разцъфне тази душа, ще блесне във всичката си красота, и Бог ще влее в него своята светлина и своята любов.

А човешката душа има такава красота, както в никое друго същество на света.Тази красота с нищо не може да се сравни. Дори когато Бог погледне формата на човешката душа, и той се весели.

Душа „Учителят говори“ Беинса Дуно из beinsadouno.com

Свързването с предците и получаването на подкрепа и благословия от тях чрез медитация е особено въздействащо, когато жената се подготвя да стане майка. Тогава е моментът на най-силно свързване с майката, бабата, жените в рода. Той „актуализира“ любовта и неудовлетворението от отношенията с тях и не бива да се пропуска обработката на травмата и свързването с ресурса в него. Как ви се струва идеята?

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница. 

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!! 
Поздрави, Елена  

be different

Един крал решил да изпита свитата си, за да намери човек за важен пост. Бил заобиколен от голям брой силни и мъдри мъже. „Обръщам се към вас, разумни мъже – казал кралят, – защото имам проблем и искам да видя кой е в състояние да го реши“. Той повел присъстващите към врата с огромна тежка брава, каквато никой до сега не бил виждал. Кралят казал: „това е най-голямата и най-тежката врата в моето кралство. Кой от вас може да я отвори?“. 

Някои от придворните поклатили отрицателно глави. Други, смятани за мъдреци, погледнали по-отблизо вратата, но признали, че не могат да се справят. След като мъдреците изрекли това, останалите придворни се съгласили, че проблемът е твърде труден за решение. Само един везир се приближил до бравата. Огледал я, опипал я, изпробвал различни начини да я помръдне, накрая я натиснал с повече сила и вратата се отворила. Тя била само леко притворена и нямало нужда от нищо друго, освен готовност да се разбере това и кураж да се действа безстрашно.

Кралят казал: „Ти ще получиш службата в двора, защото ти не се доверяваш само на това, което чуваш и виждаш, а използваш своите собствени сили и се осмеляваш да опиташ.“ *

А ти осмеляваш ли се да опиташ или се доверяваш единствено на капацитети, специалисти, професионалисти да ти казват какво е възможно и какво не? Естествено, че те знаят и могат повече от теб в тяхната си област, но никой не те познава отвътре така добре, както ти самият. Никой няма достъп нито до раните, нито до съкровищата, които носиш в себе си и не може да предвиди капацитетът ти за справяне.

abundance-bundleТи си експерт по себе си. Освен това имаш вродена вътрешна мъдрост, искра от вселената и божественото, която свети и те води. При някои хора тя е замъглена от следването на чужди истини и ценности. При други – от скъсването на връзката със собствените нужди и емоции, за да се спасят от болката. При трети – има силно недоверие в собствените сили. Те не предполагат, че спасението може да дойде отвътре и търсят/чакат/надяват се някой друг да ги измъкне.

Помогни си сам, за да ти помогне и Господ. Чувал си това, нали? За мен начинът да си помогнеш е да започнеш да се опознаваш и да разпознаваш страховете и препятствията, които стоят на пътя ти. Един от начините да се случи това е чрез водените медитации. Когато правя такива в група, е впечатляващо как едни и същи думи въздействат по различен начин на присъстващите дами. Причината е, че всяка вижда и преживява картината, родена от нейното въображение и подсъзнание, среща собствените си нужди и болка и се свързва с нещата, които са травматични или подкрепящи в живота й.

Няма как да изградиш здрава къща върху паянтови основи. Затова и кулите на мечтите ни често се срутват или пък изобщо не намираме психическата устойчивост да започнем да зидаме. Тогава се просто стоим отстрани и се чувстваме прецакани, че си нямаме кула.

Ако е дошло времето да се погрижите за собствените си основи и да почистите и сортирате насъбралите се натурии в психическия си килер, ви каня да се присъедините към нашите ЖЕНСКИ СРЕЩИ ЗА ПОДКРЕПА И МЕДИТАЦИЯ. Те НЕ са подходящи за всички, а само за жени, които:

–  съзнават, че е тяхна отговорност да се погрижат за себе си;
– минават през трудности, кризи и предизвикателства в живота си, но искат да си върнат лекотата и радостта;
– учат се да отстояват себе си и границите си, но и да бъдат гъвкави и приемащи;
– са готови да свалят маските, да излязат от заучените роли и се върнат към себе си и да бъдат автентични и цялостни;
– поемат отговорността за своето щастие и не искат да се извиняват с обстоятелствата и да чакат да са щастливи, когато постигнат еди-какво-си;
– вярват, че не е нужно тотално да изпушиш, за да вземеш мерки за психичното си здраве и духовно равновесие.

Какво правим на тях?
Работим за нашето по-добро ДНЕС като отработваме травмите и се помиряваме с ВЧЕРА (миналото), овладяваме страховете, притесненията и недоверието, свързани с УТРЕ (бъдещето).
Използваме силата на медитацията, хипнозата, енергийната психология, позитивната психотерапия и разнообразни техники и подходи за работа в група. Освобождаваме блокажите и позволяваме на нашата вродена вътрешна мъдрост да се разгърне и да ни насочва по пътя ни. Всичко това се случва в малка група и при пълна конфиденциалност.

Ако намирате статията за полезна, моля, споделете я, за да достигне до повече хора!
Можете да ми покажете подкрепата си като се присъедините към моята Facebook страница. 

Ще се радвам да се запознаем лично на тернингите и групите, които водя или на индивидуална консултация
Желая ви сбъдвания!!! 
Поздрави, Елена  

* Притчата е част от книгата „Търговецът и папагалът“ на Носрат Песешкиан

o MEDITATION basic

ЖЕНСКИ СРЕЩИ ЗА ПОДКРЕПА И МЕДИТАЦИЯ са вашето място, ако ви е познато чувството, че:

– плановете се обръщат с главата надолу и животът ви засмуква като микроб в реклама за препарат
– ви идва да викате/удряте/плачете с глас и ако малко свалите гарда, сякаш няма да можете да се съберете дни наред
– напук на всичката литература за позитивно мислене, която сте изчели, прогнозите в главата ви за „утре“ често ви сковават и плашат
– всички вървят напред, а вие аха да се прекрачите и се оказвате залепени за поредното препятствие?
– циклите в едни и същи истории и преживявания и въпреки че актьорите се сменят, пиесата в живота ви остава същата
– балансът е химера и ако нещо е наред, друго се обърква

Ако отговаряте с „да“ на някои от тези въпроси и това започва да ви писва, дошло е време за ПРОМЯНА. И за да не стане работата като с онази диета, дето все започваме от утре, ви предлагам да действаме организирано и заедно. Как?
Каня ви на ежеседмични, четвъртъчни ЖЕНСКИ СРЕЩИ ЗА ПОДКРЕПА И МЕДИТАЦИЯ

В съвременния свят обикновено живеем и взимаме решения през ума и главата, пренебрегвайки силата на интуицията си и гласа на тялото си. Това силно ни ограничава и подменя целите и ценностите ни. Тези срещи са покана чрез преживяването да засилим вътрешната връзка със себе си и да заживеем през истинския си потенциал и същинската си мъдрост.

ЖЕНСКИ СРЕЩИ ЗА ПОДКРЕПА И МЕДИТАЦИЯ са подходящи за жени, които:
– съзнават, че е тяхна отговорност да се погрижат за себе си;
– минават през трудности, кризи и предизвикателства в живота си, но искат да си върнат лекотата и радостта;
– учат се да отстояват себе си и границите си, но и да бъдат гъвкави и приемащи;
– са готови да свалят маските, да излязат от заучените роли и се върнат към себе си и да бъдат автентични и цялостни;
– поемат отговорността за своето щастие и не искат да се извиняват с обстоятелствата и да чакат да са щастливи, когато постигнат еди-какво-си;
– вярват, че не е нужно тотално да изпушиш, за да вземеш мерки за психичното си здраве и духовно равновесие.

Какво правим?

– Работим за нашето по-добро ДНЕС като отработваме травмите и се помиряваме с ВЧЕРА (миналото), овладяваме страховете, притесненията и недоверието, свързани с УТРЕ (бъдещето).
– Използваме силата на медитацията, хипнозата, енергийната психология, позитивната психотерапия и разнообразни техники и подходи за работа в група.

– Овобождаваме блокажите и ще се пълним със светлина и любов.

– Позволяваме на нашата вродена вътрешна мъдрост да се разгърне и да ни насочва по пътя ни.

– Споделяме себе си (всяка доколкото и когато прецени) и се лекуваме и подкрепяме в нашата зедност.

Защо в група?

Защото подобни формати функционират успешно по света (по-малко и у нас) и са доказали своята ефективност в областта на психологическата превенция и работата с вече съществуващи проблеми.
Защото заедно имаме повече сили да случваме чудесата си.
Защото енергията в групата е начин да си помогнем една на друга, без да се ощетяваме взаимно.
Защото, разпознавайки се в другите, учим за себе си и се променяме.

КОГА?

Всеки четвъртък от 19:00-20:30 часа

КЪДЕ?

София, бул.“Княгиня Мария Луиза“, №32, ет. 1, Студио АЙЯ

Всяка от срещите е самостоятелна и завършена сама по себе си, но тези, които се провеждат в рамките на един месец, са замислени така, че да се подсилват взаимно и да увеличават ефекта си.
Затова получавате месечна карта за 4 посещения на ПРОМОЦИОНАЛНА цена от 60 лв.
Цена на едно посещение: 19 лв.
Комбиниран билет за 2 приятелки за едно посещение: 28 лв.

Работи се при пълна конфиденциалност в малка група, защото държа на индивидуалния подход и внимание.

Групите са терапевтични, местата са ОГРАНИЧЕНИ и е нужно предварително записване на лично съобщение, имейл на elena@mechtazabebe.com или на тел: 0899 84 50 21.

ВНИМАНИЕ – Актуалните седмични теми можете да следите в събитието: https://www.facebook.com/events/2444918942498981

Водещ: Елена Димитрова–Ангелова

Елена е магистър-психолог по Обща психология в СУ „Св. Климент Охридски“, завършила е обучения по Хипноза и Хипнотерапия към БАХХ и по метода на Фред Гало по Усъвършенствана енергийна психология (Advanced Energy Psychology – EDxTM), съчетаващ приложната кинезиология, работата с биоенергийната система и работата със съзнанието и подсъзнанието. Използва иновативната психотерапия EMDR – Десенситизация и Повторна Преработка на Информация посредством Движение на Очите и подходите на Позитивната Психотерапия.
Сертифицирана е като треньор и консултант по личностно развитие, както и за провеждане на първична терапия за лекуване на детски травми (Primal therapy – Dr. Arthur Janov). Създател е на сайт за подкрепа и помощ на двойки с репродуктивни проблеми https://mechtazabebe.com/, водещ е на тренинги и семинари. Често гостува като специалист в радио и ТВ предавания по теми, свързани с личното развитие и самоусъвършенстването, взаимоотношенията, родителството, партньорството, отглеждането на здрави и щастливи деца, трудното зачеване.